Всеки четвърти българин - с носталгия по социализма

[ISTORIK]

В България цари общо усещане за несигурност и носталгия по миналото. Всеки четвърти българин не вярва, че някога ще дойдат по-добри времена, а 15% от младите (между 18-35 г.) не отричат, че при определени обстоятелства авторитарен режим би бил по-удачно решение. Това показва изследването "Живот в преход" на Световната банка (СБ) и на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в 29 страни от Централна и Източна Европа и от бившия ОНД, което бе представено вчера. То е правено чрез анкети на 29 000 домакинства от целия регион.

Дори в групата на 18-35-годишните българи, които имат бегли спомени отпреди 1989 г., само 30% твърдят, че сега се живее по-добре. При българите между 35 и 50 години този процент пада на 20%. Около 15% от хората над 50-годишна възраст виждат икономически напредък, а 25% считат, че политическата обстановка сега е по-добра от тази преди 1989 г.

Според изследването по-черногледи в това отношение са само в Черна гора, Сърбия, Македония и Хърватска.

В Румъния се забелязва по-голямо задоволство от живота, отколкото у нас, особено - сред най-младите, а всички възрастови групи са изразили оптимизъм и убеденост, че идват по-добри времена.

Авторите на доклада твърдят, че заключенията дали преходът е свършил не бива да се правят само въз основа на икономическите данни. "За много хора в тези 29 държави демокрацията и пазарната икономика не вървят задължително ръка за ръка и мнозина си представят, че идеалното общество е някаква смес от свободен пазар и "желязна ръка", отбелязват те.

Така например 60% от младите в България и Румъния подкрепят демокрацията по принцип, но 15% от българите и 25% от румънците при определени обстоятелства биха предпочели авторитарен режим. Процентът на поддръжниците на демократичните промени намалява с увеличението на възрастта. При хората над 65 години само около 25% подкрепят демокрацията, а други 25% направо искат да се върне миналото.

Ипотечната криза в САЩ, която разтърси и финансовите пазари това лято, неминуемо ще се отрази и върху държавите от Източна и Централна Европа, пише в доклада. Това обаче ще стане косвено - повечето държави и фирми от нашия регион, които имат нужда от външно финансиране, съвсем скоро ще усетят, че капиталовите потоци в света намаляват като цяло, лихвите се увеличават, а условията по кредитите се влошават.

Има голяма вероятност цените на недвижимите имоти в някои страни да паднат. От друга страна обаче, трябва да се има предвид, че цените на имотите в страните в преход, включително в България, са много по-високи спрямо доходите на населението, отколкото в развитите страни от ЕС, отбелязват анализаторите.

/в. „Сега"/

http://news.ibox.bg/

[valsodar]

Носталгият не е по социализма.

Носталгията е по това което го няма .

Към лесно предвидимия живот за 20-30 години напред.

Към това, че да работиш и да не работиш , все нещо ще ти платят и гладен няма да умреш.

Към това, че и по-умните и добрите от тебе, нямат шанс за просперитет , ами са в същото блато в което си и ти.

Към това, че има кой да мисли вместо теб и друг взима основните решения в живота ти ,а ти само трябва да избереш коя част от матрицата е по вкуса ти

Свикнеш ли едно животно да го угояваш в клетка, не може да очакваш от него да хване гората.

[Доктора]

Носталгият не е по социализма.

Носталгията е по това което го няма .

Към лесно предвидимия живот за 20-30 години напред.

Към това, че да работиш и да не работиш , все нещо ще ти платят и гладен няма да умреш.

Към това, че и по-умните и добрите от тебе, нямат шанс за просперитет , ами са в същото блато в което си и ти.

Към това, че има кой да мисли вместо теб и друг взима основните решения в живота ти ,а ти само трябва да избереш коя част от матрицата е по вкуса ти

Свикнеш ли едно животно да го угояваш в клетка, не може да очакваш от него да хване гората.

Добре е написано (и до голяма степен отговаря на истината!), но нещо все пак ти убягва - сега те угояват на уж "свободно пасище", но накрая пак ще играе ножа!....

