Археологически статии

[Last roman]

 

Откриха гроб на воин на възраст над 3500 години

http://www.grreporter.info/sites/default/files/21-14-thumb-large.jpg

Бронзов меч с позлатена дръжка от слонова кост, златни пръстени с печати, златни, сребърни и бронзови чаши за вино, парчета слонова кост с издялани сцени върху тях и над 1000 полускъпоценни камъни. Това са само част от богатите дарове, поставени в гроба на воин през 1500 г.пр.Х., за да го придружат в задгробния живот.

http://www.grreporter.info/sites/default/files/1445551967913.jpg

 

Незасегнатият от иманяри гроб от късногръцкия период бе открит близо до микенския дворец на Нестор в Пилос в западната част на полуостров Пелопонес от членовете на международна група от археолози, ръководени от Джак Л. Дейвис и Шарън Р. Стокър от университета в Синсинати. Изследователите твърдят, че са разкрили най-забележителния случай на демонстриране на богатство в происторически погребален паметник в континентална Гърция през последните 65 години.

http://www.grreporter.info/sites/default/files/11-32-thumb-large.jpg

Повечето от откритите 1400 предмети, като каменните печати, върху които са изобразени вдъхновени от таврокатапсията* сцени са силно повлияни от минойското изкуство и са били изработени на остров Крит. Знатният воин – покойник на възраст между 30 и 35 години най-вероятно е живеел в създадения и украсен по минойски образец Акропол в Еглианос, посочват археолозите, които работят от 30 години в региона на Пилос. Те допълват, че количеството открити в гроба украшения преобръщат теорията, че бижутата са били поставяне главно в гробовете на жени.

http://www.grreporter.info/sites/default/files/31-13-thumb-large.jpg

Скелетът на мъжа бил открит на пода в дървен ковчег. Оръжието било поставено на лявата му страна, а на дясната се намирали полускъпоценните камъни (аметист, ахат, злато и др.), каменни печати и предмети за лична употреба. Близо до шията му бил поставен рядък и изключително добре запазен златен ланец, а в краката му се намирала плоча от слонова кост, на която е изобразен крилат грифон и бронзово огледало с дръжка от слонова кост. Над ковчега се намирали други дарове – голям бронзов леген, бронзови ленти, вероятно части от въоръжението му, пробити бивни на глиган от шлема и бронзови кани. Всички те се разпръснали при счупването на ковчега и се начупили над скелета и така затруднили хода на разкопките.

http://www.grreporter.info/sites/default/files/1445546416443.jpg

При все че дворецът на Нестор бил открит през 1939 от гръцкия археолог Константинос Куруньотис, досегашните разкопки, водени от професора в университета в Синсинати Карл Блеген били съсредоточени предимно в късния му период след 1300 г.пр.Х. и до разрушението му от пожар около век по-късно. Неговите колеги Джак Л. Дейвис и Шарън Р. Стокър обаче изследвали ранния период на комплекса и разкрили една от четирите страни на микенския гроб още в първия ден на разкопките през месец май тази година. Той се намирал до разбития от иманяри сводест гроб номер IV в Еглианос.

http://www.grreporter.info/sites/default/files/41-8-thumb-large.jpg

Разкопките на университета в Синсинати са били проведени от Американската школа за класически изследвания в Атина под тясното наблюдение на археологическата служба в област Месиния. В тях са участвали 45 учени и студенти от чуждестранни университети. Освен гробницата са били открити останки на малки къщи, малка част от ранното укрепление на акропола и отходна яма от средната и късната Бронзова епоха.

*Таврокатапсия – спорт, характерен за минойската цивилизация на остров Крит. Атлетът изпълнявал скокове над бик. Празникът бил посветен на бога на морето Посейдон и за разлика от тавромахията по време на изпълнението атлетът не убивал бика. Целта на занятието била да се покаже смелостта и гъвкавостта на атлетите.  

[Last roman]

Започва най-амбициозното изследване на египетските пирамиди 

 

В проекта ще участват японски, канадски и френски изследователи

   

Египет се готви за най-амбициозното изследване на пирамидите в страната, осъществявано досега, съобщи сп. "Сианс е авнир". 

 

Проектът трябва да бъде огласен официално в неделя, на 25 октомври от министъра по въпросите на паметниците на културата на Египет Мамдух ел Дамати на пресконференция в хотел "Мена хаус" в Гиза. В същия хотел, от който има прекрасен изглед към едно от чудесата на света - Хеопсовата пирамида, са отсядали Уинстън Чърчил, Чарли Чаплин и Агата Кристи.

 

В осъществяването на проекта ще участват японски, канадски и френски изследователи. Те ще използват "неинвазивни и недеструктивни" технологии. Защото макар от археологическа гледна точка интересът към пирамидите да е голям, те са символ на страната.

 

"Пробиването на дупка в пирамидите ще е като прободна рана в сърцето на Египет", заяви навремето египетският историк и археолог Захи Хауас, цитиран от БТА.

 

Новата мисия може би ще позволи да се намерят отговори на някои въпроси. От десетилетия учените се опитват да разкрият загадки, свързани с египетските пирамиди. Сред въпросите, на които се търси отговор, е как са били построени пирамидите и по-специално най-голямата от тях - Хеопсовата пирамида. И днес археолози и архитекти се чудят как през епоха, в която са се ползвали каменни и медни сечива, строители са успели за около 25 години да издигнат тази колосална структура с впечатляващи размери. Тя е висока 146 метра, обхаваща 5 хектара площ, изградена е от гранитни блокове с тегло 63 тона, които са качени на височина 60 метра над т.нар камера на царя. 

 

Друга загадка е свързана с вътрешната структура на пирамидите. Плановете им разкриват необясними аномалии. Огънатата пирамида е с два входа, като всеки от тях води до погребална камера. Едната погребална камера обаче не е разположена в северната част на пирамидата, а в южната. Става въпрос за нещо съвсем необичайно за Древния Египет. Колкото до Хеопсовата пирамида, единствено в нея има три камери, които са разположени една над друга - изоставена подземна камера, т.нар. камера на царицата, където никога не е имало тленни останки на царица, и т. нар. камера на царя, в която има празен саркофаг и са разрешени посещенията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Last roman]

Древен остров бе открит в Егейско море

Отдавна изгубеният егейски остров Аргинус, където се е намирал древният град Кане, бе открит от археолози недалеч от турския град Измир, съобщи в. „Хюриет“. Островът се споменава в древни източници.

