Манастирите край София

[Philip]

Кремиковски манастир

Кремиковският манастир ”Свети Георги Победоносец” е разположен в южните части на Стара планина над кв. ”Кремиковци”, в местността ”Градището”, където все още личат останки от древна крепост. Изграден е върху голяма полукръгла скалиста тераса, от която се открива чудна гледка към обширното Софийско поле и столицата. Кубетата на църквата и част от сградата се виждат от изходната магистрала на София за Варна.

Манастирът е построен по времето на един от последните български царе Иван Александър още през 14 век. Заедно с още десетки църкви и манастири в Стара планина и Витоша той е част от т.н. Софийска Света гора. През 1382 година София пада под турско владичество и манастирът е разрушен. Минават стотина години и през 1493 година знатният болярин Радивой с активното съдействие на Софийския митрополит Калевит възстановява малката църква ”Свети Георги”. На няколко пъти тя е обновявана, укрепвана и изписвана. Запазена е до днес и е обявена за паметник на културата през 1969. Тя е малка, продълговата, безкуполна, с полуцилиндричен свод. Строена е от камък, малки тухлички и хоросан. Има основно помещение с олтар и предверие. На мястото на сегашното предверие вероятно е имало друго също с полуцилиндричен свод, но през 1503 година при земетресение покривът му е разрушен и е направен нов, двускатен. Специалистите предполагат, че от запад е имало още едно помещение, което е унищожено от пожар. Останали са само част от стенописите, които сега са от външната страна на западната стена. Стенописите в църквата са добре запазени, правени са през 15, 16 и 17 век.

В предверието, на северната стена са изписани образите на ктиторите на църквата – Радивой, неговата жена и двете му деца – Тодор и Драгана. Радивой държи в ръцете си макета на църквата, отбелязано е, че двете му деца са починали и вероятно в тяхна памет боляринът е възстановил църквата.

Пак в предверието на източната стена над входа е изписан Св. Георги на трон и сцени от мъченичествата и чудесата на светеца. Запазени са Пророк Илия, св. Георги на кон, Йоан Предтеча и сцени от живота на Богородица. За съжаление изображенията по свода в основното помещение са почти напълно унищожени, останали са само някои фрагменти.

Силно впечатление правят фигурите на Архангел Михаил с меч в ръката и на Константин и Елена.

На северната стена са изписани в пълно бойно снаряжение светците-войни Меркурий, Теодор Тирон, Теодор Стратилат и св. Димитър.

В нишата на южната стена до иконостасната преграда е запазено великолепно изображение на патрона на църквата - св. Георги на бял кон в борба с дракона.

Кремиковският манастир през вековете следва съдбата на жителите на Софийско. Има сведения за съществуването на дарителски надписи от 1611 г.(за изписването на второто предверие, което не е запазено), от 1667 (върху храмовата икона ”Св. Георги”) и от 1799 с имената на дарителите – йеромонасите Христофор и Антоние. Манастирът е важен книжовен и културен център за населението от Софийско. През 16 век в килиите на манастира живее и работи поп Божко, който пише ”...Бързай, моя бедна душице! Бързай към знанието, към истината, към съвършенството”. Тук са се преписвали много богослужебни книги, а монасите са разбирали значението на манастира за опазване духовността на българите. Скоро след мъченическата смърт на св. Георги Софийски част от мощите му са пренесени и са се пазели в манастира, а по-късно са поставени в специално изработено сребърно ковчеже с надпис върху капака ”Кремиковци, лето 1593, настоянием Теофана”, а отстрани на ковчежето – ”Свети и многоцелебни мощи свети великомученика Георгия Нового, пострадавшего в Средец града болгарском. Соверших аз грешний Христо Димитров Куюмджи в лето 1804 више село Кремиковци при игумена Христофора.” В манастира те са се пазели повече от 300 години. Дървеният иконостас в малката църква е изработен през 17-18 век и е оценен като уникален паметник на културата. През 19 век реконструкциите в малката църква продължават. Украсените с резба тронове са изработени през 1814 година, а каменната настилка е поставена през 1824 г.

