Езикът Волапюк (Volapük)

[Flavius]

Glidis, o flens! (Здравейте, приятели!)
 

Има ли сред вас ентусиасти, които са проучвали първия изкуствен език, който добива световно разпространение (достигайки около 1 милион изучаващи го в рамките на 5 години след създаването си)? 
Какво мислите за този език? Бихте ли имали интерес да го разчепкаме заедно и да си направим един своеобразен кът за изучаването му тук в тази тема, а при евентуален интерес, може да се организираме и като първия Волапюк клуб в България. 

Волапюк в момента се говори от около 20 човека в света, съответно всеки, който пристъпи към неговото изучаване трябва да е поне малко луд... 

[mnogoznaiko]

Интересно, може ли да дадеш повече информация?

[Flavius]

Езикът Волапюк е създаден от немския католически свещеник Мартин Шлейер през 1879г. Историята по създаването на езика е обвита в легенди и мистерия, но като в кратце звучи така: един съсед на Шлейер бил закъсал за пари и писал до свой роднина в Америка с молба за финансова помощ. Писмото, което изпратил било върнато от пощата, понеже не ставало ясно до кой адрес да бъде изпратено, поради различните спелувания на имената в английския език. Съседът на Шлейер бил съкрушен, че поради своите затруднения да спелува правилно адресът, не може да получи необходимата му финансова помощ. Шлейер бил докоснат от съседските неволи и се захванал да реформира писменните системи като подготвил нова унифицирана писмена система. Докато работил върху унифицирана писмена система, имал видение от Бог, в което Бог му казал да направи нов език, който да служи за помощен в общуването между хората. Така Шлейер изготвил Волапюк за много кратко време. През 1880г Шлейер издава първия учебник по волапюк и езикът бързо се разпространява по целия свят. Създават се над 200 клуба по Волапюк в редица държави по целия свят. През 1884 се състои първата волапюк конференция във Фридрисхафен, а през 1887 се провежда втората конференция в Мюнхен. Тези първи две конференции ползуват за работен език немския, но на третата Волапюк конференция в Париж през 1889г се използва именно Волапюк за работен език. Стига се дотам, че дори една от дъщерите на виден за времето си волапюкист е отгледана с майчин език Волапюк. 

Постепенно Волапюк запада, поради трудността, с която Шлейер възприема предложенията за промени в езика, а и поради появата на Есперанто. Реално редица волапюк клубове се преименуват на клубове по есперанто и това слага край на световната популярност на езика. 

Самият език е аглутинативен като думите се променят с помощта на префикси и суфикси. Има 5 падежа и като речников фонд наподобява английски. 

[Flavius]

УРОК 1 => ПРОИЗНОШЕНИЕ НА ВОЛАПЮК

Волапюк първоначално се е стремял да премахне звука 'Р' поради това, че е труден за редица народи. Затова първоначалната версия на езика замества 'Р' с меко 'Ль'. През 1929г холандецът Ари де Йонг прави реформа в езика, която се изучава в момента и връща в употреба звука 'Р'.
Във Волапюк са запазени три по-специфични звука по подобие на немския, така наречените умлаути (ä, ö, ü).

Ето буквите във волапюк: 
a, ä, b, c, d, e, f, g, h, i, j, k, l, m, n, o, ö, p, r, s, t, u, ü, v, x, y, z

Като цяло повечето от тези букви имат еднакво произношение с българските им еквиваленти.
Ето и буквите с различно произношение спрямо българския или имащи нужда от допълнително разясняване:
ä => средно между А и Е като английското æ (звучи по-скоро като Е)
c => като българско Ч
g => като българско Г
h => като българско Х
i => като българско И
j => тук е интересно като решение... звучи като българско Ш
l => като българско Ль (произнася се винаги меко като в думата 'леля', а не като в думата 'лост')
ö => като българско ЙО
u => като българско У
ü => като българско Ю
x => като КС, както X в английската дума flex
y => като българско Й
z => като българско Ц или ДЗ

Редактирано Преди 15 часа от Flavius

[Flavius]

УРОК 2 => ЛИЧНИ МЕСТОИМЕНИЯ И ГЛАГОЛЪТ СЪМ

 

Вижте колко елегантно е решен въпроса с личните местоимения във волапюк: 
Ед. число
Ob => Аз
Ol => Ти
Om => Той
Of => Тя
On => To

