Археологически статии

[Last roman]

"...културният туризъм трябва да замени алкохолния туризъм."

Едно интересно интервю по този повод:

Ще успеем ли да превърнем страната си от дестинация за алкохолен в дестинация за културен туризъм?

Кой е печелившият начин за развитието на културния туризъм в България или как да заменим алкохолния туризъм с културен, (ако цитираме думите на министъра на културата Вежди Рашидов, казани при обиколката на археологическите разкопки под Ларгото в София) - това бе темата на деня в „Нашият ден” днес. Гостът в студиото - младият скулптор Андрей Врабчев, член на Управителния съвет на гражданското сдружение „Потомци” (известно с това, че неотдавна организира почистването на Западната порта на Сердика край Булбанк) и събеседниците –археологът Ивелина Кючукова и професор Валерия Фол, предложиха различни варианти за промотиране на богатото ни културно-историческо наследство, от което неотдавна се възхити и генералният директор на Лувъра Анри Лоарет при посещението си в страната ни.

Скулпторът Андрей Врабчев, член на Управителния съвет на гражданско сдружение „Потомци”:

„Голямата гордост на министър Вежди Рашидов е възможността българското тракийско изкуство есента да намери място в Лувъра и да станем културна дестинация. За мен като човек, който се занимава с изкуство, е много важно да се знае, че изкуството, археологията, наследството, това не е цялата култура. Това е само продуктът на културата. Начинът, по който живееш, начинът, по който възприемаш света, посланията, които отправяш, софтуера който ръководи човек -това е нашата култура. За да бъдем дестинация за културен туризъм, първо трябва да нагласим себе си, да отправим послания навън и тогава ще събудим интерес на хората извън нас. Ние в момента не се интересуваме от самите себе си, т.е. ние не ценим нашата култура ежедневно.

Определящо нещо за туризма е средата, спокойствието и добрата храна. Тогава туристът ще дойде у нас да види нещо. Духовната храна не може да бъде индустрия. За да бъде индустрия, много е важно посланието, което отправяш. Ние не отправяме послания като държава, която има културни маршрути, като национална култура. Не Лувърът, а френската култура привлича туристи.

Първата стъпка е собствените ни нагласи и продукта, който предлагаме, да отговаря на търсенето в маршрута. Ако вие дойдете в една държава, в която обслужването е лошо и хората реагират по непонятен за вас начин, как ще се върнете тук? За какви културни дестинации да говорим тогава? Първата стъпка е нашата култура. „Потомци” се стреми към това - да популяризира действителните ни ценности. Не можем да бъдем ценни с нещо, което не ни принадлежи. Ние трябва да оценим собствената си култура и мироглед, да се отърсим от някои заблуди и безпочвената гордост от даденостите. Ако ние имаме много исторически и археологически обекти, а те са в лошо състояние, няма защо да се гордеем. Няма общност на успехи, а има общи успехи. Ние не си поставяме задачи. Успехи в културния туризъм няма да се постигнат изведнъж и аз казах защо. Нужна е и по-сериозна комуникация с външния свят. Ние нямаме един PR като държава. И друго, музеите ни нямат добра кураторска структура и не предлагат събития. Те нямат и широка рекламна кампания, поради което стоят празни.”

Още едно мнение на Евелина Кючукова, археолог, съпровождаща директора на Лувъра у нас:

„За културен туризъм има почва в България. За съжаление, образът на страната ни в чужбина остава все още негативен. Това е самата истина. Най-важното е да променим комуникацията. При посещението на директора на Лувъра в Париж Анри Лоарет се оказа, че той не знае нищо за нашите културни богатства. Трябва да престанем да си говорим само по нашите медии колко сме велики, а да действаме в тази насока. Доста скептична съм за думите „съкровища” и „богатства”, защото на специалиста не това прави впечатление.

За хората от Париж беше изненада многообразието на нашето културно историческо наследство, но констатираха и неадекватното му представяне. Нас не ни считат за културна дестинация и ще стане трудно да променим това мнение. Размита е отговорността между ведомствата, няма комуникация”.

http://bnr.bg/sites/hristobotev/Shows/Society/Nashiat-den/Society/Pages/110805turizam.aspx

[Last roman]

И в 'цивилизования' Запад, за съжаление, има много идиоти:

НАТО срина останките от древен римски град в Либия

Авиацията на НАТО в Либия бомбардира древния град Лептис Магна, поставен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, съобщи либийската информационна агенция "Джана", цитирана от световните агенции.

