Зловещо, твърде зловещо

[apostol]

ЧУДОВИЩАТА НА МРАКА

Те идват винаги след полунощ… Превръщат се в прилепи или вълци, проникват в домовете на хората през ключалката и се нахвърлят безпощадно върху ужасените си жертви.

От древни времена съществуват поверия, според които определени хора могат да променят облика си и да се превръщат в диви зверове. Легендата е дълговечна. Защото за изпълнението на ред свещени ритуали още първобитните хора надявали кожите на свирепи животни, като наивно вярвали, че по този начин ще се сдобият с тяхната сила.

С течение на времето тези ритуали се превърнали в елемент от култа към дявола, а върколаците или хората- вълци били подложени на гонения и унищожение.

През периода 1520- 1630 година само във Франция били доказани над тридесет случая, при които са се появявали върколаци.

През 1573 година цяло едно село в близост до Доле, Източна Франция, било обзето от смъртен страх пред върлуващ из местността върколак, който изял няколко малки деца. Когато сформираната набързо ловна хайка най- после попаднала на чудовищния звяр и то в момента, в който разкъсвал едно дете, ловците с почуда забелязали, че върколакът поразително приличал на Жил Гарние- заселил се в гората отшелник.

След като го заловили, върколакът признал, че е влязъл в съглашение с Дявола. Той му дал вълшебен мехлем, с помощта на който мигом се превръщал в див звяр. Като повечето върколаци, направили самопризнание, Гарние бил екзекутиран и изгорен.

Друг върколак обаче получил съвсем леко наказание въпреки признанието си, че се е срещал и общувал със Сатаната. От него и той получил вълшебния мехлем. Този върколак се казвал Жан Грение и извършил чудовищни престъпления. Той не бил убит, но го затворили до края на дните му в манастир.

Подобни неща са се случвали и у нас през двадесетте години на миналия век. Случвали са се и през петдесетте години, но тогава комунистическата преса ги е премълчала по лесно обясними причини.

Сред най- правдоподобните от многото съвременни теории, поставили си за цел да обяснят съществуването на върколаците, е тази за ухапани от бесни кучета хора, които впоследствие действително побеснели. Те се зъбели, ръмжели и ревели, от устата им се точела лига, а мнозина от тях дори тичали на четири крака.

Следва една аналогична версия. От векове е прието да се смята, че ухапаният от върколак също така се превръща във върколак. Връзката със заразата от бяс тук е очевидна…

Състоянието на този вид луди се влошава при пълнолуние и точно тогава те нанасят своите страховити удари.

В наши дни вече няма никакво съмнение: повечето от тези върколаци, тези кръвожадни убийци са страдали от така наречената ликантропия. Това е едно рядко психическо разстройство, при което болният започва да вярва, че се е превърнал в диво същество, в звяр.

Не можем да допуснем, че всички наши предшественици са били заслепени от суеверия или са ставали жертва на масова истерия. Това би било едно прекалено лесно обяснение за тази толкова широко разпространена легенда.

Защото разказите за върколаци упорито се носят из цяла Европа- от мрачното Средновековие, та чак до наши дни. Много упорит и дълговечен е този слух, за да бъде само измислица на болни мозъци или безумни шегаджии…

АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ

[Вихронравъ]

А,тука е мястото сега да вметна и на брат Дънов философиите,или май беше Елеазар някой си,заклет Дъновист,че вълците,прилепите,жабите(Фиксерс,смени си подписа,че ще те погнат кръстоносците ) и още други тъмни,злобни,зловещи до немай къде твари са всъщност душите на духовно декрадирали хора от миналото,и сега си патят заради това,но Дявола още им помага и им дава и заповеди да тормозят бедните чисти души человешки.В резултат,на което,ОГРОМЕН процент от тези биологични видове са били изтребвани с векове!!!!!!!"Учителя" не е живял по онова време,но е факт,че все още се тръбят подобни философии.Съжалявам,наясно съм,че доста подминавам добрия тон на разговор и системно нарушавам правилата на форума,но съм забелязала,че тук така или иначе НЯМА обективност,и на пръв поглед интелигентни хора,изпадат наистина в голяяяяяяма депресия,някой засегне ли "духовните" им ценности....Ако тези хора можеха да усетят поне малко духовността,да имат истинска Духовна среща с Духа на животно,човек,дърво,щяха да разберат,че духовността,етиката,морала и красотата на живота няма нищо общо със Свещените им книги и препоръки за "праведен живот!!!"

Да си толерамтен към вероизповеданията,не е нещо,което не разбирам,но НЯМА как да остана равнодушна,когато животните и природата като цяло си патят заради философиите на някой си!

[ISTORIK]

И аз ще постна нещо тук, но - по-нататък. Готвя ви една приятна изненада...

[Galahad]

Кремонския епископ Луитпрад казва, че брата на цар Петър І - баян Вениамин можел да се превръща във вълк или във друго животно. Май имаше подобно сведение и за един от учениците на ересиарха Василий Врач.

Вампирите противно на познатия ни холивудски модел съвсем не са мускулести красавци и едрогърди хубавици, вампирясали в резултат от ухапване и съвсем безсмъртни. По нашия фолклор това са покойници, прескочени от котка. Затова вечер се бди край покойника, като се пази да не го прескочи някоя котка. Като котешки продукт обаче, нашенските вампири си имат за врагове - кучетата. Кучетата можело да разкъсат вампира и да го унищожат без сребърни куршими, чесън и слънчева светлина. Навярно заради многобройните бездомни улични песове скитащи из нашите градове от доста време не се е чувало за вампири.

[КГ125]

Не бива да се забравя и това, че такива случаи като описания във Франция и на други места в средновековието са всъщност прояви на масова психоза. Такива случаи има и днес, само че се проявяват в разни масови настроения срещу определен човек или кръг лица.

Не помните ли от класа ви или от по-късно формирани групи, в които участвате, как всички се настройват срещу един или няколко други без особена проява, или в резултат на съмнение и т.н. и т.н. Сравнете и с масовите слухове, които отвреме навреме търгват из модерните ни уж общества, или пък множеството градски легенди.

