Нужно ли е въвеждане на международните счетоводни стандарти у нас

[ИванИванов IYI]

НУЖНО ЛИ Е ВЪВЕЖДАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ

СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ В МАЛКИТЕ ФИРМИ У НАС?

Към сектора на т.н. "малък бизнес" сега у нас биват отнасяни всички фирми с брой на персонала до 250 заети на постоянен трудов договор, годишен оборот под 97,5 млн.лв. и стойност на материалните ктиви до 84 млн.лв. Тези параметри изглеждат твърде изкуствено "привнесени" към реалностите в българската икономика, тъй като огромното мнозинство от фирмите в сектора на "малкия бизнес" всъщност се отнасят към категорията на микро-фирмите с брой на персонала до 10 души и без нормативни изисквания за реализирането на някакъв определен оборот и за балансово число на активите.

По официални данни, от общо 216,136 фирми, водени на отчет от националната статистика /по данни за 2005 г./, само една незначителна част /около 0.7 процента/ може да бъде отнсена към групата на "средните", докато над 94 на сто от фирмите спадат към подгрупата на "микрофирмите". От своя страна, поне в 90 процента от фирмите на тази подгрупа основен и единствен зает е самият предприемач.

Друга специфика на българския сектор на "малкия бизнес" е неговата отраслова едностранчивост. По последни данни над 55 /!/ процента от фирмите в разглеждания сектор са осъществявали основно транспортни услуги, ремонтни дейности на автомобили и са търгували с резервни части и консумативи за автомобилния транспорт. От друга страна, само 15 на сто от групата на фирмите, деклариращи производствена дейност, извършват изключително само такава дейност. Повечето отнасят производството към сферата на своята икономическа активност, но паралелно с него развиват в по-голям абсолютен обем и различни други дейности - предимно услуги, търговия, транспорт, строителство и т.н.

Въпреки наличието на някои проблеми при утвърждаването и развитието на българския "малък бизнес" обаче трябва да подчертаем и някои безспорни стопански достижения в сектора. Така, МСФ у нас вече предоставят около 80 на сто от новооткриващите се работни места страната. Те вече осъществяват поне 75 на сто от търговския оборот и създават 61 на сто от съвкупната добавена стойност в частния сектор. В тях са съсредоточени около 60 процента от дълготрайните материални активи и те "поемат" поне 65 процента от частните инвестиции.

При анализа на счетоводството и отчитането в този сектор следователно трябва да бъдат отчитани горните специфики, които неминуемо дават своя отпечатък и на прилагането на счетоводните стандарти.

Веднага трябва да отбележим, че поради липсата на дългогодишни и устаовени частно-предприемачески традиции, както и поради някои негативни явления, съпътстващи преходния период в България /напр.корупция, стихийна и в много случаи криминална приватизация, липса на целенасочена държавна политика за насърчаване на предприемачеството, липса на ефективен държавен контрол върху фирмената отчетност др.п./, счетоводната дейност в сектора "малък бизнес" на настоящия етап се характеризира с две особености.

Първата се състои в това, че мнозинството от частните дребни предприемачи - изпитвайки постоянна липса на инвестиционен и оборотен капитал и често нямащи опит и нужната специална квалификация - използват всички позволени и непозволени средства за провеждане на такава счетоводна дейност, която подпомага само техните строго индивидуални фирмени цели. Казано другояче, чрез заобикаляне на закона и/или даже чрез везаконни действия в счетоводната сфера те се стремят да реализират индивидуални конкурентни предимства - да повишат личните доходи на предприемача, да укрият данъци, да отчитат изцяло само разходите при прикриване в същото време на по-голямата част от приходите си и др.п. От друга страна, обаче, тъй като едно прецизно модерно счетоводство иманентно обслужва предприемаческата функция и представлява съставна част от ефективния мениджмънт в съвременни условия, самите предприемачи все повече осъзнават нуждата от наемането на добри собствени специалисти и/или външни консултанти, както и се стремят да се запознаят лично с тази сложна професионална материя. Това обяснява защо в различни специализирани емпирични изследвания за нуждата от квалификация и консултантски услуги в сектора на "малкия бизнес", проведени през последните години, предприемачите да поставят на едно от челните места проблемите на счетоводното отчитане и финансирането като много важни предпоставки за собственото си бизнес-развитие.

