Хералдиката

[ISTORIK]

Хералдика — в началото този термин означавал правилата, по които съставяли отделните гербове - родови, на имения, на различни общности (от лат. heraldus - глашатай), но от 2-ата половина на XІX век е вспомагателна историческа дисциплина, която изучава правилата на съставянето и символиката на отделните елементи на герба.

Герб — Хералдически знак, който като правило, включва шлем и кръст. Произходът на английската дума "coat of arms", "герб", е свързан с това, че рицарите носели облекло, което ги защитавало от лъчите на слънцето, като едновременно с това било с цвета и емблемата на рицаря; одеянието покривало и оръжието (coat of arms — одеяние на оръжието). Оттук идва и английската дума "turncoat" (буквално — "да се обърне одеянието"), което означавало измяна на партията, принципите или отказ от верността; в началото думата се отнасяла към онези, които искали да скрият емблемата си.

Емблема — произлиза от латинската дума emblema, "мозаечна работа", която от своя страна произлиза от гръцки — ембалейн, "да се хвърли навътре") — в "Глосография"-та на Блаунт (1656 г.) се определя като "произведение на изкуството, изрязано от дърво или друг материал, който обикновено се използва да представи морален принцип и се състои от изображение и надпис". Днес под емблема се разбира символично изображение на някакво понятие или идея ( например, котвата е символ на надеждата, а свещникът със 7 свещи е символ на юдаизма). В хералдиката емблемата по определен начин характеризира собственика й, а в религиозното изкуство предмети символи съпътстват изображенията на светците.

Хералдиката е системата от принципи и правила за създаване и приложение на гербовете; науката, изследваща тази система и нейното историческо развитие; съвкупността от гербове, детерминирана чрез определени критерии. Тя е социо-културен феномен, зародил се в западноевропейското феодално общество, вероятно под въздействието на Изтока. Впоследствие тя се разпростира по целия свят заедно с европейската културна инвазия. Като символна система, трансмисия за информация в обществото, освен като текст на рицарски турнири, хералдиката оформя един метатекст на отношения: свобода (с правото на носене на оръжие), собственост (и нейното наследяване), самоличност (и нейното огласяване). Единствено свободните, т.е. субектите на правото притежават герб, а механизмът за даването и получаването на герб е от компетенциите на висши хералдически власти. Затова гербът е едновременно правен институт и най-важен идентификационен знак. Заедно с това, съчетаването на символ с образ поставя хералдиката и в особеното положение на наука-изкуство.

Зараждане на гербовете

Яркото изкуство на хералдиката се развива във време на културен и икономически упадък, настъпил в Европа след гибелта на Римската империя, и утвърждаването на християнската религия, когaтo възниквa феодализмът и системата на наследствената аристокрация. Няколко са факторите, които способстват за появата на гербовете. Най-важните от тях са феодализмът и кръстоносните походи. Смята се, че гербовете се появяват през 10 век. Първите гербове, изобразени на печати, приложени към документи, датират от 11 век. Трябва да се има в предвид, че в епохата на поголовна неграмотност, каквата е тази на европейското Средновековие, използването на гербовия знак вместо подпис и като обозначение на собственост е единствения начин за много хора да заверят документ от свое име. Такъв опознавателен знак е понятен и за неграмотния човек (напълно е възможно гербовете да са се появили първоначално върху печатите, а след това и по оръжията и облеклата).

Ясни свидетелства за съществуването на хералдиката се появяват едва след края на кръстоносните походи. Най-ранното такова свидетелство е открито върху гробницата на Жофроа Плантагенет (умрял през 1151 година) - граф на Анжу и на Ман. То представлява изображение на самия Жофроа с гербов щит, на който на синьо поле са поставени четири златни лъва. Първият английски крал, който е имал свой личен герб е Ричард I Лъвското сърце (1157-1199). Неговите три златни лъва се изпозлват и до днес от всички английски кралски династии.

Кръстоносните походи

Кръстоносните походи, продължили от 1096 до 1291 година, са цяла епоха в европейската история. Началото на тези двувековни войни е провокирано от завладяването на Светите земи от мюсюлманите, които оскверняват християнските светини и възпрепятстват желаещите да се поклонят в Йерусалим. Истинската причина за тези продължителни войни е многовековното противопоставяне между Европа и Близкия Изток, продължаващо и до днес.

