Как е бил погребан цар Калоян и как го препогребахме?

[К.ГЕРБОВ]

Според резултатите от проведеното комплексно проучване на откритото в 1972 г. погребение на Калоян, той умира на около 40-годишна възраст. Установено е забавяне на погребването с 6—8 до 15 дни, което е свидетелство, че смъртта на владетелят е настъпила извън Търново – обстоятелство, наложило пренасянето на трупа. В потвърждение на последното са и данните за вероятното осоляване и изваждане на вътрешностите му, наложено от пренасянето на мъртвото тяло във все още топлото време.

Преди повече от два века, Паисий Хилендарски е написал:

„Отново латините се вдигнали срещу тоя цар [Йоан] по море и имали голяма битка при Солун. Той излизал напред и ръководел своята войска. В тая война латините го ранили по някакъв начин с огън или с пушка в дясната ръка и след три дни умрял в Солун. Неговите барони и войски, понеже много го обичали, не го погребали в Солун, но извадили вътрешностите му, пренесли го в Търново и го погребали в неговия манастир „40 мъченици”.

Нека подминем с усмивка пушката. Ясновидец ли е бил Паисий да посочи в 1762 г. къде е погребан цар Калоян? Защо, когато гробът на владетелят бе открит, малцина се сетиха за писаното от родоначалника на българската историография? А и в обемистата си „История на българската държава през средните векове” проф. В. Златарски, увлечен да представя гръцките легенди, съзнателно или не, въобще не отбелязва сведението на Паисий (поне аз останах с такова впечатление). Може би защото този „манастир „Св. 40 мъченици”, отнесен към времето на Калоян, изобщо не му се връзва с голямото му „прозрение” за връзка между „Клокотница”, „9 март 1230 г.” и името на едноименната църква? 

Тези, които трябваше да защитават откритието – археологът, който откри гробът и някои от следващите участници в разкопките и проучването на църквата - станаха най-върлите противници на тезата, че гроб 39 е на цар Калоян. И те ли не бяха чели Паисий или нещо не бяха наясно с откритото от самите тях? 

Има един любопитен момент, свързан с откриването на тленните останки на цар Калоян, който изглежда е останал незабелязан, защото не е коментиран, но който най-добре обяснява защо откривателят на гроба Въло Вълов така упорито отричаше, че той принадлежи на цар Калоян. 

Разкриването на гроб 39, където е открит уникалния златен пръстен с надпис „Калоянов пръстен“, става при съмнителни, проведени не според археологичните правила действия, които не са оповестени впоследствие официално. За сметка на това тръгват различни коментари. 

Баба Величка Лозанова, която до започване на разкопките живееше в надстройка над църквата, а после бе преместена в съседна къща, разказваше прелюбопитна история. Археолозите, които се занимавали с разкопките в църквата и около нея, дошли не съвсем изтрезнели  от вечерната разпивка и действали много невнимателно. “Копаха с кирката юнашки” – коментираше баба Величка, която беше ескурзовод и чистач на историческите църкви в Асенова махала. Бързо разкопали и слоя, където се е намирал скелетът на погребания. Едва при вида на костите, смесени с пръст, разтрошавайки една голяма буца,  те откриват в нея пръстена. Разчитайки надписа “Калоянов пръстен”, веднага разбират грешката, която са направили с бързината си и какви могат да бъдат последствията, и почват да действат панически. Заравят всичко, което са изкопали и после придобили кураж най-внимателно почнали отново да разкриват гроба. Били повикани и антрополози, които доста се разгорещили в спора, каква е била възрастта на погребания и допълнително разбъркали костите на още не съвсем разкрития скелет. 

Дали е било изцяло така, както разказваше баба Величка, май вече няма кой да ни каже. Тя и ръководителят на разкопките Въло Вълов са покойници. Показателна обаче е записката, която последният прави в археологическия си дневник. С дата 5 октомври 1972 г. Вълов отбелязва, че разкопките на гроб 39 продължили няколко дни. В дневника са приложени рисунки и снимки на разкрития скелет, които са правени, обаче, след разчистване на погребението.

