Помага ли България на румънците или - не -

[КГ125]

Е видях го. До какъв извод трябва да ни доведе едно полупсихопатично писание на някаква жътла румънска преса?? В много форуми има разни хора, но чак последователи на тоя идиот няма.

Защо обаче го цитираш, какво е твърдението ти, че и в румъния има ненормални ли? Ми има. Това няма общо с обсъжданите от нас въпроси.

Ти виж само с какво започват нещата - авторът си задава въпроса как така румънската държава се е появила толкова късно? Само това ни говори, че си имаме работа с пълен идиот. А как така САЩ са се появили толко късно? Може би все пак те са съществували от времето на Аурелиан (май трябва да е Аврелий) насам :banana:

[ivany]

......"Българите са румънци ... кирилицата е създадена от румънци"

Йон Леу, проф. научен сътрудник

в-к "Македония", брой 28, 15 юли 1998 г.

http://ggbit.info/fo...showtopic=23356

Имах аз подозрения, че българите са неосъзнати валахи (дако-румъните), които искат да си присвоят румънската история и азбука.

Martisor (rum. Mărţişor, от стаята Martie -. Март) - традиционeн празник на пролета в Молдова и Румъния. Чества се на 1 март. На този ден хората си подаряват взаимно малки boutonniere във формата на цветя от нишки на червени и бели цветове. Това украшение, както и празника се нарича Martisor.

На това в нашата страна мувикат мартеница и до тука нищо ново. Новото е връзването на традицията с римското и от там с румънското. Има и едно противоречие с 8хил. години, явно става дума за дядото на бог Марс – да не е Митра?

Историческите корени на Martisor си остават мистерия, но като цяло се счита, че този празник е с произход от римско време, когато Нова година се празнува на 1 март, месеца на бог Марс. Марс не е само бог на войната, но и бог на земеделието, насърчаване на възраждането на природата. Тази двойственост е отразено в Martisor, където белите и червените цветове могат да бъдат разбрани като символи на мира и войната.

Археологически разкопки в Румъния доказат, че амулети, подобни на модерните Martisor е имало и преди около 8 хиляди години. Те са направени под формата на малки камъни, боядисани в бяло и червено, и са носени на врата. За първи път се описва Martisor от Иордаке Голеску (Iordache Golescu, 1768—1848)

Най интересни са съвпаденията, които доказват 100% нашият произход са дадени от един от първите радетели на проримският произход на на дако-румъните. ….“Молдовците имат характери танци доста различен от този на другите народи, защото те не танцуват по двойки или четворки, като френците и поляците, а в танца участват много хора наведнъж, образувайки кръг или дълга серия. Когато всички се държат за ръце, танцуват в кръг и има преместване с грациозни размерни стъпка от дясно на ляво, този танц се нарича хоро…. “

ДИМИТРИЙ КАНТЕМИР, ОПИСАНИЕ МОЛДАВИИ (1727).

http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Kantemir/frametext23.htm

Същият описва и нещо като кукерски игри, с водеща “баба”, дето гонят лошите духове, Коледарските обичаи с ходенето по къщите, с раздаването на колачи, също са описани.

[Eньо]

“Молдовците имат характери танци доста различен от този на другите народи, защото те не танцуват по двойки или четворки, като френците и поляците, а в танца участват много хора наведнъж, образувайки кръг или дълга серия. Когато всички се държат за ръце, танцуват в кръг и има преместване с грациозни размерни стъпка от дясно на ляво, този танц се нарича хоро…. “

И защо си мислиш, че "хорото" е изконен български патент?

[КГ125]

Интересно откъде ли го имат молдовците? В техния случай е или български, или влашки. Е, какъв е?

[ganyo]

...

Съвременните румънци имат толкова общо с даките, колкото българите с траките, маляките с древните гърци, съвременните турци с османлиите, унгарците с хуните, руснаците с етруските, античките с Александър и т.н.

П.П. Румънците как обясняват Белград (Алба Юлия), Плоещ, Брашов, Търговище и т.н. По-добре да си мълчат, че да не им напомняме за техния произход.

П.П.2 Сред власите в Македония битува мнението, че те са истинските наследници на древните македонци, но са се романизирали, което не е лишено от логика?

[rasate]

Румънски език има отпреди това, но се е наричал влашки. Има документ от мисля че 16 век, който е първият известен документ п едно частно писмо с български букви на румънски, ако не ме лъже паметта. Ще го поискам от един много сведущ човек и ще го пейстна тука при възможност.

Но да, идеята за румънска нация иде с Наоплеон. България съдейства исторически на Румъния най-малко по следните начини:

1/ създава по тези земи държавната традиция - влашките войводи в голямата си част носят български имена и са български боляри. Румънският Аспарух, да си позволя тази волност, е прочутият влашки войвода Мирча, чието име всъщност, както се досещате е Мирчо. Влашкия етнос присъства в България още поне от времето на Асен и Петър, които се наричат "царе на българи и власи", а със сигурност и от по-рано.