[valsodar]

Добре е написано (и до голяма степен отговаря на истината!), но нещо все пак ти убягва - сега те угояват на уж "свободно пасище", но накрая пак ще играе ножа!....

Носталгията по една натрапена система идва и поради незаслужеността на сменилата я.

Дефакто, никой в българия не се е борил за Демокрация. (Публичните дисиденти в България превъзхождат реално стократно тези които са били такива )

Тя просто ни бе натрапена от партийния апарат , подушил навреме накъде духа вятъра на промяната.

Чехи, поляци унгарци, в една или друга степен бяха против строя, който насилствено им бе наложен, най-малкото поради слабите си емоционални обвързаности с натрапилия го.

При нас нещата са доста по комплицирани, но за да се обяснят трябва да се направи анализ на живота и мечтите на цели две поколения.

С две думи - през последните двайсет години у нас е подминен смисълът на думата Демокрация. (Сочените за най-демократични държави , защо ли се оказаха тези с най-силен полицейски апарат ? )

Демокрация не значи , че като имаш право на глас всеки ще иска да го чуе.

Денокрация не значи, че на държавния му апарат му пука дали си жив или умираш в нищета и глад.

Не значи също и, че ако някой те нападне в дома ти, то ще има кой да те защити.

Българската демокрация е като философския камък, мнозина говорят с патос за нея, малцина я търсят и никой не я ползва.

Така че да - носталгия има, но носталгията е по времето, когато бяхме уверени че знаем отговора на въпроса накъде върви живота ни и какво ни предстои.

[Стоедин]

Хубава тема,но слаб интерес. Защо ли? Май носталгиците тук са мнозинство

[Alexander_Nevski]

Когато бях малък ми обясняваха, че ако БГ не си изнасяла всички храни на "безценица" към СССР тук щяло да бъде рая на земята. Търсеше се външен виновник за хроничния дефицит на стоки, вкл. и хранителни, и така беше най-лесно. Никой обаче не мислеше по въпроса и не говореше, че ако СССР спре да си изнася рудите, въглищата, петрола газта и другите суровини на "безценица" към БГ ще настъпи катастрофа.

Интересното е, че всички "носталгици" пропускат този факт. Икономиката преди 1989г. беше крайно неефектива и можеше да съществува само при субсидиране чрез евтини ресурси и осигурени пазари. Основният и приоритет беше заетостта, а не екологията или качеството на продукцията. Това беше изкуствена икономика. Такава може да съществува краен период от време и поради неадаптивността си рано или късно рухва.

И да обясня нещо на най-страдащите "носталгици" - пенсионерите - всички продукти, които ползвате - лекарства, хляб транспорт, други храни, отопление и т.н. и за които парите едвам ви стигат, изискват сериозни количества петрол, газ, бензин и енергия. Нормално е като бензина вече е 2лв., а преди е бил 20ст. да има големи проблеми с оцеляването ви. Само дето няма как бензина пак да стане 20ст. Няма как пак да е бъкано със служебен бензин. А парите ви ги окрадоха още комунистите преди 1989г., после просто ви ги доокрадоха пак същите. Знам, че не ви е провървяло, ама търсете начин да се оправяте, че мамата си джаса.

[spartan]

Носталгия по какво ,по това че бъдещтето ти зависи от местния квартален и двама трима комший доносници.

НОСТАЛГИЯ.Ти ги лъжеш че работиш,те лъжат че ти плащат.

Носталгия по една химера

Носталгия .Всички сме бели равни.Ама с кого другари с вас ли .Никога не сме бели равни ,дори и сега ,,варви и обясняваи ,,

Всъщност другари кои опорачи нашият живот и преди и сега ,не бяхте ли вие и сега вашите синове.

Не благодаря аз не изпитвам носталгия.

