Световните футболни финали

[Warlord]

Уругвай 1930

На 18 май 1929 г. Конгресът на Фифа на свое заседание в Барселона решава да даде домакинството на първото световно първенство на Уругвай. Малката южно американска страна (с население от 1,9 млн души тогава) по онова време има редица спортно технически предимства пред останалите, след като е спечелила последните две издания на футболния турнир в олимпийските игри. От политическа гледна точка везните се накланят към Уругвай и заради стогодишния юбилей на републиката.

Една от важните задачи пред страната е построяването на голям стадион, който да отговаря на изискванията на един световен форум. Правителството решава да изгради известния стадион "Сентенарио" с 80 000 места, на който и до ден днешен играе националният тим на Уругвай.

Организирането на шампионата обаче е доста трудно, най-вече с прекосяването на океана от европейските отбори. През 30-те години това е било възможно само по морски път. Целият воаяж и престой на тимовете от Стария континент траел около 6 седмици, което изисквало огромни разходи от все още неукрепналите финансово национални федерации. Дори финансите да са на лице, възниквал въпросът с освобождаването на играчите от работните им места. По тези причини Италия и Испания се отказват от участие, а британските отбори са се самоизключили от ФИФА през 1926 г. Сред пристигналите в Южна Америка отбори от Европа естествено е Франция, родината на създателя на световната купа - Жул Риме.

Интересното е, че "петлите" тренират на палубата на кораба, а на борда му са още румънците и белгийците. Четвъртият европейски тим е този на Югославия, който обаче пристига "самосиндикално" в Уругвай с кораб от Марсилия. Фаворити в надпреварата са домакините и съседите им от Аржентина, които избират най-луксозните хотели за лагери.

Уругвайците се разполагат в един парк в Монтевидео със 150 000 дървета. Те са лишени от всякакъв вид забавления и практикуват дълги и изтоштителни тренировки без топка. Вечер си лягат късно, сутрин на крак от ранни зори под зоркия поглед на наставника Алберто Супичи. Вратарят Андрес Масали една нощ решил да избяга от "затвора", в 3 часа сутринта Супичи установил липсата му и при завръщането му го наказал сурово.

До финала се добират съседите Уругвай и Аржентина и напрежението стига връхната си точка. От трийсетина години се е зародило голямо съперничество между двете страни, като през този период двата отбора са изиграли 111 мача. Аржентинците имат леко предимство в баланса - 44 победи срещу 39 за уругвайците. На собствен терен в Монтевидео, уругвайците обаче имат повече успехи - 26 победи и 14 загуби. Дните от неделя до сряда, за когато е насрочен финалът, са използвани трескаво приготовление от запалянковците. За гостите отвъд Ла Плата са предвидени 20 000 билета. Полицията също е на крак. "Нито един аржентински револвер да не премине границата", пише с едри букви уругвайската преса.

Още от сутринта полицията прави кордони около стадион "Сентенарио".Три часа преди първия съдийски сигнал асамблеята на арбитрите решава двубоят да бъде ръководен от белгиеца Джон Лангенус, който изглежда най-неутрален. От съображения за сигурност за белгиеца е осигурено място на кораб, който отплава за Европа час след финалната среща. Капацитетът на "Сентенарио" е намален на 70 000 места от съображения за сигурност. Двете фракции фенове са грижливо отделени.

Реферът веднага е изправен пред сериозен проблем - и двата отбора настояват мача да се играе с тяхната топка. Накрая се стига до соломоновското решение едното полувреме да се играе с топката на уругвайците, а другото - с тази на аржентинците. Домакините започват по-активно благодарение на по-добрата си средна линия, но защитата им е в плен на емоциите. Уругвайците първи стигат до гол още в 12-ата минута. Гостите обаче реагират незабавно и равенството е възстановено чрез Пеуселе още в 20-ата. В 37-ата Стабиле извежда аржентинците напред след гол, отбелязан при съмнение за засада.

На почивката стадионът е като разбунен кошер, а Андраде от домакините получава нервна криза. "Не можем да загубим! Те са аржентинци, а ние уругвайци!", крещи той. Тази сцена действа като допинг за съотборниците му и Сеа изравнява в 57-ата минута. След нови 9 минути по-голямата част от трибуните вече ликува - Ириарте извежда Уругвай напред с 3:2. Минута предикрая Кастро фиксира крайния резултат - 4:2.

