Превземането на крепости

[Galahad]

Завоевателните военни действия срещу някоя държава през Средновековието неизбежно били свързани с превземането на крепости. Завземането на някоя крепост или неуспешната обсада са решавали дали една военна кампания е успешна или не. Но каква е ролята на крепостите?

ВИДОВЕ КРЕПОСТИ

Днес у нас понятието крепост се използва доста широко и понякога включва не само това, което се отнася до тясното значение на тази дума, но също замъци, укрепени градове и дори кули. Разбира се крепостите може да бъдат структурирани по много признаци - строителен материял: дървени, каменни (а те пък от дялън камък, от ломен камък с или без спойващ материал), по местонахождение: планински, крайморски... За целта на тази тема обаче само ще направя едно малко разграничение между същинската крепост и другите понятия, които понякога се включват в това понятие, като ги степенувам по големина.

УКРЕПЕНИ ГРАДОВЕ - това са най-важните укрепени пунктове. В тях освен укрепителни съоръжения има сгради за постоянно живеене, стопански постройки и обществени сгради. Тези укрепени селища освен с гарнизон са разполагали и с население, което често оказвало помощ при отбраната на крепостта, мотивирано от обстоятелството, че ако твърдината паднела техните имоти щели да бъдат ограбени. Наред с това населението разполагало и с обичайните запаси от продоволствия каквито има в едно населено място, тъй че имало готовност и за по-продължителна обсада. Те възниквали когато някое важно селище се укрепявало. Понякога градовете се създавали около някое укрепление, но и в този случай селището се укрупявало допълнително.

СЪЩИНСКИ КРЕПОСТИ - това са укрепления, които разполагат с гарнизон, но не и с трайно население, което да е свързано със защитата им. Те обикновено се изграждали на важни стратегически пунктове - пътища, проходи, бродове...

Малък град (ЦИТАДЕЛА, АКРОПОЛ, КРЕМЪЛ) - в бълг. език няма обособена дума за този тип укрепление. Това е по същество укрепен градски център. Цитаделата е възможно да съществува в рамките на укрепен град, но е възможно самото селище да не е укрепено, а само неговият център.

ЗАМЪК - в същинският смисъл на думата това е укрепено жилище - сграда с двор. Разбира се такива жилища имали феодалите, което ще рече, че и самото жилище било по-голямо по размер от това на обикновеното население. Замъкът можел да съществува като самостоятено укрепление (най-често при по-дребните феодали), но и в рамките на някой градски център. В последният случай е било възможно замъкът да е в укрепения център - т.е. трето поредно укрепление.

КУЛА (ПИРГ, ДОНЖОН) - Тове е висока укрепена постройка служеща за жилище, но без двор. Тя е можело да бъде самостоятелно укрепление на някой стратегически пунк, но често е била и част от замъка.

Така в рамките на едно укрепено селище може да се срещат всички видове укрепелнея - пиргът(1), замъка (2), цитаделата (3) и укрепеният град. По-големите градове понякога са имали отделни укрепени квартали - Търново да речем е имал Царевец, Трапезица, а в тази група може да включим и Девинград, между който и Царевец е имало по-бедни жилища извън укрепленията.

[КГ125]

Интересна тема Можем да добваим и валовете към укрепленията. Удивително дълги и учудващо много, например в ПБЦ. Не се наемам да кажа кой е най-ранния, римските в Британия и в Дакия на Траян са широкоизвестни. Еркесията и тези в отвъддунавска България са по-малко известни, но са не по-малки или значими.

Трудно ми е да си представя и как са функционирали - те са дълги често десетки километри земни насипи, забавящи, но в никакъв случай не препятстващи придвижването на кавалерия, пехота и особено обоз. За да служат като преграда трябва да са били подкрепени с войска. Ясно е, че не може войската да стои по цялата дължина. Очевидно приближаващата вража войска е била следена отдалеч и войските са се придвижвали към мястото на приближаването. Отделно, каруци и пр. тежки товари са срещали сериозна трудност в преодоляването им, навярно. Макар, че ако иззад тях няма съпротива, разрушаването и правенето на проходи ще да е било въпрос на часове.

Фактът, че ги има, говори, че са били ефективни. За тях е бил необходим сериозен ресурс. Има изчисления, че 10 000 души са могли да изградят съответно съоръжение за 2-3 месеца.

