За псевдонауката и други разни криви ракети

[Tomata]

Ще ми се тук да обсъдим  един досаден парадокс свързан с въпросът  „Що е то наука?“ 

В най-общия смисъл отговорът е виден от самия термин, да научиш нещо ново. За нуждите на класическата наука са въведени научният метод и пр. правила.

Нека видим какво означава това от научна гледна точка.

Използваните в емпиричните науки методи за изследване на явленията, придобиване на ново знание или коригиране и интегриране на съществуващо знание се наричат научен метод. Неговата основна характеристика е в това, че се основава на събирането на наблюдаеми, емпирични и измерими доказателства, които се подлагат на определени принципи на разсъждение. Научният метод се състои от събирането на данни чрез наблюдение и експерименти и формулирането и изпитването на хипотези.

Да сравним и с антитезата

 

Псевдонау̀ка (на гръцки: ψευδής или лъженау̀ка – лъжлив, неверен + наука) е вид твърдение, дейност, метод, практика или теория които твърдят, че са научни и които на пръв поглед дори може да изглеждат научни, но на които липсват някои от характерните за науката изисквания:

1. не използват научния метод
2. не могат да представят разумни и достоверни доказателства
3. не отговарят на елементарни научни критерии

Тоест, цитирайки само утвърдени вече научни хипотези утвърдени по научния метод крие риск от формулирането на грешно предположение и от там до псевдонаучност на цялата теза. Научните хипотези отхвърлени въз основа на новооткрити или по-аргументирани  доказателства следва ли да тълкуваме като псевдонаука?

 

Да разгледаме за нагледност следният пример,- една моя възможно грешна, но все пак хипотеза, която се е формирала въз основа на наблюдение сравнение и аналогия със съществуващи и вече формулирани научни хипотези.(именно хипотези, а не азбучни истини!)

Правим, както колегите с право ни съветват и отваряме етим.речник за да проверим думата „заек“.

 

Чудесно!  Праславянска, ИЕ, заека скача, на лат. козел, сематика-супер  и т.н. Хм..кон, коч, заек?!

Пак проверяваме в друг речник.

Этимология

Происходит от праслав. *zajęcь, от кот. в числе прочего произошли: др.-русск. заꙗць (род. п. заꙗца, преобразовано по формам с суф. -ец), церк.-слав. заѩць, русск. заяц, укр. за́яць, белор. за́яц, болг. за́ец, за́ек, сербохорв. зе̑ц, словенск. zа̑jес, zе̑с, чешск. zajíc, словацк. zаjас, польск. zając, в.-луж. zаjас. Из белор. за́йка заимств. латышск. zak̨is; напротив, лит. zuĩkis (из *zuojekas), вероятно, родственно слав. zаjęсь. Слав. слово представляет собой расширение основы на -n. С первонач. знач. «прыгун» сравнивают слав. слово с др.-инд. háуаs «конь» jíhītē «вскакивает, летит», арм. ji «конь», лит. žáidžiu, žáisti «прыгать, соirе», далее, возм., лат. haedus «козёл», готск. gaits «коза». Использованы данные словаря М. Фасмера. См. Список литературы.

 

Хм, познато, нали. Използвана литература М.Фасмер...

Пак проверяваме в трети речник..

1. Малък тревопасен бозайник с дълги уши ,предните му крака са къси а задните са му дълги ,което му позволява да се предвижва на скокове.Отглежда се като домашно животно за добив на месо.
2. Прен. Страхливец.

Етимология

старобълг. заѩць (Син. пс.), праслав. *zajęcь (< *zeh₂-еnkos, като *měsęcь < *meh₁ns-еnkos), вероятно сродна с лит. zuikis, (< *zuojekas с курийско z вместо ž), но старопрус. sasins/sasnis „заек“ в sasintinklo „мрежа за зайци“ (sasnitinklo?) е сродно с нем. Hase, англ. hare, староинд. śaśá-, ирл. ceinach „полска мишка, заек“. Няма сигурни ИЕ съответствия.

 

WTF?!

 

Зайко не бил европеец! Тракали му зъбите от страх, та чак заеквал..

Ама и тази думичка я мернах някаде в текста по-горе. А, да. Заеква-еква-ехо-ек..логично, има я даже в първия речник! „Че като ревнал заека, та целия балкан ечал..“  Хм.. да ама е тъпо, заек да реве.. по-скоро от страх ще да е.. 

Етимология

> за + екам

Синоними

запъвам се, пелтеча, мънкам, смущавам се, засичам се, предъвквам си думите, смутолевям, препъвам се, каканижа

 

Така по се ядва, ама май ще бия отбой вече... Правя последна проба с псевдонаучния метод,  отварям асс. речник..и Voilà!

