Археологически статии

**Skubi** · Март 14, 2015

Предполага се, че руски и унгарски археолози са открили прародината на унгарците. Региона около южният Урал.

И придвижването им до Панония е минало за едно поколение....

http://index.hu/galeria/index/tudomany/2015/03/11/megvannak_az_osmagyarok/

http://index.hu/tudomany/tortenelem/2015/03/14/megvannak_az_osmagyarok/ :grin: :grin: :grin:

**Last roman** · Март 26, 2015

Край град Триест археолози откриха най-старият римски военен лагер

Римските армии са едни от най-успешните в световната история. С помощта на легионите е градена империята, простирала се на три континента. Едно от големите предимства на римските войски над противниците им е умението да строят военни лагери.

И до днес не е съвсем ясно кога и как римляните започват да строят военните си лагери. До скоро най-ранните известни римски военни лагери бяха испанските в Нуманция и в Педросильо. Те са датирани, съответно, от 154 и 155 година преди новата ера. Но открит наскоро лагер на територията на Италия може да се окаже построен през 178 г. пр.н.е. – т.е. с почти четвърт век по-стар. За находката се съобщава в статия за списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

“Това, вероятно, е най-ранният образец на укрепен военен лагер в целия римски свят”, казва водещият автор на изследването Федерико Бернардини (Federico Bernardini), археолог, който работи в Международния център по теоретична физика “Абдус Салам” (в Триест) и в Центъра “Ферми” (Рим).

Археолозите са открили лагера в Муджа, във вътрешната част на залива на Триест, който се намира близо до границата на Италия със Словения. Това е един от най-добре защитените естествени заливи по северното крайбрежие на Адриатическо море. Затова и мястото отдавна е предпочетено за заселване.

Екипът е използвал лазерен аналог на радара – лидар (LIDAR, LIght Identification Detection and Ranging – “сетлинно откриване и измерване на разстояние”). Уредът е монтиран на специализиран хеликоптер. “Лидарът е като нов телескоп, който ни позволява да видите неща, оставащи скрити за невъоръженото око. Той може да открие останките от древно съоръжение, скрити от дървета или от други особености на ландшафта”, разказва съавторът в изследването Клаудио Туниц, физик от Международния център по теоретична физика “Абдус Салам” и Центъра “Ферми”.

Изображение от лидара. С буквата "С" е означен главният лагер край Сан Роко. "А" - лагерът на възвишението Грочана, "В" - укреплението на хребета Монтедоро. снимка: Civil Protection of Friuli Venezia Giulia

Приборът дава на учените неочаквани резултати дори на места, които са сравнително добре проучени и то на отдавна обитавани територии. Лидарът ни позволява за няколко месеца да изследваме територии, които при използване на традиционните за археологията методи бихме претърсвали векове, смята Клаудио Туниц.

С помощта на лидар, георадар и археологически разкопки на терен изследователите откриват останки от военен лагер в Сан Роко. “След като [Бернардини] забеляза на изображенията първия римски лагер, се втурна към паметника, който се оказа на около 30 минути от нашия институт, за да намери преки доказателства”, разказва физикът. “И разбира се, след съвсем кратък оглед на паметника, той намери явни свидетелства от римския период, като характерни за епохата пирони, използвани за подсилване на обувките на римските пехотинци, както и фрагменти от римски амфори, които са се използвали масово за съхраняване на зехтин, вино и други хранителни продукти”, добавя Клаудио Туниц.

Военният лагер е относително голям – заемал площ от над 13 хектара. Защитаван е от впечатляващи укрепления и вал, чиято ширина достига до 25 метра. Лагерът се намира на хълм, заемайки стратегическо положение, на около два километра от съвременния бряг на Муджа.

Две по-малки укрепления са прикривали фланговете на главния лагер. Едното се намира на голяма тераса на хребета Монтедоро, господствайки над река Розандра. Второто укрепление е на възвишението Грочана и от него е контролиран залива Муджа, както и пътищата, водещи от залива на Триест към териториите на съвременните Словения и Хърватия.

Това е първият римски военен лагер, открит на територията на днешна Италия. Находката вероятно е издигната по времето, когато Рим воюва срещу местния народ, известен под името истри. В древността те са контролирали Истрийския полуостров. Задача на двете укрепления е била и защитата на съседния град Аквилея от набезите на истрите. Аквилея е важен пункт за търговията със зехтин, вино и роби. По-късно градът се превръща в един най-големите в Римската империя.

Римският историк Тит Ливий описва истрите като безчестни пирати. Според описанието му, през първия етап от конфликта варварите побеждават два римски легиона и превземат лагера им. Но откриват запасите от вино, напиват се и това позволява на римляните лесно да си върнат отново лагера.

Фрагментите от керамика, открити в Сан Роко, датират паметника от периода между края на III в. пр.н.е. и първите десетилетия на II в. пр.н.е. “Изследването на тези находки ще бъде важно за изучаването на ранната римска военна архитектура и произхода на римските военни лагери”, отбелязва Федерико Бернардини.

Възрастта, размерите и разположението на паметника в Сан Роко точно съответстват на военния лагер, за който Ливий пише, че е построен през 178 г. пр.н.е. “[Това е] много важен период за граничните райони от времето на Римската република”, смята Клаудио Туниц.

Древните източници дават основание да се смята, че римляните може да са ползвали лагера, чак до времето, когато е основана колонията Тергест (днешният Триест). “Много европейски градове възникват край древни римски военни лагери. Сред тях са Бонна (днес Бон), Виндобона (днешна Виена), Еборак (днес Йорк), Аргенторат (днес Страсбург)”, завършва Туниц.

Предстои да се извършат пълномащабни археологически разкопки на мястото на новооткритите укрепления.

