„Канасубиги” е „княз”, а не - „хан ” или - „кан”

[Aspandiat]

Клиновидното писмо е точно това,за което пише и Черноризец Храбър-различни символи с различно значение-в различен словоред.

Наясно ли си изобщо какво науката разбира под "клиновидно писмо"? Май изобщо не.

[Ka40]

1. Всички в епохата на кирилометодиевото опиянение и възторг пишат "славяни", а не "българи". Мисля, че няма да твърдиш, че към 900 г. от българите в държавата и папер не е била останал и България се е превърнала в Славиния магна.

2. Какво очакваш от християнски автор, който е скъсал и на нож с езическото минало. За него старите руни са точно това, каквото са и за един съвременен наблюдател - черти и резки.

3. Нормално. Старите знаци са геометрични знаци и е съвсем логично да са били чертани, а не изписвани. Друг е въпросът, че нашите хора надали са имали азбука в съвременния смисъл на думата, а вероятно е било идеографско писмо. Интересна в тази връзка са някои маджарки данни от Късното средновековие за секлерите в Трансилвания. Трансилванският военен администратор Г. Вайт през ХVІ в. пише за тях: "Езикът и носиите на секлерите са маджарски, а в писмеността си служат с такива особени знаци, някои от които просто означават цяла дума, та даже и цяло изречение". Нещо подобно твърди за секлерите и маджаринът Ищван Самошкьози (1570-1612г.) в етнографския си труд "Analecta lapidum": "…знаците се сплитат в изкусни съчетания и с малко от тях може да се изрази много съдържание".

Що се отнася до това дали славяните били оставили част от знаците, горе Зитко беше отбелязал съвсем уместно, че колкото и да се пънат, досега славянски "руни" не се открити. Като излезе нещо подобно от територията на Чехия или Полша, тогава на дневен ред ще стои предположението, че славяните у нас били оставили някакви знаци по камъни и грънци.

1. Точно в българските извори от края на 9 и началото на 10 в. се прави много ясно разграничение между "българи" и "славяни". Друг е въпрост, че до 886 г. българите и българската държава нямат никакво отношение към славянската писменост и поради тази причина в старобългарските извори свързани със създаването на азбуката се говори за "славяни". В България все някак си забравяме, че славянската азбука е била създадена за нуждата на великоморавските славяни.

2. защо обаче не нарича гръцката азбука "черти и резки", въпреки, че изрично Черноризец Храбър посочва езическият й произход. Определено Черноризец Храбър не може да се сръвнява с един днешен наблюдател. Той поне със сигурност е знаел какво вижда и за какво говори, а не си измисля желаната реалност.

3. ако са имали идеографско писмо, то щяхме да имаме надписи на това писмо.

Лично аз небих бил толкова категоричен, че в пределите на Великоморавия не е имало знаци. Естествено, напъните да се открият "руни" са успешни само в България, където къде що има драсната черта веднага се набеждава за прабългарска писменост.

[Aspandiat]

1. Точно в българските извори от края на 9 и началото на 10 в. се прави много ясно разграничение между "българи" и "славяни". Друг е въпрост, че до 886 г. българите и българската държава нямат никакво отношение към славянската писменост и поради тази причина в старобългарските извори свързани със създаването на азбуката се говори за "славяни". В България все някак си забравяме, че славянската азбука е била създадена за нуждата на великоморавските славяни.

2. защо обаче не нарича гръцката азбука "черти и резки", въпреки, че изрично Черноризец Храбър посочва езическият й произход. Определено Черноризец Храбър не може да се сръвнява с един днешен наблюдател. Той поне със сигурност е знаел какво вижда и за какво говори, а не си измисля желаната реалност.

3. ако са имали идеографско писмо, то щяхме да имаме надписи на това писмо.

Лично аз небих бил толкова категоричен, че в пределите на Великоморавия не е имало знаци. Естествено, напъните да се открият "руни" са успешни само в България, където къде що има драсната черта веднага се набеждава за прабългарска писменост.

