Руски народни приказки

[Р. Теодосиев]

Баба Яга

Живели едно време мъж и жена, които си имали една дъщеря. Жената се разболяла и умряла. Мъжът поскърбил, поскърбил, пък се оженил за друга. А тя била зла. Намразила завареницата си, биела я, карала и се, чудела се как да я погуби. И ето че веднъж бащата заминал нанякъде, а мащехата рекла на девойчето: - Иди при сестра ми, твоята леля, и и поискай игла и конец да ти ушия ризка. _А тази леля била Баба Яга. Не посмяло девойчето да и откаже, тръгнало, но най-напред се отбило при своята родна леля. - 3дравей, лельо! - Дa си жива и здрава, миличка! Какво те носи насам? - Мащехата ме изпрати при своята сестра да и поискам игла и конец. Каза, че ще ми ушие ризка. - .Добре, че си дошла първо при мен, племеннице - рекла лелята. - Ето ти едно ширитче, малко масло, хляб и парче месо. Ако има там брезичка да те удря през очите, ти с ширитчето я превържи, ако има врата да скърца, да хлопа и да те не пуска, ти с масълцето я намажи, ако зли кучета те нападнат, хлебеца им подхвърли, ако котарак поиска очите ти да издраска - месцето му дай. Поблагодарило девойчето на леля си и тръгнало на път. Вървяло, колкото вървяло, стигнало до гората. А там зад висо ка ограда видяло къщичка на кокоши крака, на овнешки рога. Вътре седяла Баба Яга и тъчала платно. - Здравей, леличко - поздравило я девойчето. - Да си жива и здрава, племеннице - отвърнала Баба Яга. - За какво си дошла? - Мащехата ме изпрати да ти поискам игла и конец, ще ми шие ризка. - Добре, племеннице, ще ти дам игла и конец, но ти седни да поработиш малко! Седнало девойчето до прозореца и взело да тъче. А Баба Яга излязла от къщи и рекла на прислужницата си: - Сега ще легна да поспя, а ти иди напали банята и изкъпи племенницата ми. Но гледай добре да я изкъпеш, че като се събудя, щея изям! Девойчето чуло тези думи и застанало сред стаята ни живо, ни умряло от страх. Когато прислужницата влязла, момичето взело да и се моли: - Миличка! Не подклаждай огъня, ами го заливай с вода, а вода та в решето носи! - И и подарила кърпичката си. Прислужницата се заловила да затопля банята, а Баба Яга се събудила, отишла до прозорчето и попитала: - Тъчеш ли, племенничке, тъчеш ли, миличка? - Тъка, тъка, леличко! Баба Яга пак легнала да спи, а девойчето видяло котарака, дало му месцето и го помолило: - Котенце, братче, научи ме как да избягам оттук. Котаракът отговорил: - Ето там има една, кърпа и един гребен, вземи ги и бягай по скоро, иначе Баба Яга ще те изяде. Тя ще хукне да те гони, но ти допри ухо до земята и когато чуеш, че наближава, хвърли през дясното си рамо гребена - и в миг зад теб ще израсте гъста гора. Докато тя мине през гората, ти ще избягаш надалеч. А чуеш ли пак, чете гони, хвърли кърпата през дясното си рамо - и в миг зад 'теб щесе разлее широка и дълбока река. - Да си жив и здрав, котенце, братче! - рекла девойката. После поблагодарила на котарака, взела кърпата и гребена и хукнала да бяга. Спуснали се насреща и кучета, опитали се да я ухапят, да я разкъсат, но девойката им хвърлила хляба и кучетата я оставили дамине. Заскърцала пътната врата - още малко и ще се затръшне пред нея, но девойката я намазала с масълце. И вратата я оставила да мине. Зашумяла отпред брезичка, искала очите й: да издере, но девойката я превързала с ширитчето. И брезичката я оставила да мине.

