Китай планира ядрена електроцентрала на Луната до 2035 г.

[mnogoznaiko]

Китай проучва амбициозни планове за изграждане на ядрена електроцентрала на Луната до 2035 г. Съоръжението ще има стратегическа роля - захранване на Международната лунна изследователска станция (ILRS), която е в процес на разработка.

Международната лунна изследователска станция представлява мащабен съвместен проект за лунна база, ръководен от Китайската национална космическа администрация (CNSA) и руската космическа агенция Роскосмос. Сътрудничеството е официално оформено чрез меморандум, подписан през март 2021 г. Тази всеобхватна база е проектирана с цел осигуряване на дългосрочна автономна работа на лунната повърхност и/или в лунна орбита.

Основната цел на станцията е да подпомага разнообразни мултидисциплинарни изследователски дейности. Те включват задълбочено изследване на Луната, продължително наблюдение на лунната повърхност и атмосфера, както и техническа проверка на нови космически технологии.

Разработването на ILRS следва прецизно планирана триетапна пътна карта. Първият етап, фокусиран върху разузнаване, обхваща периода 2021-2025 г. Вторият етап, свързан с активно изграждане, е планиран за 2026-2035 г. Финалната фаза на използване на базата се предвижда да започне от 2036 г. нататък.

Фазата на изграждане е разделена на два ключови етапа. Първият (2026-2030 г.) се концентрира върху технологичната проверка на системите. Вторият етап (2031-2035 г.) е посветен на създаването на основните съоръжения чрез пет ключови мисии, обозначени като ILRS-1 до ILRS-5.

Стратегическата цел на Китай е до 2035 г. да завърши основния модел на базата в близост до южния полюс на Луната. След това се планира разширяване на мрежата до 2050 г. Разширената инфраструктура ще свързва ключови точки на лунната повърхност - южния полюс, екватора и дори далечната страна на Луната, която никога не се вижда от Земята.

Въпреки че първоначално проектът стартира като китайско-руско партньорство, той е отворен за международно участие. Към септември 2024 г. в инициативата вече участват 13 държави, демонстрирайки нарастващия глобален интерес към лунните изследвания.

Мисията Chang'e-8 представлява важна стъпка в пътната карта на Китай за изследване на Луната, особено в четвъртата фаза, която се фокусира върху разработването на лунна роботизирана изследователска станция. Първоначално планираното изстрелване за 2028 г. може да се забави до около 2029 г., според последните съобщения на Китайската национална космическа администрация.

Космическият апарат ще се насочи към платото Лайбниц-Бета в близост до южния лунен полюс. Той ще работи в тясна координация с по-ранната мисия Chang'e-7, като заедно ще поставят основите на бъдещата Международна лунна изследователска станция.

Chang'e-8 ще носи впечатляващ научен товар с принос от 11 държави и региони, както и една международна организация. Сред тях се откроява многофункционален робот от Хонконг, изследователски роувъри от Пакистан, Турция и Международното дружество за теренно-транспортни системи. Мисията включва и разнообразни научни инструменти от Италия, Русия, Тайланд, Южна Африка, Перу, Бахрейн, Египет и Иран.

Основните цели на мисията обхващат тестване на технологии за използване на лунните ресурси на място, включително потенциални експерименти за 3D принтиране с лунни материали. Предвижда се провеждане на цялостно научно изследване и проверка на технологии, необходими за бъдещото изграждане на постоянна лунна научна база.

Планираната ядрена електроцентрала ще бъде ключов елемент за осигуряване на надеждно енергоснабдяване на станцията, позволявайки постоянна работа независимо от дългите лунни нощи, когато слънчевата енергия не е достъпна.

[miroki]

С какво смятат да я охлаждат, като няма вода.

[fanatick]

Преди 49 минути, miroki said:

С какво смятат да я охлаждат, като няма вода.

До колкото знам на Марс има вода. Вярно че не е в течна форма, но ... знае ли се под земята какво има

[Warlord]

Надеждите са в кратерите, които винаги са в сянка да има лед, около полюсите е по-сенчесто. Бяха откривани някакви водни молекули до южния полюс, сигурно затова са го избрали. Дали ще има в достатъчни количества за да охлажда АЕЦ обаче е друг въпрос. Доста оптимистични цели и срокове са поставили, вероятно ще се изместят нататък във времето, но е хубаво, че се работи по проекта.

[Amazonski]

Преди 23 часа, miroki said:

С какво смятат да я охлаждат, като няма вода.

