Св. Йоан Рилски или св. Иван Рилски?

[Sham]

да,трябва да се види наистина дали няма нещо подобно,защото имам спомен за такова име...Все пак провери,ако можеш.

[sisinda]

Предполагам, че споменът ти е свързан със съвременния превод, тъй като в текстовете, които имам под ръка на старобългарски името на светеца се изписва Йоан, често и като съкращение. Както се изписват и имената на българските царе върху техните грамоти (Йоан Шишман, Йоан Александър и др.). В Пандеховото сказание също се среща името Йоан, като е спорно за кого точно става дума.

[Sham]

Да,може би си права.На старобългарски са останали малко текстове и те са изключително от Библията или свързани с нея.А в канонични текстове се ползва "Йоан"...

[sisinda]

Наистина повечето средновековни текстове на кирилица са с религиозно съдържание, но не ми се струват никак малко.

Между другото посоченото от мен по-горе Пандехово сказание се числи към апокрифната книжнина.

[Sham]

няма значение.Щом е евангелие се спазват правила,все пак тогава хората са имали определено мислене,набожност и вяра в това,че някои неща са закономерни.Интересно е да се види светски текст, но мисля,че са малко....

[КГ125]

Ако сега някой ви говори за Америка и ви каже "Дордж Уошингтън", ще си кажете или че идва оттам, или че е невероятна "презвземка". Защото, въпреки че правилното е Уошингтън, народа български си му вика Вашингтон.

При св. Иван Рилски даже не можем да кажем, че е неправилно. За какво да изместваме разпространеното сред народа име с каноничното, като всъщност то е едно и също?!

[sisinda]

Лично моят проблем е, че ми се налага да пиша за светеца, а не мога да реша кой от двата варианта на името да използвам.

[cynology]

Лично моят проблем е, че ми се налага да пиша за светеца, а не мога да реша кой от двата варианта на името да използвам.

Извинявам се, че взимам отношение по темата.

Мисля, че не е редно имената да се „превеждат”. Ако едно име се е наложило под дадена форма на изговаряне или изписване, то трябва да се използва именно под тази форма.

Някой беше писал по-горе, че няма значение, защото (цитирам по памет) „Йоан, означава Иван, означава Жан и т.н”. Аз не приемам тази теза. Йоан си е Йоан, Иван си е Иван без да се правят всевъзможни преводи. В противен случай, ако следваме логиката за „превеждане” на имената, означава, че в текстовете с подобни имена би трябвало на български да изписваме преводната им форма.

Примера с Георг (Джордж) Вашингтон или с Джордж Вашингтон (Уошингтън) е некоректен, защото става дума за название привнесено в нашата страна и макар и неправилно произнасяни, са се наложили в изоговора, „побългарили” са се и не могат да бъдат еталон за приравняване спрямо други имена.

Ако в каноничната литература (в случая е достатъчно да се обърнем само към Светото Евангелие) името е Йоан, означава, че е Йоан. Това, че българският народ като изговорна форма е приел да го нарича Иван, съвсем не означава, че е Иван. Друг е въпроса, ако човек при раждането си е кръстен Иван. Естествено, него не можем да го наричаме Йоан.

Не претендирам за компетентност по написаното, изказвам лично мнение.

Поздрави !

[cynology]

Днес се включих с мнение относно названието на светеца – Йоан или Иван. Изказах лично мнение, но през целия ден ме глождеше мисълта дали съм прав или не съм.

Преди малко направих справка в „Житията на Светиите”, авторски колектив, фототипно издание на Светия синод и Българската православна църква.

В азбучника на имената на светиите, които Източната православна църква почита, са посочени всички Йоановци. Срещу името Св. Йоан Рилски в скоби е посочено (вж. Св. Иван Рилски). Посочени са страниците в двутомника, където може да се намери информация за светеца. Навсякъде в текста той е представян с името Иван.

Това ме кара да се чувствам объркан и да се разколебая в днешното си твърдение. Не съм сигурен дали тук някъде не беше споменато, че светеца има написана своя автобиография. Ако тя може да се преме за достоверна (че е именно негово дело, а не обработка на някого), да се провери в нея как той се представя – като Йоан или като Иван, разбира се, ако има такъв момент в автобиографията.

Оказва се, че въпроса относно произнасянето и изписването името на светеца е доста комплициран и ако трябва да се даде окончателен отговор, който да се приеме и като най-коректен, бе било добре да се направи богословска справка, а не да се въртим в сферата на догатките, личните предположения и предпочитания.

Поздрави !

[КГ125]

Напротив, включването в темата е много уместно

Значи, точно това объркване и смесване са за мен корена на спора тук. "Иван" е българската езикова форма на "Йоан". Последното е гръцка (?) стара и литературна форма на името, която днес е само в каноничните книги.

Това автоматично дава право на съществуване на формата "св.Йоан".

Но такива неща могат, макар в случая вероятно да говоря малко пресилено, да "откъснат" светеца от народа. Иван си е на български, а светецът е български и още как! След като това е наложено и то от векове в говора, защото едва ли преди 200 години в селата са го наричали "св.Йоан", то мисля, че това е редно да си остане.

Примера с Вашингтон наистина е некоректен, защото става дума за привнесена отвън форма, през прочитането, а не през изговарянето, пък и е по-лесно за българина да каже това, а не Уошингтън във времената, когато всичко английско му е било чуждо.

Св.Иван си е българската езикова форма, толкова разпространена, че махането й в името на каноничната чистота според мен повече ще навреди, отколкото да бъде полезно. Замислете се, векове хората са се молели на светията с това име....

[tonkata3]

Днес се включих с мнение относно названието на светеца – Йоан или Иван. Изказах лично мнение, но през целия ден ме глождеше мисълта дали съм прав или не съм.

Преди малко направих справка в „Житията на Светиите”, авторски колектив, фототипно издание на Светия синод и Българската православна църква.