Цялостен изследователски проект на геоархеолози от университета в Кьолн и ръководен от Германския археологическия институт, е била проучена връзката между пристанищата на полуострова. В проекта участат археолози от университета в Измир, Карлсруе, Маниса, Мюнхен, Кил, Кьолн, Рощок и Саутхемптън, праисторици, географи, топографи и геофизици.При изследвания на земната повърхностност край село Бадемлъ, геоархеолози са изследвали проби от подземните слоеве и открили, че един от проучваните полуострови – Карадаг, всъщност е бил остров в древността, а с течение на вековете отстоянието му от континента се е запълнило с наноси.

Проучването дава представа за значимостта на пристанищата в древния град Кане. Също така мястото на третия остров, върху който се е простирал някогашният град, е било установено.

Вземайки предвид архитектурните останки и керамиката в селото, археолозите смятат, че са открили местонахождението на Кане на полуострова в село Бадемлъ, казва археологът проф. Феликс Пирсон.

„Спорно беше дали тукашните острови са островите Аргинус или не, докато не започна нашето изследване. Но ние разкрихме, че древният Кане се е намирал на остров в миналото. Проливът между този остров и материка се е запълнил с наноси и е създал полуостров. Ще получим по-детайлна информация след изследването на геоложките проби“, казва ученият.

В рамките на проекта Гюлер Атеш от катедрата по археология на Университета Джелал Баяр посочва, че екипът е открил местоположението на третия остров, споменат в древните източници.

Освен това той е разкрил значимостта на пристанищата в древния Кане. „Открито е, че това място е като пост между важните маршрути като Лесбос и Aдрамитион (днес Едремит) на север и Елая (Зейтиндаг) – главното пристанище на древния град Пергамон на юг. “

Из историята на Кане

Древният град Кане е бил известен като пристанище, избрано от римляните по време на войната срещу Антиох III през 191-190 г. пр.Хр.

В югозападната част на древния град се е състояла известната морска битка при Аргинуса между атиняните и спартанците през 406 г. пр.н.е.

Въпреки че Атина побеждава Спарта, командирът на атиняните е даден на съд и екзекутиран след връщането в полиса, защото не помогнали на ранените войници и не погребали мъртвите.

[Last roman]

една възможност за всички да посетят виртуално British Museum:

https://www.google.com/culturalinstitute/asset-viewer/british-museum/AwEp68JO4NECkQ

[Last roman]

Sharjah excavations unearth objects dated as early as 8,000BC

http://www.thenational.ae/storyimage/AB/20160105/ARTICLE/160109542/AR/0/&NCS_modified=20160105181425&MaxW=640&imageVersion=default&AR-160109542.jpg

A team of German archaeologists in Wadi Al Hilo in Sharjah. Work at the Bronze Age site uncovered copper smelting workshops, hammers, anvils and other tools. Photos courtesy Sharjah Department of Culture and Information

SHARJAH // Bronze ore smelting workshops, burial grounds, clay homes, stone tools and anvils are among the items unearthed last year in archaeological digs.

Several excavations at sites across Sharjah, including in Mleiha, Al Faya, Wadi Al Hilo, Tell Abraq and Dibba Al Hisn, revealed a wealth of discoveries dating from half a million years ago.

In Mleiha, in the central region of the emirate, a Belgian team from Ghent University found remains of homes made of clay containing pottery, as well as burial grounds.

A German team from Tubingen University and the Sharjah Department of Antiquities carried out work near the eastern coast of Sharjah on a site from the Bronze Age in Wadi Al Hilo, which, according to the antiquities department, was a centre for smelting, the process of extracting a metal such as tin or copper from its ore. The teams found many hammers, anvils and copper slag, all of which are related to the smelting process.

Carbon testing showed the finds dated back between 8,000BC and the Islamic era, the authority said, though it did not provide further details.

An American team from Bryn Mawr College is also continuing work in Sharjah’s Tell Abraq, near the border with Umm Al Quwain, which has archeological sites dating back to between 3,000BC and the Stone Age.

There are also ongoing excavations by a Japanese team from Kanazawa University at a site in Dibba Al Hisn. Already they have learnt that trade and commerce connected the area with other parts of the world.

Excavations in Al Faya mountains and Suhaila have also unearthed stone tools that add valuable information to the history of human beings in the area. According to the authority, the tools found date as far back as up to half a million years ago.

Teams from the Department of Antiquities also worked on several sites in the central and eastern regions of the emirate.

In Umm Al Quwain, teams of archaeologists found a site with about 500 tombs dating back 2,000 years at Ed-Dur, one of the largest archaeological sites in the country. Excavations also uncovered pearls, iron and bronze arrowheads, pottery and glassware. The antiquities found at Ed-Dur are being restored and will go on display at the Umm Al Quwain Museum.

http://www.thenational.ae/uae/heritage/sharjah-excavations-unearth-objects-dated-as-early-as-8000bc

[Last roman]

Древен римски град под арабска крепост в Испания

http://drevnite.com/wp-content/uploads/2016/01/0019.jpg

Откриването на голямо римско селище, неизвестно досега на учените, е истинска сензация в света на археологията. Мястото на многообещаващата находка е градчето Химена де ла Фронтера в южната част на Испания, в Андалусия, съобщава ВВС.

Римският град е бил открит под главната местна забележителност – мавританска крепост от VIII век, построена по време на арабското владичество. Любопитно е, че испанските археолози съвсем наскоро пристъпили към мащабни разкопки, макар че самото откритие е направено преди повече от 10 години, по щастливо стечение на обстоятелствата.

Известно е, че Химена де ла Фронтера е малък град, но много древен. От VIII в. пр.н.е. тук постоянно е живял някой – финикийци, ибери, картагенци и разбира се, римляни. Само материални следи от римско присъствие никой не е откривал досега. В древността Химена е била известна като Оба, а сегашното си име градът е получил по време на арабското владичество, което тук е продължило няколко столетия – от VIII до XV век.

http://drevnite.com/wp-content/uploads/2016/01/0028.jpg

jimenadelafrontera.es

През 750 г. арабите са построили крепост на висок хълм, откъдето се открива гледка към Гибралтар и стратегически важния път от крайбрежието. На смяна на арабите в Испания, както е известно, дошли християните, а в началото на нашия век тихото градче станало любимо на британските пенсионери.

Напливът от топлолюбиви англичани рязко подобрил демографските показатели – през 2000 година населението на града нараснало от 2000 до почти 10 000 души.

