Титлата "таркан" и нейната роля в българо-византийската търговска война

[D3loFF]

Част 1: Въведение

Като логично продължение на темите за прочита на (пра)българските титли през призмата на франкски език, който както уточнихме и според световната наука е смесен език ще разгледаме какво означава титлата „таркан“ и каква е била нейната роля в събитията от края на 9-ти и началото на 10-и век.

Разчитането на титлата в този историческо-лингвистичен контекст беше извънредно трудно и бяха разгледани значителен брой възможни обяснения, корени на думи, лингвистични връзки и т.н.

Това, което мога да кажа в крайна сметка е че не само имаме обяснение на титлата на същия език, като и на другите титли, но и една изключително интересна връзка с тогавашните събития и елементи на средновековната държава.

Предварително се извинявам за дългата тема, но смятам че си заслужава, така че: Приятно четене!

 

Част 2: Разлика между боил и боулиас

В темата „Какво всъщност означава титлата болярин!?“

разгледахме значението на титлата „боил/боляр“ и представихме две разновидности на тази титла, специално упоменати в тези си форми в „За управлението на империята“ от Константин Багренородни.

-       βολιαδες (болиадес)

-       βουλιας (боулиас)

Извадка от текста на Константин – ГИБИ V с подчертани двата типа думи:

И за мен лично беше странно защо в един и същи документ, в един и същи абзац, имаме две различни по изписване разновидности на едно и също нещо. Това което осъзнах е че думата βουλιας (боулиас), която участва в словосъчетанието:

βουλιας ταρκανος (боулиас тарканос)

макар и много много близка до βολιαδες (боили) си е чисто гръцката дума:

βουλή (боуле) – съвет, събрание

Да, думите си приличат изключително много и е напълно нормално това да води до объркване, но разликите при изписването и изговарянето все пак са налични.

Част 3: Граматична разбивка на думите βουλιας (боулиас) и βολιαδες (болиадес)

Думата βουλιας се състои от две части:

-       основна част произлизаща от βουλή (съвет/събрание)

-       наставка -ιας (-иас)

Гръцката наставка -ιας (-иас) е стандартно употребявана при формирането на титли, роли и принадлежност от съществителни.

Тоест думата заедно с наставката получава значението на:

-       съветник

-       член на съвета

-       човек асоцииран със съвета

В съвременните западни езици думата е позната като:

-       councilor (каунселор), идваща нормално от council (каунсел) и има същото значение

Думата βολιαδες също се състои от две части:

-       основна част βολια (боил)

-       наставка -δες (-дес)

Гръцката наставка -δες (-дес) се употребява за адаптиране на множественото число на не-гръцки титли/думи/термини.

Пример е βοεβόδες (воеводес), което както и става ясно от самата дума идва от „воевода“.

Но тук спор няма понеже думата си е правилно преведена в миналото от учените като боил в множествено число – боили.

Знам че тези близки по произнасяне и изписване думи могат да бъдат объркващи за читателите и интересуващите се (а и не само за тях, ами и за самите изследователи), но то ако беше лесно щеше отдавна да имаме отговорите на много от въпросите, които ни интересуват.

 

Част 4: Значение на титлата ταρκανος (тарканос)

Както знаем от историческия източник думата ταρκανος (тарканос) е част от цялото словосъчетание:

βουλιας ταρκανος (боулиас тарканос)

Както уточнихме по-горе боулиас означава „съветник, член на съвета“. Тарканос, което е „таркан“ с гръцкото окончание „ос“ идва от:

-       старо-скандинавското – torg (торг)

-       старо-източно-славянското – търгъ

-       прото-индоевропейското - *tregh

И има значение:

-       търговия

-       аукцион

-       стоки

-       пазар

-       пазарлък

Интересното е че думата основно в този си вид е налична в старите скандинавски и славянски езици. Сега от кой в кой език е заемка това не мога да кажа, но е факт че присъства и двете стари езикови групи.

 

А на гръцки думата е изписана като „таркан“ с „а“ като втора буква и с „к“ като четвърта понеже
 

- в гръцкия език не присъства буквата „ъ“

- в гръцкия език няма и твърдо „г“, понеже „γ“ (гама) се произнася като меко „гх“

Също така произношението играе голяма роля понеже и до ден днешен като изговаряме „търг“ по-скоро се чува „търк/тарк“.

