Нови находки променят представата за еволюцията на човека

[lila_va]

Нови генетични изследвания локализират произхода на Homo sapiens сега пък в южната част на Африка

http://www.bbc.co.uk/news/science-environment-12665643

[Last roman]

Еволюционното дърво на човека в светлината на новите открития от последните 10 години:

Взето оттук:

http://antropogenez.ru/zveno/

[Last roman]

в най-стария /засега/ човешки геном са открити неандерталски гени, което е признак за междувидово кръстосване, станало на по-ранен етап))

http://www.iflscience.com/plants-and-animals/oldest-human-genome-sequenced-reveals-neanderthal-mixing

[Last roman]

не че е нещо необичайно, но намалената костна плътност е свързана с по-малката физическа активност /по което можем да установим какъв начин на живот са водели нашите прародители/:

https://richarddawkins.net/2014/12/bone-density-drop-in-modern-humans-linked-to-less-physical-activity/

[goshawk]

Открит е най-древния представител на човешкия род

Американски палеонтолози са открили, че наскоро намерената от тях в Етиопия долна челюст принадлежи на най-древния известен на науката представител на човешкия род - Homo. Възрастта на останките се оценява на 2.8 милиона години. Докладът за откритието е публикуван на 4 март в списание Science, съобщава списание Science Daily.

Откритието е направено в Леди-Герару (Ledi-Geraru) в Национален парк Аваш, Етиопия още през 2013. Това е лявата част на долна челюст с пет зъба. Датировката на останките, открити в полуразрушени скали, се оказала трудна. Анатомичният анализ на челюст LD 350-1 показал развити функции (симетрични малки молари, правилни пропорции на челюстта), различаващи се от ранните представители на рода Homo от по-маймуноподобните австралопитеки (Australopithecus). Намерената вкаменелост в Леди-Герару показва през какви промени на анатомията са преминали човешките предци само за 200 000 години - когато е живеела Люси (Lucy), известната представителка на Australopithecus afarensis.

"Челюстта от Леди-Герару помогна да се стесни еволюционната пропаст между Australopithecus и ранните членове на рода Homo. Това е отличен пример на вкаменелост от преходен тип, свързана с критично важен период на човешката еволюция", - заяви Уйлям Кембъл (William H. Kimbel) от Университета на щата Аризона (Arizona State University).

Преди 2,8 милиона години, глобалните промени в климата са предизвикали безводието в Африка. Смята се, че този процес е допринесъл за появата на нови видове и изчезването на стари - по-специално, появата на Homo. Учените, също така, са установили, че изкопаемите бозайници, намерени в същите слоеве като челюстта на Леди-Герару, са живяли в по-открит ландшафт от съседите на Люси - в равнини, покрити с малки храсти.

"Очевидно, флората и фауната в Леди-Герару е преминала през период на суша преди около 2.8 милиона години. Все още е твърде рано да се каже, че изменението на климата е довело до появата на рода Homo, за да се направи това, ние се нуждаем от по-богата колекция от вкаменелости на ранни хоминиди и затова ние ще продължим разкопките в района", - казва Кей Рийд (Kaye Reed) от Университета на Аризона.

Инфо - тук

[nik1]

Интересно ми е дали, кога (и за кои от) Хоминините (Хомо и Австралопитеците) са загубили окосмяването си..

/Pan са окосмени (и свертлокожи), хоминините обикновено ги рисуват неокосмени (и чернокожи)

Лили, ти какво мислиш по въпроса като биоложка/биолог?

