Танковете през социализма

[Frujin Assen]

Юмрукът на социалистическата армия

През 1944 г. и в България се установява един уникален в човешката история строй-социализма. Той обаче не е роден на българска почва, а привнесен от СССР. Основната външнополитическа цел на този строй е борбата с капиталистическите държави. Врагът са тъй наречените „империалисти”, които естествено също се стремят към господство над целия свят.

Кръвопролитната Втора световна война става начало на една нова световна война-Студената. Тя много бързо се превръща в надпревара във въоражаването и шумно дрънкане с оръжие което обаче, никой не смее нито да използва, нито да пусне от ръцете си. Започва една игра на нерви и икономическа мощ, кой първи ще мигне и няма да издържи на напрежението. В тази надпревара участва и нашата страна като част от „прогресивното социалистическо семейство” начело със СССР.

По време на втората световна война, а в известен смисъл и още преди нея, на всички става ясно че времето на пехотата като основен род войска който решава изхода на битката е безвъзвратно отминало. За сметка на пехотата силно нараства влиянието на новите видове войски-авиацията и бронетанковите, които се превръщат в юмрука на всяка армия по света. Пехотата и артилерията вече не са водещи, а поддържащи родове войски. Битката вече се печели от танковете и самолетите, а пехотата и артилерията само закрепват успеха.

Пред всички държави в света стои въпросът къде да поставят ударението в строителството на новите си армии. Така е и в СССР. По време на войната руснаците наистина имат няколко много точни попадения в самолетостроенето (например Ил-2), но по принцип отстъпват технологично на запада. Тази разлика става очевидна с навлизането на реактивните двигатели в самолетостроенето. Първите съветски реактивни самолети са или немски, или сбор от немски, английски и американски технологии. Дори и по късно при развита авиоиндустрия руснаците охотно копират американски технически решения в самолетостроенето, а дори имат и планове за строеж на цели самолети копиращи американските (например Ту-4, копие на Б-29 или плановете за копиране на Сейбър). Има и друг момент който спъва развитието на съветската авиация. Тя е най скъпият за подръжка род войски-това никога и от никого не е отричано.Научени от войната руснаците разчитат преди всичко на количеството машини които са с минимално необходимите качества и възможно най просто изпълнение. По тези причини е ясно защо авиацията не е в състояние да се превърне в основна ударна сила на съветската армия.

Тогава / всъщност още преди войната се е объщало внимание на бронетанковите войски – 23 000 танка са произведени и чакат навечерието на ВСВ само в СССР/ погледа се обръща към бронетанковите войски. По време на войната руснаците разполагат с една наистина отлична машина в лицето на Т-34. Този легендарен танк не превъзхожда с нищо съществено нито немската „Пантера”, нито американския „Шерман”, но същевременнно не им и отстъпва в нищо. Водещите танкове от това време са приблизително на едно ниво. От друга страна този танк е много прост за производство и елементарен както за усвояване, така и за ремонт. Именно такова нещо търсят и съветските стратези. При тази ситуация е ясно защо именно бронетанковите войски и най вече танковете се превръщат в ударната сила, юмрука на социалистическите армии.

За България която се явява фронтова държава /срещу Гърция и Турция на Южния фланг на НАТО/ е особено важно да разполага със силна армия. За разлика от авиацията където са унищожени всички немски машини и се започва порочната практика за доставка на голям брой типове самолети, при танковете ситуацията е много по различна. Дори най- надъханите комунисти не могат да не си дават сметка че при танковете не могат да си позволят волности и несъобразяване с реалността. Още от самото начало се подхожда доста сериозно и обмислено. Още през 1945 започва доставката на голям брой Т-34. Те заедно с немските Т-ІV наследени от „царската армия” (и наричани Майбах по марката на двигателя) са ядрото и ударната сила на българската армия.

