Безкрайна ли е Вселената

[eMGeto]

Аз мисля, че Голямата Вселена е безкрайна във времето и в пространството! Абсолютно нищо, тъмнина и страшен студ! В нея, подобно на сапунено мехурче е нашата вселена, образувана след големия взрив. В нея обаче, може да има и други такива мехурчета! (?)

[Lion Queen]

Аз мисля, че Голямата Вселена е безкрайна във времето и в пространството! Абсолютно нищо, тъмнина и страшен студ! В нея, подобно на сапунено мехурче е нашата вселена, образувана след големия взрив. В нея обаче, може да има и други такива мехурчета! (?)

Що пък мехурчета... И що да е студена и тъмна и да е нищо... Не може ли на върха на миглата на големия Буда да е нашата Вселена, а до нея на върха на същата мигла да има още безброй чудесни, живи, динамични Вселени! А до тоя Буда да седи жена му и 12 те му деца...и целия им народ и те да си мислят, че тяхната Вселена е мехурче в нищото... Нищото е безсмислица в моите очи...

Редактирано Юли 15, 2009 от Lion Queen

[eMGeto]

Аз писах "мехурчета" образно. Сигурно нашата вселена в голямата прилича точно на мехур във вода. Разликата е само, че бавно се разширява.

Понеже нищо казано по въпроса е доказуемо, всяко предположение може да е самата истина!

Ако се каже, че Голямата Вселена е нищо не е правилно. Тя обаче е нещо, което няма начало и край в пространството и времето! Колкото и да се движиш в коя да е посока до никакъв край няма да стигнеш. Ако някой твърди обратното тоест, че има край, веднага следва въпроса - какво е от там нататък? Каквото и да е то, тя пак продължава! И тъй до безкрай! По тази причина Голямата Вселена няма център. Понеже е безкрайна, център може да е всяка точка! Пак по тази причина в нея няма горе и долу. Понеже е нищо-липсва гравитация. Същата е тя и във времето. На описаното до тук най-пасва нищото! То е естествено. И все пак в нея има нещо, но сравнено с размерите и е като да сте в стая, в която има няколко прашинки. Понякога, по неясни причини някоя прашинка експлодирва и образува малка вселена, като нашата! Това е. Така мисля аз.

[Lion Queen]

Нищо не разбрах... две малки прашинки в една стая вече ПРАВЯТ гравитация...и ВЗАИМОДЕЙСТВАТ щът не щът!

[eMGeto]

Зависи обаче, на какво разстояние са една от друга!

[Lion Queen]

Зависи обаче, на какво разстояние са една от друга!

Разстоянието няма значение. Щом са повече от една винаги има взаимодействие, дори голяма вероятност състоянието на едната мигновено да промени състоянието на другата

[eMGeto]

Не, тук не съм съгласен! Ние говорим за разстояния, които човешкият мозък не може да си представи. Тя е безкрайна! Аз не мога да разбера защо днешната наука счита, че в Голямата Вселена има само един Big Bang (голям врив) - нашия!!! Големите взривове там са ставали, стават и ще стават! Всеки един от тях е вселена, като нашата, но разстоянията между тях са колосални. Мен ме интересува, как в нищото на Голямата Вселена са се появили тези "прашинки" от свръхплътно вещество? Откъде? Как? Защо? Това е истинска мистерия!

[Lion Queen]

Ми ти сам си я правиш мистерията. Като си представяш безкрайно нищо... с тук там късчета материя. Кой ти е виновен че представата ти за безкрайност е толкова "лоша"?

[eMGeto]

А ти би ли обяснила, като по-компетентна? Само да не е за миглите на Буда.

[pnp5q]

Здравейте.

За съжаление някои елементарни въпроси изискват натрупване на значително количество знания, преди да се изкаже дори само предположение какъв е възможният отговор. Затова ви предлагам да се запознаете първо с уики-статията Теория на Големия взрив. Оттам насетне можем да уточняваме кой какво и накъде е разбрал.