Съжаление да за много неща

[Самолет 005]

Напънах се да проумея, каква ще е поуката от доклада както за господа изследователите, така и за господа читателите. Ако е само това, което е написано по-долу, значи, че изследователите са идиоти, които се чудят как да "откопчат" повече пари, за някое и друго изследване на общественото мнение. Не вярвам обаче то да е причината. Когато ти казват, че:

... заключенията дали преходът е свършил не бива да се правят само въз основа на икономическите данни и "за много хора в тези 29 държави демокрацията и пазарната икономика не вървят задължително ръка за ръка и мнозина си представят, че идеалното общество е някаква смес от свободен пазар и "желязна ръка", отбелязват те. Така например 60% от младите в България и Румъния подкрепят демокрацията по принцип, но 15% от българите и 25% от румънците при определени обстоятелства биха предпочели авторитарен режим...

...какво всъщност искат да ти кажат? Каква ще да е тази "смес от демокрация и силна ръка"? Ако на едно лайно сложиш много захар, то става сладко, но кой би пожелал такава сладост и такава "вкусотия"... тоест такава демокрация или такава силна ръка...

Какво ни внушават? Че ни е необходима силна ръка? Кой има нужда от такива внушения? Не вярвам това да са авторите на изследването... те само констатират, че в нашите общества има готовност и тежнения по "силна ръка"...

Ако има готовност и тежнения по силна ръка, то какъв е вторият епизод на сериала?

[КГ125]

А носталгията по социализма - всичко зависи от задаването на въпроса, добросъвестността на социологическата агенция и от това има ли човек, който не иска да е на 25, а не на 50 години. Не вярвам някой пак да иска на чака 15 години да си купи една Лада, па и да има - какво от това - няма да дойде старото време, ами тия носталгии само ще мътят новото такова.

И така, изпитвайки носталгия, все ще се чудят отде тая съвременна мизерия... И колкото по-наближават пенсионна възраст, толкова по-ще мечтаят за времето, когато дядо ми със 70 лева пенсия не му пукаше от нищо. Ама нямаше видео.

А ако подсъзнателно препоръчат това и на децата и внуците си, тежко и горко.

ПП

Нима физиономията на днешните публични личности буди носталгия??!?!?!?! Брях

[Frujin Assen]

Според мен основната част от носталгията се дължи на психологията. На дълбоко заложени в съзнанието стереотипи на подсъзнателно ниво. Комунистите постоянно набиваха в главите на хората колко големи са успехите на социализма, как петилетката е изпълнена за 4 години, как храним целия СССР и така нататък. Едва ли някой е вярвал сериозно в това което е слушал по новините, но едно твърдение казано 100 пъти става истина. 20 години по късно когато спомените са размити точно този подсъзнателен стереотип взема връх. Човека прави сравнение с тогавашните новини когато постоянно му казват как всичко е супер и ни очаква светло бъдеще и днешните които са свръх апокалиптични.

Много важно е и зараждането в България на консуматорско общество. Комунистите постоянно набиваха в главите на хората как преди 1944 живота е бил в съборетини от кал и слама, без образование и здравеопазване, с тежък физически труд на полето, без надежда за по добър живот. На фона на тази картина успехите на социализма изглеждаха внушителни, и обикновенния човек си мислеше по добре при социализма с 15 години за лада, опашки и диктатура отколкото пълния с мизерия тежък живот на село (тука се пропускаше че подобен преход през 20 век е осъществен в цял свят и не е патент на социализма). Същевременно хората бяха плашени със световния империализъм който иска да ги върне в миналото. На това се отговаряше по доста странен начин, от една страна хората се плашеха от връщето на старото (в смисъл мизерия), но от друга си създадоха мита за запада. Място където всичко е идиално (горе доло по същия начин се представяше и се мечтаеше за победилия комунизъм), няма никъкви проблеми и текът реки от мед и масло. Липсата на адекватна информация водеше или до сатанизиране на запада, или до неговото обожествяване, като и двете тенденции ставаха на ниво съзнание и имаха малко общо с действителността.