  

Веселина Инкова, под чието ръководство са направени обстойни технико-лабораторни изследвания на Калояновото погребение, публикувани в едноименната книга, потвърждава  неудачното разкриване на гроб 39, като пише: 

„За съжаление нашите изследвания започнаха от момент, когато погребението беше разчистено и нивото на пръстта бе под нивото на костите (обр. 1). Поради тази причина не бе възможно да бъде проучен най-богатият на веществен материал и съответно най-информативно способен слой почва, разположен непосредствено върху и отстрани на костите. От друга страна, голяма част от установените при изследванията материали, неотстранени при разчистване на погребението, бяха разместени и силно фрагментирани, имаха нищожни размери и нарушена в повечето случаи взаимовръзка и стратиграфия. Посочените обстоятелства са едни от основните причини, затруднили категоричното определяне на принадлежността и технико-технологичните характеристики на голяма част от материалите. Това от своя страна се отрази върху количеството и донякъде върху категоричността на основаната върху обобщените резултати от изследванията информация за погребението.“ 

Гробът на цар Калоян е разкрит по безотговорен начин, дори и да е било така, както казват археолозите, че те тогава не са използвали шпакла и четка. Реакцията на Въло Вълов показва  неприязненото му отношение към откритото от него погребение, след като е разбрал, че не е на случаен човек. 

Мнозина от бившите колеги на В. Вълов са приемали, че понеже той категорично е считал  гробът за много по-късен от 1207 г., затова е отстранен от обекта в Търново – за да не пречел на тогавашните държавни управници, които искали на всяка цена да вдигнат шум с откриването на мощите на големия български владетел. Има и археолози, запознати с обстоятелствата при откриването на гроб 39, които считат, че ръководителят на разкопките се е отнесъл небрежно при разкопаването му и е разкрил непрофесионално находката. И го упрекват, че е допуснал разчистване  на пръстта под нивото на костите, като по този начин е унищожил ценна информация. 

По този повод В. Вълов е смъмрен, а колегите му твърдят, че за непрофесионалното разкриване на гроба той се е “оправдавал като ученичка” и е трябвало да съдейства на комисията, занимаваща се с идентифицирането на погребания, обяснявайки лично какво е имало в пръстта, която е разчистил. Както споменават членовете на тая комисия, изследването на гроба започнало, след като погребението било вече разкрито и нивото на пръстта било под нивото на костите. Вероятно обясненията пред комисията Вълов е дал, когато три месеца след откриването на гроба е извикан в София, където е престоял 15 дена. А след завръщането си във В. Търново „признал” на съпругата си, че го натискали да каже, че гробът е на цар Калоян. 

При тези обстоятелства, кой може да каже, как са изглеждали в действителност тези кости и какво е имало в разбърканата отначало, а после изхвърлена пръст? А какво е казал Вълов на комисията и след това, може да се установи по някои от запазените документи и публикации. 

В бр. 9 от 1973 г. на сп. “Космос” е отпечатана статия на Богдан Ланджев, който описва някои моменти от откриването на гроба с Калояновия пръстен и публикува интервю с Въло Вълов. “Открит е скелет на  мъж – пише журналистът – сравнително добре запазен, в характерната за християнските погребения поза със скръстени на гърдите ръце”. На въпроса на Ланджев “Какво направихте за запазването на скелета?”, Вълов отговаря доста многозначително: “Всичко, каквото можахме. Скелетът и околната среда са запазени така, както ги намерихме. Това ни струва много труд, но успяхме ”. 

Над какво се е трудил Вълов и какво е успял? 

За начина на разкопаване на гроба на цар Калоян Въло Вълов може донякъде да бъде извинен. Копаещите не са били много сигурни, дали до самите стени на църквата може да има гроб и то царски. А и скелетът на погребания е бил близо до повърхността, тъй като гробната яма (ако това е било яма?) е сравнително плитка. Само че впоследствие Вълов изглежда е направил гаф, който никой не е забелязал. Вече след разчистването на гроба са изготвени рисунки и снимки на мощите на погребания. Той действително е със скръстени на гърдите ръце. Но това  християнско погребение ли е?  На смъртния одър християните се полагат със скръстени ръце, но не над гърдите, а над корема!