Накратко казано:

Измежду двете противоположни възможности - Вселена, съществуваща вечно и Вселена, ЗАПОЧНАЛА да съществува в ОПРЕДЕЛЕН момент - са намерени доказателства за втората. Обаче първите 10 на -33-та части от секундата от началото на Големия Взрив са необясними и досега.

След като Вселената започва да съществува в някакъв момент нула, следва въпроса дали от този момент насетне тя съществува неизменна - т.е. в целия си обем, част от който наблюдаваме - или не. Според доказателствата е отново второто - и по-точно - Вселената се разширява.

Щом се разширява, имаме отново две възможности за края й - или ще се разширява безкрайно - при което ще се стигне до момент, в който материята и енергията толкова `се разреждат`* в разтягащото се пространство, че не успяват да формират скупчвания на материя, които да породят нови звезди. Тогава, след като съществуващите звезди `умрат`, няма да има повече локални източници (термоядрени) на нагряване, цялата Вселена ще изстине и ще настане вечен студ и мрак навсякъде (теория за топлинната смърт на Вселената - предшества теорията за Големия Взрив, тъй като стъпва на религиозния постулат за наличие на начало - Сътворението).

Според другия вариант материята ще се окаже малко повечко от `равновесното количество` - и ще започне гравитационното й падане към изначалния център - до образуване на нова сингулярност (теория на пулсиращата Вселена).

----------------------

* Количеството материя + енергия е постоянно, виж Закон за запазване на енергията (В различни дялове на физиката при зададени условия на средата неговата формула `изглежда` по различен начин. В областта на релативистичната квантова механика за частица в покой той изглежда така: E = mc²).

[eMGeto]

Абе мойто момче, ти говориш за Малка вселена (като нашата), а аз говоря за Голяма вселена, в която има много малки вселени (като нашата)! Ти четеш ли, какво пиша! Това, което ти пишеш аз го четох преди 20 години! Аз не съм чел никъде, това което изложих. Това е мое разсъждение.

[Р. Теодосиев]

Здравейте,

Ще си позволя да цитирам един наш потребител:

Знанието не трябва да бъде ограничавано.

Но един истински учен и една теория създадена от него трябва да се подчинява на суровите научни принципи, и да се дава на базата на експерименти, наблюдения и/или на математически заключения.

Няма значение дали този човек е официално учен или не, защото учен може да се нарече само човек използващ научните принципи за изучаване на света и човека.

Мнението е от тема: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3025

еМгето виждам, че имаш интересни теории, но трябва да се ограничаваме с това, което имаме до сега като факти, може нещата да не са се променили от 20 години, но това не значи, че не се работи и не се трупат знания...от 20 години насам са излезли доста интересни научни трудове в тази свера, книгите на Стивън Хокинг са един пример за това, където той обясява доста подробно на доста разбираем език...на много от зададените въпроси тук...

[pnp5q]

eMGeto, ако искаш, може да си говорим и за Свръхголяма вселена, в която има големи вселени, в които има малки вселени като нашата... и т.н. Този принцип също е на поне 20 години. Рекурсия се казва и има редица други приложения.

Проблема е, че доколкото днес чувстваме и мислим (а и уредите ни действат) само в едно пространство-време - това на наблюдаемата наша Вселена, ние не знаем как да погледнем отвъд нейните граници (ако някога ги стигнем или създадем теория, съгласно която са ни `наблизо` - напр. някъде под нано-размерите в атомите се предполага възможна `граница` със съответните ни микровселени). Нещо повече - отделно се разглежда въпроса дали разум, възникнал в дадено пространство-време (т.е. - нашият) ще бъде по принцип в състояние да схване `чужд` нему континуум. Ако намерим и изучим нашите микровселени, можем да строим адекватни предположения ние къде сме и какво сме - дотогава не е ясно дори ако успеем да стигнем такава граница, дали ще разберем до какво сме стигнали, дали свойствата на границата въобще ще позволяват изследване отвъд и ред други общи въпроси.

