„Канасубиги” е „княз”, а не - „хан ” или - „кан”

[К.ГЕРБОВ]

Извинявам се на всеки, който се чувства засегнат от писаното от мен. Пиперливите ми думи, целяха да насочат вниманието към сериозността на темата за титлата на българските владетели. Въпреки моите опасения и предупреждения да не се изпада в излишни филологични подробности, нещата се възприеха като игра на думи. На това му викат словоблудство, но то не се счита за грях.

Когато човек няма какво положително да каже, се оттегля, а не тръгва да намира кусури и то на всяка цена. Това също обижда. Явно някой се засегна от коментариите ми, относно „приноса” на филолозите, да изяснят произхода на българите. Не, че аз съм безгрешен и разбирам нещата по-добре от други, но мисля че предложих един нов подход към разчитането на първата българска владетелска титла. Вместо да бъда правилно разбран, се стигна до раздаване на морални оценки.

Най-жалкото е, че не се разбра, колко са прави руснаците. Нещо повече – направо се подиграха с писаното от тях – било смешно. Ето тук не издържах. Смешните в случая сме ние.

Това, че „Мала” може да е „Малък”, никой не може да го отрече. Интерпретацията на Носовски и Фоменко е преекспонирана в ХІV в. от ирония. Иначе не е ли имало име Мирчо и преди търновския цар Мирчо. В случая „Мала” насочва по-скоро към същата източна дума, която означава „светъл”. Маламир е бил Светломир, примерно.

Както казва Галахад, сигурни ли сме, кое непреводимо съчетание от букви в старобългарските надписи е име и кое титла? Аз бих добавил: и дали например не е „бай” или „чичо”. Както ще стане дума по-долу, имало е „храненик”. Знаем го защото е преводимо. А останалите? Знаем ли как са говорили българите навремето, колко са били грамотни? Дайте да се посмеем, а после – какви са тези цинизми. Ами те идват тогава, когато смешното стане тъжно и даже жалко.

Носовски и Фоменко са се сетили, че четената от нас гръцка буква „Y”, като „У” или „Ю” - на старогръцки „юпсилон”, в един неизвестен момент става „ипсилон” и се чете като „И”. „У”-то в текста на Маламир е с „О” отпред, а така е и в Чаталарския надпис. Но най-прави са руснаците, че текстът в запазената част от началото на Маламировия надпис действително е разделена на думи. И само на 4- ти, 5-ти и 6-ти ред има разделяне, но и то е на срички. Ето как изглеждат в паралел текстът на гръцки и преводът му на български:

КАNЕCY КНЯЗ

ВYГН* ОТ БОГА

МАЛА МАЛА

МНРТZЕ МИРЧЕ

ПА ВОГО ПА БОГО

ТОР ВОНЛА TОР БОИЛА

КОYЛОYВРОC КУЛУБЪР

НТОNКЕ БЕШЕ

ТОY АРХОN БОГА АРХОН

ТОСОРЕПТОN... ХРАНЕНИК *) BYГН (от „ваgа” – бог) = БОЖИ = ОТ БОГА

КНЯЗ ОТ БОГА МАЛАМИР: ЧЕПА БОГОТОР БОИЛА КУЛУБЪР БЕШЕ ХРАНЕНИК НА ОТ БОГА АРХОНТА (ПРЕДВОДИТЕЛЯ)

Не съм на „ти” нито със старогръцкия, нито с новогръцкия език, а от ІV/VІ до ХІІ век пък се говорело и пишело на „византийски” език – явно и на двата. Може да съм объркал нещо в последните три реда, където думите са гръцки. Но това не променя констатацията за изписване на текста на редове. В надписа има и грешки, допуснати вероятно при препис на текста, а може и от писалият надписа. Самият надпис, както твърдят Носовски и Фоменко, е в Националния исторически музей, но явно не е много четлив и затова В. Бешевлиев го дава в препис, а не с фотос.

От паралелното изложение на текстовете се вижда:

КАNECY ВYГН = КНЯЗ ОТ БОГА = ОТ БОГА АРХОН = EK ΘEOY APХON

[Монах]

Мая тъй като по рано ми беше обърнала внимание ,че съм непознавач на изворите и наблегна на своите познания по лингвистика трябва да те информирам обаче ,че лингвистиката не я правят лингвистите а политиците - най-пресен пример -македонския език !!!

Един мой приятел ме бъзика ,че съвременните икономисти се събират образно казано и смятат ли смятат разни неизвестни коефициенти ,прави ,криви,комутациии ,пермутации,вариации и прочие икономически изчисления ,докато няколко еврейчета се събират на сутрешното си кафе и за 5 мин решават колко ще курса на долара ,еврото и всичко останало....