Първоначално има само една танкова бригада в Ихтиман. Тя е преименувана на дивизия и преместена в София. Впоследствие през 50 те се създават още 4 танкови дивизии в Карлово, Казанлък, Сливен и Айтос. Освен тях към механизираните дивизии има и танкови полкове разположени по-на юг. Идеята на това разположение в центъра на страната е да може да се извършва бързо маневриране по цялата южна граница в случай на война с Турция или Гърция, които по това време са нашия непосредствен противник от „империалистическия лагер”.

Въпреки по принцип правилната стратегия проблемите при бронетанковите войски съвсем не са малко. Немските машини са оставени на доизживяване (то няма и друга възможност). Т-34 –гръбнакът на танковата мощ, още през войната е подлаган на модернизации. Единствената по сериозна модернизация обаче е замяната на куполата с 76мм оръдие с 85 мм оръдие с подобрени характеристики (в България е доставян варианта само с 85 мм оръдие). Опитите да се постави още по мощно 100 мм оръдие се провалят-просто шасито не е в състояние да издържи тежестта му. Проблемите с бронировката също не са малки, но са неразрешими в хода на войната когато всяка модернизация значи производство на по малко танкове. Все пак руснаците решават да направят нова, дълбока модернизация на този танк.

Танкът Т-34 е наистина легендарна машина, прославила се през ВСВ и имаща много голяма роля в спечелването й. Той представлява развитие на прочутия съветски довоенен танк БТ, отличаващ се наред с много добрите си характеристики и със смесения си начин на движение - колесно-верижен. Този модел, заемащ явно много важно място в съветската военна доктрина, търпи около 9 модификации. През 1937 г. бива произведен танкът БТ-20, (наречен още А-20). За разлика от сравнително леките машини от серията БТ, А-20 се отличава с много по-дебела броня и тежко въоръжение и на практика е танк от нов тип, слагащ началото на това, което познаваме днес като „среден” или „основен” танк. Паралелно с А-20, който продължава да бъде със двойно задвижване, т.е. върви и на вериги, но при свалянето им – и на колела, е разработено идентично негово копие, наречено А-32 – единствената разлика е липсата на колесен механизъм и наличието на 10, вместо 8 опорни ролки. От този прототип води началото си Т-34. Многото модификации на Т34 имат различни ТТ* данни, но за пример даваме Т – 34 – 85, образец 1944, който е и доставян в България. За разлика от масовото приложение на 76.2 мм. оръдие, този модел е с 85 мм оръдие и има следните ТТ данни:

маса – 32 тона;

екипаж – 5 души;

длължина – 8.1 м;

ширина – 3 м.

височина -2.72 м.

клиренс**- 40 см.

Броня – челна-4.7 см.; странична – 6 см.; покрив-20 см.;дъно-21 см; купола – 7.5. до 9 см.

Въоръжение – 85 мм. оръдие; две 7.62 мм картечници; 60 снаряда (при моделите със 76.2 мм оръдие - 100) и 1920 патрона;

Двигател – дизел 12 цилиндра, 400 к.с.

Относително налягане на почвата – 0.85 кг/кв.см.

Скорост – 55 км/ч.; ходов запас с едно зареждане – 360 км.

Препятсвия: изкачва наклон от 30 градуса; преодолява стена от 70 см., вода до 1.3 м., ров – до 2.5 м.