[eMGeto]

Не съм чел за рекрусии, но в случая не виждам, с какво науката може да помогне. Смятам, че това е повече въпрос на логика и разсъждения! Казвам това, защото никога не можем да я погледним отвън. Те казват, че Големият взрив е дал начало на нашата вселена. Аз условно я наричам малка вселена, защото не знам как по друг начин да я нарека. Този взрив обаче е станал в някаква друга среда! Аз, пак условно я наричам Голяма вселена. Е, щом като в тази среда (Голямата вселена) е станал взрив, защо да е само един. Там може да е имало, да има и днес и да има и в бъдеще такива взривове. Може би тези взривове са хиляди или милиони пъти по-редки, отколкото например взривовете на новите звезди в нашата галактика. Това обаче няма значение! Във всеки случай ние никога няма да узнаем, можем само да изказваме предположения!

[marrk]

здравейте, интересно си приказвате като лаик да ви попитам какво е нищото има ли теория за него

[pnp5q]

Този взрив обаче е станал в някаква друга среда!

Според текущата теория преди този взрив не е имало среда. И тя (т.е. - и пространството, и времето) се е появила от него.

marrk, опитай да намериш "Нещото наречено нищо" от Роман Подолни, София, 1988.

[Lion Queen]

Тая Теория за Големия взрив ви е изпила акъла на всичките хехех! Големия взрив изисква точно толкова вяра, колкото и Сътворението, така че за мен той е отвъд науката, както и проблема за крйността и безкрайността на Вселената.

Нека се уточним - неутриното не е открито, защото не е възможно да се регистрира! Открито е противоречие със ЗЗЕ и неутриното е математически постулирано! Не обърквайте потребителите, че физиците откриват някакви си частици!!! Защото в крайна сметка ги оставяте със вярата, че някъде някога е открито неутрино, както примерно се открива нов вид риба! Напротив някъде, някога е пресметнато, че от бета разпада е заета назаем енергия (маса),която се е разпаднала веднага след процеса и измислили носителя на това събитие да се казва неутрино!

Много ми е интересно нещо, което нямаме данни да има граници да трябва да има ФОРМА! Ограничавайте се с нещата, които се побират в ума ви За мен Теорията на Големия Взрив е почти с религиозен уклон и каквито и доказателства от ОТО, СТО и КМ да ми извадите пак няма да я приема!! Само изтрещели от прекалено математика мозъци могат да ограничат Потока на съществуващото в пулсации, форма и да им поставят граници, за да си наместят пустите теории в реалността!

Редактирано Юли 21, 2009 от Lion Queen

[marrk]

ами математиката като цяло има ли граници "съществува" ли НУЛАТА

[Lion Queen]

ами математиката като цяло има ли граници "съществува" ли НУЛАТА

Математиката като цяло е логическа система, която за да бъде съдържателна и да върши работа трябва да бъде отнесена към реалния човешки свят. Иначе настъпват проблеми. Повечето теории във физиката спазват това правило. Но напоследък математиката се употребява от разни теоретици, отдалечени от експеримента и доста абстрактно мислещи за създаването не на физични, а на вече метафизични теории. Каквато е теорията за Сингулярностите, за Началото и първичната черна дупка едва ли не, за Крайната форма на Вселената, за Черните дупки и прочие.... Тези теории са толкова далеч от човешките представи и мислене, че обикновените хора не ги разбират. Съответно с тях се спекулира и разни мъдруващи лаици ги употребяват за да твърдят, че всичко е възможно, че антивеществото ни дебне, че края и началото на Вселената са неизбежни величини в живота ни като живота и смъртта... Че има 12 измерения и какви ли още не, неразбираеми за обикновения човек неща. И му казват - така било според науката физика. И той вярва. Както вярва че наистина има черни дупки и че неутриното било открито!!! Също и кварките примерно... Те също са открити...нали???

Практически нямаме достъп нито до неутриното, нито до кварка, нито дори до електрона, за да кажем, че той е точно пък частичка...микрочастица. Не сме убедени, че между него и другия електрон изобщо има празнота... Тогава как толкова лесно се правят изводи относно неща като "пространство-времето"!?? Просто се употребява математиката и нещата се подлагат под вече утвърдени (от хората най-вече съобразно опита) теории.

