Археологически статии

[miroki]

Най-после се решили да видят какво има в тази могила. Че и до пътя е.

Понеже има маркировка отгоре си мислех, че е проверена или от ново време.

Хайде още доста има

[miroki]

Ето и координатите.

Дори на снимките се виждат разкопките. Добре, че преди много години като са го намерили е в двора на солниците и е запазено. Дори личи нещо като външна стена известна явно от поне 40 години.

Там ще излезе още много, от спътникът се вижда дори колко още има. А колко вече не е там, за жалост само можем да предполагаме.

43° 7'42.61"С

27°28'21.56"И

Редактирано Март 22, 2013 от miroki

[Last roman]

Показват гробницата на тракийски Династ в Търново:

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1858885

[Galahad]

Не разбрах само, защо след като не е оригиналния скелет, не са сложили реконструкция на покойника по възможност облечен? Преди си беше скелета на Калоян в музея преди агентите Гоце и Тервел да решат да го погребат. Но когато не е владетелския скелет или поне това, което е останало от него, то би било добро вместо зловещия експонат да има примерно восъчна фигура, все едно че още не се е разложил. Сего има просто едно зловещо менте в музея.

В Текирдаг (Родосто, сега в Турция) примерно претендентът за цар Керсеплепт е представен не само чрез скелета си, но и чрез реконструкция, като са сложени и снимки от процеса на реконструиране на лицето. Тъй да се каже открийте разликите с нашенското подражание:

Редактирано Март 23, 2013 от Galahad

[Last roman]

изложба на стъклени съдове и фиали, обхващащи тракийски, гръцки и римски период /5 в. пр. н. е. - 4 в. от н. е./. Събрани от гробници по нашите земи в една наистина уникална експозиция в Пловдив /музей Trakart/. Имах удоволствието да посетя изложбата преди месец, направете го и вие, ако имате път натам.

http://trakart.org/museum/exhibition-glass-in-the-ancient-art/

[Drake]

Откриха съкровище от златни монети на нос Св. Атанас в град Бяла

oт сайта http://www.focus-radio.net/?action=news&id=656199%AE=1
09.04.2013 10:08 / Варна / Новини

Бяла. Още в първите дни от началото на Археологически сезон 2013 г. на нос Св. Атанас, гр. Бяла, научната експедиция с ръководител доц. д-р Валери Йотов попадна на съкровище от великолепно запазени златни монети от VI век . Това съобщиха от пресцентъра на община Бяла. Археологическите проучвания продължават вече пета поредна година и се финансират изцяло с подкрепата на община Бяла. През тази година ще приключи и Проект „Консервация, реставрация, експониране и социализация на Антично селище и късноантична крепост на нос „Св. Атанас” и превръщането им във водеща туристическа атракция на територията на Община Бяла“, по Оперативна програма за „Регионално развитие“ 2007-2013 г. на Европейския фонд за регионално развитие.

Повече информация за значимостта на разкопките на късноантичната крепост на нос Св. Атанас и за златните монети, ще бъде представена на пресконференция, която ще се проведе на 10 април от 10.00 часа в зала „Одесос“ в Археологическия музей във Варна. Ще присъстват кметът на община Бяла Анастас Трендафилов, доц. д-р Валери Йотов, Александър Минчев – зам. ръководител на археологическата експедиция и Жасмина Велинова – координатор на Проект „Консервация, реставрация, експониране и социализация на Антично селище и късноантична крепост на нос „Св. Атанас”.

И една статия за същия археологически обект от сайта на община Бяла:

Археолози откриват в Бяла редки за България паметници на християнската култура

В раннохристиянския комплекс в крепостта на нос св. Атанас, гр. Бяла археолози откриха три помещения за покръстване – кръщелни или баптистерии. За тези интересни открития разказват ръководителите на научната експедиция доц. д-р Валери Йотов и Александър Минчев.

„Баптистерий 1 е бил изграден в северната половина на предверието на базиликата. Според формата на басейна се отнася към тип „кръг в правоъгълник”. Често срещан тип е за Изтока, поради което другото наименование е „сирийски” тип. Това е единственият засега баптистерий с такава форма в България.

В тази си част, където се е намирал баптистерий 1, предверието е било украсено със стенописи и надписи. Между по-големите има един със запазен частично образ на светец (възможно – Исус Христос). Има също два фрагмента с частично повредени надписи с имена на латински: MARI[A] и HІEUS (или HРEUS). Засега, това са и най-ранните надписи с имената на Св. Богородица и на Иисус Христос от българските земи.