В азбучника на имената на светиите, които Източната православна църква почита, са посочени всички Йоановци. Срещу името Св. Йоан Рилски в скоби е посочено (вж. Св. Иван Рилски). Посочени са страниците в двутомника, където може да се намери информация за светеца. Навсякъде в текста той е представян с името Иван.

Може да има и още един рилски монах с това име и също да е почитан като светец?! Или пък:

Мисля, че името "Иван" е в скоби, защото всъщност /както и някой по-горе беше споменал/ след приемането на обета за монашество се приема и ново име - името на някой светец като знак на скъсване с миналото, със старата личност... А светец, които да не е монах, с името "Иван" до тогава няма /поне аз не знам/. Следователно светеца /а как му е светското име?/ приема името "Йоан" /св.Йоан Кръстител.../, а не "Иван". И понеже това става по неговата воля, във връзка и с неговото ново самосъзнание /знаем, че името има общо със самоосъзнаването/, то мисля, че е редно да бъде наричан, така както и той възприема себе си, като нов човек.... "Йоан". И понеже зависи пред кого ще се чете статията и ако е необходимо да се спомене един, два пъти като пояснение и името св. Иван Рилски, но мисля, че едва ли има българин, който да не разбере за кой светец става въпрос.

А между другото сега се сещам, че не съм се замисляла, когато посещавам храм посветен на този светец - КАК Е ИЗПИСАНО ИМЕТО ВЪРХУ ХРАМА, над входа - "св.Йоан Рилски" или "св.Иван Рилски"

[sisinda]

Светското име на св. Йоан Рилски е неизвестно. Познато е името, което приема при замонашването си. Четох едно статия в един от томовете на сборника "Светогорска обител Зограф", където имаше статия посветена на този проблем. Изследователят беше богослов и убедително защитаваше, че светеца трябва да носи името, което е приел, постъпвайки в манастир. Само дето ще трябва да се поровя за името му, защото не съм сигурна.

Трябва да се отбележи, че както на православните сайтове, така и на този на Рилския манастир, няма последователност при изписване на името на светеца. Може да се срещне и по двата начина.

Относно противоречието в "Житията на светиите" проблема идва предполагам от там, че преводите които са поместени, са преписани от други издания, където името е било преведено на Иван. Още в началото на ХХ в. Й. Иванов, който публикува житията на старобългарки език, макар навсякъде да среща името Йоан, го превежда като Иван. Дори в съвременния превод на житието, посветено на същия светец от Димитър Кантакузин, Кл. Иванова е принудена да използва Йоан, тъй като иначе няма как да се получи сравнението в текста с редица видни святи личности със същото име, макар че навсякъде го срещаме като Иван. От друга страна Йоан Екзарх не е Иван Екзарх...

Св. Иван Рилски наистина се е утвърдило в езика на съвременните българи, самата аз често съм го използвала, но мисля че е неправилно.

В крайна сметка не малко български царе от Второто българско царство гордо са носили името Йоан и това не ги е правило по-малко българи. Друг е въпросът, че по националистически подбуди, то е преведено като Иван. Но те самите не са се наричали така.

[Makedonikus]

Името Иоан на старобългарски идва от гръцкото Йоанис, което пък идва от еврейското Йохоханан (в превод "Божия благодат"). Във всички извори името на Рилският светец е Иоан. В България през средновековието също е имало и други форми на името Иоан - срещала се е както формата Иван, така и Йован, както и производните му Йово, Йовчо и др.

През Възраждането, вероятно под руско влияние се среща все по-често името Иван. Да се каже, че Иван е българско, а Йоан не е е меко казано неверно и неточно. Наистина в българската научна и научно-популярна литература се употребява, макар и неточно и св. Иван Рилски, както и цар Иван Шишман, цар Иван Асен ІІ, цар Иван Александър и дори св. Иван (?!) Кръстител. Нека не изпадаме в абсурди, че името Йоан не е българско. То е толкова българско, колкото и Иван, Петър, Георги, Димитър - християски имена от гръцки или еврейски произход, отдавна приети от нашия народ и с побългарени форми.

[stoil]

чакайте сега

Йоан е на гръцки

Иван е на руски

вие си изберете как да му викате

истината е малко по в страни

първо да видим кой е и тогава да разберем как да го наричаме

за мен сега е недопустимо да сменяме име на човек, ако той сам не пожелае

а покойния няма как. така че Йоан българското Йоан е името му

по отношение на произхода му

той е царски син Баща му е самия Симеон, братя Петър, Боян- михаил. майка им Мария Куманка, Болярска щерка.

ето ви и имот и богатства за раздаване.

брат му Боян е самия поп Богомил. Двамата са близнаци и винаги са вървели заедно, дори и в учението докато единия не се обръща към традиционната религия и се замонашва, а другия хваща пътя на ренесанса. Реформаторството му го отвежда до клада

не ме питайте от каде го знам

"Повярвай за да разбереш и като разбереш ще повяряваш от сърце" Тома Аквински

[horos]

“А когато те си отиваха, Иисус почна да говори народу за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?

Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които носят меки дрехи, са в царските палати.

Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

Защото този е, за когото е писано: "ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе".

Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него.

А от дните на Иоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят;

защото всички пророци и законът бяха пророкували до Иоана.

И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде:

който има уши да слуша, нека слуша!”

