Помага ли България на румънците или - не -

[rasate]

Много ми е интересно, колко от хората тук, оспорващи наличието на румънски език и изкарващи го "Австро-Френско-Руски проект" имат елементарна представа от него? Защото ще трябва да ги разочаровам, че румънският не е с "българска граматика и латински думи", а има доста своеобразна граматика и един българин трябва да положи усилия не просто да научи различните думи, ами и граматичните правила - примерно задпоставената членна форма се мени според падежа.

Ще те оспоря-румънският език е създаден във Франция-като пиша румънски език имам предвид изцяло - т.е. лексика и граматика

Интересно какво мисли Владо Берян по въпроса.

Ще ти цитирам:

"...Лексикално книжовният румънски език е около 30% полатинчени български думи,като във влашките диалекти този процент достига до 50%...."

Граматически езикът претърпява множество реформи-последната през 50 години на миналият век-т.е. съвременният румънски е претърпял огромно развитие от 1822 година до днес.През по миналият век българин и влах са се разбирали по между си без преводач-това за днес не е валидно.

Освен власи в Румъния има и огромен % албанци християни изселили се от Арбанашко и Епир,унгарци,немско и словенско говорещи общности* и пр.

Съвременният румънски език(лексика и граматика) е следствие на създаденият във Франция румънски език претърпял огромно развитие до днес.

И накрая един анекдот от по миналият век-казан ми от дядо(от стар плевенски търговски род):

Решили власите да си сменят езика с латински и започнали да го чистят от български думи-чистили една година,чистили две-чистили 20 години,чистили 50 години и накрая си казали- Се свършит :tooth: :tooth:

Поздрави

* В Румъния съществува българска немско говореща общност-по съзнание българи-по език немци.Моравците от Буковина до средата на миналият век са били с българско самосъзнание,сега са или със словашко или с украинско.

Редактирано Октомври 12, 2012 от rasate

[decapitator]

Епа помагаме, как да не помагаме. То няма влашки воевода, който да е тръгнал на бой с Османците и да не е "спасил" по няколко десетки хиляди българи на връщане северно от Дунав.

[rasate]

Давам пример с каракачаните, защото бита им е еднакъв, а навярно и произхода аналогичен - от траките. Не знам за броя, вероятно това може да се изследва. Вероятно са повече от каракачаните, защото послендите не се споменават, а за власите има изобилие сравнително от източници. Очертават се (в различно време, защото са мобилни, не притежават земя) в Тесалия, Сърбия, Стара планина, Трансилвания, северна България.

Защо да не върви да се скитат? Разбира се, какво значи многобройни? Те си остават малцинство, но очевидно значително, за да се намесят отвреме навреме в помощ на въстаналите българи или като войска. Въстанието на Никулица Делфина например е със сериозно влашко присъствие.

Тук трябва да се направи аналогия с няколко пастирски народа от областта-а именно власи,каракачани,сърби,юруци и българи от Рупчоса.За тези общности Балканският полуостров е бил совего рода поле.

Но тук е нужно да разгледаме даденият бит-докато българите живеят в огромни гъсто населени селища от събран градски тип,то власите,сърбите и каракачаните живеят в слабо населени селища от разпръснат-влашки тип.

Второ при българите има строга специализация на трудът-т.е. съществува определен занаят-пастири,които са се занимавали с добитъкът на цялото село,докато при власите,сърбите и каракачаните това е семейно занимание.

Т.е. при българите наравно със земеделието,което е било основно,съществували и различни занаятчийски и пр. общности,които имали различен произход на своят доход.

При сърбите и власите не е имало килимари,пчелари,строители и пр.-те са били на един изначален етап на социалното развитие,което е описано и в някой трудове от по миналото столетие.

Трето Занетов цитирайки доста сръбски източници изтъква,че сърбите са населявали основно планинският и полупланинският масив в Шумадия,докато равнината е заета изцяло от българи.