През 2010 г., в най-източното помещение – част от намиращата се северно от базиликата триделна сграда бе проучен кръстовиден баптистерий, а през 2012 г. под него се откри структурата на друг, по-ранен. Стратиграфската позиция ни накара да ги определим като баптистерий 2А (по-ранният) и баптистерий 2Б (по-късния).

Баптистерий 2Б (по-късният/горният): има форма на кръст, в чиито център е оформен цилиндричен басейн с по две стъпала от четирите страни. В най-късния етап от използването басейнът е бил с малък размер.

Баптистерий 2А (проучен в 2012 г.; по-ранният/отдолу) е с басейн, който е еднакъв по форма с басейна на баптистерий 1, но ориентиран в посока север-юг. Неговият улей за оттичане на водата е насочен в северна посока и също е оформен от продълговата амфора. Баптистерий 2А се отнася също към тип „кръг в правоъгълник”.

Без съмнение, по-ранният от тия два баптистерия (2А) е изграден след разрушаването на баптистерий 1 (в предверието на базиликата), което е станало в средата на V в. Помещението на този ранен баптистерий (2А) е имало входове в източния и в западния зид. Навярно в първата половина на VІ в. е бил изграден горният баптистерий 2Б, който след няколко поправки е бил използван до първите десетилетия на VІІ в.

Може да се приеме със сигурност, че баптистерий 1 е бил използван в първите години на покръстване на местното население – предимно възрастни. По тази причина басейнът му е с по-големи размери и дълбочина. Приблизително със същите размери (но ориентиран север-юг) е и следващият като хронология баптистерий 2А. Най-късният баптистерий 2Б е с по-малък размер на басейна – навярно вече за кръщаване основно на новородените.“

Александър Минчев – зам. научен ръководителят на археологическата експедиция на нос Св. Атанас бе поканен на 22 март да представи тези и други интересни открития пред Папския институт по християнска археология в Рим. Папският институт е най-реномираният център за християнска археология не само в Италия, но изобщо в Западния свят. През месец април 2012 г. петдесет души от Папския институт посетиха обекта на нос Св. Атанас и археологическата експозиция изложена в Общинския културен институт /музей/ - гр. Бяла. Александър Минчев е първият българин, поканен да участва с лекция в Института.

автор:Връзки с обществеността и медии

Редактирано Април 9, 2013 от Drake

[batbayan]

На 82-годишна възраст почина археологът проф. Димитър Овчаров

София. На 82-годишна възраст тази нощ почина доайенът на българската археология професор Димитър Овчаров. Това съобщи за Агенция "Фокус" синът му - проф. Николай Овчаров. Проф. Димитър Овчаров е роден на 28 април 1931 година в град София. През 1956 година завършва висше образование специалност „История“ в Софийски университет „Климент Охридски“, профил „Археология“. От 1956 до 1959 година работи като уредник в отдел „Възраждане“ в Окръжния исторически музей в град Велико Търново. През 1960 година става директор на новосъздадения Окръжен исторически музей в град Търговище. Със своята съпруга Мария Овчарова са основоположници на професионалното музейно дело и основатели на търговищкия музей като самостоятелен културен институт. От 1968 до 1974 година Овчаров е научен сътрудник във Военноисторическия музей в град София. От 1974 до 2001 година е старши научен сътрудник в Археологическия институт с музей при БАН. От 1983 до 1993 година е ръководител на Секцията по средновековна археология там. Носител е на много държавни и международни награди.

[T.Jonchev]

Бог да го прости!

Беше голям специалист и много коректен човек.