Първият кръстоносен поход е от 1096 година, но гербовете най-вероятно са се появили по-рано. Проблемът в установяването на зараждането на хералдиката се състои в това, че първите документирани свидетелства за гербовете се появявяват минимум около двеста години след тяхното възникване. Този факт може да се обясни с тясната връзка, която съществува между кръстоностните походи и зараждането на хералдиката. Именно по време на двувековните походи на западните рицари изпозлването на гербовете придобива масов характер. Това създало потребността от създаването на подредена и точна система на символическите изображения, които са средство за комуникация, тъй като гербът е служил като опознавателен знак, носещ информация за притежателя му и е трябвало да бъде добре разпознаван от далечно разстояние.

През 12 век рицарските доспехи стават все по-сложни - шлемът закрива цялото лице на рицаря, самият той се облича от главата до петите с броня. Освен това при някои отличия всички доспехи са еднотипни, което затруднило разпознаването на рицаря не само отдалеч, но и от съвсем близко разстояние. Това дава импулс за масовото използване на герба като опознавателен знак. В допълнение към герба, изобразен на щита, постепенно се появяват и допълнителни гербови знаци, които идват на помощ на рицарите, за да се познаят един друг и от разстояние и в разгара на битката: нашлемник (crest) - представлява закрепени на върхa на шлема украшения от животиски рога и птичи пера (този елемент се развива по време на рицарските турнири), а също и хералдически вимпели и щандарти. Съчетанието на двата вида родови знаци - щита и нашлемника - представляват основата на бъдещия герб.

Има и други признаци, по които съдим за масовата поява на гербовете по времето на кръстоносните походи, и които впоследствие стават основни елементи в хералдиката. Например терминът емайл, който се изпозлва в хералдиката за обозначение на хералдически цвят, произлиза от персийската дума "mina", означаваща небесен син цвят. Хералдическото название за синьо "azur" произлиза от персийското "azurk" - синьо. Названието за хералдическото червено - "гюлз" (gueulez) - произлиза от украсените с пурпурен цвят кожи, с които кръстоносците обшивали своите походни дрехи около шията и ръкавите. Названието на цвета произлиза от думата "gul", която на персийски език означава "роза". Произходът на зеления цвят - "vert", също се свързва с Изтока. Оранжевият цвят, често срещан в английската хералдика, се нарича "tenne" - от арабското "henne". Така се нарича жълто-червената боя на растителна основа, известна ни като "къна".

Своят произход от кръстоносните походи имат и други два елемента на герба - наметката (lambrequinmantling) и бурлета (burrelet или wreath). По време на Първия кръстоносен поход десетки рицари всекидневно умирали от зноя на пустинята, затворени в нажежените си доспехи. Така се наложило кръстоносците да заимстват от арабите способ, с който да се спасят от горещото слънце и да спрат нагряването на шлема, като изпозлвали парче плат, набран на главата и плещите и закрепен на главата със сплетен венец от камилска вълна и копринени нишки. Така наречената "куфя" и до днес е неотменна част от арабското всекидневно облекло. От нея произлизат и наметката ("lambrequin") и бурлета (от франското "burrelet" - венец). или

И така, събраните на едно място множество феодали от различни страни, многонационалния характер на кръстоносната армия, необходимостта да се опознават един с друг (в условията на неграмотност и езикови бариери) и от утвърждаване на свето собствено име, а също и поради особеностите на въоръжението и множеството заимствания от източните цивилизации, всичко това става причина за въникването на хералдиката като наука.

Рицарски турнири

В рицарските турнири гербът също е задължителен елемент. Турнирите се появяват преди кръстоносните походи. Още през 842 година при преговорите в Страсбург между Шарл Лисия и Людовик Немски се споменава за военни игри. Вероятно турнирите се оформят във Франция в средата на 12 век, след което се разпространяват в Англия и Германия.

За дълъг период от време рицарските турнири стават неотменна част от западноевропейския живот. За участие в тях се допускали само рицари с безупречна репутация. Нарушението на рицарския кодекс носи позор за прегрешилия рицар. Около 1292 година са въведени нови, по-безопасни правила, които позволяват използването само на тъпо оръжие. Легендарният крал Артур също взема участия в рицарски турнири. Той въвежда на мода сложните нашлемници. Палатките или шатрите, в които рицарите се приготвяли за състезанието, служели за място за отдих между състезанията и за съхраняване на оръжията (такива шатри изпозлвали и кръстоносците в своите походи). По-късно тези шатри ще намерят отражение в хералдиката като се превърнат в хералдическа мантия.

