Зоо новини

[stalkerX]

Открили са много животинки в Суринам:

Галерия: Откриха 60 чудновати видове в недокоснат от човека тропически рай

Международна експедиция откри 60 вероятно неизвестни на науката видове в неизследван до сега планински район в югоизточен Суринам.
Въпросната територия е незасегната от дейността на човека и е заета от
една от най-отдалечените и непроучени дъждовни гори на планетата.

Учените от Програмата за бърза оценка на природозащитната организация
Консервейшън Интернешънал са събрали голямо количество данни за
изключително богатство от видове – 1378 на брой – растения, мравки,
бръмбари, риби, земноводни, бозайници и др.

„Участвала съм в експедиции по целия свят, но никога не съм виждала
толкова красиви и девствени гори, недокоснати от човека“, казва
ръководителката на експедицията Лийан Алонсо. “Южен Суринам е едно от
последните места на Земята, където има голям участък от недокосната
тропическа гора. Големият брой новооткрити видове е доказателство за
невероятното биоразнообразие на тези гори, които едва сега започваме да
изследваме“, казва още Алонсо.

Сред видовете, отрити от Алонсо и нейните колеги, има 6 жаби, една
змия и много насекоми. Ето и снимки на някои от тях, на изследователския
екип и на някои вече известни на науката, но не по-малко причудливи
животинки, обитаващи тропическата гора в Суринам.

Източник: http://www.nauteka.bg/sciences/biology/galeriya-otkriha-60-chudnovati-vidove-v-nedokosnat-ot-choveka-tropicheski-rai/

[Warlord]

Редактирано Ноември 3, 2013 от Warlord

[fixxxsers]

Учени преоткриха гущера Пинокио.

Този уникален гущер е описан едва през 1953 г., като са били заловени едва 6 екземпляра - с цел да бъде спасен от изчезване. За съжаление и 6-те са били мъжки. До 1960 г са били наблюдавани само още няколко пъти. След това - ни вест, ни кост. Смятан е за изчезнал... до 2005 г., когато група орнитолози случайно го виждат и дори му правят снимка. Оказа се, че най- вече поради непознаане на навиците му, той е бил добре скрит от учените. През 2013 г са открити няколко находища на Anolis proboscis.

Anolis proboscis се среща само в един много ограничен район в Еквадор. Женските нямат дълъг нос. Може би това е била причината в началото да бъдат хванати само мъжки.

мъжки и женски гущери Пинокио -Anolis proboscis

[Warlord]

Удивително. Прилича на някакъв мини-кайман

[goshawk]

Много готин Анолис.

Искам го в колекцията си!

[Warlord]

http://vitaminl.tv/video/1234?ref=fbsm

[Б.Богданов]

http://vitaminl.tv/video/1234?ref=fbsm

Кокошките развъждани в БГто са щастливи, че този лисугер не живее наоколо.

[Voland]

Според нови ДНК анализи проведени от бразилски учени, южният подвидът на дребната дива котка Онцила (Leopardus tigrinus guttulus) е всъщност отделен вид.

Още през 1999 от Johnston et. al бяха открити сериозни различия между северната популация в Коста Рика и южния подвид живеещ главно в Бразилия и Северна Аржентина,а скорошните изследвания

окончателно установиха новият вид котка - Leopardus guttulus.

Някой учени смятат че има основания и четирите подвида Онцила или Тигрова котка да бъдат разделени като отделни видове.

Източник

[goshawk]

Интересна новина,

въпреки че, винаги съм се отнасял доста скептично към ДНК анализите.

Реално всяка по - отдалечена популация показва вариации (понякога в значителен диапазон) в генетичния материал.

Като пример може да посочим нашенските южни пепелянки.

Ако се опираме на генетичния анализ ще трябва да обособим популацията в Северна България в отделен вид, а този от Южна България в друг. Двете популации показват генетични различия и имат "непреодолима" преграда помежду си (Стара планина). Дефакто, обаче, и от двете страни на балкана се срещат интермедиерни форми, което подсказва обмяна на генетичен материал между двете популации.

Винаги когато се заговори за новооткрити, на база ДНК анализ, ми се изправя косата и се сещам за нашенските си пепелянки. Много е трудно да се докаже, на практика, липсата на хибридизационите контакти между отделните подвидови популации, т.е. не може със сигурност да се изисква издигането на подвида в по - високия ранг - вид.

Според мен трябва много да се внимава с ДНК преразпределението на видовете. Това си е нож с две остриета.