Така,че много недей се напъва за разни измислени корелации на езика и баба може да научи ,

че дъб на руски е дуб ,а на полски донб-южен ,източен и западен и да се прваи на оригинална но тайнствените процеси в историята може човек само да ги съзерцава,като Св.Никита ремесиански ,Бл.йероним ,Св.Цар Борис и Св. Седмочисленици....

[КГ125]

Страшно съжалявам и се извинявам, че от невинните ми и добронамерени въпроси се стигна до такъв резултат. Обещавам повече да не пиша тук, за да не ставам, дори и неволно, причина за подобно опошляване на форума.

Сакън! :) В никой случай, моля ти се. По никой начин не може да станеш такава причина според мен

[Хърс]

Бих искал да поздравя Мая за отличните знания по старобългарски и превъзходно защитената и теза за произхода и произношението на средновековната българска титла княз – кънензъ – канас.

Хора с такава квалификация би следвало да бъдат поощрявани да пишат в историческите форуми и аз се надявам Мая отново да се включи в тази дискусия.

Бих направил само една забележка

Мая:

Думата изчезва, защото се слива с подобната славянска дума кънензь. Това обединяване проличава още в надписите на гръцки език, в които под влияние на малката носовка от славянската дума титлата понякога се изписва КАНЕС.

Според мен няма сливане на подобни думи, а става дума за думата “Кънензъ” като славянизирана форма на прабългарското “канас”. Това е само хипотеза, но според мен тя е правдоподобна.

[Иванко Тертер]

това си е една и съща титла, произношението е само различно.

каннас-каняз-княз

канасюбиги би трябвало да е равностойяно на велик княз.

Каган е една степен по-високо от кан - равностойно на цар.

[Хърс]

Иванко Тертер:

това си е една и съща титла, произношението е само различно.

Абсолютно си прав, Иванко Тертер.

Но след като сме на прав път, нека да направим и следващата стъпка, без стереотипи.

Иванко Тертер:

канасюбиги би трябвало да е равностойяно на велик княз.

Каган е една степен по-високо от кан - равностойно на цар.

Не мисля, че това е така. Разбира се, не твърдя, че моето мнение е непременно вярното.

Според мен титлата “канас” или “канас ювиги” или по-късното славянизирано кънензъ (княз) е била равностойна в очите на българите на висшата владетелска титла в Източната Римска империя.

Т. е. стойността на “канас” е била същата като на по-късното “цар”.

Логично възниква въпросът защо тогава по-късно е била заменена титлата “канас” (княз) с “цар” по времето на Симеон Велики?

Моето мнение: Замяната на “канас” с “цар” е директно свързана с приемането на християнството и “модата”, която го съпътства в областта на обществените отношения, византийското влияние и т. н. (цезар - цар). Промяната в титлата няма нищо общо нито със статута на владетеля в българската държава, нито с етническите и териториални промени на самата държава.

В подкрепа на това твърдение ще посоча, че в по-късни исторически паметници дори и български владетели преди Симеон са били титуловани като “царе”. Просто за потомците дори и 350 г. по–късно (по времето на цар Борил) не е съществувала някаква ясна разлика между статута на владетелите, носили титлите “цар” и “канас” (княз).

Съвсем същия механизъм на промяна във владетелската титла наблюдаваме в Русия по времето на Петър Първи, където титлата “цар” е заменена от по-модната и възприемана като западна титла “император”.

Сега, въпросът как е била възприета древнобългарската титла “канас” от географски близките ни други славянски народи и как е била използвана – релацията “княз – крал” и “княз – цар”, е съвсем друга тема, която няма много общо с това, което конкретно се случва в България през 9 – 10 век.

[Христо Тамарин]

Според мен титлата “канас” или “канас ювиги” или по-късното славянизирано кънензъ (княз) е била равностойна в очите на българите на висшата владетелска титла в Източната Римска империя.

Това не е вярно. Дайте текст, където ромейският цар да е наречен княз? А ето какво пише в съчинението "О писменех":

..въ врђмена Михаила царıа грьчьскаго и Бориса кънязıа блъгарскаго и Растица кънязıа моравьска и Коцелıа кънязıа блатьнъска..

По онова време само ромейският цар е наречен цар - другите са князе. Това, разбира се, не доказва, че княз Борис сам се е величаел като княз.

Цар Симеон е цар, защото сам така се нарекъл, изразявайки претенциите си към престола в Константинопол.

Първият цар в съвременния смисъл на тази дума е цар Петър. Той хем наследил титлата от баща си Симеон, хем ромеите му я признали, понеже Петър нямал претенции към престола в Цариград.

[Христо Тамарин]

Бих искал да поздравя Мая за отличните знания по старобългарски и превъзходно защитената и теза за произхода и произношението на средновековната българска титла княз – кънензъ – канас.

Хора с такава квалификация би следвало да бъдат поощрявани да пишат в историческите форуми и аз се надявам Мая отново да се включи в тази дискусия.

Всичко, писано от уважаваната съфорумничка Мая, е на ниво.