Според либийски военен източник, нападението е пример за това как "Западът явно не прави разлика между военни и граждански обекти, нанася удари и срещу историко-археологически паметници, защитени от ООН, и грубо нарушава всички международни норми и конвенции".

Древният римски град Лептис Магна се намира на либийското крайбрежие на Средиземно море, на 130 км. източно от Триполи.

[каскадьора]

Ако това е видът му след бомбардировките, да бомбардират наред

Остава някой да повярва

Редактирано Август 18, 2011 от каскадьора

[Galahad]

Те янките са пускали бомби върху Помпей и Венеция. Ми като нема там реклама на Кока-кола как да разберат, че не трябва да пускат там бомби?

[Last roman]

Откриха уникална крепостна стена до язовир Тича

Уникална каменна крепостна стена с три кули от 5 хилядолетие преди Христа беше открита при разкопки на могила до язовир "Тича". През този период крепостните укрепления са се правели предимно от дърво и глина.

Това съобщи за БТА ръководителят на разкопките доц. Стефан Чохаджиев от Великотърновския университет. Откритието е особено ценно, защото не е типично за епохата на халколита, тъй като през този период крепостните укрепления са се правели предимно от дърво и глина. Доц. Чохаджиев посочи, че отбранителното укрепление е изградено е от необработвани камъни, скрепени с глина. То е разположено в западната част на могилата. Неговата височина е около четири метра и е било свързано със сушата. Останалите страни на укреплението са били обградени от река Камчия.

Според доц. Чохаджиев строителите на укреплението са имали модерни за времето си строителни и инженерни знания, с които да изградят съоръжението. Основен въпрос пред археолозите е защо е било нужно селището край река Камчия да има впечатляваща с размерите и здравината си отбранителна стена. По поречието в рамките на няколко километра са разкрити още четири селища от епохата на халколита, в които е живяла велика цивилизация.

http://dnes.dir.bg/news/razkopki-krepost-arheologi%D1%87eski-tzennosti-ticha-9308890?nt=4

[miroki]

Според доц. Чохаджиев строителите на укреплението са имали модерни за времето си строителни и инженерни знания, с които да изградят съоръжението. Основен въпрос пред археолозите е защо е било нужно селището край река Камчия да има впечатляваща с размерите и здравината си отбранителна стена. По поречието в рамките на няколко километра са разкрити още четири селища от епохата на халколита, в които е живяла велика цивилизация.

http://dnes.dir.bg/n...ha-9308890?nt=4

Много интересна новина.

Поздрави за нея.

А за необходимостта от здраво укрепени стени, е необходимост и мечтата на всеки град. Та по Камчия, едва ли са по-различни.

Учудва ме основният въпрос на археолозите.

[batbayan]

Откриха архаично селище на остров Свети Кирик и Юлита

През последната четвърт на 7ми век пр.хр. по земите на днешен Созопол се настаняват заселници от древен Милет, които създават колонията Аполония. Векове по-късно археолози откриват историята на техният живот. Находките дават ясна представа за живота и бита на хората от това време.

Архаично селище, по-старо от пирамидите в Египет, откриха археолози в Созопол. То е създадено от първите преселници от Гърция в Древна Аполония.

Намира се на остров Свети Кирик и Юлита и според ръководителя на екипа доц. Кръстина Панайотова е единственото по рода си у нас.

Тази година сме съсредоточили усилията си в изследване на един квартал на първите заселници, които са създали Аполония”

каза тя. Археолозите са открили шест помещения, улица и два канала.

Още със самото си идване милетските преселници са си създали един организиран, модерен за времето град. На о. Свети Кирик ще останем вероятно до края на септември и през октомври ще се върнем на нос Скамни, където имаме някои довършителни работи преди да започне консервацията и реставрацията на откритите останки”, разкри още доц. Панайотова. От първи август екипът е на о. Св. Кирик, където работи в територията южно и западно от Морското училище. Помагат ни и доброволци от фондация „Балканско наследство посочи археологът.