По материали на LiveScience

http://historynakratko.blogspot.com/2015/03/blog-post_687.html?m=1

**Drake** · Май 10, 2015

Най-старата гривна в света, на възраст от поне 40 000 години, е открита в пещерата Денисова. През миналата зима в същата пещера е открито "колие" от зъби на лос от преди 50 000 години. По информация на Siberian Times, браслетът от полиран слюдоподобен минерал - хлорит е бил открит още през 2008 г. , но експертите едва сега са потвърдили историческата му стойност. Украшението мени цвета си, като през деня отразява слънчевите лъчи, а вечер в светлината на огъня придобива зеленикав оттенък.

Повече може да намерите тук: http://siberiantimes.com/science/casestudy/features/f0100-stone-bracelet-is-oldest-ever-found-in-the-world/

935ff168e739fc3d837288faedd2326202c5668a

**Galahad** · Май 26, 2015

Крепостна стена и стенописи бяха открити в Силистра

Неизвестна за археолозите крепостна стена на късноантичния Дуросторум и стенописи бяха открити при разкопки в Силистра. Това съобщи проф. Георги Атанасов от Регионалния исторически музей в Силистра.

Според него вероятно в началото на VI в. целият обитаем град е бил защитен от външна крепостна стена. Тя е с широчина между два-два метра и петнайсет сантиметра и на места е запазена на височина метър-метър и половина. Имало е и правоъгълни кули. За изграждането на стената е използван много силен червен хоросан.

В останки от представителна сграда от II в. са регистрирани за първи път качествени стенописи, изпълнени в помпеанско червено и в наситени сини, зелени и жълти цветове.

**П. Теодосиев** · Юни 11, 2015

Археолози от Израел са открили 1500-годишни останки от християнска църква в близост до Абу Гош, малък град, разположен на 10 км. западно от Ерусалим.

Повече: http://nauka.bg/a/%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-1500-%D0%B3-%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%BB

**Last roman** · Юни 11, 2015

а ето какво след години немара излиза у нас:

Голямата Базилика разкрива тайните си

Излезе долният пласт от раннохристиянската мозайка, изкусен, орнаментално украсен и цветен

Откриха стенописи по зидария в остатъците от храма, излязоха и основи от римска сграда

Работата по Голямата Базилика продължава усилено, въпреки дъждовното време през последните няколко дни. Археолози и реставратори разкриват двата пласта раннохристиянска мозайка с хирургическа прецизност дори под чадъри, шатри и дъждобрани. Вече са открити и част от стенописи върху зидария на един от корабите в храма, които тепърва ще се проучват. Голямата Базилика постепенно разкрива тайните си, коментират на място археолози.

Една от най-ярките картинни мозайки, ключовата сцена за южния кораб –Изворът на живота, в момента е в процес на обработка от страна на специалистите. Работата по нея е изключително трудна и прецизна, тъй като заради напластяването над нея, тя не е в много добро състояние. Затова бива редена на ръка камъче по камъче. Картината, която трябва да се разкрие, е повече от впечатляваща и представлява два пауна с фонтан. Мозаечната сцена се реставрира по останалите снимкови материали през годините.

Долният пласт е значително по-орнаментално украсен и цветен, но той е доста по-запазен и полиран. Разкритите до момента изображения в по-голямата си част са различни кръстове.Той е и голямата авантюра за експертите на терен, тъй като досега не е разкриван и сцените по него все още се крият под горната повърхност.

В момента археолозите са се заели и със сондаж, където освен пластовете мозайка и хоросан са открити и основи от сграда, най-вероятно от римския период.Над долния слой мозайка пък има няколко пръста хоросан. Вероятно в един момент от живота на Голямата Базилика, която е била една от най-големите сгради на Балканите, е било решено старият под да се затрупа, за да се отвори възможност за нова мозайка, в която са изобразени много птици.

Излязоха и двата пласта от мозайката

В момента експертите събират стотиците разхвърляни камъчета от мозайката, оставена дълги години на капризите на времето и човека. На много места се губят цели петна от безценния артефакт, но археолозите са оптимисти за цялостния бъдещ блясък на двата пласта раннохристиянска мозайка. След като разкрият всички слоеве, те внимателно ще трябва да ги отлепят със специална техника, за да ги реставрират на закрито, а в следващ момент да ги върнат в бъдещия музей Голяма Базалика.

Реставрирането, експонирането и социализацията на Епископската или Голямата Базилика, под която ще блеснат уникалните близо раннохристиянски мозайки, се поема от Америка за България.

http://podtepeto.com/ailiak/golyamata-bazilika-razkriva-tajnite-si/

Редактирано Юни 11, 2015 от Last roman

**miroki** · Юни 11, 2015

Супер.

**Galahad** · Юни 30, 2015

Неизвестна крепост е открита до Приморско

Крепостта заема площ около три декара и е разположена на хълм над един от завоите на река Ропотамо.

През първата седмица от разкопките е разкрита част от крепостната стена, жилища, покрити с керемиди и необичаен каменен кръг в чиито център са открити странни тракийски керамични урни, украсени с релефи на бичи глави.

Открити са сребърни монети на съседна Аполония и на Маронея - античен град-държава на Мраморно море.

Името на крепостта се е запазило до наши дни. В стари карти на Горското стопанство д-р Иван Христов е открил, че крепостта се е наричала Фармакида. В превод от старогръцки името означава лечител или лечителка.

**Last roman** · Юни 30, 2015

и западните ни съседи са започнали порочната практика да строят магистрали върху археологически обекти:

http://www.niskevesti.info/beograd-pregazio-nis-kamionima-preko-bazilike-na-koridoru-10/

**Last roman** · Юли 31, 2015

Археолози в Турция разкопават селище по-старо и от Чатал-Хююк:

Archaeologists uncover human settlement dated to the dawn of civilization

Aşıklı Höyük, a mound near the banks of the Melendiz River in southern Turkey, lies not far from the site of Çatalhöyük. Dated to about 7500 B.C., Çatalhöyük is famous for being one of the oldest and largest Neolithic sites ever found.

But Aşıklı Höyük dates back even earlier, to about 8000 B.C. Though less known and considerably smaller than Çatalhöyük, archaeological excavations at Aşıklı Höyük have revealed a richly informative window on small-town life about 10,000 years ago, long before the pyramids, ziggurats, palaces, and other monumental features of the emerging, more expansive ancient cities of Mesopotamia and Egypt emerged on the landscape.