От див кървав двубой рицарските турнири се превръщат в красиви театрализирани представления, в които формалностите придобиват все по-голямо значение, а борбата става по-маловажна и по-условна. Турнирите традиционно представляват подчертано благоговение пред жените, а наградата на победителя се дава от ръката на някоя дама.

Главния пропуск за участие в рицарски турнир е гербът, доказващ благородническия произход на собственика и неговото положение в родовата йерархия. За знатните особи, каквито били херолдите, предоставеният рицарски герб съдържал цялата им необходима информация, която да осигури участие на своя гербопритежател. Ето защо важна част от турнирния етикет са били гербовете, които станали толкова много, че се наложило да се сложи ред в тази област.

Формиране на хералдиката

Едва няколко столетия след възникването на гербовете започват да се появяват и първите научни хералдически трудове и гербовници, най-ранен от които е "Zuricher Wappenrolle", съставен в Цюрих1320 година. през

Във Франция в края на 13 век Яков Бретекс описва рицарските турнири и гербовете на участниците в тях. Най-ранният труд, в който се описват правилата на хералдиката, е монографията на италианския юрист Бартоло, чийто "Tractatus de insigniis et armis" е публикуван през 1356 година.

Бери, главeн херолд на Франция по времето на Шарл VII (1403-1461), по заповед на краля обикаля цялата страна, като посещава замъци, абатства и гробища, изучава гербовите изображения и съставлява родословията на старинните знатни фамилии. На базата на това му изследване той съставя труда си "Le registre de noblesse". След него френските херолди започват да издават регулярно генеалогически записи. Аналогично задание получили от кралете в периода от Хенри VIIIДжеймс II (1566-1625) английските херолди, които осъществявали така наречените "хералдически визити". Тези "визити" представляват инспектиращи посещения из цялата страна, чиято цел е да преброи благородническите семейства, да регистрира гербовете им и да провери техните юридически права за ползване. Оказава се, че мнозинството от старинните гербове, появили се до 1500 година, са присвоени от техните собственици самоволно, а не по желание на краля. Измислянето на прост герб не е било трудно. Ситуация, при която трима благородника, без родствена връзка по между си, имали еднакви гербове не била рядкост, а само доказвала, че тези гербове са приети произволно. Когато на такава основа започвал спор между различните благородници, всеки от тях се обръщал с апел към краля като последна инстанция. Интересното е, че когато спорът се разрешавал, този благородник, който трябвало да се откаже от герба си се утешавал с факта, че можел самостоятелно да си измисли нов герб. Материалите, събрани по време на "хералдическите визити" влезли в основата на английската генеалогия и хералдика. (1491-1547) до

Хералдически правила

Хералдическите цветове

Хералдическите цветове се разделят на метали, класически цветове и кожи. В хералдиката се използват седем цвята: два метала и пет цвята. Първоначално са се използвали само четири цвята - червен, син, черен и бял, но след това се появяват и допълнителните цветове: зелен, жълт и пурпурен. Жълтият и белият цвят съществували наравно със златните и сребърни цветове, след което по-късно са заменени от тези два метала и самостоятелно вече не се използват. Особен тип хералдически цветове е кожата, която бива хермелинова и кожа от катерица.

Ограниченият набор от цветове в хералдиката е продиктуван от практически съображения. Гербът е служел преди всичко на военните като опознавателен знак, който трябва добре да се различава от разстояние. Неговото оцветяване е трябвало да бъде ярко и контрастно. Последният принцип е записан във важното хералдическо правило, че емайлите могат да се нанасят само на метали, а металите само върху емайли (кожите и натуралните цветове могат да се поставят както върху емайлите, така и върху металите).

В полевите условия, когато е трябвало да се изобразяват гербовите фигури, са били достъпни само прости бои, даващи основните цветове. Това позволява създаването на такава система, която лесно да се поддава на стандартизация. Изключение от правилото са случаите, при които някои детайл от герба или животно - нокти, език, очи или клюн (такова животно се нарича "въоръжено"), се оцветява със цвят, различен от този на основната фигура, и съвпадащ с цвета от полето на щита.