Множествено число се образува винаги с добавяне на S накрая. Това правило важи и за местоименията:
Obs => Ние
Ols => Вие
Oms => Те (само мъже)
Ofs => Те (само жени)
Ons => Те (неутрално, когато се обръщаме към мъже и жени заедно или неодушевени предмети)

Ето и глаголът съм:

Binön => инфинитив 'да бъда/ да съм'

Ob binob => Аз съм
Ol binol => Ти си
Om binom => Той е
Of binof => Тя е
On binon => То е

Obs binobs => Ние сме
Ols binols => Вие сме
Oms binoms => Те са (само за мъже)
Ofs binofs => Те са (само за жени)
Ons binons => Те са (общо за мъже и жени или за неодушевени предмети)

Реално, за да спрегнем един глагол от инфинитивната му форма, трябва да премахнем инфинитивното окончание ön и да добавим съответното окончание за съответното лично местоимение. Можем също да изпуснем личното местоимение и да използваме глагола директно като в следния пример: 

Binob gudik => Добър съм

Но може и да подчертаем значението като използваме лично местоимение:
Ob binob gudik => Аз съм добър

Ето и спрягането на още един глагол: 
Vilön => да искам

Ob vilob => Аз искам
Ol vilol => Ти искаш
Om vilom => Той иска
Of vilof => Тя иска
On vilon => То иска

Obs vilobs => Ние искаме
Ols vilols => Вие искате
Oms viloms => Те искат (само за мъже)
Ofs vilofs => Те искат (само за жени)
Ons vilons => Те искат (общо за мъже и жени или за неодушевени предмети)

*** ЗАДАЧА ***
Спрегнете следните глаголи: 
tidön => да преподавам
studön => да уча
vobön => да работя

Редактирано Преди 15 часа от Flavius

[Exhemus]

Погледнах във Викито и двата. Есперантото го схващам с повече или по-малко замисляне, докато Волапюк - никак. Не знам един китаец какво ще каже?

Що се отнася до изкуствени езици (в различна степен) - в момента са в оботот доста такива:   Мандарин (путунхуа), Иврит, Украински, Румънски, Македонски  ...    Понеже са станали основни за дадена страна, значи освен налагането със закони и наредби има и стихийно развитие и жаргонизация.  При създаването им със сигурност са спазвани условията за простота, леснина, разбираемост (е може би с изключение на езиците, създадени изключително за антипод). Та, интересно е след по-продължителна употреба, дали тези езици са се обоклучавили, т.е. дали се е развалил първоначалният замисъл?

Наистина, има нужда от един световен неутрален език!

Той ще е по-добър, защото ще се възползва от постиженията на информационната ера. Ще употребява граматични конструкти, които не са известни в старите езици - чисто нови или взаимствани от езиците за програмиране. Нови цели ще бъдат - намаляване на информационният излишък (компресия), а колкото остава - да служи за "контролен код" за изправяне на грешки. Това в естествените езици става стихийно и неравномерно.  Избягване на повторенията също е метод на компресия ( в естествените езици затова са местоименията, членовете..) но когато в контекста присъстват  няколко термина от един и същи вид, местоименията издъхват (всяко се свързва само с един терм) и възникват двусмислици.

    Тъй като при езиците за програмиране граматиката е до крайна степен изчистена в служба на смисъла,  те може да послужат като база за сравнение и усъвършенстване. Маркъп езиците са още по-интересни като междинно звено. Техните тагове и атрибути са един вид "местоименията" на езика, но с много по-широки възможности от естествените.

Няма да е зле да се пробва един нов език с "маркъп" структура за говоримост? 

Тъй като английският е завоювал най-широк периметър - неговият речников фонд трябва да е основен със фонетични корекции и избягване на синонимия и омонимия.  Словообразуването трябва да се подчинява на строги правила и трябва да има точни префикси/суфикси за общите видове нюансиране при образуване на нов терм. (не както с Ъп/Даун - ако не си англичанин ще има да се чудиш, че смисълът е оправяне/разваляне, но може и да е друг)

 

[scaner]

Преди 1 час, Exhemus said:

Тъй като английският е завоювал най-широк периметър - неговият речников фонд трябва да е основен със фонетични корекции и избягване на синонимия и омонимия.  Словообразуването трябва да се подчинява на строги правила и трябва да има точни префикси/суфикси за общите видове нюансиране при образуване на нов терм. (не както с Ъп/Даун - ако не си англичанин ще има да се чудиш, че смисълът е оправяне/разваляне, но може и да е друг)

Като си говорим за английски, малка демонстрация на особеностите му  

https://t.me/Crimeanwind/67284