Бих направил само една забележка

Според мен няма сливане на подобни думи, а става дума за думата “Кънензъ” като славянизирана форма на прабългарското “канас”. Това е само хипотеза, но според мен тя е правдоподобна.

Хипотезата, че славянската дума княз идва от немски и е сродна например с английската дума king, е много по-правдоподобна, отколкото хипотезата, че това е славянизирана форма на прабългарското "канас". Хем звуковите изменения са невероятни, хем как точно е било на пра-български не знаем.

Това, за което Мая пише, се нарича контаминация. В случая Мая приема, че имало пра-българска дума "канас", в което аз се съмнявам.

[Иванко Тертер]

king идва от konung /при скити, скоти/, kenig /кьониг - напр. града Кьонигсберг - града на кьонига - при германците/ и те са една и съща титла с can/ cannas при старите българи.

относно титлата Цар за владетеля на българите, като най-висша титла сред титулатурата на владетелите по света:

Самия Калоян в писмата си до папата пише, че много добре знае за законността на претенциите си за титлата Цар, а не крал според както му предлагал папата. И изброява Калоян, че тя се полагала нему, защото е била такава и на дедите му - Самуил, Петър, а и отпреди тях. Самия Ватикан прави проучване и признава, че наистина има законно ДРЕВНО право на носене на такава титла. Не изключвам и Калоян и папата да са знаели за такова древно право съществувало отпреди Аспарух и българските традиции отпреди Дунавска България.

Каннас не е равностойна на Цар, а не е аналог на Крал. Крал е едно ниво по-ниско /може да е като каннас ювиги/.

Нашите Дунавски канове идват и имат титлата кан, а по-висшата титла на българския владетел остава в старите земи, там са Каганите /Бат Баян/. По-къснов края на 9 век Асколд е бил с титлата Каган /вкл. при делегация при франките се представя за такъв/. Асколд обаче е наемник-варяг и просто завоюва старите български земи и оттам титлата. Разбира се, нашите канове няма как да се съгласят с това, и те, както и Котраговите Българи си поискват като законни наследници на разбитата Стара Велика България /Киевските земи/ полагащата се титла с ранг на Каган - в християнското българско звучене Цар/"Цезар".

Асколд който няма никакво законно право за носене на такава титла остава с нищо повече от каннас/княз. Докато статута на Каган-Цар преминава в Дунавска България признато от Християнския свят /Константинопол/ в 913/ 930 г. Във Волжка България този статут е признат от мюсюлманския свят /Багдат/ след 922 г. - т.е. почти по едно и също време и успоредно. Винаги много ме учудвало огледалното развитие между нас и волжките ни братя. И ме е радвало, съответно натъжавало според моментите.

[Хърс]

Тамарин: Това не е вярно. Дайте текст, където ромейският цар да е наречен княз?

И защо трябва да има такъв текст?!?! Ей Богу, що за логика използвате Вие, г-н Тамарин?

Цитат

..въ врђмена Михаила царıа грьчьскаго и Бориса кънязıа блъгарскаго и Растица кънязıа моравьска и Коцелıа кънязıа блатьнъска..

По онова време само ромейският цар е наречен цар - другите са князе. Това, разбира се, не доказва, че княз Борис сам се е величаел като княз.

Тук вече е по-добре. Имаме опит за разсъждение. Точно така, това не доказва не само как “се е величаел сам Борис Михаил”, това не доказва абсолютно нищо.

Почти по-същия начин, както и фактът, че в Синодика на цар Борил от 1211 г. същият Борис Михаил е наречен “цар”.

[Христо Тамарин]

Давайте контекста на цитатите, моля Ви се.

И защо трябва да има такъв текст?!?! Ей Богу, що за логика използвате Вие, г-н Тамарин?

Такъв текст трябва да има, за да подкрепи Вашето твърдение, че ..

..по-късното славянизирано кънензъ (княз) е била равностойна в очите на българите на висшата владетелска титла в Източната Римска империя.

Иначе твърдението Ви е съвсем голословно и според мене не отговаря на епохата.

Аз поне някаква логика използвам. Но като че ли Вие с логиката сте скаран.

Тук вече е по-добре. Имаме опит за разсъждение. Точно така, това не доказва не само как “се е величаел сам Борис Михаил”, това не доказва абсолютно нищо.

Опитът ми за разсъждение е успешен и доказва, че авторът преди около 1100 години не е посмял да нарече ромейския цар "княз", не е и посмял да нарече "цар" друг владетел, освен ромейския.

Почти по-същия начин, както и фактът, че в Синодика на цар Борил от 1211 г. същият Борис Михаил е наречен “цар”.