В своята основа теорията за Големия взрив обслужва съдбата на Видимата Вселена. Тя не е теория за ВСИЧКО. Ако има подобни претенции то тя не е научна теория.

Редактирано Юли 21, 2009 от Lion Queen

[pnp5q]

Lion Queen, хубаво би било след теоретичното намиране на неутриното да се запознаете и с практическото му детектиране. Постигнато е благодарение на този ефект - тук на английски са изредени лабораториите, в които `имаме достъп` до него редовно от 1970 година насам...

И въобще препоръчвам на целия форум да се запознае поне с "Нобеловите награди - учени и открития" от Валерий Чолаков, 1985 год. Като не ви се препрочитат учебниците...

Що се отнася до разминаването на формалните математически построения с практиката - началото му е поставено през ХVІІІ век в основите на метода на инфинитезималното смятане - това е оня лаф, дето "х безкрайно клони към нула" под означението за граница. Ако си спомняте, с граници се изчислява първа производна. А ако искате да знаете - скоростта на автомобила е първа производна на уравнението на пътя му. А сега си представете как колата `безкрайно клони към нула`...

Ноо - тази математическа постановка е отчаян ход, предприет пред лицето на разпадането на тогавашните логически конструкции относно смятането. Приели са го с надеждата, че няма да се налага по-нататъшна `виртуализация`, казано по съвременному. Е, нещата наистина изглеждали търпими - до появата на квантовата механика... Ако на някой му е интересно - и му е по силите - въпроса е разгледан чудесно в “Логическите парадокси във философска интерпретация” на Сава Петров, Изд. “Наука и изкуство” С., 1971. (Автора се изучава в СУ - по философия).

[marrk]

абе Вселената е аналог на математиката и обратно ако математиката няма граници то и Вселената ще е безкрайна това е шега не му обръщайте внимание

[Lion Queen]

Lion Queen, хубаво би било след теоретичното намиране на неутриното да се запознаете и с практическото му детектиране. Постигнато е благодарение на този ефект - тук на английски са изредени лабораториите, в които `имаме достъп` до него редовно от 1970 година насам...

И въобще препоръчвам на целия форум да се запознае поне с "Нобеловите награди - учени и открития" от Валерий Чолаков, 1985 год. Като не ви се препрочитат учебниците...

Предлагам на читателите това, защото е по-разбираемо, на български език е и ще унагледи тезата ми, че детекторът за неутрино, регистрира само следното - математическите пресмятания отговарят частично на резултатите, но практически до ден днешен нито една от тези частици не е "открита", защото регистрацията на едно две ядра или ефекти от вероятно преминаване на неутрино не са откриване на неутриното. Но те просто потвърждават вмъкнатата в теория математическа стойност, която обаче не е задължително да отговаря на някаква частица :

Неутринна астрофизика

Няма какво да заблуждаваме аудиторията, че неутриното е нещо повече от математическа фикция, която се опитва да нагоди реалността към теорията, а не обратно както е редно - цялата нова ядрена физика прави именно това - сили се да нагажда експеримента към своите математически предвиждания. Създава изолирани условия, в които понякога се случва пресметнатите резултати да отговорят на предвиждането. Детекторът за неутрино е детектор, в който никой не открива неутрино, а съответните резултати от една предвидена реакция, в която евентуално би участвало неутрино. Но дали има неутрино? Дали и другите "нови" частици съществуват е доста спорно, защото те хич не съществуват извън изолираните условия на "детекторът" -който е експериментална установка, а не някакъв си прост телескоп примерно, или ускорителя и съответните деафрагми и броячи, които отчитат всичко друго само не и самите ЧАСТИЦИ.