През 50 те българската армия е наситена с 1500 танка Т-34, а германските машини са консервирани, но готови за използване при война. В средата на 50 те започват да постъпват и модерните Т-54, те стават ядрото на българската танкова мощ с доставени над 2000 машини. Те са на въоръжение в дивизиите в София и Сливен (когато сталиновата грандомания е преодоляна в България дивизиите са преименувани и реорганизирани на бригади). Наред с производството на много модели тежки и леки танкове, в ранните години след ВСВ СССР развива и най-масово произвежда средни танкове. След Т-34-85 бива разработен Т-44, а вече на негова база – качествено нов танк, отличаващ се с засилена броня, лята купола с балистична съобразно тогавашните разбирания форма с дебелина на места до 20 см. Това устройство позволява вече танкът, без да бъде тежък, да носи 100 мм. оръдие. Мощността на двигателя е вдигната до 520 к.с.. Първите танкове постъпват в производство през 1946 г. Модернизация на този танк, минаваща през модела Т-54Б води до създаването на Т-55. Макар визуално разликата да е трудно доловима (оръдието на Т54 няма ежектор и формата на куполата леко се различава), това е танк с много качествено нови въведения, като херметизирано бойно отделение /макар след дълга употреба да се е случава дъждът да влиза в куполата/, система за защита от оръжия за масово поразяване и противопожарна система, термо-димова апаратура /позволяваща танкът бързо да се маскира в облак дим/, въртящ се вътрешен под в куполата (Т54 причинява много травми на екипажа поради липсата му). Т54 и Т55 са и първите у нас танкове с оборудване за подводни препятствия (ОПВТ), което позволява преминаване на водоеми до 5 м. дълбочина. Качествено новото обаче при Т55 е системата за стабилизиране на оръдието в хоризонтална и вертикална плоскост, което дава възможност за точен прицел и стрелба от движение. Т34 и въобще танковете от ВСВ трябва да спрат, за да се прицелят, или да екипажите да приложат невиждано майсторство, за да стрелят и уцелят в движение. След тази система стрелбата, прицелът и гледането през мерника в движение са безпроблемни. Каквото и да прави теренът с танка, оръдието остава насочено точно и не се влияе от движенията на корпуса във всичи посоки. Така, че развитието на Т-54 - Т-55 се превръща в най масовия танк произвеждан в човешката история със своите 94 000 броя. Насищането с този танк в България започва в края на 50 те години. Той става най масовия танк в нашата армия, ударната сила на българската армия за период от близо 40 години основната част от нашите Т-55 са всъщност преоборудвани Т-54 и поради това е много трудно да се посочи броят им. През 70 те години голяма част от Т-34 са консервирани, но готови за използване в случай на война. Друга част от тези танкове са оставени в употреба и са изведени от въоръжение едва в началото на 80 те. Немските танкове са закопани по границите и използвани като неподвижни огневи точки. Те са използвани дълги години в тази си роля. Когато свършват оригиналните немски снаряди или пък се износват цевите оръдията са премахвани и на тяхно място са слагани 12,7 мм картечници. Скоро подобна съдба сполетява и Т-34 (това е един наистина удивителен пример как една техника може да се използва „до дупка”).

В България е използвана модификацията Т-55А по това време. Той се отличава от Т55 по поставената противорадиационна защита /допълнително покритие закрепено отвътре на бронята/, усилена електроуредба и радиостанция. ТТ данните на Т55/Т55А са следните:

маса – 36.5 тона;

екипаж – 4 души;

длължина – 9 м;

ширина – 3.27 м.

височина -2.21 м.

клиренс**- 42-50 см.

Броня – челна-10 см.; купола – 11-16 см.

Въоръжение – 100 мм. оръдие; една 7.62 мм картечница; една 12.7 мм.картечница, 43 снаряда и 3500 патрона 7.62 и 300 патрона 12.7 мм;

Двигател – дизел 12 цилиндра, 600 к.с.

Относително налягане на почвата – 0.81 кг/кв.см.

Скорост – 50 км/ч.; ходов запас с едно зареждане – 480 км.

Препятсвия: изкачва наклон от 32 градуса; преодолява стена от 80 см., вода до 1.4 м., а с оборудане – до 5 м. ров – до 2.7 м.

Т55 е също много добра за времето си машина, съчетала всички поуки от ВСВ, както и новите за 50-тте години тенденции. Неслучайно е избрана за най-масов танк на БНА, тъй като съчетава непретенциозност, простота в обслужването и отлични ходови и бойни качества.