В този момент цял Уругвай е в делириум, а пратениците на различните медии не успяват да напишат и ред от своите репортажи. Същевременно аржентинците са започнали да напускат трибуните още при резултат 3:2.

Уругвай става първият световен шампион, а на следващия ден аржентинската преса обвинява за загубата "пристрастния" съдя.

следва Италия 1934 ...

[Warlord]

Италия 1934

На 8 октомври 1932 г. на 21-вия си конгрес ФИФА определя Италия за домакин на второто световно първенство през 1934 г. Делегатите единодушно избират тази страна за организатор на големия форум, улеснени и от доброволния отказ на един друг кандидат - Швеция. Фашисткият режим не жали сили и средства, за да се представи по най-добрия начин пред света. Нови стадиони изникват като гъби на Ботуша, не се пестят усилия и пари.

Във второто издание има един голям отсъстващ и това е носителят на световната купа Уругвай. Мотивите за отказа на южноамериканците са комплексни, като отсъствието на европейците четири години по-рано е просто предтекст за отказа.

Съседите на Уругвай - Аржентина също бойкотират до известна степен надпреварата, изпращайки в Италия състав от аматьори на мястото на асовете от боеносайреските клубове.

През 1934 г. първата си поява на световното първенство има "новият футбол", представен от системата "Дубел Ве Ем". Вече са минали десетина дни от деня, в който треньорът на лондонския Арсенал Хърбърт Чапман седнал на масата, за да изобрети тактическата система, различаваща се от дотога използваната "пирамида", инспирирана от шотландците. "Дубел Ве Ем". се ражда и като последствие от модификациите на правилото за засадата. Германия и Франция са първите национални формации отвъд Ламанша, възприели модната тенденция, тръгнала от британците.

До финала достигат домакините от Италия, отстранили Австрия на полуфинала с 1:0, и Чехословакия, отстранила Германия с 3:1. Италия е длъжна да спечели най-решителния мач, защото играе пред очите на Бенито Мусолини и цялата нация. Съперникът Чехословакия обаче е опасен отбор с големи футболни традиции, независимо че страната съществува само от 14 години. Специфичните качества на чехите и словаците са рафиниран стил на игра, наподобяващ швейцарски часовник, свързани и последователни акции. Наставникът на "адзурите" Виторио Поцо обаче е добре запознат с качествата на съперника и е наясно със състава си за финалния мач, игран на стадиона на Националната фашистка партия в Рим, който сега носи името "Фламинио".

И двадесет и двамата на терена са в отлично състояние и всичко е готово за големия празник, когато в ложите се появява Бенито Мусолини. Двата отбора излизат на игрището с националните флагове пред 50 000 ентусиазирани зрители. За първи път стадионът е изпълнен до пръсване.

След това започва мачът, който прилича на война на траншеите с кратки "блиц" нападения от едната и от другата страна. "Адзурите" са по настойчиви в своите контри, докато чехите търсят териториалното предимство. Цялото първо полувреме протича при силни емоции на терена и трибуните, личи си обаче, че нервите на всички са опънати до крайност. Чехите имат повече шансове за гол и затрудняват италянската защита, която повече е ангажирана с атаките, отколкото с основната си задача. Надмощието на чехите се изразява и в две греди, уцелени от Пуч и Свободка.

В 70-ата минута трите хиляди запалянковци дошли от Прага с два специални влака, избухват от радост. Антонин Пуч напредва отдясно и отправя един от фамозните си диагонални удари. Шутът е с такава сила, че вратарят Комби плонжира, но не успява да предотврати полета на топката към мрежата - 0:1. Домакините са в шок и само минути по-късно Свободка уцелва за трети път гредата на тяхната врата. В 80-ата минута обаче идва изравняването, Гуаита подава на Орси и той забожда кълбото в мрежата - 1:1.

Идват продълженията. Меаца дава повече простор на действията си и находчиво освобождава по дясното крило Гуаита. Той се оглежда и по интуиция намира включилия се в атака Скиавио. С последни усилия Скиавио преодолява бранителя Чтироки и излиза сам пред вратата. Ударът му не е силен, но е прецизен. Планичка докосва топката, тя се отбива от вътрешната страна на гредата и влиза във вратата - 2:1.

Титлата печели Италия и лично Мусолини я връчва на капитана Комби.

следва Франция 1938 ...