[Last roman]

Нов предшественик в еволюционното ни дърво поражда въпроси за мястото откъдето сме произлезли: http://news.nationalgeographic.com/2015/09/150911-hominin-hominid-berger-homo-naledi-fossils-ancestor-rising-star-human-origins/?utm_source=Facebook&utm_medium=Social&utm_content=link_fb201509011news-bergerorigins&utm_campaign=Content&sf12997001=1

[lila_va]

Докато едни се напъват да бъде изучавана в училищата библейската версия за произхода на вида ни, други правят важни открития

http://news.sciencemag.org/archaeology/2015/09/dna-neandertal-relative-may-shake-human-family-tree

[Last roman]

Нови фосили от Испания показват, че може би сме имали гибоноподобен предшественик:

New Fossil Suggests We Had A Gibbon-Like Early Ancestor

Humans and other great apes diverged from smaller, "lesser" apes like gibbons about 17 million years ago based on molecular data. It’s thought that our common ancestor was great ape-like, and that gibbons are a specialized, dwarfed lineage that evolved from big-bodied apes. However, a new fossil small-bodied ape discovered in Spain – and dating back just 11.6 million years – features characteristics of both groups. They named itPliobates cataloniae. The work, published in Science this week, suggests that the last common ancestor of all apes looked more like lesser apes and less like great apes.

First, some names to keep track of. Today’s great apes (or hominids) consist of humans, bonobos, chimps, gorillas, and orangutans; meanwhile, gibbons and siamangs make up the small-bodied apes (or hylobatids). Together, we’re the hominoids and we’re all tailless. Hominoids and Old World monkeys like baboons and macaques split roughly 25 million years ago.

"The main implication of Pliobates is that small-bodied primates played a more important role in the evolution of living apes, including humans, than previously thought," David Alba from the Institut Català de Paleontologia Miquel Crusafont (ICP) tells IFLScience. "They have been discounted in this regard because they lack the newer, derived features of living hominoids, being generally considered as preceding the divergence between Old World monkeys and apes."

On January 3, 2011, a team of paleontologists unearthed the first of 70 bones and fragments – several teeth, most of a skull, and part of a left arm – from the Abocador de Can Mata stratigraphic series in Catalonia on the northeastern Iberian Peninsula. The deposits are 11.6 million years old, and back then, this modern-day landfill was a warm, humid forest. After analyzing the fossils and using CT scans to create virtual reconstructions, Alba and colleagues discovered that the remains belonged to a never-before-seen species of extinct primate. It has a mosaic of primitive characteristics and derived features resembling that of hominoids today. 

Virtual reconstruction of the skull of Pliobates cataloniae based on high-resolution CT scans, in frontal (A), lateral (B), and basal (C) views. Institut Català de Paleontologia Miquel Crusafont (ICP)

"The origin of gibbons is a mystery because of the lack of fossil record, but until now most scientists thought that their last common ancestor with hominids must have been large, because all of the undoubted fossil hominoids found so far were large-bodied," Alba says in a statement. Until Pliobates, all the small-bodied, 5- to 15-kilogram fossils found had a body plan that was too primitive to be closely related to living hominoids, and some researchers thought that small-bodied apes are dwarfed versions of great apes. "This find overturns everything," he adds.

With an estimated body mass of 4 to 5 kilograms, Pliobates was about the size of a small gibbon. Its brain size implies a monkey-like degree of complexity similar to that of gibbons, but its brain-to-body-mass ratio is more similar to that of a great ape. Microscopic wear on its primitive teeth indicates a diet of mostly soft, ripe fruit. While Pliobates retains some primitive characteristics, its forearm anatomy – specifically the wrist bones and the elbow joint – boasts the basic design seen in living hominoids. It sported adaptations for cautious climbing and clambering through the canopy, and it could walk on the tops of tree branches as well as hang from below. 

Furthermore, based on a phylogenetic analysis with more than 300 dental and skeletal characters, Pliobates is a stem hominoid close to the divergence between lesser and great apes. The new genus name, Pliobates, is a contraction of the genus names Pliopithecus("more ape") and Hylobates ("the one that walks in the woods or in the trees"), and it’s an allusion to this mix of features. The species name refers to the location it was first discovered. The specimen is also nicknamed Laia, a diminutive of Eulalia the patron of Barcelona, whose name means “well spoken, eloquent." 