Матея 11:7-15

През вековете името на Иван Рилски не е преставало да бъде една загадка за много негови изследователи. Реших да погледна на този български светец през призмата на новата хронология и резултатът беше доста впечатляващ. Ако човек се зарови по-обстойно в неговия образ не може да не го подразнят приликите с някои библейски персонажи от Стария и Новия завет. Става въпрос за пророк Илия, от Книги ІІІ и ІV Царства и Иоан Кръстител. До нас са достигнали само няколко жития за Рилския светец и много устни предания и легенди. Първото му житие се приема от учените, че е написано не по-късно от 1183 г. То се нарича “Народно” или “Безименно” и е изградено на друго, по-старо описание за живота му , което за съжаление не е достигнало до нас. Според мен тези жития са късни църковни произведения от ХVІ, ХVІІ век, написани с цел да хвърлят едно допълнително було на реалните исторически събития. Така в “старата” Библия са се появили дубликатите на българския светец, като еврейските персонажи Илия и Иоан Кръстител. Тук ще се опитам да направя паралели в живота и на тримата, за да можем да съберем колкото се може повече подробностти за личността на Иван Рилски.

В Рилския край, където най-много се е подвизавал светецът, са записани интересни легенди за него. В тях се смесват мотиви от живота на Свети Илия и Иван Рилски. Още Неофит Рилски (“За св. Алия, и пророк Елисей”) споменава за съществуването на този култ. По-късно през 1939 г. и Юрдан Трифонов (Македонски преглед, г. ХІ (1939), кн. 3 и 4, стр. 77 – 112.) съобщава за една твърде интересна легенда, в която се бъркат двамата светци:

“Легенда за св. Алия от с. Старо Осеново, Горноджумайско

Свети Алия бил говедарче от с. Бараково. Еднъж господарят му го пратил да докара една крава, която била отвъд Струма. Реката била придошла, но момчето хвърлило абичката си върху водата и на нея преминало. Господарят разбрал, че то е божествено. Наскоро то си поръчало хака (заплатата), но не щяло пари, а поискало шарено теле. Чорбаджията отначало се зарадвал, загдето момчето не му иска пари, но после се попишманил (разкаял) и накарал селяните да го гонят. Момчето избягало към Царев връх, а оттам към Рила. Там имало и сега тюлбе (гробница), но разказвачът не знаеше къде е точно, защото не бил ходил по онези места.”

Ето и подобен сюжет в живота на пророк Илия, описан в Стария завет:

“В онова време, когато Господ щеше да възнесе Илия на небето във вихрушка, Илия с Елисей идеше от Галгал. И каза Илия на Елисея: остани тука, защото Господ ме праща във Ветил. Но Елисей каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И отидоха във Ветил. И излязоха при Елисея синовете пророчески, които бяха във Ветил, и му казаха: знаеш ли, че днес Господ ще възнесе твоя господар над главата ти? Той отговори: и аз зная, мълчете. И каза му Илия: Елисее, остани тука, защото Господ ме праща в Иерихон. А той рече: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И дойдоха в Иерихон. Тогава се приближиха до Елисея синовете пророчески, които бяха в Иерихон, и му казаха: знаеш ли, че днес Господ взима твоя господар и ще го възнесе над главата ти? Той отговори: и аз зная, мълчете.

И каза му Илия: остани тука, защото Господ ме праща на Иордан. И той каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И тръгнаха двамата.

Петдесет души от синовете пророчески тръгнаха и се спряха надалеч срещу тях, а те двамата стояха при Иордан. И взе Илия кожуха си, сви го и удари с него по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и преминаха двамата по сухо.

Когато преминаха, Илия каза на Елисея: искай, каквото желаеш да ти направя, преди да бъда взет от тебе. Елисей отговори: духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене. А той каза: мъчно нещо искаш; ако видиш, как ще бъда взет от тебе, тъй ще ти бъде; ако ли не видиш, няма да бъде.

Както вървяха и се разговаряха по пътя, изведнъж се яви огнена колесница, и огнени коне, и ги раздвоиха един от други, и Илия се понесе във вихрушка към небето. А Елисей гледаше и извика: отче мой, отче мой, колесница на Израиля и негова конница! И вече го не видя. И хвана дрехите си, та ги раздра на две. И вдигна той на Илия кожуха, който бе паднал от него, па се върна и се спря край брега на Иордан; взе на Илия кожуха, който бе паднал от него, удари с него по водата, и каза: де е Господ, Бог Илиев - Самият Той? И удари по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и Елисей премина.

И видяха го отдалеч синовете пророчески, които бяха в Иерихон, и казаха: Илиевият дух слезе върху Елисея. И излязоха насреща му, поклониха му се доземи и му казаха: ето, у нас, твоите раби, има петдесет души силни мъже; нека идат те да подирят господаря ти; може би, Дух Господен го е отнесъл и го е хвърлил на някоя планина, или в някой дол. А той каза: недейте праща.”

Заместете Илия с Иван Рилски, Елисей с Василий (Иисус), Йордан с Дунав, Иерихон с Оряхово, Ветил с Търново и всичко си идва на мястото.

Свети Иван много често е бил наричан Алия (Илия) от населението на Рилския край и Софийско. Ако не е било затвъдено силно убеждението за “старостта” на Стария завет, навярно и други изследователи биха стигнали до моите изводи.

Нека сега да направя още паралели за живота на Пророк Илия, с този на Св. Иван Рилски.

“И (пророк) Илия Тесвитец, от галаадските жители, каза на Ахава: жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума.” ІІІ ЦАР. 17:1

Как Свети Иван Рилски се е превърнал в пророк Илия Тесвитец? Името Илия идва от Ил – Бог, а Тесвитец (ТСВТЦ) е видоизменена форма на думата Светец (СВТЦ). Така спокойно може да наричаме пророка Божествения светец.

“И биде слово Господне към него: тръгни оттук, обърни се на изток и се скрий при поток Хорат, който е срещу Иордан; от тоя поток ще пиеш, а на враните съм заповядал да те хранят там.

И той отиде и стори според словото Господне; отиде и остана при поток Хорат, който е срещу Иордан.

И враните му донасяха хляб и месо сутрин, хляб и месо вечер; а пиеше от потока.”

