Какво четете в момента?

[glishev]

Аз пък чета "Замъкът на лорд Валънтайн" на глас на Валя, докато тя вари шоколад Малък понеделнишки отпуск.

[КГ125]

Аз пък чета "Мургаш", за по-младите това са спомените на Добри и Елена Джурови, за тез дет' не знаят Добри Джуров, бе министър на отбраната при Тато (несменяем), за тез дет' продължават да не знаят Тато беше Тодор Живков, а тез дет' и това не знаят мога да ги поздравя!Абе голямо хилене пада (това за тез дет' знаят).

Е това след редакцията. А инак истински спомени биха били интересни, ама няма такива...

[Mr.Shades]

"Безпощадно" 2-рата книга.

[Коди Мартин]

"Ударите на сърцето"- Даниел Стийл.

[Б.Богданов]

Аз чета Орки - третата книга.

Многоо е забавна!

[Last roman]

Полибий. Всеобщая история.

[Skubi]

Чекове.... Кой кога изтича, защото заплатата нестига да платя всичките наведнъж.

[Last roman]

Чекове.... Кой кога изтича, защото заплатата нестига да платя всичките наведнъж.

значи си чекист.

[Шпага]

Препрочитам "Дълбока вода" на Патриша Хайсмит. Тя е една от любимите ми писателки

[Skubi]

значи си чекист.

Не, не Чека. http://www.youtube.com/watch?v=MqLWvabp9dU

Ами чекове. Check....

Голяма разлика....Едните ти вземат живота и другите също. но първите с курщум и веднага а другите с парички и малко по малко.....

Незнам кое по-безпощадно...

Редактирано Юни 2, 2012 от Skubi

[Last roman]

завоалираната смърт винаги е по-гадна, щото не я осъзнаваш.

[kramer]

Препрочитам "Сбогом на оръжията" на Хемингуей. Дава предствава за психологията на италианците:

"Има хора, които се боят от своите офицери. И тъкмо те правят войната", "едните заставят другите да воюват" и пр.

[Monarh]

Чета ,, Наказателно право " обща и особена част на проф. А Гиргинов .

[emilia_n]

В момента чета " Името на розата " на Умберто Еко. Интересно историко-дедективско четиво.

[Р. Теодосиев]

В момента чета " Името на розата " на Умберто Еко. Интересно историко-дедективско четиво.

Изключителна книга!

Често се сещам за нея и при удобен момент ще я хвана отново

[Emil z Lonneberg]

В момента чета темата във форума Наука.Бг "Какво четете в момента?"

Наскоро прочетох "Тютюневия човек" на Богомил Райнов.

[rumcaiz]

Препрочитам "Екзодус" на Лион Юърис.

[emilia_n]

Преди години съм гледала екранизацията на романа с Шон Конъри. Преди нова година я повториха. Но мисля, че книгата е по-интересна от филма.

[Last roman]

сега съм захапал Хауърд Лъвкрафт. Определено човекът си заслужава титлата на края на ужасите. Допадат ми мрачните му фантазии и определено в повечето разкази като че ли описва себе си в сблъсъка между рационалното и ужасното свръхестествено, което се крие в дълбините не само на земята, но и на човешкото въображение.

Явно минорното съществуване, което е водел е довело до този величав полет на измислената реалност, която е създал - наситена с ужасяващи, нечовешки и враждебни космически сили, за които човечеството с неговата дребнава суета е само досаден мравуняк.

Един цитат, който особено ми допада /от разказа Селефаис/:

Немногие сознают, какие чудесные горизонты раскрываются в историях и мечтах юности. Дети, слушая и мечтая, осмысливают все лишь наполовину, а когда уже взрослыми мы пытаемся вспомнить, воспоминания получаются скучными и прозаичными, ибо мы уже отравлены ядом жизни. И все же некоторые просыпаются, увидев во сне диковинные фантазии зачарованные горы и сады, фонтаны, поющие на солнце, золотые пики гор, обрывающихся к ласковым морям, долины, простирающиеся вокруг спящих городов из камня и бронзы, удальцов, разъезжающих на белых лошадях, покрытых попонами по опушкам густых лесов. И тогда мы догадываемся, что заглянули в прошлое, в мир чудес, через ворота из слоновой кости, открытые для нас прежде, когда мы еще не были так мудры и несчастны.

Редактирано 6, 2013 от Last roman

[kravolok]

"Светът според Гарп" от Джон Ървинг. Гледал съм филма с участието на Робин Уилямс, но книгата не я бях чел.

[КГ125]

"Владението" на проф. Таджер. Умна работа.