Затичала се девойката, спуснала се да бяга, колкото и сили държат. Бягала и не се обръщала назад да погледне. А в това времекотаракът седнал на прозореца и започнал да тъче. Но повече раз тъкавал, отколкото тъчел. Събудила се Баба Яга и отдалеч попитала: - Тъчеш ли, племеннице, тъчеш ли, миличка? А котаракът отвърнал: - Тъка, тъка, мила лельо! Втурнала се Баба Яга в стаята, гледа - девойчето го няма, а на стана котаракът седи. Започнала Баба Яга да му се кара: - Ах ти, стар измамнико! Ах ти, злосторнико! Защо пусна моми чето? Защо не му извади очите? Защо не му издра лицето? А котаракът и отговорил: - От колко години ти служа, ти изглозгана кост не си ми подх върлила, а тя месце ми даде! Изтичала Баба Яга навън, нахвърлила се на кучетата: - Вие защо не раздърпахте, защо не изпохапахте девойката? Кучетата и отвърнали: - От толкова години ти служим, ти суха коричка хляб не си ни подхвърлила, а тя хлебец ни даде. Изтичала Баба Яга до пътната врата: - Ти защо не изскърца, защо не се затръшна? Защо пусна девой ката от двора? Вратата отговорила: - От толкова години ти служа, ти и с вода не си ме подмазала; а тя маслото не пожали. Изтърчала Баба Яга до брезичката: - Ти защо не заслепи очите на девойката? Брезичката и отговорила: - От толкова години ти служа, ти с конец не ме привърза, а тя ширитче ми подари! Взела Баба Яга да се кара на прислужницата: - Ти, никаквице, защо не ме разбуди, не ме извика? Защо я пус на да избяга? Прислужничката и рекла: - От толкова години ти служа, ти добра дума не си ми казала, а тя поговори с мен кротко и благо и кърпичка ми подари. Покрещяла Баба Яга, погълчала, а сетне седнала в хаванчето и се спуснала да гони девойчето. Шибала хаванчето с чукало, с метла следите помитала. А девойката бягала, колкото бягала, поспряла се, допряла ухо .10 земята и разбрала: трепери, люлее се земята, лети Баба Яга, гони я и вече янастига. Извадила девойката гребена и го хвърлила през дясното си рамо. Израснала тутакси гора след нея, гъста и висока: корените на.дърветата на три метра дълбоко под земята отиват, върховете имнебето подпират. Долетяла Баба Яга, взела да чупи и гризе гората. Тя чупи и гри зе, а девойката в това време бяга. Минало се, колкото се минало, допряла девойката пак ухо до земята и разбрала: трепери, люлее се земята, лети Баба Яга, гони я ~ вече янастига. Извадила тогава кърпата и я хвърлила през дясното си рамо. И в тоз миг се разляла река зад нея, широка и дълбока.Стигнала Баба Яга до реката и от злоба заскърцала със зъби не може да я премине.Върнала се вкъщи, събрала всичките си бикове и ги подгонилакъм реката: - Пийте вода, мои бикове! Изпийте реката до дъно! Почнали да пият биковете, а водата в реката не намалява. Ядосала се Баба Яга, легнала на брега, взела и тя да пие водата. Пила, пила, докато не се пръснала! А през това време девойката продължавала да бяга. Върнал се вечерта бащата вкъщи и попитал жена си: - Къде е дъщеря ми? Жената отговорила: - Отиде у леля си - игла и конец да й поиска, но кой знае защо закъсня. Разтревожил се бащата, приготвил се да иде да търси дъщеря си,но девойката дотичала запъхтяна, дъх не може да си поеме от умора. - Къде си била, щерко? - попитал я бащата. - Ах, татко! - отговорила девойката. - Мащехата ме изпрати при своята сестра, а сестра й е Баба Яга. Тя искаше да ме изяде. Едва се отървax от нея! Щом чул това, бащата се разгневил на злата си жена, грабнал метлата и я изгонил от къщи. И заживели те двамата с дъщеря си мирно и сговорно.