 

ܙܵܐܹܥ ' za: i:
Category :    verb
[Moral life → Feelings]
English :    1)  to quail , to feel afraid , to fear / to be afraid / to be frightened / to be scared , to flinch , to tremble , to cringe / to back / to chicken out / to retreat / not to dare , to recoil , to quail ; 2)  to quake , to tremble ; 3) intransitive  shock, instability ... : to quake , to shake , to tremble , to shiver / to be shaken ; 4) to vibrate , to buzz , to shiver , to quaver , to tremble , to shudder , to trill / to emit sounds in tremulous tones ; 5) intransitive  to shudder , to tremble convulsively , to quiver , machine, engine ... : to cough (?) / to splutter (?) ; 6) intransitive  surprise, danger, astonishment ... : to startle , to move or jump suddenly , with joy ? : to tremble (?) / to jump for joy (?) ; 7) intransitive  to rampage , to rush wildly about , to go on a rampage ;

Хм, значи заека заеква(от страх), а ехото ечи..

Интересно и логично ,но все пак псевдонаучно нали?  

 

 

 

 

[D3loFF]

Цялата трудност в частност при лингвистиката е че еднакво-звучащи корени на думите ги има в много различни езици. Затова е редно да се направи връзка с друга дума, която действа като пояснителна, а не да се превеждат само едната, или втората, или третата в зависимост от колко думи се състои словосъчетанието и останалите просто да се оставят на произвола на съдбата.

За "заека" не съм го изследвал какъв му е произхода, така че там няма какво да кажа понеже това би отнело много време, а сега точно съм на друга вълна.

А специално за научния метод - моето мнение е много простичко. В наши дни достъпът до информация е в толкова пъти по-голям спрямо само 50 години назад, че всяко едно научно проучване от тогава може да бъде преповторено буквално от нулата и проверено за в пъти по-малко време. Същото важи и за проучването на нови неща. Просто не може да става сравнение, затова и аз винаги съм казвал, че когато човек се съмнява в нещо може да го започне от нулата и няма да му отнеме кой знае колко време да достигне до резултати. 

Знам че някои хора ще кажат, че не било вярно и щяло да отнеме много време да се преразгледат старите неща, но това са само извинения. Няма такова нещо!

Редактирано Сряда в 21:08 от D3loFF

[Tomata]

Преди 6 минути, D3loFF said:

Същото важи и за проучването на нови неща.

В това е и проблемът. Най-лесно става при точните науки, където има стоманобетонна основа готова за надграждане. Там имаш опция да проведеш експеримент и да отхвърлиш грешните резултати. Лингвистиката е според мен някъде по средата. Най-зле е с историята, която винаги е робувала на политически агенди. И десет извора да провериш никъде няма консенсус по дадено събитие.  Ето защо тук имаме много силен ирационален компонент   и всеки си вади сам за себе си изводи за случилото се. 

[D3loFF]

Преди 1 минута, Tomata said:

Най-зле е с историята, която винаги е робувала на политически агенди.

Ами това хем така, хем не е. Сега аз не мога да се съглася, че в българската история има някакви конспирации или мистерии. Да, парата играе голяма роля с книжките, както и егото на изследователите, които някои от тях имат повече изписан материал, отколкото са всичките извори събрани заедно, но чак умишлени неща не бих казал, че има. По скоро голяма доза микс между лични интереси, мързел, статистическо разпределение на уменията и т.н. Те нещата са винаги комплексни. Друг основен фактор е някак ограничената представа чисто визуално, специално за историята говоря, какво е представлявала една средновековна държава. 

За физиката например - тя е в криза в момента. И знам, че сигурно доста хора няма да се съгласят с мен, но не може ти десетилетия наред да наливаш милиони за намирането на някакви частици, които така и не излизат и не излизат на бял свят. И това си се повтаря до полудяване. Познато, нали?

[Tomata]

Преди 11 минути, D3loFF said:

че в българската история има някакви конспирации или мистерии.

Че има-има. Особенно в по-новата ни история примери бол. Вземи ако искаш македонистката доктрина. Там са десетки със титли от проф. нагоре, които най-искрено вярват, че сме им открали историята и т.н.

Иначе в по-древната история, където изворите са кът, трябва да се доверим или не на личната преценка на автора, а тя не винаги е съвсем коректна. Примерно българите ги виждат от мирмидонци през хуни та до хазари. Кому да се доверим в такъв случай?