17:2-6

Ако погледнете на картата на България, къде са съсредоточени най-много манастири, то ще видите, че те са на три места - Софийска област, Търновско и Пловдивско с Пазарджишко. Тук трябва да търсим и средищата на зараждащото се християнство през Средновековието. Легендите за Иван Рилски са концентрирани в Рилския край и Софийско. Но в Библията виждаме, че той е бил и в Търновско, по поречието на река Янтра. Река Хорат (НRT) тук е река Янтра (НТР), която е срещу Иордан (Дунав). Пещерите по поречието на реката са приютявали не един монах, а знаем, че и тук е бил центърът на Исихазма през Средновековието.

Нека да продължим да следваме пътя на Светеца:

“След няколко време потокът пресъхна, понеже нямаше дъжд за земята.И биде слово Господне към него: Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; Аз заповядах на една вдодица жена да те храни. И стана той, та отиде в Сарепта. Когато дойде до градските порти, ето, там една вдовица жена събира дърва...” 17:7-10

От река Янтра, светецът отива в Сарепта Сидонска. Сидон е Дубровник в Далмация. В Средновековието до днешния град Сплит е бил град Зара. Навяно това е град Сарепта. Тук остава при вдовицата известно време, където прави чудесата с брашното в делвата и маслото в гърнето и съживяването на сина. Характерното за светците от онова време са чудесата. Те са обграждали като ореол образа им в представите на народа. Не може да не ви направи впечатление вечното преследване на светеца. От поречието на Искър, бяга на изток към Янтра, оттам в гр. Сплит в Хърватско и накрая идва в Самария (Сирмиум).

“След като се изминаха много дни, биде слово Господне към Илия в третата година: иди и се яви на Ахава, и Аз ще дам дъжд на земята. Илия отиде да се яви на Ахава. А в Самария имаше голям глад. И Ахава повика Авдия, началник на двореца. Авдий пък беше човек твърде богобоязлив: когато Иезавел изтребваше пророците Господни, Авдий взе сто пророка и ги скри в пещери, по петдесет човека, и ги храни с хляб и вода. И Ахав каза на Авдия: тръгни по земята, по всички водни извори и по всички потоци по земята, дано нейде намерим трева, за да прехраним конете и мъските и да се не лишим от добитъка. И те разделиха помежду си земята, за да я обходят: Ахав тръгна отделно по един път, а Авдий тръгна отделно по друг път. Когато Авдий вървеше по пътя, ето насреща му иде Илия. Той го позна, падна ничком и каза: ти ли си, господарю мой Илия? Оня му отговори: аз съм; иди кажи на господаря си: Илия е тук. Той каза: какво съм виновен, че предаваш своя раб в ръцете на Ахава, за да ме убие? Жив Господ, Бог твой! Няма нито един народ и царство, където да не е пращал господарят ми да те търси; и когато му казваха, че те няма, той вземаше клетва от онова царство и народ, че те не са могли да те намерят; а ти сега казваш: иди кажи на господаря си: Илия е тук. Когато аз си ида от тебе, Дух Господен ще те отнесе, не зная къде; и ако отида да обадя на Ахава, и той не те намери, ще ме убие; а раб ти е богобоязлив от младини. Нима не е казано на моя господар, какво аз направих, когато Иезавел избиваше Господните пророци, как скривах в пещери сто Господни пророци, по петдесет души, и ги хранех с хляб и вода?

А сега казваш: иди кажи на твоя господар: Илия е тук; той ще ме убие. Тогава Илия каза: жив Господ Саваот, пред Когото стоя! Днес ще му се явя!

Авдий отиде да посрещне Ахава и да му обади. И Ахав отиде да посрещне Илия. Щом Ахав видя Илия, рече му: ти ли си, който смущаваш Израиля?