[Р. Теодосиев]

По заповед на щуката

Имало едно време един дядо. Той имал трима сина: двамата били умни, а третият бил глупакът Емеля. Другите братя работели, а Емеля цял ден лежал върху печката и нищо не искал да знае. Един ден двамата братя заминали на пазар, а жените им започнали да му подвикват:

- Отиди, Емеля, за вода!

А той им отвръщал от печката:

- Не ми се ходи.

- Отиди, Емеля, че братята ти ще се върнат от пазар и няма да ти донесат подаръци.

- Ех, добре де.

Слязъл Емеля от печката, обул се, облякъл се, взел ведрата за вода и брадвата и тръгнал към реката. Направил дупка в леда, загребал вода с ведрата, поставил ги на леда, а сам започнал да гледа в дупката. И видял там Емеля една щука. Улучил сгоден момент и хванал с ръце щуката.

- Ех, каква рибена чорба ще стане!

Изведнъж щуката проговорила с човешки глас:

- Емеля, пусни ме във водата, ще ти потрябвам.

А Емеля започнал да се смее:

- За какво може да ми потрябваш?...Не, ще те занеса вкъщи, ще кажа на снахите чорба да сварят. Вкусна чорба ще стане.

Щуката пак се примолила:

- Емеля, Емеля, пусни ме във водата, ще направя за тебе всичко, каквото пожелаеш.

- Добре, но покажи преди това, че няма да ме излъжеш, ако те пусна.

Щуката го попитала

- Емеля, Емеля, кажи - какво искаш сега?

- Искам ведрата сами да тръгнат за вкъщи и водата да не се разплиска.

Щуката му казала:

- Запомни ми думите: когато поискаш нещо, кажи само:

По заповед на щуката да стане на минутата!

Емеля изрекъл:

По заповед на щуката да стане на минутата! Тръгвайте сега, ведра, сам-самички към дома!

Едва изрекъл това, и ведрата сами тръгнали по баира, Емеля пуснал щуката в дупката, а сам тръгнал след ведрата.

Вървят ведрата през селото, народът се чуди, а Емеля върви отзад и се подсмихва... Влезли ведрата в къщата и сами се качили на пейката, а Емеля се качил на печката.

Много ли, малко ли време минало - снахите му рекли:

- Емеля, какво пак лежиш? Да беше отишъл дърва да нацепиш.

- Не ми се ходи.

- Ако не нацепиш дърва, братята ти няма да ти донесат подаръци.

Но на Емеля не му се слизало от печката. Спомнил си той за щуката и тихичко си рекъл:

По заповед на щуката да стане на минутата! Иди, брадво, за дърва и внеси ги у дома!!! Тъничко ги нацепи, в печката ги ти пъхни!

Брадвата изкочила изпод пейката и започнала да цепи дърва на двора, а цепениците сами влизали вкъщи и се пъхали в печката.

Минало се, що се минало, и снахите пак рекли:

- Емеля, дървата свършиха. Отиди в гората и насечи нови!

А той се протяга върху печката.

- А вие за какво сте?

- Как така ние за какво сме?... Да не е наша работа да ходим в гората за дърва?

- Не ми се ходи.

- Няма да получиш подаръци.

Нямало какво да се прави. Слязъл Емеля от печката, обул се, облякъл се. Взел едно въже и брадвата, излязъл навън и се качил в шейната.

- Булки, я отваряйте портата!

А снахите му се присмели:

- Ти, глупчо, защо се качи в шейната, без да впрегнеш коня?

- Не ми трябва кон.

Снахите отворили портата, а Емеля рекъл тихичко:

По заповед на щуката да стане на минутата! Хайде, писана шейна, право в близката гора!

Шейната сама изскочила през портата и препуснала толкова силно, че и с кон не биха я стигнали.

А за да влезе в гората, трябвало да се премине през града. Тук Емеля доста хора съборил и понатъртил. Народът закрещял: "Дръжте го! Хванете го!" А той препуска ли, препуска с шейната. Пристигнал в гората.