За да могат да се разпознават хералдическите цветовете на щита при онези случаи, при които липсва цвета и герба като при гравюрите например, тоест в черно-белите изображения, през 12 векшафировка. Този италиански херолд предложил графически да се разграничават цветовете с помощта на линейни щрихи. е приета системата на Силвестър Петра-Санкта или така наречената

Символика на хералдическите цветове

Може да се предположи, че само първите гербове представяли произволно взети изображения, без какъвто и да е влаган смисъл в тях. Но в пропитата от духовен мистицизъм епоха на Средновековието, когато дори в елементарните вещи хората са се стараели да открият скрит смисъл, дори божественно откровение, на цветовете, както и на другите хералдически елементи, започнали да им се придават конкретни символни значения. Тъй като нямало точна система, която да попречи на всеки да влага определен смисъл в хералдическите цветове, съвсем естествено е, че днес съществуват множество разнообразни тълкувания, предлагани от различни източници. Ето най-разпространените от тях:

• Злато - този цвят е "краля" на металите, символизира знатност, могъщество и богатство, а също така - и християнските добродетели вяра, справедливост, милосърдие и смирение.
• Сребро - символизира благородство, откровеност, а също - и чистота, невинност и правдивост.
• Червено - символизира храброст, мъжество, любов, а също - и кръвта, пролята в битка.
• Синьо - символизира великодушие, честност, вярност и безупречност, или просто символизира небето.
• Зелено - символизира надежда, изобилие, свобода и радост, но може да означава просто ливадна трева.
• Пурпурно - символизира благочестие, умереност, щедрост и върховно господство.
• Черно - символ на заплаха, мъдрост, постоянство в изпитанията, а също - печал и траур.

Кожите, в съответствие със средновековните норми, могат да се изпозлват само от кралски или аристократични фамилии като знак на тяхното изключително превъзходство (в наши дни палтото от скъпа кожа на някоя знаменитост също изпълнява тази функция), но днес това правило в известна степен се демократизира.

Разделение на щита

Щитът е най-старата част на герба и главен носител на информацията, съдържаща се в него. В хералдиката страните на щита се определят не от положението на зрителя, а от това на този, който го държи. Поради тази причина хералдично ляво е всъщност дясно за зрителя и т.н..

В повечето случаи щитовете биват разделяни на множество полета. Това може да става по четири основни начина:

• разсичане с помощта на вертикални линии
• пресичане с помощта на хоризонтални линии
• скосяване отдясно с помощта на диагонални линии, започващи от горен десен хералдически ъгъл
• скосяване отляво с помощта на диагонални линии, започващи от горен ляв хералдически ъгъл
• разсичане с помощта на Анреевски кръст
• кръстообразно разсичане
• разсичане с помощта на шеврон
• вилообразно разсичане

Съставни части на герба

Гербът може да бъде изобразен в малка, средна или голяма (тържествена) форма. Малката форма на герба се състои само от щита. Средната форма на герб представлява изобразяване на щита, надшлемника и наметката. Голямата форма на герба включва в себе си всички хералдически атрибути - шлем и нашлемник, наметка, щитодръжци, мантия, корона и девиз. Ето и повече подробности за всеки от тези елементи:

Щит

Щитът е основната част на герба и главен носител на информацията, съдържаща се в него. Първоначално формата на хералдичния щит е повтаряла тази на реалния. Масовото разпространение на огнестрелното оръжие през 15-16 век обезсмислило използването му като средство за защита и това дало възможност на художниците да развихрят фантазията си и създадат щитове с най-причудливи форми. От тях девет се считат за основни - старофренски или нормански (триъгълна форма), испански, италиански (овален), френски, английски, византийски (кръгъл), германски, дамски (ромбоиден) и квадратен.

Шлем

Друг елемент на гербовете е шлемът. Той се поставя винаги над щита. В хералдиката навлиза към края на 13 век. До началото на 15 век формата му е копирала тази на реалния, но след 1430 година започнали да се употребяват така наречените "турнирни шлемове", отличаващи се с елегантността си. През 17 век във Франция херолдите разработват отделен тип шлемове за всяка аристократична титла. Тази система впоследствие е възприета в Англия, Испания, Португалия, с изключение на Германия.

Нашлемник

Често в средните и големи форми на гербовете върху шлемовете се поставят нашлемници. Появата им е свързана с рицарските турнири, където са се използвали като допълнителен знак, по който можело да бъде разпознат даден рицар от останалите участници. Нашлемниците били изработвани от рога, дърво, кожа, папирус и други леки материали и много често повтаряли изображението на щита.

Обикновено нашлемникът повтаря главното изображение от герба (спомагателен нашлемник), но е възможно да представлява и отделен знак (самостоятелен нашлемник).