Long bones from the left arm of Pliobates cataloniae. Humerus (A), radius (B), and ulna (C). Institut Català de Paleontologia Miquel Crusafont (ICP)

[Last roman]

 

[heimy]

On 7.05.2015 г. at 19:03, nik1 said:

Интересно ми е дали, кога (и за кои от) Хоминините (Хомо и Австралопитеците) са загубили окосмяването си..

/Pan са окосмени (и свертлокожи), хоминините обикновено ги рисуват неокосмени (и чернокожи)

 

Лили, ти какво мислиш по въпроса като биоложка/биолог?

 

Мисля, че това е ставало с преминаването към по-северните (Европа) или териториите далеч от екватора.

Има една много интересна зависимост. Колкото по-близо е една човешка популация до екватора (силна слънчева радиация), толкова по пигментирани индивидите са, толкова по космати и чернокоси са за те. Чернокожите в Африка, дори ние сме леко мургави - европейците ни мислят за араби. Италианците също са по-тъмни и космати.

Северните народи - немци, исландци, норвежци датчани са много бели, бледи, с руси коси и сини очи.

Функцията на пигментите естествено е защита от силната слънчева радиация. На дебелите черни косми вероятно също. В по-северните територии радиацията не е толкова силна.

 

Но това е само предположение :D

[Last roman]

Нещо което буквално разцепи мрака в антропологията:

Neanderthals collected manganese dioxide to make fire

MANGANESE DIOXIDE IS ABUNDANT IN NATURE, AND OWING TO THEIR COLOUR, THESE OXIDES HAVE BEEN USED AS PIGMENTS SINCE THE STONE AGE.

Some of the cave paintings in Lascaux, France, for example, were produced with manganese-based pigments. In a series of compositional analyses, scientists from Leiden University and Delft University of Technology conclude that Neanderthals at Pech-de-l’Azé I in South Western France had a strikingly different use for this mineral 50,000 years ago.

During excavations at several Neanderthal sites in France large numbers of small black ‘blocs‘ where found. The usual interpretation is that these chunks of ‘manganese oxides’ were used for their colouring properties in body decoration, potentially even for symbolic expression. However Neanderthals habitually used fire and if they needed black material for decoration, soot and charcoal were readily available, whereas manganese oxides would have necessitated a considerably higher investment in both time and energy to obtain.

The Leiden-Delft  team concludes that late Neanderthals at Pech-de-l’Azé I were deliberately collecting manganese dioxide for a different purpose. Statistically designed combustion experiments and thermo-gravimetric (TGA) measurements demonstrate that manganese dioxide reduces wood’s auto-ignition temperature and substantially increases the rate of char combustion; in other words, manganese dioxide facilitates the making of fire. Archaeological evidence for both fire places and the grinding of manganese dioxide blocs to powder supports the hypothesis that Neanderthals at Pech-de-l’Azé I used manganese dioxide to make fire.

The use of fire would have provided important benefits that make up for the time and energy spent collecting the manganese. Furthermore the social and symbolic significance of fire should not be overlooked.

The selection and use of manganese dioxide for fire making is unknown from the ethnographic record of recent hunter-gatherers. It therefore provides potential significant insights into Neanderthal cognitive capabilities.

The actions involved in the preferential selection of a specific, non-combustible material and its use to make fire are not obvious nor intuitive. The knowledge and insights suggested by Neanderthal selection of manganese dioxide and use in fire-making are surprising and qualitatively different from the expertise commonly associated with Neanderthals.

Background: 

The project was a collaboration between researchers at the Faculty of Archaeology, Leiden University, and the Faculty 3mE, Department  Process and Energy, Delft University of Technology (both in the Netherlands) and brought together expertise in Palaeolithic archaeology,  combustion research and materials science analytical techniques. Interestingly, whilst Neanderthals may have sourced and used manganese dioxide in fire making 50,000 years ago, manganese dioxide has important uses today in energy storage (batteries) and potentially in future clean energy production systems.