1. Не, няма никакво ясно разграничение между "българи" и "славяни", има единствено разграничение между "славянски език", "славяни", "славянски азбукарчета" и "български княз".

Преди време пуснах във форума достатъчно цитати от извори, от които личи, че Борис І е бил силно съпричастен към дейността на светите братя Кирил и Методий. За съжаление не помня в коя тема беше постът ми, отдавна беше, а наново не ми се пише.

2. Ами съвсем логично е защо Черноризецът не нарича гръцката азбука "черти и резки" - по негово време тя не прилича на "черти и резки". Освен това през ІХ век гръцката азбука и език са свещени, защото чрез тях се слави християнският бог.

3. Има. Етнографът Райко Сефтерски още преди 10 години работеше по труд със заглавие "Руника булгарика", в който той смяташе да публикува всички рунически надписи, до които се е добрал през десетилетната си научна и събираческа дейност. Не става дума за известните каменни надписи, а за знаци върху рогове и други предмети на бита. Не знам какво стана с това изследване и изобщо дали човекът е още сред живите, защото още тогава беше на преклонна възраст.

[Ka40]

1. Не, няма никакво ясно разграничение между "българи" и "славяни", има единствено разграничение между "славянски език", "славяни", "славянски азбукарчета" и "български княз".

Да, като гледаш изворите като на казан, от който бъркаш и вадиш тази мръвка, която си харесаш. Обаче ако ги разделиш на синхронни извори, т.е. от края на 9 и нач. на 10 в. и по-късни, а после прочетеш внимателно синхронните, а след това разделиш сведенията в тях на такива до 886г. и такива след 886г., ще видиш, картината е съвсем различна.

Преди време пуснах във форума достатъчно цитати от извори, от които личи, че Борис І е бил силно съпричастен към дейността на светите братя Кирил и Методий. За съжаление не помня в коя тема беше постът ми, отдавна беше, а наново не ми се пише.

В нито един старобългарски извор от края на 9 и нач. на 10в., няма и податка, че княз Борис е имал отношение към КиМ и тяхното дело

2. Ами съвсем логично е защо Черноризецът не нарича гръцката азбука "черти и резки" - по негово време тя не прилича на "черти и резки". Освен това през ІХ век гръцката азбука и език са свещени, защото чрез тях се слави християнският бог.

Е каква точно е разликата между черта и резка и буква? Интересно, защото голяма част от прабългарските "руни" не са нищо повече от единични гръцки букви.

3. Има. Етнографът Райко Сефтерски още преди 10 години работеше по труд със заглавие "Руника булгарика", в който той смяташе да публикува всички рунически надписи, до които се е добрал през десетилетната си научна и събираческа дейност. Не става дума за известните каменни надписи, а за знаци върху рогове и други предмети на бита. Не знам какво стана с това изследване и изобщо дали човекът е още сред живите, защото още тогава беше на преклонна възраст.

Етнограф тръгнал да се занимава със средновековна история, не ми го препоръчвай. Гледал съм ги тези "прабългарски руни" на Сефтерски - точно къде що е имало черта и резка е станала прабългарски надпис. Някои от тях наистина са надписи, обаче, е абсурд да са прабългарски.

Редактирано Март 1, 2011 от Ka40

[rasate]

Наясно ли си изобщо какво науката разбира под "клиновидно писмо"? Май изобщо не.

http://www.ancientscripts.com/hittite.html

Ето ти точно резки и черти.

Резки,черти и букви.

И някой "букви" вмъкнати в Глаголицата и кирилицата.

Редактирано Март 1, 2011 от rasate

[isav]

Понеже темата залита в друга посока, аз ще се опитам да я върна в "релси"...

Да почнем оттук: къде е най-старото засвидетелствано споменаване на "кънѧѕь"? Къде в оригинал и къде - в препис? Къде на кожа и къде на камък?

За "КАNАС-УВНГН" ("КАNАС-UBHГI") поне знаем, че са от края на 8-ми и началото на 9-ти век! Тоест ако това е заемка в "славянските" езици от прабългарския (или през прабългарския) изобщо не ме интересува как го произнасят поляците примерно, защото тогава тяхното произношение не е меродавно за произхода...