Сред новопристигналите се оказал Хамо Сасун, прочут британски археолог. По време на разходка по мавританската крепост 80-годишният учен забелязал нещо „нередно“ – опитът му показвал, че планировката на крепостта не е съвсем арабска, а по-древна – римска. Чак до своята смърт през 2004 година Сасун доброволно се занимавал с изследване на крепостта и хълма, като предавал материали на испанските учени и на местните власти.

Благодарение на наблюдателността и настойчивостта на британския пенсионер станало възможно пълномащабното изучаване на крепостта, подчертава Хуан Мигел Пахуало, координатор на разкопките в Химена де ла Фронтера.

http://drevnite.com/wp-content/uploads/2016/01/0037.jpg„На пръв поглед това е типична арабска крепост, леко видоизменена през XIX век. Но стига да се вгледаме по-внимателно и да анализираме видяното, и веднага става ясно: това са руини на много важен римски град“, казва ръководителят на експедицията Мигел Анхел Табалес, професор по археология в Севилския университет.

Съдейки по находките, градът наистина е имал огромно значение за римляните. Те, както и арабските завоеватели по-късно, не са могли да не оценят стратегическото разположение на селището – близостта на Гибралтар и пътя от брега. Учените добавят, че не по-малко важен фактор е била близостта на две реки, а също така и наличието на плодородни земи и пасища около града.

Откритите съоръжения от римската епоха, освен крепостни стени (частично римски, частично арабски), включват главна врата, кули, водопроводна система и голям храм. Всички постройки се отличават с монументалност, което потвърждава значимостта на мястото за Римската империя.

Древноримският град извън пределите на крепостта е останал практически недокоснат – в Средновековието Химена е започнала да се разраства в противоположна посока. „Ако насложим съвременният план на града и крепостта върху плана на типично римско селище, то веднага виждаме публичната зона, местополжението на форума и главната улица, която води началото си в долната част на града. Това означава, че римляните са адаптирали плана на строителство към местната топография“, обяснява Мигел Анхел Табалес.

http://drevnite.com/wp-content/uploads/2016/01/0045.jpgНезависимо от „давността“ на откритието, направено в началото на XXI век от британския археолог Хами Сасун, учените не бързли да пристъпят към мащабни разкопки. Главният проблем е нестабилността на склоновете на хълма. Работата можела да доведе до разрушанате не само на римските артефакти, но и на арабската крепост, която все още е главна туристическа забележителност на града.

Успоредно с разкопките и реставрацията на откритите обекти ще се провежда и укрепване. А също кметът на Химена де ла Фронтера се заклел да обезопаси мястото на разкопките от многобройните иманяри, за които недокоснатият римски град също представлява огромен интерес.

„Римско-арабската крепост олицетворява историческото наследство на Химена и ние не можем да допуснем нейното разрушаване. Крайбрежният път, по който са пътували римските и арабските завоеватели, се явява част от програмата по развитие на туризма в региона, този маршрут ще донесе значителни печали на Химена“, сигурен е кметът Паскуал Колядо Сарайва.

[Last roman]

Изключително добре запазено селище от бронзовата епоха откриха в Британия:

http://www.heritagedaily.com/2016/01/bronze-age-stilt-houses-unearthed-in-east-anglian-fens/109209

[Last roman]

Вестготи са живели в крепостта „Ковачевско кале” до Попово

Трайно усядане на варвари-готи в късноримската крепост „Ковачевско кале” до Попово е доказано след анализ на огромно количество фрагментирана керамика, съобщават от община Попово.

До откритието се стигна след като Община Попово чрез ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” финансира последните проучвания на ареала на огромното двуетажно антично зърнохранилище (хореум) и последвалите керамични и нумизматични изследвания.

Става дума за сива излъскана керамика, характерна за източногерманските племена и най-вече за готите. Нейното присъствие измежду фрагментите на 33 вида керамична посуда е 22%, а заедно с фрагментите на синхронната й сиво-черната керамика достига до цели 87%. Откритата сиво-черна керамика се разделя на две групи: трапезна (два вида паници и купи) и кухненска (три вида гърнета и един вид похлупаци). Добитата сива керамика се дели на един тип гърнета и няколко вида кани. Цялата външна повърхност на тези типове съдове е украсена с вертикални излъскани ивици, които дават на гърнетата и каните изящен и ефектен вид. Глината, от които са направени е фина, много добре пречистена, а сивият цвят е придобит в резултат на специална технология при изпичането. Според изследователите, тази керамика е разпространена най-вече в периода от втората половина на IV до началото или първата половина на V век.

Освен тази керамика анализите показват и наличие на четири типа трапезни и амбалажни амфори, долиуми, както и наличие на по-луксозната вносна червенолакова керамика от понтийски или малоазийски паници.

Натрупалите се археологически данни и добитите материали, вследствие на провежданите разкопки на „Ковачевско кале” доказват, че по време на готската война от 376-382 г., когато в страховито клане при дн. Одрин загива и император Валент, крепостта е превзета, плячкосана и опожарена.

Най-вероятно дотогавашното местно население се е принудило да я напусне, а на неговото място се заселват уземлените през 382 г. от император Теодосий I скитащи се готи-федерати.

Те прилепят паянтовите си жилищата, изградени от дървесни пръти обмазани с кал, към дебелите зидове на крепостните стени и към руините на по-масивните каменни сгради във вътрешността.

Откритите досега в калето при Попово останки от надписи, врязани върху стените на керамичните съдове (графити) показват, че писмеността, която населението, обитавало крепостта е използвало е била приоритетно гръцка, а не както се очакваше - латинска.

Немалка част от различни типове керамични съдове, използвани от населението в „Ковачевско кале” може да се разгледа в експозицията на изградения до него посетителски център.

http://targovishte.topnovini.bg/node/652545#

[Last roman]

Ще възстановят най-стария храм в света /кръглите храмове на Гьобекли Тепе/:

World's Oldest Temple to Be Restored

http://news.nationalgeographic.com/2016/01/150120-gobekli-tepe-oldest-monument-turkey-archaeology/?utm_source=Facebook&utm_medium=Social&utm_content=link_fb20160121news-oldesttemple&utm_campaign=Content&sf19320445=1

Редактирано Януари 21, 2016 от Last roman

[Last roman]

Вижте съкровищата на 2015-а

Националният археологически музей показва най-интересните находки от изминалия сезон

Каменни амулети свастики от раннонеолитните селища Мурсалево и Слатина; керамична „дрънкалка" от халколитното селище Аврен; погребален венец с позлатени листа от некропола на Аполония Понтика; съкровище от близо 3000 сребърни римски монети от Сердика; фрагмент от римска военна диплома от вилата при Драговищица; богата колекция от накити, пръстени, обеци, висулки) от късносредновековния некропол на западната дъга на Софийския околовръстен път...