First investigated by Professor Ian A. Todd in 1964, full-scale excavations of the site didn’t take place until 1989 under Ufuk Esin of the University of Istanbul. It became one of the largest excavations of the region, and is still the subject of archaeological investigations and research. The site finds included simple adobe house structures for a total of at least 400 rooms and as many as 70 burials beneath the house floors. The 1-to-2-room houses typically featured hearths, some houses with built-in earthen benches. Curiously, the houses were relatively dark inside, built essentially without doors and windows.

“These houses had no door for entry,” stated Heval Bozbay, who has been a member of the Aşıklı Höyük research team since 2009. “To enter a house, they had to ascend an exterior ladder and go inside through an opening in the roof, then descend an interior ladder. The only source of light was the opening in the roof one used to enter, and one or two holes in a wall, far too small to be called a window by modern standards.”

_______________________________________

Excavated structural remains of the 8th millennium B.C. Aşıklı Höyük. Credit Aşıklı Höyük archive.

____________________________________________________

A sub-floor adult burial in hocker position. Credit Aşıklı Höyük archive.

_____________________________________________________

Obsidian stone and other objects made from basalt, granite and tuff were found among the artifacts. Located in an area with a geologic past for volcanic activity, the inhabitants of this community had convenient access to a rich supply of volcanic material to produce their goods, obsidian being a highly valued resource that, according to the researchers, may possibly have been a commodity of trade with far-off communities in Cyprus and Syria.

Perhaps the most notable discovery relates to a peculiar 25-square-meter, square-shaped structure which showed evidence of a plastered interior painted entirely in red ochre. The investigation of the interior also indicated that in each corner there was a large stone upon which was placed a wooden post. “Archaeologists investigating the structure suggest that it was probably used as a ceremonial place, with evidence suggesting that a kind of fluid was poured at these ceremonies,” noted Bozbay.

A temple or important communal building? This question still remains unanswered.

________________________________________

The special or communal building. The floor and walls of the building painted red. Different layers of the building can be seen on the bottom left corner of the photo. Credit Aşıklı Höyük archive.

_______________________________________________________

Today, visitors to the site can view modern reconstructions of the houses and view the mound where excavations have been taking place. Research continues at the site and archaeologists hope that Aşıklı Höyük, like the other better-known Neolithic sites such as Çatalhöyük and Göbekli Tepe, will provide valuable insight on how early Neolithic people lived and how their communities formed the foundation upon which the great civilizations that ringed the Mediterranean were built.

A more detailed article about Aşıklı Höyük, authored by Heval Boznay, will be published in the Fall 2015 issue of Popular Archaeology Magazine.

http://popular-archaeology.com/issue/summer-2015/article/archaeologists-uncover-human-settlement-dated-to-the-dawn-of-civilization

**Elemag** · Август 4, 2015

Връх Острец – новият кандидат за Светилището на Дионис

Публикувано: 2 авг. 2015, 13:15 | Обновено: 2 авг. 2015, 13:15

Една от най-големите загадки за учените – къде е прочутото в древността Светилище на Дионис, може скоро да бъде разкрита. Над Велинград, на връх Острец, археолози начело с проф. Диана Гергова разкриха огромно тракийско светилище на Дионис с хилядолетна история. Свещеното за бесите място става най-сериозния кандидат да е онова прорицалище, в което Александър Македонски е получил знамение за завоевателки успехи, съобщава БНТ.

Високо и красиво, затова божествено. Място, което отваря сетивата за просветление. Такова е било и преди четири хиляди години, когато е избрано от бесите за светилище. Екип археолози ни връщат тяхната история.

„Това, което е интересно в този участък, имаше страшно много кости и при предишните разкопки на другите участъци, което също е много интересно защото показва че тук са трошили ритуално керамика – хвърляли са и кости, които са свързани с някакви евентуални пиршества или с жертвоприношения.”, обясни проф. Диана Гергова – ръководител на археологическите разкопки.

Намерената керамика препраща началото на светилището към 12 век пр. Хр. Оттогава е и този, подобен на кандило съд, какъвто до сега не са виждали.

Освен от неимоверното количество керамика и кости, археолозите са изумени от друго. До сега не са виждали светилище с подобна организация и строителство.

Ще се окаже, че това е едно от най-големите централни светилища на бесите в западните Родопи, заяви проф. Гергова.

Централната сграда, мястото за излиянията и пророчества стои направо върху скалата. Тук оракулът пророкува с вино, огън и билки. Както в Делфи – пише Херодот. Където оракулът е жрица, наречена още пития. Но част от историята тук, е ограбена от иманяри. Разрушенията им са навсякъде.

Но има нещо, което иманярите не могат да ограбят. Славата и историята на бесите, известни със свободния си дух и воля. Воини, но и жреци, пазители на орфическите мистерии, носители на учение за душата, владетели на природните сили. Затова и светилищата им са толкова прочути. Особено едно от тях, посетено от Александър Македонски.

„Като учен съм длъжна да бъда предпазлива, но все пак тези монументални стени, много преустройства който открихме и това че Острец един връх видим от всякъде привличащ погледа от всякъде ми дава основание да мисля че може би ние се приближаваме към набирането на повечето доказателства че може би това е посетеното от Александър светилище”, заяви проф. Гергова.

Светилището на Дионис съществува до 4-5 век от нашата ера. Тогава бесите приемат християнството, превеждат на своя език светото писание известно като Библия Бесика и се преместват на съседния връх. Там изграждат църква, чиито основи безвъзвратно са загубени под днешен, нов градеж.

http://www.blitz.bg/news/article/352630

СВЕТИЛИЩЕ НА ДИОНИС НА ВРЪХ ОСТРЕЦ, ВЕЛИНГРАД

**vvarbanov** · Август 4, 2015

Тия са предметите, които намерих като находка на връх Острец преди 30 години.Тогава ги предадох в музея, до сега не са публикувани.

