Железният закон на капитализма

[apostol]

ЖЕЛЯЗНОТО ПРАВИЛО НА КАПИТАЛИЗМА

Когато стане дума за американския бизнес модел неминуемо се стига до „правилото 80/20”. Какво ще рече това?...

Установено е, че в Америка 20 % от населението създава 80 % от благата и материалните ценности. Тези 20 % прибират, разбира се, 80 % от печалбите. Казано другояче, 80 % от населението нямат ума, трудолюбието и куража да започнат самостоятелна стопанска дейност. Те са и ще си останат изпълнители, които работят за останалите 20 %.

В този смисъл капитализмът е една много, много справедлива система. Тук ще отворя скоба. Положението на човечеството никак не е розово. Броят на населението на Земята расте ли, расте (планетата вече се населява от близо 6, 5 милиарда души!) Успоредно с това баницата (природни ресурси, полезни изкопаеми и пр.) става от ден на ден все по- малка. Всеки нов гражданин на нашата планета иска, разбира се, да яде. Но!...

Малцина са тези, които имат енергията, куража, ума и трудолюбието за самостоятелен, независим бизнес! 80 % от хората на земята са малко или повече обслужващ персонал и трябва да се задоволяват с трохи. Така е и така ще бъде! Защото, както вече загатнах, на тях им липсват някои много важни неща: образование, интелект, находчивост, трудолюбие, кураж…

Едно трябва да е напълно ясно. Основната причина за това, че 20 % от хората потребяват 80 % от ресурсите, е, че те произвеждат 80 % от тези ресурси. Останалите 80 % от населението потребява 20 % от ресурсите, защото произвежда само 20 %.

Това състояние на нещата на бива да се схваща като проблем! Това е висшата справедливост на капитализма. Глупавите, необразованите, ленивите, разпасаните, слабите и страхливите не заслужават по- добра участ.

Много хора са ме питали и продължават да ме питат: „Кога ще се оправи България?” Те, сиромашките, не разбират, че България никога, ама никога не е била по- добре. Това, че питащите принадлежат към гореспоменатите 80 % и НИКОГА няма да се оправят, е един съвсем друг въпрос. Точно този въпрос се стремя да изясня с тази си публикация.

Ще завърша със следното: напоследък се наблюдава една съвсем реална тенденция. Тези 80/20 бавно, но сигурно се превръщат в 90/10. Разбирате ли?…

Предприемчивите, изобретателните, находчивите, трудолюбиви и смели хора стават от ден на ден все по- малко. Та тези 10 % от населението ще теглят общата колесница напред и ще осигуряват ЦЕЛИЯ прогрес на човечеството. И ще прибират съответно 90 % от парите. Но!... Те, разбира се, заслужават всяка стотинка, която са спечелили!

Животът е много справедлив- на този свят всеки получава точно това, което заслужава! Повечето българи все още не могат да проумеят и да се примирят с простичкия факт- те са бедни и завинаги ще си останат бедни, защото НЯМАТ ПОТЕНЦИАЛА ДА БЪДАТ БОГАТИ!

Изкривената от комунизма българска психика не МОЖЕ ДА СЕ ПРИМИРИ С НЕРАВЕНСТВОТО. Е, ще се наложи да се примири! Защото друг път няма…

Послепис: Румен Овчаров е единственият политик, който има куража и доблестта да каже на българите право в очите следното: „Крайно време е да разберете, че едни от вас винаги ще бъдат бедни (упоменатите по- горе 90 %), а други ще бъдат богати.”

АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ

[ИванИванов IYI]

Крайно време и г-н Апостолов да разбере, че това не е единствения възможен завършек на нещата. Всеки може да се примири с неравенстовото, но никой не трябва да живее под социалния минимум, особено ако е Българин по произход, т.е. господар в собствената си страна. Аз не искам богатството на богатия, аз искам щото държавата/когато се създаде такава/ да преразпределя ЧОВЕШКИ налозите, които събира, а не да имитира дейност.

[КГ125]

Дори и това не, да преразпределя. А да защитава ефикасно собствеността и личността. Оттам нататък всеки ще се оправи сам. Няма защо да се разделят хората на находчиви и ненаходчиви, на контролиращи и неконтролиращи, защото това е едно доста изтъркано и твърде неадеквтно противопоставяне на капитал и труд, нещо като изветрял марксизъм. Още по-малко пък да се цитира Румен Овчаров, по простата причина, че зад неговото изказване не стои икономическа логика, а мафиотска наглост.

Трудът също е капитал и капиталът е труд. Един кранист на контейнерно пристанище в САЩ получава 200 000 долара годишно, което е доход на немалко бизнесмени от дребния и средния бизнес. Няма защо и да припомняме, че милиони хора са дребни и средни акционери в какви ли не компании и фондове, като основната им професия е чисто изпълнителска, което автоматично изтрива от дъската така удобното разделение 80/20,90/10. 50/50 или колкото щете на колкото щете.

Железният закон на капитализма е преди всичко защитата на свободата на индивидите и създадените от тях организации в максимално възможната степен. Защото, капитализма значи много неща. Има страни с мафиотски натиск, малък или голям, има такива с повече свобода и пр. и пр.

[ИванИванов IYI]

Дори и това не, да преразпределя. А да защитава ефикасно собствеността и личността. Оттам нататък всеки ще се оправи сам. Няма защо да се разделят хората на находчиви и ненаходчиви, на контролиращи и неконтролиращи, защото това е едно доста изтъркано и твърде неадеквтно противопоставяне на капитал и труд, нещо като изветрял марксизъм. Още по-малко пък да се цитира Румен Овчаров, по простата причина, че зад неговото изказване не стои икономическа логика, а мафиотска наглост.

Трудът също е капитал и капиталът е труд. Един кранист на контейнерно пристанище в САЩ получава 200 000 долара годишно, което е доход на немалко бизнесмени от дребния и средния бизнес. Няма защо и да припомняме, че милиони хора са дребни и средни акционери в какви ли не компании и фондове, като основната им професия е чисто изпълнителска, което автоматично изтрива от дъската така удобното разделение 80/20,90/10. 50/50 или колкото щете на колкото щете.

Железният закон на капитализма е преди всичко защитата на свободата на индивидите и създадените от тях организации в максимално възможната степен. Защото, капитализма значи много неща. Има страни с мафиотски натиск, малък или голям, има такива с повече свобода и пр. и пр.

Поздравления - това е.

[КГ125]