За нас археологическото лято е доста разтегливо понятие. От първи април е започнало и това е вече трети обект, на който работи екипът, който аз ръководя. Първите три месеца от нашата работа бяха на нос Скамни. Да припомня резултатите – църква, два параклиса и др. През месец юли същия екип участва в изпълнението на българо-френски проект работихме на два обекта в територията на Аполония. Единият обект е в местността света Марина, а другият – в местността Месарите. Целта на съвместната ни работа е да разкрием крайградските имения и наистина в местността Св. Марина се работи на една селищна структура, която е много добре запазена. Дори при опожаряването й се е съхранило едно монетно съкровище. Що се отнася до Месарите сега едва започнахме, но много важни и интересни научни открития има точно за организацията на територията на полис Аполония

Финансирането на археологическите работи на нос Скамни е от Министерски съвет. Международните експедиции изцяло се финансират от чуждите участниците, в случая от френска страна. На о. Св. Кирик за българската част от работещите е осигурено чрез дарители и спонсори от НИМ. Средствата за проучванията са достатъчни, категорична е Панайотова.

http://www.sozopol.org/%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B0%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5-4886.html

[resavsky]

http://www.tvevropa.com/bg/news/bulgaria/view/58571

Само не знам как доказват годината 1175.

[batbayan]

Перперикон – най-голямото светилище на Балканите

Археолози откриха мраморен барелеф на тракийски бог

Проф. Николай Овчаров показва мраморния релеф с изображение на легендарен тракийски цар.

Мраморен барелеф на тракийски бог конник – Херос, открит в Перперикон, доказва, че там се намира най-голямото светилище на Балканите, а именно храмът на Дионис.

Това обяви археологът проф. Николай Овчаров, който днес представи за първи път ценната находка.

Вдясно върху парчето мрамор личи изображението на тракийски бог конник – Херос, който е посрещнат от своята жена богиня.

"Този сюжет възниква към V–IV век пр.н.е. Първите мраморни релефи се появяват в I век от началото на християнството, а през II–III век, откогато датира днешната находка, те са особено популярни", обясни археологът.

Плочки с тези изображения много често били вграждани върху преносими паметници.

"Смята се, че тракийският конник Херос е персонификация на всички по-ранни виждания на траките, олицетворяващи старите богове", разказа Николай Овчаров.

По думите му мраморният барелеф е доказателство, че някога в района на Перперикон са съществували култови практики.

Барелефът е открит на около 4-5 метра от залата с олтара в двореца-светилище. Освен изображението на тракийския бог-конник Херос, професор Овчаров представи още една находка, датираща от предримската епоха (II–I век) – сребърен амулет във формата на брадвичка с изображение на слънцето над него.

http://www.dnes.bg/science/2011/08/30/perperikon-nai-goliamoto-svetilishte-na-balkanite.127662

[Last roman]

Обаче Овчаров колко глупости на килограм пак е изприказвал - не е истина. Лошото е, че почнаха да му подражават.

[roca]

ако не се съглася с теб ще е Грехота.....в опита си да направи поредната сензация бълва глупост след глупост. Вярно че история и археология се различават доста чисто технически, ама при него двете звучат като хирургия и квантова физика....

[Last roman]

Екипът на археоложката Даниела Агре откри край елховското с. Борисово богати дарове, положени в гроб на знатна тракийка

Екипът на археоложката Даниела Агре откри съкровище при разкопките на тракийска надгробна могила край елховското с. Борисово, съобщава "24 часа".

Археолозите попаднали преди дни на богати дарове, положени в гроб на знатна тракийка, живяла в края на I - началото на II в.

Сред тях са комплект луксозни бронзови съдове - преносима масичка (изключително рядка находка), голямо кръгло блюдо с ажурен ръб и ситула (котел), всички с еднаква стилна украса от бръшлянови листа.

Сред гробните дарове е и съд с форма на малка кофичка, в който е вмъкнат друг с капак, който археолозите шеговито наричат "шампаниерата". Според Даниела Агре той няма аналог сред откриваните досега у нас.

В гроба е било положено и тоалетно сандъче, декорирано с бронзови бюстове на сатири и менади, като чертите на лицето на всяка фигура показват различни характери.

Най-голям ентусиазъм сред археолозите обаче предизвиква друга находка от гробната яма, посочва "24 часа".

Става дума за комплект украси за колесницата на мъртвата. Иманяри изровили и унищожили почти напълно колесницата, но не могли да намерят украсата, която им била цел.