The authors acknowledge support from the Netherlands Organization for Scientific Research NWO (Spinoza Grant 28-548) and the Royal Netherlands Academy of Arts and Sciences (KNAW Academy Professor Prize programme) and from the Rijksdienst voor het Cultureel Erfgoed (Amersfoort, NL) in the form of access to equipment and assistance in analyses.

http://www.heritagedaily.com/2016/03/neanderthals-collected-manganese-dioxide-to-make-fire/109895#disqus_thread

 

[Last roman]

Хората са се появили поне 100 000 години по-рано от смятаното досега

Реконструкция на Homo sapiens; Снимка: Philipp Gunz, MPI EVA Leipzig (License: CC-BY-SA 2.0)

Открити в Мароко най-ранни фосили, принадлежащи на нашия вид - Homo sapiens, връщат появата на човека с изумителните 100 000 години по-рано. Откритието се очаква да промени досегашната теория за еволюцията на нашия вид.

Обширно датиране показва, че останките, сред които са трима възрастни, юноша и дете, са на около 300 000 години. Това е много по-рано отколкото се смяташе, че са най-старите човешки останки, открити в Етиопия и датирани на около 200 000 години.

Останките са изкопани в пещера, пълна с каменни сечива и други животински кости, съобщава сайтът на Института Макс Планк. Откритието е обявено в две проучвания, публикувани в списание Nature,

Досегашната теория гласеше, че съвременните хора са еволюирали от една "люлка на човечеството", намираща се в Източна Африка, докато новите фосили са открити в Северна Африка, което показва, че вероятно нашият вид е еволюирал по целия африкански континент, коментират учените от проучването.

Проф. Жан-Жак Юблен (Jean-Jacques Hublin) от Института Макс Планк за еволюионна антропология в Лайпциг, коментира, че откритието ще "пренапише книгите" за появата на хората. "Това не е история за бърза еволюция в "Райската градина" някъде в Африка. Нашето мнение е, че е по-скоро постепенно развитие и в него е включен целия континент. Така че ако има Райска градина, то това е цяла Африка", добавя ученият.

^{Снимка: Shannon McPherron MPI EVA Leipzig (License: CC-BY-SA 2.0)}

Предишни открития от същото място през 60-те години са датирани на 40 000 години и са окачествени като африканска форма на неандерталци - близък еволюционен братовчед на Homo sapiens. 

Но присъединилият се към екипа в Джебел Ирхуд проф. Юблен започва да преоценява мястото. Над 10 години по-късно той представя ново доказателство, което променя историята. По време на пресконференция в College de France в Париж проф. Юблен показа на журналистите фосилни останки, които неговият екип е изкопал от Джебел Ирхуд в Мароко.

Сред тях са черепи, зъби и дълги кости. Те са датирани с високотехнологични методи, като черепите са били почти идентични с тези на съвременните хора. Забелязани са няколко значителни разлики - леко по-издадено чело и по-малка черепна кухина. 

Екипът на проф. Юблен датира костите като датира обширната колекция кремъци, открита край тях. За целта е използвана техниката термолуминисценция, за да се измери нивото на натрупване на радиация в артефактите и да се установи точната им възраст. Учените са се опитали да извлекат генетичен материал от костите, но са открили, че фосилите са твърде стари и околната среда твърде суха, за да се постигнат някакви резултати по този начин.

^{Снимка: Mohammed Kamal MPI EVA Leipzig (License: CC-BY-SA 2.0)}

Разкопките разкриват, че тези древни хора са използвали каменни сечива и са знаели как да контролират огъня. Така че те не само са изглеждали като Нomo sapiens, но и са действали като такива.

Преди нашия вид е имало различни примитивни човешки видове, всеки от които е изглеждал различно и е имал своите слабости и предимства. И тези различни видове хора, също като при останалите животни, постепенно са еволюирали и променили на външен вид в продължение на стотици хиляди години. 

Общоприетата теория гласи, че Homo sapiens е еволюирал внезапно от по-примитивни хора и е придобил външния вид, който имаме сега. Според теорията едва тогава хората са се разпръснали из Африка и останалата част на света. 