Писал съм, че още по времето на цар Петър, сина на Симеон, думата "цар" си сменила значението в нашия език. Вече и друг владетел можело да бъде наречен "цар", не само ромейския цар. Естествено е за документ от 13-ти век думата цар да се употребява в новия смисъл. Обаче през 13-ти век българите не са помнели вече за никакви ханове, канове и канаси ювиги. И сега ние не знаем как точно се е величаел сам самият княз/цар Борис Кръстителят на Българите, преди на славянски език да се нарече княз, нито пък знаем как са се величаели сами неговите предшественици на българския трон.

[Хърс]

Тамарин, опитът ми за разсъждение е успешен и доказва, че авторът преди около 1100 години не е посмял да нарече ромейския цар "княз", не е и посмял да нарече "цар" друг владетел, освен ромейския.

А защо трябва да го прави?! Г-н Тамарин, имам чувството, че Вие не разбирате смисъла на думите в съвременния български език. Да опитаме пак. Ще Ви дам един пример.

Ако някой в днешно време, говори за султана на Бруней, английската кралица и американския президент също едва ли би нарекъл държавния глава на Обединеното кралство ”султан” или пък този на САЩ ”крал”, или пък този на Бруней ”президент”.

Съгласен ли сте с мен? Разбирате ли този път или да Ви дам друг пример?

Тамарин: Обаче през 13-ти век българите не са помнели вече за никакви ханове, канове и канаси ювиги.

Подобно твърдение би следвало да бъде доказано. Вие можете ли да го докажете?

От друга страна, дори и да докажете, че ”през 13-ти век българите не са помнели вече за никакви ханове, канове и канаси ювиги”, това по никакъв начин не опровергава тезата, че през 9 век за българите не е имало разлика в смисъла на владетелските титли (титлите на тогавашните държавни глави): канас (канас ювиги) – кънензъ – княз – цар.

Така както за поданиците на руския цар Петър I не е имало абсолютно никаква разлика между титлите ”цар” и ”император”. Все едно това е държавният глава - владетелят. От това че Петър става ”император” в статута на владетеля или на неговата държава не се променя абсолютно нищо. По-късно наследниците на Петър възстановяват отново титлата ”цар” и я използват наравно с ”император”.

Титлата ”цар” в Русия не е използвана от никой друг освен от владетеля.

По същия начин в средновековна България титлата ”канас”, ”кънензъ” (княз) не е била използвана от никой друг освен от един единствен човек – владетелят на България.

Ако някой не е съгласен с това, нека да приведе доказателства и да посочи извори.

Поздрави

[Христо Тамарин]

А защо трябва да го прави?! Г-н Тамарин, имам чувството, че Вие не разбирате смисъла на думите в съвременния български език. Да опитаме пак. Ще Ви дам един пример.

Ако някой в днешно време, говори за султана на Бруней, английската кралица и американския президент също едва ли би нарекъл държавния глава на Обединеното кралство ”султан” или пък този на САЩ ”крал”, или пък този на Бруней ”президент”.

Съгласен ли сте с мен? Разбирате ли този път или да Ви дам друг пример?

Подобно твърдение би следвало да бъде доказано. Вие можете ли да го докажете?

От друга страна, дори и да докажете, че ”през 13-ти век българите не са помнели вече за никакви ханове, канове и канаси ювиги”, това по никакъв начин не опровергава тезата, че през 9 век за българите не е имало разлика в смисъла на владетелските титли (титлите на тогавашните държавни глави): канас (канас ювиги) – кънензъ – княз – цар.

Така както за поданиците на руския цар Петър I не е имало абсолютно никаква разлика между титлите ”цар” и ”император”. Все едно това е държавният глава - владетелят. От това че Петър става ”император” в статута на владетеля или на неговата държава не се променя абсолютно нищо. По-късно наследниците на Петър възстановяват отново титлата ”цар” и я използват наравно с ”император”.

Титлата ”цар” в Русия не е използвана от никой друг освен от владетеля.

По същия начин в средновековна България титлата ”канас”, ”кънензъ” (княз) не е била използвана от никой друг освен от един единствен човек – владетелят на България.

Ако някой не е съгласен с това, нека да приведе доказателства и да посочи извори.

Поздрави

Излиза, че не се разбираме за смисъла на понятието българин от 9-ти век. Нашият сегашен български език е славянски и през 9-ти век е бил славянски. На нашия славянски език през 9-ти век е имало две думи цар и княз (думата крал не се употребявало по Нашенско). През 9-ти век, до времето на царете Симеон и Петър, само ромейският цар можело да бъде наречен цар. Друг Цар бил Царят Небесен, на когото се молим Царството му да дойде и на земята. Всички други владетели, включително Веелзевул, князът на бесовете, били князе. Ако говорим за 9-ти век, трябва да разбираме тогавашния смисъл на думите. Дори за езичниците славяни цар е бил само ромейският цар.