[Last roman]

Части от сфинкс открити в сев. Израел:

http://www.france24.com/en/20130709-unique-egyptian-sphinx-unearthed-north-israel

[Monarh]

Открит е кладенец от Късния римски период в Хеслингтън, Англия :

http://www.archaeology.org/news/1068-130710-england-roman-well

Редактирано Юли 10, 2013 от Петър Петров

[Last roman]

уникални етруски урни, спасени от лапите на италианските иманяри:

http://ancientrome.ru/archaeol/article.htm?a=386

[Last roman]

Златна гробница изкопаха край Брестовица

Богатият тракийски гроб е на аристократи, управлявали древния град

Много богато погребение на тракийски аристократ от Филипопол излезе при разкопки на Памук могила до Брестовица. Злато, съдове, стъклени предмети, оръжие и дарове извади оттам директорът на пловдивския археологически музей ст.н.с. д-р Костадин Кисьов. Според него могилата се очертава като фамилна гробница на аристократи, управлявали древния град. За проучванията пловдивската община отпусна 50 000 лева, а кметът Иван Тотев не е на себе си от радост. Могилата е от ІІ - ІІІ век и е много внушителна - висока е близо 14 метра, а диаметърът е й 70 м. По предварителни изчисления е засипана с 25 000 кубика пръст.

Златен пръстен с гема е от най-уникалните находки, излезли от гроба в Памук могила край Брестовица.

"Пет години търсих финансиране, за да я разкрия. Срещнах разбиране от кмета на Пловдив",благодарен е д-р Кисьов. Извадените оттам уникати щели да напълнят цяла витрина в музея. Те се появиха на 2 м под върха на могилата в сряда. Кисьов е категоричен, че такъв пищен гроб на тракийски аристократ от римската епоха не е намиран досега. В огромен глинен съд (питос) са положени даровете на покойника. А погребението е извършено чрез трупоизгаряне. "По всичко личи, че е на знатен тракиец", убеден е археологът. И показва два железни меча, три копия и много лични вещи на починалия. Най-много бие на очи златният пръстен с гема. До него е била поставена бронзова монета. Те я предназначена за подземния лодкар Харон, който трябва да пренесе мъртвия по река Стикс от единия в другия свят. Известно е, че траките са вярвали в безсмъртието. Затова и в гроба е положен целият личен инвентар, ползван преживе от аристократа. Впечатляващи са 4 стъклени балсамария, в които е имало етерични масла. Открити са 4 глинени съда, две бронзови хидрии, предназначени за вода и вино. Дръжките им са оформени с глави на божества. Има и бронзови патери, които са служили за поливане при къпане, а също и купи за храна. Два свещника, завършващи с фигури, сащо са положени в нетипичния гроб. От тях са висяли бронзови лампи за осветление.

"Цялата лична посуда е поставена като дарове, за да му служи в отвъдния живот", разяснява Кисьов. Ден преди това още в самото начало на разкопките археологът откри в северозападната периферя на същата могила вторично погребение, извършено в глинена урна. В нея освен останките на мъртвия са намерени сребърен и бронзов пръстен. Кисьов продължава да търси централното погребение в могилата. Очаква да се появи зидана гробница, тъй като такава е имало в съседство, разрушена частично от иманяри. Те са атакували и Памук могила. От северната й страна са прокопали голям тунел дълъг 13 метра. За щастие не са попаднали на гроб. Не е изключено откритията край Брестовица да надминат тези от Старосел, допускат учени. "Ако се появи гробница, тя ще бъде експонирана и превърната в туристическа атракция", казва Кисьов.

"Мястото е много близо до Пловдив, което подсказва, че тук са погребвани тракийски управници. Те са имали вили в околността и са идвали тук на отдих. В никакъв случай не са били по-прости от нас", смее се археологът. До месец прогнозира, че ще проучи цялостно могилата и благодари за помощта на кмета на Брестовица Любомир Радев.
http://www.plovdivutre.bg/2013/07/12/176616-zlatna_grobnitsa_izkopaha_kray_brestovitsa

[vvarbanov]

уникални етруски урни, спасени от лапите на италианските иманяри:

http://ancientrome.ru/archaeol/article.htm?a=386

До колкото разбрах от превода на гугъл не става въпрос за иманяри.Човека намерил антиките е строителен предприемач който е копаел с редовно строително разрешение.Намервачите на съкровища много често се бъркат с иманярите.

До 1980 година в България нямаше още металотърсачи и антиките и колективните находки се намираха случайно.Като не броим естествено намерените при археологически разкопки.Йорданка Юрукова пише че на година са намирани около 40 броя колективни находки.Най много са намерените при обработка на почвата, по време и след оран.Няма значение едно съкровището дали е намерено случайно или е търсено нарочно.Единствено което е от значение е то да се предаде в едноседмичен срок.Това важи за България ,за другите държави си имат други закони.Трябва да се знае че търсенето на съкровища не е незаконно.Забранени са разкопките и тъсенето на обектите които са паметници на културата(даже и да не са открити и регистрирани).Иманярите не са престъпници и търсенето или намирането на съкровище не е престъпление.Престъпление става ако съкровището не се предаде от намервача като няма значение той дали е иманяр,археолог или друг гражданин.