[Voland]

Goshawk, споделям скептицизма ти по въпроса, най-вече заради неясно дефинираната граница в определянето на нов вид.

Все пак в конкретния случай учените се аргументират с различният хабитат, който L. tigrinus и L. guttulus обитават, като хибридизацията също играе роля, но не между двата вида Онсцила - северната популация показва сериозна хибридизация със Колоколо (Leopardus colocolo), а южната със Котката на Джофри (Leopardus geoffroyi).

Темата е безкрайна. За Колоколо например от доста време се говори, че са три отделни вида - Пантаналска котка (Leopardus braccatus), Пампаска котка (Leopardus pajeros) и Колоколо (Leopardus colocolo).

Що се отнася до "непреодолимата преграда" този подход може да има доста свободни интерпретации. В началото на миналия век например ексцентричният куратор на Берлинския музей Matschie и помощника му Zukowsky работили по теоретичен модел, според който във всяка африканска долина лежаща до голяма река има вид или подвид от всеки род копитен бозайник. Те описали над 120 нови вида и подвида, а най-интерсното,че някой дори познали!

Филогенетичната концепция за определяне на вида, която все повече се налага и на която се дължат сериозното увеличаване на броя на видовете, търпи доста критики, но все пак обръща внимание на много отделни и редки популации, които иначе остават в сянка. Това стряска природозащитниците, защото вида е приоритетен, а ресурсите са недостатъчни, но в крайна сметка може да тласне правителствата (извън нашето) към по сериозни мерки ако се окаже че трябва да бъде съхранен ендемит. Разбира се опасноста това да е просто хибрид е немалка.

[Warlord]

Ами ето ви едно определение за границата - ако при кръстосване на два индивида се получи нефригидно поколение значи са представители на един и същи вид все още макар че при бозайниците има и изключения в някои случаи, но тук като става въпрос за влечуги ми се струва че може да мине за точна граница.

Не съм сигурен, че Стара планина е непреодолима преграда за влечугите, има мисля поне 9 прохода през които може да мигрира и фауната от низинния ареал. По-скоро магистрала Тракия се явява преграда днес за фауната. Наскоро някъде ми обясняваха, че миграцията на мечките от Стара планина към Родопите изцяло е спряла от 10-тина г. насам поради непрекъснатото денонощно движение по магистралата. След един доволен период от време може и да станат два отделни вида поради тази изолация едни от други.

Редактирано Декември 3, 2013 от Warlord

[dlefterova]

Като чета си мисля ,че отново се подема въпроса за видоопределянето като цяло. Естествено, че е много удобно да се лепне етикет на всичко живо и да е така красиво наредено като в библотека, но природата си има думата и не всичко е така просто както ни се иска. Филогеографията е нов раздел, носещ много интересна информация не само за видообразуването, но и за разпространението, появата и еволюцията на вида във времето. Естествено, че генетичните изследвания на са панацея, но те са интересни от много гледни точки и със сигурност взети не само те поотделно, а заедно със всички останали, морфологични, физиологични, биохимични, етологични и прочее данни, ще дадат голяма яснота на нещо което не е добре обяснено.

Колкото за хибридизация на два вида, мога да кажа, че това не винаги води до поява на нов вид. Това, че два вида или подвида могат да се чифтосват и дават плодовито поколение, не е гаранция за поява на нов вид. Тази хибридизация трябва да е дългосрочно постоянна , да носи нови позитивни за вида белези, да се закрепи в генофонда на дадената популация достатъчно дълго, че да доведе до цялостна промяна на този генофонд и тогава след има няма няколко хиляди години да се говори дали има или няма поява на нов вид/подвид.

[Elemag]

По-скоро магистрала Тракия се явява преграда днес за фауната. Наскоро някъде ми обясняваха, че миграцията на мечките от Стара планина към Родопите изцяло е спряла от 10-тина г. насам поради непрекъснатото денонощно движение по магистралата. След един доволен период от време може и да станат два отделни вида поради тази изолация едни от други.

Миграция на мечки от Стара панина в Родопите става над тунела на Траянови врата.

[dlefterova]

Понеже стана дума за пепелянки, мт ДНК и филогеография, прилагам един доста интересен материал в тази насока, засягащ Балканския п-в.

http://www.ursenbacher.com/teaching/phylogeography.pdf

За мечките, това тунела да ги изолира е bs както биха казали американците. За да се правят такива изказвания, според мен е необходимо първо добре да се тракират мечките, което хората по света за своите изчезващи и защитени видове правят с GPS сигнал, сателитно следене и прочее телеметрия.

