Обсадата на Константинопол (626)

[plamen_starbov]

Пускам тая тема, защото на мен ми е много интересна. Доколкото знам това е първата така да се каже по-голяма обсада на Константинопол през Средновековието. Авари, перси и славяни се опитват да завладеят "царицата на градовете", но този проблем с проникването в Златния рог още не е решен и това не позволява на нашествениците да завземат града. В учебника ми по история пишеше, че жителите, начело с патриарха, както и крепостните стени удържат врага. Даже на някои места срещам, че участват и прабългари, така ли е? Това го засягам леко, но сега основното: според вас, съфорумници, узрели ли е (в смисъл имали ли са враговете на Византия сили) нашествениците за нещо повече от париране на столицата или този проблем с обсадата по море пречи на другите народи да завладеят този така силен град. Накратко - вражеските на Византия войски винаги ли допускат една и съща грешка относно морската обсада?

[Warlord]

Ами то не е задължително да се влезне с флот през Златния рог, може флота само да блокира доставките за града и пробивът да бъде направен през стените от обсаждащите го по суша части.

Прабългарски отряди също участват в обсадата 626, както и гепиди според Теофан Изповедник.

[plamen_starbov]

Warlord, сигурно такъв е бил замисълът и на кръстоносците, предполагам. Венеция блокира града, а рицарите щурмуват стените. Изглежда и вторият пласт крепостни стени не са помогнали. А турците пък напълно блокират града.

[Warlord]

Всъщност и кръстоносците влизат откъм морето. Корабите се доближават до стените, спускат платната обръщат реите така че да се опрат в стените и по тях минават.

А турците правят доста дълга блокада на града и в крайна сметка успяват да влезнат откъм Златния рог като султанът Мехмед ІІ Фатих нарежда на войниците си буквално на раменете си да извлачат корабите през сушата за да заобиколят веригата опъната над Златния рог и да ги домъкнат до залива нахлувайки през пристанищата.

[plamen_starbov]

Според мен Византия прави сериозна грешка като не концентрира достатъчно войски откъм залива. Мисля, че това е слабото място на Константинопол. Но се питам, Константинопол е опасан с втори слой стени. На турците им помага малко топа. Ала при кръстоносците тези стени не играят ли някаква роля. Все пак нали те са нещо като последна преграда.

[Момиче]

Единствената грешка на града, е че допуска кръстоносците в Златния рог. Дори и да са под обсада, може да се снабдяват с храна и др необходими неща от там.

[ISTORIK]

Къде е 626 г. (обсада от "варвари" - перси, авари, древни българи, славяни, а вероятно - и други народи), къде е 1204 г. (обсада от кръстоносците от IV кръстоносен поход).

[Ishamael]

Те Кръстоносците, самите византийци ги пускат...иначе в обсадата от 626г. участват и славяни, авари, перси...Интересното е, че града не е защитаван от редовна войска, а от градското опълчение, т.нар. димоти. Жизнено важно за спасяването на града се оказва присъствието на силен византийски флот в Мраморно море, който ликвидира славянската флота от лодки.

[Galahad]

Хронологично ще почна в обратен ред, та накрая да стигна до основната тема.

Турците влизат в Цариград през Кeрко-порта - една вратичка откъм сушата. Флота блокира доставките, но градът не капитулира заради липса на провизии. Пък и не се е очаквало идването на нови части. Всъщност въпреки блокадата три кораба дори успяват да влязат, носейки доставки.

При обсадата от кръстоносците - тогава наистина влизат откъм морето. Но тогава всичко започва като класическа обсада от претендент за трона, който ползва чужди войски (както Тервел помага на Юстиниан ІІ). Кашата я забъркали двама от най-калпавите императори на Византия Исак ІІ (със сина си Алекси) и брат му също с името Алекси. Кръстоносците помогнали на Алекси да свали чичо си и да върне баща си на трона. Трябвало обаче да се разплати с кръстоносците и латинците започнали да поставят тежки условия за града - напр. част от кр. стена да се срине. В крайна сметка за кратко време се изреждат няколко императора (повечето с името Алекси)и накрая градът пада.

626г. класическа варварска обсада. За разлика от араби, латини, турци и българи, тези хора не завземат градове, а директно щурмуват столицата и след неуспеха се оттеглят.