2/ религията и азбуката във Влашко и Молдова до началото на 19 век са български; в църквите се служи на български, книгите се пишат на български.

3/ вкл. до освбождението на България основният стопански елемент, болшинството от богатите хора и въобще стопанския елит и средна класа са български. Два примера - Петър Берон, който е бил собственик на половината град Крайова и братята Георгиеви, чието лично богатство след смъртта им се оценява на 15 милиона златни лева (вие смятайте колко е това в днешни пари).

Много българи са се влели в румънската нация, там е пълно с имена като Станкулеску и рд. такива

А що се отнася до репликите на футболистите, може да послужат за поставяне на интересен въпрс, както в случая, но не им обръщайте твърдемного внимание. Академична мисъл има на много места, дори по интернет форумите се среща, ама по стадионите и свързаната с тях шумотевица не твърде.

Тук ще те оспоря!

Румънски език няма преди неговото създаване във Франция по време на бащата на румънската нация и език-Наполеон 3.

Във Влашко,както и в Мегало Влахия и Малка Влахия в Тесалия,Епир и Македония има влашко говорещи общности с различна степен на романизация на езикът си,но в случаят българизмите са от 1/3 до 2/3 от говоримият език.

От друга страна Влашко и Трансилвания(Запланинска) са слабонаселени(във Влашкото княжество има огромна миграция на Арумани,Куцовласи от Мегало-и Малка Влахия,както и доста Албанци-християни) със население с различна романизация на влашките говори.Във Влашко с център Букурещ и Буковина говорите са с 70% българско лексикално съдържание,докато в Трансилвания българизмите намаляват до 50%.Подобно е съотношението на арумънският и куцовлашкят в Македония,Епир и Тесалия само,че българизмите на юг към Атика се заместват с гърцизми.(самият албански език е смесен език-българо-романо-гръцки).

Т.е. новият език създаден във Франция с благословията на Русия и наложен и с австрийски ентусиазъм от Австро-Унгария,българизмите са намалени на 40 до 50 % ,но с романизирана графична и диалектична форма.След още няколко реформи българските лексикални форми се намаляват до 30% съдържание,което е валидно и за днешният румънски език,който е с латинизирана граматика.

Примери:

Въпрсителни-Чекавски,Щокавски,Кекавски.

Че-Ке-Ко-К'во-Какво-Шо-Що-Защо

Похващам- като правя

Хваща-Фаща-Фата-Фача

И така:

Какво хващаш-К'во фащаш,Що фаташ,Шо фатяш,Че фаче

Благодарение на Османската империя-отпадането на българската държава като регулатор и капсулираното на отделните общности води до разпадане на българското езиково пространство на няколко Щокавски,Чекваски,Кекавски и К'вокавски говори.

В българският книжовен за разлика от диалектите става диференциране на масовите Щокавски и К'вокавски говори-Какво(К'во) се възприема за одушевена форма,а Що(Защо) за неодушевена форма,Чекавските и Кекваските отпадат-в диалектите се срещат техни слаби наченки(Шопският и Македонският,но като подформи на Ще-Ке,Че,а не на К'во-Що)

Новият румънски език се вкарва в учебните форми след 1822-23 година благодарение на синонимната форма и на противопоставянето-диалект-правилен(книжовен)-диалектна българска дума-правилна латинска.Това доведе до постепенното отпадане на огромен брой българизми в езиковата култура на власите.

Това е забележимо и в България-противопоставяне между диалекти и книжовен български език-всеки се старае да говори правилно(за да не стане за подигравка),което води до отпадане на диалектни лексикални форми и намаляване на лексикалното богатство на българският език.

Като заключение:

Възникването на румънската нация е благодарение на:

Османска Империя

Русия (мечтата за възстановяването на ИРИ)

Австрия (Руски съюзник,но и преследваща собствени цели- деславянизацията на Влашко,Трансилвания и Молдова)

Франция (Егоцентризмът на Наполеон 3 в преследване на славата на дядо си-участва основно в създаването на книжовният румънски език)

Ако нямаше Османска империя нямаше да има Гърция и Румъния днес!!!Гръцката нация е създадена върху разноетническа общност около Цариградската патриаршия,а румънската нация е Австро-Френско-Руски проект,като и в двете има огромно българско етническо участие

Поздрави

[Михов]

Много ми е интересно, колко от хората тук, оспорващи наличието на румънски език и изкарващи го "Австро-Френско-Руски проект" имат елементарна представа от него? Защото ще трябва да ги разочаровам, че румънският не е с "българска граматика и латински думи", а има доста своеобразна граматика и един българин трябва да положи усилия не просто да научи различните думи, ами и граматичните правила - примерно задпоставената членна форма се мени според падежа.