До 1986 година и известно време след нея музеите в България имаха тесни взаимоотношения с търсачите.Казвам търсачите, защото това са хора които не търсят конкретно имане като иманярите.Интересни за търсачите са всички монети и предмети.Включително черните и цветни метали за скрап изхвърлени на боклука от домакинствата,предприятията,АПК И други.Поддържайки тесни връзки с търсачите,в музеите не само попаднаха десетки хиляди антики,но и бяха открити и регистрирани много антични селища,крепости,некрополи и други.Нещо подобно сега се случва в Англия.Там както и у нас най много антични селища се намират в обработваеми терени.В нивите обикновенно не само се оре целия културен пласт ,но и се дискова,бранува,сее,грапи, тори и пръска с химикали и торове.Почти не може да се намери цяла монета,тя е или счупена,прегъната,надраскана или с повредена от торовете повърхност.Античните предмети като фибули,апликации,токи,статуетки и др. почти винаги са начупени на няколко части.Трябва да се има в предвид че до всяко населено място има средно от 2-7 такива антични селища.Не може да се забрани обработката на терените защото ще се лишим от прекалено много плодородна земя.Разкопки на тия места не могат да направят англичаните,а камо ли ние с тия три милиона които отпуска държавата.

Няма предмет или инструмент с който да не може да се извърши престъпление.Но това не е причина да се забраняват металдетекторите и търсенето на съкровища.

Българската федерация по металдетектинг ,инициира подписка за промяна на закона за културните ценности и вече я внесе в парламента.Надяваме се че депутатите ще последват примера на Англия където след либерализирането на металдетектинга постъпленията в музеите са се увеличили с 500%.Една част от намерените там антики се откупуват от музея,а другите се продават по аукционите в Европа.От там нашите колекционери могат и си купуват монети за да си попълнят колекциите.Трябва да се разрешат търговията,търговете и колекционирането на антики и у нас.Не виждам защо след като ние може да си купим антики от ЕС и те да не си купят наши антики.

[Last roman]

благодаря за уточнението.

[roca]

мм да, разликата е изключително важна в случея

[vvarbanov]

мм да, разликата е изключително важна в случея

Не ми беше толкова целта да уточня разликата между иманярите и случайните намервачи.Исках главно(и то се разбира от написаното) да подчертая ,че иманярите,нумизматите и колекционерите не са вредни.Образа който медиите създават за тях от 1986 година насам и който ги представя като престъпници, е съзнателно изкривен и погрешен.Представите в ЕС (където и ние драпаме да влезем) за хората занимаващи се с антики е съвсем друг.Трябва да приравним ценностните си системи.Защото има и случаи участващите в една и съща далавера за източване на европейски средства ,в Германия отдавна да излежават присъди.А у нас да са оправдани от съда.

[Last roman]

Уникални находки, разкрити до момента при разкопките на Памук могила край Брестовица, представиха кметът на Пловдив Иван Тотев и директорът на Археологическия музей музей доц. д-р Костадин Кисьов, видя репортер на Plovdiv24.bg. Доц. Кисьов свързва могилата с тракийския владетел Реметалк Втори, за който има писмени данни, че управлява Филипопол като един от най-ревностните политически съюзници на Рим.

Благодарение на него градът намира съмишленик в прокарване на тяхната политика в ранните периоди на завладяване на Балканския полуостров и с това и създаването на Филипопол като метрополия на цяла провинция "Тракия". Това се случва 26 г. сл. Хр. Според Кисьов все още нямаме открити гробници на тракийски владетели както от ранните, така и от късните периоди.

Най-впечатляващата находка е бронзов шлем. Той е във фрагментирано състояние, но всички негови части са запазени и след реставрация до една година той ще бъде като нов. Това е боен параден шлем с желязна основа. Този, който го е притежавал, е бил военачалник от много висок ранг. Той е изработен специално за него и е с релефни сцени с митологична тематика. Открити са още монети от времето на Марк Антоний и Нерон, свещник, златен пръстен, мечове и копия.