От манастирските сгради най-интересна е била едноетажната сграда на магерницата, строена през 17 век с останки от стара абсида и дървен изписан таван. За съжаление сградата е изгоряла през миналия век.

Както всички наши манастири, така и Кремиковският манастир е служил за убежище на родолюбиви българи през епохата на османското владичество. Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец от четата на Христо Ботев – Димитьр Стефанов - Казака от град Сливен. . След смъртта на Ботев и на първия знаменосец, знамето е отковано от дръжката си и по думите на Никола Обретенов ”Сливенчето го запаса на кръста си и замина с Георги Апостолов из Балкана”. Димитър Казака е ранен, но успява заедно с други трима четници да се доберат до манастира, където магерът от Кремиковци Геко Палев го лекува и се грижи за тях няколко дни. Другите трима напускат манастира, остава само Димитър Казака.

За съжаление турците научават, че в манастира се крие четник и искат предаването му. За да запази манастира игуменът хаджи Авксентий го снабдява с храна и го провожда до хралупа в гората. След няколко дни потерите на Малич Байрактар го откриват. Измъчват го жестоко, изгарят знамето, което откриват на кръста му и зверски го съсичат. Убит е през 1876 г. и на мястото на гибелта му през 1912 година е изграден паметник, обявен за паметник на културата.

След освобождението на България през 1879 година в манастира пристигат двадесетина монахини бежанки от Малешевско, които допринасят за оживлението и популярността на манастира. По това време до западната стена на магерницата е построена сграда за игуменките. През 1897 година Иван Вазов посещава манастира и пише един прекрасен пътепис за него. За своя голяма изненада открива, че манастирът вече е женски. Посрещат го приветливо множество млади и по-възрастни монахини и игуменката – ”благолепна старица с дълга броеница и очила, сладкодумна и с благ характер”. Вазов вижда хубава черква, сграда с чардак и килии за сестрите, станове за тъкане, а в обора - волове, коне и манастирски файтон, но най-главното – ”уред, чистота и прибраност”. През 1901 година започва изграждането на нова голяма църква ”Покров на Пресвета Богородица”. Тя е завършена през 1907 година. Иконостасът на голямата църква е с богато изработена дърворезба. Другите жилищни сгради са строени през трийсетте години на 20 век. До 1947 година в манастира живеят 32 монахини, занимаващи се със отглеждане на животни и земеделие. След това в сградите на манастира били настанени военни, а монахините били изпратени по други манастири. Осемнайсет години военните били тук. Замазани са с вар много от стенописите, част от сградите са унищожени от пожар, от библиотеката няма и следа. През шейсетте години на миналия век, военните си отиват и в манастира се връщат част от монахините. Една от тях била Иустина, която почти 60 години живеела и се грижила за манастира.

В Кремиковския манастир са се пазели много ценни реликви. Безспорно най-голям интерес буди Кремиковското евангелие. Това е ценен ръкопис, изписан по поръчка на Софийския митрополит Калевит през 1497 година. Подарено е от жителите на София Петко и Пейьо. То съдържа на 307 листа четирите евангелия. Изписано е много грижливо, с едър шрифт и красиви винетки и главни букви. Дълго време се ползва като богослужебно евангелие в Манастира. През 16 век му е направена сребърна обковка с позлата. На лицевата и на обратната страна е изобразена сцената Разпятието с фигурите на Христос, Богородица, Мария Магдалена, Йоан Богослов. Сега се съхранява в ЦИАМ в София.

На манастира принадлежат няколко интересни икони като ”Христос Вседържител” от 15 век (сега в НХГ), ”Св. Георги убива дракона” – икона от 17 век, съхранявана в НХГ, ”Св. Йоан Кръстител” от 1595 година (сега в ДИМ в Москва), както и други икони от 18 и 19 век.

В наши дни манастирът е събуден за нов живот, реставрацията на стенописите в малката църква са започнали през 1980г. и с малки прекъсвания продължават до 2003 година. С много вещина и професионализъм екип под ръководството на Люба Красовска реставрира стенописите и иконите. По тях работят Замфир Петров, Георги Даскалов и др.