По заповед на щуката да стане на минутата! Брадвичке, сечи сега само сухите дърва! Вий, дърва, се наредете и самички се вържете!

Брадвата започнала да сече и цепи сухите дърва, а цепениците сами се изсипвали в шейната и се връзвали с въжето. След това Емеля заповядал на брадвата да му отсече една дебела тояга, която едва да се вдига. Качил се в шейната.

По заповед на щуката да стане на минутата! Тръгвай, писана шейна, и води ме у дома!

Шейната потеглила към вкъщи. Пак преминал през оня град, където преди това посмачкал и натъртил толкова народ, а там вече го чакали. Хванали Емеля, задърпали го, започнали да го навикват и да го бият.

Видял той, че работата става дебела, и полекичка рекъл:

По заповед на щуката да стане на минутата! Тояго, я се развърти и от тях ме избави!

Тоягата скочила и почнала да налага всички наред. Народът хукнал да бяга, а Емеля се върнал вкъщи и се качил на печката.

Минало, що се минало - чул царят за лудориите на Емеля и изпратил един офицер да го намери и да го доведе в двореца.

Пристигнал офицерът, влязъл в къщата на Емеля и попитал:

- Ти ли си глупакът Емеля?

А той му отвърнал от печката:

- А на теб какво ти влиза в работата?

- Обличай се по-бързо, ще те водя при царя.

- Не ми се ходи.

Офицерът се ядосъл и му ударил плесница.

А Емеля тихичко промълвил:

По заповед на щуката да стане на минутата! Тояжке, я се развърти и бързо ти го усмири!

Тоягата изскочила, че като започнала да налага офицера, оня едва успял да избяга.

Царят се учудил, че офицерът му не могъл да се справи с Емеля, и изпратил при него най-важния си велможа:

- Да ми доведеш глупака Емеля, че иначе ще ти отсека главата.

Най-важният велможа накупил стафиди, сушени сливи, курабийки и пристигнал в къщата на Емеля. Започнал да разпитва снахите какво обича Емеля.

- Нашия Емеля обича ласкаво да го помолят и ален кафтан да му обещаят - тогава ще направи всичко, за каквото го помолят.

Най-важният велможа дал на Емеля стафиди, сушени сливи, курабийки и му казал:

- Емеля, Емеля, какво си легнал на тази печка? Я да отидем при царя.

- На мен и тука ми е добре.

- Емеля, Емеля, при царя добре ще те нахранят и ще те напоят, хайде, моля ти се, да отидем при него.

- Не ми се ходи.

- Емеля, Емеля, царят ще ти подари ален кафтан, шапка и ботуши.

Емеля доста се замислил:

- Е, хайде добре, ти тръгни напред, а аз след тебе идвам.

Тръгнал си велможата, а Емеля си полежал още малко и рекъл:

По заповед на щуката да стане на минутата! Хайде, печице стара, да вървим при царя!

Ъглите на къщата запукали, покривът се разклатил, стената изскочила и печката сама тръгнала по улицата, по пътя, направо при царя.

Царят погледнал през прозореца и се зачудил:

- Това пък що за чудо е?

Най-важният велможа му отговорил:

- Емеля е тръгнал при тебе с печката си.

Излязъл царят на стълбите.

- Емеля, нещо много се оплакват от теб! Много народ си изпомачкал.

- Че кой ги кара да се пъхат под шейната?

През това време на прозореца се показала царската дъщеря Маря. Емеля я зърнал и промълвил:

По заповед на щуката да стане на минутата! нека царевата дъщеря мен обикне на мига - И добавил: Тръгвай, печко, за дома!

Печката се обърнала и тръгнала обратно, влязла в къщата и застанала на предишното място. И пак Емелясе заизтягал.

А в царския дворец - викове и сълзи. Маря, царската дъщеря, тъгува за Емеля, не може да живее без него, моли баща си да я омъжи за Емеля. Натъжил се царят, огорчил се и рекъл пак на най-важния велможа:

- Да ми доведеш Емеля, че иначе ще ти отсека главата.