Костадин Кисьов заяви, че 5 години се е опитвал да намери финансиране, за да започне проучвания на могилата. Тя е единствената в района на Брестовица, която не е разрушена или ограбена от иманяри. Намерен е един иманярски тунел с дължина 14 метра от северната страна на могилата, на за радост нищо не е разрушено.

"Ако предложението ми за финансиране не беше прието от г-н Тотев нищо от това, което открихме, нямаше да може да се види. Щеше да се намира в частни колекции в страната или извън нея", об

ясни директорът на Археологическия музей.

50 000 лева е била субсидията за провеждането на разкопките. Такъв гроб и такава могила от 1 век пр.Хр. и 1 век след Хр. е изключително рядка находка, разказаха от музея. От този период в България почти няма такива открити. Тя е една от най-големите по размери в България. Тя е с диаметър 70 метра и висока 13 метра. Това са около 30 000 кубика пръст. Разкопките са достигнали три метра от върха на могилата, което означава, че са проучени само две трети от него. В резултат на това са открити два гроба. Това са 2/3 от находките, но са най-ценните - личните дарове към двамата погребани мъже. Те са произведени в Рим, в италийски ателиета и са дошли тук по търговски път или с частни поръчки.

Кметът Тотев поясни, че разкопките ще продължат няколко сезона, тъй като дори и той е любопитен какво още ще бъде изкопано под земята.


Read more: http://news.plovdiv24.bg/443639.html#ixzz2ZJiZNg8y

[vorfax]

Откриха сребро за 35 млн. долара на дъното на морето край Ирландия.

Американската компания "Одисей марин", специализирана в търсенето на морски съкровища ще вземе 80% от цената на съкровището, останалото отива за хазната.

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5957971

[Last roman]

Чувал злато изскочи от Памуклията

Уникални бижута от I век след Христа, неоткривани досега, изравят от могилата край Брестовица

Уникални златни накити на богата жена от I век след Христа откриха археолозите в могилата Памуклията край пловдивското село Брестовица. Брошка и шнола от истинско злато доказват, че в този гроб е била положена знатна дама, вероятно съпругата на високопоставения воин, чието погребение специалистите разкопаха и проучиха преди дни.

Безценната сбирка находки от този хълм се попълва и с пълен набор от тоалетни принадлежности, грижливо подредени в кутия. Те са личните вещи на жената, която е погребаната чрез кремация. Положени са заедно с костите след изгарянето, обяснява ръководителят на археологическата експедиция д-р Костадин Кисьов.
Брошката е с триъгълна форма, фино украсена с филигран, в ъглите има апликирани орнаменти от емайл, които приличат на плетена дантела. На гърба са запазени иглата и щифтът, с които бижуто се е прикрепвало за дрехата - всичко от чисто злато.
Висулката - старинна шнола за коса, впечатлява с големината и вида си. Тя е масивна с форма на полусфера и със няколко златни гранули. Функцията є е била да хваща кичури, но е служела и за украса, обяснява специалистът.


Златни накити от толкова ранен период и такъв тип не са откривани досега, казва Кисьов. Нещо повече - ценните дамски аксесоари са били в дървено сандъче с бронзов обков. Във вековете дървото е изгнило, но апликациите, ключалките, дръжките от сребро и бронзовото дъно на кутията са се запазили. В нея са намерени три стъклени балсамарии, на дъното им има изсъхнали утайки в тъмен цвят. Тепърва ще се прави химичен анализ на състава на материала. В гробното огнище е имало и малък бронзов леген, две големи глинени балсамарии за помада, и бронзова патера - канче за поливане с вода, нещо като тасче за баня с дръжка.
Това богатството за археологическата наука потвърждава тезата, че могилата е скрила за наши дни цял фамилен некропол от първите векове. Екипът свързва новооткрития гроб хронологически с разкритите вече две погребения на тракийски воини-пълководци, защото жената е положена съвсем близо до тях. И намерените при нея бронзови съдове са еднотипни като начин на производство и като форма с тези, открити в мъжкото погребение, уточнява Кисьов.


Той продължава да изкопава в дълбочина. Достигнати са 7 метра, имат да проникнат до 13 метра надолу, до първичното погребение или централния гроб, заради който древните хора са изградили могилата. Кисьов предполага, че находките имат връзка с тракийския владетел Реметалк II, който е управлявал Филипопол през I век след Христа като съюзник на Рим.
Разкопките се провеждат при изключителни мерки за сигурност. Денонощно Памуклията се охранява. Единственият, който се ползва с привилегията да бъде допускан на хълма всеки ден и да се радва заедно с археолозите на новите открития, е кметът на община Родопи Пламен Спасов. Той толкова е впечатлен от съкровищата в обекта, че работният му ден започва и завършва на разкопките, казват работниците на Памуклията.