В стопанското законодателство за този проблем също се държи сметка. Така, според Закона за счетоводството, за фирмите от сектора на "малкия бизнес" са предвидени две възможности за извършване на вътрешнофирменото счетоводство, а именно - едностранното и двустранното счетоводно отчитане. Законодателят е отчел, че поради масовото развитие на предприемачеството в една реформираща се икономика като българската, от една страна, и поради наличието на огромно количество микрофирми, управлявани от предприемачи без професионални счетоводни умения, от друга, би било целесъобразно въвеждането на опростена схема за счетоводство. За такава в Закона за счетоводството е определена системата на т.н. "едностранно счетоводство", чрез което може да се извърши регистрация на приходно-разходни операции, без впоследствие да се налага изготвянето на подробни финансови отчети. Малките /вкл. и микрофирмите/ фирми не са длъжни да се възползват от тази предвидена по закон възможност, но ако отговарят на изискването да имат нетни приходи за отчетния период под 50.000 лв., те могат да използват по преценка на предприемача посочената форма на вътрешнофирмено счетоводство /чл.32, ал.4 от Закона за счетоводството. При воденето на едностранно счетоводство, обаче, е трудно да се изготви баланс на фирмата само на база а този тип отчетност. Ето защо, представяният на данъчните власти и на други заинтересовани ползватели финансов отчет на фирмите с "едностранно" счетоводство, стига сумата на нетните приходи за отчетния период да не надхвърля 100.000 лв., като по такъв начин те се освобождават и от задължението да се подлагат на независим външен одит /чл.32, ал.3 от Закона за счетоводството/.

Фирмите с нетни приходи над 50.000 лв. водят "двустранно" /класическо/ счетоводство, което позволява не само по-прецизното отчитане на движението на материално-стокови и финансови ценности във фирмата, но и дава възможност за по-добър контрол от страна на държавата и други заинтересовани институции и лица. Общоизвестно е, че при него счетоводните данни се групират в еднородни групи и се регистрират в съответните счетоводни сметки. При това на всяка група от данни трябва да съответства и съответната сметка. Отделните фирми могат да си изготвят и индивидуален сметкоплан, който позволява по-ефективното съставяне на финансовите отчети и задоволява потребностите от набирането и обработката на такава вътрешна оперативна информация, осигуряваща най-ефективното ръководство и контрола. Засега в България няма разработени задължителни примерни образци на индивидуален фирмен сметкоплан, което се дължи на многообразието на фирмената дейност и различните потребности /но и понякога ограничените възможности/ на предприемачите да акумулират, набират и използват съответната счетоводна информация. Както и в страните от Еврозоната обаче, в България засега съществуват регулативи за принципите, на които трябва да отговарят финансовите отчети във фирмите. Сметките отразяват съотв. данни за капиталите на фирмата, за нейните дълготрайни активи, за стоково-материалните запаси, за разплащанията, за движението на финансовите средства, за приходите и разходите и т.н. Структурата на индивидуалния фирмен сметкоплан предполага и включването на сметки за т.н. "условни" активи и "условни" пасиви. При това е спазено основното правило активите на фирмата да съответстват на нейния капитал.