Най-стария известен текст на полски е Булата от Гньезно(1136г.),на чешки - надписа от Литомьержице (ок.1160г.), на словенски - Брижинските текстове ( ок.972-1093г.), на хърватски - Башки каменен надпис (ок.1061г.) и на руски - амфората от Гнездово - края на 10в (кога в края?).(Новгородския надпис не го споменавам, тъй като все още е слабо и тенденциозно проучен, и несигурно датиран 988-1030г.!)... Тоест въз основа на какво се прави извода за изначалния произход на дума употребявана от прабългарите в началото на 9-ти век на базата на езици, чието най-ранно писмено засвидетелстване е от 10-12 век?

1-2 века за мен са адски много време, а за вас? Особено при огромното политическо значение на България именно в онзи исторически момент ( 9-ти/10-ти век!)...

Ако "кънѧѕь" произхожда от "kuningas", как се обяснява точно такава транслитерация? Примера с "кънягиня<=>кьонигин" е сериозна тема за размисъл,ама "кьонигин" най-ранно е записано през 12-13 век, ако не греша! И тогава "богиня" или "рабиня" аналог на какво в немския е?

[rasate]

Понеже темата залита в друга посока, аз ще се опитам да я върна в "релси"...

Да почнем оттук: къде е най-старото засвидетелствано споменаване на "кънѧѕь"? Къде в оригинал и къде - в препис? Къде на кожа и къде на камък?

За "КАNАС-УВНГН" ("КАNАС-UBHГI") поне знаем, че са от края на 8-ми и началото на 9-ти век! Тоест ако това е заемка в "славянските" езици от прабългарския (или през прабългарския) изобщо не ме интересува как го произнасят поляците примерно, защото тогава тяхното произношение не е меродавно за произхода...

Най-стария известен текст на полски е Булата от Гньезно(1136г.),на чешки - надписа от Литомьержице (ок.1160г.), на словенски - Брижинските текстове ( ок.972-1093г.), на хърватски - Башки каменен надпис (ок.1061г.) и на руски - амфората от Гнездово - края на 10в (кога в края?).(Новгородския надпис не го споменавам, тъй като все още е слабо и тенденциозно проучен, и несигурно датиран 988-1030г.!)... Тоест въз основа на какво се прави извода за изначалния произход на дума употребявана от прабългарите в началото на 9-ти век на базата на езици, чието най-ранно писмено засвидетелстване е от 10-12 век?

1-2 века за мен са адски много време, а за вас? Особено при огромното политическо значение на България именно в онзи исторически момент ( 9-ти/10-ти век!)...

Ако "кънѧѕь" произхожда от "kuningas", как се обяснява точно такава транслитерация? Примера с "кънягиня<=>кьонигин" е сериозна тема за размисъл,ама "кьонигин" най-ранно е записано през 12-13 век, ако не греша! И тогава "богиня" или "рабиня" аналог на какво в немския е?

Ако приемем славянската теория,в нея е съвсем точно е описано как германите и славяните са се отделили преди време в различни езикови семейства.

Но славянската теория е руско творение,начело с панславизма.

За латинците(римляните) Германия е била на запад,но до къде се е простирала-никой не знае.Спрямо полско-литовските анали-мога със сигурност да твърдя до Прусия,тъй като избитите от Тевтонският орден пруси са били Балти(близки до литовците),а не германи.

И питам,някой може ли да ми каже,къде е границата между Славянските и германските племена?

Поздрав.

Редактирано Март 1, 2011 от rasate

[crimson]

Тоест, очертават се 3 възможности:

1. "кънѧѕь" и "kana(s)" са паралелни сродни думи в езиците съответно на славяни и прабългари.

2. Първоначалната дума е славянска или поне преминава при прабългарите от славяните, с уточнението, че не е ясно как е звучала титлата на славянски (защото я няма записана на този език в началото на 9в.)