Илия му отговори: не аз смущавам Израиля, а ти и бащиният ти дом, понеже презряхте Господните заповеди и вървите по Вааловци; сега прати и събери при мене цял Израил на планина Кармил, и четиристотинте и петдесетте Ваалови пророци и четиристотинте дъбравни пророци, които се хранят от трапезата на Иезавел. И Ахав прати до всички Израилеви синове и събра всички пророци на планина Кармил. Тогава Илия пристъпи към целия народ и каза: още ли ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него; ако ли Ваал – вървете след него. А народът му не отговори ни дума. И рече Илия на народа: само аз останах пророк Господен, а Ваалови пророци има четиристотин и петдесет души (и четиристотин дъбравни пророци); нека ни дадат две телета и нека си изберат едно теле, и да го разсекат и положат върху дърва, но огън да не подклаждат; аз пък ще приготвя другото теле и ще го положа върху дърва, и огън няма да подклаждам; тогава призовете вие името на вашия бог, аз пък ще призова името на Господа, моя Бог. Оня Бог, Който отговори чрез огън, Той е Бог. И целият народ отговори и каза: добре! (нека бъде тъй.) И рече Илия на Вааловите пророци: изберете си едно теле и го пригответе вие по-напред, понеже сте много; и призовете името на вашия бог, но огън не подклаждайте. И те взеха телето, което им бе дадено, приготвиха го и призоваваха името на Ваала от утринта до пладне, думайки: Ваале, чуй ни! Ала нямаше ни глас, ни отговор. И те скачаха пред жертвеника, който бяха направили. По пладне Илия начена да им се присмива и казваше: викайте по-високо, защото той е бог; може би се е замислил, или е зает с нещо, или е на път, а може би и спи, - тъй ще се събуди! И те почнаха да викат високо и по обичая си да се бодят с ножове и копия, тъй че кръв течеше по тях. Пладне мина, а те все още вилнееха тъкмо до вечерното жертвоприношение; ала не се чу ни глас, ни отговор, нито слух. (Тогава Илия Тесвитец рече на Вааловите пророци: сега се дръпнете вие, та и аз да извърша своето жертвоприношение. Те се дръпнаха и замълчаха.) Тогава Илия рече на целия народ: приближете се до мене. И всичкият народ се приближи до него. Той въздигна пак срутения жертвеник Господен. И взе Илия дванайсет камъка, тъкмо колко са колената на синовете на Иакова, комуто Господ бе казал тъй: Израил ще бъде твоето име. И съгради от тия камъни жертвеник в името на Господа, и около жертвеника направи окоп, който побираше две сати зърна, и тури дърва (върху жертвеника), разсече телето, положи го върху дървата и каза: напълнете четири ведра вода и изливайте върху всеизгаряната жертва и дървата. (И направиха тъй.) После каза: повторете. И те повториха. И рече: направете същото трети път. И те потретиха. И водата се разля около жертвеника, а окопът се напълни с вода. Когато принасяха вечерната жертва, пророк Илия се приближи (извика към небето) и каза: Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев! (Чуй ме, Господи, чуй ме днес в огъня!) Нека познаят днес (тия човеци), че Ти един си Бог у Израиля, и че аз съм Твой раб и извърших всичко по Твое слово. Чуй ме, Господи, чуй ме! Нека познае тоя народ, че Ти, Господи, си Бог и Ти ще обърнеш сърцето им (към Себе Си). И огън Господен падна и пояде всесъжение, дърва, камъни и пръст, и погълна водата, която беше в окопа. Като видя това, всичкият народ падна ничком и каза: Господ е Бог, Господ е Бог! Тогава Илия им рече: хванете Вааловите пророци, та ни един от тях да се не скрие. Хванаха ги, а Илия ги отведе при потока Кисон и там ги изкла. Илия рече на Ахава: иди, яж и пий, защото се чува шум от дъжд. Ахава отиде да яде и да пие, а Илия се изкачи на връх Кармил, наведе се към земята, тури лицето си между коленете и рече на слугата си: иди и погледни към морето. Той отиде, погледна и рече: нищо няма. Той каза: направи това седем пъти. На седмия път той каза: ето от морето се подига малко облаче, колкото човешка длан. Той рече: иди, кажи на Ахава: впрегни (колекницата си) и тръгвай, да не те свари дъждът. В това време небето потъмня от облаци и вятър, и заваля силен дъжд; Ахав пък седна в колесницата, (заплака) и тръгна за Израел. И ръката Господня беше върху Илия. Той препаса кръста си и тичаше пред Ахава до самия Израел.”

Виждате, че сушата е била на територията на Самарийското (Сръбското) царство, там, откъдето е избягял Илия и отишъл в Далмация. Кои са действащите лица тук? Царят на Самария Ахав (Констанс), неговата жена Иезавел З(С)В(Б)Л (Саломея СЛМ(Б), Авдий – началник на двореца и 450 от пророците на Ваал (Аполон) заедно с 400 дъбравни пророци. Основното действие се развива на планината Кармил (Хорбел, Рила), където се е състоял някакъв вид събор.

Нека сега да видим какво пише в т. н. Народно (безименно) житие на Иван Рилски и да потърсим там някакви паралели с горните събития:

“Имаше един набожен, благочестив и христолюбив човек. Той се боеше от бога и му служеше със страх. Той постоянно се обливаше в сълзи и си припомняше пророческите думи, казани с Давидовите уста: ”Всяка нощ обливам леглото си, със сълзи намокрям постелката си.” И понеже имаше такава голяма вяра, той стана, та напусна света.

Той беше пастир и не притежаваше нищо освен един брат и един вол. И когато намисли да отиде в пустинята, взе вола и замина. И никой не знаеше накъде се той отправи от мястото си.

Тогава дяволът, който ненавижда доброто, влезе в сърцето на брат му и убеди людете (да го преследват). И те го догониха в полето, наричано Мърдища, под големият дъб. И по внушение на дявола те наченаха да го връщат от божия път. И щом започнаха да го връщат, той им извърши голяма божия молитва. И едва изпроси звънеца, що носеше волът, за знак от света и нему за спомен – за да се знае, що изнесе от света светият отец Иван. А вола му взеха. И със светите си ръце светият отец завърза вола под дъба, наречен Големият дъб. И от онова време се нарече “дъб на светия отец”. Дори до ден днешен личи въжето около дъба – чудо на светия отец.

И отвърна той светото си лице от тях и отиде в Рилската пустиня. И като се обърна към тях, той нито ги благослови, нито ги прокълна, а им извърши знамение, като каза: “Аз ви напущам с присмех и подигравка”. И отиде в Рилската пустиня. И стигна там в месността Голец, и там престоя 7 месеца.”

Непрекъснато гонене и преследване е водило до бягане и криене. Волът, дъбът, братът и дяволът са само символи, зад които се крият религия, свещеници и управляващи. Старото име на планината Рила е била Орбелус, латинизиран вариянт на Хор Бел. Оттам в Библията името е изписано като планина Кармил. Ето сега как в житието, което е доста късна работа, са достигнали откъслечни сведения за събора на Вааловите свещеници и Илия (Иван Рилски):

“И в пещерата направи (жилище) светият Отец Иван, без да излезе три години и шест месеца. И излезе вън, и намери скала. Височината и беше 40 сажена, а широчината и – като голям щит. Той се възкачи на тая скала и стоя на нея седем години и четири месеца. Той не почива нито денем, нито нощем: биеше се по гърдите, правеше коленопреклонения, обливаше се в сълзи, постеше и бодърствуваше, измъчваше тялото си в мраз и буря, понасяше горещината и град от небето, постеше и бодърствуваше деня и нощя. За тези негови подвизи и мъки господният ангел донасяше на небето пред бога. Бог узна за неговата търпеливост, но ангелът господен идеше при него да му носи мана. Като узна, че бог се вслушва в неговата молитва, първият враг (дяволът) се разгневи. Той взе мнозина други със себе си и направи събор. Те дойдоха на мястото, където светият отец Иван стоеше на скалата, молейки се на бога. Те дойдоха неочаквано с голям страх и мислеха да изплашат светеца, понеже искаха да избягат от мястото си. Но не можеха нищо да му сторят, защото господен ангел го пазеше и ободряваше. И дяволът започна да бяга. А светият отец Иван стоеше върху скалата, денонощно, молейки се на бога, без да престава сълзи да пролива. Но идващите дяволи го смъкваха от скалата, чиято височина беше 40 сажена. Но той не желаеше да тръгне по друг път. Макар че до мястото имаше малка пътека, откъдето го спускаха, пак оттам се възкачваше. А висока и стръмна е скалата, гдето спускаха и мъчеха светеца. Но той с радост приемаше всичко това. И до ден днешен личат по скалата стъпките от нозете му, както и кръвта му.

