Всеки четвърти българин - с носталгия по социализма

[vorfax]

Това е в дефиницията на носталгията. И фашизъм да е било, пак щеше да има носталгия.

[AciDBurn]

Е можете да кажете това което преди не можехте.Но има ли значение?

Има.

Никога не подценявайте свободата на словото - няма заплата, която да може да го купи.

Редактирано Септември 15, 2012 от AciDBurn

[КГ125]

Децата ви си стояха в България и работеха за държавата.

Защото не ги пускаха навън!!! Държавна сигурност проверяваше всеки, който излиза навън или който иска да излезе и тежко ти, ако имаш роднина "фашист" или "засегнат от национализацията" .... И именно, работеха за държавата.... не за себе си.

[maymuniak]

Свободата на словото няма значение ако не се борите и не отстоявате правата си ,ако от нея не последва нищо.Просто си е говорилня.И не струва нищо.Керван върви,кучета лаят.Децата ви и уреждат живота навън,това е добре за тях,но не остават тук и не се опитват да се преборят за живота си тук за бъдещето тук на децата на децата им.Както казва баба ми-ходят там и искат да се върнат тук,на оправено.Само,че да го оправи някой друг.Нацията се топи като едни траки в римската империя.Така е то.Не е въпрос нито на носталгия, нито на меланхолия Онзи свят си имаше слабости,не съм му фен в никакъв случай,но сега у нас липсват държавници/простете клишето/и падна ли комунизма ,западната демокрация остана безалтернативна , с леко усещане за постепенно ограничаване на граждански свободи.

Редактирано Септември 15, 2012 от maymuniak

[miroki]

Има много плюсове и минуси.

Не може да се определи с 2 думи.

Колкото и да е чудно имаше и хубави неща, които сега в бедните хора се възвръщат като спомени.

То си е за цяла статия.

А сега дават точно по тази част по "Нова ТВ" пуснете и гледайте за да може да сравняват, тези които не са живели тогава.

[rumcaiz]

Голяма част бъркат носталгията по социализЪма, с носталгия по собствената младост.

Дамската част с умиление си спомня, че дори и необезкосмени пак фащаха ръка, а мъжете, че от 24 часа 22 са били в ерекция.

[maymuniak]

Трябва някъде да открехнем тема-демокрация , диктатура,монархия -видове и форми-предимства и недостатъци на едното , другото и третото.Както по отношение на индивида,така по отношение на общество и държава.Тогава проблема с носталгията ще вземе да се обяснява.

Редактирано Септември 15, 2012 от maymuniak

[КГ125]

Ми давай!

[maymuniak]

Мисля да го направя до няколко дни-като ми се пообистрят нещата у главата за нещо като въведение.

Редактирано Септември 15, 2012 от maymuniak

[AciDBurn]

off-topic //: Ей това е дефиниция за носталгия.

[Last roman]

бе нещо не ми се вярва дедото да се е татуирал така. По онова време нямаше как да се нашариш по подобен начин.

[Eньо]

Защото не ги пускаха навън!!! Държавна сигурност проверяваше всеки, който излиза навън или който иска да излезе и тежко ти, ако имаш роднина "фашист" или "засегнат от национализацията" .... И именно, работеха за държавата.... не за себе си.

Да не забравяме, че България и Източния блок като цяло бяха през цялото време в състояние на война (Студената война).

Западният свят имаше голямо предимство пред младият социалистически строй - можеше да манипулира, противопоставя и държи в заблуда населението си с изпитани векове наред методики, докато източният блок трябваше да се прилага на практика идеите на Марксистка икономическа теория и идеята за равнопоставеността.

Въпреки загубата на студената война Маркс излезе прав, че с по-голямата продуктивност на капитализтическото пазарно стопанство народите ще бъдат ощетени и тази продуктивност в крайна сметка ще им причини вреда. Пример - световната икономическа криза...

[rumcaiz]

докато източният блок трябваше да се прилага на практика идеите на Марксистка икономическа теория и идеята за равнопоставеността.

Въпреки загубата на студената война Маркс излезе прав, че с по-голямата продуктивност на капитализтическото пазарно стопанство народите ще бъдат ощетени и тази продуктивност в крайна сметка ще им причини вреда. Пример - световната икономическа криза...