Ритуална брадва

Тандем слагал се е на жезъла отгоре

Тия висулки не ги знам за какво са служили,

както и волските глави

Това изглежда са били работните инструменти с които местния жрец си е изкарвал хляба.

Редактирано Август 4, 2015 от vvarbanov

**miroki** · Август 4, 2015

Браво за намереното, публикуваното и предаденото.

**Last roman** · Август 14, 2015

Пловдивските археолози попаднаха на уникална находка в Татаревската могила

На уникална находка попаднаха доц.д-р Костадин Кисьов и екипът му при разкопките на Татаревската могила – по стените на отлично запазен глинен съд е отпечатан текст с гръцки букви. Според доцента той е от Iв.сл.Хр. Служел е за съхраняване на благовонни масла. Археолозите първо били изненадани, защото надписите обикновено са издълбани по повърхността на съдовете, а тук става въпрос за отпечатано в негатив писмо. Няколко обстоятелства потвърждават, че това не е целенасочен надпис. Предполага се, че съда е бил увит с пергамент, върху които е бил изписан текстът. Във времето когато това се е случило, се е ползвало мастило от сажди и естествени багрила, които са се отпечатали върху глината. От едната страна надписът е в хоризонтални редове, в съседство е под ъгъл, а на дъното на съда ясно личи отпечатък от прегъването на пергамента. Буквите са равни, което потвърждава, че става дума за щампа. Знаците са в „негатив“ и за да се прочетат ще трябва да бъдат обърнати.

Макар да се е намирало в пределите на Римската империя, местното население не е ползвало латинския език, а тракийските племена са пишели с гръцки букви. Този надпис може да съдържа името на погребания в могилата. Той може да се окаже посвещение или заклинание. Накратко – би могъл да донесе много повече информация от един накит или златен предмет. И първата е, че местните са били грамотни - знаели са да четат и пишат. Предстои надписът да бъде консервиран и съхранен. След това се очаква да бъде и разчетен. Доцентът е сигурен, че това е уникална находка, която винаги ще бъде в центъра на експозицията, разказваща за този период от историята на човечеството и очаква към нея да бъде проявен интерес от чуждестранни археолози.

Балсамарийят (както е названието на този съд) е открит при разкопаването на четвъртия гроб в Татаревската могила. Той е последният, разкрит от археологическия екип при спасителните разкопки на могилата и се счита за централно погребение.

Всички, открити до момента гробове са датирани от I век сл.Хр. и са в период от около 50 години. Предполага се, че могилата е фамилна.

Гроб №1 беше намерен на 3 м под върха на могилата и е християнско погребение с характерното полагане на трупа с ориентация изток-запад, а горните крайници са били скръстени в областта на таза.

№2 и №3 са били съответно на 6 и 9 м по- надолу. И в двата гроба са били оградени с тухли, а положените са били изгорени на място. По-горният гроб е бил на жена, която вероятно е била от знатен произход. В гроб №3 е погребано дете.

Гроб №4 е бил в изкопана в земята яма с размери 2 м х3,5м и е бил затрупан с дърва, а след това е извършено изгаряне. В североизточния ъгъл са намерени гробни дарове – 5 глинени съда и един малък железен връх на копие. Запазени са, защото са поставени след кремацията. Тъй като археолозите са намерили метален цинт, предполагат, че мъжът е бил обут със сандали с цинтове.

След приключване на разкопките и реставрация на намерените предмети в Националния исторически и Пловдивския археологически музеи, ще бъде направена и изложба. Централно място в експозицията ще намери глиненият съд с надпис. А фотографска изложба на находките би могла да гостува и в Първомай.

http://www.parvomai.net/news/197432/Plovdivskite-arheolozi-popadnaha-na-unikalna-nahodka-v-Tatarevskata-mogila

Редактирано Август 14, 2015 от Last roman

**Last roman** · Август 21, 2015

Гладиаторски бой красял императорски храм

Мраморната плоча с внушителните размери от 115х83 см беше намерена от археоложката Мария Камишева в "Августа Траяна"

Сцена на бой между гладиатори е украсявала стената на античен храм в Стара Загора, посветен на култа към императора. Мраморната плоча с внушителните размери от 115х83 см беше намерена от археоложката Мария Камишева при навлизане в дълбочината на културния пласт при спасителни разкопки на улица "Митрополит Методи" 55. Ясно личат фигурите на двама гладиатори, единият е с меч и щит, а другият държи копие или тризъбец и отстъпва от атакуващия го противник.

На сантиметри от барелефа се виждат две херми (каменни колони, използвани за преграда на вътрешните помещения), те са украсени с мъжки глави с гладиаторски шлемове. Храмът е построен в края на тт, началото на ттт в. от н.е., установена е дори точната година - 303-та, чрез дарствен надпис, направен по заповед на управителя на провинция Тракия Емилий Александър в прослава на цезарите Галерий Валерий Максимиан и Флавий Валерий Констанций.

Общо три дарствени надписа бяха намерени досега на обекта, който е в рамките на археологическия комплекс "Августа Траяна". Камишева очаква нови изненади при разкриването на по-долните (по-ранни) пластове.

Междувременно на друг обект, намиращ се на петдесетина метра от древните римски терми и античния форум, беше намерена каменна стела с надпис на гръцки. Той все още не е разчетен, но податките са, че е от края на ІІІ век. Стелата е била преизползвана при градеж на основи на жилище през Средновековието.

Археологът от РИМ в Стара Загора Мария Камишева с откритата каменна стела, на която е изобразена гладиаторска битка

http://www.duma.bg/node/107022

**Р. Теодосиев** · Август 22, 2015

Открита е гробница на езически войн в Полша - http://nauka.bg/a/%D0%9E%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD-%D0%B2-%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%88%D0%B0

A%20medieval%20pagan%20warrior%27s%20tom

**Last roman** · Септември 4, 2015

Археолози намериха касата на антична крепост в Приморско

Уникална запазена крепост откриха археолозите край Приморско. На устието на река Ропотамо беше разкрита крепостта Фармакида, датирана от 6 в.пр.н.е, съобщи за Burgasnews директорът на НИМ проф. Божидар Димитров. По сигнал на местни хора екипът на доц Иван Христов е започнал разкопки в местността, като археолозите буквално са си пробивали път с мачете през джунглата около реката. Оказало се, че крепостта е на площ от 3 дка и има стени, запазени до 2,5 метра.