"Защото още при погребването на колесницата древните демонтирали украсата и я скрили. Явно са били наясно, че и по тяхно време могилите се поругават, за да бъдат ограбени. Затова свалили украсата от колесницата още по време на погребалния ритуал в присъствието на опечалените и я сложили в ямата, където били кремирани останките на покойната. Така тя била прибрана на най-труднодостъпното място и затова се е съхранила", обяснява археоложката.

Декорацията на колесницата включва 4 орела, чиито криле "преливат" в драконови глави.

Близо до гробната яма екипът е разкрил голяма квадратна олтарна маса, върху която е оставяна храната за мъртвата като част от погребалния обред.

"Находката е изключителна. Известна ни е тази практика от периода, но за първи път с откриването на олтарната маса тя се засвидетелства архиологически в гроб от Римска Тракия", отбелязва Даниела Агре.

[Зитко]

Върховна новина, вероятно това е топ находка на Археологическо лято 2011!

Яко кеф, че имянарите тоя път са си тръгнали с празни мешки, гладни, потни, жадни и отчаяни

Оп-па, щях да забравя снимките

Редактирано Септември 12, 2011 от Зитко

[roca]

Чак топ новина и чак "съкровище" не знам...но и аз я шернах в ФБ-ка си преди минутки. Заслужава си повече хора да научат за усърдният труд на археолозите.

Иначе все пак си мисля че в намерените предмети почти няма нищо уникално като характер, традиционна тракийско погребение за Римска Тракия.

Може би факта за свалените декорации е интересна, а и една от тях (последната ти снимка) е сравнително известен типаж, познат от района на Старозагорско. Орлите все пак имат интересен вид..Дали украсата на крилата е майсторски ефект за украса или има някаква връзка с преплитането на някакъв Римо-тракийски култ?

[Зитко]

Орлите все пак имат интересен вид..Дали украсата на крилата е майсторски ефект за украса или има някаква връзка с преплитането на някакъв Римо-тракийски култ?

Да, склонен съм да допусна, че такива орли би трябвало да са свидетелство за латинизиране на тракийския елит

[roca]

Интересно мнение! Моето е доста сходно

мисля че правилният изказ е "Романизиране" но все пак да не издребняваме

Доколкото знам романизацията в Тракия не е била толкова застъпена колкото в някой градове в Северна България , но това мисля е доказателство че и тук е имало фамилии който са били не по малко романизирани от тези в Рациария примерно

[roca]

какво общо пък има митичният орел на Аспарух?

Не виждам някакви прилики нито като датировка, нито като стил, добре де има незначителна прилика във Фейса, ама само до там...

Не по-скоро Не е...

[Зитко]

Орелът от Вознесенка твърде произволно се свързва с Аспарух - както сме коментирали в други теми, монограмът на гърдите на орлето без всякакво съмнение се разчита като "ПЕТРОY", тоест "На Петрос", така че монограмът не може да докаже каквато и да е връзка с Аспарух.

На прикачената картинка съм дал няколко стандартни варианта на монограми с "ПЕТРОY" (ляво) и монограма на орлето(дясно)

Редактирано Септември 13, 2011 от Зитко

[miroki]

Орелът от Вознесенка твърде произволно се свързва с Аспарух - както сме коментирали в други теми, монограмът на гърдите на орлето без всякакво съмнение се разчита като "ПЕТРОY", тоест "На Петрос", така че монограмът не може да докаже каквато и да е връзка с Аспарух.

На прикачената картинка съм дал няколко стандартни варианта на монограми с "ПЕТРОY" (ляво) и монограма на орлето(дясно)

Ако има вероятност и той да е тракийски, като намерените сега има резон да се чете по тракийски не по ИРИ или гръцки.

Ако е вярно предположението, че според начина на изписване на монетите си при траките, символът Y се чете за В. (което изкоментирахме леко в темата за Василевсите)

та става

Петров.

[roca]

да но за съжаление не мисля че има общо с намереният за да има вероятност да е тракийски.

А идеята за надписа лесно може да поддаде, тъй като може да е по-скоро военен трофей и впоследствие притежание на Аспарух или някой друг. Както много неща при прабългарски погребения и разкопки.

Та не е задължително да е бил последно във "чеф Петроф" или Петрос поне според мен де

[miroki]

..тъй като може да е по-скоро военен трофей и впоследствие притежание на Аспарух или някой друг. Както много неща при прабългарски погребения и разкопки.