Джебел Ирхуд е типично археологично място в Африка, датиращо от преди 300 000 години. Из повечето подобни места се откриват подобни сечива и доказателства за употреба на огън. В тях обаче няма фосилни останки. 

И тъй като повечето експерти работят с презумцията, че нашият вид не се е появил по-рано от преди 200 000 години, се е възприемало, че тези места са били населявани от по-стари, различни видове от хората. Но откритието от Джебел Ирхуд сега прави възможно именно Homo sapiens да е оставил сечивата и огньовете по тези места.

"Ние не се опитваме да кажем, че произходът на нашия вид е в Мароко - откритията в Джебел Ирхуд показват, че тези места е можело да бъдат открити из цяла Африка преди 300 000 години", коментира Шанън Макфиърън (Shannon McPhearon), член на екипа на Института Макс Планк.

^{Долна челюст от Homo sapiens открит в Джебел Ирхуд; Снимка: Jean-Jacques Hublin MPI EVA Leipzig (License: CC-BY-SA 2.0)}

Преди 300 000 години Африка не е изглеждала като днес е важно да се отбележи. Пещерата, в която са открити фосилите, е била разположена по средата на тревиста местност с малки групи дървета, обитавана от газели, зебри и диви животни, докато лъвовете и първите Homo sapiens са ги преследвали. Сахара все още не е съществувала, което означава, че нашият вид е можел да мигрира на обширни разстояния. 

Авторите на проучването отбеляват, че макар хората, които тези фосили представляват, да са се смесили с хората, които живеят днес, те не са съвременни хора, с каквото значение ние даваме на това понятие. Техните мозъци не са били добре развити и не са имали интелигентността, която ние свъзваме с нашия вид.

 

[Warlord]

Не съвсем цяла Африка, но поне там където е имало открита савана с по-рядка растителност е нормално хоминидите да еволюират паралелно. А тези, които са останали в джунглите - горили, бонобо, шимпанзета, съответно са си продължили по техния "дървесен" път на еволюиране

[Last roman]

Човешката истори я става по-дълга: Намериха най-старите фосили извън Африка

Челюстта Misliya-1. Снимка: Gerhard Weber, University of Vienna

Най-старите вкаменелости на съвременни хора извън Африка са открити в Израел, установи ново проучване.

Наскоро откритата част от челюст и зъби се датира на възраст между 175 000 и 200 000 години. Това прави тези вкаменелости най-малко 50 000 години по-стари от фосилите на съвременни хора, открити по-рано извън Африка, а последните генетични резултати подсказват, че съвременните хора може да са напуснали Африка по-рано.

Учените подробно описват своите констатации в списание Science днес, 26 януари.

Тези нови открития предполагат, че съвременните хора може да са имали повече време, през което да си взаимодействат и да се кръстосват с архаични човешки родове извън Африка, отколкото се смяташе досега. Откритието също така хвърля светлина върху маршрутите на съвременните хора при разпространението им от Африка.

Кога хората напуснаха Африка

Смята се, че съвременните хора са възникнали преди поне 200 000 години в Африка. Най-старите известни кости на нашия вид, Хомо сапиенс, датират отпреди около 300 000 години.

Учените отдавна спорят кога и как предците на съвременните хора са се разпръснали от Африка да колонизират останалата част от света. Предишни изследвания предлагат, че хората са започнали да напускат Африка между преди 70 000 и 40 000 години.

Но археологически находки от 2014 г. показват, че миграциите на съвременните хора от Африка са започнали преди най-малко 100 000 години. При разкопки в Етиопия (сайтовете Омо и Херто) учените откриват вкаменелости на Хомо сапиенс на около 195 000 и 160 000 години, съответно. Освен това генетично изследване от 2017 г. предполага, че съвременните хора вероятно са се кръстосали с неандерталците в Германия преди повече от 220 000 години.

За да изяснят загадките около разпространението на съвременните хора от Африка, изследователите се насочват към Близкия изток. Предишни изследвания предполагат, че тази област вероятно е била основен коридор за миграция от Африка за съвременните хора и древни човешки родове като неандерталците.