Редактирано Октомври 7, 2012 от Михов

[КГ125]

Тук ще те оспоря!

Румънски език няма преди неговото създаване във Франция по време на бащата на румънската нация и език-Наполеон 3.

Във Влашко,както и в Мегало Влахия и Малка Влахия в Тесалия,Епир и Македония има влашко говорещи общности с различна степен на романизация на езикът си,но в случаят българизмите са от 1/3 до 2/3 от говоримият език.

От друга страна Влашко и Трансилвания(Запланинска) са слабонаселени(във Влашкото княжество има огромна миграция на Арумани,Куцовласи от Мегало-и Малка Влахия,както и доста Албанци-християни) със население с различна романизация на влашките говори.Във Влашко с център Букурещ и Буковина говорите са с 70% българско лексикално съдържание,докато в Трансилвания българизмите намаляват до 50%.Подобно е съотношението на арумънският и куцовлашкят в Македония,Епир и Тесалия само,че българизмите на юг към Атика се заместват с гърцизми.(самият албански език е смесен език-българо-романо-гръцки).

Т.е. новият език създаден във Франция с благословията на Русия и наложен и с австрийски ентусиазъм от Австро-Унгария,българизмите са намалени на 40 до 50 % ,но с романизирана графична и диалектична форма.След още няколко реформи българските лексикални форми се намаляват до 30% съдържание,което е валидно и за днешният румънски език,който е с латинизирана граматика.

Примери:

Въпрсителни-Чекавски,Щокавски,Кекавски.

Че-Ке-Ко-К'во-Какво-Шо-Що-Защо

Похващам- като правя

Хваща-Фаща-Фата-Фача

И така:

Какво хващаш-К'во фащаш,Що фаташ,Шо фатяш,Че фаче

Благодарение на Османската империя-отпадането на българската държава като регулатор и капсулираното на отделните общности води до разпадане на българското езиково пространство на няколко Щокавски,Чекваски,Кекавски и К'вокавски говори.

В българският книжовен за разлика от диалектите става диференциране на масовите Щокавски и К'вокавски говори-Какво(К'во) се възприема за одушевена форма,а Що(Защо) за неодушевена форма,Чекавските и Кекваските отпадат-в диалектите се срещат техни слаби наченки(Шопският и Македонският,но като подформи на Ще-Ке,Че,а не на К'во-Що)

Новият румънски език се вкарва в учебните форми след 1822-23 година благодарение на синонимната форма и на противопоставянето-диалект-правилен(книжовен)-диалектна българска дума-правилна латинска.Това доведе до постепенното отпадане на огромен брой българизми в езиковата култура на власите.

Това е забележимо и в България-противопоставяне между диалекти и книжовен български език-всеки се старае да говори правилно(за да не стане за подигравка),което води до отпадане на диалектни лексикални форми и намаляване на лексикалното богатство на българският език.

Като заключение:

Възникването на румънската нация е благодарение на:

Османска Империя

Русия (мечтата за възстановяването на ИРИ)

Австрия (Руски съюзник,но и преследваща собствени цели- деславянизацията на Влашко,Трансилвания и Молдова)

Франция (Егоцентризмът на Наполеон 3 в преследване на славата на дядо си-участва основно в създаването на книжовният румънски език)

Ако нямаше Османска империя нямаше да има Гърция и Румъния днес!!!Гръцката нация е създадена върху разноетническа общност около Цариградската патриаршия,а румънската нация е Австро-Френско-Руски проект,като и в двете има огромно българско етническо участие

Поздрави

Не е така. Че е пълен с българизми е факт, но само писното на Нешко от Дългополе и надписите по кръста на Мирчо Стари и по някои икони, които са на влашки с български букви откъм 14-15 век, стигат, за да стане ясно, че е имало влашки език.

Друга е работата, тя е по-дълбока и по-силна - почти всички високи термини и понятия във влашкия са български Българското културно, политически и инстуционално, ако щеш и на чисто битово ниво влияние е такова, че, до 19-ти век, когато румънският народ излъчва интелигенцията си, направо е основна компонента в култивирането на румънската нация.

[Perkūnas]

Румънският език е пряк наследник на местни, балканоромански говори. Това че ползва кирилица до 19 век не го прави български език. Румънското ce faci е със 100%-в латински произход (che fai, que haces, que fas и т.н.). rasate пак печели наградата за фантастика...

Друга е работата, тя е по-дълбока и по-силна - почти всички високи термини и понятия във влашкия са български Българското културно, политически и инстуционално, ако щеш и на чисто битово ниво влияние е такова, че, до 19-ти век, когато румънският народ излъчва интелигенцията си, направо е основна компонента в култивирането на румънската нация.