 

Това са само малка част от изключително интересните експонати в деветата национална археологическа изложба, организирана от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ), на която са представени най-интересните находки от изминалия археологически сезон. Експозицията ще бъде открита официално утре (11 февруари) в 18 часа и ще приема посетители до 10 април в залата за временни изложби на НАИМ на ул. „Съборна" 2 в София (срещу президентството).  

 

Представени са находки от 24 обекта и постери от още 50 – различни като вид и хронология, от ранната праистория до средновековието. Сред тях са материали от продължаващите проучвания на пещерата Козарника, праисторическите селищни могили Провадия-Солницата и Козарева, къснобронзовия некропол Балей (Видинско), античните градове Аполония, Деултум и Августа Траяна, „скалния град" Перперикон. Впечатляващи са находките и от неолитните селища при Мурсалево (още за него в Списание 8, бр. 8/2014) и Извор.

 

„През 2015 г.  направихме 401 археологически проучвания, това е впечатляващо число", отбеляза директорът на НАИМ доц. Людмил Вагалински. А Камен Бояджиев допълни, че експозицията представя не само находките, а и разказа за обектите и епохите, който те носят, защото са поставени в контекст.

 

Тази година съорганизатори на изложбата са 15 исторически и археологически музея от страната, които участват с находки от своите фондове.  

 

Изложбата се организира всяка година през последното десетилетие по повод деня на археолога - 14 февруари.  

 

 

Свастика от серпентинит. Мурсалево. Ранен неолит. 

 

 

Керамичен съд с тъмнорисувана украса. Мурсалево. Ранен неолит.

 

 

 

Керамична антропоморфна фигура. Мурсалево. Ранен неолит.

 

 

Фалосоподобна фигура. Мурсалево. Ранен неолит. 

 

 

Керамична култова масичка със зооморфни белези. Ранен неолит. Слатина.

 

 Свастиковиден каменен амулет. Ранен неолит. Слатина.

 

 

Култова масичка. Неолитно селище Извор. Финал на късния неолит
(начало на 5-ото хил. пр.Хр.)

 

 

Триъгълна култова масичка. Финал на късния неолит 

(начало на 5-ото хил. пр.Хр.) Неолитно селище Извор. 

 

 

Златен пандантив. Провадия-Солницата. Късен халколит.

 

 

 Глава на керамична антропоморфна фигурка. Късен халколит. 

Провадия-Солницата.

 

 

Голяма паница – урна, съхраняваща останки от кремация. 

Къснобронзов некропол, с. Балей, Видинско.

 

 

Бронзов сърп от селище от късната бронзова епоха при Чепинско шосе 

(северна скоростна тангента на София).

 

 

Погребален венец. Оловна лента, позлатени бронзови листа, 

позлатени керамични плодчета. 

Първа половина на III век пр.Хр. Аполония Понтика.

 

Фрагмент от питос с монограм на майстора. Аполония Понтика. 

 

Колективна находка от римски монети и съдът, в който е открита. 

Форумът на Сердика – площад „Св. Неделя", София

 

Фрагмент от римска военна диплома. 

Антична вила до с. Драговищица, Костинбродско

 

Бронзова статуетка на Аполон,  III век.  Перперикон

 

Златна монета на император Василий Втори (976-1025 г.) 

с Константин Осми. Перперикон

 

Лични украшения. Горе вляво – пандантив от зъб на големорог елен.

Пещера Козарника. Начало на късния палеолит. 37-26 000 г. пр.Хр. 

[Last roman]

Най-старата рокля в света е на 5000 години

Най-старата тъкана дреха в света, наречена роклята от Таркан, вероятно е на 5 100 - 5 500 години и датира от зората на първото царство в Египет.

Снимка: Petrie Museum of Egyptian Archaeology, University College London

Нови тестове показват, че ленена рокля, намерена в една от египетските гробниц,и е на повече от 5000 години, което я прави най-старата тъкана дреха, намирана досега. Красиво ушита и плисирана, тя говори за сложността и заможността на древното общество, което я е направило. 

„Дрехата, известна като роклята от Таркан, е изключително рядка находка. Много малко от първите дрехи, които били изработвани от растителни влакна или животински кожи, са оцелели до днес, а текстилните материи, откривани по време на разкопки, са на не повече от 2000 години", казва Алис Стивънсън, куратор на музея на Египетската археология Петри в Лондон и автор на ново проучване в изданието Antiquity, посветено на възрастта на роклята.

Дрехи с подобна датировка, които са оцелели до днес, са намирани и преди, но те най-често са били омотавани около тялото. Роклята от Таркан е древната висша мода. С ръкавите, деколтето и тънките плисета тя би била съвсем на място и в съвременен бутик.

Подобни прецизни детайли би могъл да измайстори единствено опитен занаятчия, а подобни хора се появявали единствено в процъфтяващи и йерархични общества като това на Древен Египет преди 5000 години - време, когато царството за първи път е било обединено от един единствен владетел.

Гънките на лактите и мишниците показват, че дрехата е била носена, a не е била само церемониална. „Тя прилича на дрипава риза, но е много вероятно първоначално да е била по-дълга", казва Стивънсън.

 

Ето и друг рекордьор: най-старите панталони в света. Те били намерени в гроба на странстващ овчар, погребан преди около 3000 години в днешен западен Китай, и вероятно са били предназначени за езда.

Снимка: Photograph by German Archaeological Institute (DAI)

Археолози изпратили роклята в Петри в началото на 1900 г., но тя била увита във вързоп с мръсни парцали и никой не й обърнал внимание. Едва след като вързопът бил разгънат през 1977 г. реставраторите попаднали на дрехата.

„Само върхушката би могла да си позволи подобна рокля. На надгробни камъни от приблизително същия период може да се видят изображения на хора с подобни одежди", казва Джана Джоунс от австралийския университет Макуори и добавя, че йероглифът за „рокля" фигурира в списъка с неща за отвъдното наред с храна и козметика.

http://www.nationalgeographic.bg/?cid=4&NewsId=3020

[Last roman]

Гробница на етруска "принцеса" откриха в Италия
Археолози съобщават, че са открили нова етрсука гробница, богата на много артефакти. Находката е извършена край Вулци (или Волци), древен етруски град, намиращ се на територията на съвременната провинция Витербо, Италия. Това е поредното ценно откритие в района и е едно от най-богатите на древни артефакти.