Напълно съгласен.

Подобие главата на Никифор, трофей на Крум, но е византийска глава

Та възможно и византийски и тракийски трофей да е бил. Стигнал по неведомите пътища до Аспарух.

Малко офтопик: съвсем хипотетично

Освен, ако Аспарух не е Бил АсПетров, Ас Петров

Редактирано Септември 13, 2011 от miroki

[Last roman]

Софийски строежи съсипват Сердика

С урбаниста арх. Христо ГЕНЧЕВ разговаря Николай Големанов

Ст.н.с. I степен д-р арх. Христо Генчев е в професионална и медийна полемика за съдбата на т. нар. Ларго (пл. “Независимост”) в София. Тази площ около 6000 кв. м, затворена между президентството и “Шератон” на юг и Министерския съвет и ЦУМ от север, е част от римския град Улпия Сердика. Там сега се строи.

Досегашните работи по Ларгото според арх. Генчев са пагубни за останките от Via Principalis, главната улица на Сердика. Тя следва приблизително посока изток-запад и около югозападния ъгъл на ЦУМ е пресичала другата важна улица, т. нар. Cardo. Малка отсечка от Via Principalis е разкрита и частично реставрирана преди повече от 40 г. при строителството на подлеза пред бившия Партиен дом, където е съхранена и Източната порта на античната крепост на Улпия Сердика.

Арх. Генчев от дълги години воюва - с променлив успех - за запазването на свидетелствата от сердикийската древност. Миналата година след неговата активна намеса беше възприет тунелен метод в строителството на метрото под бул. “Мария Луиза” и така in situ (на място) над тунела оцеляха ценни паметници на римската архитектура.

- Г-н Генчев, нека ви покажа няколко снимки от 16 август 2009 г. Багер започва да копае на пл. “Независимост”, т. нар. Ларго, около което тази пролет пламнаха спорове...

- Тези снимки документират едно закононарушение.

- И то е било факт още преди 2 години?

- Да. Защото с Постановление 36/1976 г. Министерският съвет определя особен строителен режим за археологичния резерват “Сердика - Средец”, в чиито граници е и Ларгото. Същественото на този режим е, че строителство там може да започва не по-рано от една година, след като бъдат завършени археологическите проучвания и бъде изработен археологичен кадастър, с който проектантът задължително се съобразява. Нищо от това не е направено! Не е изработен археологичен кадастър на Ларгото. Нещо повече - цяла година се строи без одобрен архитектурен проект.

- Застрашени ли са по тази причина паметниците от Сердика?

- Около 1650 г. оттук преминава френският пътешественик Пуле и записва, че в София има две различни архитектури. Едната е римска, а другата е турска. Римските сгради отстъпват място и даже служат като материал за турските строежи. “Развали къща, направи колиба!” Ние смятаме, че онова време е отминало. Искаме да сме културна столица на Европа през 2019-а. Но днес се изгребват градоустройствените свидетелства от Улпия Сердика! И върху римската главна градска улица Виа Принципалис по някакъв измислен контур строят сграда, която излъчва “чара” на гимназиален физкултурен салон! Сградата е ситуирана върху половината на главната улица на Сердика. При това Виа Принципалис е разцепена не напряко, а надълго! По осовата линия! Другата половина оцеля, но се уплашиха, че е улика, и преди 10 дни изгребаха и нея.

- Как е свързана с това “стъклената улица”, за която много се говори? Главният архитект Петър Диков я споменава още преди 4-5 години.

- Щеше да е уместно, ако стъкленото покритие бе над Виа Принципалис и нейната представителна, макар и поломена архитектура... Но аз също ще ви покажа снимки. Ще видите предимно бетон. Тук гледаме откъм подлеза пред ЦУМ към Народното събрание.

- ... зад нас е запад, нали?

- Да, гледаме на изток. Римският град се е простирал и под прясно налетите бетони пред нас. И всичко това е изнесено! А археолог, строител и инвеститор в надпревара твърдят, че не е намерено нищо ценно (?!).

- Ваш опонент писа, че на останките под Ларгото не достига “експозиционен потенциал”...