[ISTORIK]

Добавете и загражденията на проходите - т. н. деми.

[Galahad]

Тъй като валовете са специалитет на Първото царство заслужават специална тема - доста мащабна работа са били - в Британия Адриановия е заграждал от север, а този на Марсия е заграждал от изток. Докато нашите са минавали по северната граница, от изток противодесантни и от юг - Еркесията. Другото, което вече е свързано с тази тема са землените укрепления, но както казах няма да се спирам на всички видове укрепления, а ще направя преглед дотолкова, колкото е необходимо за темата.

И така подължавам със следващата точка в програмата:

ІІ. РОЛЯТА НА КРЕПОСТИТЕ В СРЕДНОВЕКОВНИЯ ЖИВОТ И ВОЙНА

1. УКРЕПЛЕНИЯТА ПО ВРЕМЕ НА МИР

Мирните външни отношения не винаги гарантирали вътрешна сигурност в държавата. За феодалите замъците били важни за да се защитят от евентуална проява на недоволство от подвластното им население. Особенно важни били да речем в Антлия след нашествието на Вилхелм Завоевателя, където нормандски благородници господствали над англосаксонци. Друг не по-малко опасен фактор били разбойниците - те нападали манастири, замъци и дори градове. Разбойническите нападения през ХVІІ-ХVІІІв. станали причина ред селища в дн. бълг. земи да бъдат наново укрепени за защита от разбойнически (особенно кърджалийските нападения).

2. УКРЕПЛЕНИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНА

2-1. ГРАБИТЕЛСКИ НАБЕГ

В този случай значението на крепостите било най-голямо. Типични такива нападения са на варварите срещу Изт. и Зап. Римска империя или пък на турските аканджии в началния период на завоюването на Балк. п-в. Целта на тези нападения е заграбването на плячка. Нападателите често не разполагали с обсадна техника и затова предпочитали да избягват укрепленията.

2-2. ЗАВОЕВАТЕЛНА ВОЙНА

Целта на превземането на укрепленията е да се осигури път за настъпващата войска и нейният тил. Даден регион се считал за завоюван, когато били подчинени неговите крепости. Разбира се настъпващата войска можела да постави гарнизони и в неукрепените селища, но в този случай те можело бързо и лесно да бъдат пометени от противника. Същевременно гарнизоните на крепостите ако не бъдели завоювани се явявали армия в тила на настъпващата войска, която можела да попречи на снабдяването и на отстъплението. Това налагало при настъпление да се осигури "транспортен коридор", чрез овладяване на някои от крепостите по пътя, дори и когато се бърза с настъплението.

СЛЕДВА: Особености при обсадата на различните видове укрепления.

[Galahad]

ПРОТИЧАНЕ НА НАСТЪПАТЕЛЕН ПОХОД

Средновековната война можело да започна с предварително обявяване, но често се е търсела изненадата на взезапното нападение.

При настъпателен поход през средновековието целта е била да се овладеят противниковите крепости. Противниковият владетел пък е имал няколко възможности за защита:

1. Да търси решаващо сражение. Това е удачно при равни сили на противниците. Тогава войната се решава най-често от една битка. Ако настъпващия победи той продължава спокойно да завзема крепости. Ако армията му се разбяга, трябва да се опита да я прегрупира и изтегли, като вече мисли как да защити собствената си територия от контранастъпление. Ако не успее не само губи завзетите крепости, но може да бъдат превзети и негови от противника. този тип защита се среща напр. при битките при Ахелой или Клокотница.

2. Да се укрупи в някоя по-голяма крепост. В този случай "решителната битка" се свежда до това дали крепостта ще капитулира. Това е удачно решение когато настъпващата армия значително превъзхожда отбраняващата се. Тази тактика я има да речем по време на арабската обсада на Цариград 717-718г. или при обсадата на Ловеч по време на въстанието на Асен и Петър. В тези случаи обаче побеждана отбранявакия се. Но е възможно и друго развитие - напр. превземането на Цариград от латинците или турците.

3. Настъпващата армия обсажда някоя крепост, а защитаващата се е извън крепостта и напада в тил обсаждащите - подобна тактика, но с някои различия използва Геторикс срещу Цезар или Самуил срещу Василий ІІ при обсадата на София. В порвия случай защитаващия се губи, а във втория - успява.