Така че цялото словосъчетание βουλιας ταρκανος (боулиас тарканос) означава:

-       съветник по търговията

-       член/председател/представител на търговския съвет/гилдия

И както се вижда (пра)българската титла таркан няма нищо общо от гледна точка на значение (и граматика) с тюркската таркан, която предполагемо означава:

-       управленска титла

-       човек, освободен от данъци

-       занаятчия

Както и други тълкувания. Аз лично не бих и бил напълно сигурен и в тези ѝ дори значения, но това е съвсем отделен въпрос, който оставям на тюрколозите. В контекста на събитията и от лингвистична гледна точка на словосъчетанията тя няма да има никакъв смисъл, ако бъде приложена с тюркското си значение.

 

Част 5: Търговските взаимоотношения с Източната Римска Империя (Византия) в края на 9 в. началото на 10 в.

5.1. Българското тържище в Константинопол

Търговските взаимоотношения с Византия в този период са една много сериозна тема. Както знаем в Константинопол се намира „българското тържище“. Наличието на подобна институция предполага следното:

-       постоянно търговско присъствие в столицата

-       приходи от търговията

-       някакъв вид администрация управление на тържището и приходите от него

Тези физически фактори водят до други заключения:

-       по всяка вероятност в Константинопол е имало български укрепен двор/аул в който са се менажирали финансовите приходи от тържището

-       имало е стража и администрация под формата, разбира се, на служители, както и представители на търговския отрасъл

Сега дали ще го наречете търговски съвет, гилдия или просто събрание на търговците, няма особено значение, но подобни организации имат много серизоно влияние в политиката и връзките между страните още от Библейско време.

Поради тази причина и въпросният техен представител е бил поканен/поканван на императорския прием заедно с другите благородници.

 

5.2. „Първата търговска война“ в Европа

Реално не зная дали българо-византийската търговска война наистина е била първата търговска война в Европа, но наскоро срещнах това понятие и ми се стори интересно.

Това което е факт, обаче е, че император Лъв VI Философ премества българското тържище от Константинопол в Солун. Вследствие на това българските търговци се оплакват на цар Симеон, който изпраща официална комуникация до императора. След като императорът пренебрегва българските претенции, цар Симеон започва една от няколкото си войни срещу Византия.

Разбира се, не е ясно дали цар Симеон използва инцидента като предтекст за своята експанзионна политика, но при всички положения събитието е от много сериозна важност тъй като пряко засяга финансово-паричните интересни на страната, което от своя страна предполага и наистина мащаба на приходите от тази организация.

За тесните връзки между търговските организации/гилдии и управленската аристокрация през Средновековието няма смисъл да навлизам в много подробности. Те са установен факт, който само може да бъде изследван в контекста на случилите се събития.

 

Част 6: Заключение

Заключението е че наличието на подобни структури и организации, както и събитията произлизащи във връзка с тях демонстрира една сложна финансово-парично-политическа система типична за периода в Европа. Също така показва че средновековна България е една напълно пълноценна държава за времето си, притежаваща всички елементи на цивилизацията и държавността, а не някаква дивашка (макар и на моменти да е доста люта) наследничка на ранна кланово-номадска федерация.

Редактирано Сряда в 20:11 от D3loFF

[Tomata]

Концепцията за случайно фонетично съотвествие е напълно приемлива. Трябва да се проучат по-основно нещата. Давам прост пример. 

Гробницата в Tarkhan в Египет, Град Tarhuna в Либия и т.н. звучат много близко.

Additionally, the Hittite city of Tarhuntassa was named after the Luwian weather god

 

The name of the Proto-Anatolian weather god can be reconstructed as *Tṛḫu-ent- ("conquering"), a participle form of the Proto-Indo-European root *terh₂, "to cross over, pass through, overcome". It has cognates in Hittite tarḫu-, Latin trans-, Dutch door, German durch, and English through.^[1][2] The same name was used in almost all Anatolian languages: Hittite Tarḫunna-; Carian Trquδ-; Milyan Trqqñt-, and Lycian: Trqqas (A), Trqqiz (B), who has been identified with Zeus.^[3][4][2]

Norbert Oettinger has argued that the functions of the Anatolian weather god ultimately come from the Proto-Indo-European god *Perk^wunos, but that they did not preserve the old name to coin instead the new epithet *Tṛḫu-ent- ("conquering"), which sounded close to the name of the Hattian Storm-god Taru.^[1]

In Luwian cuneiform of the Bronze Age, his name appears as Tarḫunt- (Tarḫuwant- in the oldest texts).^[5] He is also named using the Sumerograms ^dU ("God 10") or ^dIM ("God Wind"). In hieroglyphic Luwian, his name was written as Tarhunza- and Tarhunta- or with the ideograms (DEUS) TONITRUS ("God Thunder").^[6]

The name Tarhunt- is also cognate to the present participle turvant-, also meaning "vanquishing, conquering", an epithet of Vedic deity Indra.^[7][8][9]

[D3loFF]

Преди 16 минути, Tomata said:

Концепцията за случайно фонетично съотвествие е напълно приемлива. Трябва да се проучат по-основно нещата. Давам прост пример. 