Вие твърдите, че преди 9-ти век в очите на някой българин титлата княз била равностойна на висшата владетелска титла в Източната Римска империя. Това е възможно, само ако този човек е бил хем езичник, хем не-славянин (например, прабългарин). Ама като не е славянин, защо би употребил славянската дума "княз"? Скланям на обяснението: човекът знаел славянски слабо, не знаел точните значения на славянските думи.

Впрочем, препоръчвам Ви да разглеждате нещата по същество. Вие като че ли предполагате някаква международна класификация на владетелските титли през 9-ти век. Не е имало такава. Дори в двата основни езика на Римската/Ромейската империя, латинския и гръцкия, титлите не са синхронизирани. Ромейският цар на гръцки е василевс, гръцката дума василевс на латински се превежда rex (например rex seaculorum - цар небесен), ама ромейският император на латински не се величаел като rex, понеже било политически некоректно - Ромейската империя формално била република.

А кога се казва султан, кога шахиншах, кога крал, кога император сега е случайно. Например, съвсем случайно японският владетел е император, понеже би могъл да бъде микадо. Мохамед Реза-Пахлави го наричаха с неговата си титла шахиншах, а японския владетел не го наричат с неговата титла. Това е просто случайно.

Преди години в нашия парламент дълго спориха президент ли да имаме начело на държавата или председател. Временно титлата беше председател (президент). Или пък президент (председател), не помня вече.

Основният Ви проблем, уважаеми Хърс, е титлата канас. Ако наистина е имало такава титла по времето на цар Борис през 9-ти век, тази титла сега е забравена, иначе нямаше да има спор за нея. Забравена е била още по времето на цар Борил, отдавна забравена. А сега дори не е сигурно, че такава титла е съществувала. Свързването й със славянското княз издиша (освен при някакви други предположения).

Поради това не знаем как точно се величаел цар Борис през 9-ти век (наричайки го цар, използвам новото значение на думата цар) на прабългарски неславянски език.

[Христо Тамарин]

Тъй като истината не е нито в „хан”, нито в „кан”, си позволих да носоча вниманието в друга посока. „Хан” е едно недоразумение, „кан” пък е измислена дума.

Избягвайте повърхностни разсъждения. Има голяма група тюркски езици и диалекти. Случайно знам, че изразът не бой се! на волжко-татарски (там, където в била Волжка Булгария) звучи хòрхма!, а пък на нашенски турски (там, където в била Дунавска България) звучи кòркма!.

Правя си извода, че ако някога е имало тюркска титла хан, то имало е и тюркска титла кан, и обратното.

От друга страна, истинската титла в пълната й форма е хаган или каган. Правя си извода, че ако някога е имало имало тюркска титла хаган, то имало е и тюркска титла каган, и обратното.

Звукът г в тюркските диалекти често е изпадал. Например, от македонския турски диалект сме заимствали думата леген, която в делиорманския диалект на турския език звучи лиен.

Правя си извода, че ако някога е имало тюркска титла хаган (респективно каган), то е имало и тюркска титла хан (респективно кан).

А пък ако някога по нашенско имало тюркска титла кан, то естествено е в именителен падеж на гръцки да стане KANAС, а във винителен и родителен KANA.

Може тюркска титла хаган/каган да има иранска етимология, още повече че в тюркските езици има много думи с ирански произход. Но наличието на четирите еквивалентни форми хаган/каган/хан/кан се обяснява съвсем лесно с тюркските езици. Дори титлата да е има ирански произход, тя е станала тюркска.

А откъде пък може да е KANAСYBIГH?

Едно интересно тълкувание на Емил Живков с друго обяснение:

"Що се отнася до "кан", бих приел тази титла, но единствено спрямо Крум , Омуртаг и Маламир. Нямаме право да я пренасяме автоматично назад във времето и да я поставяме пред имената на Аспарух и Кубрат например.

Може би Емил Живков е прав, че титлата KANAСYBIГH не трябва да се пренася назад. Може да се предположи, че тя е дошла у нас от Авария по времето, когато франките унищожили Аварския хаганат. Хелимски пише, че към титлата XAГАН (chaganus, caganus, cagan, хаганъ, каганъ) на аварския върховен владетел често добавяли някоя от думите iugurrus, iugurnus, iugurgus, vigerius, vigurnus, които може би са една дума, предадена по различен начин. Хелимски предполага, че chaganus iugurrus означавало "управляващ владетел", евентуално в противовес на "почетен владетел" (т.е. нещо като "изпълнителен директор" в противовес на "председател на борда").

[Христо Тамарин]

За царя, княза и другите..

цар: Oт Цезар/Кесар, подобно на немското Kaiser. Фасмер не споменава някой да се съмнява в това, че цар произлиза от Цезар/Кесар. Фасмер предполага готско посредничество. Аз не виждам защо да не е заемка направо от латински или при гръцко посредничество.

крал: от името на Карл Велики. Обаче в този случай Фасмер споменава, че някои се съмняват. Съмняват се онези, които не искат да повярват, че славянският език е занесен из Източно-европейската равнина не по-рано от времето на Карл Велики. За обстоятелствата как е станало това съм писал в края на този постинг.