^{Виртуална реконструкция на челюстта. Прозрачната страна е огледално изображение на запазената част. Снимка: Gerhard Weber, University of Vienna}

Учените изследват лявата част на горната челюст на възрастен индивид, открита в пещерата Мислия (Misliya), една от няколкото праисторически пещери по западните склонове на планината Кармил в Израел. Студент намира фосила през 2002 г. по време на разкопки, разказва водещият съавтор на проучването Израел Хершковиц (Israel Hershkovitz), от катедрата по антропология в Университета в Тел Авив, Израел.

Датировката

С помощта на три независими техники за датиране на челюстта, наречена Misliya-1, изследователите разкриха, че нейният собственик е живял преди между 177 000 и 194 000 години. Преди това откритие най-ранните фосили на съвременни хора, открити извън Африка, се оценяват на възраст между 90 000 и 120 000 години.

^{Пещерата Мислия, където е намерена част от горната челюст на възрастен, е разположена по протежение на западните склонове на планината Кармил, Израел. Снимка: Mina Weinstein-Evron, Haifa University}
 

Рентгеновите снимки и виртуалните 3D модели на осемте зъба, са все още във фрагмента от челюстта, показват, че тези зъби са малко по-големи от тези на съвременните хора, твърдят изследователите. Но формите на зъбите ясно показват, че  принадлежат на предшественик на съвременния човек, за разлика от неандерталците, най-близките изчезнали роднини на съвременните хора, добавят учените.

Други свидетелства

Артефакти, открити в пещера Мислия. сочат, че хората, които са я обитавали, са използвали сложен метод, наречен "техника Левалоа" за оформяне на каменните си инструменти. Тук хората са имали огнища и са били ловци, способни да убиват едър дивеч, като елени, сърни и европейските бизони, известни като зубри, се отбелязва в проучването.

Пренаписваме историята

Тези констатации показват, че като цяло съвременните хора са мигрирали от Африка най-малко 50 000 години рано от това, което се е смятало на базата на предишните фосилни доказателства. 

Фактът, че съвременните хора може да са напуснали Африка по-рано, отколкото се смяташе, може да помогне и да се обяснят озадачаващи открития, като например "присъствието на съвременните хора в Китай преди 120 000 години", заяви Хершковиц.

Тези нови открития хвърлят светлина върху вероятните маршрути на съвременните хора при разпространението им от Африка. Вкаменелостите подкрепят идеята, че съвременните хора са "мигрирали извън Африка през северния маршрут - долината на река Нил и източния бряг на Средиземно море - а не през южния маршрут - протока Баб ел Мандеб, на южния бряг на Саудитска Арабия, Индийския субконтинент, Източна Азия", отбеляза Хершковиц.

Възможно е, макар и не много вероятно, тези фосили да съдържат възстановяема ДНК, коментират изследователите пред Live Sccience. "Обикновено фосили от региони с топъл климат, е по-малко вероятно да се запази ДНК".

^{Челюстта Misliya-1. Снимка: Gerhard Weber, University of Vienna}

---

^{Сложната еволюция на човека}

• ^{Преди 55 милиона години - Първите примитивни примати}
• ^{Преди 15 милиона години - Хоминидите (човекоподобните маймуни) еволюират от предците на гибоните}
• ^{Преди 8 милиона години - Първите горили. По-късно линиите на шимпанзето и човека  се разделят}
• ^{Преди 5,5 милиона години - Ardipithecus, един от най-ранните предци на човека, който споделя характеристики с шимпанзетата и горилита. Спори се дали може да се нарече хоминин}
• ^{Преди 4 милиона години - Появяват се австралопитеците - хоминини - човекоподобни маймуни. Те имат мозък не по-голям от този на шимпанзето, но и други човешки черти} 
• ^{Преди 3.9-2.9 милиона години - Australopithecus afarensis живеят в Африка.}
• ^{Преди 2,7 милиона години - Paranthropus, двукраки хоминини, живеят в горите и имат огромни челюсти за дъвчене}
• ^{Преди 2,3 милиона години - Homo habilis (или "сръчен човек") се появява в Африка}
• ^{Преди 1,85 милиона години - Очертава се първата "модерна" ръка}
• ^{Преди 1,8 милиона години - Homo ergaster ("работещ човек") започва да се появява във вкаменелости}
• ^{Преди 1,6 милиона години - открити са каменни брадви - първата голяма технологична иновация}
• ^{Преди 800 000 години - Ранните хора контролират огъня и си правят огнища. Размерът на мозъка нараства бързо,}
• ^{Преди 400 000 години  - Първите неандерталци започват да се появяват и се разпространяват в Европа и Азия}
• ^{Преди 200 000 години - Хомо сапиенс - съвременните хора - се появяват в Африка}
• ^{Преди 40 0000 години - Съвременните хора да достигат Европа}