Известно е, че "философията" на Международните счетоводни стандарти /МСС/ се базира на някои различия между - условно казано - авглосаксонската и континентално-европейската счетоводни школи. Тези различия се основават на конкретни икономически дадености - а именно, че фирмите в англокасонския свят /и главно в САЩ/ в много случаи привличат ресурс от публични източници, докато в Европа финансирането на стопанската дейност се основава по правило на банкови кредити. Това е една от причините за възникване на дилемата "икономическа същност" /съдържание/ - "юридическа фирма" при сделките, съдържаща се в логиката на МСС, ориентирана повече към счетоводно отразяване на съдържанието на регистрираните и отчитани по счетоводен начин стопански трансакции. Казано другояче, счетоводното отчитане в англосаксонската школа подпомага до голяма степен представянето на финансови и други данни на фирмата за нуждите на капиталовите пазари и инвеститорите, докато европейската континентална школа на счетоводство отдава приоритет на данните, обслужващи данъчната събираемост като важен елемент на фискалната политика на държавата. Даже и ако игнорираме факта за членството на България в ЕС, тя като държава със съответното географско положение и исторически икономически обвръзки с европейските страни в счетоводно отношение безусловно може да бъде отнесена към "континенталната школа". Ето защо в член 5 на Закона за счетоводството още през 1996 г. - т.е. цяло десетилетие пред пълноправното членство на страната в ЕС - е отразена методическата препоръка при счетоводното отчитане да бъде даван приоритет на съдържанието /на съответната сделка/ пред формата на същата. Известно е също, че въвеждането на МСС като практика на този етап не е задължение за всички фирми. Ето защо, както и в държавите от Еврорегиона, от 2005 г. в България само на публичните дружества се препоръчва счетоводно отчитане в съответствие с МСС. Казаното дотук вече предопределя постановката на проблема за прилагането на МСС във фирмите от сектора на "малкия бизнес". Тук важат следните аксиоми. Първата, от формално естество е, че огромното мнозинство от тези фирми са много малки и само една незначителна част от тях са публични дружества - т.е. логиката за достигането на прозрачност и информирането на широки обществени кръгове по детайли в тяхната икономическа дейност не е обвързана пряко с "идеологията" на МСС. Втората е, че обективно в процеса на въвеждане на тези стандарти приоритет сега и най-вероятно - в обозримо бъдеще, ще има националното счетоводно законодателство, което предписва правилата за стопанските субекти в сферата на счетоводството и контрола. Ето защо за провеждане на достоверен анализ на проблема е много целесъобразно да бъдат ползвани емпирични данни от целеви международни проекти в тази област, които единствено могат да илюстрират обективно актуалната ситуация в реалния бизнес.

Подобен предствителен проект е този по Програма Леонардо да Винчи "Обучение по международни счетоводни стандарти и финансов мениджмънт за МСФ" /Проект № BG/03/B/F/PP - 166025/ за предприемачи от сектора на "малкия бизнес" и счетоводители на малки фирми от шест европейски държави. В рамките на упоменатият проект в България са обучени по основни проблеми на МСС и по прилагане на постановките на тези стандарти за изготвянето на финансови отчети около 200 ръководители и счетоводители на МСФ в България по три обособени Модула, а именно:"Основи на счетоводството и финансовото отчитане", /за счетоводния персонал от микропредприятията/; "Международни стандарти за финансови отчети за МСФ", /за счетоводния персонал от малките и средни предприятия/ и "Финансов мениджмънт", /за собствениците и мениджърите в малките и средни предприятия/. В резултат на обучението представителите на сектора на МСФ усъвършенстват уменията си самостоятелно да водят счетоводство в микрофирмата в съответствие с основните счетоводни принципи и изисквания, да съставят сметкоплан на предприятието, да разграничават основните отчетни обекти - активи, пасиви, собствен капитал, приходи и разходи, да прилагат уменията за отчитане на дълготрайните активи, материалните запаси, вземанията и задълженията, както и за използват методите за изписване на материални запаси при тяхното потребление. Обучаемите също усвояват техники за изготвяне и анализ на основните елементи в годишния финансов отчет. Главна цел на материала във втория Модул е формирането на специални знания по прилагане на Международните стандарти за финансови отчети (МСФО) и подпомагане на по-доброто разбиране на счетоводните стандарти за предприятия с непублична отчетност, основани на идейната рамка, принципите и разпоредбите на МСФО, които Бордът на Международните счетоводни стандарти предвижда да приеме. Терминът "МСФО" /International financial and reporting standards/ обхваща всички действащи в момента МСС, тълкуванията за тяхното прилагане, както и самите Международни стандарти за финансови отчети.Целта на обучението по този модул е да се постигне такава степен на яснота в разбирането на понятията, принципите и правилата, заложени в МСФО, която да улесни тяхното практическо прилагане в дейността на съответната малка /средна/ фирма. Третият Модул включва две части -Основии на счетоводството и Международни стандарти за финансови отчети" и "Финансов мениджмънт".