Според съобщение на агенция АНСА, с помощта на антропологични изследвания археолозите са установили, че гробницата принадлежи на жена, представителка на етруската аристокрация.

Два от артефактите, открити в гробницата

Гробницата е датирана от VIII век пр.н.е. Погребалната камера се намира на 3 метра под повърхността и е съвсем близо до входа на археологичния комплекс, който представлява Вулци. Разкопките на комплекса се извършват отVulci Foundation.

45-годишният участник в разкопките Текла дел Папа казва пред АНСА: “Нямахме представа, че на това място има гробница. Но миналият месец се наложи спешно прокопаване за ремонт, по време на което се натъкнахме на следи от разкопана от древни иманяри гробница, намираща се върху гробницата на принцесата. Злосторниците са открили, но не са проникнали в по-долната гробница, така че благодарение на тях, успяхме бързо да локализираме и достигнем до погребалната камера. Откритите в погребението предмети и това, че древните мародери са го открили, но не са го ограбили, ни подсказа, че в гробницата е положена етруска принцеса, или най-малкото – много видна аристократка”. 

Сребърен артефакт от гробницата

Откритите в гробницата артефакти са уникални и безценни от археологична гледна точка. Сред тях има финикийска кехлибарена огърлица и два египетски скарабея, изработени от злато, слонова кост и сребро. Освен това, са намерени и много други части от накити, чиято изработка свидетелства както за майсторството на древните етруски в занаятчийството, така и за развитите им търговски връзки.

Украшения от погребението

В погребалната камера археолозите са намерили останките на млада жена. Била е плътно увита със саван от фина материя. Край останките ѝ са открити множество чудесно изработени накити. Но освен скъпоценностите са намерени и чаши и съдове, които също потвърждават важната роля на етруските в “международните пазари” от древността.

В момента учените се опитват да научат повече за младото момиче от погребението, както и да отговорят на въпроса, дали е била в роднинска връзка с по-рано откритите останки на етруски аристократи. Костните останки на младата жена не са се запазили в добро състояние, но специалистите са категорични, че имат достатъчно материал за анализите, чрез които ще научат повече за живота, който дамата е водила преди 2800 години.

Част от артефактите, открити при разкопките

Древният град Вулци се намира на 80 километра северно от Рим. До днес на мястото са открити над 15 000 гробници от времената на етруската цивилизация. Директорът на археологичния парк Карло Каси подчертава, че е въпрос на късмет, че толкова голямо пространство (паркът се простира на площ от над 100 хектара) е останало незастроено и археолозите имат възможността спокойно да извършват проучванията си. Специалистите са избрали да извършват разкопките по метода на микро-разкопавания, за които се предполага, че са свързани със специфични погребения. Следващият археологичен сезон ще започне през април.

Поглед към вътрешността на гробницата на "принцесата"

Гробницата на “принцесата” специалистите наричат още “Гробницата на Златните скарабеи”. Това е обичайна практика, погребенията от Вулци да получават “романтични” названия, съобразно артефактите, намерени в тях. Практиката тръгва още от XIX век, когато древните гробници са притегателно място за много търсачи на антични артефакти. По онова време гробниците не са под охрана и доста от откритията са извършени от любопитни аматьори.

Останки от етруския град Вулци

Първите професионални разкопки на мястото са извършени по разпореждане и с подкрепата на кардинал Джулиалмо Палота. В хода им са извършени много открития – от съвсем обикновени, до уникални. През тези ранни проучвания най-забележителна е находката на “Гробницата на Слънцето и Луната”.

Друга интересна находка е откритата наскоро “Гробница на Сребърните ръце”. Смята се, че тя е принадлежала на жена. В погребението археолозите откриват египетски скарабей, датиран между 746 г. пр.н.е. и  525 г. пр.н.е. Освен това са намерени цветни мъниста и желязна фибула (брошка), съдове за козметика и изработена от етруски майстори в коринтски стил черна керамика с глазура.
В гробницата са открити и сребърни ръце – една от най-ценните находки от Вулци. Сребърните отливки под формата на ръце са прецизно реставрирани и консервирани, като преди това им е направен щателен рентгенов анализ.

 

 

 

 

[Last roman]

Златна висулка, монети, стъклена купа и балсамарий, бронзова кутийка и др. находки излязоха от двете гробници

Двете гробни съоръжения маркират северния край на източния некропол на Августа Траяна

Подробности по откритите вчерадве гробни съоръжения пред медиите споделиха днес директорът на Регионалния исторически музей в Стара Загора гл.ас.Петър Калчев и археологът ас.Мария Камишева, която проучва находката заедно с археолога Атанас Атанасов.

Златна висулка, монети, стъклена купа (на първата снимка) и стъклен балсамарий(на втората снимка), две токи, бронзова фибула, бронзова кутийка, желязно ножче, стъклени мъниста от огърлица и костени игли за коса излязоха от двете гробници. За това, че строителите на втория „Кауфланд“ са се натъкнали на находка, е съобщил на тел. 112 от работник на обекта. Артефактите бяха предоставени за снимки.

В гробниците се намират 7 черепа и части от тях. Един от скелетите е останал във видимо анатомична подредба. Под костите се е открил още един, също запазен в анатомичен ред, но силно изтлял скелет. Край него са намерени най-добрите находки – златната висулка, мънистата, стъкленият балсамарий, бронзовата цилиндрична кутийка с малък отвор в средата на капака, която още не е отворена от специалистите, и костните игли за коса, което свидетелства, че е женски. От двете токи едната е по-малка, очевидно от по-малко тяло.

Съоръженията най-вероятно бележат северната граница на източния некропол на античния град Августа Траяна. Той е открит през 1994 г. по на юг, по ул. „Ангел Кънчев“, от покойния археолог Красимир Калчев. Той е проучил там 16 гробни съоръжения. Сега ще бъде направена корекция на периметъра му и всички бъдещи изкопни работи в него ще бъдат извършвани под наблюдението на археолози. Днес от музея е изпратено писмо до Министерството на културата, с което се кани комисия.

Некрополът е далеч от бъдещия квартал „Бедечка“, почти до двете общежития в източния край на „Зеления клин“. Дали нещо ще се открие при изкопи на територията на кв. „Бедечка“, отсега не може да се гадае.