^{Досега се смяташе, че съвременните хора са се появили за първи път в Източна Африка преди 400 000 - 200 000 години, а преди около 70 000 години нашият вид се разпръска по целия свят.} 

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Choveshkata-istoriia-stava-po-dalga-Nameriha-naj-starite-fosili-izvan_101799.html

[Last roman]

Exclusive: Controversial skeleton may be a new species of early human

 

 

“Little Foot” may be a previously unrecognised hominin species

By Michael Marshall

More than twenty years after it was first discovered, an analysis of a remarkable skeleton discovered in South Africa has finally been published – and the specimen suggests we may need to add a new species to the family tree of early human ancestors.

The analysis also found evidence that the species was evolving to become better at striding on two legs, helping us to understand when our lineage first became bipedal.

The specimen, nicknamed “Little Foot”, is a type of Australopithecus, the group of hominins to which the famous fossil “Lucy” belonged. Lucy’s species is called A. afarensis, but we know of several other species of these human-like primates living in Africa around 2 million years ago, including A. africanus.

The findings have come out amidst a long-running controversy over who should have access to the fossil. As a result, the team that has been working on the fossil for decades have published their first papers online before peer review was complete, to ensure their work comes out before the studies of a second research group that has been granted access to the specimen.

Discovery of a lifetime

The Little Foot fossil came to light in the 1990s. Ronald Clarke of the University of the Witwatersrand in Johannesburg, South Africa was asked to go through a collection of bones from Sterkfontein Cave in South Africa. In 1994 he found that four foot bones, thought to belong to monkeys, actually resembled existing fossils belonging to the Australopithecus group.

The foot bones were quite small, prompting Clarke’s now-deceased colleague Phillip Tobias to dub them “Little Foot”, in reference to the Bigfoot hominin that some believe roams North America.

In 1997, Clarke and two colleagues found more of the skeleton encased in rock within the same cave. He began excavating it, a process that continued for over a decade. Because the fossilised bone flaked easily, Clarke chose to painstakingly remove the bones from the rock using only an air scribe – a tool that shoots out a thin jet of pressurised air.

“I’ve spent 20 years getting this skeleton, finding it in the rock in the deep darkness of the cave, locating every bone, and then cleaning it sufficiently so we could identify them in the cave, undercutting them, bringing them out in blocks, cleaning them, reconstructing them,” says Clarke.

The result is a virtually complete skeleton that promises to tell us much about early human-like primates.

An elderly lady

A flurry of initial studies, published at last, reveal that Little Foot was an elderly female, about 130 centimetres in height.

According to a study led by Travis Pickering of the University of Wisconsin-Madison, Little Foot had an arm injury. He suspects she fell onto an outstretched hand during her youth, and that the resulting injury troubled her throughout her life.

Robin Crompton of the University of Liverpool, UK and his colleagues have analysed how she would have walked. He says it is the first fossil of this age ever to have been discovered with its limbs fully intact.

“This hominin had longer lower limbs than upper limbs, like ourselves,” says Crompton. This is an interesting finding, as the slightly older hominin Ardipithecus, which came before Australopithecus, had longer arms than legs – more like great apes do. “That means it was being selected for stride length in bipedalism,” says Crompton.