Тези високи понятия са заети от езика на църковната служба (език на грамотното население, висок стил), който е запазил форми от старобългарския език от 9 - 10 век в застинала форма. Понеже латинският език няма никаква роля при богослужението на Балканите е логично високият стил да е зает от старобългарския.

Но тези форми и понятия са чужди и на българските народни говори, които са се развивали динамично през вековете. В българския книжовен език много от тях навлизат повторно от църковния език при създаването на книжовната норма през 19 век.

да не говорим за румънски битовизми в български като маса, зестра, коптор, джолан....

Редактирано Октомври 8, 2012 от Perkūnas

[КГ125]

Не съм специалист, но ми прави впечатление изобилието на българска топонимия във Влашко. То не са Предел. Дългополе, Търговище, Бистрица, Кралево.. Личните имена, започвайки от Мирчо и свършвайки с Радо Празнаглава, прочитият Нешко от Дългополе (но зет му се казва Негре!)... Много българско влияние има тука, много!

Що се отнася до езика - само църковна терминология ли е, или има и друга? И после, тя толкова ли е чужда на старобългарския?

[Perkūnas]

Що се отнася до езика - само църковна терминология ли е, или има и друга? И после, тя толкова ли е чужда на старобългарския?

Точно църковната терминология и официално-деловият стил са шаблони - обръщението и поздравът в писмото на Някшу са шаблони. Писарят само трябва да вмъкне името и адреса в шаблона.

Погледни влахо-българските грамоти от 14-15 век - изобилстват от канцеларски шаблони. По подобен начин се е водела кореспонденцията по времето на Второто българско царство и на Сърбия.

Румънски книжовен език още няма и писарите им ползват наготово старобългарски и сръбски. Но високият стил на изразяване е еднакво чужд и на румънския, и на българския разговорен език от 16 век. Познават го и го владеят само грамотните хора - независимо дали са българи, албанци или власи, а за неграмотните шаблоните са по принцип чужди.

Редактирано Октомври 9, 2012 от Perkūnas

[Южняк]

Над 20% от румънските базови думи, т.е. от така наречения Swadesh list, са от български -или хайде от славянски да е - произход. Вкл. от съвременния румънски. Това е много и говори, че румънския е хибрид м/у български и други говори. Подчертавам, става въпрос за swadesh list-a, за думите от скелета на езика. Останалите 80%, разбира се, не са. Дали субстрат, дали суперстрат, дали и двете...

[КГ125]

И като се проследи историческия генезис на езика, ще се види, сигурен съм, че тази 80% част е с етимоумлогия от 19 век и от модерното време.

В средновековния влащки се вижда друго, нали? Бъларските думи във /знам, че съм непрофесионален/ "високата лексика" са много повече?

[КГ125]

Точно църковната терминология и официално-деловият стил са шаблони - обръщението и поздравът в писмото на Някшу са шаблони. Писарят само трябва да вмъкне името и адреса в шаблона.

Погледни влахо-българските грамоти от 14-15 век - изобилстват от канцеларски шаблони. По подобен начин се е водела кореспонденцията по времето на Второто българско царство и на Сърбия.

Румънски книжовен език още няма и писарите им ползват наготово старобългарски и сръбски. Но високият стил на изразяване е еднакво чужд и на румънския, и на българския разговорен език от 16 век. Познават го и го владеят само грамотните хора - независимо дали са българи, албанци или власи, а за неграмотните шаблоните са по принцип чужди.

Шаблони? В писмото на Нешко /не на Някшу /може би - "мудрому и племенитому, и богом даровануми жупану ... и Бог те веселит; и пак, дау щире домине"...,

Но дали в грамотите всичко е шаблон? Те са си на чист български, впрочем.

Ами личните имена? Как един нема влашки княз с влашко име до началото на новото време...

Редактирано Октомври 9, 2012 от КГ125

[ivany]

И защо си мислиш, че "хорото" е изконен български патент?

Аааа, моля, моля. Никъде не съм казвал такова нещо. Не ми приписвай неща, които не твърдя.Единственото, което се осмелявам да предположа е за проримският произход на хорото и на мартеницата. ДИМИТРИЙ КАНТЕМИР описва неща (1727),които РИ е привнесла / а според моето скромно мнение са си били тука и преди появата на римските легиони по балканите / по тези земи.

А това е от техен саит / жалко че съм загубил цитата/ - народни римски или дако-румънски музикални инструменти:

1. Tilinka (украински tilinka) - молдовски, румънски и украински народен духов инструмент, една отворена тръба, без дупки. Широко разпространени в селския начин на живот. Средната продължителност на tilinki - 35-40 см, но може да достигне 60 см дължина. По нашенски на това му викат дудуче.