Едното съоръжение е с под от мраморен блок, другото е с тухлен под, измазан с розов хоросан. Представляват по всяка вероятност семейни гробници, които са характерни за Античността.

Периодът на монетите, които предстои да бъдат почистени от реставраторите, е от началото до края на III век.

Некрополите в Античността са маркирали пътищата, тъй като са разполагани край тях. Този е бил по протежение на пътя от Августа Траяна към Анхиало, но все още не е ясно откъде точно е минавало трасето.

През новия археологически сезон ще продължи проучването на обект на ул. „В. Левски“ под ръководството на Атанас Атанасов. Ще се работи и на изкопа за разширението на магазин „Жабките“, както и в района на басейна. Има и още един археологически обект на бул. „Руски“.

РИМ – Стара Загора ще кандидатства и за част от 500-те хиляди лева, които тази година Министерството на културата отпуска за археологически проучвания. Ако има пари, ще се работи и на средновековния манастир в местността Боров дол, свързана с покръстването на българите.

Средства могат да бъдат осигурени и от частни спонсори, стига да се намерят такива, каза гл.ас. Петър Калчев.

 

 

 

 

[Skubi]

Открили са основите на римска казарма. Бивщият  Carnuntum сега  Bad Deutsch Altenburg в южна Австия е един комлекс уникален защото на бивщата римска империя единственно тук са успели да определят губернаторската, зграда, казармата на охраната. Досега са открили едно гладиаторско училище и лагер на войници в местноста. Новота място е около 1.8 хектара със седем осем згради със стена оградено за около 400-500 души.

Подобно само в  алжирският Lambaesisben има но там не е толкова конкретно.

От 2017 година ще бъде отворено за посетители.

Ей от тук:

http://index.hu/tudomany/tortenelem/2016/04/01/egyedulallo_romai_leleteket_talaltak_nemetovaron/

 

[Last roman]

Намериха нова пещера с ръкописи край Мъртво Море

http://www.obekti.bg/sites/default/files/styles/article_large/public/images/shutterstock_218326228.jpg?itok=c8zcDwQ9

Нови разкопки на западните скали край известната област Кумран, близо до северозападния бряг на Мъртво Море, разкриха пещера пълна със съдове и капаци за съхранение на свитъци, които по предварителна оценка са датирани от същия период като известните Кумран свитъци от Мъртво Море.

Свитъците от Кумран представляват колекция от древни текстове, за които се смята, че имат огромно историческо значение за района, и включително съдържат един от най-старите ръкописи на Библията.  Те бяха намерени през 40-тте и 50-тте години на миналия век в 11 пещери в Кумран. Сега археолозите смятат, че са открили 12-та пещера.

“Тези вълнуващи разкопки доказват, че пещерите са 12, а не 11 и се надяваме, че сме близо до откриването на нови ръкописи от Мъртво Море, за първи път от 60 години насам,” коментира Орен Гътфелд от Института по Археология към университета Хибру.

Източник: Science Alert

[Last roman]

On 4/1/2016 at 17:42, Skubi said:

Открили са основите на римска казарма. Бивщият  Carnuntum сега  Bad Deutsch Altenburg в южна Австия е един комлекс уникален защото на бивщата римска империя единственно тук са успели да определят губернаторската, зграда, казармата на охраната. Досега са открили едно гладиаторско училище и лагер на войници в местноста. Новота място е около 1.8 хектара със седем осем згради със стена оградено за около 400-500 души.

Подобно само в  алжирският Lambaesisben има но там не е толкова конкретно.

От 2017 година ще бъде отворено за посетители.

Ей от тук:

http://index.hu/tudomany/tortenelem/2016/04/01/egyedulallo_romai_leleteket_talaltak_nemetovaron/

 

и Нове /в България/ също.

[Last roman]

Археологическата карта на България вече е достъпна

Археолози от цяла Европа обединиха данните си за научните археологически изследвания и ги направиха достъпни за всички. Интернет порталът Ариадне е европейски проект, в който Националният археолоически институт и музей има значимо участие. Така за първи път става достъпна и археологическата карта на България.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ариадне е портал, зад който се вие дълъг път назад във времето. Който дава възможност на всеки да крачи уверено в света на археологията, да види стотици изумителни находки, да разбере подробности заключени до сега в научните публикации.

Съвсем като Ариадна, която помогнала на Тезей да намери пътя в лабиринта, следвайки нишката от нейното кълбо.

Надежда Кечева - археолог: И абревиатурата е доста добра, отговаря на това, което проектът прави.Тук могат да се намерят всякакви по вид данни за теренни издирвания, за археологически разкопки, за монетни, лесно може да бъде търсено по местоположение хронология и по вид обекти.

Ариадне събира и интегрира базата данни на 24 научни и технически организации от 16 европейски страни. И участието на Националния археологически институт определено е значимо. И в Ариадне правят достъпна за първи път част от археологическата карта на България с близо 500 големи обекти.

Доц. д-р Георги Нехризов, Национален археологически институт с музей, БАН: Показахме, че сме направили неща, които другите, голяма част от колегите в Европа, все още не са направили.

Порталът дава възможност на всеки да попълва базата данни, музеите да качват снимки и 3D изображения. Като това - въздушно лазерно сканиране, което прави видим археологическия обект под гъста горска растителност.

Доц. д-р Георги Нехризов, Национален археологически институт с музей, БАН: Това е снимано в гората в крепостта "Св. Марина", която впрочем беше известна, но се оказа, че крепостта е два пъти по-голяма отколкото ние знаехме.

Ариадне вади нашите археологически обекти от сянката и ги осветява за Европа и света. Преведени на английски език, с уеднаквени мета данни, с приравнени термини, речници и хронологически периоди, те вече са достъпни за всеки. И нашето наследство и работата на учените ни може да се радва на по-голямо признание.

http://news.bnt.bg/bg/a/arkheologicheskata-karta-na-blgariya-veche-dostpna

[Drake]

На нос Калиакра, археолози откриха нефритен амулет – катарама,  за който се смята, че вероятно е произведен в Китай.