И ето този човек в когото за демокрацията същителстват два крайни образа се сблъсква с днешния ден на криза и недоимък. Естествено е в него да надделее образа на сатанинския запад. Много важен момент е въвеждането на консуматорското мислене. Потока от реклами, парадиране с нови и скъпи вещи кара човек да иска всичко това което вижда по телевизора... но, оказва се не може да си позволи. У него се създава субективното усещане че през социализма е бил задоволен (не защото е имал повече, а защото не е искал повече), а днес е много зле (не защото положението му драстично се е влошило, а защото консуматорското мислене го притиска).

[КГ125]

Мдаа, много мъдро казано!!!

[Panzergrenadier]

Не всички българи обаче бяха жертва на пропагандата. Имаше хора, които слушаха „Свободна Европа” и бяха в час с истината.

Първият коментар на радио „Свободна Европа” на 1 май 1951 година е написан от поляка Фердинанд Перутка и носи заглавие "Мисли за тираните". Перутка започва така:

"Древните тирани, за разлика от днешните, бяха поне по-честни - те не се интересуваха от жертвите си. Сегашните тирани са по-рафинирани. Те измъчват народите си, но едновременно им заповядват да се усмихват като за снимка. Те изпращат агентите на Държавна сигурност да бият народа и едновременно искат народа да благодари за боя - набитият народ разбирал, че боят бил за негово добро."

Така, че който е искал да знае истината е откривал начини, по нелегалните канали - „Свободна Европа”, нелегалната литература – Самиздат - „Колимски разкази“, „Доктор Живаго“ и ред други книги на писатели като Борис Пастернак, Варлам Шаламов, Александър Солженицин, Венедикт Ерофеев. А който е искал да вярва на пропагандата е вярвал, предполагам, че вярва и сега и изпитва искрена носталгия...

[КГ125]

Така е, и такива хора не бяха малко. Дори и тези, които не бяха образовани, критикуваха, но тихо, властта... И мисля, че това беше мнозиснтвото. Но от друга страна, пред лицето на днешния цирк хората рефлекторно търсят спокойствието на миналото, а тези чувства, не бих ги нарекъл мисли, ловко се подклаждат. а и ловко се представят като голяма носталгия чрез методите на социологическите манипулации.

[Panzergrenadier]

Конфликтът според мен е в избора между сигурност и свобода и невъзможността на човек да има и двете. Когато при социализма имахме „сигурност” (социални придобивки, безплатно здравеопазване, евтини стоки), съзнавахме несвободата си и се стремяхме към нея. Сега напротив, бидейки свободни се усетихме несигурни икономически и сме готови да „продадем” свободата си за един по-сигурен живот.

В природата на човека е заложено недоволството. Да си щастлив означава да си доволен от външната реалност и недоволен от собствената си вътрешна същност. Обратно, когато човекът е доволен от себе си (счита се за съвършен) и недоволен от външния свят (счита го за несъвършен), тогава човек е нещастен.

Колкото до това,че никога не оставаме доволни,ще кажа следното-по-добре недоволен човек, отколкото доволна свиня.

Но следва да осъзнаем, че "ние сме почти разрушени от това, което е разрушено".

[КГ125]

Да, така е. А в българската природа недоволството е двойно заложено )

[T.Jonchev]

Мисля, че тази носталгия е всъщност най-вече носталгия по отминалата младост - все пак основната част от "носталгиците" по социалистическата епоха са хора в почтена възраст - която минава за сметка на политическата носталгия.

[КГ125]

Така е И малко има от безспорното изоставане на днешния бит в НЯКОИ сфери от тогавашния. Особено за възрастните хора, които тогава живееха скромно, но спокойно с една пенсия. Тази носталгия всъщност е неразбрана критика към днешното време, а не носталгия към миналото.

[Frujin Assen]

За свободна европа не съм много съгласен. Това си е било също пропагандна машина, но с обратен знак. И е наливала вода в мелницата на митовете за запада. Безспорно е че някаква част от образованите хора са имали реална представа за състоянието, но цензурата и страхът са им пречели да разпространяват това.