мамка им и гадняри - що трябваше да завещават на тях капитала, а на нас манифеста

[КГ125]

бе нещо не ми се вярва дедото да се е татуирал така. По онова време нямаше как да се нашариш по подобен начин.

Мда. Наколки не те )

[КГ125]

мамка им и гадняри - що трябваше да завещават на тях капитала, а на нас манифеста

[Frujin Assen]

Ето нещо съвременно, за младите, да влязат в духа на ония години, които съществуват и днес.

Вяра в миньорите! автор Чжог Чхол 2010

Миньорите въгледобивници-строители на съвременна Корея! автор Ким Су Донг 2010

Пробиване на тунел автор Квак Енг Ун

Нашия партиен секретар! автор Ан Юк Сик 2010

Пристигането на селянки в помощ на строителството на Хичхонската електростанция автор Ким Сун Рел 2011

Утро на строителната площадка

На строежа!

Нови висоти!

Щастливи, с висок стандарт на живот, те не знаят какво е това ипотека, банков заем,съдия изпълнител и мутри!

Картините са на Мансе рисувани от 2010 до 2012

[ДеДо Либен]

Да не дава Господ подобно щастие , както се казва - дебилна радост от живота

Чета и до едно време се чудех на акъла на някои , ама вече претръпнах.

Между другото недъгавото подобие на демокрация , от което ревете ви го докараха същите комунисти , които управляваха преди , техните отрочета , които управляват днес и отрочетата на отрочетата , които ще управляват утре.

И така до края на света

[КГ125]

Ба, до края на света. Нищо не е вечно.

[Frujin Assen]

ПХЕНЯНСКИ ТЕМПОВЕ

Тристайното жилище е обитавано от 3 човека, до скоро от 4. Голямата дъщеря обаче скоро се омъжила и заминала да живее в ново благоустроено жилище. Както казва Пълководеца Ким Чен Ир-в рамките на стандартно 130 кв метра жилище, не бива да живеят няколко поколения,-изключение се прави, само ако родителите имат нужда от децата си.

Пхенян, столица на КНДР-град с многохилядна история. Обаче, летописа му на строителството му като модерен град започва отскоро. Още повече, започнатата от САЩ корейска война (1950-1953) не остави камък върху камък. При 370 хилядно население в този момент над градът бяха хвърлени около 400 000 бомби, столицата на Корея беше разрушена така, че не остана нито една цяла постройка. Наложи се, Пхенян да бъде наново изграждан от руините.

В следвоенните години Трудовата партия на Корея и правителството на Републиката отдели голямо внимание на жилищното строителство в Пхенян, за да може неговите жители по скоро да заживеят стабилно.

На зова на партията и правителството горещо откликнаха строителите на столицата.

Така, само за 1958 бяха построени повече от 20 000 жилищни домове. За това роля имаха прехода на производство на строителни конструкции на индустриални релси, внедряването в строителните работи на ред рационализаторства, изобретения и новости. За строителството на един апартамент в многоетажен блок бяха нужни едва 14 минути.

"Когато отседнах в хотела, пише чуждестранен репортер-от прозореца на моята стая виждах, как строяха корпусите на 10 жилищни блока. След месец, когато си тръгвах, в тях вече пристигаха новодомците".

Темповете, невиждани в световната история на строителството,хората наричаха пхенянски. Тези темпове станаха пример за поразителния полет на Корея в строителството на социализма.

В хода на строителството на Пхенян като съвременен град се появи израза "периода на процъфтяваненто на Пхенян". От 1975 до края на 80 те в столицата на КНДР бяха издигнати много жилища, заедно с Монумента на идеите чучхе, Триумфалната арка и ред други крупни монументални архитектурни съоражения, считащи се за символ на съвременна Корея.

След появяването първо на улица Равкон високите жилищни блокове започнаха да се издигат и на улица Чхангван. В центъра на Пхенян беше напълно разрушена старата околовръстна улица и бяха издигнати високи жилищни масиви, с крайно разнообразни форми.Това стана повратен момент към прогреса и новаторството в строителството.

В обширната равнина Мансу, на брега на река Тедон е построен едноименния микрорайон, равен по мащаб на цял град. И също новите улици Чханглан (втора), Ан Тхека, Чхолима (втора) и т.н. Отново бяха благоустроени жилищата в централната, источната и западната част на Пхенян, в това число и улиците Поднаму и Чхонен. На много места в столицата се строят 20-30-40 етажни жилищни блокове.