ОСОБЕНОСТИ ПРИ ОБСАДАТА НА РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ УКРЕПЛЕНИЯ

При настаплението една армия се натъква първо на граничните защитните валове (в случаите, когато границата не е променяна след изграждането им). Възможно е тези защитни линии да са изградени не само като ров, а като масивна крепостна стена (изцяло - Анастасиевата, Хексамилиона) или отчасти (Великата китайска стена) защитаваща цялата граница или стратегически важен участък. Ролята на тези протяжни защитни линии е да забавят противника, докато местната или централна власт събере достатъчна армия според обстоятелствата.

Следващите укрепления, с които една настъпваща армия се сблъсква най-често са кули и малки крепости отбраняващи стратегически пунктове като проходи, бродове и др. под. Тези укрепени пунктове най-често са били с малък брой защитници и лесно се превземали. Тяхното завземане имало важно значение за подсигуряване на тила на армията и снабдяването й.

По-големите крепости и укрепените селища имали важна роля в една такава война ако в тях успеела да се концентрира по-голяма войскова част.

КРЕПОСТИТЕ често били със сравнитебно малък гарнизон. Ако е трябвало да се разчита при отбраната само на него, то той се съпротивлявал само в случаите, когато наближавала отбранителната армия. Изключвам случаите, в които нападателите ясно са показали, че щом превземат крепостта, ще избият гарнизона.

Ако обаче армията нямало да дойде скоро, гарнизонът предпочитал да капитулира или да се изтегли. При това изтегляне е възможно и да се разрушала или сериозно да се повреждала крепостта за да не се използва от врагът.

В крепостите понякога е можело да се укрие и населението от околността. Това се правело рядко и населението често предпочитало да се укрие на други места напр- в гората. Крепостите често нямали достатъчно запаси и концентрирането на голям брой хора сериозно затруднявало прехраната.

Сходно е положението и на феодалните ЗАМЪЦИ. Но за разлика от обикновените крепости те били и дом на феодала, което ще рече, че там били западите му с храна и продоволствия. Това позволявало по-дълга отбрана. Друг фактор, засилващ ролята им е, че в условията на феодален сепаратизъм и часни войни между феодалите е можело да се стигне до обсада на замъка на един феодал от друг феодал. Иначе казано феодалната дружина на единия е била съвсем достатъчна да защити укреплението от феодалната дружина на другия. Тъй че ролята на замъците е била малка в големите военни кампании и прочутите битки, но в условията на чести конфликти между отделни феодали през средновековието те играели важна роля. В тези случаи феодалите избягвали да викат на помощ своите зависими селяни, за да не се учат да воюват - предпочитали да изгубят от колега-феодал, вместо да приучат подвластното си население как да се бие ако някой ден се разбунтува.

УКРЕПЕНИТЕ ГРАДОВЕ

При война тяхната роля е била най-голяма. Те разполагали с население, сграден фонд, а това ще рече, че имало условия в тях да пребивава по-голям гарнизон. Освен това при защитата и населението можело да се включи - на носи камъни, да поправя стената, да изнася ранени... При градовете проблемът със запасите за който често говорят хрониките възниквал, защото походите най-често се организирали през лятото, т.е. между засяването и прибирането на реколтата. Затова при по-продължителна обсада градът нямал възможност да прибере реколтата в околностите му или да получи от други селища. В тези случаи съпротивата на градът най-лесно можела да се слами с пълна обсада. Зачата обаче се усложнявала, ако той се намира на воден път - напр. Солун и Цариград. В тези случаи било важно да се пресекат и доставките по вода. В тези случаи флотът имал значение, че ангажирал защитниците с отбрана по протежение на цялата крепостна стена и не позволявал да концентрират усилията си само откъм сушата.

Както вече стана дума градът можел освен външната крепост да има укрепени квартали (или кварталите да са разделени с крепостна стена (като Хисар капия в Пловдив). Освен това да има укрепен център - Кремъл, Акропол, Цитадела. След тях замък и кула (пирг, донжон).

Когато градът имал обособени укрепени квартали или център е било възможно дари част от него да е била превзета, обсадата все пак да се окаже неуспешна защото укрепеният център не е бил завзет. Често при четенето на ист. извори се получава недоразумение. Когато се отразява превземането на някой град, понякога днешният читател не отчита, че в извора се говори за завземане на неукрепената част или пък само на външната крепост. В тези случаи обсадата била неуспешна и завзетото се изоставяло.