Аналогия може да се търси и в периодично изникващите, и то не различни места и далеч не само при католиците, но и при толерантните протестанти ловое на вещици - Европа, Салем в САЩ, Швеция през 17 век.

В България няма кампании по лов на вещици и т.н., но има случаи, в които селяните са се оплаквали от поведението на определени свои съселянки, главно, и турската власт е реагирала много твърдо спрямо обектите на оплакванет. Сочат се случаи на вещерство и др. такива. Вероятно става дума за агресивни психози или патологични случаи, които, естествено за онова време, приемат форма на прояваление на вещерства, примитивен сатанизъм и др. такива.

[Вихронравъ]

Разбира се,че заради тия психози толкова се изнервих на темата!Заради човешката глупост и параноя,толкова живи същества си патят,накрая взеха и хора да палят и да измъчват

Вампиризъм и върколаци има най-вече в магьосничеството-едното е известно като Енергиен вампиризъм,другото е призоваване (съответно Инвокация или /и Евокация ) на определена мисъл-форма.Тази мисъл форма може да бъде създадена от един магьосник и да е част от личната му енергия и Конкретно намерение за влияние върху Върховната реалност,или т.нар-СЕРВИТОР.Той може обаче да има всякакви форми-от сфера,до сложен антропоморфен или зооморфен образ.Другия вариант е,когато тази мисъл-форма бъде създадена и заредена от група,или огромна маса народ,със съответното Синхронизирано намерение,тогава обаче се нарича Егрегор.И в двата случая горките животни нямат вина,че някой е използвал формата им,за да даде образ на сервитора/егрегора.Боговете,в които се вярва от хилядолетия насам не са нищо повече от егрегори ,според личните ми срещи с тях.И,ако това е доказателство за християни,мюсулмани,будисти,уикани,сатанюги и прочее-да,боговете ви съществуват,само дето помислете,от къде точно идват....

Аз самата съм създавала сервитор със защитна и оздравителна цел,имащ тялото на вълк,обикновено общувах с него насън.Периодът му на действие и живот,беше заложен предварително още при създаването му,и когато дойде времето,просто го унищожих.

Мисълта ми е,че случаите на нападнати и разкъсани хора,могат да са извършени от хора,които са се занимавали със сбъркани форми на окултизъм,не са овладяли положението,и са извършили самите те ужасни неща.После за по-лесно за обвинили нощните животни,че са много зловещи.Окултизмът е 99% психология и изкуство на самохипноза,и разбира се на лична психична енергия,която е доста различна,от да речем-Харипотъровата,и съвсем не толкова зрелищна.

[Lion Queen]

Образа на върколака и вампира са израз на страха на човека от човека, обаче от този страх християнството се е възползвало много успешно, унищожавайки уважението на хората към огромен брой животни, които преди са били символи на много хубави неща!

Аз мисля, че вампирите, върколаците и всички подобни твари са свързани най-вече с непрекъсната амбиция на християнската църква да демонизира култовете и вярванията на хората, както и суеверията им. Преди това Вълкът например е животно, което ловеца и скотовъдеца са уважавали и принципно в древни, предхристиянски времена обожествявали почти..на много места по света. Самото племе на Чингиз Хан примерно е било племето на "Синия вълк". А в прабългарските традици вълкът е бил на особена почит.

А ние на Българска почва си имаме - Вълчи празници - нещо, което трудно е успяла да демонизира Християнската църква в наши условия, но е успяла:

Вълчите празници се тачели 3, 7 или 9 дни. Първият ден от тях бил 11 ноември, св. Мина, за когото се вярвало, че е господар на вълците. "Той ги пуска, той ги прибира" казвал народа. Празниците устройвани в чест на вълците са свързани главно със спазването на различни забрани, имащи за цел да осигурят защита на хората и домашните животни от техните нападения. По това време жените не похващали вълна, не плетели, не тъчели, не кроели, не шиели, не предели. Вярвало се че вълците нападат само хората, облечени с дрехи работени през тези дни. По време на вълчите празници завръзвали здраво ножиците и ги качвали на високо за да не ги отвори някой. Тази магия се правела, за да не могат вълците да си отворят устата.

Според народното вярване, най-лош е последния ден от тези празници, тъй като се прави в чест на куц вълк. Забраните на този ден се спазват най-строго. В една приказка се разказва, че някога Господ дал време на вълците да ядат. Всички се втурнали да ядат кой каквото свари, и скоро всички били сити, с изключение на един куц вълк, който не пристигнал на време. Като не намерил какво да яде, той спрял под едно крушово дърво, на което стоял мъж и берял круши. "Късмет си ми, затова ще те изям!" казал вълкът. Мъжът отвърнал "Не съм овца, нито вол, нито кон. Нека попитаме Господ какво ще отсъди." След като всеки казал своята история, Господ казал: "Наистина, каквото си намерил, твое е," и вълкът изял човека.(опита за демонизиране стига дотам че в нашите следхристиянски суеверия Господ взима че застава на страната на вълка - което е МНОГО специфично нещо)

В някои райони се вярвало че този вълк носи късмет. Децата, момчета и момичета се наричали Вълчо, Вълкана, Вълко, за да бъдат здрави и силни. На някои места се вярвало, че ако вълк влезе в стадото и открадне овца, без да бъде забелязан от овчаря, това предвещавало много агнета напролет и много мляко през лятото.

Според изследователи, митологичното понятие за вълка е остатък от прабългарите, при които вълкът имал основно място като тотем. Знамената на племената имали избродирана вълча глава. Владиката на Кремона, твърди че след приемане на християнството, Българите продължили да тачат вълкът като тотем и се твърдяло че синът на цар Симеон - Боян Магесник, можел да се превръща във вълк. Археологически разкопки, направени в прабългарски селища северно от река Дунав също показват култа към вълка. Намерени са множество амулети във формата на вълча глава, носени за предпазване от зли сили.

Оскъдността на историческите сведения по отношение на религията на прабългарите е пречка да се направят категорични изводи в това отношение, но твърде възможно е Вълчите празници да са далечна реминисценция на един забравен култ към вълка.