[Last roman]

сега съм захапал Хауърд Лъвкрафт. Определено човекът си заслужава титлата на края на ужасите. Допадат ми мрачните му фантазии и определено в повечето разкази като че ли описва себе си в сблъсъка между рационалното и ужасното свръхестествено, което се крие в дълбините не само на земята, но и на човешкото въображение.

Явно минорното съществуване, което е водел е довело до този величав полет на измислената реалност, която е създал - наситена с ужасяващи, нечовешки и враждебни космически сили, за които човечеството с неговата дребнава суета е само досаден мравуняк.

Един цитат, който особено ми допада /от разказа Селефаис/:

Немногие сознают, какие чудесные горизонты раскрываются в историях и мечтах юности. Дети, слушая и мечтая, осмысливают все лишь наполовину, а когда уже взрослыми мы пытаемся вспомнить, воспоминания получаются скучными и прозаичными, ибо мы уже отравлены ядом жизни. И все же некоторые просыпаются, увидев во сне диковинные фантазии зачарованные горы и сады, фонтаны, поющие на солнце, золотые пики гор, обрывающихся к ласковым морям, долины, простирающиеся вокруг спящих городов из камня и бронзы, удальцов, разъезжающих на белых лошадях, покрытых попонами по опушкам густых лесов. И тогда мы догадываемся, что заглянули в прошлое, в мир чудес, через ворота из слоновой кости, открытые для нас прежде, когда мы еще не были так мудры и несчастны.

А описанията на пейзажите ма фона на които се развива действието са направо феноменални. Например това:

В сумерки унылая необитаемая местность, лежащая на подступах к местечку Данвич, что на севере штата Массачусетс, кажется еще более неприветливой и угрюмой, нежели днем. Надвигающаяся темнота придает бесплодным полям и в изобилии разбросанным на них округлым пригоркам какой-то странный, совершенно неестественный для сельской стороны облик, окрашивая в настороженно-враждебные тона старые кряжистые деревья с растрескавшимися стволами и неимоверно густыми кронами, узкую пыльную дорогу, окаймленную кое-где развалинами каменных стен и буйными зарослями шиповника, многочисленные болота с их мириадами светляков и призывными криками козодоев, которым вторят пронзительные песни жаб и непрестанное кваканье лягушек, и извивы верховьев Мискатоника, откуда его темные воды начинают свой путь к океану. Мрачный ландшафт и окутывающие его сумерки так неотвратимо наваливаются на плечи всякого случайно или намеренно забредшего сюда одинокого путника, что он начинает чувствовать себя пленником этой суровой местности и в глубине души уже не надеется на счастливое избавление...

[Joro-01]

Лелеее, аз не съм за тука...

Аз познавам човек дето е изчел близо 10 книги и не е прокопсал...

..Аа, момент - "Трудно е да бъдеш бог" - Стругацки, но трудно ми върви нещо..

Редактирано 8, 2013 от Joro-01

[КГ125]

Чета тука.... "Шарл Морис Талейран" от Ю.В.Борисов - така пише! Авторът е съветски посланик във Франция. Уникално четиво, с много познаване на епохата, политиката и психологията! Истински дипломат, а и по това време ще рече и разузнавач, авторът е и много оригинален историк. Дори и идеологеми няма, макар да е от 80-тте години. Много добро, класата си е класа!

Редактирано 10, 2013 от КГ125

[Warlord]

Ами наскоро привърших "The Balkan wars, Prelude to the First world war" на Ричард Хол. Една превъзходна книга, каквито малко са писани относно многобройните и спорни проблеми на Балканите. Най-вече защото авторът е чужденец, т.е. пряко незасегнат от никой от разглежданите проблеми и най-важното - ни най-малко подаващ се на която и да било пропагандна гледна точка. Просто прави обзор от птичи поглед така да се каже на събитията и на мен лично ми отвори очите за доста неща от войната, особено от втората, на които досега бях гледал само от един ъгъл

А какво предстои... сега като се обърнах към бюрото, както винаги е камара от книги, които ги бавя с месеци и години дори най-отгоре стоят "Българския Спецназ (1951 - 1975)" на Иван Мечков. Както и най-накрая намерената от мен 7 част на "Прокълнатите крале" от Морис Дрюон - "Как един крал погуби Франция", доста хора всъщност не знаят за съществуването й, защото тя е писана години след като останалите са завършени и цикъла реално е затворен със смъртта на Робер Д`Артоа, но разбира се и последвалите събития са твърде любопитни и извор на нови дрюоновски сюжети. Абе който е запознат с този автор си знае за какво иде реч