Зависимо население

[sisinda]

Какво мислите по въпроса за т. нар. парици и отроци в българската средновековна държава?

Видях, че има подобна тема в средновековна обща, но какво ще кажете конкретно за тези категории население в българското царство?

[plamen_starbov]

Чел съм, че тези категории зависимо население в България са пренесени от Византия. Предполагам, че това става след Покръстването, когато са приети и някои нови неща от ромеите. Пък и нали са съседи двете страни, нормално е да си окажат някакво влияние. В училище учихме, че парици са "слабите", а сигурно отроците са "силните". Според мен самото име отроци идва от "пръв" (нали все пак първото дете е отроче и вероятно от там идва името). Пръв вероятно ще изпълнява функции, подобни във Византия. Поправете ме ако греша, но мисля, че особено силно се наблюдава това разслоение след войните при цар Симеон I.

[sisinda]

Изглежда имаш сериозни пропуски по темата. Положението на отроците клони повече към робите.

[Warlord]

Да, но със сигурност са крачка напред пред робството

Редактирано Ноември 3, 2007 от ISTORIK

[ISTORIK]

През XI-XII в. по-голямата част от населението са крепостните селяни. Тяхното закрепостяване започва още по времето на Първата българска държава, но през XIII-XIV в. вече селячеството е в крепостна зависимост от царя и неговите боляри.

Сред крепостните селяни съществува известна диференциация:

парици и клирици - това са зависими селяни с еднакъв социален статус; първите са закрепостени към светски феодали, а вторите - към духовни; и двата вида са трайни владелци и обработват земи със собствен добитък, като феодалите получава т.нар. феодална рента (част от произведеното от селяните им се дава), която е натурална.

В юридическо отношение париците били лично свободни хора,но в имотно били зависими икономически от държавата, църквата, манастира или от друг собственик, от когото арендували земя. Едри поземлени собственици били някои манастири в южните български земи – напр. - Бачковският манастир "Св.Богородица", създаден през 1089г. oт Григорий Бакуриани, притежавал повече от 40 000 декара земя. Провинциалната аристокрация се стремяла не само да запазва своите парици, но и да увеличава броя им. Това ставало по различни пътища, но най-вече - чрез узурпиране на имунитетни права, т.е. - правата за администриране, събиране на данъци и съдене в подвластните имения. В това отношение обаче държавата запазила контрол в частните владения. Значителна част от провинциалните и столичните аристократи продължавали да се стремят към държавни служби, тъй като те носели огромни приходи без особени рискове и инвестиции.

отроци - трайно закрепостени съм болярина, нямат право да търсят защита дори от царския съд; нямат собственост и не обработват земя;

Сред градското съсловие също има разделение:

боляри и висше православно духовенство - това са привилегированите прослойки, които притежават имения и материални ресурси, имунитети и независимост; делят се на велики и малки боляри; не всички боляри са държавни служители, както и не всички държавни служители са задължително боляри.

градска аристокрация

занаятчии и дребни търговци

богати търговци

Селяните били същинските собственици на земята. В исторически извори от XIII – XIV в. те се отбелязват като "люде". Какъв точно е бил техният правен статус трудно може да се определи. По всяка вероятност, както и в предходните столетия, те били лично свободни. Имали право да се разпореждат със земята си – да я завещават, да я продават, да я разделят. Земята им се обозначава с термина "бащина", а в административно-правно отношение тя е "стас". Липсват данни, че фактическото владеене на земята е било регистрирано в някакъв тип правни документи. По силата на царската воля, селяните можели да бъдат дарени на светски или на църковен земевладелец и ставали "парици". Юридическият им статут си оставал същият, но всички фискални и административни задължения били извършвани в полза на получателя на дарението. Някои "люде" можели да продадат земята си и да се преместят на друго място. Тогава те са наричани "външни люде". Ако се заселили в пустеещи села, получавали земя за обработка под аренда. Вече не разполагали с "бащина" и преминавали в по-долна имуществена и социална категория – "отроци". Ако били зависими от някоя църква или манастир, се наричали "клирици".

В градовете преобладавали занаятчиите и търговците. Занаятчиите се обозначавали с общото название "технитари". В социално и имуществено отношение статутът им не се различавал от този на селяните. Някои от тях разполагали със собствени работилници и "продавници". Те били лично свободни и работели по поръчка или за свободна продажба. Други били напълно лишени от имот, получавали всичко (инструменти, работилница) от болярина, църквата или манастира и работели за него/нея. В юридическо отношение също били свободни хора. Обществените структури на българите през средните векове не били постоянни и неизменни, а отворени и динамични. Всеки можел да се надява на просперитет, без да е ограничаван. Разчитало се главно на собствените способности и на късмета.

Редактирано Ноември 3, 2007 от ISTORIK

[sisinda]

ISTORIK да разбирам ли, че ти приемаш тезата за феодализма в българското общество. И как се връзва това с динамиката, за която сам пишеш по-долу?

В историографията е голяма каша по този въпрос, затова и отворих тази тема. Например прочетох варианти, при които се говори, че и занаятчиите също могат да бъдат зависими, подобно на париците. Също се споменава, че има примери и за свещеници, които са имали подобен статут на зависими. По всичко личи, че нещата не са така еднозначни по отношение на социалните групи. Не трябва да забравяме, че има и свободни селяни...

Редактирано Ноември 4, 2007 от ISTORIK

[ISTORIK]

Аз само се опитах да добавя малко брашно в кашата...

Редактирано Ноември 4, 2007 от ISTORIK

[Стоедин]

Хубава тема! Това което съм чел се отнася за Византия, но мисля е валидно и за България. Закрепостяването е дълъг и сложен процес свързан с разоряване и обезземляване на селяните. Най- често е в следствие на невъзможност за плащане на данъците и задлъжняване към феодали или духовници. Често закрепостяването се възприема като пълна зависимост на селяните, но има свидетелства за преместването на цели села под власта на друг феодал или дори друг владетел. Широко разпространена теза е, че през 14в. няма свободни селяни, а само зависими. Наченки на тези процеси има още през 9в. и крумовото законодателство е опит за регулиране и ограничаване на разоряване на селяните. Друга последица е разпространението на богомилството като социална реакция на политиката на Симеон на непрекъснати изтощителни войни. Големият удар е след смъртта на Василий 2 и замяната на натуралните данъци с парични.