2. Fluer (rum. fluier от Lat Flare, за удар) -. Духов национален музикален инструмент. От родът на дървени флейти с клюнообразен мундщук. Дължина 250-350 мм. Тя разполага с 6 звукови отвора … Fluer е древен овчарски инструмент. Овчарите го използват за събиране на говедата и овцете в стадото. Fluer често присъства в Молдовските приказки, стихотворения и песни.

В Добруджа има подобен на Молдоваския - fluer dobrogene, който е направен от тръстика. Той е с седем дупки… На това нашите чобани още от времето на Цезарите му викат кавал, с колко дупки е – не съм запознат.

3. Двоин (или две) fluer се състои от две дървени fluera свързани един с друг. Единият fluera е с 6 игрови отвора, аи другият с 4. Двойна fluer позволява на музиканта да свири в два нюанса. Може би е един потомък на древните гръцки aulos.

4. Cimpoi (rum. cimpoi) - молдовски и румънски народни духови инструменти, разновидност на волинката.

Cimpoi се състои от кожа и 3 дървени тръби - една за циркулиране на въздуха и две за свирене: мелодичните (цели, конусообразни дължина около 20 см, с камбана от рог и 7-8 дупки) и т.нар. Burdonov (бас, звучи непрекъснато, състоящ се от 3 подвижни части, настроени в кварта или в октави по отношение на мелодия). .. Мехът е от кожа ярешка или агнешка кожа…. На това родопските римляни му викат гайда или кабагайда. Каква е разликата трябва да каже някой дето по му разбира.

Разбира се са описани и още няколко музикални инстрмента, които не се срещат на юг от Дунава, ама те са от някакви северославянски натрапници,придошли по късно и искривили исконните римски традиции.

[ivany]

КГ125 уви rasate, на 06 октомври 2012 - 11:32:36, каза много верни неща, но се е ограничил в един доста късен период. Латинизацията почва много по рано, тя е системно налагана от Римо-католическата църква и нейните ордени, където и както са могли оттатък Дунава, още при съществуванетона ВБЦ. Опитали са се даже и във Видиско по време на унгарската окупация, но е било за кратко и са ги прогонили. Стъпили са здраво в Семиградско и постепенно в Трансилвания. Унгарския, немския, за извесно време и полския не са вършили работа, само са се доумешвали. Процеса на латинизация на народния говор е бавен и постепенно обхваща или се налага просветно на всички слоеве. Всичките им стари документи, които вадят са след 200 - 250 години караштисване на попския латински и месния говор - някакъв урго-влашки среднобългарски. Затова и тази латинска граматика остава, но е прилагана от месните вече "славянски" или ако щете аборигенски проповедници, на които латинският не е исконно майчин език.

Една закачка - това писмо , доколкото си спомнам, е писано за немскоговорящ получател, при това се предполага че трябва да го прочете сам - та нали е шпионско донесение.

[Perkūnas]

Всъщност в списъка на Сводеш за румънски (по http://en.wiktionary.org/wiki/Appendix:Romanian_Swadesh_list) първите славянски заемки са под номер 35 (slab) и 39 (copil)... Неологизми от 19 век са със сигурност animal "животно" (No. 44), заменило dobitoc, и fruct "плод" (No. 54), заменило латинското по произход poamă. Така че 20% процента славянски/български думи в списъка могат да паднат до 5-6%.

Някои от влашките грамоти са писани със сръбски, а не със старобългарски правопис (между другото сръбски правопис се употребява широко и в България чак до 16-17 век).

КГ125, посочи ми колко царе в България нямат гръцки или латински имена? Константин, Петър, Йоан, Георги, Александър, Михаил - какво остава? По твоята логика може да се направи доста интересно заключение: докато Влашко се управлявало от българи, България се управлявала от гърци.

Във форума имаше тема за романското влияние в (старо)българския, но беше заключена... в крайна сметка съвременният български е много по-близък до романските езици (италиански, испански, френски) като граматика отколкото до сродни славянски езици като руски, полски, чешки.

Арчар е със сигурност турцизирана форма. Не знам дали в български не би било Рачар или Рочар.

Редактирано Октомври 10, 2012 от Perkūnas

[Perkūnas]

Благодаря за информация. Още един въпрос: разликата между старосръбски и старобългарски е само правописна? Няма ли своеобразни сръбски думи? Тези думи ако ги има са били използвани от румънци?

Естествено че има различни сръбски думи. Мисълта ми е, че писарят (за когото български език е роден, или е двуезичен българо-влах) пише на български със сръбски правопис. В румънски има сръбски заемки (думи, които отсъстват от български), но това е най-лесно да се провери в речник.