3. Първоначалната дума "kana(s)" е прабългарска и преминава при славяните.

[decapitator]

Ти май между "черти и резки" и руническа писменост, разлика не правиш?

Позамисли се малко, защо Черноризец Храбър, като говори за черти и резки, казва

1. "славяни", не "българи"

2. :!!!: "черти и резки", а не "букви" :!!!:

3. :!!!: "чертаеха" и "гадаеха", не "писаха и четяха" :!!!:

Между другото, откъде сте сигурни, че част от знаците по камънаците и грънците, не са правени от славяни?

Издребняваш бе Ka4o Та в тоя дух:

1. не пише славяни а словене;

2. буквите какво са, не са ли черти и резки?

3. пише си баш четяха - "Прежде оубо словене не имеахон кънигъ нъ чрътами и

резами чътеахон и гатаахон погани сонште"

[glishev]

"Княз", както и "пеняз" (монета, на нем. pfennig) е германизъм в славянските езици. Същото се отнася до "витяз" (храбрец, на староисл. viking).

Германските форми, с които се родее "княз", са известни: koenig на немски (тук с дифтонг), cyning на староанглийски, konung на староисландски и пр. Горе беше даден добър пример за близост между "koeningin" и "княгиня" (окончанието за ж. р. "-in/-иня" си е продуктивно и в германските, и в славянските езици. Това не е учудващо).

Поне от 886 насам в България официалният език си е славянски. Тогава до България стигат учениците на Кирил и Методий, които донасят със себе си моравския Кирило-Методиев превод на Евангелието и глаголическата писменост.

На славянския "старобългарски", записан първоначално за моравските славяни и приет за официален у нас след 886 формата е "кънѧsъ", което се чете "к'нендз". Руската редакция на същия славянски "старобългарски" и до днес е богослужебен език на повечето православни храмове у нас.

Този славянски език, изпъстрен с пряко заети германизми и с преведени от гръцки калки не е езикът на самите древни българи, които просто не са славяноезични поне до времената на Борис-Михаил. Наричаме го "старобългарски" по навик, защото е станал официален за българската Църква. Хубаво е да правим разлика между този "старобългарски" и езика на древните българи, от който има много малко писмени следи.

Така че "KANACYBHГH" от най-старите български (неславянски) каменни надписи няма нищо общо с "кънѧsъ", което се появява записано в края на IX в. в славяноезични "старобългарски" текстове. Не знаем дали титлата е "KANA" или "KANAC". Всъщност като се сетим, че има "кана боила колобър", можем да допуснем, че всъщност българският владетел се е титулувал "KANA CYBHГH", а не "KANAC YBHГH".

Аспандиат е прав. В IX-X в. новите славяноезични извори от България ползват "българи" и "славяни" безредно. Създава се впечатлението, че българите са едва ли не поредният славяноезичен народ като моравците например. Това особено добре си личи в "За буквите" на Черноризец Храбър и в "Азбучна молитва" на Константин Преславски.

В този смисъл руните, които определено не са били непознати на българите, може спокойно да са приписани от изворите и на славяните. Руните наистина приличат на "черти и резки" и се ползват далеч не само за надписи, а и за "чтение и гатание", поне в германска среда. Особено т. нар. "младши руни".

За мен всичко това доказва, че в този момент славяноезичните са били мнозинство от жителите на България и че всички поданици на Борис-Михаил вече са наричани "българи" извън границите на държавата, а понякога и вътре в нея. Горе-долу както романоезичните са мнозинство в кралството на франките, но са наричани и "франки", и "гали". Самият факт, че именно Кирило-Методиевият славянски език на моравците се е наложил в нашата Църква, говори, че поне в IX в. вече е бил достатъчно разпространен в България.

Това не са неизвестни неща.

Редактирано Март 1, 2011 от glishev

[decapitator]

Така че "KANACYBHГH" от най-старите български (неславянски) каменни надписи няма нищо общо с "кънѧsъ", което се появява записано в края на IX в. в славяноезични "старобългарски" текстове. Не знаем дали титлата е "KANA" или "KANAC". Всъщност като се сетим, че има "кана боила колобър", можем да допуснем, че всъщност българският владетел се е титулувал "KANA CYBHГH", а не "KANAC YBHГH".