княз: заемка в славянски от германски (немски или готски). Според Фасмер, никой не се съмнява в това.

Тези, дето си упражняват мозъците да свързват княз с някаква (пра-)българска титла канас, ако такава изобщо е имало, трябва да имат все пак пред вид, че коренът на славянската дума княз е княг, старо-славянски къняг (буквата я тук е малкият юс и звучала ен). Крайната съгласна г по първа палатализация се променя в ж (княже, княжение, княжество), по втора палатализация се променя в з (княз, князе), а в думата княгиня (пра-славянски *кунiнгу:нiа/kuningu:nia, старо-славянски кънягъiнiа, тук я пак е малкият юс) крайната съгласна г не се е променила.

В действителност, всякакви опити да се докаже, че славянската дума княз и евентуална (пра-)българска титла канас са свързани, водят до извода, че Омуртаг се е титулувал със славянската дума княз, и в крайна сметка до извод, че прабългари изобщо няма, а българите винаги са били славяно-езични.

Аз се придържам към традиционното схващане, че (пра-)българите възприемат славянския език при покръстването си в християнството.

В един спор с уважаемия съфорумник bozman в тази тема съм формулирал и основният проблем: откъде произлиза нашият етноним. Както би казал Ахмед Доган ефенди, проблемът е на кантар. Не е добре да клатите кантара.

..

В резултат нашата историография е населена с химерни събития и лица. Казано по модерному: „зомбирали” сме я. Поредната химера е в измислените „хан” и „кан”.

Ако наистина има такова "зомбиране" от страна на официалната историография, то целта му е да се избегне една неприятна етимология на нашия етноним - да се докаже, че той е донесен от Северен Кавказ, а не е възникнал от латинската дума vulgares (простаци,варвари) във вида, в който славяноезичните нашенци чували тази дума.

[Хърс]

Г-н Тамарин, забелязах следната закономерност – не само в тази тема и не само в този форум – когато някой Ви помоли да подкрепите с доказателства дадена хипотеза (Ваша или на някой друг) Вие упорито повтаряте пет, десет или двадесет пъти, това, което сте казали до този момент. Надявам се да правите разлика между термините ”повторение” и ”аргумент”. Дори и 100 пъти да повторите, че хората могат да летят като птици, уверявам Ви, че в резултат на Вашето повторение никой няма хвръкне.

В конкретния случай с титлата канас (княз) Вие, съзнателно или не, смесвате лингвистични с политически категории, без да имате ясна представа, нито за лингвистичната ситуация, нито за политическата такава през визирания период (9 век) и пречупвайки всичко това през съвременни недоказани хипотези – клишета, които Вие ни представяте за факти.

В резултат се получава някакъв миш – маш, манджа с грозде или каквото си поискате. Когато Ви покажат къде грешите и Ви помолят за разяснение, Вие отново и отново повтаряте казаното до този момент, забърквайки още повече миш –маша с допълнителни нелепости. Не стига това ами приписвате на своите опоненти неща, които точно Вие самият в този момент извършвате. Пример:

Тамарин: Вие като че ли предполагате някаква международна класификация на владетелските титли през 9-ти век.

Съжалявам, г-н Тамарин. Прочетете това, което сте написали и ще се убедите, че не аз, а Вие предполагате подобна ”класификация”.

Аз предлагам кристално ясно обяснение за употребата на титлите ”канас”/княз/ и ”цар”.

Сериозни аргументи ”против” от Вас или някой друг не прочетох.

Това обяснение освен всичко друго би избавило училищните учебници по история от нелепости като: ”Симеон приел титлата ”цар”, защото тази по-висша титла отразявала нарасналия авторитет на владетеля и териториалното разширение на държавата .” Глупости на търкалета.

Повтарям. За обикновените българи и за българската аристокрация, както и за държавата като цяло, смяната на титлата на владетеля не променя нищо и не отразява никаква реална промяна.

В този смисъл титлите ”канас” (княз) и ”цар” са напълно еквивалетни.

Не ми се ще да повтарям за трети път примера с Петър Първи в Русия. Просто няма смисъл.

Говорим за ”модна” тенденция, повлияна от християнството и Византия.

По същия начин през Втората българска държава имаме вече не ”пиле жупан” ами ”севастократор”, примерно. (Не твърдя че сравнението между двете е точно, казвам ”примерно”) Е-е-е, какво променя това по отношение на престижа, функциите, задълженията или мястото на съответната личност за нея и нейните подчинени или по-висши? Ами нищичко.