Фармакида (Градът на лечителя в превод от гръцки) е античното име на Приморско. Укрепеното с яка крепостна стена антично селище бе открито от експедицията на НИМ, ръководена от зам.-директора доц. Иван Христов, в началото на лятото.

"Преди два дни, разкопавайки централната кула на крепостта археолозите започнаха да вадят монети от края на ІІ в. пр.н.е. - началото на І в. пр.н.е. Това са бронзови и сребърни монети на Аполония Понтика и монети на Александър Македонски, сечени след смъртта му, поради голямото търсене. За сега са открити 20 монети, но очевидно броя им ще стане много по-голям след като кулата бъде разкопана изцяло в следващите дни. Това е очевидно „касата" на управителя на крепостта, която при превземането й е останала в обхванатата от пламъци кула, за радост на археолозите", каза професорът. По мнението на учените, това монетно съкровище бележи и края на живота на крепостта.

Датировката на монетното съкровище показва, че това е станало при похода на римския пълководец Марк Лукул в 72 г. пр.н.е. срещу понтийския цар Митридат VІ. Градовете и траките по южното ни Черноморие са били съюзници на Митридат. Той им изпратил на помощ пълководеца Епитинханон с войска. Но легионите на Марк Лукул разбили и понтийците и войските на Аполония и траките. Аполония била изравнена със земята. Очевидно със случая с Фармакида същото е сполетяло и тракийските градчета в околностите й. Проф. Димитров е на мнение, че за разлика от античния град-държава обаче, който се е възстановил, Фармакида е прекъснала съществуването си.

В крепостта е имало и кула на 3 етажа. Наколо е имало и къщи, които не са били покрити с обичайната за това време слама, а с вносни керемиди от Коринт. Намерена е и керамика от Пергам с релефи на антични божества по стените, но за съжаление няма нито един цял запазен съд.

Кметът на Приморско Димитър Германов е настлал с чакъл пътека от главния път до крепостта, по която може да се стигне и с автомобил. Днес комисия от Министерството на културата е дала изключително висока оценка на работата на доц. Иван Христов.

**JImBeam** · Септември 11, 2015

Археолози разбиха мита „Бургас – рибарско селце“

На 4 км. от града е имало голямо пристанище още през VI век

Археолози отново разбиха хипотезата, че Бургас е младо, рибарско селище с кратка история. Поредните доказателства за това идват от Крайморие, където продължат разкопките на нос Форос. През това лято археолозите откриха там голямо пристанище с много складове, магазии, митници и други големи сгради. Това съобщи днес директорът на Регионален исторически музей Бургас – Милен Николов, който обобщи приключилия археологически сезон.

Въпросното пристанище е развивало предимно търговска дейност. Открити са малко предмети от бита, което показва, че в откритите сгради не се е живеело активно. В един от складовете пък са намерени 30 амфори, предназначени за търговия, които в момента са в етап на реставрация.

Според Николов археологическите открития през последните 5 години на Аква Калиде и нос Форос напълно са разбили мита, че Бургас е младо бургаско селище и доказват, че корените му всъщност могат да бъдат проследени още от древността.

Продължават и проучванията на луксозната римска вила, която се намира на самия бряг на морето. Последните открития са потвърдили теорията, че сградата е била собственост на много богат римски гражданин, който най-вероятно е заемал някаква главна роля в управлението на пристанището и търговията.

Открити са 9 обширни помещения с под от бял мрамор и боядисано в червено стени. Цялата сграда пък се е отоплявала от пещ с топъл въздух, който е минавал под всички помещения.

В къщата е направено и едно от най-големите открития на това лято. Това е бронзов медальон с емайл, който доказателство за ранния християнски култ в региона. Най-вероятно медальонът е украсявал корица на евангелие или друга подобна вещ.

http://e-burgas.com/archives/113490

Редактирано Септември 11, 2015 от JImBeam

**Last roman** · Септември 12, 2015

Нови находки на острова в Дуранкулак

Уникално култово съоръжение на 7500 години откри екип археолози с ръководител Иван Вайсов на големия остров в Дуранкулак. Там се намира една от най-старите праисторически култури в Европа, открита още през 70-те години. След повече от 11 години прекъсване разкопките продължиха това лято и извадиха на повърхността още от тайните на каменния град в езерото.

През последните дни археолозите разкриват може би най-голямата известна до момента каменна сграда в Европа, както и пещ, която е била използвана близо 80 години. В близко помещение са намерени различни култови предмети. Сградата е била срутена при земетресение и опожарена.

“Това предизвикателство, пред което сме изправени в момента, е да разкрием последователността на напластяване на няколко етажа или етапа на живот в една от най-монументалните сгради въобще в праисторическа Европа, с обща запазена площ над 200 квадратни метра, ако е била двуетажна над 400 кв. м”, обяснява археологът Петър Зидаров.

Праисторическото селище на острова е от така наречената култура “Хаманджия 4″, проучвана близо 40 години от проф. Хенриета Тодорова. В екипа участват специалисти от Института по археология при БАН, Нов български университет и Регионалния исторически музей във Варна. Разкопките са финансирани от Министерството на културата и община Шабла.

http://bnt.bg/bnt2-regionalni/bnt2-varna/novi-nahodki-na-ostrova-v-durankulak

**JImBeam** · Септември 13, 2015

2 лични снимки към предния ми пост относно разкопките на Форос

**Last roman** · Септември 25, 2015

Съд с надпис от поема на 2600 г. откриха в тракийска могила

“Молитва към музите” е на прославения гръцки мъдрец Солон, а притежателят - духовник

Каква е мечтата на всеки археолог - да открие златно съкровище или древен надпис?

“Естествено, второто”, категоричен е доц. д-р Костадин Кисьов, директор на пловдивския археологически музей.