[Warlord]

Франция 1938

Организацията на първенството този път е поверена на Франция, което се смята за поклон пред основателя на световната купа Жул Риме. Този път отсъстват аржентинците, които така показват отношението си към липсата на европейци на първия шампионат в Уругвай. Самите уругвайци не пристигат, защото не могат да се приспособят към преминаването от аматьорски на професионален принцип в най-популярния спорт. Знамето на Южна Америка носи високо единствено Бразилия.

"Кариоките" полагат изключителни усилия да се подготвят добре за надпреварата във Франция, но в крайна сметка отново не успяват да спечелят трофея.

Атмосферата преди третия планетарен шампионат е повлияна от предстоящата Втора световна война, която вече чука на вратата. Австрия например е Погълната от Германия, а Виена от имперска столица се е превърнала в главен град на провинция.

По тези причини изчезва и една от големите сили във футбола по онова време - Австрия. На мястото на Австрия е поканена Англия, но британците любезно отказват

До полу финалите достигат Унгария и Швеция в единия двубой, Италия и Бразилия в другия. Маджарите нямат проблем срещу скандинавците и ги побеждават с 5:1, без никакви усилия.

Срещата между "адзурите" и "кариоките" е далеч по-равностойна. През първото полувреме съперниците не успяват да сторят нещо съществено, но в 55-ата минута европейците откриват чрез Колауси. Пет минути по-късно Меаца удвоява от дузпа, Ромеу успява само да намали на 1:2 в края на мача.

И така финалът противопоставя Италия и Унгария. До този момент двата отбора са се срещали 16 пъти, като статистиката сочи превъзходство за южняците - 8 победи, 4 равенства и 4 загуби. В същото време италианците са записали впечатляваща серия - 22 поредни мача без загуба. В периода от спечелването на световната титла през 1934 г. до третия световен шампионат само англичаните и чехите са успели да постигнат успехи срещу "адзурите".

В тридневната пауза преди финала италианците са отпочинали добре в парижкото предградие Сен Жермен и излизат във френската столица на стадион "Коломб" със спокойни и ведри лица. От автобуса Пиола, Колауси и Меаца излизат усмихнати и водят диалози с журналисти, фотографи и запалянковци.

Обратно, унгарците пристигат напрегнати и отказват контакти с всички. Те се скриват в съблекалните цели два часа преди началото на двубоя. Наставникът на "адзурите" Виторио Поцо не прави никакви промени в състава, победил Бразилия с 2:1 на полуфинала. Неговият унгарски колега Карой Дийтц е принуден да извърши рокади в своята единайсеторка. Липсва халфът Турай, получил контузия на полуфинала с Швеция. Защитникът Корани пък е оставен резерва за сметка на Полгар. Един от голаджиите в отбора Толди също е изваден за сметка на Винце.

За рефер на финала е определен французинът Жорж Капдевил. Още в 5-ата минута "адзурите" повеждат в резултата с прецизен удар на Колауси. Минават обаче само две минути и унгарците изравняват резултата с диагонален удар на Титкош. Сякаш нищо не е станало, италианците продължават да натискат.

В 16-ата минута "адзурите" правят брилянтна комбинация в наказателното поле. Те разиграват съперниците си с пасове и накрая Пиола оплита кълбото в мрежата - 2:1. В 35-ата минута мачът изглежда решен, след като Колауси покачва на 3:1.

През второто полувреме италианците отново доминират и уцелват гредата на съперника чрез Биавати. В 70-ата минута Шароши връща отчасти надеждата в лагера на маджарите - 3:2, но инициативата остава у италианците. Те постигат и четвърти гол чрез Пиола, който се възползва от центриране на Биавати.

Италианците показват, че могат да стигнат до успеха и без натурализирани играчи. Единственият, който не е роден на Апенините, е Андреоло. Те впечатляват всички с добра игра и техника. Италианците печелят заслужено втората си световна титла.

Италия ще остане най-дълго време първенец на планетата. Четиринайсет месеца по-късно немските войски нахлуват в Полша и Втората световна война избухва. Всички спортни състезания замират през този период от историята. Едва 12 години по-късно трофеят ще бъде разигран отново.

[Warlord]

Бразилия 1950

На 1 септември 1939 г. в 6 часа сутринта Вермахта пресича границата с Полша, с което започва Втората световна война. По тази причина между 1938 и 1950 г. не се провеждат световни първенства. Три са кандидатурите за домакинството на 4-то световно първенство - Бразилия, Швеция и Аржентина. "Кариоките" се чувстват ощетени от участието си в предното издание на Мондиала и правят всичко възможно, за да си осигурят домакинството.