Но в края на 70 те вече става ясно че Т-55 започва да остарява /появил се е Т -72, а също и невнасяният в България руски Т64, но и много западни танкове и противотанкови средства/ и напълно в крак с времето започва да се мисли за превъоражеване на танковите войски. Първоначално се внасят 220 броя Т-62, който танк се явява нова машина на базата на дълбока модернизация на Т-55. Основните разлика са в повишаване на калибъра на оръдието – 115 мм., в засилената бронезащита и в малко по-различното устройство на ходовата част. Прави впечатление повишената проходимост – относителното налягане на кв.см е само 0.76 см. Визуално Т-62 се различава от Т-55 само по това, че ежектора на оръдието е в средата да дулото, а не в края, както и по разположението на опорните ролки – при Т-55 напред е изнесена първата, а при Т62 – първите две ролки/. Разликите са много и са съществени, например отзад на куполата има люкче за изхвърляне на остатъците от изстреляните гилзи, което много облегчава екипажа, в зареждането на оръдието и в изхъврлянето на гилзата има нови елементи. Много скоро обаче и в България и СССР стигат до извода че Т-62 е морално остарял на фона на развитието на таковите технологии и не е в състояние да оправдае възложените му надежди. Взема се правилното решение да не се внасят повече машини от този тип. Вместо това още през 1978 са внесени 330 броя от свъхмодерния тогава танк Т-72Б. Той е вече следващо поколение и е съвсем различен от Т-55, като разликите са наистина дълбоки и качествени.

Танкът Т72 е по-нататъшно развитие на невнасяния в България съветски танк Т-64. Разработването започва през 1967 г. Това е третият в света /след съветския Т64 и шведския Strv103/ и първият и единствен в България танк с автоматично зареждане на оръдието, което съкращава екипажа на 3 души, с отлични ходови и бойни качества за времето си. За пръв път у нас с него се появява 125 мм. гладкоцевно оръдие, което има възможности да изстрелва ПТУРС и ракети, освен класическите снаряди. Особеност на двигателя е, че той е многогоривен, т.е. макар „основното” гориво да е дизел, то е възможно и задвижването му с други горива, в т.ч., ако се вярва на армейските шеги, с акохол. (всъщност с дизел, бензин и авиационно гориво).Това е и първият у нас танк с комбинирана многослойна броня, повищаваща значително защитата от модерните противотанкви оръжия. Визуално за танка са характерни малка купола и разположено „накриво”, т.е. леко в страни от оста на машината оръдие, когато танкът се движи в походно положение. (Причината е в централното разположение на механик-водача, който не може да се покаже от люка ако оръдието е фискирано класически по централната ос).

ТТ данни:

маса – 42.5 тона;

екипаж – 3 души;

длължина – 9.53 м;

ширина – 3.46 м.

височина -2.22 м.

клиренс**- 47 см.

Броня – комбинирана.

Въоръжение – 125 мм. оръдие с възможност за изстрелване на ракети; една 7.62 мм картечница; една 12.7 мм.картечница, 8 димни гранати, 435 снаряда и 1250 патрона 7.62 и 300 патрона 12.7 мм;

Двигател – многогоривен дизел, 12 цилиндра, турбо, 840 к.с.

Относително налягане на почвата – 0.84 кг/кв.см.

Скорост – 60 км/ч.; ходов запас с едно зареждане – 500 км.

Препятсвия: преодолява стена от 80 см., вода до 1.4 м., а с оборудане – до 5 м. ров – до 2.8 м.

Т72 е авангарден танк, поставил началото на няколко нови момента в танкостроенето. Макар да не е първият танк с автоматично пълнене, при него то е много удачно и облегчаващо екипажа и стрелбата решение. Бронята е от нов тип, ходовите качества, двигателя и управлението са качествено нови и с рязко подобрени показатели, въоръжението също. Ниския силует, високота скорост, 125 мм. оръдие, по-голямо от най-голямото западно танково оръдие (относно "основните" танкове) дотогава го правят много сериозен противник. Разбира се, днес той също е по пътя на моралното остаряване.