От обобщаването на даните от специални анкети се оформя следната картина в шестте европейски държави за състоянието на информираност и за потребностите от консултиране по въпроси, свързани с използването в сектора на "малкия бизнес" на МСС и МСФО. От анкетираните собственици и/или мениджъри в МСП 40% нямат на този етап никаква информация за МСФО. Други 40 % разполагат само с недостатъчна информация по въпроса. Едва 21 процента от целевата група имат добра обща представа за МСС и изготвянето на финансови отчети според упоменатите стандарти. Твърде любопитно е, че в групата на счетоводителите в сектора на "малкия бизнес" около половината също не са запознати или са само слабо информирани по материята, макар, че като специалисти, би било естествено техните познания да са по-големи от тези на собствениците и/или мениджърите. Само около 30 оценяват своята информираност като "задоволителна", но едва една пета от тази целева гупа имат достатъчно познания по въпроса. По мнение на предприемачите, поне в 68% от случаите в собствените им фирми в обозримо бъдеще няма да бъде въвеждано финансово отчитане в съответствие с МСС. Други 16 на сто обаче възнамеряват да направят това в следващите 6 месеца, като само 5 на сто вече прилагат в свъето фирмено счетоводство МСС. Анкетираните счетоводители от фирми в сектора на "малкия бизнес" дават приблизително същите отговори - също 68 на сто от фирмите, в които те работят, не планират въвеждане на МСФО, 19 процента възнамеряват да направят това в скоро време, докато 3 на сто вече ползват препоръките на МСС. С международните стандарти са запознати добре само около 44 процента от счетоводния персонал в малките фирми, докато други 31 признават слабите си познания по въпроса. Около една пета познават само тези МСС, с които работят. Едва три на сто от специалистите по счетоводство в сектора на "малкия бизнес" декларират добра запознатост с международните стандарти за изготвяне на финансовите отчети.

Горните данни логично илюстрират нуждата от обучение по въпросите, свързани с МСС и МСФО в сектора на малкия бизнес. От проведената анкета в упоменатите шест европейски държави, 82 оценяват обучението по трите модула като "много важно". Счетоводителите, участвали в Проекта признават, че в над 95 на сто от фирмите, в които те работят, се изготвят ежегодно счетоводни баланси и ОПР. Наред с тези задължителни по закон отчетни документи в повечето МСФ се изготвя също Отчет за паричните потоци и Отчет за собствения капитал.

Горните данни позволяват следните изводи:

Независимо от факта, че МСС и МСФО обслужват предимно публичните компании и по-големите фирми, в такава новоприсъединила се към ЕС държава като България понастоящем съществува благоприятна нагласа към тази материя даже и в сектора на малките и средни фирми;

България спада към групата на европейските държави-членки на Европейския съюз, която от средата на 90-те години препоръчва концептулно и отразява до голяма степен в своета нацонално счетоводно законодателство изискванията и принципите на международните счетоводни стандарти и специално тези от тях, засягащи финансовото отчитане. В този смисъл Националните счетоводни стандарти за МСП са вече съобразени до голяма степен с постановките на МСС и МСФО;

Нивото на информираност относно МСС и МСФО на мениджърите и счетоводния персонал в сектора на "малкия бизнес" може да бъде оценено като относително добро. В същото време обаче - независимо от високите положителни проценти, получавани в някои анкети - част от дребните предприемачи не могат самостоятелно /напр. чрез Интернет/ да задоволят своите потребности от специализирана информация по въпросите, свързани с тази нова и динамична материя и се нуждаят от целенасочено обучение;

Както предприемачите, така и счетоводния персонал в сектора на "малки бизнес" в България е склонно да въвежда занапред МСС и МСФО във фирменото си счетоводство, стига този процес да бъде подпомогнат с обучение и съответните консултации и/или да залегне като задължително изискване в националната законодателна база.

http://www.nasmb-bg.org/articles/a-01-pachev.html