Поздрави

[natan]

Премествам поста си тук,защото видях,че има специална тема

Нека разгледаме два различни надписа в които се среща спорната титла, строителния надпис от с. Цар Крум

и Възпоменателен надпис на Корсис.Титлата е предадена с различни букви което помага да се извлече и отсее произнасянето и .Ако трябва да изпишем произнесеното К Н Я З ,какво чуваме,за какво иде реч?Да като реч.Нека се опитаме да я произнесеме .Кажете си я като ясно и отчетливо произнасяте звуците.К Н Я З какво се чува, К Н Я З , първият звук К ,как ще го предадеме , как се чува ,чува се като къ,или кх ,и не може да бъде самостоятелен ,сам, а се чува кх или къ.Така и съответното изписване е напълно правилно както е дадено с гръцките букви.

К Н Я З КЪНАС

Втората дума велики нито преписвачите ощепо-малко каменоделците са изписвали всички думи.Видна е и втората дума велики. В/Л/ИГИ

Разликата е единствено в членуването предадено като Y( я) и V( у) или на български би звучало като князъй,князой,князу(ът), князя(ът) княза.Тези два звука са изписани различно,променливи са ,членът е излишният непостоянен звук от двата надписа,и по този начин изпъкват двете основни думи ,т.е. не са закрепостени и не принадлежат нито към първата дума ,( а само я членуват),нито към втората.

Написаното означава Великият Княз(князът велики) КНЯСЯ В/Л/ИГИ

Ето как надписа звучи чисто на българска реч, а не на някакви квичащи изрази.

[resavsky]

Искате да кажете че титлата при Омуртаг и Симеон е еднаква?

[makebulgar]

Тъй като истината не е нито в „хан”, нито в „кан”, си позволих да носоча вниманието в друга посока. „Хан” е едно недоразумение, „кан” пък е измислена дума. За съжаление и тук нещата са вече непоправими.

В дискусията Аспарух – хан или кан?, в bglog.net са отчели, че към 26 Юли 2007, при търсене в Гугъл се извеждат 89000 резултата за „хан Аспарух” и 1150 за „кан Аспарух”. Направих си труда да потърся в Интернет „княз Аспарух”, както е записан в „Именника на българските князе”. Нямаше го в началото. Намерих го за първи път в статията „Аспарух” в Уикипедия. В поредната комична ситуация.

Във въпросната статия се обяснява, че в документа „Именник на българските канове” Аспарух бил наречен княз, а не кан, както често бил наричан в българската историография. И другите следващи материали с „княз Аспарух” бяха все, защото така пишело в „Именника”, но иначе той си бил „хан”, някъде и „кан”. Бързо се отказах, може и да съм пропуснал някой, който да твърди, че Аспарух е бил княз, за което се извинявам.

Доколкото имам свободата да изложа своето мнение по въпроса, го правя тук (виж линка долу). У мен остава огорчението, че историографията ни не е била, а вижда се че и днес май не е, на висотата на събитията, станали преди много години. Не е успяла да ги отрази точно отначало, а после не се е поправила, когато е оспорвано първоначалното мнение. (Тук визирам конкретно спорът Васил Златарски – Ганчо Ценов). В резултат нашата историография е населена с химерни събития и лица. Казано по модерному: „зомбирали” сме я. Поредната химера е в измислените „хан” и „кан”. Вижте тук:

raboten_2.pdf

КАНАСУБИГИ – ИЗБРАН СИ ДА БЪДЕШ БОГ!

http://www.bulgaria-is-alive.com/titli%202.html

Ключовата дума в случая е КАН! 

Според L. Harvey, Winfred P. Lehmann, and Jonathan Slocum и интернет ресурса Old Iranian Online - Old Avestan - значението на думата е следното:

kan - to desire, prefer, select

Тоест КАН означава: ЖЕЛАЯ, ИСКАМ, ЖАДУВАМ, ПРЕДПОЧИТАМ, ИЗБИРАМ, ПОДБИРАМ, ИЗБРАН, ПОДБРАН!!!

За да се изясни напълно смисъла на титлите са необходими още няколко думи от авестийския език, от същия източник:

as [ah] - you were;

astu [ah] - to be

aêshô[aêsha] - this, that

asha - truth, righteousness, world order, eternal law, fitness

bakhem [bakha; baga] - Deity, God, lord, divine power, lit. one who distributes

Преведени на български те означават:

АС – ТИ СИ; ТИ БЕШЕ

АСТУ – ДА БЪДЕШ

АЕШO – ТОЗИ

АША - ИСТИНА, СПРАВЕДЛИВОСТ, ПРАВЕДНОСТ, ВЕЧЕН ЗАКОН, ГОДНОСТ, СПОСОБНОСТ, КАДЪРНОСТ, ДОБРО ЗДРАВОСЛОВНО СЪСТОЯНИЕ,

БАКХЕМ (БАКХА, БАГА) – БОЖЕСТВО, БОГ, ГОСПОДАР, БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ, ТОЗИ КОЙТО РАЗДАВА

От тези думи се получават много точни и звуково и смислово съставни думи по схемата КАН+АС и КАН+АСУ+БИГИ! През вековете думите са се изменяли, и е трудно да се каже точно смисъла на коя дума приемат АС и АСУ, но се вижда, че при всеки вариант тълкуванието и почти едно и също!