На мястото на старата изгоряла магерница със съдействието на Тихомир Григоров е построена нова с течаща вода и голямо зидано огнище. Пред манастира през 1994 година от районната администрация на Кремиковци е изградена чешма, а в двора на манастира са изработени и монтирани дървени маси и пейки, дар от социалдемократическата партия в ”Подуяне”. Рудник ”Кремиковци”, ЗСК и родолюбиви българи подпомагат манастира в поддържането му. Изработена е стабилна дървена врата, заздравени са и са измазани стените на старата сграда за монахините и на основната голяма сграда.

От 25 години за делата на манастира се грижи сестра Хеония. Двете църкви се поддържат много добре, а през лятото целият двор е потънал в цветя и зеленина. Сега манастирът е спокойно, красиво място, където човек може да се докосне до уникални произведения на изкуството, да почувства величието на българския дух, съхранил през вековете стремежа към любов, доброта, истина и съвършенство.

София, август 2004 Автор: Здравка Христова

[Р. Теодосиев]

Манастири край София

* Манастир "Света Петка" - с.Мала Раковица

* Девически манастир "Св.Четиридесет мъченици" - с.Врачеш

* Батулийски манастир "Св.Николай" – гр.Своге

* Mанастир "Св.Петка" – гр.Своге

* Манастир "Св.Николай" - с.Скравена (НТО)

* Манастир "Св.Преображение" - с.Скравена (НТО)

* Букоровски манастир - с.Букоровци

* Манастир "Св.Симеон" - с.Априлово

* Манастир "Св.Вознесение" - с.Осоица

* Чепърлянски манастир - с.Чепърлинци

* Манастир "Св.Димитър" - с.Габра

* Манастир "Свети 40 мъченика" - с.Равно поле

* Манастир "Св.Троица" - гр.Етрополе

* Манастир "Св.Петка" - с.Вакарел

* Манастир "Св.Илия" - с.Очушам

* Манастир "Св.Георги" - с.Градец

* Чекотинският манастир "Св.Архангел Михаил" - с.Калугерово

* Алинския манастир "Свети Спас" - с.Алино

* Девически манастир "Покров Пр. Богородици" - гр.Самоков (НТО)

* Манастир "Св. Георги" от ХV-ХVІ век - с.Чепърлинци

* Манастир "Св.Теодор Трион" - с.Зимевица

* Манастир "Седемте Престола" - с.Лесковдол

* Манастир "Седемте Престола" - с.Осеновлаг (НТО)

* Манастир "Рожденство Богородично" – с.Осеновлаг

* Манастир "Св.Николай" - с.Локорско

* Алински манастир "Св.Спас" – гр.Самоков

* Aлински манастир "Вознесение Господне" – с.Белчински бани

* Говедарски манастир "Св.Георги" – с.Говедарци

* Maнастир "Вознесение Господне" – гр.Костенец

* Манастир "Вознесение Господне" – гр.Долна Баня

* Еленски манастир "Св.Пропок Илия" – гр.Пирдоп

* Зелински манастир "Св.Йоан Богослов" – гр.Ботевград

* Златишки манастир "Вознесение Господне" – с.Златица

* Манастир "Успение Богородично" – с.Искрец

* Разбоишки манастир "Въведение Богородично" – гр.Годеч

* Шумски манастир "Св.Архангел Михаил" – гр.Годеч

* Шишмановски манастир "Успение Богородично" – гр.Самоков

* Maнастир "Св.Теодор Тирон" – гр.Правец

Храмове

* Православен храм "Св.Богородица" - с.Априлово

* Храм "Успение Богородично" - с.Осоица

* Храм "Света Троица" - с.Равно поле

* Храм "Св. Арахангел Михаил" – с. Костенец

* Храм "Св. Великомъченик Георги" - гр. Костенец

* Храм "Св. Панталеймон" - кв.Момин проход

* Храм "Свети Мина" - с. Горна Василица

* Храм "Св. Великомъченик Георги" - с. Пчелин

* Храм "Вси Светих" – с. Очуша

* Храм "Св. Неделя" - с.Ярлово

Параклис

* Параклис "Св.Вознесение"- с.Осоица

* Параклис "Рождество Богородично" - с.Бальовци

* Параклис "Света Петка" - с.Борика

* Параклис "Свети Дух" - с.Джамузовци

* Параклис "Света Троица" - с.Мечковци

* Параклис "Св. Илия" - гр.Костенец

* Параклис "Св. Петка" - гр.Костенец

[Р. Теодосиев]

“Черепишки” манастир

Манастирът е разположен на брега на река Искър, близо до село Черепиш, 29 км югоизточно от Враца. През 14 век се оформя като комплекс.