Обасада на замъка и неговата кула в укрепен град. В тези случаи войната практически е решена и въпросът е по-скоро какво ще стане с оцелелите. Такъв е случаят с превземането на Преслав, където русите се укрепили в двореца - дворецът бил подпален и превзет. Някои считат, че подобно се случило и с двореца в Търново, но повечето приемат, че пожарът е станал преди тур. нашествие. Главната кула на замъка се явявала последното укрепление. Нейната роля би могла да е по-голяма при опит за преврат, защото владетелят можел да се укрепи там докато дойдат привържениците му. Но ако и замъкът бъдел превзет, тя по-скоро защитавала владетелят да не стане случайна жертва на някой противников войник. Владетелят не можел да бъде спасен ако противникът решал да щурмува кулата, но можел да е предпазен докато колегата му противник не реши съдбата му. Разбира се, често крепостите имали таен изход и владетелят предпочитал да напусне крепоста по-рано, а не да чака последният момент.

[Frujin Assen]

И си прав и не си прав Галахаде, отбраната на силна крепост голям гарнизон често е не само безсмислено но и вредно, същото важи и за градовете. Ако гарнизона е прекалено голям ще изяде храната бързо, ако е голям град става малко по лесно защото хората които са в градът по пътя на всебщото опълчение биват вдигани на бой. Останалата армия се подвизава в околностите не защото не може, а защото няма смисъл да влиза в градът. Много често крепостите не са блокирани напълно и се разчитало не само на гладът, но и на добре подготвен щурм (а за това трябва доста време).

[Galahad]

Хранителните запаси се съхраняват там, където живее притежателят им - ще рече в селищата били те села или градове. През средновековието търг. мрежа не е била така развита и на практика зърнените запаси се съхранявали в складове в домовете - всеки си мели зърното, меси си хляб и си го пече. Градовете, за разлика от крепостите имат и къщи, в които може да се разквартирува войската. Именно затова в градът е можело да се побере много повече войска отколкото в една крепост - в смисъл да изкара повече време, иначе ако просто трябва да се натъпче за няколко часа, някои крепости може да се окажат и с по-голям капацитет.

Разбира се не е никак изгодно да се натъпче една армия в една крепост и е много по практично от гледна точка прехрана една част да е в околността и да напада в тил врагът. Но трябва да има достатъчно, за да може да се отбраняват крепостните стени. А за да е успушна тази отбрана, колкото по-голяма е армията отвън, толкова по-голяма трябва да е и тази вътре. Иначе при щурм ще останат непокрити участъци и крепостта ще падне.

Иначе да, крепостите обикновено не се блокирали напълно, а само от една или няколко страни. Най-често около портите.

Макар по филмите крепостите обикновено да падат след яростен бой, по-типичния случай е на доброволно предаване след преговори. Съвсем безнадеждно е гарнизон от 15-20 човека да брани една крепост срещу 1500-3000 нападатели. Щурмовете и сраженията са ставали при укрепления, където е бил концентрирана по-голяма войскова част. Щурмът е доста ефикасно, но кръвопролитно средство. Тъй че ако някой военачалник реши да превзема крепости само с щурм или безусловна капитулация бързо е щял да изгуби армията. Крепостите обикновено се изграждали на труднодостъпни места и при яростна съпротива нападателят е можело да претърпи значителни загуби.

Гладът и жаждата са също радикално влияещи фактори, но и те не са чак толкова често срещани. Укреплението най-често властвало над определен регион, който оставал извън защитата на стените. Тъй че населението на един град, макар и защитено вътре, обикновено се стараело да опази реколтата си, която била навън. А това можело да стане като селището капитулира след преговори с условие жителите да не бъдат подложени на грабеж, а реколтата на унищожаване. Евентуално нападателят е можело освен подчинението на селището да получи и някаква парична контрибуция - за последното е доста интересна счетоводната книга на Амадей Савойски, където са описани наложените контрибуции на завзетите от него черноморски градове.