Изхождайки и от местообиталищата на каракачаните,на куцовласите и арумъните,можем да заключим,че власите са малцинство във Влашко и са обитавали основно карпатите.(capra-carpa )

Четвърто- сърбите,както и хърватите са народ с произход от Галиция и Буковина,което си е до Влашко.

Пето-През 18 и 19 век населението в равнините на Влашко е напълно закрепостено,което улеснило налагането на нов език и идентичност.Подобно е и съотношението на българите в Белградският пашалък,което според редица изследователи е било мнозинство спрямо сръбското.Както пише Грашанин в ПРЕДНАЧЕРТАНИЕТО " -Перефразирам по памет-"...българите са необходимият строителен материал,който камък по камък ще изградим сръбската нация....."

Шесто- В началото на 19 век Влашко е слабо населено,което довело до изселнически вълни на власи от Малка и Голяма Влахия плюс редица албанци християни от Арбанашко,Тесалия и Епир към Влашко.От друга страна България навлиза в демографски срив поради множеството сътресения.През 1900 година естественият приръст за Румъния е 14.6,а за България е 3.94 .

Поздрави

Редактирано Октомври 12, 2012 от rasate

[ivany]

Ако е така, излиза, че българският народ успешно отхвърля гърцизацията, но не и латинизацията, бидейки православен.... Невъзможно. А румънската църква никога не мисли дори и за уния, доколкото знам, винаги си е част от Охридската архиепископия /единствената що - годе българска, в смисъл относително самостоятелна религиозна институция в българските земи през османския период, впрочем/. Рим винаги търси уния, а не налага латинския като говорим никога и никъде.

Тезата не ми се струва издържавана.

НЕ българският народ, а туземното население, което е доста карашик, както и прииждащите от всякъде.

Саси е народното българско, сръбско и влашко название на саксонските трансилвански рудари от Седмоградско, поканени да разработват находищата на руди - включително Осоговия, Чипровци и другаде. Немската колонизация на Трансилвании започва в средата на XII в. Втората вълна на колонизации започва в 1211 г. от тевтонските рицари. Те създават из Карпатите маса замъци. (Бистрица, Кронштадт, Шассбург /големите са седем / - съвр. Брашов, Сигишоара). В 1438 управляват Трансилваня – Седмоградско заедно с унгарците и секеите до края на XVIII в. В XV в. сред трансилванците се е распространило лютеранството. Ето от къде и как дойде нуждата от хусиските и лютеранските писания.И те се появяват естествено, а в последствие са припознати като румънски.

Най ранните произведения на румънската писменост се отнасят към началото на XV в. Това са ръкописи известни като - воронецкая («Codicele Voroneţean»), Скейский псалтырь («Psaltirea Scheieană») и «Codex Sturdsanus», които са преводи на «Деяниятя на апостолите» (Actele Apostolilor), псалтира (Psaltirea) и Евангелието (Evanghelie), составени може би от румънски дякони, последователи на движението на хусистите.Тези естествено, че са написани на латински.

В XVI в., от 1561 до 1570, дьякон Корези (Coresi) напечатал румьнските переводи на Евангелието и сьставеното от него «Тълкование » (Tilcul Evangeliilor), псалтира и молитвенника «Molitfelnic» / от къде пари и печатница /. Освен църковна литература са се съхранили документи от различни търговски писма и т. д. .... Хъждеу описва най-старият датиран ромънски паметник отъ 1574. год., който се пази въ британския лондонски музей (вж. Columna lui Traian 1 — 5 „manuscriptulŭ romănescŭ din 1574., aflătorŭ la London în britich museum.”) В този рѫкопис има славянски postscriptum. Докато Османската империя е хегемон наоколо има някаква равнопоставеност между християнските религии.

В Трансилвания, в първата половина на XVII век. се провежда политическа консолидация от Габриеле Бетлене (1613-1629), Г. Ракоци / снадявам се същият от предишния постинг / I (1630-1648) и Ракоци II (1648-1657). Трансилванския нобилитет, в следствие на договорите, сключени в Блажени (1687) и Сибиу (1688) се поема то страната на Хабсбургите. Съгласно договора за мир с турците от Карловац (1699) австрийците анексират Трансилвания.