[Elemag]

Тунела не ги изолира, а рида над тунела играе ролята на надлез. Изследвания има - генетични данни, които индикират смесване на двете мечи популации. Телеметрия с GPS също се прави.

[dlefterova]

Това е много добре, щом се прави. Искам да знам тогава колко точно мечки има в България и откъде накъде се придвижват, каде имат бърлоги и колко малки мечета са се родили през последната пролет. От любопитство.

[goshawk]

Това с новите видове си е доста обширна тема, както казва колежката Лефтерова.

За мен "нов" вид си остава класиката в жанра, т.е. когато се открие непознат за науката вид или нов за определена фауна.

Това е нов вид, в класическия смисъл на думата.

Другото са вариации на темата.

Особено откакто в последните няколко години се усъвършенства ПСР методологията.

Разбира се, всички отделни популации на конкретните видове показват някакви генотипни различия, най - вече в крайните граници на ариала на вида.

Не смятам, че само това е достатъчно за да се издигат "нови" видове.

В цялата картина на ситуацията трябва да впишем и факта, че зоологията е доста "стара" наука и в нейните дебри са се лутали не малко хора. Камари с предположения са проверявани по не знам колко пъти - едни са отхвърлени и забравени, други са приети и са се оказали адекватни.

И така се трупат години на познание. Това е хубаво - все по - добре разбираме произхода на Живота: причини, условия и т.н.

В този огромен обем от знания, обаче се получават ниши в които се настаняват малко "пишман" зоолози, които подпомогнати от новите технологии, без да се отдалечават много от бюрата си, въждалеят за "своя" принос към науката и започват да се роят нови видове.

Надявам се, да ме разбирате правилно, защо имам скептично отношение към "новооткритите" видове. Аз лично познавам зоолози, които са неотразими пред компютъра си и в теорията, но когато трябва да отидат по терените трагедията е пълна - спъват се в хайванчетата, които трябва да намерят и да изучат. Далеч съм от мисълта, че това явление се наблюдава само в България. Просто не доумявам причината за въвеждането на рода Eurotestudo?

Извинявам се, на всички, че измествам фокуса на темата, но от доста време се каня да повдигна дискусия по въпроса за "новооткритите" видове, още повече след като напоследък все повече и повече се акцентира почти само върху ПСР методологията за диференциране на видовете.

[fixxxsers]

Ясно е, че вида е твърде относителна величина. Както обичам да казвам въведен е просто за удобство- иначе работите ще са още по- объркани. За да кажем, че има ясно обособени видове и изобщо понятието вид да си тежи като термин вероятно трябва да спре еволюцията и да е изминал достатъчно дълъг период от време, при който да са измрели всички близки популаций, че и близки видове. Това видообразуването си е непрекъснат процес, това, че са се отворили дупки от измрели популации, междинни видове и т.н. е удобно за нас и толкоз. Не е нужно да се втеляваме толкова.

Мен лично не ми е толково интересно дали даден гризач (примерно) ще е малко по- различен от другия на 500 км отдалечен от него и някой луд учен ще се чеше по главата в почуда, като различен вид ли да го приема или си е същия. Много по- интересно ми е поведението на този гризач и на оня на 500 км от него.

пс Това за фертилното поколение на хибридите си е гола вода и кал в ушите. Понякога може хибридното поколение да е стерилно друг път не (говорим все пак за близки видове). Ясно е, че хибридизацията има не малка роля във видообразуването, а със сигурност се е случвало две популации, които са на ръба аха, аха да ги наречеш нови видове и отново се сливат и размножават помежду си и вместо два различни вида имаме трети различен от това, което може да се очаква.

пс2 Съвсем наскоро си говорехме точно за тези ДНК изследвания с dlefterova ( щото тя се е занимавала точно с тези неща ) и мисля, че ще бъде интересно ако успеем да направим някакъв материал ( разбира се ще го публикуваме в списание Бг Наука), защото тази материя е твърде, твърде малко позната.