За разлика от тях останалите при възможност усвояват селища и при неуспех си правят държава с друга столица, освен разбира, се ако вече имат такава.

Иначе технологично наистина става дума за по-издържана обсада - били направени обсадни кули, атакували като правили "костенурка", обсаден вал, имало каменомети.

По море се пробвали с еднодръвки, но само по плитките места, а също и се опитали да прехвърлят персите от Халкедон. Но виз. флот са справил със славяните от еднодръвките и избил доста. тези пък, дето слезли на брега били избити от арменските части на Византия. Унищожаването на славянския флот от еднодръвки станало причина славяните да си заминат, което пък принудило хагана да снеме обсадата, като на тръгване запалил обсадните съоръжение.

Интересното е, че града не е защитаван от редовна войска, а от градското опълчение, т.нар. димоти.

Няма вищо интересно. както стана дума в темата за обсадата на крепости защитата на един гред често лягала на плещите на неговите граждани. Те били и най-потърпевши от превземането му - тях ги ограбвали, изнасилвали и убивали. Армията най-много да й вземат оръжието, да ги осакътят или убият.

[КГ125]

Бе то и армията бая страда понякога - справка постъпката на Калоян с бранителите на Варна.

[plamen_starbov]

Разгледахме всички народи, участвали в обсадата, ала ще споделя нещо. Предполагам, че прабългарите са били доста малко, щом като на тях не е дадена важна роля в тази обсада. Но те не могат ли да участват, въпреки това, в пряка атака откъм сушата. На това ме навежда фактът, че те са превзели доста византийски крепости на Балканите.

[ISTORIK]

Първо, Константинопол се отличава от "доста византийски крепости" - и на Балканския, и на Апенинския полуострови.

Второ, участието на българите може да е било:

- разузнаване

- увличане на противниковите войски в засада

- конно сражение (обстрел на врага отдалече, нападение и отстъпление - като морските вълни - нападат и се оттеглят)

- нощно сражение

- резерв

- команден състав

Редактирано Март 2, 2008 от ISTORIK

[plamen_starbov]

Първо, Константинопол се отличава от "доста византийски крепости" - и на Балканския, и на Апенинския полуострови.

Историк, прав си. Може би имаш предвид, както втората стена на Константинопол, така и, въпреки всичко, Стената на Срама за защита на града. Според мен Стената на срама служи повече за забавящо укрепление, да речем, отколкото на някакво солидно укрепление, защото много пъти тя е преминавана.

Второ, участието на българите може да е било:

- разузнаване

- увличане на противниковите войски в засада

- конно сражение (обстрел на врага отдалече, нападение и отстъпление - като морските вълни - нападат и се оттеглят)

- нощно сражение

- резерв

- команден състав

Историк, тук имам леко възражение. Според мен прабългарите е могло да бъдат най-полезни в, както казваш, конно сражение, защото ако славяните имат пехотни части, то прабългарите пък нямат силна пехота за сметка на конницата. Може би е нужна бързина. Но конницата е могло да бъде използвана и при нощно нападение в комбинация с изненада.

[ISTORIK]

Ето няколко снимки на крепостните стени на Константинопол:

[plamen_starbov]

Историк, наистина солидни крепости. Но може би слабост на Константинопол са подземните врати в града. Нали така Юстиниан II влиза в града през 705 година. Да се върна на обсадата.

Интересното е, че града не е защитаван от редовна войска, а от градското опълчение, т.нар. димоти.

И аз съм чел, че точно по това време войската на Ираклий е в Армения и затова градът е разчитал на други видове войски.

Сега се сещам. Според вас възможен ли е следният вариант: докато се бият срещу византийците, аварите да бъдат нападнати от други славянски племена или от прабългари?

[Ishamael]

Силно се съмнявам Византия да е можела да предизвика такъв удар в тил. Иначе срещу димотите не им е било никак лесно, тъй като тези хора, вярно цивилни, са имали право на оръжие и са знаели как да го ползват. Били са поне 60 000 души, което, за онова време, и при такава крепост, предполага поне 4 пъти по-голяма армия за превземането на града, което, струва ми се е фантастично и невъзможно. Освен това, ромеите имат сериозно предимство във флотата.

Колкото до българите, малко са били, за какво са конници при обсада на крепост, освен за да блокират излази на защитници? При положение че ромете не са блокирани и получават редовни доставки по море, не е било необходимо да излизат, а просто да чакат....