- Каза го месец преди да бъде разкрит 30-метровият участък на Виа Принципалис, граничещ с Източната порта. Там бе показано на скептиците (другите го знаеха поне от 1/2 век) внушително улично благоустрояване: 8 метра широко улично платно с канализация. На север и на юг от него - защитени от движението и лошото време - пешеходни галерии. Тяхното покритие е стъпило върху скулптирани каменни постаменти за колони, високи 5-6 метра. Проектантът трябва да обича сградата, града, върху които работи. Той не може да подхожда с предубеждение към обекта и да издава присъди за “експозиционния потенциал”.

- Какво според вас би трябвало да се направи?

- Трябваше първо да се реабилитира правовият ред. Макар и post factum трябва да се назоват и укорят всички, които по закон са били длъжни да пазят изискванията. Имам предвид строители, инвеститори, проучватели археолози, проектанти архитекти, администратори, че и държавници.

- Какви точно са последиците от неспазването на закона?

- Оказа се, че проект, който е възложен без обявяване, който не е предмет на конкурс и не е бил предмет на сериозно обсъждане, не е узаконен, нито съобразен с реда за строителство в резервата “Сердика - Средец”, започва да се строи. И се осланя на силата на свършения факт. Около Великден например се разбра, че част от Виа Принципалис е надупчена с машини и са били излети на сляпо (!) мощни стоманобетонни пилоти - може би на 20 м дълбочина. През Виа Принципалис!

- На кое място?

- Точно пред ЦУМ и пред Министерския съвет. Погледнете, това, което виждате на снимката като кръг, е стоманобетон, пробил каменната настилка на Виа Принципалис. През 6-8 метра има такива пилоти...

- И за какво служат?

- За да се постави върху тях стоманобетонна греда и на нея отгоре да леят стоманобетонни стени. А най-голямото поражение става през април т.г. На дължина около 80 м Виа Принципалис бива разсечена по дължина. Всичко откъм юг е изгребано, наливат бетон. “Главболгарстрой” е фирма за масови мащабни работи. Не може на такава организация, с нагласа да преодолява природни препятствия, да се възлага работата в най-финото, най-уязвимото място на София.

- Но автор на искането да се забрани достъпа до работите в Ларгото не е тази фирма, а е археолог...

- Има и услужливи археолози. Кой захвърли костите на Васил Левски. Архитектът Сава Бобчев ги откри, археолог ги затри.

- Тази забрана е с любопитен мотив: “Във връзка с проявения интерес...”

- Значи там стават неща, които не могат да бъдат обществено защитени. Преди дни успях да заснема с телефона си нещо потресаващо - багер, който започва да копае и северната, запазена доскоро, половина на Виа Принципалис. Там няма да се строи, но копаят, замитат улики.

- А сградата все пак за какво ще служи?

- Не знам. Строи се някакво помещение, което за Бойко Борисов е “пасаж с магазини”, за Йорданка Фандъкова е подземен музей, за Петър Диков не е нито музей, нито пасаж...

- Може ли все още нещо да се спаси от Виа Принципалис, или е късно...

- Може. Но когато се опитах да систематизирам най-необходимото, се получиха цели 15 точки (усмихва се). Сега ще ви кажа кое е най-важното на Виа Принципалис - пространството. Може каменните свидетелства да са унищожени (даже и в наши дни!), но уличното пространство е налице. Вземете като пример ул. “Граф Игнатиев”. Цялата архитектура е сменена, но пространството, наследено от Средновековието, е останало. Запазено е настроението - начупено, тясно, сенчесто и търговско-деловито. Важното е, като се тръгне от Източната порта, да се проходи цяла 200-250-метрова римска улица. Това първоначално искаше и гл. арх. Петър Диков. Даже отделни антични фрагменти са достатъчни, за да ни потопят в най-великото за града ни време. А къде да е паметникът на сердикиеца Галерий, римски император, ако не на Виа Принципалис?

- Сякаш говорите за нещо повече от разходка...

- За пространството и за историчното време. Виа Принципалис е един времепространствен улей и в него почти преди 20 века са се движили хора, някои от тях - променили света. По тези плочи е стъпвал Галерий. Той е човекът, който от Сердика точно преди 1700 г. за първи път прокламира правото на християните да се събират, да изповядват религията си, да строят храмове... А какво правим ние? Ще разрушим Виа Принципалис, а отгоре по тротоара ще бъде маркирано къде е била тя. Кой човек би предпочел това пред възможността да се движи по истинската Виа Принципалис? Шизофренно поведение на хора, лишени от чувството за величие.