Накупил пак велможата разни неща - сладки винаи гощавки, пристигнал при Емеля и почнал да го черпи.

Емеля се напил, наял се, главата му се замаялаи легнал да спи. А велможата го качил в шейната и го подкарал при царя.

Царят веднага заповядал да донесат една голяма бъчва с железни обръчи. Вкарали в нея Емеля и Маря, насмолили бъчвата и я хвърлили в морето.

Много ли, малко ли време минало - събудил се Емеля и видял. че е тъмно и тясно.

- Къде съм попаднал?

А някой му отговаря:

- Мъчно и тежко ми е, Емеля! Пъхнаха ни в насмолена бъчва и ни хвърлиха в морето.

- А ти коя си?

- Аз съм Маря, царската дъщеря.

Емеля рекъл:

По заповед на щуката да стане на минутата! Ветре буен, я духни, на брега ни изхвърли!

Духнали ветрове, морето се развълнувало и изхвърлило бъчвата на сухия бряг, върху жълтия пясък. Емеля и Маря излезли от нея.

- Емеля, а къде ще живеем? Построй поне някаква къщичка.

- Не ми се строи.

Тогава тя започнала още по-настойчиво да го моли и той казал:

По заповед на щуката да стане на минутата! Построй се, каменен палат, със златен покрив върховат!

Едва изрекъл и ето че се появил каменен дворец със златен покрив. Около него - зелена градина, в която цъфтят цветя и пеят птици. Маря и Емеля влезли в двореца и седнали край прозореца.

- Емеля, а не можеш ли да се превърнеш в хубавец?

Емеля не му мисли много:

По заповед на щуката да стане на минутата! Искам да съм в този миг момък снажен и красив!

И Емеля станал такъв, че с думи не можеш да го опишеш.

През това време царят излязъл на лов и видял, че се издига дворец, от който по-рано и помен нямало.

- Кой е този невежа, дето е построил дворец в моите земи без мое разрешение? - възкликнал той и веднага изпратил слугите си да разберат. Пратениците отишли, застанали под прозореца и заразпитвали.

Емеля им отговорил:

- Извикайте царя да ми дойде на гости и аз сам ще му кажа.

Царят му дошъл на гости. Емеля го посрещнал, завел го в двореца, настанил го на масата. Започнали да пируват. Царят яде и не престава да се чуди:

- Кой си ти, юначни момко?

- А спомняш ли си глупака Емеля, който беше дошъл при тебе с печката си, а ти заповяда да го затворят заедно с дъщеря ти в една насмолена бъчва и да го хвърлят в морето? Аз съм същият този Емеля. Ако искам цялото ти царство ще разоря.

Царят много се изплашил и започнал да моли за прошка:

- Ожени се за дъщеря ми вземи царството ми, само не ме погубвай!

Тогава те устроили голямо пиршество. Емеля се оженил за Маря и започнал да управлява царството.

Приказката свърши пак - който слуша, е юнак.

[Р. Теодосиев]

Сестричката Альонушка и братчето Иванушка

Живели някога един дядо и една баба. Те си имали дъщеря Альонушка и син Иванушка. Умрели старецът и бабата. Альонушка и Иванушка останали сам-самички на света. Тръгнала Альонушка по работа, взела и Иванушка със себе си. Вървели те по далечен път, през широко поле. Ожаднял Иванушка.

— Сестрице Альонушке, водица ми се пие.

— Почакай, братко, ще стигнем до кладенец.

Вървели те, вървели – слънцето високо, кладенецът далеко, жега ги гори, в пот се обливат. А пред тях дупка от кравешко копито, пълна с вода.

— Сестрице Альонушке, ще си пийна от копитото!

— Не пий, братко, в теленце ще се превърнеш!

Послушал я Иванушка. Продължили да вървят. Слънцето високо, кладенецът далеко, жега ги гори, в пот се обливат. А пред тях дупка от конско копито, пълна с вода.

