Българи-пирати в Средиземно море

[ISTORIK]

Пиратството е съществувало още в древността. Съществува и през средновековието. Днес също има пирати.

Като цяло, най-известните и увековечени пирати са английските, испанските и френските. Това не означава, че не е имало и други. За съжаление, летописните бележки за българските пирати са малко, но все пак съществуват. Някои от тези българи са дори сред откривателите на Новия свят. Това доказва, че и българите са имали навигационни умения и плавателен опит.

Още в края на XIV век Венеция започва перманентна морска война срещу турците, въпреки че официално се стреми да поддържа добри отношения с Високата порта. Но когато Републиката е в мир с Османската империя, вместо нея воюват флотилиите на калабрийските пирати, тайно субсидирани от Съвета на дожите. Това е безмилостна война. Заловените от екипажи са били избесвани, а капитаните - одирани живи. В морските битки из Средиземно и Егейско море загиват повече турци, отколкото на суша по бойните полета на Балканите.

И е жалко, че хората у нас са слабо запознати с тази страница на историята, в която участват и много българи - като моряци и бойци във венецианския флот.

А - за съжаление - и в турския. През 1453 г. османският флот, участвал в обсадата на Цариград, дори се командва от българин - Юсуф Балтоглу (Йосиф Балтов/Балдюв). Тези кървави битки в Средиземно море ще бъдат продължени от малтийските рицари, които скоро се превръщат в страшилище за турско-арабските ескадри. За да се стигне до славната победа на обединената християнска флота при Лепанто през 1571 г.

В книга за арабския летописец Ал Масуди се казва: „Неговото описание на пиратските експедиции на българите по Средиземноморското крайбрежие разкрива поразяваща прилика с инвазията/нападенията на викингите." На този източник с основание може да се вярва, защото съществуват и други източници, които потвърждават политическото/икономическото и морско присъствие на българите в Средиземноморския басейн през Средновековието.

Паисий Хилендарски примерно твърди, че част от панонските българи "имали за свой княз Алецека. Те отишли при краля Грималда и измолили място да се заселят там. Той им дал място и се населили край Бялото море... Повечето са лодкари по морето, работят на венецианците."

Друг автор - В. д'Амико в своите "Събрани съчинения" говори за Comitatus Bulgarensis - буквално Българското графство в Италия и доказва съществуването му с три документа, съответно - от 877 г., от 890 г. и от 919 г.

Според К. Сийтън, през 7 век българите завладяват Коринт и този факт е умело прикрит от всички византийски хронисти. Своите доказателства К. Сийтън публикува през 1950 г. Част от тях са археологически и включват предмети от бита, въоръжението, останки от погребални церемонии, които говорят за трайно българско присъствие в Коринт и прилежащата му област. К. Сийтън се позовава и на намерени от него източници, един от които е "Хрониките от град Монемвасия". В нея се казва: Оногурите донесоха разруха на Македония, Тесалия, Гърция и всички селища в областта Термопили, те разграбиха земята чак до Коринт и превзеха с бърз набег този град, без да срещнат съпротива/без да употребят сила.

По-късни извори от Дубровник, Венеция, Генуа и Пиза потвърждават, че едни от опасните пирати в Егейско, Критско, Йонийско и Адриатическо море са именно българи. Запазени са дори имената на тези пирати, както и типовете на корабите, с които са осъществявали нападенията си. Тези нападения са осъществявани в периода 1270 - 1350 г.

Марин Българинът бил прочут пират. Живял в края на 13 век и дествал в Адриатическо море край нос Спинарица в Епир (най-тесния морски участък между Балканите и Италия). Марин Българинът създавал сериозни проблеми на морския трафик, което е отразено в севременни дакументи. През 1293-1294 г. неаполитанският крал Карло ІІ, Венеция и Дубровник обменили пратеничества, които да съгласуват действията им против Марин Българина. Случаят с Марин Българина е изключително интересен както във връзка с голямата и трудна тема за морето в живота на средновековния българин, така и предвид българското етническо присъствие по бреговете на Адриатическо море (в Епир и Албания) през Средновековието. В един документ са казва за Марин, че бил родом от селището Искла, което не е локализирано, но вероятно също се е намирало в Епир. (От този район имаме сведения и за други българи- най- прочутият от тях е Ангелогласния Йоан Кукузел.)

Интересен е също случай за Богой. През месец октомври 1399 г. Богой завладял крепостта Арта от местния албански феодал Сгур Спата. За Богой изворите твръдят, че бил "сърбо-албано-българо-влах". В по-късните преписи на Янинската хроника, където намираме сведения за него, етнонимът "сърби" навсякъде е заменен с "българи". (Вж. Хр. Матанов „Два малко използвани извора за България в Епир и Тесалия през 14 в." – сп. „Векове", 1982 г., № 5, с. 85)

Имаме също сведения и за Иван Българина в този регион. Името му се споменава във връзка със събитията, свързани с войната между албанския феодал Йоан Спата и янинския деспот Тома Прелюбович (1379 г.). Говори се за български войници, поставили се на разполжение на янинския деспот. В последвалите брожения той се разправил жестоко с враговете си. Един от тях бил и Иван Българина, който бил хвърлен от крепостните стени на Янина.

Редактирано Декември 3, 2007 от ISTORIK

[glishev]

Леонтий Махера споменава в своята "История на сладката земя Кипър" за български наемници в това островно кралство. При това - през ХV в. Малки замъци, пристанища, складове, дворци на краля и аристократите са били под охраната на български отряди от по петдесет до над триста души. Един от тези отряди се замесва и в местните дрязги между аристократите и една от кралиците на Кипър.

[Ka40]

Темата за българите пирати е интересна, още повече като знае традиционното отвърщение на българите от морето. Това са хора, които по стечения на обстоятелствата са навлезли в едно пространство - морето, към което останалите българи са се отнасяли с пълна апатия. Може би обяснението на този феномен е че това отделни хора или малки групи, които са живеели в чужда етническа среда и естествено са възприели нейната култура, в това число и дейности свързани с морето, част от които е и морското разбойничество. Вероятно не всички, които са споменати като "българи" са истински българи - това може и да е прякор, а за тези от Италия може да се обясни и с това че "българин" означавало и "еретик"

Това с българите в Коринт е малко спорно - открити са няколколко гроба, които се свързват с варварите превзели града в края на VІв., но погребаните в тях са с оръжие и коне, което не е характерно за българските погребални обичаи и може би става въпрос по-скоро за авари.

Интересно е обаче, че славяните яко са вилнеели в Бяло море с примитивните си лодки еднодръвки през VІІ-VІІІв.

[glishev]

Не съм сигурен дали на италиански съществува производно от "българин", което да означава "еретик". Може би имате предвид френското "bougre", което навремето е имало точно този смисъл, но днес значи просто "педераст".

Не съм споменавал Коринт, а Кипър.

Впрочем, имам някакъв смътен спомен за прочит на текст, който твърди, че деспот Добротица е поддържал някакъв черноморски флот.

[Ka40]

Не съм сигурен дали на италиански съществува производно от "българин", което да означава "еретик". Може би имате предвид френското "bougre", което навремето е имало точно този смисъл, но днес значи просто "педераст".

Не съм споменавал Коринт, а Кипър.

Впрочем, имам някакъв смътен спомен за прочит на текст, който твърди, че деспот Добротица е поддържал някакъв черноморски флот.

Говоря за богомилите и производните от тях ереси разпространени в Западна Европа.

[glishev]

Досетих се Но това няма общо с пиратството, а и на италиански думата Bougre наистина не съществува.