Римският календар

[byzantiner]

РИМСКИЯТ КАЛЕНДАР

І. Принципно устройство

Първоначално римският календар е бил лунен, годината е започвала на 1 март и е била 10 месеца. Два от месеците - септември и ноември - са били двойни, тъй като през тях е имало най-много селскостопанска работа. През ІІІв. пр. Хр., макар че според някои нови изследвания още в 509г., Тарквиний Горди променя календара на лунно-слънчев.

Месеците са били:

 Martius - кръстен на Марс

 Aprilius - от apperio - открива се пролетта

 Maius - на местно старо забравено божество Mai

 Iunius - на Юнона

(До тук са празничните; следващите просто се номерират.)

 Quintilis

 Sextilis

 September

 October

 November

 December

Редактирано Януари 30, 2006 от byzantiner

[byzantiner]

ІІ. Означаване на годините

Означават се с имената на консулите в Ablativus Absolutus. Кой от двамата ще бъде първи се решава по жребий. До 154г. са встъпвали в длъжност на 1 март. След тази година (т.е. след въстанието в Испания) се наложило консулите да излязат на поход януари месец и затова встъпили в длъжност на 1 януари. От Ів. започва датиране ab urbe condita.

Редактирано Януари 30, 2006 от byzantiner

[byzantiner]

ІІІ.Основни дати в календара

А) Kalendae (по-рядко - Calendae) - първият ден на месеца, денят на новата луна. Scriba Pontificum вижда новата луна и казва на Rex Sacrorum, после двамата принасят някаква жертва (не е ясно каква), посветена на Ianus Ianuarius и/ли Iuno Novella (Covella), като покровителка на календите. Pontifex Maximus свиква народа на Капитолия около Curia Calata (< calo) и 5 пъти повтаря „Calo” („Καλέω”), като обявява колко дни има до следващата основна дата – ноните.

В) Nonae

На ноните народът е бил събиран от Rex Sacrorum и е бил честван някакъв празник, може би рожденият ден на Сервий Тулий. На него ден се обявявали игри, празници, нондиги, дните за съд, календите, комициите и т.н. Ноните са петият или седмият ден от месеца и съвпадат с първата четвърт на новолунието. Името им идва от това, че е девет дни преди следващата основна дата – идите.

С) Idus

Името произлиза от или етруски и означава „денят, който разделя месеца”, или от гръцката дума εἶδος - нещо видимо, когато се вижда и през деня, и през нощта, защото тогава е пълнолунието. Пада се 13 или 15 число на месеца. Идите са посветени на Юпитер (отговаря за всички summa - най-големи неща, негов е и Капитолия) и на Ianus (отговаря за всичко prima). В този ден Flamen Dialis води овца, наречена ovis idulis по Via Sacra към Arx и там я принася в жертва.

[byzantiner]

ІV. Означаване на останалите дни

Предишният ден преди основна дата се нарича pridie основната дата в Accusativus. Например pridie Kalendas Ianuarias е 31 декември (преди 46г.) или 29 декември (след 46г.); pridie Nonas Octobres е 6 октомври.

Останалите дни се определят чрез най-близката до тях основна дата. Първоначално е било така: денят в Ablativus Absolutus + ante + основната дата в Accusativus. Например die quatro ante Kalendas Octobres - 28 септември. Много скоро обаче ante излиза на първо място и всичко минава в Acc: ante diem quatrum Kalendas Octobres, или записано съкратено: a.d.IV Kal.Oct. Това става устойчива фраза и може да се свързва с предлози, най-вече ex et in. „In ante diem bis sextum (два пъти шестият ден) Kalendas Martias” e 29 февруари във високосната година. Увеличаването на годината с един ден се е наричало annus bissexum (bissextilis). От там през руски идва на български думата “високосна”.

[byzantiner]

VІ.Превръщане на римските дати в съвременни

 дните предхождащи календите: указаното число се изважда от дните на предходния месец, увеличени с две: (m + 2) – x, където m са дните на месеца.

Например: a.d.VIII Kal.Ian. = (31 + 2) – 8 = 25 декември

 дните, предхождащи ноните и идите: указаното число се вади от цифрата на основната дата, увеличена с едно: (d + 1) – x, където d е цифрата на основната дата.

Например: a.d.III Non.Ian. = (5 + 1) – 3 = 3 януари

V. Основни символи в календара

F  dies fasti - празничните, 42 в годината

N  dies nefasti - 58

C  dies coimitiales - 195

EN  dies endotercissus: докато трае жертвоприношението, денят е забранен за работа, а докато се готви животното - може.

QRCF  quando Rex comitianit fas

QSDF  quando stereum delatum fas

NP  dies nefasti publici - 49 дни изцяло почивни за всички, включително и за робите

FP  dies nefasti principio - само в началото си тези дни са fasti и е разрешено да се работи.

Обобщено казано римляните делят както пространството, така и времето на сакрално и профанно. Според традицията Нума разпределил дните на:

 dies festi, които са nefasti, т.е. посветени на боговете,

 dies nefesti, които са fasti, т.е. посветени на хората и техните обществени и частни дела,

 dies intercisi, които са разделени между хората и боговете.

[Last roman]

Да се включа и аз с малко римски празници...

Празници и зрелища в Рим

Римският календар изобилства от празници:

ЯНУАРИ

9. Агоналии

10 и 15. Карменталии

16. Освещаване храма на Конкордия

24. Паганалии

25. Празник на посевите

30. Освещаване олтара на Мир

ФЕВРУАРИ

13 – 21. Паренталии

15. Луперкалии

17. Квириналии

21. Фералии

22. Каристии

23. Терминалии

27. Еквирии

МАРТ

1. Матроналии

14. Еквирии

15. празник на Ана Перена

17. Либералии

19 – 23. Големи квинкватри

23. Тубилустрии

22 – 27. Мегалезииски игри

АПРИЛ

1. Празник на Венера Вертикордия

4 – 10. Мегалезии

12. Цералии

15. Фордицидии

21. Палии

23. Виналии

25. Робигалии

28 – 3. Флоралии

МАЙ

1. Празник на Майя или

9,11,13. Лемурии

14. Ден на Аргейските жертвоприношения

21. Агоналии

23. Тубилустрии

ЮНИ

1. Празник на Юнона

7. Рибни игри

7 – 15 Пречистване храма на Веста

9. Весталии

11. Матралии

13. Малки Квинкватри

ЮЛИ

6 и 14. Празник на Фортуна

5. тържества в чест на Аполон

23. Нептуналии

25. Фуриналии

АВГУСТ

13. Празник на Диана

21. Консуалии

23. Вулканалии

25. Опинкосивии

27. Вертумналии

СЕПТЕМВРИ

4 – 19. Римски игри

ОКТОМВРИ

13. Фонтиналии

НОЕМВРИ

5 -17. Плебейски игри

ДЕКЕМВРИ

5. Фавналии

10. Агоналии

17 – 21. Сатурналии

[T.Jonchev]

Чудесна работа, Byzantiner!

Прибави и данните около Юлианската реформа и изменението на календарните дати във връзка с преименуването на Sextilis в Augustus, както и погрешното вмъкване на dies intercalarius на всяка трета, вместо на всяка четвърта година.

А, има и една печатна грешка: писал си "нондиги", вм. нундини (nundinae).