 

"Днес 29 септември доц. Бони Петрунова, ръководител на екип от археолози, даде пресконференция, на която обяви резултатите от проучванията, които бяха проведени това лято на крепостта на територията на нос Калиакра. На пресконференцията присъстваха кмета на община Каварна Нина Ставрева и екипа от специалисти, работили това лято на археологическите разкопки, съобщиха от Община Каварна.  Най-уникалното археологическо откритие на сезона и за всички предишни години досега на нос Калиакра е амулет, изработен от нефрит. Доц. Петрунова обясни, че подобен предмет, изработен от бяло-зелен нефрит, не е откриван досега в България. Нефритът е минерал, много устойчив и удобен за гравиране, а белият нефрит е известен още като императорски, изключително почитан в Китай, отбеляза доц. Петрунова. Това по думите ѝ е „брилянтно изработена“ катарама, използвана от китайците в древността. От едната страна на катарамата е изобразена ловна сцена с патици и соколи. Тя има своето символно значение – носи усещането за успех и благоденствие и е характерна за културата на монголите. Като време се датира от XIV век. Предполага се, че нефритеният предмет е пристигнал в крепостта на нос Калиакра като дар и по думите на доц. Петрунова, при всички случаи е символ на властта. Тя отбеляза, че в престижните аукционни къщи по света такъв предмет се търгува за сума между 20 000 и 40 000 евро. Предстоят изследвания на предмета и когато те приключат, той ще бъде върнат в Каварна и ще стане част от фонда на Историческия музей в града. Археологическата находка доц. Петрунова определи като голям успех както за морската община, така и за българската археология."

https://www.actualno.com/dobrich/otkriha-unikalen-amulet-ot-nefrit-na-nos-kaliakra-news_635882.html
 

[Skubi]

Намерили са в иранската Урмия останките на покровителите на топлите св.Сергиос и св.Баккхос.

Били са войници с висок чин в източната част на империята в дворът на Maximinus Daia в 3. век.

Били доложени, че са християни и затова ги задължили да покажът жертва на Юпитер. Но понеже не били съгласни, ги убили с жестоки мъчения.

Облекли ги в женски дрехи и така ги носили през градът, после Баккхос го пребили а Сергиос му забили гвоздеи в краката и го обезглавили.

http://index.hu/mindekozben/poszt/2017/10/11/megtalaltak_a_melegek_vedoszentjei_szent_szergiosz_es_szent_bakkhosz_foldi_maradvanyait/

 

[JImBeam]

Нови открития в замъка в Русокастро! Археолози намериха древно хранилище за вода

В последните дни на проучванията на Русокастро за 2017 г., бургаските археолози откриха водохранилището на замъка на крепостта. То е изградено в югоизточния ъгъл на цитаделата на крепостта. Изградено е в неправилна форма с дължина 15 м от запад и 12 м от изток, с ширина 8 м, а северозападният му ъгъл е оформен дъговидно. В средата на водохранилището, в линия север-юг, са иззидани два масивни каменни стълба. Съоръжението е било покрито със сводова конструкция, огромни късове от която са пропаднали вътре. През 2018 година се предвижда, тежките отломки да бъдат извадени с кран.

Вместимостта на водохранилището е най-малко 300 м3. То е защитавано от мощните южна и източна стена на замъка с ширина 2.5 м, както и от голяма бойна кръгла кула с диаметър 7 м. Водохранилището е имало втори етаж, към който води четиристъпално стълбище.

Стените на това монументално съоръжение са внимателно измазани с дебела хидрофобна (водонепроницаема), хоросанова замазка. Тя е с плътен розов цвят, защото в нея има прибавено голямо количество смляна изпечена керамика, която всъщност осигурява непромокаемост.

Разкопките на крепостта Русокастро са ръководени от Милен Николов и Доротея Гюрджийска от Регионален исторически музей-Бургас, а финансирането е осигурено от Община Камено, Министерството на културата на Република България и Национален исторически музей.

Предстои обработка на керамичния материал, анализ на монетните находки и изследване на откритите животински кости от археозоолог. Тези тестове ще са особено любопитни, понеже от тях ще стане ясно, месо от какви животни са консумирали средновековните българи и византийци през 13-14 в.

https://www.flagman.bg/article/140083

[Skubi]

Първите организирани пожарникари в Рим ействали. Marcus Licinius Crassus който богат бил по рожденство, но бил достатъчно алчен, награбеният му имот на сегашна цена щял да е около 9 милиарда долара организирал една около 500 души бригада от зидари. Когато някъде имало пожар те се появявали, но не почвали да гасят докато не се договорят с притежателя колко ще им плати за тази работа....Ако се договорили, почвали гасенето и после преустройката на зградата...Ако не са успели, тогава изчакали докато съвсем изгори зградата и на пострадалият притежател и комшии давали една изгодна оферта за дворното/дворните място/места.... 

http://index.hu/tudomany/til/2017/10/14/penzt_kertek_az_oltasert_az_elso_romai_tuzoltok/

[resavsky]

https://www.blitz.bg/obshtestvo/regioni/sled-nelepiya-intsident-pochina-direktort-na-varnenskiya-istoricheski-muzey-prof-valentin-pletnov_news552767.html

Вечна му памет.

[Last roman]

Открит е шедьовър в гробница на гръцки воин от бронзовата епоха

Рисунка на невероятно подробната бойна сцена върху ахатов печат, открит от археолозите от Университета на Синсинати Шарън Стокър и Джак Дейвис, Тина Рос. The Department of Classics, University of Cincinnati

Археолози намериха в гробницата на воин от бронзовата епоха, един от най-изящните образци на изкуството на праисторическа Гърция - фино резбован полускъпоценен камък - ахатов печат на 3500 години.

Невероятната находка включва и четири златни пръстени, които преобръщат представите на археолозите за произхода на гръцката цивилизация.

За новата находка се съобщава в пресрелийз от Университета в Синсинати. Описанието на откритието ще бъде публикувано по-късно тази година в списанието Hesperia.

През 2015 г. близо до древния град Пилос е намерена богата гробница на микенски воин или жрец, наречен условно "Воинът грифон" (Griffin Warrior), погребан около 1500 г. пр.н.е. Оттогава там са изкопани много интересни предмети, но според археолозите последната находка на печата с размер около 3,6 см е най-значимата.

Печатът е наречен Pylos Combat Agate, заради сцената, изобразена върху него, на ожесточена ръкопашна битка на войници. Той може не само да  хвърли светлина върху историята на древното гръцко изкуство, но и върху митовете и легендите в зората на западната цивилизация, които все още са потопени в мистерия.

^{Покрит с варовик инкрустираният печат е открит да лежи с лице надолу в близост до дясната ръка на "воинът грифон". Снимка: The Department of Classics, University of Cincinnati}

За да се почисти печатът бе нужно повече от година. Както се появиха фигурите, изследователите бяха убедени, че са намерили истински шедьовър.