А ко прайм с титлата АРХОНУВИГИот Хамбарлийския надпис?

[crimson]

Прабългарите не са били славяноезични, но са имали контакти и на места съжителствали с анти и славини в продължение на векове преди 681, особено по време на Аварския хаганат. Дори само поради този факт не можем да изключим проникването на една титла от единия език в другия. Аз лично за себе си не съм убеден дали титлата е кан, кана, канас, канаси или направо канасюбиги.

Друг е въпросът дали това изобщо е титла. Но какво пречи да се разгледат всички възможности?

Остава открит и въпросът за „(с)юбиги“...

Редактирано Март 1, 2011 от crimson

[Зитко]

Германските форми, с които се родее "княз", са известни: koenig на немски (тук с дифтонг), cyning на староанглийски, konung на староисландски и пр.

Глишев, би ли дал най-ранните извори, в които са употребени тези титли, които съм ги дал с удебелен шрифт?

[glishev]

Не знам ко прайм, Обезглавителю. Може да е правописна грешка И кана боила колобъра нямаме къде да го заврем.

Кримсън, може и да е имало контакти между българи и славяни преди 681, не отричам. Но да помислим над две неща. Първо, българите не са общували с всички славяни, а "княз" го има от Новгород през Моравия, та до Балканите. Второ, славяните всъщност нямат нито едно формализирано понятие за власт от славянски корен. "Княз", "крал", "каган" (от която "княз" определено не произлиза), "амир", "цар", "бо(л)яр", "бан", "hrab", "хетман" - всички тези думи с точно обозначение на властническа позиция са заемки в славянските езици.

Само някакви относително късни и първоначално неуточнени понятия имат отчетлив славянски корен - "воевода", "вожд", "водач", "водител", "властел", "властник", "владетел", "владар", "управник", "правитель", "управител"...

При всички случаи "княз" в славянските езици е заемка, тъй като е с много точна функция. Мисля, че беше показано достатъчно ясно защо е именно германска, а не, да речем, тюркска или иранска заемка (сиреч каквито и да са българите по произход, думата не е взета от техния език).

Впрочем, би било интересно някой да каже има ли тюркска или иранска дума, обозначаваща владетел и близка до "княз" като звуков състав. Имам предвид не "KANA( C)", не "хан" и не "каган".

Зитко, ето англосаксонска употреба от 680 г.: Æðelred . Myrcene kynning

Редактирано Март 1, 2011 от glishev

[crimson]

Не знам ко прайм, Обезглавителю. Може да е правописна грешка И кана боила колобъра нямаме къде да го заврем.

Кримсън, може и да е имало контакти между българи и славяни преди 681, не отричам. Но да помислим над две неща. Първо, българите не са общували с всички славяни, а "княз" го има от Новгород през Моравия, та до Балканите. Второ, славяните всъщност нямат нито едно формализирано понятие за власт от славянски корен. "Княз", "крал", "каган" (от която "княз" определено не произлиза), "амир", "цар", "бо(л)яр", "бан", "hrab", "хетман" - всички тези думи с точно обозначение на властническа позиция са заемки в славянските езици.

Само някакви относително късни и първоначално неуточнени понятия имат отчетлив славянски корен - "воевода", "вожд", "водач", "водител", "властел", "властник", "владетел", "владар", "управник", "правитель", "управител"...

При всички случаи "княз" в славянските езици е заемка, тъй като е с много точна функция. Мисля, че беше показано достатъчно ясно защо е именно германска, а не, да речем, тюркска или иранска заемка (сиреч каквито и да са българите по произход, думата не е взета от техния език).

Впрочем, би било интересно някой да каже има ли тюркска или иранска дума, обозначаваща владетел и близка до "княз" като звуков състав. Имам предвид не "KANA( C)", не "хан" и не "каган".