Бразилците искат от ФИФА да модифицира формулата на първенството, като отпадне прякото елиминиране и се въведат 4 предварителни групи и финална група за победителите в тях. Първоначално предложението се отхвърля, но след бурната реакция на домакините то е прието.

Първенството обаче започва не с 16, а с 13 отбора. Австрия, Франция и Индия се отказват от участие и се налага две групи да са с по 4 отбора, една с 3 и последната - само с два - Уругвай и Боливия.

Още преди да бъдат определени 16-те финалиста, от участие са се отказали страните от Източна и Централна Европа заради тежкото си икономическо състояние след войната.По тази причина отсъстват две големи сили - Унгария и Чехословакия. В Бразилия не участва и Аржентина заради голямата стачка на футболистите в тази страна, която със сигурност би намерила място върху почетния подиум на призьорите. Трябва обаче да се отбележи първото присъствие на Английския национален отбор на най-големия футболен форум.

До финалната четворка достигат четирите най-добри отбора - Бразилия, Уругвай, Испания и Швеция, които се срещат по системата всеки срещу всеки. В първия кръг "кариоките" и скандинавците, другата двойка е Уругвай - Испания. Бразилците буквално помитат шведите със 7:1. Много по-оспорван е мачът между иберийците и уругвайците., който завършва 2:2. Според формулата на финалното каре във втория кръг трябва да се срещнат бразилците и уругвайците, но организаторите правят разместване в програмата и оставят южноамериканското дерби за десерт. При това положение във втория кръг един срещу друг се изправят Бразилия и Испания, а другата двойка е Уругвай - Швеция. Бразилците отново са във вихъра на своята футболна самба и помитат и испанците с 6:1. Уругвайците от своя страна успяват да обърнат мача с шведите от 0:1 до 3:2. Всичко това се случва в последните минути, а при една скандинавска победа в този мач сметките вече щяха да бъдат уредени и бразилците вече щяха да са шампиони.

В създадената ситуация Бразилия - Уругвай се превръща в истински финал на шампионата. На бразилците е достатъчен и равен за титлата. След разгромните победи над Швеция и Испания обаче целият свят очаква само победа от "кариоките". Между 13 и 16 юли цялата страна се подготвя за големия празник. Приготвени са 11 лимузини за героите, като отстрани е изписано името на всеки от играчите - от Барбоса до Чико. И в най-малките детайли е организирано дефилето по улиците на Рио де Жанейро, което трябва да се превърне в истински футболен карнавал. Започва и психологическата война спрямо гостите. Където и да се обърнат уругвайците трябва да виждат цифрата 4. Толкова гола са си наумили бразилците, че трябва да им вкарат... Шефовете на уругвайската федерация също са повлияни от натиска на домакините и заявяват, че ще бъдат доволни и на загуба с два гола разлика. Двама обаче се опълчват срещу пораженските настроения в уругвайския лагер - старши-треньорът Хуансито Лопес и шефът Обдулио Варела. И двамата са тънки психолози, способни да измъкнат максимума от всеки един играч.

Уругвайците отиват напълно спокойни на легендарния стадион "Маракана", където от сутринта ги очакват 200 000 фанатизирани фенове, облечени в жълто-зелено. Но въпреки това гостите са дотолкова спокойни преди мача, че Гамбета заспива в съблекалнята един час преди началото на двубоя, а останалите убиват времето в близкия парк.

Излизайки на терена уругвайците твърдо решават, че ще се борят с всички сили за купата. Още в началото Мигес удря гредата на бразилската врата, но "кариоките" не могат да осъзнаят надвисналата опасност. Домакините все пак повеждат в нчалото на втората част чрез Фриаса, но уругвайците протестират пред съдята за валидността на попадението, просто за да създадат впечатлението, че този ден всичко е против тях. В този момент 400 000 ръце на стадиона са протегнати към небето и към купата. В 66-ата минута обаче нещата се обръщат. Скиафино изравнява резултата. Равенството 1:1 все още устройва бразилците, но те продължава да търсят победата. Всяко едно нападение на Уругвай обаче носи опасност за вратаря Барбоса. В 79-ата Гиджа затваря очи и бие с все сила към бразилската врата. Когато ги отваря, вижда топката в мрежата - 2:1 за Уругвай. Домакините хвърлят всичко, за да изравнят, но непоправимото за тях вече се е случило - Уругвай става един от най-изненадващите шампиони в историята на световните първенства.