През 80 те приоритет се дава на авиацията, което донякъде е правилно, понеже по това време започва бум в авиационните технологии и този род войски добива нови и много по големи възможности. Превъоражаването на танковете е забавено поради недостиг на средства (просто е даден приоритет на авиацията). Все пак грижи определено се полагат, внасят се нови модели на Т-55, АМ/АМ2.

Танкове се внасят не само от СССР, но и от Полша и Чехословакия. Макар и идентични с руските тези машини са много по фино и качествено произведени, но пък за сметка на това с много по малка „идиотоустойчивост”. Спадането на боеспособността на бронетанковите войски е видно и по-важното - осъзнато. За да се разреши кардинално проблема се взема решение в Търговище да се построи завод за производство на танкове Т-72. За съжаление това остава само добра идея и в нашата страна такъв танк не се произвежда, а завода успява само да ремонтира този тип танкове. Говори се че в края на 80те в България пристигат 4 броя Т-80 за изпитания от които да се установи става ли този танк за експлоатация у нас.

С настъпването на демокрацията през 1989 ситуацията се променя коренно. До 1998 нашата армия се управлява по социалистически без социализъм, а старите комунистически кадри окопали се по всички нива оказват яростна съпротива на всякаква реформа. Дори и след започването на реалните реформи те продължават да се съпротивляват със всички сили на всичко ново. От друга страна в България се вихри жестока финансова криза и за внос на нови машини не може и да се мисли. Същевременно ветераните Т-55 са не само морално, но и физически остарели и затова много правилно са изведени от въоражение. Около 120 от тях са предадени на Македония, което напрактика спасява и създава нейните танкови войски, които до този момент наброяват около 4 (четири) танка. Макар и стар, Т55 помага сериозно на македонската армия в конфликта й с албанските сепаратисти. Същевременно дори Т-72 са остарели физически (през 2008 ще се навършат 30 години от тяхната доставка, с изключение на 100 броя втора ръка доставени през 1992). Днес на въоражение се поддържат една 160 броя Т-72 и то според слуховете с големи мъки поради напредналата им възраст. Първоначално в началото на 21 век има идеи за модернизация на тези машини, но скоро тя заглъхва, едно че няма средства, второ предвид напредналата им възраст това е малко или повече ненужно.

Засега не се предвижда закупуване на нов танк, Т-72 са оставени на доизживяване, но доколкото може да се предполага, може би новият танк на нашата армия ще стане немският Леопард, най продавания танк в света. Ако това стане кръговратът ще се затвори-социалистическата армия започва и ще завърши с немски танкове.

*ТТ данни – тактико-технически данни (информация за показателите и възможностите на определена бойна машина);

**клиренс /англ.clearance/– разстоянието между пода на МПС и терена;

"Заедно с танковете през и малко след ВСВ са доставяни и самоходни оръдия на танкови корпуси. Много грубо казано, това е танк, но без купола, като оръдието е монтирано почти неподвижно в корпуса. Такава машина се използва за борба с танкове, за подръжка на пехотата и изобщо като самоходно оръдие. Предимствата са много нисък силует и просто обслужване, а недостатъците - че поради липсата на купола движението на оръдието е силно ограничено и при стрелба трябва да се върти целият корпус с помощта на механик-водача и двигателя. В България са доставяни немски "Щурмгешутце" (StuG) и руските "САУ-100."

Експлоатацията и изучаването на танковете е нещо, с което българската армия се справя несъмнено добре. Почти винаги при сравнение с колегите им от Варшавския договор, българските танкисти превъзхождат останалите, в т.ч. и съветските, което е многократно доказано на различните учения. Традиционната българска техническа изобретателност и армейска твърдост намират приложение в тази нелека военна служба.