Култ към вълка, който християнството е трябвало да демонизира, за да унищожи откриваме и в древен Рим в образа на ФАУН (Faunus, от favere - помагам) бог на полетата, горите пасищата, животните. Неговият празник били Луперкалиите. Те били чествани от овчарите като време на очищение и плодородие. Честванията били свързани с култа към вълка /бог Луперк/, който по-късно се е слял с Фаун. и Почитал се е от селяните като покровител на скотовъдството и селския живот. Неговият женски аналог бил Fauna. Знаем какво същество е откърмило Ромул и Рем - Ромул и Рем били откърмени от богинята-вълчица Лупа (или Луперка), която била отъждествявана с Ака Ларенция, но добавя че мъжът на Луперка е богът на вълците и овчарите Луперк, който носел плодовитост на стадата, чиято връзка с вълците ги карала да не нападат овцете.

Връзка с култа и уважението към вълците откриваме в древногръцката митология и култове също и то в образа на не някой случаен мини-бог а на самия Аполон - архаичния Аполон е характерна близостта му с растенията, земеделието и пастирите. Наричан е Дафний, т.е. лавровий, "обичащ лавровото дърво" . Епитет за него е и Дриас, "дъбов". Аполон е свързан с кипариса, палмите, маслините и др. растения. Зооморфизмът на Аполон се явява в неговата връзка и даже пълното му отъждествяване с враните, лебедите, вълците, мишките. В образа на врана, Аполон казвал къде трябва да бъде издигнат град, той е и Кикнос ("лебед"), обърнал в бягство Херкулес, той е и Сминтей ("на мишките"), но се явява и спасител от мишките. Аполон Карнейски е свързан с Карн - демон на плодородието. Епитетът Ликейски ("вълчи") говори за Аполон като на пазител от вълци и като на вълк. В по-късно време Аполон е ловец и овчар. Характерното за древното мислене взаимосвързаност между живота и смъртта се вижда и в образа на Аполон. На по-късен етап той е бог на смъртта на убийствата и даже покровителства ритуали по жертвоприношения, но в същото време е и целител, спасяващ от беди. Негови прозвища в този период са: Алексикакос ("отблъскващ злото"), Апотропей ("отблъскващ"), Простат ("застъпник"), Акесий ("целител"), Пеан или Пеон ("освобождаващ от болка"), Епикурий ("попечител").

Няма нужда да споменавам, че във всички форми на шаманизъм откриваме много силен култ и уважение към вълка!

Явно то е било толкова силно, че се е наложило няколко психопати - убийци да бъдат овълчени, превърнати в "върколаци" и "демони" и инквизирани, за да се промие общественото мнение и да се отхвърли тази древна тенденция хората да уважават и почитат това гордо животно! Виждаме, че в нашата традиция вълкът е поставен от самия Господ на равна нога с човека...и последния е бил богоугодно изяден - толкова е било силно уважението на прадедите ни към вълците!

Колкото до вампирите - тях ги има на много места, но класическия образ на вампира пиещ кръв и заразяващ уж от хапане, с мрачна готина физиономия и спряло сърце е литературна измислица по повод на историята на Влад Цепеш, който милия от битки и войни с турците и други владетели(защитавал е родината си все пак) не е имал време да се занимае дори и мъъънинко с окултизъм и демонизъм, като се има пред вид, че и дълго време е бил в плен на турците! Това, че образа му е демонизиран и овампирен се дължи на факта, че някой се изгаврил с гроба и останките му, което според славянските вярвания превръща човека в неспокоен, сърдит, отмъстителен дух - вампир!

Влад Цепеш - Граф Дракула, е роден през 1431 г. в крепостта Сигишоара. По онова време неговия баща Влад Дракул е губернатор на Трансилвания. През зимата на 1436-1437 Влад Дракул /бащата/ става принц на Влахия /по онва време една от трите румънски области/ и се настанява в резиденцията на двореца в Търговище, тогавашната столица на областта. Влад Цепеш има още двама братя.

Следвайки своя баща, живее в двореца в Търговище 6 години. През 1442 г. по политически причини султан Мурад II взема за заложници Влад Цепеш и по-малкия му брат Радо. Задържан е в Турция до 1462.

Годините прекарани в Турция изиграват решителна роля в изграждането на Граф Дракула като личност. Той се оформя като много мрачен човек. Турците го освобождават, когато Владислав II убива неговия баща - Влад Дракул. По същото време е убит и неговия по-голям брат Мирча. Боляри от Търговище, след като го измъчват, го погребват жив.

Като навършва 17 години Влад Цепеш, заедно с войници на Мустафа Хасан, прави опит да завземе трона на Влахия. След два месеца обаче е победен от Владислав II. Влад се оттегля, за да се подготви за бъдещото нападение и чака до 22 август 1456 г., когато побеждава и убива Владислав II, убиеца на своя баща.

Toва е моментът, в който Влад Цепеш започва най-дългото си /шест години/ властване, през което е извършил много кървави действия, които са му придали мрачна слава.

Първото, с което се заема, е да отмъсти за смъртта на своя баща. През 1459г. арестува всички болярски семейства, които са участвали в атентата срещу баща му. Някои от тях убива, като ги набива на кол, а на останалите отмъщава, като ги принуждава да изминат пеш разстоянието от Търговище до село Поенари, без да си почиват изобщо. Там, Влад Цепеш ги накарва, да започнат да строят крепост на река Арджеш. Повечето умират по време на строежа.

Влад Цепеш става известен с бруталните си начини на отмъщение. Много често е заповядвал на онези, които нарушават закона да им бъде одрана кожата, да бъдат варени, да им бъде отрязана главата, извадени очите, да бъдат обесени, изгорени, да ги погребват живи или да ги набият на кол. От всички тези методи обаче, любимият му метод е бил набиването на кол. Оттук и името Цепеш. В румънски език цеапа означава заострен кол. Pun in teapa - набивам на кол.