[Р. Теодосиев]

Манастира “Седемте престола”

Един от най-интересните манастири по българските земи - “Седемте престола”, е разположен по горното течение на река Габровница, в западното подножие на Стара планина. Известен е и под името Осеновлашки манастир “Св. Богородица”. Най-ранните свидетелства за съществуването на Осеновлашкия манастир са едно четириевангелие с приписка от 1511 г. и един служебник от 1554 година. Манастирът е бил ограбван и разрушаван от турците през 1737 г. и в началото на XIX в.,. Обновяван е съответно през 1770 и през 1815 г. със средства на околното население. Появата на манастира е свързана с името на болярина Петър Делян и с въстанието против византийското владичество през 1040 година. Днешната манастирска църква е построена през 1825 г. и е кръстовидна, триапсидна сграда с цилиндричен купол. В архитектурно отношение църквата е единствена по рода си. Вътрешната украса е 7 метровия ктиторски надпис от 1868 г. Богатство за българското църковно изкуство са и дърворезбените иконостаси от параклисите и църквата, иконостасите-икони, манастирското клепало (1799 г.).

[Р. Теодосиев]

Разбоишки манастир

Манастирът “Въведение Богородично” е разположен в дефилето на река Нишава, на около пет километра югозападно от град Годеч, в непосредствена близост до село Разбоище.

[Р. Теодосиев]

Клисурски манастир "Св. Св.Кирил и Методий"

Клисурският манстир “Св. Св.Кирил и Методий” се намира на 80 км. северно от София, в подножието на връх Тодорини кукли (1785м.) в Западна Стара планина, недалеч от гр.Берковица и балнеоложкия курорт Вършец. Разположен е сред прекрасната планинска котловина на р. Врещица, Ровна ливада и Баките.

Клисурският манастир е възникнал по времето на Второто българско царство, през 13 век (1240 г.). Претърпял е многобройни набези и опустошения през многовековното османско иго, въздиган е от пепелища и винаги е бил огнище на духовна просвета. През 1862 г. светата обител е разрушена и изгорена от берковския паша Юсуф бей на празника на Св. св. Кирил и Методий, като богомолците и монасите били избити. През 1869 г. е възобновен от архимандрит Антим Дамянов и първият му ктитор Илия Стоянов. Оформя се цял манастирски комплекс. През 1891 г. храмът е официално осветен от Видинския митрополит.

[Р. Теодосиев]

Кремиковски манастир ”Свети Георги Победоносец”

Кремиковският манастир ”Св. Георги Победоносец” е средновековен манастир, разположен на 4 км северно от софийския квартал Кремиковци. Строен е по време на Второто българско царство (1186 - 1396). Разрушен е при завладяването на София от османските турци през 1382 г.и е възобновен през 1493 със средствата на софийския първенец Радивой и на митрополит Калевит.

[Р. Теодосиев]

Владайски манастир “Св. Петка”

Манастирът се намира в югоизточното подножие на планина Люлин, на около 1 км. от село Владая. Предполага се, че манастира е основан по време на Втората Българска държава, а е възобновен през XX век.

[Р. Теодосиев]

Алински манастир "Св. Спас", Белчински бани

[Р. Теодосиев]

Етрополски манастир

Етрополския манастир води началото си още от годините на Втората българска държава. Според преданията, в търсене на покой и усамотение Св. Иван Рилски се е установил в една от пещерите в близката местност Варовитец. Близостта до селището обаче го принуждава да напусне и да отиде в Рила планина, далеч от хорска суета. Населението на Етрополе приело мястото за свято и положило основите на манастира ”Варовитец”. По време на османското владичество светата обител е опустошена и напусната от монасите си, след което остава в забвение векове наред. В края на 16-ти век е възстановена отново, след което постепенно се превръща в едно от най-големите духовни и книжовни средища по българските земи. До голяма степен това процъфтяване се дължи на по-мекия режим, даден на града от османските власти заради неговата роля на важен рудодобивен център.

