Внимание! Инж. Ганеф е в Мрежата!

[apostol]

ИНЖ. ГАНЕФ НАБАРА КОМЮТЪР ИЛИ МИЛИОНИ СТРАНИЦИ ТЪПОТА

Цялата Мара втасала, та най- накрая се случи и това - инж. Ганеф, внук на бай ти Ганя, се чучна и пред компютър. Кеф, майка му стара! Тури ножа у тупана!

И стана тя една… Стой, та гледай!

Инж. Ганеф от край време обича да се изказва. Да споделя и да налага мнения, да взима отношение, да отстоява становища. Изказва всъщност НЕКОИ СЪОБРАЖЕНИЯ. При това те са винаги КРИТИЧНИ, защото инж. Ганеф нищо не харесва. По принцип. До обяд той мрази себе си и мизерната си участ, а след обяд мрази вече целия свят.

Особено силна е омразата му към преуспелите хора. Тъй като той не е в състояние да се учи от тях; той просто ги мрази. Мрази ги и в червата! Което идва да рече, че Ганчо е прононсиран идиот и мръсник едновременно.

Инж. Ганеф е много петимен да споделя всичките си съображения с хората около него. Мисли се, сиромашкият, за ВЕЛИК (всички нищожества разсъждават така). Инж. Ганеф е твърдо убеден, че неговото мнение е безценно.

И през ум не му минава, че на този свят МНЕНИЯТА СА НАЙ- ЕВТИНАТА СТОКА. Той не може да проумее освен това, че е една анонимна нула от задния двор на Европа и за неговото мнение никой и пет пари не дава. Но ношио е невменяем маниак- каквото и да става, той винаги се мисли за ВЕЛИК. Затова е и толкова прокопсал…

Има и още нещо. Мре инж. Ганеф акъл да дава, да учи по- учените от него.

Знайно е, че нашият герой е специалист по всичко и като такъв отбира от всичко – от футбол, от политика, от медицина…

Напоследък се превърна и в ненадминат експерт по всички въпроси, свързани по някакъв начин с Интернет.

Накратко: мисли се, цървулът му с цървул, за много голяма работа. А истината е, че на две магарета сено не може да раздели!

Нашият герой е тъповат по природа, затова му е трудно да проумее, че става и смешен, и жалък. Защото думата „идиот” е чуждица, а българската дума за „идиот” е ВСЕЗНАЙКО.

В лицето на своята благоверна- стрина Гана- нашият герой има верен съюзник. Тя винаги му приглася, когато трябва да се заклейми нещо. Мрат и двамата да оплюят, злепоставят, окалят, одумат и оклеветят някого. Непоклатими и единни са в своя балкански негативизъм. Тъй де, та нали всички са маскари, всички за куршум плачат?! Само стрина Гана и нейният гениален съпруг са порядъчни хора. Но маскарите не им го признават и ги държат голи и боси, гладни и жадни. Проклети да са тия маскари!

Мрежата дава пълна свобода за изява. Използвайки тази възможност, инж. Ганев, дращи ли, дращи. Най- вече във форумите. Отскоро има възможност да дращи и в свой собствен блог. Та цял свят да разбере, колко му е акъла. И се натрупват милиони страници с тъпотии… Смрадливи, гнусни, балкански тъпотии. Българското Интернет пространство е на път да се удави в простотия и простащина.

Тази празна воденица напоследък се завъртя много яко. Край няма това хълцукане, уригване, грухтене… Кънтят празните тенекии и туй то!

Дращи си инж. Ганеф, а керванът си върви… Върви си, а нашио си остава както винаги капо. Хвърля геле в кафенето, проклина и псува и си е все така беден, нещастен и болен. И много, много озлобен… Той никога няма да проумее, че на този свят всеки получава точно това, което заслужава!

АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ

[Galahad]

Всеки народ си има по някой литературен герой, който да олицетворява някои типични национални особености - Дон Кихот показва една изостанала Испания, която по времето на Сервантес още карала на славни спомени от Реконкистата; английският Гъливер показва слабостта на англичаните да пътуват, да помпозничат и да изполват разните открития за воюване и надмощие; барон Мюнхаузен също е пътешественик - той обхожда разни народи, но не забравя откъде е тръгнал и прави намеци за краля-фелдфебел Фридрих, който с бой обучавал войниците си; френският Тартарен Тарасконски е жаден за приключения, но предпочита те да са съпроводени с комфорт ... Та къде сме ние - ние си имаме бай Ганьо. На този герой са повсеветени вицове и продължения на Алековата творба. Но дали това е основателна причина да се подходи с такова озлобление към българите, които навлизат в интернет? Защо те трябва винаги да си седят забутани в някоя дупка? Дали пък славните чужденци винаги са умни, приятни и мили хора, а ние да сме достойни само за това да четем всеки техен ред със страхопочитание и благоговение?

[КГ125]

И книгата за бай ви Ганя, и текста по-горе са прекалено и безпочвено мизантропични. Зад компютрите в БГ не стои съвкупния образ на някакъв идиот, а на народ съставен от различни индивиди, обеднинени и разединени, умни, не много умни (абсолютно простите не се срещат в интернет) и най-умни.

И въобще, тая тенднеция, да се генерализират отрицателните черти на българина и поводите за критика да стават поводи за злъч е твърде неадекватна.

Тя тръгва от големия писател Алеко Константинов, който наред с това, че е голям писател е и страховит мизантроп - чисто психологически той не понася хората, в творбите му няма едно читова човешки същество, с изключение на чужденците и мистериозния Иван Иванич, към който се обръща, както и не по-малко мистериозния безименен спътник на бай-Ганьо.

За сметка на това природата е това, което е извор на красотата в творчеството на Алеко Константинов, но кой знае защо, тя не става повод за гордост на българите ...

Тая хиперторфирала самокритичност е насадена в голяма степен от социалистическото литературознание - чрез творбите на Алеко, а не чрез творбите на Симеон Радев то се опитваше и в много отношение успя да илюстрира в представите ни епохата от освобождението насам....

За да видите дълбокота грешка на всичко това, ще ви задам само един въпрос:

Бай Ганьо ли превзе Одрин и Дойран??

Редактирано Ноември 8, 2007 от КГ125