Четох някъде следното. При мощна и всепоглъщаща диктатура може да съществува само един вид реална съпротива. Малки затворени групи без реално влияние върху обществото. Тясната ефективност и сигурност се гради на малкия брой и строгата дисциплина. Ако организацията се разрасне и започне да оказва осезаема съпротива броят на хората ще нарасне, а с това и възможността за предател, агент на ДС и ще бъде разгромена.

[КГ125]

Да, но митовете не бяха митове, а в много по-голяма степен истини. Тогава западът беше твърде напреднал, не, че сега не е, но изпитва познатите на всички ни съкращения.

Ето един репортаж на ББС от едно време - цитира се снимка в "Работническо дело", на която се показва парижка младежка демонстрация. Младежите носят лозунг с надпис: "Мечтая за по-добър свят". Коментарът на ББС беше нещо в следния смисъл:

"Сигурни сме, че снимката е автентична, макар Работническо дело да е майстор на фалшификациите. Разликата обаче между българските и френските младежи е, че френските могат да излязат винаги на улицата и да заявят мечтата си за по-добър свят, а българските - не. Също и в това, че френските младежи не познават задължителното членство в ДКМС и задължителните летни брогади, както и полицейския произвол".

В това няма много митове, макар, разбира се, да е пропаганда.

Редактирано Юни 27, 2009 от КГ125

[Alexander_Nevski]

http://www.lenta.ru/news/2009/06/29/thewall/

[Жана]

Каква ти носталгия бе, човече? Умовете на поколения българи са така промивани и програмирани, самите новородени са закърмени с някакви странни (за моя син) разбирания за живота, за работата, за парите и ценностите, за морала и етиката, че е толкова трудно, почти невъзможно да промениш тази нагласа. Лошото е, че самите хора не проумяват това! А политиците (ако можем да ги делим на добри и лоши) се възползват по най-бруталния начин от липсата на каквото и да наличие на разсъждения у нашенеца и си го манипулират както си им е кеф.

Странното е, че това може да изглежда като преплитене на теми, но всичко е толкова общо и единно цяло, че просто няма как да отделиш едното от другото. А трагичното е, че някои хора си отиват от този свят без да са проумяли, че са били жертва на манипулация. И то такава манипулация, която е променяла човешки съдби. Яд ме е ...

[КГ125]

В най-скоро време тук ще се появи едно много интересно мнение - не искам да го изземвам от автора му, защото си е негово. То изключително точно обяснява по какво точно е носталгията.

Редактирано Юли 15, 2009 от ISTORIK

[Alexander_Nevski]

http://www.capital.bg/show.php?storyid=770166

Лесно за отчитане обаче е изчезването на еуфорията отпреди две десетилетия. Според скорошно социологическо проучване на въпроса "Кои от надеждите от 1989/1990 г. са се осъществили днес", половината от запитаните в новите провинции отговарят, че материалното благополучие и равенство пред закона все още не са реалност. Същевременно за 49% от хората на Изток в ГДР е имало повече добри, отколкото лоши страни. Свободата да се пътува, да няма забранени филми и книги, възможността да се пазарува в богато заредени супермаркети губят стойност, ако човек няма работа и перспектива за такава. Хелмут Шмит смята, че някои от допуснатите грешки на прехода все още могат да се поправят. Това което не може да се коригира обаче, са илюзиите на хората от началото на 90-те.

Хах.

[Panzergrenadier]

[maymuniak]

Имаше ред.Цигани не крадяха толкова.Баби садяха домати в полето.Заводи правеха разни работи и пълнеха бюджета благодарение на което вие господа се изучихте безплатно.Институти бяха зависими и не си правеха каквото искат.Децата ви си стояха в България и работеха за държавата.А не като мрачното време на демокрацията- не знаеш кой точно те управлява,пълно е с пенсионери бедни и зарязани. Политици като пионки безотговорни и с мисъл ограничена до 4-та година на мандата.Студенти сте срещу 600 до 1000 лева на година и тъй нататък.Е можете да кажете това което преди не можехте.Но има ли значение?