Copil е с тракийска/илирийска субстратна етимология и означава "дете". В албанси език копил означава копеле. Има "копела" в гръцки език и означава девойка.

Ех, тази субстратна етимология... тракийски език, илирийски език - това са кухи наименования, за които практически не знаем нищо... Според мен на румънците им е просто неудобно да си признаят, че са погълнали огромно количество (старо)албански заемки в езика си и затова прибягват до панацеята cuvant autohton.

[Южняк]

Всъщност в списъка на Сводеш за румънски (по http://en.wiktionary.org/wiki/Appendix:Romanian_Swadesh_list) първите славянски заемки са под номер 35 (slab) и 39 (copil)... Неологизми от 19 век са със сигурност animal "животно" (No. 44), заменило dobitoc, и fruct "плод" (No. 54), заменило латинското по произход poamă. Така че 20% процента славянски/български думи в списъка могат да паднат до 5-6%.

Някои от влашките грамоти са писани със сръбски, а не със старобългарски правопис (между другото сръбски правопис се употребява широко и в България чак до 16-17 век).

заемни думи в румънския - хиперлинк - Перкунас, ми погледни нещо професионално написано по въпроса - например Loanwords in the World's Languages: A Comparative Handbook

от Martin Haspelmath, Uri Tadmor; виж таблицата на стр. 241-243; 16% от съвременните "румънски" думи са всъщност южнославянски заемки, 13% са френски и т.н. От южнославянските езици най-голям донор е българския, с недвусмислено български произход са 5.1% от думите, сръбския е с 1% и толкова. Турските заемки са и те 1%. Останалото са твои персонални българофобски фантазии. Ти си знаеш,но все пак - поне минимален елемент на обективност трябва. Общия брой на заемките в румънския е 42%, което според изледването е един малък световен рекорд. Заемките са неравномерно разпределени, при битовизмите славянските заемки гонят 50% от обема на езика, в правните термини гонят 30%, във военните термини са 27%, това, което ги смалява е "модерната" терминология в румънския, поне според авторите на изследването.

[Perkūnas]

заемни думи в румънския - хиперлинк - Перкунас, ми погледни нещо професионално написано по въпроса - например Loanwords in the World's Languages: A Comparative Handbook

от Martin Haspelmath, Uri Tadmor; виж таблицата на стр. 241-243; 16% от съвременните "румънски" думи са всъщност южнославянски заемки, 13% са френски и т.н. От южнославянските езици най-голям донор е българския, с недвусмислено български произход са 5.1% от думите, сръбския е с 1% и толкова. Турските заемки са и те 1%. Останалото са твои персонални българофобски фантазии. Ти си знаеш,но все пак - поне минимален елемент на обективност трябва. Общия брой на заемките в румънския е 42%, което според изледването е един малък световен рекорд. Заемките са неравномерно разпределени, при битовизмите славянските заемки гонят 50% от обема на езика, в правните термини гонят 30%, във военните термини са 27%, това, което ги смалява е "модерната" терминология в румънския, поне според авторите на изследването.

Между заемки в общ план и заемки в списъка на Сводеш (за каквото беше писал) има огромна разлика. По мои лични наблюдения не 16%, а поне 25% от разговорната румънската лексика е заета от съседните южнославянски езици, като дори турските заемки в румънски (които са значително повече от 1%) са заети през български.

42% заета лексика дори не може да влезе в класацията за рекорди - в европейските езици първенството си оспорват сигурно английски и албански. Но едва ли е интересно да се дава английски като пример.

[ivany]

Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость.

СЪ ПРИЛОЖЕНИЕ НА 84 ВЛАХО-МОЛДАВСКИ СЛАВЯНСКИ ГРАМОТИ И 3 ФОТОТИПИЧЕСКИ СНИМКИ.

Отъ Д-ръ Л. Милетичъ и Д. Д. Агура.