Той държи в ръцете си най-новата находка - балсамарий, върху който е отпечатан в негатив текст от поемата на Солон, най-прославения гръцки политик и един от седемте мъдреци на Атина, живял през 634-559 г. преди Христа.

В този период политикът, провел редица реформи и въвел остракизма в Древна Елада, е написал и “Молитва към музите”. Част от нея е отпечатана върху глинен съд, положен в най-долния гроб на тракийската могила в с. Татарево, Първомайско.

“Тази находка е уникална, защото досега не е откриван по нашите земи пергамент с текст от литературно произведение, и то в негатив - буквите са обърнати обратно”, разсъждава археологът. Епиграфи вече са разчели надписа и са категорични, че това е фрагмент от въпросната поема на Солон (за автора виж карето - б.а.). Текстът е послание, в което се казва: “Да имам добра слава пред всички хора, а за враговете си да изглеждам страшен”.

“Очевидно погребаният не е бил воин, защото нямаше оръжие, доспехи и скъпи накити, което показва, че става въпрос за духовно лице. В Античността такива хора са били най-начетени”, разсъждава археологът.

Шедьовърът излезе наяве при спасителни разкопки, проведени това лято до с. Татарево и финансирани от пловдивската община. “Иманяри бяха прокопали тунели, но за щастие не са стигнали до находката. Ако бяха я плячкосали, щяха да я продадат за много пари, убеден е Кисьов.

Могилата е с диаметър 60 м и висока 12 м, засипана с 26 000 кубика пръст. На различни пластове в нея са открити 4 гроба. Според Кисьов става въпрос за родова гробница.

Едно от погребенията е женско, друго - на дете, трето - на мъж. Най-интересно е четвъртото - в дъното на могилата, което е първично и се датира от I в. преди Христа. Извършено е в яма чрез трупоизгаряне. Самият гробен инвентар е беден - състои се от 4 глинени съда и връх от желязно копие. Най-голямата изненада идва при изваждането на балсамария. Върху него е запазен отпечатан негатив на старогръцка писменост.

“Оказа се, че съдът е бил обвит в пергамент, върху който е имало текст с мастило, и част от него се е отпечатал върху балсамария. Самият пергамент е бил почти изгнил. Тази техника се е използвала най-напред в Древен Египет, след това се пренася в Гърция и Рим”, разказва Кисьов.

Кой е погребаният? Това е големият въпрос, върху който откривателят дълго време търсеше податки. Според доц. Кисьов мъртвецът вероятно е принадлежал към тракийското племе одриси и е бил ерудит. Изучавал е старогръцки, за да може да чете текста, написан върху пергамента. “Това са произведения, продавани в Античността като книги. Притежателят се е сдобил с него, защото е харесал написаното от Солон”, смята археологът.

Находката се раставрира и ще бъде една от атракциите в пловдивския музей, чиято колекция наброява над 160 000 експоната.

В района на Първомайско това е втори надпис, на който попадат учени.

Първият е върху златен пръстен от с. Езерово, открит през 30-те г. на миналия век. За науката изключителна стойност имат единствено епиграфските паметници, какъвто е балсамарият. Видният траколог проф. д-р Маргарита Тачева вярваше единствено на писмените документи, тъй като те са първостепенни извори при реконструкцията на древната история.

“Всичко друго - злато, бляскава посуда и рисунки, са ефектни, но нямат тази стойност, каквато дават епиграфските документи”, казваше приживе проф. Тачева.

Покойният археолог д-р Георги Китов я наричаше майката на тракологията. Именно тя разчете на терен надписа “Севт”, изписан върху предпазно въоръжение, открито в Голямата Косматка. Това даде основание да се смята, че бронзовата глава, която беше изложена т.г. в Лувъра, е на тракийския владетел Севт III.

Авторът на стиховете превръща Атина в утвърдена демокрация.

Солон Законодателят - така наричали автора на “Молитва към музите”, фрагмент от чийто тект беше открит това лято в с. Татарево. Той провежда редица реформи, които превръщат Атина в най-утвърдената демокрация в Античността. Гражданите са разделени на три групи - свободни, роби и метеки (чужденци, живеещи в града държава). Свободните граждани можели да бъдат избирани в съда, ако са образовани и са положили клетва за безпристрастност. И съдът, и съветът на 400-те (нещо като парламент) се избирали с жребий, обхващащ всички свободни граждани.

Предварително било съобщавано кога и къде ще се проведе следващото народно събрание. Специална стража удряла закъснелите с камшик, напоен с червена боя. Тези, които пристигали с изцапани в червено дрехи, плащали големи глоби.

Един от законите на Солон прехвърлял правата и задълженията на гражданите от родовете върху кварталите, в които живеят. Друг не позволявал на отделни богаташи да притежават неограничено количество земя. Било отменено дълговото робство - длъжникът вече отговарял с имуществото си, а не със самия себе си.

Солон, обявен за един от седемте мъдреци на Античността, е записал в законите си следния текст: “Ако в града има размирици и противоборство, всички свободни граждани са длъжни да вземат страна и да участват под страх от глоби и други сериозни наказания. Човек, който по време на междуособици не се присъедини нито към едната, нито към другата страна, се лишава от граждански права и не може да взема участие в живота на държавата.”

Авторът на “Молитва към музите” въвежда остракизма (изпращане в изгнание за срок от 10 г.), на който самият той става жертва.

Един от законите му не позволявал на патрициите неограничено количество земя. След дълги години управление и реформи съветът на 400-те решил да направи допитване до атиняните. Те се позовали на закон на Солон, според който на базата на допитването съветът можел да го остави на власт или да го остракира за срок от 10 г. За потрес на самия Солон мнозинството гласувало за неговото изгонване от Атина. Когато напускал града, видял двама козари. Попитал ги дали са чували за Солон. Отвърнали, че благодарение на него живеят много по-добре. Гласували обаче той да бъде пратен в изгнание. “Животът ни без Солон може да стане и по-лош, но поне ушите ни ще си починат от хвалебствени слова”, казали козарите.