Ама ти вярваш, че тези детектори са регистрирали частички наречени неутрино? Споко, те и ядрените физици си вярват, защото ако не си вярваха трябваше да преразгледат не самата теория а изобщо идеята за дискретен строеж на веществото и тогава щеше да настъпи кофти революция, която не им е изгодна, защото много хвърлени усилия в търсене на частички отговорни за ефектите в уредите им за измерване ще идат един вид нахаос. Това, че в експерименталната ситуация се е случило онова, което са предвидили не означава, че неутриното дори съществува не просто като частичка, а дори и като електромагнитен поток. В това дори създателите на детектора не са убедени, нищо че са дали сума ти пари, за да го построят, после още един, после още един, и още и още и още, възползвайки се от факта, че за ядрени и астрофизични изследвания по принцип се харчат много пари. По същество "неутриното" не е частичка а лъчение и брутализма да му се изчисли масата и да му се придаде "самостоятелно съществуване" като обект...е типичен за частичкотърсачите,които се броят представители на ядрената физика, и които са размазания връх на сладоледа, който облизва останките от великите открития на квантовата механика!

Нищо не пречи да си вярват в неутриното, докато не се пънат да създават космологични модели на Вселената на базата на нещо, което е математическа фикция повече, отколкото реалност! Тогава в умовете на хората, на които се представят тези модели настъпва хаос - парадоксалността на предвижданията и липсата на сигурност в модела създава празнини, които се запълват с какви ли не мастични глупости като неща от рода на "неутриното изгражда Вселената, тя трябва да има еди каква си форма - примерно фрактална". Още по времето на спора на Бор и копенхагенци с Айнщайн се заражда фундаменталния познавателен проблем относно експериментите с микрофеномени - и участието на човека в тях. Съвсем нормално е да се питаме дали създавайки такива или други условия експериментаторите не "изсмукват" ефекта, който би трябвало да е неутрино от недостъпния до сетивата ни и подреден само от неразбираеми и сложни числа хаос на микросвета. Т.е. след като НИЕ правим явлението, то ефектът в уредите за наблюдение е единственото, което сме получили, а не съответния микрообект - микрообектът си остава математическа, идеализирана фикция, с която си създаваме представа за резултата близка до нашите представи - за нас частичките са удобни, но дали изобщо ги има е друг въпрос.

Според мен отдавна не са удобни, защото практически толкова много са се навъдили, че дори един образован физик не може да се оправи с тях без да е специализирал специално в областта. Да не говорим, че трудно изобщо може да си създаде представа и да има някакъв ментален модел за структурите на веществото на базата на целия хаос от "частички".

Изобщо съм напълно убедена в думите си, като твърдя че съвременната физика е неспособна на този етап да създаде космологичен модел на реалността - както на мега, така и на микро- реалността, защото няма "здрава" представа за нея. Докато продължава да "изсмуква" частици от експеримента и да се занимава с "природата на черна дупка" преди да е доказала не математически, а експериментално черната дупка...и докато изчислява масата на Вселената на базата на теории, които обслужват само локалния ни кръгозор.... то дотогава представата за модела на Вселената, която ще дава физиката ще е парадоксален и неразбираем, неестествен дори за физика - той ще е "прекрасен" само за онези, които са си набутали носа в числата и не си правят труда да погледнат небето или дори да отидат до ускорителя - а просто наблюдават числата на екрана на своето модерно ПС.

Вече има не просто физика на елементарните частици или субядрена физика а видите ли "НЕУТРИННА АСТРОФИЗИКА" - физика на ония, които търсят неутриното! Нека само си изясним какво означава "осцилация" - защото това е регистринато - осцилация на неутрино, а не неутрино. За обикновения човек преведено - това означава, че е открито взаимодействие - вибрацийка, вълнение, трепване (и превръщане)на нещо, което вероятно е неутрино с(в) друго нещо, което вероятно е да речем друг вид неутрино в целия хаос от електромагнитни и микросъбития, които се случват при термоядрените реакции примерно в ядрото на една звезда!!!