— Сестрице Альонушке, ще се напия от копитото.

— Не пий, братленце, в конче ще се превърнеш!

Въздъхнал Иванушка. Отново тръгнали. Вървели, вървели – слънцето високо, кладенецът далеко. Жегаги гори, в пот се обливат; пред тях – козе копитце, пълно с водица. Иванушка казал:

— Сестрице Альонушке, не мога повече, ще се напия от копитцето.

— Не пий, братче, в козленце ще се превърнеш!

Не послушал Иванушка и се напил от козето копитце. Пил той и станал козленце...

Повикала Альонушка братчето си, а вместо Иванушка след нея затичало бяло козле. Разплакала се Альонушка, седнала край една купа сено, залива се в сълзи, а козлето скача край нея. В това време минал един търговец.

— Защо плачеш, хубава девойко?

Разказала му нещастието си Альонушка. Търговецът й казал:

— Омъжи се за мен. В злато и сребро ще те облека, а козлето с нас ще живее.

Помислила Альонушка, помислила и се омъжила за търговеца... Заживели си те, и козлето с тях. От една чиния с Альонушка яде, от една чаша пие.

Веднъж търговецът не бил вкъщи. Не щеш ли, дошла една вещица, застанала под прозореца на Альонушка и любезно започнала да я моли да се изкъпят в реката.

Завела вещицата Альонушка на реката. Спуснала се отгоре и, завързала на шията й камък и я хвърлила в реката. А самата тя се превърнала в Альонушка, облякла се в нейните дрехи и се върнала в къщата и. Никой не познал вещицата. Върнал се търговецът, и той не я познал.

Едничко козленцето всичко знаело. Натъжило се то, клюмнало глава, нито вода пие, нито хляб яде. Сутрин и вечер ходи по брега на реката и вика:

— Альонушке, Альонушке! Излез, излез на брега...

Научила се вещицата и започнала да моли мъжа си – заколи, та заколи козлето.

Мъчно му било на търговеца за козлето, свикнал бил с него. А вещицата така настоявала, така се молила, че нямало какво да прави, съгласил се:

— Е, добре, заколете го.

Заповядала вещицата да накладат буйни огньове, да загреят вода в железни котли, да наточат челичени ножове.

Козлето разбрало, че още малко му остава да живее, и казало на търговеца:

— Пусни ме преди смъртта си да отида на реката, водица да си пийна, стомаха да си изплакна.

— Добре, отивай.

Хукнало козлето към реката, спряло на брега и жално занареждало:

— Альонушке, Альонушке! Излез, излез на брега. Буйни огньове горят. Железни котли кипят. Остри ножове звънтят. Мене искат да колят!

Альонушка му отговорила от реката:

— Иванушка, братче скъпо! Камък ме надолу дърпа. Краката ми трева сплита. На гърдите ми пясък тежи!

А вещицата търсила, търсила козлето, не го намерила и казала на един слуга:

— Бягай, намери козлето и ми го доведи.

Отишъл слугата на реката и що да види. Край брега тича козлето и жално нарежда:

— Альонушке, Альонушке! Излез, излез на брега. Буйни огньове горят. Железни котли кипят. Остри ножове звънтят. Мене искат да колят.

А от реката му отговарят:

— Иванушка, братче скъпо! Камък ме надолу дърпа! Краката ми трева сплита. На гърдите ми пясък тежи!

Слугата изтичал вкъщи и разказал на търговеца какво е чул край реката. Събрали се тогава хората, отишли на реката, хвърлили копринени мрежи и изтеглили на брега Альонушка. Свалили камъка от врата й, във водата го хвърлили, а нея облекли в празнични дрехи.

Оживяла Альонушка и станала още по-хубава. Козлето от радост се преметнало три пъти през глава и отново станало момченцето Иванушка.

А злата вещица завързали за опашката на един кон и го пуснали да препуска из широкото поле.

[lawoman]

Благодаря за приказките сега ще ги прочета на сина ми!