Преди да изтече срокът на наказанието му, Солон починал в Сицилия през 559 г. пр. Хр.

* Ползван е и текст от “Енциклопедичен справочник”, съставен от Богдан Богданов и Анна Николова

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5003414

Откриха къщи на два етажа и злато на 6300 години край Провадия

Къщи на два етажа в елипсовидна крепост с диаметър 90 метра и 24-каратово злато са новите сензационни находки в солния град край Провадия. Златото е е открито между два гроба и е във форма на висулка.

"С такива предмети се е отбелязвал статусът на човека, който го е притежавал. Тогава украшения не са се носили. Но всеки предмет е показвал по някакъв начин какво е положението на човека в обществото. Например жените, които са станали майки, са вързвали косите си по определен начин, другите пък ходели с пуснати коси. От тази златна висулка обаче все още не можем да си правим изводи за статуса на човека, който я е притежавал. Не е задължително да е жена, може да е била и на мъж. Според мен е от около 4300 г. пр. Христа, като не е изключено да е дори с 300 години по-старо, обясни проф. Васил Николов, шеф на разкопките.

Откритието е направено от Петър Лещаков, заместник-ръководител на разкопките в солния град. Намереното злато е първо в праисторическото селище на Провадия. Тежи около два грама и е 23-24 карата.

По време на разкопките са намерени също и няколко върха на стрели, връх на копие, две двойки купички с еднакви орнаменти, както и изключително атрактивна глава от малка статуя. Тя най-вероятно е била нещо като емблема за обществото, обитавало крепостта.

Проф. Николов разкри, че археологическите работи в самата крепост са изключително напреднали. Тя е била с формата на нещо като елипса, с диаметър 90 метра. Крепостта е била висока 9 метра, а в момента наносите на почвата са направили 20-метрова могила.

Изследователите са се натъкнали и на двуетажни къщи в самото селище. Хората, живяли там, са добивали солта, която се е продавала до днешна Варна. Според професора, по онова време пред крепостта са се правили панаири и пазари на сол, а стените са я пазили от нашествия.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5003215

Редактирано Септември 25, 2015 от Last roman

**Last roman** · Октомври 15, 2015

Още един много добре запазен сирийски град от късната античност, който го грози унищожение:

http://www.travbuddy.com/Dead-Cities-travel-guide-1321316/photos

**Last roman** · Октомври 15, 2015

Втори надпис се появи в Голямата базилика на Пловдив

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5023629

**Last roman** · Октомври 15, 2015

Предположително в гробницата в Амфиполис е погребан близкият приятел на Александър Велики - Хефестион:

Why Was the Tomb at Amphipolis Built?

http://archaeology.org/news/3732-151001-greece-amphipolis-hephaestion

**Elemag** · Октомври 18, 2015

Археологическата сензация на сезона: Средната бронзова епоха се появи за първи път в Пловдив

Останки от жилищната архитектура от 19-17 век преди Христа откриха под бившата кръчма Рожен в полите на Трихълмието

Излезе и пласт от Късния Елинистически период

Строители унищожили почти напълно Средновековния пласт в обекта

Заради това не може да се докаже със сигурност дали в тази зона е бил разположен Латинският квартал в средните векове

Паолина Грозева

Изклютелно важният археологически обект от птичи поглед
Елена Божинова и екипът й имат повод за гордост и радост от откритотоПластове от два непроучени до момента археологически периода, изплуваха в частен имот. Археологът Елена Божинова и екипът й са направили своите проучвания на оказалия се изключително важен обект на бул. „Цар Борис III Обединител” 65. Теренът се намира зад спирката от северната страна на тунела, в ниската част на западния склон на Небет тепе и Трихълмието, където изобщо за първи път са се правили проучвания. На същото място преди време се е помещавала култовата кръчма Рожен. Откритото там е наистина уникално и от изключителна важност, тъй като за първи път се регистрират нови два периода от развитието на Пловдив- на Средната бронзова епоха между 19-17 век преди Христа и късният Елинистически период - 2-1 век преди Христа. И двата са периоди, които за първи път се проучват в Пловдив, пояснява Божинова.

Началото

Под тепето припомня, че именно благодарение на нашата серия от публикации в началото на миналия септември археолозите разбраха за строителния обект и влезлите багери. Реагираха скоростно, за да спрат изкопните работи по изграждането на административна сграда с офиси и да спасят археологията отдолу. Още с началото на проекта инвеститорите пропуснаха да уведомят съответните институции, тъй като мястото попада в зоната на архитектурно-археологически резерват и следва да бъдат направени разкопки, преди да стартира изпълнението на нов строеж или ремонтни дейности. Така или иначе, строежът бе спрян, а археолозите влязоха в имота, за да го проучат. А онова, което се появи в най-долните пластове, изненада всички.

Находката на лятото

Находката на лятото. Така специалистите определят откритията край Тунела. Пловдив е град с хилядолетна история и съответно има своята динамика на развитие. Небет тепе и като цяло Трихълмието е център на обитавана територия през почти всички периоди. Въпреки това обаче каква е големината на града, за кои епохи, какъв е характерът на заселването в отделните райони- за нас е неясно и е въпрос на археологически проучвания, за да уточним кои са периодите на разцвет или големи кризи на населеното ни място. Е, разкопките в полите на Стария град дават именно тази така важна информация.

Средната бронзова епоха до скоро е била много проблематичен период като цяло в българската археологическа наука. До тази година за цяла Южна България имаше не повече от 2-3 обекта, където този период със сигурност е бил разпознат. До преди няколко години дори съществуваше сериозна дискусия в средите въобще какво се случва в Средната бронзова епоха. Дали такъв период въобще трябва да се разглежда, възможно ли е населението да мигрира нанякъде за по-дълго време. Всъщност такива тъмни периоди, както ги наричат в археологията, са най-често резултат на нивото на проучвания на специалисти. Разбира се има кризи, спадове в развитието на всяко общество. Тогава материалните останки са трудно доловими археологически особено, когато се касае за период, отдалечен от нас във времето, обществата са на по-малки групи, жилищната архитектура и селищата са по-малки, остават бегли следи. Движимите паметници като керамиката и други предмети носят характеристиката на следващия или предходния период, без да имат нещо съществено, което да ги отличава и поради това остават за дълго време неразличими за археолозите. През последните години, няколко обекта в Тракия бяха разпознати с материали от Средната бронзова епоха. Изключително ценното в случая обаче е, че за първи път се разпозна и в Пловдив.