"Първият поглед към това изображение бе вълнуващо преживяване и продължава да бъде така", заяви ръководителят на разкопките Шери Стокър (Shari Stocker). "Някои се разплакаха от вълнение" .

^{Снимка: The Department of Classics, University of Cincinnati}

Майсторството и изисканите детайли го превръщат в най-забележителната творба на егейския период от бронзовата епоха за технологията на гравиране върху камък, наречена глиптика.

Учените твърдят, че такива подробни изображения на човешкото тяло се появяват отново едва 1000 години по-късно в класическия период на Гърция. Някои детайли се виждат само с помощта на оптични инструменти.

^{Художникът се отнася с внимание към детайла и използва стилизирани лица, за да направи битката в Пилос върху ахат като една от най-добрите творби на праисторическото гръцкото изкуство, някога откривани. Снимка: The Department of Classics, University of Cincinnati}

^{Снимка: The Department of Classics, University of Cincinnati}

Миниатюрният шедьовър описва воин, който, след като вече е победил един противник, проснат в краката му, сега насочва вниманието си към друг много по-страшен враг, дълбоко забиващ меча си в оголения му врат, което със сигурност ще бъде фатално за него.

Това е сцена, която внушава духа на епичните битки и грандиозните приключенията на Омировата "Илиада", обезсмъртила митичната десетилетна война между троянското и микенските царства. Учените не могат да кажат дали изображението отразява сцена от Омировия епос, но несъмнено отразява една легенда, която е добре позната на минойците и микенците, разказва Стокър.

Новият печат, както и предишните находки от погребението, опровергава доминиращата теория в продължение на много години за взаимодействието на микейните от континента и минойците от остров Крит. Според нея микенците просто внасяли или ограбвали такива съкровища от богатата минойска цивилизация на остров Крит, югоизточно от Пилос.

Въпреки, че минойците са били културно доминиращи над гърците от континента, цивилизацията им пада под властта на микенците около 1500-1400 г. пр.н.е. - приблизително същия период от време, в който е загинал "воинът грифон".

Находката, заедно с четирите златни пръстени, и други съкровища, характерни за минойската култура, намерени в гробницата, показва много по-голям и сложен културен обмен между микенците и минойците.

"Изглежда, че минойците са създавали изкуство, което никой не можеше да си представи, че са способни да създават", обяснява съавторът Джак Дейвис (Jack Davis). "Това показва, че техните умения и интерес към изобразителното изкуство, особено движението и анатомията на човека, е извън това, което сме си представяли. Особено в комбинация със стилизираните черти, които от своя страна са просто изключителни".

Авторите не се съмняват, че новата находка ще влезе в учебниците по история на изкуството и ще промени идеята за артистичните постижения на праисторическите майстори.

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkrit-e-shediovar-v-grobnitca-na-gratcki-voin-ot-bronzovata-epoha_97293.html

[Thorn]

On 27.10.2015 г. at 15:20, Last roman said:

 

Откриха гроб на воин на възраст над 3500 години

 

Бронзов меч с позлатена дръжка от слонова кост, златни пръстени с печати, златни, сребърни и бронзови чаши за вино, парчета слонова кост с издялани сцени върху тях и над 1000 полускъпоценни камъни. Това са само част от богатите дарове, поставени в гроба на воин през 1500 г.пр.Х., за да го придружат в задгробния живот.

 

Незасегнатият от иманяри гроб от късногръцкия период бе открит близо до микенския дворец на Нестор в Пилос в западната част на полуостров Пелопонес от членовете на международна група от археолози, ръководени от Джак Л. Дейвис и Шарън Р. Стокър от университета в Синсинати. Изследователите твърдят, че са разкрили най-забележителния случай на демонстриране на богатство в происторически погребален паметник в континентална Гърция през последните 65 години.

Повечето от откритите 1400 предмети, като каменните печати, върху които са изобразени вдъхновени от таврокатапсията* сцени са силно повлияни от минойското изкуство и са били изработени на остров Крит. Знатният воин – покойник на възраст между 30 и 35 години най-вероятно е живеел в създадения и украсен по минойски образец Акропол в Еглианос, посочват археолозите, които работят от 30 години в региона на Пилос. Те допълват, че количеството открити в гроба украшения преобръщат теорията, че бижутата са били поставяне главно в гробовете на жени.

Скелетът на мъжа бил открит на пода в дървен ковчег. Оръжието било поставено на лявата му страна, а на дясната се намирали полускъпоценните камъни (аметист, ахат, злато и др.), каменни печати и предмети за лична употреба. Близо до шията му бил поставен рядък и изключително добре запазен златен ланец, а в краката му се намирала плоча от слонова кост, на която е изобразен крилат грифон и бронзово огледало с дръжка от слонова кост. Над ковчега се намирали други дарове – голям бронзов леген, бронзови ленти, вероятно части от въоръжението му, пробити бивни на глиган от шлема и бронзови кани. Всички те се разпръснали при счупването на ковчега и се начупили над скелета и така затруднили хода на разкопките.

При все че дворецът на Нестор бил открит през 1939 от гръцкия археолог Константинос Куруньотис, досегашните разкопки, водени от професора в университета в Синсинати Карл Блеген били съсредоточени предимно в късния му период след 1300 г.пр.Х. и до разрушението му от пожар около век по-късно. Неговите колеги Джак Л. Дейвис и Шарън Р. Стокър обаче изследвали ранния период на комплекса и разкрили една от четирите страни на микенския гроб още в първия ден на разкопките през месец май тази година. Той се намирал до разбития от иманяри сводест гроб номер IV в Еглианос.

Разкопките на университета в Синсинати са били проведени от Американската школа за класически изследвания в Атина под тясното наблюдение на археологическата служба в област Месиния. В тях са участвали 45 учени и студенти от чуждестранни университети. Освен гробницата са били открити останки на малки къщи, малка част от ранното укрепление на акропола и отходна яма от средната и късната Бронзова епоха.

*Таврокатапсия – спорт, характерен за минойската цивилизация на остров Крит. Атлетът изпълнявал скокове над бик. Празникът бил посветен на бога на морето Посейдон и за разлика от тавромахията по време на изпълнението атлетът не убивал бика. Целта на занятието била да се покаже смелостта и гъвкавостта на атлетите.  

Страхотно пръстенче.

[Last roman]

такова изящество не съм виждал.