Съществува разказ, според който метода на Цепеш да наказва злосторниците е бил ефикасен. На един кладенец в центъра на Търговище е сложил една златна купа за жадни минувачи. Съгласно хрониките, златната купа не е била открадната през цялото време, докато Цепеш е бил на власт.

Началото на 1462г. Влад Цепеш започва кампания срещу турците по цялото течение на река Дунав. Това е много рискован ход, тъй като тогавашната армия на султана Мехмед II е била по-силна от неговата. Въпреки това, Влад има само победи срещу турците и буквално ги ужасява. За да отмъсти, Мехмед взима решение да нападне Влахия и да я провъзгласи за турска провинция. Влиза във Влахия с три пъти по-многобройна армия. Сам, без съюзник, Влад Цепеш е принуден да се оттегли в Търговище, като по пътя си хвърля отрова във всички кладенци и подпаля всички села, за да не може турската армия да оцелее.

Когато султанът пристига в Търговище, посреща го ужасяваща картина: черепите на 20 000 турци набити на кол. Тази ужасяваща гледка остава в историята под името „гората на Цепеш”. Тази тактика на терора приложена от Цепеш има успех, тъй като султанът и неговите хора, заради глада и умората, решават да се оттеглят.

Турците на всяка цена са решили да завземат Влахия и чрез по-малкия му брат Радо, се опитват да хванат Влад. Радо тръгва по следите на Влад, докато той се оттегля към замъка Поенари, на река Арджеш. Влад обаче не успява да спаси съпругата си, която се хвърля от скалите за да не попадне в ръцете на турците /това е известната сцена, която Франсис Форд Копола режисира/. Самият той успява да се спаси, чрез таен проход в планината. Подпомогнат от селяни се крие в село Арефу и преминава в Трансилвания, където иска помощ от унгарския крал Матей Корвину. Той обаче, вместо да му помогне го арестува и го затваря във Вишеград.

Влад остава в Унгария 12 години и през това време неговия брат Радо, ръководи Влахия, като марионетка на турците. За да печели благоволението на кралското семейство, Влад се оженва за сестрата на краля /според някои източници/ и се премества да живее в къща в Пеща. Става католик , постъпка, от която унгарците са очаровани. Всичко това е измама, обаче. Той си остава същия човек, вътрешно не изневерява на себе си.

През 1476г., Цепеш успява да се освободи и с помощта на Щефан чел Маре, владетелят на Молдова и Папа Сикст Четвърти, подновява борбата срещу турците и успява да стане отново владетел на Влахия. Това трето негово владеене трае само няколко месеца. Умира в Снагов на бойното поле , в борба срещу турците. Убива го Лайота Басараб, който е следващия наследник на трона след неговата смърт. С помощта на турците го напада, но Цепеш не успява да създаде голяма армия, има само 200 човека. Отрязват му главата и я носят в Константинопол, като доказателство за неговата смърт. Предполага се, че е бил погребан в Манастира Снагoв на 30 км.от Букурещ. Прякорът Дракула го наследява от своя баща, от Draco, което на латински означава дракон, а вече във фанатизирания католически средновековен контекст и дявол, което вероятно води до допълнителни аналогии на Цепеш с дявол, макар просто да е от род, чиито символ е Дракона. Самата влашка дума Дракул означава дявол, но това няма общо с навика му да се нарича сам Дракул - Дракон. С това име е обичал и да се подписва – Дракул.

Баща му Влад Дракул по онова време е военен губернатор на Трансилвания - пост, на който го е назначил император Сигизмунд. Според някои наскоро публикувани изследвания на румънски и унгарски историци, Влад е бил член на малко известния Орден на Дракона, създаден през 1387 от императора и съпругата му Барбара Джили. Това рицарско братство, много наподобяващо ордените на тамплиерите или йоанитите, е трябвало да защитава католическата вяра и организира кръстоносни походи срещу заливащите Балканите турски пълчища. Именно споменът за принадлежността на Владстарши към ордена, кара по-късно румънските боляри да кръстят сина му "Дракула" (едно от значенията на тази дума е "синът на Дракона"). Между другото, червеният костюм и черният плащ на графа от романите на Брам Стоукър са точно копие на дрехите, носени някога от членуващите в Ордена на Дракона.

Като погледнем как е бил погребан Влад (без глава) ни става ясно как и защо е овампарен от хората, като прибавим и факта, че е обичал да овампирява турци - т.е. той да ги обезглавява и да побива главите им на кол. Знаем обаче, че побиването на кол на вражеска глава не е измислено от Влад Колко още владетели са го правели в древността мм? А я да видим колко гняв е събрал Владчо и как се е променила психиката му от факта, че брат му е бил заровен жив...баща му убит и кой знае още колко неща са му се случили...

Ето какво е славянската представа за валпир, която всъщност е била разпространена по онова време из простия влашки и славянски народец по онези земи:

Съгласно славянските вярвания, когато умрелите не бъдат оплакани и погребани според традицията, или са умрели по непристоен, неестествен начин, или приживе са извършили много грехове или са се занимавали с чародейство (черна магия), боговете не ги допускат в света на мъртвите, където да намерят покой. Душите им остават в света на живите, където блуждаят и страдат, и се превръщат в зли духове.

Тези зли духове можели да се връщат обратно в мъртвите си тела, или да се вселяват в чужди трупове и да ги вдигат от гроба, превръщайки се по този начин във вампири. Труповете им посинявали и се подували, но запазвали телесната си цялост, без да се разлагат дълго след смъртта. Те излизали нощем да тормозят хората, да заплитат косите им (което обърква мислите и намаля силата на човека), да пият кръвта им, да ги душат насън, да омесват храната им с изпражнения, да им носят кошмари, да им вредят по всякакъв друг начин и дори да носят смърт.