Редактирано Декември 6, 2013 от fixxxsers

[dlefterova]

goshawk и аз съм на мнение, че при определянето на нов вид не бива да се гледат само генетичните или само морфологичните данни. Също така съм съгласна с теб, че има разни пишурки и теоретици дето гледат едностранчиво. По мое лично мнение всеки напредък в науката, както и е било в историята на биологията въобще, носи някакъв нов принос за развитието на науката. Естествено, че не бива даден метод да се разглежда сам по себе си и само неговите данни да се имат предвид при изводите. Естествено ,че не бива при определяне на вида да се имат предвид, например само разликите по микросателитни локуси между две популации, просто това ще даде неправилен резулат, ако не се потвърди от много други методи. Така, че съм съгласна че т. нар "лабораторни плъхове" на трябва да си правят изводи без класическите зоолози. Но и другото е вярно, че много от класическите зоолози не разбирайки тези нови методи, с лека ръка отхвърлят резултатите и изводите, с думите : " е и какво от това като някой ген там е мутирал, това няма значение в няклокотохил год еволюция, което ни е виждаме краниално и по зъбната система". Когато всички вървят ръка за ръка и се работи съвместно на всички нива, тогава и резултатите ще бъдат достоверни.

[lila_va]

Като че последното нещо, което човек очаква от 21-ви век, е откриването на нов вид бозайник. Но ей го на, нов вид тапир е описан в Бразилия и Колумбия - Tapirus kabomani.

[Warlord]

Е това вече си е новина! Така искам да откриват нови видове, а не чрез разделяне на вече открит вид на два подвида на базата на съмнителни днк интерпретации Действително това е най-голямото новооткрито животно след горската антилопа от Индокитай. Изумително е, че още могат да се откриват нови видове едри бозайници.

Миграция на мечки от Стара панина в Родопите става над тунела на Траянови врата.

Да вярно, не се бях сетил за Траянови врата, само че тоя тунел май няма и километър дължина, а протежението на Стара планина е над 500 км, мечките в България дали са осведомени за това единствено иглено ухо, което трябва да нацелят по време на миграциите си?

Редактирано Декември 18, 2013 от Warlord

[fixxxsers]

Да, това е супер. Но ДНК все пак е важна. Наскоро също бе открит нов бозайник - Олингито (Bassaricyon neblina) и то благодарение и на днк тестове. Понеже той много прилича на своя братовчед олинго са и смятали за един вид. Дори един олингито са се опитвали дълги години да го размножат с олинго и така е обиколил доста зоологически градини...без успех.

Още един нов вид бозайник беше открит наскоро във водите около Австралия - гърбат делфин от р. Sousa и още няма научно име. Тук ДНК изследване също е оказало голяма роля.

Редактирано Декември 19, 2013 от fixxxsers

[Warlord]

http://fresh-science.com/biology/top-20-na-naj-golemite-zhivotni/

[lila_va]

Истината е, че видът е условно понятие, рязка граница между отделните близкородствени такива понякога няма. Именно защото не са създадени в един миг, а са еволюирали и продължават да еволюират за дълги периоди от време. Колкото и да им се иска на таксономистите да каталогизират всичко живо и да го наредят като в библиотека, това никога няма да стане. Не е и необходимо.

Както пише Докинс по повод разграничаването на отделни видове прачовеци:

"Еволюцията на човека представлява непрекъсната поредица от родители, раждащи деца, които със сигурност щяха да бъдат поставени от един съвременен таксономист в същия вид като своите родители. От перспективата, която им дава възможност да погледнат назад във времето, съвременните таксономисти настояват да поставят етикет на всеки фосил, който трябва да казва нещо от рода на Australopithecus или Homo. На табелките в музеите определено е недопустимо да се пише "по средата между Australopithecus africanus и Homo habilis".

Тоест, отделните видове не бива да се разглеждат като изолирани категории. Не съществува първи индивид от даден вид. Как си представяте, например, пръкването на първия индивид от новия вид гърбати делфини? Родителите му към кой вид са принадлежали? Или пък първото олингито от нов вид?

Цитатът по-горе е насочен към фосилните останки на прачовеци, но прекрасно може да се отнесе и към съвременните видове и отчаяните опити да бъдат подредени стриктно. Понякога "по средата между Australopithecus africanus и Homo habilis" е не само достатъчно, но и по-коректно Да му мислят таксономистите, де, но личното ми мнение е, че методите им водят по-скоро до една голяма каша и неразбиране.

[Warlord]

Да му мислят таксономистите, де, но личното ми мнение е, че методите им водят по-скоро до една голяма каша и неразбиране.

И до непрекъснато бълване на сензационни новини озаглавени "Откриха нов вид еди какво си" и в първото изречение от статията... "чрез днк проучвания" Демек тоя вид от край време ни е бил пред очите, просто сега сме решили да го разделим на два вида - това за мен не е откриване на нов вид, а просто условно класифициране на вече открит такъв. В случая с тапира обаче не беше така, с делфина явно е било.

Редактирано Януари 3, 2014 от Warlord