Little Foot would not have been as good at carrying objects as we are. However, she would have been better at climbing trees than modern humans.

That would have suited her home: a mix of tropical rainforest, broken woodland and grassland, through which she roamed widely.

A further paper examines the deposits in which Little Foot was encased and concludes that the fossil is 3.67 million years old, more than a million years older than previously thought.

A “new” species?

Clarke has argued for over a decade that Little Foot does not belong to any of the known Australopithecus species, and should be named a new species in its own right. He favours calling it A. prometheus.

The name was coined in 1948 by Raymond Dart, to describe a piece of skull found at Makapansgat in South Africa. Dart is a key figure in anthropology, because in 1925 he described the first Australopithecus specimen, the Taung Child. He used the fossil to argue that humans evolved in Africa. At the time most biologists thought our origins lay in Asia, and Dart was ridiculed for years until other discoveries confirmed that he was right.

Clarke is convinced that many of the bones from Sterkfontein, including Little Foot, are not A. africanus, so he has resurrected the name A. prometheus. “There are many, many differences, not only in the skull but also in the rest of the skeleton,” he says. They include a flatter face than A. africanus, and larger teeth with a big gap between the upper canines and incisors.

There is also Little Foot’s diet. Based on her teeth, she ate almost nothing but plants. “A. africanus was more omnivorous,” says Clarke.

However, the release of the new data has been overshadowed by an internal dispute at the University of the Witwatersrand.

Race to publish

The dispute arose between Clarke and his colleague Lee Berger, who in recent years has discovered two new species of hominin: Australopithecus sediba and Homo naledi.

Berger’s team had found that H. naledi was unexpectedly young for such a primitive-looking species, the fossils dating to just 250,000 years ago. A. sediba was also anomalous, so they decided the relationships between the various hominin species needed re-examining.

In 2016, they applied to a university committee to ask for a look at Little Foot. “We had been told since at least 2008 that there were publications imminent on Little Foot,” says Berger, so he believed Clarke’s analyses were almost complete.

However, Clarke did not want to give Berger access before his studies were published. “He’s been attempting to take this over from the time I found it,” says Clarke. Berger denies this, and a university inquiry previously found he did nothing untoward regarding Little Foot.

Clarke resisted Berger’s request, but in 2017 the university decided Berger should be given access. However, they specified that Berger could not publish before 30 November 2018, to allow Clarke time to publish his first.

A few days after that deadline, four papers by Clarke’s team, which includes his wife Kathleen Kuman appeared on the preprint site bioRxiv. Three of these studies are intended for a special issue of the Journal of Human Evolution. The fourth – which suggests Little Foot had an arm injury – is being prepared for another journal. None has yet completed peer review. The Journal of Human Evolution has also accepted a further three papers, none of which are online yet.

Read more: Origin of our species: Why humans were once so much more diverse

“For me, the hip joint is confirmatory,” says Crompton, believing that no other known hominin could have walked in the same way as Little Foot.

If A. prometheus is indeed a real, unrecognised species, it would confirm New Scientist’s prediction last December that a new hominin species would be found in 2018. However, most palaeontologists have long disputed its existence.

Berger, with John Hawks of the University of Wisconsin-Madison, has an upcoming paper in the American Journal of Physical Anthropology, which will publish early next week and which the journal shared with New Scientist.

Berger and Hawks argue that the name A. prometheus should not be used because Dart’s initial specimen was not informative enough to identify a new species. Indeed, Dart himself ultimately changed his mind about it. That means, according to taxonomic rules, the name cannot be revived without a formal description of the species.

Little Foot might belong to a new species but it is not possible to judge on what has been published so far, says Hawks. “What I am not seeing in these papers is the data.” He says that now the fossil is available for other researchers to examine, Little Foot will become a crucial fossil.

Berger would not comment on whether he thinks Little Foot belongs to a new species.

References: bioRxiv 10.1101/481556; 10.1101/483495; 10.1101/482711; 10.1101/486076

[Last roman]