[Р. Теодосиев]

Клисурски манастир св. Петка

В първоначалния си вид Клисурският манастир Света Петка е бил построен на древен път, свързващ София със село Брезник. Старата църква е била строена преди повече от 300г., но за съжаление е рухнала под бремето на своите години през 1954г. На нейно място е построена сегашната църква ”Света Петка” от игуменката Мария Магдалена (1896-1978г.).

[Р. Теодосиев]

Земенски манастир ”Св. Йоан Богослов”

Един от най-старите манастири, той е ценен паметник на културата и изкуството. Земенският манастир е разположен на брега на река Струма, където някога е съществувал град и старобългарска крепост. Намира се на 76 км югоизточно от София, 42 км от Перник, близо до град Земен.

[Р. Теодосиев]

Манастирът ”Св. Мина”

Манастирът ”Свети Мина” се намира на 7,5 км североизточно от София в кв. ”Обрадовци”. Разположен е на южния бряг на Владайската река. Тук се намира храмът ”Св. Мина” и параклисите ”Св. Козма и Дамян” и ”Св. апостоли Петър и Павел.”

По предания се знае, че манастирът е основан в римско време преди XI в. Манастирът е притежавал 40 параклиса, духовно училище и много манастирски сгради.

Дълги години е бил в забрава. През 1927 г. от местни жители са забелязани основите на стара църква. Храмът е възстановен с помощта на хората и служел до 1942 г. 40 години храмът е пазен от един самотен християнин с име Лазар Стоянов.

Манастирът ”Св. Мина” е женски. Първата игуменка се казвала Анисия Иванова. От 1945 г. до сега всяка неделя в манастира ”Св. Мина” има тържествена служба.

Обрадовски манастир - комплекса

Обрадовски манастир - каменно изображение на Св. Мина

Обрадовски манастир - двора

http://www.bulgarianmonastery.com/bg/obrad..._monastery.html

[Р. Теодосиев]

Драгалевски манастир

Манастирът е основан през 1345 г., по време на Второто Българско Царство (което приключва с османската инвазия по българските земи в края на 14-ти век) и царуването на Иван Александър (1331-1371). В контраст с повечето български манастири, ”Света Богородица Витошка” е бил запазен от унищожение от османските нашественици. За съжаление, няколко години по-късно манастира бива изоставен от своите монаси. Скоро след това, той реновиран и върнат към живота от софийския болярин Радослав Мавър. По време на реставрацията, малката манастирска църква е декорирана с красиви стенописи, повечето от които са запазени и то днес. Сред тях присъстват и имащите висока етнографска и артистична стойност портрети на Радослав Мавър, неговата съпруга и двамата му сина. През 17-ти век централната част на църквата е украсена с нови стенописи. През 1932 г. църквата бива разширена с добавянето на нова сграда към нея – днес двете части са едно цяло като единствено архитектурния стил разграничава двете епохи.

Освен с ценните си стенописи, Драгалевският манастир е известен и с килийното училище, което се е помещавало там по време на турското иго. Освен ролята му на културен и учебен център, ”Света Богородица Витошка” е типичен представител на все още запазените български манастири със своята активна роля в тайната революционна дейност срещу нашествениците в средата на 19-ти век. Игуменът на манастира – отец Генадий – е бил близък приятел и сътрудник на националния герой Васил Левски и е указвал голяма помощ в организирането на революционни комитети в софийския регион. Докато отец Генадий служи като пощальон на революционния комитет в София, Васил Левски на няколко пъти е ползвал Драгалвския манастир като свое убежище по време на обиколките си из страната с османските войски по петите му. След арестуването на един от най-активните членове на комитета - Димитър Общи, Генадий бяга в Сърбия за да да се включи в дейноста на друг виден наш революционер – Панайот Хитов. Все пак бягството на Генадий не слага край на участието на манастира в подготовката на общонародна революция- отец Игнатий Рилски възобновява тайният революционен комитет в София и следва достойните стъпки на своя предшественик