По разкази на танкисти, първото нещо, което човек изпитва, когато се приближи до танк е смущение от размерите му и вида му. Това смущение преминава в леко стряскане, когато види машината работеща, особено ако мине наблизо покрай него. Няма толкова впечатляващ звук на мотор на която и да било тежка машина, освен може би на реактивен самолет. Този, който го изучава или пък технически грамотния човек първоначално изпитва сериозно притеснение от размерите на различните детайли и агрегати. Танковете практически не могат, освен за някои дейности, да бъдат ремонтирани от сам човек, а най-често трябват и повече от двама. Едната верига само тежи около тон, без опорните ролки. Една от 10-тте опорни ролки само тежи над 200 кг. Люковете тежат по около 70.

Страничният наблюдател обикновено си представя нещо като трактор, обаче това е така само в много малка степен. При цялата тая тежест танкът е изключително компактна, безобразно здрава и, колкото и чудно да е, пъргава като "Ферари" (образно казан, разбира се) машина. Вече се спомена, че налягането й на квадратен сантиметър от терена е обикновено под 1 кг., т.е. горе долу колкото на среден на ръст човек. Проходимостта е изключително висока, може би най-висока от всички военни машини. Двигателят е толкова мощен, че ако не внимаваш, може да ”подскочи” изпод ръцете ти, а танк без контрол прави големи, ама много големи бели. Също впрочем и когато го контролирате добре, нали в крайна сметка това е целта му. Когато някой свикне с танк, всяко, ама абсолютно всяко цивилно или по-малко МПС, без може би пътнически самолет и влак му се струва крехко и уязвимо, а след като танкиста натрупа известен опит с ремонтите, често субективното му усещане е, че наистина може да разглоби ТИР с две ръце.

Следващото впечатление от танковете е мърсотията. Кал, прах, нафта, масло, от това няма отърване от първия до последния ден, поради което танкистите освен униформата имат отделно облекло, което се слага върху нея и от пъврите дни губи цвета и вида си. Излишни са опитите да се обясни какво представлява това, само и единствено танкистите го знаят. Няма да сбъркаме ако кажем, че това е най-мръсната и най-тежка военна служба, поради простата причина, че техниката е най-тежка и обслужването й е твърде трудно.

Сравнително трудно е и управлението – Т34 дори се нуждае от особено физическо усилие и дърпане на лостовете за завиване с две ръце. Т55 е значително облекчен в това отношение, но сравнително сложната механика на приводите му за управление изисква по-прецизно подържане, при липсата на което се стига до ситуация, че танкът се управлява не по правилата, а по начин, достъпен само на майсторите и на свикналите с него. Превхключването на скоростите изисква особено майсторство и при двата модела. Едва Т72 има качествено нов тип управление, изключително облекчено и безпроблемно.

Има обаче още едно впечатление, което е незаменимо с нищо и което си струва цялата мърсотия и немалки физически усилия – когато изпиташ истинското усещане от движението на тая всичко газеща и отвсякъде минаваща машина, това не може да се сравни с нищо. Човек има чувството, че управлява нещо средно между крепост, "Ферари" и всъдеход на едно място. Това нито водачите на камиони, нито на джипове, нито офроуд състезателите могат да го усетят докрай. Така че, ако някъде ви се отдаде възможност да карате танк, направете го.

Снимките са не само на български машини:

Български Т-4 /в периода след ВСВ/:

Танк "Хочкис" на въоръжение в БВ преди 1944 г.

Танк ЛТ-38, чешки, на БВ през 1944 г. /??/

Български самоходни оръдия "Щурмгешутце" /Stug/ /ВСВ/

Финлански Stug

Самоходно оръдие "Щурмгешутце"

схема:

"Пантера":

http://armor.kiev.ua/Tanks/WWII/PzV/

http://www.myal.ru/doc/panzer/panzer_t5.html

http://ru.wikipedia.org/wiki/Изображение...Ausf.G_1_sk.jpg

схема на Пантера:

IMG]http://i84.photobucket.com/albums/k9/BGT_photo/PzV_1.gif

Т34:

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/bg/b/bf/T-34-M1940.PNG

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/94/T34_1.jpg

двигател на Т34:

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...ne_parola_1.jpg

Т34 в снега:

Т34 схема:

Т34-85 вид отпред /куполата е леко завъртяна от походното положение/:

IMG]http://i84.photobucket.com/albums/k9/BGT_photo/t34isau100otzad.jpg

Т34 вид отзад:

Т34 - затворът на оръдието:

Т34-мехамизъм за въртене на куполата:

Т34 на финландската армия през ВСВ:

Т34 отгоре:

Т34-85:

Т34 по пътищата на ВСВ:

Ударени Т34:

Т55 - много реалистично видео!