Ето и няколко възможни тълкувания през авестийски език:

КАНАСУБИГИ:

-ЖЕЛАН ДА БЪДЕ БОГ

-ИЗБРАН ДА БЪДЕ БОГ

-ИЗБРАН (е) ТОЗИ БОГ

-ИЗБРАН ДА БЪДЕ (от) БОГ

-ИЗБРАН (е) ИСТИНСКИ БОГ

-ИЗБРАН СИ ДА БЪДЕШ БОГ

-ЖЕЛАН СИ ДА БЪДЕШ БОГ

-ЖЕЛАН СИ ДА БЪДЕШ ГОСПОДАР

-ИЗБРАН СИ ДА БЪДЕШ ГОСПОДАР

-ИЗБРАН (е) ИСТИНСКИ ГОСПОДАР

-ИЗБРАН СИ ПО ПРАВО ДА БЪДЕШ ГОСПОДАР

-ИЗБРАН (е) СПОСОБЕН ГОСПОДАР

-ИЗБРАН (е) КЪДЪРЕН ГОСПОДАР

-ИЗБРАН БЕ КЪДЪРЕН ГОСПОДАР

КНЯЗ, КАНАС:

-ЖЕЛАН Е

-ИЗБРАН Е

-ПОДБРАН Е

-ЖЕЛАН СИ (БЕ, БЕШЕ)

-ИЗБРАН СИ ПО ПРАВО

-ПОДБРАН СИ (БЕ, БЕШЕ)

-ИЗБРАН БЕ СПОСОБЕН

[Miron]

И сега ние не знаем как точно се е величаел сам самият княз/цар Борис Кръстителят на Българите, преди на славянски език да се нарече княз

Много те моля да ни покажете извори, писани по времето на Борис в които се самоназовава КНЯЗ.

нито пък знаем как са се величаели сами неговите предшественици на българския трон.

За това има достатъчно запазени надписи.

[_magotin_]

http://bghistory.org/viewtopic.php?f=8&t=29

Тук има доста за този спор

[resavsky]

Я по добре дайте един пример новопокръстен владетел да не си е сменил титлата.

[Miron]

Я по добре дайте един пример новопокръстен владетел да не си е сменил титлата.

Да. Сменили са титлите. Но има ли надпис или извор писан приживе, в който Борис да се титулова със славянската дума КНЯЗ?

[Харамията]

Предлагам Ви нещо още по интересно, как Руснаците се будалкат с нашите историци и ни изкарват монголци:

Г. В. Носовский и А.Т.Фоменко в книгата си „Математическая хронология библейских событий. М., 1997” разказват следното:

„Именникът на българските ханове” е бил открит в ХІХ век от руският учен А.Н.Попов и е публикуван от него в труда „Обзор хронографов русской редакции” в Москва в 1866 година. Счита се, че той изброява българските владетели - които се оказва, че в древността са наричани ХАНОВЕ – около 145 до 766 г. по новата ера...Това точно отговаря на нашата реконструкция (на световната история – б. м.), съгласно която средновековната българска история от ХІV-ХVІ век на н. е., е част от историята на Великата „Монголска” империя, в която властта е принадлежала на ХАНОВЕТЕ. Всички български владетели от ІІ до ІХ век на н. е. са се наричали ХАНОВЕ.

Тия двамата изроди "историци" Носовский и Фоменко въобще не ми ги цитирай, защото са абсолютни фалшификатори и манипулатори!

Старобългарската титла за древните ни владетели е кан/кхан/хан/хаган, което е едно и също нещо и означава "император", защото по него време, включително и в Старата Велика България и на Балканите българите са имали империя! :bg: Наименованието кан се среща из цяла Евразия и най-вече в Средна Азия и Кавказ по местата обитавани от древните българи. Тюрки, хазари и монголи са много по-късни държавни образувания и естествено те са заимствали от древните българи тези титли, за да се кичат с тях основателно или не! Канасюбиги/къназ/каназ/княз е по-късна вариация на кан, но добива през руския език различно значение на по-нисш владетелски сан, неизвестно защо! По-късно се утвърждава и титлата цар, което е най-точно като понятие май и разбираемо за българите! Въображаемия произход на древните българи от тюрки, източни хуни (жун), монголци и славяни е пълна фикция и несъстоятелно от гледна точка на хронологията (не може прадядото да произлиза от внуците си ), а също така и като географско местоположение!

[Хърс Златния]

Да. Сменили са титлите. Но има ли надпис или извор писан приживе, в който Борис да се титулова със славянската дума КНЯЗ?

Как разбираш, че титлата "княз" "/кънензь/" "каннас" е славянска?!