В началото на 1692 г. Хабсбургската империя се опитва да намери подкрепа за върховенството си в Трансилвания в лицето на църквата. През 1697 и 1698 след два събора на месното духовенство е обявена православно - католическа уния. Император Леополд през 1698 и 1701 издава декрети за предоставяне на привилегии на униатите и ги приравнява с правата на католиците. Православната църква преживявя тежки изпитания. Известно време (от 1697), тя е лишена от митрополит и съществува в ситуацията на допустима религия.. Кото следствие и в противовес на православието в Трансилвания вьзниква литературно движение, известно под името «Арделянско» или латиниваторска школа.

Доколкото имам спомени от очевидци ,тази е третата уния в региона и тя остава неотхвърлена.А когато се появява ромънската църква става МАМАТА СИ ТРАКА, но това е в доста по късен период.

[ivany]

Понеже стана дума за румънската църква - при създаването си тя е политически обременена. Като една от най консервативните институции направо са и разказали играта, бита е тъй тежко, както и Османската империя и исляма не са могли да си представят и в най смелите си фантазии срещу христианите.

През 1711и Молдова, а през 1716 г. и Влашко са под контрола на воеводи, назначени от султана, от семейства на гръци - фанариоти /Phanariotes/. Църковния живот е подвергнат на значително елинизация: църковно-славянски език е бил замемен в службите от гръцки в градове, а в селата е бил изместван от румънски. До края на съществуването му в 1859-61 г. официалният език на църквата и администрацията остава старобългарският и неговата азбука - кирилицата

През 1859 г. е станало обединение на княжества Влахия и Молдова (историческа област в Молдавия) в Румъния. Избран под влиянието на Франция княз е Александър Куза. ... На 24 декември 1861 г. Александру Куза обявява независимостта на новата държава Румъния. С закони 1859-61 г азбуката по политически причини е сменена с латиница и се вземат мерки влахо-молдовсият език да се романизира. Провежданите реформи много църковни историци оценяват като насочени срещу православна църква. Създаден е нов орган на църковно управление - "Генерален Национален Синод", който включва всички румънските епископи и по трима депутати духовници и миряни от всяка епархия. Синод имал право да се събира само веднъж на всеки две години и е под контрола на светската власт. Епископски назначения са правени по заповед на княза. С закон от 1863 е направена пълна конфискация (секуларизация) на имуществото на църквата и манастирите, включително и на атонските.

В съкращения

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%BE

[Staretsa]

Специално за Иванко Тертер и останалите "етимолози"-лингвисти:

The name of these warlike tribes originated from the word «gall», meaning «strong». It is linked with the ancient roots of language, which remained in Sanskrit, «wala» or «walya» — and has the same value. Sarmatian tribes, then the Goths, kept faithful to this form and named galls »walah». Slavs have reworked the word «wlach». Greeks pronounced it as «Celts» and Romans borrowed fheir pronunciation «Celtae «. Finally, it adopted the current form, «Galli». Besides that names galls had another name «Gomer» which in the biblical genealogy is the name of one of the sons of Japheth.

Едно от самоназванията на келтите (гръцки етноним), които латинците наричат гали (галати) и които са имали държава в днешните бълг. земи, наричана готска, е Влахи или Валахи. Пристигат в Тесалия през III - II в. пр не., ограбват Делфийския храм и прочее. Част от тях преминават в Мала Азия и образуват държавата Галатия, чийто център е съвр. Анкара. Етнонимът им и днес съществува във вида Уелс. Съществуват сериозни основания да се счита, че племенната общност на келти-гали-готи се саморазпада около н.е. и в източната й част в Европа се появяват многобройни германци и славяни, образували се най-вероятно от "материла" на тези светлооки, светлокожи и със светли коси индоевропейци. Да се говори за Х-ХI в. е най-малкото некоректно!

Редактирано Декември 7, 2012 от Staretsa