Може да не е с вода. Има проекти за реактори, които се охлаждат с течно олово. Ако помня правилно руска разработка за подводници/спътници. 

[Шпага]

Чудя се дали е възможно да бъде използвана по някакъв начин огромната разлика между дневните и нощните температури на Лунната повърхност:

"През деня, когато повърхността е осветена от слънчева светлина, Луната може да се нагрее до 100 градуса по Целзий, което е достатъчно, за да заври вода. С падането на нощта обаче всичко се променя напълно: температурата пада до -100 градуса, превръщайки Луната в ледена пустиня."

https://megavselena.bg/kakva-e-temperaturata-na-lunata-i-kade-biha-mogli-da-zhiveyat-hora/

[КГ125]

Това значи, че готви колонизация на планета в далечна перспектива. Тия наистина мислят 100 г. напред..

[mnogoznaiko]

Ето както ми дава claude AI във връзка с охлаждането на ядрен реактор на Луната:

Охлаждането на ядрен реактор на лунната повърхност представлява уникално предизвикателство поради специфичните условия на Луната. Ето няколко научно обосновани метода за охлаждане, които биха могли да се приложат в контекста на китайския проект:

Научно доказани методи за охлаждане на ядрени реактори

1. Радиационно охлаждане

• Принцип: Използва топлинно излъчване за отвеждане на топлината директно в космоса
• Предимства за Луната: Липсата на атмосфера улеснява ефективното излъчване на топлина
• Реализация: Големи радиатори с висока излъчвателна способност, ориентирани към студения космос

2. Течнометални топлоносители

• Материали: Натрий, калий-натриева евтектика (NaK), литий или галий
• Предимства: Отлична топлопроводимост, ниско налягане при високи температури
• Приложимост: Особено подходящи за компактни космически реактори, като SNAP и TOPAZ

3. Топлинни тръби (Heat pipes)

• Функция: Пасивен пренос на топлина чрез изпарение и кондензация
• Материали: Натрий, литий или калий като работни течности
• Предимство: Не изискват помпи или движещи се части, висока надеждност

4. Затворен газов цикъл

• Газове: Хелий или CO₂ под налягане
• Система: Газът циркулира между реактора и радиаторите
• Приложение: Технология, изпитвана за космически ядрени системи

5. Солеви топлоносители

• Материали: Флуоридни соли на литий, берилий, торий
• Предимства: Висока термична ефективност, химическа стабилност
• Специфика: Изискват поддържане на високи температури за предотвратяване на втвърдяване

Алтернативи на ядрената енергия за лунната база

1. Усъвършенствани слънчеви системи

• Концепция: Мрежа от слънчеви панели на стратегически височини ("върхове на вечната светлина")
• Предимство: Почти постоянно слънчево огряване на някои височини близо до полюсите
• Предизвикателство: Изисква разпределителна мрежа към базата

2. Безжично предаване на енергия

• Метод: Микровълново или лазерно предаване на енергия от слънчеви колектори към базата
• Приложение: Захранване на съоръжения в кратери с постоянна сянка или през лунната нощ

3. Съхранение на енергия

• Технологии: Усъвършенствани батерии, водородно съхранение, маховици
• Концепция: Акумулиране на излишната слънчева енергия през дългия лунен ден (≈14 земни дни)
• Предизвикателство: Необходимост от огромен капацитет за 14-дневната лунна нощ

4. Термоелектрически генератори с радиоизотопи (RTG)

• Функция: Производство на електричество от радиоактивното разпадане на плутоний-238
• Предимство: Доказана надеждност в многобройни космически мисии
• Ограничение: По-малка мощност от ядрен реактор, подходящи за по-малки съоръжения

5. Термохимично съхранение

• Концепция: Химични реакции за съхраняване на топлинна енергия от слънцето
• Приложение: Производство на кислород от лунния реголит през деня, използване на екзотермичните реверсивни реакции през нощта

Специфичните предизвикателства за охлаждане на лунния реактор включват екстремните температурни колебания и необходимостта от максимална надеждност поради трудността за извършване на ремонти. Китайският проект вероятно ще комбинира няколко от тези подхода за осигуряване на енергийна сигурност на Международната лунна изследователска станция.

[insighting]

Преди 3 часа, Шпага said:

Чудя се дали е възможно да бъде използвана по някакъв начин огромната разлика между дневните и нощните температури на Лунната повърхност

Конвекция ли имате предвид?

 

Преди 4 часа, Amazonski said:

с течно олово

А с въглероден диоксид не става ли?