Нова Зеландия призна три природни обекта юридически за личности

[mnogoznaiko]

Правна революция в защита на природата

В свят, където правните системи традиционно са изградени около човешки интереси, Нова Зеландия проправя път към революционен подход в екологичното право. Представете си гора, която "притежава себе си" или река, която може да заведе дело срещу замърсител. Това не е сценарий от научнофантастичен роман, а реалност в тази островна държава.

Нова Зеландия е признала два значими природни обекта за юридически личности, давайки им правен статут, сравним с този на корпорация или организация:

Национален парк Те Уревера получи този исторически статут още през 2014 г. чрез "Te Urewera Act 2014". Обширната горска територия на Северния остров вече не е държавна собственост – тя "притежава себе си". Законът изрично постановява, че Те Уревера "е юридическо лице и има всички права, правомощия, задължения и отговорности на юридическо лице". Управлението се осъществява от специален борд, който действа от името на гората.

Река Уангануи последва този модел през 2017 г. след дългогодишна правна битка, водена от маорското племе Уангануи Иви. Чрез "Te Awa Tupua (Whanganui River Claims Settlement) Act 2017", реката беше призната за "неделимо и живо цяло", включващо всички физически и духовни елементи. Двама "пазители" – един от маорите и един от правителството – представляват интересите на реката.

Този статут предоставя на природните обекти конкретни правни възможности:

• Представителство в съда: При увреждане или заплаха, законните представители на реката или гората могат да заведат дело от тяхно име.
• Право на съществуване: Правната рамка признава вътрешната стойност на тези екосистеми, независимо от ползата им за хората.
• Защита на интересите: Благосъстоянието на тези природни обекти трябва да бъде взето предвид при вземането на решения, които ги засягат.

Тази иновативна правна концепция не е просто екологична инициатива – тя има дълбоки културни корени:

За маорите, коренното население на Нова Зеландия, природните обекти никога не са били просто "ресурси". Реките, планините и горите имат духовно значение, разглеждат се като предци и живи същности. Признаването на юридическа личност на тези обекти представлява мост между традиционния маорски светоглед и съвременната правна система.

Този подход също така предлага по-ефективен механизъм за опазване на екосистемите. Вместо да разчита само на регулации и глоби, правната система сега дава на самата природа възможност да защитава интересите си.

Примерът на Нова Зеландия вдъхновява други страни да преосмислят отношенията си с природния свят. Подобни правни иновации вече се появяват в Еквадор, Боливия, Индия и други държави.

Планината Таранаки (Taranaki Maunga) получи подобен правен статут през февруари 2025 г., което затвърждава позицията на Нова Зеландия като лидер в това ново правно поле.

Въпреки прогресивния характер на тези правни промени, все още съществуват предизвикателства:

• Как се балансират правата на природата с икономическите и социалните нужди?
• Колко ефективни са тези правни рамки в практиката?
• Могат ли подобни подходи да бъдат адаптирани за други правни системи по света?

Нова Зеландия разширява границите на екологичното право, предлагайки нов модел за отношенията между хората и природата. Този модел може да се окаже важен инструмент в борбата с климатичните промени и загубата на биоразнообразие в глобален мащаб.

Национален парк Те Уревера

Снимка: I, Brucieb, CC BY 2.5