Гробницата в Tarkhan в Египет, Град Tarhuna в Либия и т.н. звучат много близко.

Additionally, the Hittite city of Tarhuntassa was named after the Luwian weather god

 

The name of the Proto-Anatolian weather god can be reconstructed as *Tṛḫu-ent- ("conquering"), a participle form of the Proto-Indo-European root *terh₂, "to cross over, pass through, overcome". It has cognates in Hittite tarḫu-, Latin trans-, Dutch door, German durch, and English through.^[1][2] The same name was used in almost all Anatolian languages: Hittite Tarḫunna-; Carian Trquδ-; Milyan Trqqñt-, and Lycian: Trqqas (A), Trqqiz (B), who has been identified with Zeus.^[3][4][2]

Norbert Oettinger has argued that the functions of the Anatolian weather god ultimately come from the Proto-Indo-European god *Perk^wunos, but that they did not preserve the old name to coin instead the new epithet *Tṛḫu-ent- ("conquering"), which sounded close to the name of the Hattian Storm-god Taru.^[1]

In Luwian cuneiform of the Bronze Age, his name appears as Tarḫunt- (Tarḫuwant- in the oldest texts).^[5] He is also named using the Sumerograms ^dU ("God 10") or ^dIM ("God Wind"). In hieroglyphic Luwian, his name was written as Tarhunza- and Tarhunta- or with the ideograms (DEUS) TONITRUS ("God Thunder").^[6]

The name Tarhunt- is also cognate to the present participle turvant-, also meaning "vanquishing, conquering", an epithet of Vedic deity Indra.^[7][8][9]

О, разбира се. Както и с "тара", което пак е средновековна дума, даже с антични корени, и е свързана с "мерките и теглилките", което също е много важен аспект на тогавашния свят. Отново в търговския смисъл на думата дори. 

Лесно можеше да изляза с подобно обяснение и да кажа - еми, това е таркан, човека "знаещ/уеднаквяващ мерките" от "тара" и "кан/кин". Даже сигурно е имало и такава позиция понеже те са били строго регулирани и така са се събирали данъците, когато не са били под формата на ценни метали. Но освен това и при самата търговия при претеглянето на стоките.

Но нямаше как да е това понеже етимологичния произход и път на "тара" е съвсем различен от този на "търг".

Редактирано Сряда в 22:52 от D3loFF

[Tomata]

Преди 1 минута, D3loFF said:

Но нямаше как да е това понеже етимологичния произход и път на "тара" е съвсем различен от този на "търг".

Явно е така. Trade идва например от trace, route и т.н.

Мога да ти цитирам и няколко асс. думи където корена тар, таг се отнасят конкретно до търговията. В перс. е Taj, може и за това да става търг- търЖище. 

[D3loFF]

Преди 17 минути, Tomata said:

Явно е така.

Еми така смятам, и си спазвам правилото да е от език включен в хипотезата за франко-скандинаво-романския Но има и много историко-логически смисъл също.

Ти виж само какво става с боилите, боя, бои, боулета (съвети), баукни, бау(л)гадури (както впрочем се чете), багаини и т.н. Просто е нереално.

Още една дума с "б" и не знам... 

Редактирано Сряда в 23:12 от D3loFF

[Tomata]

Преди 8 минути, D3loFF said:

франко-скандинаво-романския

Има едни бургунди. Според мен там близоста ще е още по-голяма. Арабите са им викали Бурджан като е доста вероятно да са имали предвид българите или поне една група от тях. Немците също припознават общата си с хуните история, та всичко е възможно, докъто не се отрече с основание. А ти викаш нямало мистерии около българската история

[D3loFF]

Преди 8 минути, Tomata said:

Има едни бургунди. Според мен там близоста ще е още по-голяма. Арабите са им викали Бурджан като е доста вероятно да са имали предвид българите или поне една група от тях. Немците също припознават общата си с хуните история, та всичко е възможно, докъто не се отрече с основание. А ти викаш нямало мистерии около българската история

Имаш и белги, и фир болг, и волки 

Стига че получавам PTSD вече от тия "б"-та и производните им.

Редактирано Сряда в 23:28 от D3loFF