И като се натъжи, той погледна към небето и рече: “Боже вседържателю, не ме напущай и ми бъди помощник срещу тия дяволи! Спаси ме и ми помогни малко да премина тази неволя! И не си спомняй греховете ми, що сторих или словом, или тялом, или с помисъл, или волно, или неволно! Като милосърден бог помогни ми, за да не каже законопрестъпникът: где е неговият бог? Затова, господи погрижи се да ме избавиш от тоя враг, та да се прослави името ти во веки!”

И когато светият отец Иван рече “амин”, в същия час ангелът удари по каменното клепало, и звънецът позвъни над гроба на светия отец. И разтърси се пустинята и затрептя като езеро, като камбана екнаха горите. Щом чу “амин”, клепалото и звънеца, дяволът забягна в приготвеното му място, където няма светлина, а има постоянно мрак.

И в същия час дойде ангел от небето, говорейки от (името на) бога: “Възлюблениче мой, мъжествувай и се крепи! Аз съм винаги с тебе! Не се плаши, а се радвай, сънаследниче на моя пророк, предтеча и кръстител! Защото и той биде откърмен в пустинята, а ти възлюби пустинята. Той се роди от безплодна, а ти – от плод. Радвай се, присветла моя денице, в тази пуста гора! Радвай се, пресветло мое слънце в Рилската пустиня! Радвайте се и вие, гори, които приехте светилника на пустинята! Тържествувайте, всички люде на земята, които се прекланяте пред мощите на пустиножителя Иван! Радвай си и ти, пустиньо, която прие своя светилник и моя събеседник, равен на ангелите, земен ангел и небесен човек!”

Тогава дойде при него Йоан Богослов. И като го прегърна, както майка своя младенец, целуна го и рече: “Радвай се, възлюблениче господен, защото ти се приготви венеца на славата, понеже се разнесе известността ти! Стани, вземи си тоягата, иди в по-раншното си място, където си приел монашески образ, и там остави тоягата си, за да служи на света за личба, а на тебе за спомен, защото от господа така ти е отсъдено.”

“...Тогава беше цар Петър в град Средец. Разнесе се мълва за стареца. За него чу и цар Петър. Той избра девет души опитни ловци и им заповяда да отидат в Рила да ловят лов, като им поръча, говорейки: “Да не се върнете при мене, докато не найдете мястото на светия отец, та аз, като отида, да му се поклоня.” И мъжете заминаха да ловят лов, както им заповяда царят. Те диреха мястото на светеца, но не го намериха. И много дни те престояха в пустинята, но нито мястото найдоха, нито пък уловиха лов. Те се натъжиха, но не можеха да се върнат при царя, защото не бяха свършили нито една от работите, що царят им беше поръчал. При това те не бяха и яли много дни. Те изрекожа името на светеца и се помолиха, като казаха: “Отче свети, открий ни се, та да не погинем от царя!” И те му домиляха, защото светият отец знаеше решението и помислите на царя. В същия час те откриха малка пътечка. И прославиха бога. Те тръгнаха по пътечката и го намериха.”

Мястото на действие е планината (пустинята) Рила, по онова време Хор Бел (Кармил). Действащи лица са цар Петър от Средец. В Старият завет това е Ахав от Самария. И тук, както и при Сердикийския събор Сердика е наречена Самария. Неговата жена е била византийка и навярно името и е било Изабела (Иезавел, Саломе). В Старият Завет, Иезавел убива всички пророци на бога в Самария, с изключение на пророк Илия. В Новия, тя иска главата единствено на Иоан Кръстител. Ловците са придворните начело с Авдий (или този, който се крие под това име), началника на двореца.

Скалата, висока 40 сажена и широка като щит, символизира вярата на отеца, помогнала му да победи 400 служители на църквата.

Как е описан видът на св. Илия, можем да прочетем в Библията:

“И ги попита: Какъв беше наглед оня човек, който ви присрещна и ви каза тия думи?

Те му отговориха: оня човек беше цял в косми и опасан през кръста с кожен пояс.

Той рече: това е Илия Тесвитец”

ІV Цар. 1:7-8

Ето и описанието са външността на Иван Рилски:

“ ...и излезе от родното си място, не носейки нищо върху тялото си освен една кожена дреха.”

(От първо приложно житие и негова добавка.)

Георги Скилица също пише за светеца:

“Той носеше само една груба дреха, но взе и кожух...Ако пък някой поискаше да наскубе от сланутъка (нахут), без да му е позволил светецът, той наскубваше, обаче в ръцете му всичкият ставаше сух и без зърна...

И никой не си отиваше, без да се нахрани достатъчно с донесената храна, която насищаше всички и никога не се свършваше, защото богът на Илия бе и бог на св. Ивана, и така също той направи шепата брашно да не се свърши...”

В “Ново Житие на Иван Рилски”:

“Този преподобен и богоносен отец наш Иван Рилски...беше от пределите на славния град Средец, от село, наречено Скрино. От града отстои на 4 часа. А от Рилската пустиня 3 дни. (Отнася се за с. Курило – Софийско.) Бяха две деца...Разказва се за него от някои, че неговото зачатие било от Ангел...След това излезе оттук и тръгна към показаната му планина. И нищо не взе освен кожената риза (кожух), в която бе облечен.”