[Warlord]

Швейцария 1954

Световното в Швейцария преминава под знака на превъзходството на големия унгарски тим, който обаче стига само до сребърните медали. На финала маджарите губят изненадващо с 2:3 от по-малко поетичните, но по-прагматични немци. Унгария практикува системата "WM" в защита, но в атака стилът й е по-разкрепостен. Шандор Кочиш, Ференц Пушкаш, Нандор Хидегкути са истинска машина за голове. Унгария от 1954 г. прилича донякъде на Холандия от световното през 1974 г. - големи майстори, събрани в един отбор, но достигнали само до второто място.

Един отбор отдаден изцяло на атаката, какъвто е маджарският, контрастира ярко със съперника му на финала. Германия (тогава ФРГ) практикува тактическа система от рода на "катеначото". Здрава защита с персонални задачи за играчите, много халфове, а напред - каквото стане. Освен това - твърде малко футболисти от "звездна" категория. Така може да бъде окачествен тимът на Сеп Хербергер.

Унгарците помитат всичко, попаднало им на пътя преди финала. Разгромени са Южна Корея с 9:0, Германия (!) с 8:3 (в предварителната група), после Бразилия с 4:2 и Уругвай с 4:2 след продължения.

Идва денят на финала - 4 юли на стадион "Ванкдорф" в Берн. Сутринта Ференц Пушкаш се събужда с твърдото убеждение да играе. Глезенът му със сигурност не е в най-добро състояние, но желанието на унгарския капитан е да излезе на всяка цена на терена. "Полковникът" иска от старши-треньора Шебеш да го пусне с класическия №10 на фланелката му. Наставникът е пред дилемата дали да използва контузената си звезда, или да пусне друг играч, по-малко известен, но поне по здрав. В крайна сметка Шебеш решава, че не може да откаже на капитана да участва в най-важния мач и евентуално да вдигне купата над главата си.

Всички прогнози от навечерието на финала са в полза на унгарците. Те не познават вкуса на загубата в продължение на повече от 4 години. И наистина в началото унгарците показват, че не случайно специалистите са ги определили за големите фаворити. В 8-ата минута Унгария вече води с 2:0. Първо Пушкаш, а след него Цибор реализират два лесни гола за тях. В този момент мачът изглежда решен. Немците, както е известно, обаче никога не се предават. Традиционната психическа устойчивост на германците отново излиза на преден план. В 10-ата минута Морлок намалява на 1:2. В 18-ата резултатът вече е равен след попадение на Ран.

В този момент Сеп Хербергер осъзнава, че е направил добре сметките си. В предварителната група той е оставил унгарците да се налудуват с 8-те гола. Наставникът на немския тим обаче е пуснал в игра доста от резервите си и усилено изучава тактическите тънкости от играта на прехваления съперник. Същевременно той е отнел възможността на унгарския си колега Шебеш да разузнае неговия тим.

Унгарците на пръв поглед не изглеждат твърде стреснати от скорошното изравняване и веднага след втория немски гол Цибор пропуска стопроцентов шанс за ново попадение. Контузеният глезен на Пушкаш обаче започва лека-полека да се изморява. Въпреки това именно той изниква на два пъти сам пред немската врата, но последствията от травмата оказват влияние и капитанът пропилява шансовете. След това златно положение пропуска и Кочиш. Поредицата от грешки на унгарците дават криле на съперниците им, чиято увереност нараства от минута на минута.

От пейката Шебеш установява, че слабият пункт на неговия отбор е левия фланг, където Закариаш не изглежда в добра форма, а Тот е напълно разконцентриран. Междувременно над Берн започва да се сипе дъжд и по-недодяланите, но по-здрави физически немци се чувстват все по-добре срещу техничарите в противниковия тим. В защита се усеща солидното присъствие на Либрих и Посипал, напред блести Фритц Валтер. И ето, че тимът на Хербергер накланя везните в своя полза и само гредите на два пъти спасяват съперника.

В една ситуация Божик подхожда несериозно и Шефер му отнема топката. Пасът на последния към Ран намира неподготвена защитата на Унгария. Минутата е 84-та, Германия вече повежда с 3:2. Унгарците се хвърлят в атака през глава, до края обаче остават само 6 минути. Пушкаш открива у себе си неподозирана енергия. Изскача сам пред вратата, но е в засада, макар и милиметрична.

Редактирано 3, 2006 от Warlord