Зитко, ето англосаксонска употреба от 680 г.: Æðelred . Myrcene kynning

Основателни доводи.

Значи отпада вариант 3 (Първоначалната дума "kana(s)" е прабългарска и преминава при славяните).

А основателно ли е предположението, че може да има нещо общо между (ю)биги и стар.укр. „бiг"?

Редактирано Март 1, 2011 от crimson

[isav]

"Княз", както и "пеняз" (монета, на нем. pfennig) е германизъм в славянските езици. Същото се отнася до "витяз" (храбрец, на староисл. viking).

"Кънѧѕь" нека засега да не го приемаме априори за немска заемка!

Германските форми, с които се родее "княз", са известни: koenig на немски (тук с дифтонг), cyning на староанглийски, konung на староисландски и пр. Горе беше даден добър пример за близост между "koeningin" и "княгиня" (окончанието за ж. р. "-in/-иня" си е продуктивно и в германските, и в славянските езици. Това не е учудващо).

Понеже "кънѧѕь" произлиза от "kunningas", "кънягиня" - пък е от "koenigin"...нещо странно ми се струва?

Само да вметна, че формата "koenig" е по-млада от "KANACYBHГH"...

На славянския "старобългарски", записан първоначално за моравските славяни и приет за официален у нас след 886 формата е "кънѧsъ", което се чете "к'нендз". Руската редакция на същия славянски "старобългарски" и до днес е богослужебен език на повечето православни храмове у нас.

Този славянски език, изпъстрен с пряко заети германизми и с преведени от гръцки калки не е езикът на самите древни българи, които просто не са славяноезични поне до времената на Борис-Михаил. Наричаме го "старобългарски" по навик, защото е станал официален за българската Църква. Хубаво е да правим разлика между този "старобългарски" и езика на древните българи, от който има много малко писмени следи.

Ами аз затова попитах "кой е най-ранният запазен АВТЕНТИЧЕН" запис на думата...Славянският "старобългарски" писан за великоморавците е на глаголица, всичко "писано на кирилица" започва от България, тоест тези форми, които написахме как и къде са написани на глаголица за първи път?

Така че "KANACYBHГH" от най-старите български (неславянски) каменни надписи няма нищо общо с "кънѧsъ", което се появява записано в края на IX в. в славяноезични "старобългарски" текстове. Не знаем дали титлата е "KANA" или "KANAC". Всъщност като се сетим, че има "кана боила колобър", можем да допуснем, че всъщност българският владетел се е титулувал "KANA CYBHГH", а не "KANAC YBHГH".

За мен всичко това доказва, че в този момент славяноезичните са били мнозинство от жителите на България и че всички поданици на Борис-Михаил вече са наричани "българи" извън границите на държавата, а понякога и вътре в нея.

Това не са неизвестни неща.

Не са неизвестни, така е! Известно е, също така, че в 886 г. езикът ни е наречен "словенски и още болгарски" !!! "Славянски" ще стане 850-900г. по-късно!

"Зам-министър" и "заместник-министър" са едно и също, нали? Като нищо "канас-боила" и "кана-боила" може да са едно и също...

[glishev]

Исав, нещо несериозно го даваш.

Не мисля, Кримсън.

[isav]

Пропуснах да отбележа: старовисоко немското (сиреч преди 9-ти/10-ти век!)kuningaz , е сбор от kuni(kunja) - род , семейство, пол + ing/ung + az!

За мен нищо не е чак толкова категорично сигурно доказано!

И съм адски сериозен... Особено във въпросите си за времевото позициониране на най-ранното автентично споменаване на канас, княз, кунингас и кьониг. ДА не говорим за тежестта на значението на тези термини в онзи период!

Редактирано Март 1, 2011 от isav

[Ka40]

"Аспандиат е прав. В IX-X в. новите славяноезични извори от България ползват "българи" и "славяни" безредно. Създава се впечатлението, че българите са едва ли не поредният славяноезичен народ като моравците например. Това особено добре си личи в "За буквите" на Черноризец Храбър и в "Азбучна молитва" на Константин Преславски.