Съгласно тези вярвания, някои вампири се връщат при семействата си и се опитват да възстановят стария си начин на живот, така сякаш не са умирали. Широко е разпространена легендата за вампира, който се върнал от гроба при жена си и дори се сношавал с нея. От такава връзка се ражда дете, което приживе нощем се превръща във вампир и може да вижда, открива и разпознава другите вампири, като ги гони и убива. Други вампири се превръщат денем в животни — най-често кучета, вълци, котки, кукумявки и черни петли. Според друга легенда, така една жена без да знае се омъжила за вампир, след което черно куче всеки ден я гонело, ръфало и разкъсвало полата й. Когато една вечер тя казала за това на мъжа си, той се ухилил и тя видяла парцалчета мужду зъбите му. Усъмнила се, намерила сребърна игла, мушнала го в корема и той се пръснал, оплисквайки всичко в кръв. Вярвало се още, че ако вампир се ожени за жена и тя го обича три години, той става отново обикновен жив човек.

Както по всичко личи, вампирите са славянско „откритие”. Те са характерна и общоразпространена черта на древнославянските суеверия. Идеята за вампира произхожда от древнославянската вяра в световния зъл дух Упир.

Иначе по света представа за вампири в древността има и в други култове и суеверия, но нито един от тях не прилича на литературната измислица за прилеподобния, вълкообразния и готин, мрачен и заразяващ с вампиризъм обикновените орица Дракула от която литературна измислица тръгва съвременния мит за вампира.

Преданията за мъртъвците, хранещи се с кръв могат да бъдат намерени в митологията на почти всички народи по света, включително най-древните. Зли духове, като Лилу са споменати още в ранния Вавилон а кръвосмучещите Акхкхару, още в най-ранната митология на шумерите. Тези женски демони скитали часове в тъмнината, в търсене на поредните си жертви - новородени бебета и бременни жени. Един от тези демони, на име Лилиту, по-късно бил причислен и към юдейската митология, под името Лилит.

В Индия имало истории за Ветала, вампироподобни същества, живеещи в чужди трупове. Интересна история се разказва за крал Викрамедитай и неговите нощни опити да хване неуловим Ветала. Историите за Ветала са събрани в книгата „Байтал Пахиси”. Ветала е немъртъв, който като прилепите, виси по клоните на дърветата с главата надолу и може да бъде намерен в гробищата.

Китайците също имали свой еквивалент на вампирите, той изсмуквал жизнената енергия на своите жертви (чи).

В един мит египетската богиня Секмет се изпълва с кръвожадство, по-късно заради многото й убийства била засищана с алкохол в цвета на кръвта.

В Омирова Одисея, когато сянката на Одисей преминава през отвъдното е примамена от кръвта на скоро пожертвани овни.

Стригите, нощни птици които се хранят с човешка плът и кръв са споменавани в романските легенди. Румънската дума за вампир, стригой, произлиза от името на албанския Стригида, но легендите и за двете същества са създадени от славяните.

Като пример за по-късна вяра във вампирите може да се посоци 12-ти век в Англия, историкът и хроникьорът Валтер Мап и Уилям Нюбърг записват разказ за човек върнал се от отвъдното, с някои прилики с добре познатите източно-европейски вампири.

Митовете за вампири са най-силни в Източна Европа и в славянския фолклор, където вампирите са възкръснали мъртъвци, които причиняват смъртта на хора, често пият кръвта им, или ги душат. Съгласно тези митове, вампирът може да бъде унищожен чрез отрязване на главата, стрела напоена с пресна човешка кръв или чрез изгаряне. Пряката слънчева светлина ги забавя, но не може да ги убие.

Сега на всичкото отгоре всички знаем, че съществуват едни животинки прилепи-вампири, които пият кръвчица от животни, слюнката им съдържа болкоуспокояващо и спиращо съсирването на кръвта вещество, за да не ги разкара от гърба си ограмната крава или кон примерно...Те съответно нямат нищо общо с демоните и са безобидни, само дето носят бяс и други болести.

Побеснели хора не ядат деца - т.е. болни от бяс. Не е задължително да имаш специфична мания, за да си убиец - психари винаги се пръкват в бъгавото и пълно с насилие, суеверия и забрани общество... Факт е, обаче че християнството е демонизирало особено голям брой символи с образа на животни, не само вълка и всички каниди, които хората са почитали по един или друг начин - котката, совата, кукумявката, козела,змията, жабата,паяка(Арахна е била образ, който никога не е свързван с лоши работи в древността)! Да не говорим за отвратителния акт на демонизиране но Зората - Луцифер, на Драконите, на милия, прекрасен и любим на всички Дионисий също...Ами горкия бог Пан? Лелеее това добронамерено същество се превръща в същи образ на християнски дявол - кози крака, брада...рогцаа...Да изброявам ли още? И ги е демонизирало като се е възползвало от актовете на убийци, луди, военни конфликти и прочие на базата на старите суеверия. Нека все пак не забравяме, че един наш велик Хан е пил вино от черепа на врага си но не е бил демон ЕСТЕСТВЕНО...нито вампир, упир и прочие...

В съвременността следствията от тези демонизирания са огромно количество зоофобии сред хората в сървеменния свят наследил европейското Средновековие...

Съвременните психопати, педофили, убийци на деца и садисти нямат нищо общо с вълците. но виж някоя психарска легенда за върколак, може да стимулира такъв идиот да се мисли за върколак, но никак не може да се мисли за вълк...ако се мисли за вълк, трябва си намери глутница, пък да следва йерархия, пък да ловува в пакет, пък да мишкува, па да пасе трева - па да пика на всяко дънерче да си маркира територията...па да мисли "ловни стратегии" Не е лесно да си вълк. А върколаци не съществуват. А вампир е всеки, който пролива човешка кръв без причина...(щото все пак ония дето кръвопреливат те таковата не са вампири)

Надявам се някой да изнамери повече инфо за азиатските зли духове, те са мноо по-ужасяващи от вампирите и нямат нищо общо с животните!

[Вихронравъ]

Лично за себе си мога да кажа,че определено не страдам от прекаленото окосмяване,характерно за ликантропията,ама избеснявам и почва да ми пари под опашката като видя във високоинтелигентен форум-такива теми :tooth:

[Lion Queen]

Вихронравъ, защооо

Аз самата съм създавала сервитор със защитна и оздравителна цел,имащ тялото на вълк,обикновено общувах с него насън.Периодът му на действие и живот,беше заложен предварително още при създаването му,и когато дойде времето,просто го унищожих.