Сѫщеврѣменно съ това съобщение проф. Пичъ изложи единъ кратъкъ погледъ върху старата история на дакийскитѣ Славяни, а слѣдъ него Д-ръ Амлахеръ съобщи часть отъ казанитѣ исторически документи отъ минѫлото на Чергедскитѣ Българи, а именно прѣписъ отъ единъ сѫдебенъ процесъ отъ XVII. ст., който е водилъ тогавашниятъ Чергедски свещеникъ съ своята община, а покрай това и нѣколко изводи изъ стари документи, относещи се до историята на Чергедскитѣ Българи. Изъ тия съобщения на Пичъ и Амлахеръ (печатани въ Sitzungsberichte der königl. böhmisch. Gesellschaft der Wissen. philos.-philol. cl. 1888. 227—280) ние тукъ отбѣлезваме, че вече въ единъ документъ отъ 1399. год. Чергедъ се нарича български градъ (villa Bólgar Cserged); това име се повтаря сетнѣ често: год. 1440. Bólgar Cserged; 1442. possessio Bólgar Cserged; въ единъ документъ отъ 1620. се казва, че „Българитѣ отъ Големъ — и Малъкъ Чергедъ .... свидетелствуватъ, че те отъ край време все сѫ имали български и саксонски свещеници и пр ”; въ год. 1647. Ян. 8. князь Г. Ракоци споменува Българитѣ отъ Чергедъ, които „отъ старо врѣме” тукъ живѣели („az elébbott lakott Bolgár inhabitatorok”) и пр. Амлахеръ съобщава изцело три документа отъ 1647. 29. Сеп., 1648. 8. Дек. и 1651. 27. Мартъ, които се отнасятъ до горе казания процесъ (писани на нѣмски езикъ). Тукъ се говори за станѫли несъгласия между българскитѣ общинари и свещеника имъ Andreas Mathesius по причина, че той не позволявалъ да извършватъ нѣкои отъ своитѣ народни погребални обичаи. Въ тия документи се казва, че Чергедскитѣ Българи сѫ отъ край време жители на това мѣсто, ала нещо повече не може по тѣхъ да се узнае. Понеже Чергедскитѣ Българи сѫ били протестанти и понеже те сѫ единственитѣ православни, които въ тия страни прѣминѫли на протестантска вера, до като други православни сѫ приели католицизмътъ, Пичъ се догажда, че може Чергедскитѣ Българи да сѫ избѣгнѫли богумили отъ България, и като богумили да сѫ пригърнѫли протестантизмътъ

http://www.promacedonia.org/lm_da/lm_da_dako-romyni_1.htm.

Редактирано Октомври 11, 2012 от ivany

[Perkūnas]

Сѫщеврѣменно съ това съобщение проф. Пичъ изложи единъ кратъкъ погледъ върху старата история на дакийскитѣ Славяни, а слѣдъ него Д-ръ Амлахеръ съобщи часть отъ казанитѣ исторически документи отъ минѫлото на Чергедскитѣ Българи, а именно прѣписъ отъ единъ сѫдебенъ процесъ отъ XVII. ст., който е водилъ тогавашниятъ Чергедски свещеникъ съ своята община, а покрай това и нѣколко изводи изъ стари документи, относещи се до историята на Чергедскитѣ Българи. Изъ тия съобщения на Пичъ и Амлахеръ (печатани въ Sitzungsberichte der königl. böhmisch. Gesellschaft der Wissen. philos.-philol. cl. 1888. 227—280) ние тукъ отбѣлезваме, че вече въ единъ документъ отъ 1399. год. Чергедъ се нарича български градъ (villa Bólgar Cserged); това име се повтаря сетнѣ често: год. 1440. Bólgar Cserged; 1442. possessio Bólgar Cserged; въ единъ документъ отъ 1620. се казва, че „Българитѣ отъ Големъ — и Малъкъ Чергедъ .... свидетелствуватъ, че те отъ край време все сѫ имали български и саксонски свещеници и пр ”; въ год. 1647. Ян. 8. князь Г. Ракоци споменува Българитѣ отъ Чергедъ, които „отъ старо врѣме” тукъ живѣели („az elébbott lakott Bolgár inhabitatorok”) и пр. Амлахеръ съобщава изцело три документа отъ 1647. 29. Сеп., 1648. 8. Дек. и 1651. 27. Мартъ, които се отнасятъ до горе казания процесъ (писани на нѣмски езикъ). Тукъ се говори за станѫли несъгласия между българскитѣ общинари и свещеника имъ Andreas Mathesius по причина, че той не позволявалъ да извършватъ нѣкои отъ своитѣ народни погребални обичаи. Въ тия документи се казва, че Чергедскитѣ Българи сѫ отъ край време жители на това мѣсто, ала нещо повече не може по тѣхъ да се узнае. Понеже Чергедскитѣ Българи сѫ били протестанти и понеже те сѫ единственитѣ православни, които въ тия страни прѣминѫли на протестантска вера, до като други православни сѫ приели католицизмътъ, Пичъ се догажда, че може Чергедскитѣ Българи да сѫ избѣгнѫли богумили отъ България, и като богумили да сѫ пригърнѫли протестантизмътъ

http://www.promacedonia.org/lm_da/lm_da_dako-romyni_1.htm.

Чергед е бил през средновековието част от Унгария (Седмиградско), а не от Влашко. Тази област (Седмиградско) е заселвана от колонисти - немци (саксонци), българи, словаци, власи. Въпросната област е присъединена към Румъния преди по-малко от 100 години.