[Р. Теодосиев]

Лозенски манастир ”Св. Спас”

Лозенският манастир ”Свети Спас” се намира на изток от комплекса ”Мала Света гора”. Той е на 5 км. от малкото селце ”Долни Лозен” до София. Точно на височината на масива ”Полувраг”, където някога се е разполагала крепостта на траките и центъра на тяхното божество. Манастирът е познат от началото на 13 век, когато София се е утвърдила като културен център на страната,но неговата история не е много ясна и по-скоро неговото минало е обвито в пълен мрак. Той е бил разрушен от турците в края на 14 век след превземането на ”Урвишката крепост”. Малко по-късно манастирът е възстановен. За съжаление намираме следи в средата на 17 век.

Лозенски манастир - изглед към манастира

Лозенски манастир - изглед от манастира

http://www.bulgarianmonastery.com/bg/lozen_monastery.html

[Р. Теодосиев]

Рилски манастир

Най-големият манастирски комплекс в България и един от най-забележителните на Балканския полуостров. Разположен е на 1100 м надморска височина, в северозападната част на Рила, на 120км от София.

[Р. Теодосиев]

Кокалянски Манастир

Кокалянската Света обител “Св. Архангел Михаил” е известна още като Урвички манастир. Разположена е в живописна местност в Плана планина, сравнително далеч от населени места - около 4 км. югоизточно от село Кокаляне и около 6 км. североизточно от с. Железница.

В първоначалния си вид Кокалянския манастир датира от Второто българско царство. Според предания и исторически данни е построен в началото на 11-ти в., по време на управлението на Цар Самуил. По време на турското владичество на два пъти е опожаряван. Възстановен е напълно след Освобождението, като храма е построен през 1896 г на мястото на стария, разрушен през 1858г. Църквата е разположена по средата на двора и представлява сравнително голяма еднокорабна сграда без купол. Освен нея комплекса включва две жилищни сгради, два параклиса, стопански постройки и красива камбанария, издигната през 2000 г. Целият комплекс е ограден с масивен двуметров зид. В Кокалянския манастир е намерен т. нар. „Урвишки сборник", съдържащ похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от Климент Охридски). През 1969 г. манастира е обявен за паметник на културата.

Кокалянски манастир - комплекса

Кокалянски манастир - църквата

Кокалянски манастир - камбанарията

http://www.bulgarianmonastery.com/bg/kokal..._monastery.html

[Р. Теодосиев]

Правешки манастир

Манастирът “Свети Теодор Тирон” се намира на около 2-3 км. от гр. Правец по пътя за Етрополе, в пределите на Етрополския дял на Стара Планина, ограничен от Било планина на юг и пролома на река Витомерица на север.

Предполага се, че Правешкият манастир има приемственост още от древността, когато на това място е имало тракийско светилище, докато по времето на братята Асен и Петър се превръща по неясен начин в християнска обител. Почти през цялото си съществуване манастира остава в сянката на Етрополския манастир, намиращ се на около 10 км. от него. Няма никакви исторически сведения за “Св. Теодор Тирон” от ранните векове на османското владичество. Знаес се, че по време на кърджалийските набези през 18-ти век бива унищожен и впоследствие възстановен. Близо до днешния храм някога е имало параклис, от който вече няма следи, въпреки че мястото все оше представлява интерес за иманярите.

[Р. Теодосиев]

Руенски манастир

Руенският манастир “Св. Йоан Рилски” се разположен в красива местност в близост до гр. Бобошево, на около 8 км. западно от международния път София – Кулата. Малко след града е с. Скрино – родното място на Иван Рилски, а светата обител е в планината над селото.

Руенският е един от най-новите български манастири. Построен е през 2002 г., а по време на нашето посещение частта за килиите на монасите все още се дострояваше. Храмът е оригинален и добре изрисуван, със заоблени форми и красив позлатен олтар. Външни посетители в храма не се допускат в понеделник, сряда и петък. В неделите и в празнични дни пък можете да се насладите на монашеския хор по време на молитва.