Кому е нужно цялата тази сложност и деструкция до безкрайност, за да се стигне в края на краищата до извода, че няма най-малка частичка, или фундаментална частичка, или най-масова частичка...или дори че изобщо не става дума за частици и че употребяваме прадставата за частици, защото ни е най-близка, нищо че тази представа ни спъва и ни пречи да осъзнаем защо физичните закони хем не са погрешни, хем там става нещо нехарактерно за нормалния физичен свят - и то не само защото скоростите са големи, а масата малка!!! То ще стане това, но едва след като извъртят няколко поколения физици след нас.

Що се отнася до разминаването на формалните математически построения с практиката - началото му е поставено през ХVІІІ век в основите на метода на инфинитезималното смятане - това е оня лаф, дето "х безкрайно клони към нула" под означението за граница. Ако си спомняте, с граници се изчислява първа производна. А ако искате да знаете - скоростта на автомобила е първа производна на уравнението на пътя му. А сега си представете как колата `безкрайно клони към нула`...

Ноо - тази математическа постановка е отчаян ход, предприет пред лицето на разпадането на тогавашните логически конструкции относно смятането. Приели са го с надеждата, че няма да се налага по-нататъшна `виртуализация`, казано по съвременному. Е, нещата наистина изглеждали търпими - до появата на квантовата механика... Ако на някой му е интересно - и му е по силите - въпроса е разгледан чудесно в ”Логическите парадокси във философска интерпретация” на Сава Петров, Изд. ”Наука и изкуство” С., 1971. (Автора се изучава в СУ - по философия).

Изобщо не говорим за едно и също в момента. Явно не разбираш какво ти пиша- математическите построения винаги се различават от практиката. Защото са абстрактни. Няма абстракция, която да не се разминава с практиката, защото ако не се разминава няма да е абстракция а ще е просто конкретен знак като посочването с пръст, тогава и само тогава, когато има обект на посочване. Това дори Питагор го е знаел, но във времена, когато да си идеалист е било ново и модерно за него това е било плюсът в математиката! Числата сочат абстрахирани случаи, но сочат и конкретни ситуации. Числата заместени във физична формула са нещо конкретно - те обикновено са конкретни резултати от измерване. НО представата, която после човек ще си състави за ситуацията на базата само на числа и на липсата на каквато и да е сетивност е нещо повече от абстракция и фикция. За това неутриното и останалите "частички" са просто абстракции и фикции, които са само работни представи. Дори електронът е "частичка" дотолкова, доколкото масата му може да бъде регистрирана в детектор и(или) изчислена.

абе Вселената е аналог на математиката и обратно ако математиката няма граници то и Вселената ще е безкрайна tooth.gif това е шега не му обръщайте внимание

Числата са безкрайно много, както различните явления около нас - можем да броим до безкрайност, но нямаме откъде да почнем - никъде не сме намерили реалната нула. Може да няма нито една ябълка за броене, нито една кифличка или нито един човек...но все нещо друго за броене има. Ние броим, за да си сложим ред в ежедневието, но не може да преброим Вселената, както не можем да преброим звездите или песъчинките. Можем обаче да пресметнем по определни зависимости колко биха били ако ...съответните условия отговарят на нашите очаквания. В крайна сметка нулата не е дори начало на числовия ред, а условна граница

Редактирано Юли 22, 2009 от Lion Queen

[pnp5q]

Това, че в експерименталната ситуация се е случило онова, което са предвидили не означава означава, че неутриното дори съществува

Доколкото ми е известно, това е принципа на съвременната наука - щом се получава ефекта, който са предвидили, значи всички детайли в предвиждането са верни - до получаване на противорение в ДРУГ детайл при последващи НАБЛЮДЕНИЯ или проверяващи експерименти с ПРОМЯНА НА УСЛОВИЯТА.

По същество "неутриното" не е частичка а лъчение

Всичката плячка на "частичко-търсачите" има едновременно характер и на частица, и на лъчение - тези резултати са на над половин век вече... Затова частичко-лова се нарича "корпускулярно-вълнова теория"...

"неутриното изгражда Вселената, тя трябва да има еди каква си форма - примерно фрактална"

Фракталната форма е друга бира.