Те са щастливи, че са част от проучването на най-голямата и най-богатата могила в Пловдивска област. Тя крие уникални находки отпреди 2000 г. Разкопава се от екип на Археологически музей-Пловдив. Експедицията се финансира от община Пловдив.
През първите няколко седмици бяха открити огромна мраморна урна, захлупена с капак, с две големи дръжки, декорирана с растителни орнаменти, бронзова лампа, монета, бронзов леген за хигиенни нужди, бронзови съдове с митологични фигури - все гробни дарове, които са неразделна част от тракийските ритуални преселения на покойника. Акцент в колекцията до онзи ден беше шлемът с формата на човешка глава с изображение на релефна коса, с фриз, украсен с фигури от митологични сцени, два набузника, също богато декорирани с релефни фигури, свързани с древните митове и вярвания.
От вчера перла на разкопките са златните бижута.
Всички открити находки вече са прибрани в ателиетата за реставрация на Археологическия музей в Пловдив.

http://marica.bg/чувал-злато-изскочи-от-памуклията-(обновена-снимки)-news130098.html

[vvarbanov]

"Чувал злато изскочи от Памуклията" -От горното не става ясно къде е чувала със златото.Да не би тия две брошки да пълнят чувала?По нагоре четем за намерени 35 тона сребро на кюлчета,а на снимката има монети кой знае къде намерени.То вярно че каквото пишат журналистите не е задължително да е истина.Но в случая истината е зрънце злато в един чувал лъжа.

[Last roman]

е, журналистическата статия е създадена да генерира интерес, затова се използват такива цветущи фрази. И все пак след погребението на богатия тракиец, имаме и такова на тракийка.

[Last roman]

Нанотехнологиите – плод на прогреса? Нищо подобно!

Чаша на 1600 години сочи, че техни "родители" са древните римляни

Днес свикнахме да раздробяваме света на все по-малки частици и да сътворяваме изделия от все по-дребни елементи. Оказва се обаче, че нанотехнологиите не са плод на съвременния прогрес.

Римска чаша на 1600 години е ранен пример за нанотехнологии, защото стъклото, от което е направена, е импрегнирано с частици сребро и злато, така че, когато е осветена отпред, тя е зелена, а когато светлината бъде преместена зад нея, става червена, съобщава Daily Mail.

Точното количество на металите е накарало експертите да нарекат древните римляни "пионери на нанотехнологията". Частиците сребро и злато са с диаметър 50 нанометра - хиляди пъти по-малки от зрънце сол.

Ликурговата чаша е изложена в Британския музей в Лондон. Тя е направена от дихроично стъкло, като материалът е манипулиран на атомно и молекулярно ниво. Учените разгадават тайната чак когато изследват отчупени парчета от нея под микроскоп.

Археологът Иън Фрийстоун от лондонския Юнивърсити колидж, който изследва чашата, я нарече "смайващо постижение". Чашата е използвана по специални поводи. Специалистите мислят, че когато тя е била пълна с течност, в зависимост от вида ѝ, поведението на вибриращите електрони се е променяло, както и цветът ѝ.

От вода например тя е ставала синя, а от мазнина – червена. Изработена е през IV век, вероятно в Рим, допълва БТА.

http://inews.bg/Иновации/Нанотехнологиите-плод-на-прогреса-Нищо-подобно-_l.a_c.456_i.317757.html

[Skubi]

Ами и други чудеса саможели да правят хората.

Например в германия от различни разкопки намират такива бисери които не са били там произведени. По анализ на компонентите ами някъде в региона Wadi El Natrun в египет.

Но интересното е, че бисерът е произведен в две фази. Сърцевината е наслоена със сребро и от горе пак е нанесено стъкло.

http://www.sciencedaily.com/releases/2013/08/130809114831.htm

[batbayan]

Пронађен град из времена Христовог земаљског живота

Древни град који је постојао прије више од 2000 година пронашли су археолози на сјеверо-западној обали Галилејског језера у долини Гоносар у Израелу.