горкинкото защо го унищожи, не може ли да се пускат на свобода пък

[Вихронравъ]

ъъъ,и на мен ми беше жал,то е все едно да го родиш,така де-то се ражда от личната ти енергия,конкретно намерение и т.н.Някои трябва да се разглобят на състсвните си части (енергийни центрове),защото оставиш ли,могат да станат мого досадни и да предизвикат психози,кошмари и т.н.Ако аз си патя,ок-ама не винаги досайдат на теб.Виждаш ли,това са частички самостоятелно,но ограничено съзнание,което се е отделило от теб,за да изпълни определена цел.Разглобяването му след време значи връщане на тази енергия обратно в теб.Аз имам и друг сервитор,който не е толкова агресивен,колкото беше онзи,защото аз го създадох такъв.Имах си проблеми с едни други хора,занимаващи се с подобни неща,и то ме пазеше.Не е тук мястото да се обсъжда това,сигурно звуча като някое ку-ку,но аз знам какво съм създала,и какво могат и други хора....

Вероятно не ме разбираш,то е нормално.Някой път,когато се върна в БГ,мога да те науча да си създадеш твой енергиен другар,но да е за постоянно.Бойните са само за кратко създадени,те имат за цел главно да унищожават.

Брат ми е на 14,правили сме заедно някои ритуали,той май си създаде птица,която да му помага в училище,или нещо такова.иска се само силна визуализация,конкретно намерение и воля

[Lion Queen]

Бе не звучиш като ку-ку, просто някои неща няма как да ги назовем за това използваме окултни термини - нъл тъй, тепърва ще опознаваме съзнанието ...в дъблбини, пък кой как може своето и онова, което открива там обикновено за него думи няма в общоприетия език..За това как ще го назоваваме и описваме не е от голямо значение, важното е да се разбираме все пак!

[apostol]

Съгласен съм за масовите хипнози. Известни са много такива случаи. Известни и надлежно описани в историческата и окултната литература.

[ISTORIK]

Неумиращата легенда за вампирите

Още от зараждането на човешката цивилизация се е вярвало в съществуването на свръхестествени антропоморфни същества, които се представят като завърнали се от смъртта човешки индивиди. Митовете преминават през историческата бездна на древността, през дългото време на средновековието, и внезапно през ХVIII в. настъпва същински демонологичен ренесанс за вампирите в Европа.

Развитието на мита за вампирите в началото е съсредоточено и ограничено в зоната на Източна Европа (българи и сърби, поляци и чехи, украинци и белоруси, унгарци и румънци, гърци и албанци), но след отслабването на Османската империя след Карловацкия мирен договор от 1699 г., когато тя губи първите сръбски и австрийски територии, вълнуващата вампирска одисея се пренася в цяла Европа, а малко по-късно - и по целия свят. Поверията за скритите демони (вампирите) плъзват на Запад, заселвайки с във фолклорните сказания на гали, келти и готи и оживявайки в романтическата литература на западноевропейски писатели, а по-късно – и сред филмовите режисьори.

Митичните вампири визират представата за нечисти мъртъвци, които се превръщат в демонични същества поради нарушение на етносоциалните норми приживе или поради нарушение на установени от обичайното право норми и забрани в погребалните ритуали. Практически всякакви грешници или невинни хора, към които е извършен грях, стават потенциални вампири, които след смъртта си, ако не бъдат взети предохранителни мерки, претърпяват демонична метаморфоза. Като се започне от родените по църковни празници и заченатите по време на пост, премине се през родените с някакъв физически или ментален дефект и се стигне до незаконородените; продължи се през разбойниците и убийците, еретиците, магьосниците и вещиците и се стигне до прокълнатите и неотмъстените или прескочените от куче или котка мъртъвци - всички те онагледяват идеята за социалните маргинални и чужди на традиционната общност индивиди.

Това е причината след смъртта им те да не бъдат интегрирани към задружното семейство на предците-закрилници и да останат завинаги обречени на съдбата си като самотни демони, вилнеещи в тъмната половина на света.

В българските традиционни представи вампирът, въпреки множеството си регионални названия, има няколко главни разновидности, които могат да се градират според магическата сила и формата на демонизма си - тенец, който е вампир-сянка; върколак, който е вампир-песоглавец; плътеник, който е антропоморфен демон, но - без кости, като изпълнен с кръв мех от човешка плът; и накрая - същинския вампир, който е антропоморфен демон, възприел вида на своя предшественик като вкостен дух, изцяло наподобяващ живите човешки същества.

Европейският фанатизъм за всемогъщия човек-вамп представя този демон в напълно човешки образ, който е жълтеникаво блед, с пронизително зелени очи, силно изразени кучешки зъби, сурова миризма и мрачно излъчване. Така до славянската представа за песоглавия кръвопиещ човешки демон, който се провира под заслоните на видимия свят, застава общоевропейската представа за "оживял труп, който през нощта приема формата на прилепообразен демон", прелитащ ниско над заспалото човечество.

Според класическата дефиниция на Борхес, всяко чудовище е съчетание от съставните части на повече действителни същества, които в случая с вампирическия "кентавър" отвеждат към кървавата захапка на вълка, нощния полет на прилепа и злобливата социалност на човека.

Асоциацията на човека-вамп с прилепа синонимизира познатата асоциация с вълка, доколкото кръвосмучещият прилеп от семейство Desmodontidae напомня летящ вълк с едрите си кучешки зъби, душенето на жертвата и лоченето на кръв. За разлика от него обаче, той е идеален животински прототип на човека-демон не само заради ръкокрилата си конструкция, но и заради фината си хищност - при похищение прилепът-вампир "размахва крила и така навява на своята жертва приятна прохлада, а с нея и крепък сън", от зъбите си изпуска обезболяващ секрет, а слюнката му има противосъсирващ ефект, който осигурява продължително и облекчаващо кръвотечение. Набезите на прилепа-вампир се оказват опасни за човека не толкова със загубата на кръв, която причиняват, колкото - с пренасянето на заразни болести, които след фаталното пробуждане погубват човешкия живот. В тропиците на Южна Америка прилепите-вампири най-често пренасят болестта бяс, чиито клинични признаци поразително напомнят митологичните качества на хората-вампири, демонизирани след кървавата целувка на нощния си гост.