Редактирано Октомври 11, 2012 от Perkūnas

[КГ125]

КГ125 уви rasate, на 06 октомври 2012 - 11:32:36, каза много верни неща, но се е ограничил в един доста късен период. Латинизацията почва много по рано, тя е системно налагана от Римо-католическата църква и нейните ордени, където и както са могли оттатък Дунава, още при съществуванетона ВБЦ. Опитали са се даже и във Видиско по време на унгарската окупация, но е било за кратко и са ги прогонили. Стъпили са здраво в Семиградско и постепенно в Трансилвания. Унгарския, немския, за извесно време и полския не са вършили работа, само са се доумешвали. Процеса на латинизация на народния говор е бавен и постепенно обхваща или се налага просветно на всички слоеве. Всичките им стари документи, които вадят са след 200 - 250 години караштисване на попския латински и месния говор - някакъв урго-влашки среднобългарски. Затова и тази латинска граматика остава, но е прилагана от месните вече "славянски" или ако щете аборигенски проповедници, на които латинският не е исконно майчин език.

Една закачка - това писмо , доколкото си спомнам, е писано за немскоговорящ получател, при това се предполага че трябва да го прочете сам - та нали е шпионско донесение.

Ако е така, излиза, че българският народ успешно отхвърля гърцизацията, но не и латинизацията, бидейки православен.... Невъзможно. А румънската църква никога не мисли дори и за уния, доколкото знам, винаги си е част от Охридската архиепископия /единствената що - годе българска, в смисъл относително самостоятелна религиозна институция в българските земи през османския период, впрочем/. Рим винаги търси уния, а не налага латинския като говорим никога и никъде.

Тезата не ми се струва издържавана.

Редактирано Октомври 11, 2012 от КГ125

[КГ125]

КГ125, посочи ми колко царе в България нямат гръцки или латински имена? Константин, Петър, Йоан, Георги, Александър, Михаил - какво остава? По твоята логика може да се направи доста интересно заключение: докато Влашко се управлявало от българи, България се управлявала от гърци.

За имената на българските царе и съответно на българите има ясно и точно обяснение и то е християнството. Но за какъв дявол влашките князе носят имена главно Мирчо, Радо, Влад?? Па ка па немА един Аурел, например?? Ами топонимията, спомената по-горе?

Няма теза за това, че власите са българи, защото дори и за неспециалист като мен е ясно, че са старо латиноезично население. Но имам теза, че българското влияние над тях е пределно високо, в т.ч. и в политическо отношение има всички основания да се смята, че са управлявани от българи, че сред тях е имало много българи и че по всяка вероятност във Влашко е налице приблизително равно в определни моменти, с последващ превес на влашкото население, съотношение на жителите.

За мен създаването на румънската нация става на основата на румънската народност, т.е. на власите, на основата на българската църква и политическа култура, българското политическо ръководство и пр. /та те дори войводите си наричат "войовди!"/ и на основата на западноевропейския културен импулс от Новото време, както и на основата на постепенното отръпване на българската държава от северните на Дунав територии, разпадът на последната през 14 в., относителната изолираност и следователно самостоятелност на Влашките княжества, което пък прави навлизането на модерността, осъзнаването на латинските корени, създаването на тази основа на национална идеология или митология, много лесно.

Такава картина се връзва с данните - топоними, писмен език, религия, политически литери, титли, българска служба в църквите, терминология, исторически дадености и пр.

Това, че са писали на сръбски правопис понякога, както и българите, пак понякога, е повече от обяснимо. Тогава нито е имало езикова норма, нито пък единен център - касае се за късно време, в т.ч. и през турския период. Така, че в това драма няма.

Редактирано Октомври 11, 2012 от КГ125

[Perkūnas]

За имената на българските царе и съответно на българите има ясно и точно обяснение и то е християнството. Но за какъв дявол влашките князе носят имена главно Мирчо, Радо, Влад?? Па ка па немА един Аурел, например?? Ами топонимията, спомената по-горе?

Де го тоя Аурел в Италия, Франция, Испания? Там май са пощурели отрано по германските имена, а?

в политическо отношение има всички основания да се смята, че са управлявани от българи, че сред тях е имало много българи и че по всяка вероятност във Влашко е налице приблизително равно в определни моменти, с последващ превес на влашкото население, съотношение на жителите.

За това няма абсолютно никакви конкретни доказателства.

на основата на българската църква и политическа култура, българското политическо ръководство и пр. /та те дори войводите си наричат "войовди!"/

Титлата войвода е употребявана и в Литовското княжество, Полша, Русия. От това следва ли, че в Литва има българско политическо ръководство?

Коя титла е по-често използвана - войвода или деспот - в Средновековна България (XII - XIV в.)? Щото на мен ми се струва, че българската обществено-политическа система и терминология по това време е копие на византиийската, докато при влашката си употребяват славянски по произход титли...

Редактирано Октомври 12, 2012 от Perkūnas