Пронађени град може бити старо насеље Далманута (Dalmanutha или Dalmanoutha) које је описано у Јеванђељу по Марку као мјесто гдје је Исус испловио послије чуда кад је нахранио 4000 људи, умноживши неколико риба и хљебова. Ово мишљење је изнио Кен Дарк са универзитета Ридинг у Великој Британији, чији је тим пронашао град за вријеме археолошких ископавања области.

Археолози такође повезују са овим градом, познат у научним круговима, стари брод који датира из времена прије 2000 година, а који је откривен 1986. године на обали поменутог насеља. О проналаску чамца саопштено је прије двије деценије, али сада откриžе града представља нову информацију о том артефакту, саопштава Седмица, позивајуžи се на LiveScience.com

https://radiosvetigora.wordpress.com/2013/09/28/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%92%D0%B5%D0%BD-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-%D0%B8%D0%B7-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B3-%D0%B7%D0%B5/

[batbayan]

У гробници патријарха Никона остао само бели саркофаг од гипса

НА ТЕРИТОРИЈИ РЈАЗАЊА ЗА 200 ГОДИНА ИСКОПАВАЊА ПРОНАЂЕНО ВЕŽ 17-ТО ЗАКОПАНО БЛАГО

• Истражена је келија патријарха Никона у коју се повлачио ради рачунања датума Васкрса и постова

РУСКИ археолози су током ове године – поред свега осталог – ископали богату древну руску некрополу из IX – XI века, која спада међу прве хришžанске гробнице у тој земљи.

Али, највеžи број откриžа је на територији Ново-Јерусалимског манастира, изграђеног у XVII веку за време патријарха Никона. Ископавања овде трају веž пету годину, а истражено је тек око 20% територије.

„Ове године ексхумирана је гробница патријарха Никона, која је потпуно опљачкана и уништена, остао је само бели саркофаг од гипса. Ипак, и сам саркофаг представља приличну загонетку за научнике – истиче руководилац сектора за археологију Москве Института за археологију РАН, доктор историјских наука Леонид Бељајев. Ради се о томе да такав гипс није пронађен нигде на територији Русије.

Доста проналазака било је и приликом ископавања у радионицама: патријарх Никон се одликовао од веžине црквених поглавара тиме што је и сам, заједно с монасима, радио у радионицама, правеžи дрвене и керамичке предмете. „То је био поглавар цркве новог типа. Нажалост, патријарх није успео да заврши свој манастир, послат је на робију, а манастир више није видео, јер је, враžајуžи се у њега са робије, умро код Јарославља” – рекао је Леонид Бељајев.

Ове године истражена је келија патријарха Никона у коју се повлачио ради рачунања датума Васкрса и постова. Ту су археолози пронашли хидротехничке инсталације које су веома сличне данашњој канализацији – у оно време грађевине на том инжењерском нивоу и у просвеžеној Европи биле су права реткост.

Археолози су пронашли и предмет који су у почтеку сматрали керамичком књигом – у то време је било популарно правити књиге са корицама од керамике. Ипак, после детаљнијег проучавања се испоставило да је то чутурица урађена тако да личи на књигу. Највероватније је да је и њу урадио сам патријарх Никон у једној од радионица.

По речима Бељајева, неке радионице биле су праве лабораторије – у њима су се вршили различити експерименти, правили се нови предмети.

„Нешто се после производило, нешто је бацано, између осталог, из идеолошких разлога, и ми сад у овим гомилама отпада проналазимо керамичке ликове Исуса Христа” – каже Бељајев.

Археолозима није било јасно зашто се то догодило. Одговор је био неочекиван – тај Христов лик има велике уши као на западу, док се у руској православној традицији Христос приказује са полуотвореним или затвореним ушима.

Све у свему, „западни иконографски модел” био је шкартиран.

Овог лета извођена су озбиљна ископавања на територији Рјазања – ту су археолози пронашли велику количину накита. То је веž 17. благо које је пронађено на територији Рјазања за 200 година ископавања.

Стари Рјазањ је био први град, на који су 1237. напали Монголи – за пет дана опсаде житељи су у земљу закопали све вредне предмете, после чега је град био срушен и више никад није обновљен. Колико још блага чува древни Рјазањ – није познато.

http://fakti.org/rossiya/u-grobnici-patrijarha-nikona-ostao-samo-beli-sarkofag-od-gipsa