  

Скелетът на цар Калоян след окончателното му разкриване е “аранжиран” досущ като погребението на владетеля от Варненския халколитен  некропол, който е бил езичник, живял хиляди години преди Христа. Възникват предположения, че останките на  притежателя на Калояновия пръстен може да са рисувани и снимани в езическа погребална поза, което да доказва, че той не е цар Калоян. Версия, към която Вълов съзнателно да е насочвал вниманието.  Но едва ли в ХІІІ в. някой може да бъде погребан не по християнски обичай непосредствено до “царската църква”, където опелото в повечето случаи се е извършвало от самия патриарх.

В тази дилема следва да натежи сведението на проф. Йордан Йорданов, един от антрополозите, пристигнали на прясно разкопания, макар и разбъркан гроб 39? Който пише: “Трупът е положен по гръб, с ръце, скръстени върху долната част на корема”.

  

При повторното погребване на тленните останки на Калоян беше публикувана снимка, показваща църковните ни отци в момент на изпълнение на очистителна молитва над останките (наречени в пресата „мощи”) на царя в новия му ковчег. Снимката поражда някои въпроси. Говореше се, че тези останки е трябвало да ги подреди лично проф. Йордан Йорданов. Как ли  ги е подредил, спомнил ли си е как са изглеждали те преди 35 години или е използвал снимките от експозицията във Великотърновския музей? Приели ли са духовниците, преди да затворят ковчега-саркофаг, че тленните останки на погребаният действително са положени по християнски?

[Galahad]

Много е деликатен въпросът откъде черпи Паисий информацията за това свое сведение.

1 вариант: Като таксидиот е посетил Търново и "Св. 40 мци", видял е гроба и го е свързал с популярната история, като малко е достъкмил с пушките. След това саркофага с надписа бил унищожен, а гробът си останал под земята. Проблемът на тази версия е, че досега не е открита част от надгробна плоча с надпис, който с малко въображение да бъде приет, че е съвразн с погребението на Калоян.

2. вариант: Ползвал е житието на св. Сава. Там се казва, че Иван Асен ІІ е бил погребан в неговия си манастир "Св. 40 мци" - обичайната практика средновековния владетел да бъде погребан в черквата или манастира, на които е ктитор. Объркването може да стане лесно, защото Иван Асен ІІ и Калоян са наименованията на владетелите, с които са известни днес. Иначе и двамата са се казвали Йоан или по по-новому Иван. Иначе казано свързал е сведенията за Калоян с погребването на Иван Асен ІІ споменато в житието на св. Сава.

[К.ГЕРБОВ]

И на Йоан Асен не е открита надгробната плоча. В манастира "Великата лавра" са разкрити над 100 погребения, но аз не си спомням да е била открита там или в околностите на Търново (в някой градеж) плоча с надгробен надпис на владетел. За първи път откриваме гроб на български владетел и както се казва - не можем да повярваме на очите си.

И аз си помислих, че Паисий е минал през Търново и е видял гроба на Калоян. Но тогава би следвало да е видял и колоната на Йоан Асен. А в История славянобългарска са омесени в едно историите за Калоян, Йоан Асен и Калиман. и от тримата Паисий извежда един цар - не е успял да ги диференцира. Но както се казва - "по историите ще ги познаете". Днес спокойно може да се направи редакция на текста на Паисий Хилендарски и всяка история да си отиде към съответното действащо лице. Тогава няма как, царят починал при обсадата на Одрин и пренесен в Търново, че и погребан в манастира (не църквата, тя може още да се е строяла) да бъде друг, а не Калоян.

Според мен в църквата "Св. 40 мъченици" не е имало царски погребения, но доказателствата за това смятам да изложа по-подробно в отделна тема.

[Монах]

Одрин -това поставяне на Одрин идва да покаже ,че никой не е застрахован от грешки и от неточности които да са направени съвсем неумишлено.

Когато обаче се касае за чужди източници относно българската история трябва всеки да е максимално нащрек защото именно интерпретациите на българофобите са крайно пагубни в крайна сметка за самата нация.

Освен това има 3,4,5, и 777777777-то Галахад .

Например Св.Паисий не ходил до Търново ,а е прочел в монастира ,че царските гробници са в Манастира "СВ.40 м-ци.След това сърбите или гърците са унищожили сведенията за тези гробници ,или някой пиратче ги е откраднал??

Да сте чували случайно ,че един български игумен е искал да продаде манастира Зограф на елините???