Според митичното поверие, във вампири се превръщат не само злодеите, но - и невинните жертви на "любените" от вампир, които предават като демонична зараза своето членство към света на мрака.

Вампирът като човешки демон на оживял мъртвец, който нощем смуче кръв, запазва ликантропния си първообраз в Източна Европа и развива прилепоморфния си вид в Западна Европа и особено в Америка, където все още се среща този уникален представител на летящите бозайници - прилепът-вампир. Специализацията на този хищник в храненето с животинска и човешка кръв го превръща в подходящ прототип на човека-вамп, чиято демонична злост също се съсредоточава в яростно поглъщане на кръв.

Митичните вампири нощем се надигат от приюта на ковчезите си и тръгват към отпадналото в сън човечество, за да изпият кръвта и погубят жизнеността му. В тази сатанинска страст християнство разчита дяволски замисъл, който цели да разстрои космическия проект на Бога. Вампирите смучат кръвта като земно вместилище на душата, с което трябва да бъде подронена целостта на божествения дух и пълнокръвието на космическия океан. Вместо към виното като към божия кръв, което носи културен и креативен смисъл, вампирите се ориентират към човешката кръв като към вино, която пряко трансцедентира същността на Бога. Така тяхното зверско покушение се оказва адресирано не само към човешките същества, но - и към божествената субстанция и се проявява не само като морална, но - и като религиозна перверзия, гавреща се с ценността на човешкия живот и със стойностите на християнските символи. Следователно, подобна митологема, каквато представлява вампирическото поверие, може да бъде отхранена само в контекста на християнската култура, чийто патримониум се явява европейският континент и по-специално - Балканския полуостров.

Ритуалните противодействия срещу вампиризма въплъщават същите христологични представи за смисъла на човешката кръв и за значението на сърцето като генератор на душевна енергия. Унищожаването на вампири се заключава в такива действия, които повреждат механизма на този кървав метаболизъм между хората и демоните, божественото и дяволското. Като главно средство за погубване на вампири се обособява пробождането или прострелването на сърцето, схващано като физиологична турбина на "живота", който трябва да бъде преустановен. Нарязването на дланите и петите, осакатяванията и дори - обезглавяването на вампирите също целят да се прекъсне дейността на тази кървава центрофуга в демоничното тяло, което паразитира върху действителния човешки живот. Обгръщането на ковчега с венец от трънливи рози допълнително асоциира порязване и кръвоизточване, като предлага далечна аналогия с короната от тръни над Христовото чело, която пролива божествената течност в името на човешкото спасение. Така кръвта като емблема на вампирическата демонология се слива с кръвта като един от символите на християнската вяра. Този теологически и демонологически комплекс отнася представата за оживели мъртъвци-кръвопийци към културния фон на християнския паганизъм в Европа и още по-точно - към неговото архетипно положение при славянизираните Балкани.

Зад тайната на митическите вампири съвременната наука вижда редица психопатологични и биопатологични изменения в човешкия организъм. Зад т. нар. кървави вампири, например, учените виждат множество заболявания на кръвта, които стават причина пострадалите да търсят здрави донори, осигуряващи тяхното оцеляване. Болните от порфирия и хепатит в древността са набавяли необходимите си вещества чрез консумиране на прясна човешка кръв, а болните от анемия или каталепсия в миналото са били оприличавани на демони заради жълтеникавия си цвят и смъртните си припадъци. Много пъти точно такива хора, които са изпаднали в каталептичен шок, когато чуват и виждат всичко, но не могат да реагират по никакъв начин, били обявявани за мъртъвци и погребвани приживе. Ако скоро след това те излизали от паралитичната тръпка, още преди да ги споходи действителната смърт в ковчега, болните проявявали свирепо усилие да се освободят от пoгребния затвор и да се завърнат при своите близки. Разбира се, това рядко било възможно и най-често те били доубивани от роднините си по познатия в ритуалите начин чрез пробождане или насичане, разстрелване или изгаряне. Това донякъде предлага логично обяснение защо вампирите посещавали само свои близки, с които били в кръвна или любовна връзка, и защо изпитвали отмъстителен гняв към тях. Когато все пак съживените „демони" успявали да се домогнат до виновниците за преждевременната си смърт, те безмилостно ги нападали, ранявали ги и отново бягали преди следващия си смъртоносен припадък. Хранели се от възпоменателни трапези и можели да заменят кървавия елексир само с мляко, което е другата животворна човешка течност и затова единственият заместител на кръвта. Красноречив пример по този повод е ужасната сцена от филма на Ан Райс "Интервю с вампир" (1994 г.), когато демонът Лестат захапва до кръв изпълнената с мляко гръд на проститутката. Демоничната еротика на нощния гост е негова характерологична черта още преди той да се превърне в герой на готическата литература и модерното кино. Вампирът във фолклора е сексуално създание и неговата сексуалност е обсесивна. В Югославия, когато вампирът не смуче кръв, е склонен да мори вдовицата си чрез любов, така че после тя да линее като всички негови жертви. Съвременните учени присъединяват към класа на кървавите вампири и някои типове сексуални маниаци като напр. кървавите фетишисти, които постигат сексуално удовлетворение от предизвикването на кръвотечение и консумацията на кръв. Всякакви психопати и серийни убийци, окултисти и готик-маниаци, заедно с болните от мигрена, фотофобия и различни степени на ноктурализъм съставят другата голяма група на т.нар. психовампири. Много от тях се подхранват от мисълта, че поглъщат душевна енергия от хората, с които общуват - било по време на секс или на масови събрания, на мистични празници или колективни забави в реално и дори - виртуално време.