[Frujin Assen]

Не съм много съгласен, ако крепостта е построена на "надоблачни височини" както се изразява един византийски хронист броя на нападащите няма чак такова значение. Ако ще армията да е 30 000на, след като място е ограничено и в щурма могат да участват максимум 1000, а останалите просто гледат, и малък гарнизон ще е толкова, че и по ефективен и от голям (храната ще му стигне за по дълго). Вземете Калиакра, или Несебър, те са достъпни само на съвсем малък участък откъм сушата, и в тоя смисъл броя на нападателите не е от чак такова значение. Ако защитниците са достатъчно да опазят стените нападателът ще изгуби неприемливо много хора при щурма. Идва ми на умът за ключ. Там ромейската армия е4 много по голяма от българската, обаче стената просто не им дава възможност да се разгърнат. Нещо повече, въпреки че са по малобройни част от българите са разквартирувани в струмишко, и тъй и тъй за тях няма място на стената, поне да бъдат изхранвани по лесно по околните села.

[Galahad]

Не съм много съгласен, ако крепостта е построена на "надоблачни височини" както се изразява един византийски хронист броя на нападащите няма чак такова значение.

Тези дето са толкова високо обикновено намат собствен водоизточник. Ше рече, че е въпрос на време запасите им да свършат. Особенно през лятото, през което време са походите.

Ако защитниците са доста по-малко от обсаждащите вече може да се вкарат в действие обсадните машини, да се запълват рововете, да се палят кули ... и всичко това докато част от обсаждащите обстрелва със стрели защитниците. Калиакра и Несебър - е, за това вече стана дума - ако обсаждащите имат флот ще отвлекат част от защитниците и по-лесно ще се превзема входа откъм сушата.

Идва ми на умът за ключ. Там ромейската армия е4 много по голяма от българската, обаче стената просто не им дава възможност да се разгърнат.

Тъй като обаче била много по-голяма, както и при аналогичната ситуация при Термопилите имала чудесната възможност да отдели доста хора, които да обходят защитавания участък и да нападнат в гръб. И в двата случая защитниците се оказали в крайно тежко положение. Но и в двата случаи защитниците били доста. При Термопили обаче основните сили се изтеглили, а ариергарда бил пометен. Същото станало и при 2 опита на Крум да спре в балканските проходи войската Никифор І - две негови армии просто били пометени и той решил да изостави Плиска вместо да изгуби и останалата си армия. При Ключ обаче останала значителна армия и когато обхода завършил успешно българската военна мощ била съкрушена и дните на І царство били преброени. Това пък са рисковете, ако армията е извън крепост, дори и да е частично защитена от деми - може да бъде обходена и ударена в гръб. Ако обсаждащата армия е доста по-голяма, а част от защитниците са извън крепоста може да се направят хайки за унищожаването им на парче.

[Frujin Assen]

Напълно съм съгласен. При добро командване обаче може да се отстъпи без съществени жертви, и след прегрупиране да се спечели победа, сам даде примерите с Крум и гърците. Колкото до използване на обсадни машини... малко съм резервиран ако крепостта е в някакви диви чукари. При такива случаи е достатъчно нападащата армия да станува под крепостта, дори и от нея да влизат и излизат хора, един гарнизон не можеш го изхрани с няколко раници, а керван от каруци просто няма как да бъде изпуснат.

[Galahad]

Колкото до използване на обсадни машини... малко съм резервиран ако крепостта е в някакви диви чукари. При такива случаи е достатъчно нападащата армия да станува под крепостта, дори и от нея да влизат и излизат хора, един гарнизон не можеш го изхрани с няколко раници, а керван от каруци просто няма как да бъде изпуснат.

Да, кервана с каруци. Той трябва да влезе от някъде в крепоста, а за това трябва поне в един участък да има по-удобен път - и за провизиите, и за щурмуващите с техните обсадни машини. Всеки медал си има 2 страни - ако крепоста е на съвсем недостъпно място има проблем с провизиите, ако се отвори път за тях - колкото е по-удъбно снабдяването, толкова и щурмуването. Но си е за предпочитане по-голяма войска вътре и по-лесно снабдяване. Това е било силната страна на Цариград - високи и здрави стени и снабдяване по море. Особено ако нападащия няма и флот, шансовете му за успех са малки - поне за Цариград са никакви, освен ако не се помогне малко отвътре.

[Galahad]

Не съм много съгласен, ако крепостта е построена на "надоблачни височини" както се изразява един византийски хронист броя на нападащите няма чак такова значение.

Ето едно описание от Никита Хониат на щурма на Просек. Разбира се не е целия разказ, а само тази част, в която се споменават сведения как е изглеждала и какви съоръжения е имала крепостта. Това е в аванс , тъй като тук още не съм стигнал до щурма на крепости.