В този смисъл руните, които определено не са били непознати на българите, може спокойно да са приписани от изворите и на славяните. Руните наистина приличат на "черти и резки" и се ползват далеч не само за надписи, а и за "чтение и гатание", поне в германска среда. Особено т. нар. "младши руни".

За мен всичко това доказва, че в този момент славяноезичните са били мнозинство от жителите на България и че всички поданици на Борис-Михаил вече са наричани "българи" извън границите на държавата, а понякога и вътре в нея. Горе-долу както романоезичните са мнозинство в кралството на франките, но са наричани и "франки", и "гали". Самият факт, че именно Кирило-Методиевият славянски език на моравците се е наложил в нашата Църква, говори, че поне в IX в. вече е бил достатъчно разпространен в България.

Това не са неизвестни неща.

С извинение, че отново отклонявам темата, ама ще израза своето несъгласие. Както казах, да не гледаме на изворите като на казан, от който вадим каквото си харесаме. Всеки извор трябва да се гледа сам за себе си - кога е създаден и защо, а също и какво описва. Както и кой е неговият автор. Като например Константин Преславски, което със сигурност не е бил българин, а славянин, при това великоморавски.

Славянският се е наложил, поради простата причина че бил готов софтуер, от който българската държава се възползвала. Готов продукт за който имало отлични условия - нужда за администрацията и новоизградената църква, както и носители на езика (дали са били мнозинство в този момент е друг въпрос).

[Ka40]

Пропуснах да отбележа: старовисоко немското (сиреч преди 9-ти/10-ти век!)kuningaz , е сбор от kuni(kunja) - род , семейство, пол + ing/ung + az!

За мен нищо не е чак толкова категорично сигурно доказано!

И съм адски сериозен... Особено във въпросите си за времевото позициониране на най-ранното автентично споменаване на канас, княз, кунингас и кьониг. ДА не говорим за тежестта на значението на тези термини в онзи период!

Така е. Славистика все още е твърде романтична като наука, без много много критичност. Сумати думи се дават като германски заемки, без да се отчитат реалностите. Широко наложена теза е че княз е заемка от готския. Обаче в готския няма дума кунинг. Дават се други германски паралели, обаче как една титла регистрирана сред германски племена живеещи на другия край на Европа е попаднала сред балканските славяни?

Като германска заемка се сочи и думата кладенец, обаче такова животно - славянски кладенец просто няма. Въобще лингвистиката една много старнна за мен наука, която нетрябва да се взема на сериозно.

[Perkūnas]

Дават се други германски паралели, обаче как една титла регистрирана сред германски племена живеещи на другия край на Европа е попаднала сред балканските славяни?

Ами попаднала е в езика им преди да се пренесат на Балканите.

[Ka40]

Ами попаднала е в езика им преди да се пренесат на Балканите.

а славяните са е заели от англите и саксите, с които не са имали пряк достъп? Няма логика.

[resavsky]

Поправете ме ако греша но самия Черноризец Храбър никъде не се определя като българин.

[Ka40]

Поправете ме ако греша но самия Черноризец Храбър никъде не се определя като българин.

Кой точно е Черноризец храбър, не е ясно.

Обаче, освен Константин Преславски, огромната част от първото поколение старобългарски книжовници не са българи, а етнически славяни - византийски и великоморавски. Този факт, както и цялата история около създаването на азбуката, лесно обяснява прославянската линия в най-старите старобългарски творби. Разбира се по това време, както казах, българи и славяни все още не били смесени в хомогенна група, като наличието на големи славянски групи,поданици на българската държава, които се идентифицират като "славяни", а не като "българи" се доказва и от писмените извори.

[isav]

Ами попаднала е в езика им преди да се пренесат на Балканите.

Само дето към онзи момент "kuni/kunja+ingaz" е имало стойността "сънародник" (от рода на, произхождащ от)! Именно затова питам - колко значимо е било всяко едно от понятия! "Фюрер" не е "гаулайтер", нали? Нито "кесар" е "рекс"...