Ако имаш някакво новаторско виждане за това как трябва да се провеждат научните изследвания на сетивно недостъпни обекти, моля да го споделиш в едно отделно последователно изложение.

математическите построения винаги се различават от практиката. Защото са абстрактни. Няма абстракция, която да не се разминава с практиката, защото ако не се разминава няма да е абстракция

Мислех, че говорим по-конкретно, а не по принцип. До въвеждането на инфинитезималното смятане теоритичните математически абстракции винаги са намирали едно към едно отражение (т.е. - най-малкото с пренебрежима за практически цели неточност) в практическите резултати, с които са проверявани теориите.

[eMGeto]

Абе, нещо не ми харесва тази текуща теория, според която пространство и време са се появили с Големия взрив! Защо не говорим простичко, всички да ни разбират? Ами това, което е гръмнало не е ли било някъде преди да гръмне и не му ли е трябвало време за да достигне това състояние?

[Lion Queen]

околкото ми е известно, това е принципа на съвременната наука - щом се получава ефекта, който са предвидили, значи всички детайли в предвиждането са верни - до получаване на противорение в ДРУГ детайл при последващи НАБЛЮДЕНИЯ или проверяващи експерименти с ПРОМЯНА НА УСЛОВИЯТА.

Ама какви наблюдения може да има относно неутриното, моля ти се?????? Измерването не е наблюдение. Измерването не измерва самата частичка. В крайна сметка неутриното е "доказана" частица, но че е частица е доста спорно! А оттам е трудно и да се изгражда космологичен модел основан на частици като неутриното. Ясно е обаче, че неутриното има своите вълнови параметри - както всички останали "микрочастици" - никой обаче не се напъва да търси вероятната среда на разпространение на тази "вълна".

Фракталната форма е друга бира.

Ако имаш някакво новаторско виждане за това как трябва да се провеждат научните изследвания на сетивно недостъпни обекти, моля да го споделиш в едно отделно последователно изложение.

Фракталната форма я спомена тук друг потребител, аз просто се възмутих!

Не бе, нямам никакво новаторско виждане. Научните изследвания са едно. Друго е научното обяснение на резултатите. Трето е представите, които то задава. Четвърто е космологичния модел на Вселената, който следва от тези представи. Според мен на микрониво не може да се говори за частици и ПРАЗНО пространство между тях. Т.е. ако се говори така наистина ще имаме деструкция до безкрайност. Едно новаторско решение ще даде физик. Аз съм философ, за мен е ясно, че теорията ще работи докато не се препъне и след това ще бъде променена. Колко частички ще бъдат доказани дотогава??? И колко странни модела на Вселената ще се пръкнат? И колко енергия ще вложат в изясняване тези модели умове, които според мен дълбаят в погрешна посока...

Мислех, че говорим по-конкретно, а не по принцип. До въвеждането на инфинитезималното смятане теоритичните математически абстракции винаги са намирали едно към едно отражение (т.е. - най-малкото с пренебрежима за практически цели неточност) в практическите резултати, с които са проверявани теориите.

Ма аз изобщо не ти говоря за това. Пресмятанията в квантовата и ядрена физика са пределно точни. Дори и с вероятностния математически апарат пак са достатъчно точни. Да не говорим, че измерванията са още по-точни. Говоря ти за МОДЕЛИ, които съдържат АБСТРАКТНИ представи, основани САМО на резултатите от математическия апарат и нагодени към експеримента - каквато е например струнната теория. Трябвало им среда, в която да се разпространява вълната - опънали тетива между електрона и позитрона тцъ тцъ тцъ....Всъщност естествено математиката им излиза много адекватно къмто експеримента.!!!

Абе, нещо не ми харесва тази текуща теория, според която пространство и време са се появили с Големия взрив! Защо не говорим простичко, всички да ни разбират? Ами това, което е гръмнало не е ли било някъде преди да гръмне и не му ли е трябвало време за да достигне това състояние?

О и на мен не ми харесва. Трябва да извикаш някой да ти обясни онуй сложното нещо "сингулярност"

Редактирано Юли 22, 2009 от Lion Queen