В топ класацията на историческите вампири първо място безспорно заема румънският вампир от ХV в. Влад II Цепеш, кръстен от собствения си баща "Дракула", тоест - син на дракона или на дявола, който по-късно получава и народното прозвище Влад Побивачът на кол, защото любимото му занимание било да убива жертвите си (пленените турски войници) върху дървен кол. Биографията на Влад Дракула фактически разкрива трагедията на едно човешко отмъщение, придобило налудни размери. След като още в юношеска възраст бил предаден от баща си като заложник при турците, осигурявайки временния мир между османските завоеватели и местното население, Влад Цепеш се завърнал след години като масов убиец и кървав садист. Неговото име става известно в локалната история преди всичко с военните му походи срещу турците, от чиято войска впрочем той набирал бъдещите си жертви. И до ден днешен Румъния помни трансилванския граф не като престъпник, а като народен герой, за когото демоничната слава е само една от ирониите на съдбата. И така, ставайки свидетел на нечувани жестокости в турските затвори, усвоявайки техните форми на изтезание, бъдещият румънски васал се превърнал в демоничен злодей, който пленявал жертвите си, разпъвал ги на кръст и в същото време ги побивал на дървен кол, наслаждавайки се на мъчителната им смърт и бавната им агония. Понякога присядал сред гора от трупове, доумъртвявал ги и пиел кръвта им, вместо вино към блюдото си. Според исторически данни тази участ сполетяла около 20 000 турци, които имали лошия късмет да воюват срещу Влад Дракула.

Някои учени предполагат роднинска връзка между известния румънския принц и унгарската аристократка от края на ХVІ в. Елизабет Батори, наричана още Кървавата графиня, защото обичала да се къпе в кървава баня, приготвена от телата на собствените й прислужнички. Тя ги убивала по особено жесток начин, като ги обезобразявала и консумирала плътта и кръвта им още докато били живи. През 1610 г. Елизабет Батори била арестувана след пореден опит да похити девици, този път - от благороден произход, при което помощникът й бил своевременно убит, а тя – зазидана до края на живота си в спалнята на замъка й в Карпатските планини. Според историческите архиви, невинните й жертви наброяват около 650 девойки, прислужвали или посещавали дома на демоничната дама. Но в историята се наблюдават множество демони, които са забележителни личности като напр. Френският пълководец от епохата на 100-годишната война Жил дьо Ре (известен и като Синята брада), френският писател Маркиз дьо Сад и

вуду-кралицата от Ню Орлеанс Мери Лаво, известна като Голямото зомби и като жената-вамп заради клюките на тогавашното нюорлеанско общество.

Като цяло, демоничните проявления на историческите вампири се свързват с различни сексуални перверзии и социални ексцеси, които затвърждават представата за митическите демони като чудовищни форми на любовни и политически изчадия. Вместо заключение можем да си припомним думите: "Ако ние, все пак, случайно срещнем чудовище, можем да бъдем сигурни, че рано или късно ще се натъкнем на хората, които са го измислили, а също така - и на обстоятелствата, които са го породили…"

Нина Керемедчиева,

София, 2001г.

Редактирано Май 14, 2008 от ISTORIK

[DarkLordTed]

ъъъ,и на мен ми беше жал,то е все едно да го родиш,така де-то се ражда от личната ти енергия,конкретно намерение и т.н.Някои трябва да се разглобят на състсвните си части (енергийни центрове),защото оставиш ли,могат да станат мого досадни и да предизвикат психози,кошмари и т.н.Ако аз си патя,ок-ама не винаги досайдат на теб.Виждаш ли,това са частички самостоятелно,но ограничено съзнание,което се е отделило от теб,за да изпълни определена цел.Разглобяването му след време значи връщане на тази енергия обратно в теб.Аз имам и друг сервитор,който не е толкова агресивен,колкото беше онзи,защото аз го създадох такъв.Имах си проблеми с едни други хора,занимаващи се с подобни неща,и то ме пазеше.Не е тук мястото да се обсъжда това,сигурно звуча като някое ку-ку,но аз знам какво съм създала,и какво могат и други хора....

Вероятно не ме разбираш,то е нормално.Някой път,когато се върна в БГ,мога да те науча да си създадеш твой енергиен другар,но да е за постоянно.Бойните са само за кратко създадени,те имат за цел главно да унищожават.

Брат ми е на 14,правили сме заедно някои ритуали,той май си създаде птица,която да му помага в училище,или нещо такова.иска се само силна визуализация,конкретно намерение и воля

Продължавайте да си играете с брат ти Колкото повече толкова повече. Между другото само да те питам какво мислиш за хаос-а, за абсолютния хаос? Иначе лично аз смятам, че вампири в този общоприет от хората вид не съществуват и никога не са съществували. Това е масова истерия и психоза. Въпреки това смятам, че има нещо което в някаква степен отговаря на описанието за вампир. Що се отнася до въркулаците - хипотезата за беса я приемам макар и не съвсем поради това, че поведението на побеснял човек не е типична имитация на животно. С вторите съм много по-слабо запознат, но знам, че основата на мита произлиза от Германия. Където при не много изяснени обстоятелства и за кратък период от време 2 села биват почти обезлюдени от от нападения от вълци. Случката съвпада с преминаването на някакъв странник през селата и това ражда легендата.

[Вихронравъ]

Здравей

По принцип всичко,свързано с Хаоса ми е силен интерес.Не говорим за ала-бала историите на П.Т.Карол,а за чистата енергия като цяло,ако ще от физична,асрономична,окултна гледна точка да го погледнеш.Отдавна съм се оказала да търся Абсолютната истина,или голямото Едно,от което всичко води началото си.Затова и мога да мина за всичко друго,но не и вярваща в разни мистицизми.

Не знам за брат ми,но аз не се занимавам вече с Хаос-подход (тъй като за мен няма такова нещо като Хаос-магия).Имам си причини да спра да го правя.Една от тях е именно "Колкото повече,толкова повече".Начинът,по който са конструирани ритуалите и т.н подтикват към подчинение и съобразяване,нещо,което ми е чуждо.И освен това мразя да съм наблюдавана.А по едно време бях

Поздрави

PS : Sorry,ама от доста време не съм влизала тук,понеже нямам много време за интеренет напоследък,та чак сега отговарям