В района Менгенде в голям мащаб се разгърна строителството на новия проспект Кванбок, който се явяваше главно звено в строителството на 30 000 домове.

От двете страни на проспекта ширина около 100 метра и дължина 6 км се издигнаха ред многоетажни блокове.

След завършване на строителството на 30 000 жилища в столицата започна работа по издигането на още 50 000 жилища. Само на проспекта Тхонир, който е в южната част на Пхенян са построени 30 000 жилища. Тук строителите създадоха нови пхенянски темпове, времето за строеж на един апартамент се съкрати до максимум 4,9 минути, а в ден бяха завършвани по 200 жилища.

И в новото столетие Трудовата Партия на Корея и правителството на КНДР, считащи ръста на благосъстояние на населението за висш принцип на своята дейност, продължи да отделя голямо внимание на жилищното строителство в столицата. И в последните години са проведени ремонти и реконструкции на жилищните домове по улица Енгван и други централни улици на столицата за създаване на по големи удобства в бита на живущите там. За кратки срокове бяха построени нови жилищни масиви по улица Мансуде, след разрушаване на старите.

Ким Чен Ир определи построеното на улица Мансуде 130 метрово стандартно жилище за едно семейство, като образец за жилищата на корейците в условията на могъща и процъвтяваща държава. Той разработи проект, до края на 2012 да се построят в Пхенян 100 000 апартамента от този тип.

Те се строят в съответствие с националните емоционални настройки и естетическия вкус на нашето време, в архитектурни форми и цветова гама, в самобитен стил. Това още по ярко изявява облика на могъщата и процъфтяваща социалистическа държава, издигаща се в изтока на земята.

Де факто не лекото дело, за Корея, неголяма по територия страна и едновременно с това за не повече от 3 години да се построят в столицата 100 000 апартамента със всички удобства, прилагайки главните усилия за създаване на икономическа държава и превръщането на всички градове и села в страната, както се казва в социалистическа феерия на висотата на новите течения на столетието. Това служи като ярък пример който показва как последователната политика на ТПК, считаща ръста на благосъстоянието на народа за висш принцип на своята дейност, като солиден потенциал и основа за самостоятелната национална икономика на КНДР.

"Създаване на нови пхенянски темпове в строителството на столицата и откиването на нов период на процъвтяване на Пхенян в епохата сонгун"- такава е решимостта на за построяването на 100 000 апартамента, воля на целия корейски народ през 2012 за 100 годишния юбилей на президента Ким Ир Сен.

[Frujin Assen]

Ето виждаме, как живеят в Корея, да сме живи и здрави, че да доживеем и ние това щастие.

[AciDBurn]

Да, да, точно така живеят в Северна Корея. Да им завиди човек.

[КГ125]

Тези стаи по колко кв.м. са? Защото за жилище от 130 кв. трябва да са няколко такива..??

[Gloster]

Това е апартамент някой от висшите от партията.

Редактирано Септември 16, 2012 от Gloster

[AciDBurn]

Това е апартамент някой от висшите от партията.

Преди време бях гледала една подобна сцена - как полицията разхожда група журналисти и им показва колко прекрасно живеят северно корейците (разбира се, те определят къде ще ходят и какво ще говорят с хората). Влязоха в някакво апартаментче на местна жена и вътре освен скромното обзавеждане, на една голяма маса (като на сергия) бяха изложени различни видове храни - от брашно, ориз, олио, до месо, плодове и зеленчуци.

Този клип го показваха на двама северно корейци, които са избягали преди време и в момента живеят в Южна Корея. Едното момиче каза, че това е изцяло нагласено и тя през живота си в Северна Корея никога не е виждала плодове като банани и портокали и никога не са имали в домът си 5 литрова бутилка с олио.

[К.ГЕРБОВ]

Ето защо там няма безработица. При нас (т. е. при капитализма) има стремеж да се повишава производителността на труда, за да нарасне и заплащането. А повишаването на производителността става или чрез увеличение на механизацията или чрез „оптимизиране” на персонала. И в двата случая се съкращават хора, които остават без работа.

За да се запази персонала трябва да се увеличи обема на производството. Това, обаче, може да стане, само ако има пазар за продукцията. И ако няма такъв, броят на безработните расте ли, расте...

Това трябва да е корейският Сергей Дмитриевич.