Приносът на този обект е изключителен, тъй като там е разкрит един пласт с дебелина над метър и половина, с останки от жилищната архитектура, които са били основно дървени къщи, изградени върху дървени платформи, които да осигурят изолация между глинестия терен, податлив на водните течения. Водата е слизала от тепето и по този начин това архитектурно решение е създавало по-големи удобства. Важното в случая за обекта е, че липсва обитаване в тази част на тепето през предходната Ранна бронзова епоха, както и през следващата Късна бронзова епоха и така всички материали от този пласт със сигурност се отнасят за проблематичния период на Средната бронзова епоха.

Оттук нататък обектът ще бъде еталон за по-нататъшни проучвания в цяла Южна България, а вероятно и в цялата страна. Още по време на разкопките значимостта бе оценена от археолози, както от България, така и от чужбина, които посетиха обекта, разгледаха ситуацията и откритите артефакти и бяха впечатлени от новата информация и този археологически шанс, който имаме, казва Божинова.

Другите периоди

Другият период, който специалистите разкриват на обекта, е Късноелинистическият и е не по-малко важен за града. Това е периодът между Тракийския Филипопол и Римския Тримонциум. Когато реално властта на траките отслабва, за да дойдат римляните и да установят един от най-големите градове на Балканския полуостров именно тук. До тази година на отделни места са открити някои предмети, които се отнасят към Късноелинистическия период, но те не доказваха наличието със сигурност на постоянно обитаване. Докато в случая имаме отново запазен пласт от този важен период. Отново къщи с дървена и глинобитна конструкция. Огнища, сред които есхарии, които са украсени огнища, служили за домашни олтари. Освен останки от жилищната архитектура, интересно съоръжение е и един доста голям ров, който слиза от високите части на тепето към неговото подножие. Този ров е с триъгълно сечение с дълбочина над метър, метър и петдесет, като освен за отводняване той е имал и по-сложни защитни функции, тъй като от двете му страни са се разкрили останки от външната страна на глинобитно съоръжение, а от вътрешната - масивна структура от големи каменни блокове.За съжаление обаче археолозите не могат да кажат повече за ролята на този ров , тъй като са необходими повече проучвания в съседните парцели, за да се проследи с какво би могъл да бъде свързан.

Като едни най-интересните находки, открити при работата по Елинистистечкия период, освен частите от есхарии, са намерени и множество фрагменти от преносими огнища, наричани още главнярници, също бронзови монети, бронзови фибули, които са безопасни игли или брошки, с които траките са закопчавали дрехите си вместо копчетата, които използваме днес.

Освен много важните разкрити нови периоди, на обекта са намерени доказателства за наличието на още няколко епохи. Следващият период на обитаване в тази част на града е периодът на Античността или Късноримският период от 3-4 век. Като цяло Римският период и Късноримският период, са времената на разцвет за целия град и е съвсем нормално всяка площ около Трихълмието да е била усвоена. Новото, което специалистите разбират, е за какво е била използвана тази част на тепето, което иначе до сега изглежда като неприветлива и неподходяща за обитаване част, предвид северозападното изложение, ниските части и близостта на реката, което предполага, че тази територия е била заливана периодично от Марица. Откритите материали от този период не свидетелстват за постоянно обитаване, а през втората половина на четвърти век, теренът е бил използван за гробище. В рамките на парцела са намерени около десет гроба. Некрополът е християнски, което специалистите разбират от трупополагането запад-изток. Някои от гробовете са покрити с керемиди, като поставянето им е по специфичен начин, характерен за периода.В някои от гробовете и по-специално детските, погребаните са с накити -обеци, пръстени, сребърни, златни, бронзови, с допълнителна украса от стъкла, които позволяват да бъде прецизирана датировката на некропола към втората половина на четвърти век.

Историята на обитаване на обекта не спира до тук. Следващият период е отново интересен и е на друг голям разцвет за града и това е във времето на Зрялото Средновековие или 12 век, когато градът отново е бил блестящ и по територия е достигал големината на римския Тримонциум. Средновековният Пловдив се е простирал на огромна площ и за нас не беше изненада да открием останки от това време и тук. Средновековният пласт обаче за съжаление бе почти изцяло унищожен от изкопни дейности, извършени от строителите преди начало на археологическите проучвания, разказва Божинова. Пласт с дебелина над метър, наситен с деструкции от масивни сгради личеше в профилите, оформени от изкопа, направен от строителите преди началото на проучването. Тухли и керемиди, намерени в ями, са запазени за археолозите благодарение на факта, че са били вкопани дълбоко в по-ранните пластове.Всичко това доказва, че тази част на тепето е била обитавана, вероятно за жилища или някакви други постройки през 12-ти и началото на 13-ти век.

Според някои от изследователите на Пловдив именно в тази част се локализира известният от изворите Латински квартал, или Латинската крепост, което Елена Божинова казва, че не е невъзможно. Изключително представителни бяха откритите материали в проучените ями, сред които са части от вносни предмети от Византия, а вероятно и от други райони, различни от Пловдив, но тепърва ще се прецизира произходът на всички артефакти. Всичко това би могло да потвърди тезата за разполагането именно тук на Латинския квартал, пояснява археоложката. От изворите знаем, че кръстоносците на път за Йерусалим са минавали през Пловдив и са отсядали в града. Сред тях много ордени, сред които и небезизвестният Орден на тамплиерите. За съжаление обаче тази информация е завинаги изгубена специално за този парцел и няма да можем да кажем със сигурност дали действително това е Латинският квартал или не, завършва Елена.