- Величие? Като римляни?

- Не (засмива се). Като съвременни цивилизовани хора, макар че сме наследници на Рим. Ако сте лишени от усет за величие, как ще градите град? Без величие градът е машина, нещо като пералня... Градът всъщност е нещо повече от бит. Величието на града е плод на усилията на хора (вкл. и на днешните), които пазят и следват замислите на своите предходници; в София те са от поне две хилядолетия. Величието няма “експозиционна стойност”, защото не е предмет, а замисъл, идея. Древните са я наричали Genius Loci - Дух на мястото. В Ларгото сме поверили едно невъзстановимо богатство на хора, които не са подготвени за него. Софийските управници изпуснаха страхотен шанс, шанса да бъде запомнени (и почитани) като най-просветените в софийската история. Е, както гласи пословицата: “Зимваш му, не мойш му да.”

Визитка

Роден е през 1934 г.

Завършва архитектура през 1958 г.

Доктор е на техническите науки от университета в Грац.

Старши научен сътрудник I степен от 1974 г.

Автор на книгата “София мислена в пространството и отвъд времето” (изд. АрхЛИБРИ, С, 2009 г.), отличена с наградата на София за архитектура през 2009 г.

Има многобройни публикации и по геополитика.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1033943

[batbayan]

Во Ерменија пронајден фустан стар 5900 години

Ерменски археолози пронашле делови од шарен женски сламен фустан, за кој веруваат дека е изработен пред околу 5900 години. Фустанот е пронајден при ископувањата во еден пештерски комплекс во јужна Ерменија, каде што претходно се пронајдени и кожен чевел стар 5500 години и винарија изградена пред 6100 година, која е досега најстариот познат објект за производство на вино во светот. Откриениот фустан претставува редок примерок на облека изработен од древен растителен материјал. Деловите од фустанот, чие датирање го извршиле научници од Калифорнискиот универзитет, во моментов се дадени на реставрација.

"Штом ќе се состават сите делови на фустанот ќе се добие целосна слика за тоа што носеле жените во 39 век пред нашата ера", вели археолог од Ерменија.

Ископувањата во пештерскиот комплекс каде што е пронајден фустанот се наоѓаат во почетна фаза, па можно е да се очекуваат и нови интересни откритија.

http://vecer.com.mk/?ItemID=74F8CA9FC5231B4495513700FD2D53D0

[batbayan]

Б. Димитров: Находка в Созопол показва, че Троянската война не е заради Елена

Няколко каменни котви откриха водолазите от подводна експедиция на Националния исторически музей (НИМ) с ръководител д-р Иван Христов, зам.директор на музея, в древно пристанище, разположено западно от остров Св. Кирик и Юлита край Созопол, съобщи директорът на музея Божидар Димитров. Формите на котвите свидетелстват че те са използвани през ХV-ХІІ век пр. Хр. от крито-микенски, карийски или финикийски мореплаватели в епохата преди Троянската война.

Досега се смяташе, че първите средиземноморски мореплаватели в Черно море са гърците, влезли в морето ни през ХІІ в.пр.Хр. Котвите от Созопол разбиват тази представа, доказвайки някои легендарни сведения, че корабоплаване в Черно море има поне едно хилядолетие по-рано. А също, че Троянската война е избухнала не заради хубавата Елена, а заради митата и акцизите, които троянци са наложили на древните мореплаватели, възползувайки се от контрола си над Дарданелите – входа за Черно море, каза Божидар Димитров.

Котвите са от здрав варовик с красиви форми, на тях има пробити по два или три отвора. През единия е минавало котвеното въже, а през другите дървени колове, които са задирали в дъното и спирали кораба. Всяка от тях тежи по 200 кг и очевидно са принадлежали на кораби с голяма за времето товароподемност – 150-200 тона. Не е и тайна какво са изнасяли от нашите брегове тези кораби. Преди всичко жито, но също и солена и сушена риба, кожи, дървен материал, метали /мед, желязо, сребро, олово/, сол, каза Божидар Димитров.

http://www.burgasnews.com/burgas/kultura/46986--b-dimitrov-nahodka-v-sozopol-pokazva-che-troyanskata-vojna-ne-e-zaradi-elena

[batbayan]

Нови археологически открития на о-в "Св.Иван" край Созопол Видео