Т55 в атака: (за съжаление учебна и без звук):

Т55:

Екипажите ги подготвят за стрелби или за други действия:

http://www.otvaga2.narod.ru/otvaga2/tanks/t5455_46.jpg

Съветски Т55 с накачена върху него пехота. По начало не се позволява такова нещо, но русмаците специално отвреме-навреме го практикуват, едно да се прикриват, друго да не тичат, че да се тича след танк е голяма досада

http://www.otvaga2.narod.ru/otvaga2/tanks/t5455_42.jpg

Т55 - вид острани:

http://www.otvaga2.narod.ru/otvaga2/tanks/t5455_38.jpg

и отпред:

http://www.otvaga2.narod.ru/otvaga2/tanks/t5455_37.jpg

Сръбски Т55 на който са поставени допълнително... дървени сандъци по куполата.

Това е от зор –нямат допълнителна броня, а танкът е вече морално остарял през 90те... През ВСВ има случаи руснаците да поставят на своите танкове... пружини от кревати! За да попречат на немските РПГ – Панцерфауст.

http://www.otvaga2.narod.ru/otvaga2/tanks/t5455_11.jpg

Сръбски Т55. Добър и реалистичен вид отпред. Отстрани са сложени импровизирани противокумулативни екрани, на които сърбите са написали разни лозунги. Прави впечатление, че ги няма калниците и на двата - явно яко са експлоатирани и тогава те могат да паднат и трябва да се сменят.

http://www.otvaga2.narod.ru/otvaga2/tanks/t5455_42.jpg

Още един

http://www.otvaga2.narod.ru/otvaga2/tanks/t5455_43.jpg

хърватски Т55; също добър вид отпред; прави впечатление шаренията по него – явно не ги е било много грижа за маскировката; също и възрастта на екипажа – или са командири или запасняци.

Отворът, който се вижда вдясно от оръдието (в ляво от страната на танка) е за мерника. Вътре има оптически мерник, осигуряващ точен прицел.

http://www.otvaga2.narod.ru/otvaga2/tanks/t5455_10.jpg

Т55, улучен в оръдието с бронебоен снаряд:

http://www.otvaga2.narod.ru/otvaga2/tanks/t5455_33.jpg

Т55 ви поздравява:

http://www.otvaga2.narod.ru/otvaga2/tanks/t5455_28.jpg

сръбска (?) Т-55-ца на позиция:

http://www.otvaga2.narod.ru/otvaga2/tanks/t5455_07.jpg

Български танкисти изпълняват команда "за бой" в Т55. Нормативът за влизане и запалване на танка е някоколко секунди. Обърнете внимание на механик-водача /този, който влиза в ниския люк/ посегнал е надясно именно защото бърза да почне запалване на мотора още преди да е влязъл.

Т55:

Т62

http://www.snariad.ru/tanks/t-62

http://armor.kiev.ua/wiki/index.php?title=%D0%A2-62

http://armor.kiev.ua/Tanks/Modern/T72/?img=T72_5.jpg

УНИКАЛНА СНИМКА НА ВЪТРЕШНОСТТА НА Т55; позицията на фотографа е на пода, в задната част на куполата; за съжаление, много неща липсват, но може да се получи представа как изглежда отвътре:

http://www.airgroup2000.com/forum/viewtopi...5858606#5858606

Т62

(схема) http://www.t62.ru/t-62-3.html

http://www.t62.ru/

(превод на описанието на схемата: 1- оръдие; 2 – инфрачервен прожектор Л-2Г; 3 – зенитна картечница ДШКМ; 4 – перископичен нощен прицел ТПН-1; 5- снаряд; 6 – нагнетател (уред, който държи налягането на въздуха в танка по-високо от външното и така вентилира бойното отделение и не позволява проникване отвън на заразен въздух); 7 – щит на механик водача /това е щит за пазене на водача, когато кара с глава навън в тежки условия; когато не е нужен, се поставя на мястото си върху брезента/; 8 – брезент за покриване; 9 – стелаж за 20 снаряда; 10 – двигател В-55; 11 – маслен радиатор; 12 – вентилатор (за двигателя); 13 – греда за самоизвличане при затъване; 14 – планетарен механизъм за завиване (ПМЗ - осигурява промяна на въртящия момент на веригата, чрез което танкът завива или спира); 15 – скоростна кутия; 16 – седалка за командира; 17 – седалка за мерача; 18 – снаряд поставен на десния борд; 19 – снаряди в стелажи вътре в обема на горивните резервоари (за пестене на място част от снарядите са напъхани вътре в обема на резервоарите, в тръби, обляни с гориво ); 20 – седалка на механик-водача; 21 – кутия; 22- лост на скоростите; 23 – лост за управление на ПМЗ (с тях се управлява завиването на танка); 24 –табло за контролните прибори.)

Т62, мястото на мех. водача (преработен е на влекач, затова има още два малки лоста; управлява се с двата големи, гледа се през "джамчето")

http://www.bgphoto.net/photos/27513/o633215061701250000.jpg

http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=...PhotoId=5272049

Български Т72 на полигон. Ако калта ви впечатлява, да знаете, че това е нищо.

Съветски Т72:

Т72 "в полет" - не е необичайно за танковете; макар, че се избягва в ежедневието, възможността да се изпробва винаги се ползва:

Унищожен иракски Т72 през 1991 год. - "Пустинна буря".

http://armor.kiev.ua/Tanks/Modern/T72/?img=T72_d1.jpg

Т72: (вид от трите проекции)

http://armor.kiev.ua/Tanks/Modern/T72/?img=T72_1.gif

Финландски Т-72М1. Ясно се вижда "отклонението" на оръдието в походно положение (т.е. когато люковете са отворени, в частност този на водача) и бойците са се показали навън.

http://armor.kiev.ua/Tanks/Modern/T72/?img=t72m1_49.jpg

http://armor.kiev.ua/Tanks/Modern/T72/?img=T72_15.jpg

Финландски Т72М1 засилен по снежен път

http://armor.kiev.ua/Tanks/Modern/T72/?img=T72_4.jpg

Разрушен Т72 (Югославия или Чечня)

Едно интересно видео:

Т55 и Леопард 2А4

http://youtube.com/watch?v=yr6iR0cg020&feature=related

Бъдещият (може би) танк на БА Леопард 2А5:

Възможни случки от танковата служба. Потънал в калта Леопард 2:

Редактирано Декември 16, 2007 от КГ125

[Монах]

БРАВО!!!!ЧУДЕСНА СТАТИЯ !!!!!!!!

Брат само с това не съгласявам----С настъпването на демокрацията през 1989 ситуацията се променя коренно. До 1998 нашата армия се управлява по социалистически без социализъм, а старите комунистически кадри окопали се по всички нива оказват яростна съпротива на всякаква реформа. Дори и след започването на реалните реформи те продължават да се съпротивляват със всички сили на всичко ново.

Брат само с това не съгласявам----

1.Предателите предадоха България и военните не направиха нищо!!

2.До 1995-1997 България поддържаше армия на супер ниво!!!Да не мислиш ,че турците и гърците са били кой знае колко по напред ,ами трепереха като листи от мисълта ,че Солун,Одрин или Истанбул могат да се превърнат в развалини от залповете на стотиците Скъдове и СС-23 които имахме. После п******е като днешния ЗАМ Президент я прецакаха!!