Срамота е ЗАСРАМЕТЕ се!!!!

Къде искате да са гробовете на нашите владетели на Марс или на Луната??/

Например да знаеш къде са гробовете на франкските крале???Или на Неманите???

Защо само България да прави отклонение от правилата ??/

Ами Илия Павлов къде е погребан??Ами архонт Слави бинев къде ще бъде погребан??/

[К.ГЕРБОВ]

Те битките тогава са били или при Солун или при Одрин. И „Клокотнишката” е била по-скоро близко до Одрин, отколкото до Филипопол.

 

[Galahad]

И на Йоан Асен не е открита надгробната плоча. В манастира "Великата лавра" са разкрити над 100 погребения, но аз не си спомням да е била открита там или в околностите на Търново (в някой градеж) плоча с надгробен надпис на владетел. За първи път откриваме гроб на български владетел и както се казва - не можем да повярваме на очите си.

За два гроба в черквата се предполага, че са на ктитора Иван Асен ІІ и на съпргата му. Що се отнася до плоча - на Иван Асен няма. Но около плочата на съпругата му се вихри една мистификация - била намерена, пък откарана в старите казарми и накрая успешно изгубена. За щастие, макар и само като фрагмент от долната част е запазен саркофаг, който се свързва с цар Иван Александър. Всъщност намерен е и гроб със златоткани одежди, но скелета на този цар и съпругата му са били изключително успешно изгубени от един наш археолог (това май най се отдава на нашите учени да губят кости - в отбора освен царя и царицата са патр. Евтимий и Васил Левски - все спорни тленни останки, но все пак една възможнвост за изследване и доказване).

Вече в района на самата "Св. 40 мци" се е намирал надгробен надпис на синът на Иван Александър - Иван Асен. По точно 1/2 или 1/3 от надписа. Сега запазената част е в НИМ (макар да не е ясно това дето е в НИМ оригинал ли е или отливка). Има също един релефен детайл от саркофаг, който отново се свързва с този Иван Асен. Намира се в Музея на ВБЦ в Търново. И преди десетина години бяха открили скелет на млад мъж, с "Асенов пръстен". Но последния пръстен нещо не го показват. Това пак при "Св. 40 мци".

Според мен в църквата "Св. 40 мъченици" не е имало царски погребения, но доказателствата за това смятам да изложа по-подробно в отделна тема.

По-вероятно е да е имало, но по-скоро погребения на хора от царската фамилия. Както се знае доста от владетелите не са починали в Търново. Май ги бях изброявал в една тема. Първите Асеневци се счита, че са в "Св. Димитър". В "Св. 40мци" можем да търсим Иван Асен, Калиман І и Михаил Асен. Калиман ІІ е убит извън Търново. Мицо и Иван Асен ІІІ умират извън България. Георги І Тертер е починал извън Търново, някои предполагат, че е погребан в Ивановските манастири. Ивайло е убит извън Търново в лагера на Ногай. Константин Асен Тих е убит на бойното поле. Смилец най-вероятно е починал в Търново. Синът му цар Йоан се замонашил и най-вероятно е починал във Византия. Светослав Тертер и Георги втори вече е възможно да са погребани в Търново. Михаил Шишман е погребан в "Св. Георги" - Старо Нагоричане. Иван Стефан е починал извън България. Иван Александър ней-вероятно е погребан със съпругата си в дворцовия храм "Св. Петка". За Иван Шишман се знае, че е убит при Никопол, но пък от векове се сочи негов гроб край Самоков. Иван Страцимир е откаран в Бурса. Синът му цар Константин е починал в Белград и е погребан там. Синът на Шишман - Александър е убит на п-в Стиларион при опит да потуши един бунт.

Та това е прегледа на царските погребения.

[К.ГЕРБОВ]

Повечето от гореизложеното ми е познато, има и някои нови за мен неща. Темата за погребенията в "Св. 40 мъченици" искам да изложа в по-подробен вид и да я представя в свой си стил - с илюстрации и т. н. И нека тогава да дискутираме по нея. Подготвям и две други теми: "Какво е съградил Йоан Асен в църквата" и "Историята на гроба на цар Калоян през вековете". Мисля, че най-интересна ще бъде тази за Калояновия пръстен. Но тя по-нататък.