Скрино, Курило – всичко това е неправилен прочит на град Кратово в Македония.

В Евагелията на Новият Завет Иоан Кръстител е описан също както и Илия и Иван Рилски:

“В ония дни дохожда Иоан Кръстител и проповядва в Иудейската пустиня и казва: покайте се, защото се приближава царството небесно.

Защото този е, за когото е казал пророк Исая: “гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави провете пътеките Му”.

А сам Иоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си, а храната му беще акриди и див мед.

Тогава Иерусалим и цяла Иудея, е цялата Иорданска околност излизаха при него и се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.”

Матея 3: 1-6

В Евангелието на Марко пише досущ същото. Единствино Евангелист Лука дава повече подробности за Иоан:

"В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името й - Елисавета.

И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни. Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст. Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади, а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, - тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник, и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе. А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен. И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст. Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си. И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма. А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням. След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си. След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците. А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума. Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея. И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин, и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго, извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа. И рече Мариам: душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят; Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си; свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо; взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, - както говори на нашите отци, - към Авраама и семето му довека. И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си. А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син. И чуха съседите и роднините й, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея. На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му. Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан. И рекоха й: няма никой в рода ти, който се нарича с това име. И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат. Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха.

И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога. И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея. Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него. И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки: благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение, (както възвести през устата на Своите свети от века пророци) - спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят; за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, - клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец; за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни, безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си. И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им, поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира. А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.”

Ето какво пише и в Евангелието на Иоан:

“А в петнайсетата година от царуването на Тиверия кесаря, когато Понтий Пилат управляваше Иудея, Ирод беше четвъртовластник над Галилея, Филип, брат му, - четвъртовластник над Итурея и Трахонитската област, а Лисаний - четвъртовластник над Авилиния, при първосвещениците Анна и Каиафа, биде слово Божие към Иоана, син Захариев, в пустинята. И той обиколи цялата страна около Иордан и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове, както е писано в книгата с речите на пророк Исаия, който казва: "гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му; всеки дол ще се изпълни, и всяка планина и рътлина ще се снишат, кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки; и всяка плът ще види спасението Божие". Иоан говореше на човеците, които отиваха при него да ги кръсти: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? Прочее, сторете плодове, достойни за покаяние, и не начевайте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне Аврааму чеда. И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън. И питаше го народът и казваше: какво тогава да правим? Той отговори и им рече: който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото. Дойдоха и митари да се кръстят, и му рекоха: учителю, какво да правим? А той им отговори: не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено. Питаха го тъй също и войници и казваха: а ние какво да правим? И рече им: никого не притеснявайте, не клеветете, и задоволявайте се с вашите заплати. Когато пък народът очакваше, и всички мислеха в сърцата си за Иоана, дали не е той Христос, - Иоан на всички отговори и рече: аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата: Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън. Лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си, и ще събере житото в житницата Си, а плявата ще изгори с неугасим огън. Така и много друго благовестеше той народу, като го утешаваше. А Ирод четвъртовластник, изобличаван от него зарад братовата си жена Иродиада и зарад всичко, що бе лошо направил Ирод, прибави към всичко друго и това, че затвори Иоана в тъмница.

И това е свидетелството на Иоана, когато иудеите проводиха от Иерусалим свещеници и левити да го попитат: кой си ти? Той изповяда, и не се отрече; той изповяда: не съм аз Христос. И попитаха го: а що си? Илия ли си ти? Рече: не съм. Пророкът ли си ти? И отговори: не. Тогава му рекоха: кой си, за да дадем отговор на ония, които са ни пратили; какво казваш за себе си? Той рече: "аз съм глас на викащия в пустинята: оправете пътя Господен", както е казал пророк Исаия. А пратените бяха измежду фарисеите; те го попитаха и му рекоха: защо тогава кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът? Иоан им отговори и рече: аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате. Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата. Това стана във Витавара, отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше. На другия ден Иоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божии, Който взима върху Си греха на света. Този е, за Когото аз казах: след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене. Аз Го не познавах; но, за да стане Той явен на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода. И свидетелствуваше Иоан, казвайки: видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него. Аз Го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий. И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син Божий. На другия ден пак стоеше Иоан, и двама от учениците му. И като се вгледа в Иисуса, Който вървеше, рече: ето Агнецът Божий.”

Защо постояно са бъркали пророк Илия с Иоан Кръстител? Да не би и Илия да е кръщавал на река Иордан? Нека да видим отново в Стария Завет за повече подробности:

“В онова време, когато Господ щеше да възнесе Илия на небето във вихрушка, Илия с Елисей идеше от Галгал. И каза Илия на Елисея: остани тука, защото Господ ме праща във Ветил. Но Елисей каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И отидоха във Ветил. И излязоха при Елисея синовете пророчески, които бяха във Ветил, и му казаха: знаеш ли, че днес Господ ще възнесе твоя господар над главата ти? Той отговори: и аз зная, мълчете. И каза му Илия: Елисее, остани тука, защото Господ ме праща в Иерихон. А той рече: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И дойдоха в Иерихон. Тогава се приближиха до Елисея синовете пророчески, които бяха в Иерихон, и му казаха: знаеш ли, че днес Господ взима твоя господар и ще го възнесе над главата ти? Той отговори: и аз зная, мълчете. И каза му Илия: остани тука, защото Господ ме праща на Иордан. И той каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И тръгнаха двамата. Петдесет души от синовете пророчески тръгнаха и се спряха надалеч срещу тях, а те двамата стояха при Иордан. И взе Илия кожуха си, сви го и удари с него по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и преминаха двамата по сухо. Когато преминаха, Илия каза на Елисея: искай, каквото желаеш да ти направя, преди да бъда взет от тебе. Елисей отговори: духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене. А той каза: мъчно нещо искаш; ако видиш, как ще бъда взет от тебе, тъй ще ти бъде; ако ли не видиш, няма да бъде. Както вървяха и се разговаряха по пътя, изведнъж се яви огнена колесница, и огнени коне, и ги раздвоиха един от други, и Илия се понесе във вихрушка към небето. А Елисей гледаше и извика: отче мой, отче мой, колесница на Израиля и негова конница! И вече го не видя. И хвана дрехите си, та ги раздра на две. И вдигна той на Илия кожуха, който бе паднал от него, па се върна и се спря край брега на Иордан; взе на Илия кожуха, който бе паднал от него, удари с него по водата, и каза: де е Господ, Бог Илиев - Самият Той? И удари по водата, и тя се раздели на тъй и на тъй, и Елисей премина. И видяха го отдалеч синовете пророчески, които бяха в Иерихон, и казаха: Илиевият дух слезе върху Елисея. И излязоха насреща му, поклониха му се доземи и му казаха: ето, у нас, твоите раби, има петдесет души силни мъже; нека идат те да подирят господаря ти; може би, Дух Господен го е отнесъл и го е хвърлил на някоя планина, или в някой дол. А той каза: недейте праща. Но те настояваха пред него много, та му дотегнаха, и той каза: пратете. И пратиха петдесет души, които дириха три дни, ала го не намериха, и се върнаха при него, докле той стоеше в Иерихон; и той им рече: не думах ли ви: не ходете? “

Не знам дали познахте акта на кръщение, извършен от Иоан Кръстител над Иисус? Само дето при дубликата в Старият Завет те са укрите чрез имената Илия и Елисей. Елисей не е някой друг, а Божествения (ЕЛ) Иса (ИИСУС), или богомилът Василий. Ето така, чрез самата Библия можем да се опитаме да възстановим истината. Цялата истина навярно никога няма да може да бъде възстановена, но отделни петна от пъзела, наречен Библия, започнаха да се нареждат.

Никой не си задава въпроса, защо празникът на св. Иоан Кръстител се нарича още и Еньов ден. Кой е този Еньо, който се отъждествява с Иоан Кръстител. Еньо идва от числителното “едно” – “ени”, “ено”, или от традицията да се назовава Еньо най-големия, първородния син. От “Житието на Мария Нова” виждаме, че Ваан е бил първородният от близнаците. Ето защо и Иоан Кръстител се нарича още и Еньо – Първородния.

Илия (Иоан) и Елисей (Иисус) отиват от Галгал във Ветил (Търново). Оттам те заминават за Иерихон (Оряхово) и там преминават Иордан (Дунав). Тук вече от Евангелието на Иоан можем да проследим, какво точно се е случило. В град Витвара, отвъд Иордан Иисус получава своето кръщение. Огнената колесница не символизира ли Светия Дух, или гълъба, спуснал се над Елисей – Иисус.

Нека сега да видим дали нашият Иван Рилски е бил в района на Дунава и отвъд него:

“След като се прочул св. Иван с чудесийте си, него го взели в Русия. Там и умрял. Арно ама нашио цар некакво наредил, та ръката му пренесли у България. Търновчане са я носили у сандък, даден от някой си ктитор Георги.”

(Тази легенда от с. Рила е записала Ангелина Ст. Сотирова от с. Рила, ученичка през учебната 1943/44г.)

Ето какво пише за тази дясна ръка пък архим. Панталеймон Пулос в “ Мистерията относно дясната ръка на мощите на светеца”:

"Неизвестно от кога тя е отделена от тялото му и липсва в ковчега с мощите. Съществува версия, доскоро общоприемана, че тя се намира в Русия. Въпреки всички усилия на учените напоследък, тя не се намери никъде там. При едно случайно посещение на манастира в един от Цикладските острови – Тинос, Игуменията посочва на архим. Панталеймон Пулос сребърно ковчеже от 1788г. с дясната ръка на”св. Иоан, презвитер и чудотворец, пръв ктитор...”, и Служба на св. Иоан Рилски на гръцки, която се е извършвала отдавна всяка година на 19 Х .

Като съпоставя редица факти, събития, лица и имена, Архимандритът намира сериозни основания да твърди, че това е дясната ръка на св. Иван Рилски и че тя се намира отдавна не в Русия, а на този гръцки остров.”

От житията за светеца знаем, че той умера от старост на 70 г. в пещерата до Рилския манастир. Но ако знаете за обичаите на римляните за провеждане на екзекуциите, то трябва да знаете, че след биенето с камшик е било отсичане на десницата. На известната Торинска плащеница ясно може да се види същото. Там дясната ръка е отсечена и по-късно добавена до трупа. Този факт ни дава повод да свържем смъртта на Иоан Кръстител с тази на Иван Рилски.

Какви изводи можем да си направим от това изследване?

Пълна фалшификация на българската история.

Християнството е ариянство и богомилство и се е зародило в България, а не някъде си в арабския свят.

Старозаветният пророк Елисей и Новозаветния Иисус са само едни дубликати на богомилът Василий, роден и проповядвал в България, Русия, Франция.

Хорос.

[stoil]

като се позамислих и се сетих да раздробя имената и вижте какво получих

всичко се върти около името МУ - ИА

И това е видимия свят

А това е невидимия

материя и антиматерия

ин и ян, ил=ин=и в различните езици съгласната се менино И е матрилната компонента от бога

а=я=ян и т.н. антиматерия, Божествена светлина

в Йоан имаме И О АН или И в Ан светлината в тъмнината= БОГ

в Иван имаме И В АН ясно е

и в Илия Ил и Я или Илиян Ил и Ян

комбинацията от двата компоненета дава името МУ - на бога, на Твореца ИА