Основните типове нашлемници са:

• рога - те биват волски (във формата на полумесец), бикови ( S-образни), еленски и кози;
• крила;
• пера - биват три вида - петелски, паунови и щраусови. Изобразяват се по едно, три, пет, или във вид на ветрило. Перата не трябва да излизат директно от шлема и затова винаги се показват от бурлет или зад корона;
• флагчета - изобразяват се в умален вид с квадратна или триъгълна форма. Те задължително трябва да имат гербовите цветове, а ако са повече от едно, се разполагат ветрилообразно;
• нехералдични фигури (естествени, изкуствени и фантастични);
• щитови (гербови) дъски - имат кръгла, шестоъгълна или ветрилообразна форма. Върху нея е възпроизведено изображението на щита. Краят и ъглите на тези дъски често са украсени с пискюли или пера;
• шапки.

Бурлет

Бурлетът (на френски:Burlette, английски:Wreath) e хералдически елемент, приличащ на венец от разноцветни тъкани, които се поставят над шлема и обикновено представляват преходно звено между шлема и нашлемника. Както наметката, така и бурлетът трябва да са оцветени в основните цветове на герба, като се следи правилото да се спазва последователността първата увивка да е в металически цвят, а втората - във цвят емайл. Обикновено бурлетът се състои от шест увивки.

Корона

Като елемент от герба короната навлиза в хералдиката през 15 век. Съществуват много разновидности на корони, като всяка от тях може да поставя над шлема, направо над щита или над мантията. Нейната роля в герба е да покаже титлата на гербопритежателя. Във връзка с тази ѝ роля можем да отделим няколко типа хералдически корони: императорски, кралски и княжески корони, които се изобразяват във владетелските и държавни гербове (а също и в гербовете на административните области) и символизират суверенитет; корони на маркизи, графове, виконти, барони; аристократически диадеми; тиари, митри и кардиналски шапки; стенни корони, съставени от крепостни кули и стени, използвани в местната, предимно градска хералдика.

Наметка

Освен с нашлемник често шлемът се украсява и с наметка. В хералдиката този елемент се появява през 14 век, но реалното му използване в практиката датира още от времето на Втория кръстоносен поход.

Според правилото външната и вътрешна страна на наметката трябва да бъдът оцветени съответно в емайл и метал. В повечето случаи това са основните цветове от щита, но не е задължително. Можем да обособим три типа наметки:

• с цели или назъбени краища - датират от 14 век;
• във формата на множество ленти - появяват се през 15 век и служат като доказателство за участие на гербопритежателя в множество кървави битки;
• във формата на растителни орнаменти - появяват се през 16 век, като художествена разновидност на предните два вида.

Наметката може да бъде украсена и като се използва кожа - хермелинова или кожа от катерица. Понякога наметката се покрива с фигури, "зашити" на горната страна на щита, друг път горната част на наметката се "осейва" с малки нехералдически фигури, например липови листа, звезди, сърца, кръстове и други.

Ако в герба се изпозлват два, три и повече шлемове, то тогава към всеки от тях трябва да има отделна наметка. Тя може да бъде оцветена не в два, а в четири цвята (особено, когато щитът е съставен от два герба). В този случай дясната страна от наметката се оцветява с цвета на най-дясната част на герба, а лявата - в цветовете на най-лявата част на герба.

Мантия

Мантията (mantling, lambrequin) присъства в големите форми на някои от гербовете. Тя е традиционна част от облеклото на монарсите и символ на тяхната върховна власт. В хералдиката навлиза през 17 век. Право на мантия имат само императорите, кралете, князете (принцовете) и херцозите. Изобразява се в златен (само за императорите) или пурпурен (за всички останали) плат, подшит с хермелинова подплата и пристегнат в горните си краища със златни шнурове, завършващи с пискюли. Понякога мантиите са увенчани с куполообразни шатри от същата материя. Те напомнят за времето, когато всеки участник в рицарските турнири е имал собствена шатра, в която да си почива и преоблича.

Щитодържатели

Щитодържателите представляват фигури, разположени от двете страни на щита, които го "поддържат". По правило щитодържците могат да бъдат хералдически животни - лъвове, орли, грифони, еднорози или човешки фигури - първобитни хора с дъбова препаска, ангели, светци или воини. В съвременната хералдика това правило търпи лека промяна. Например в много от държавните гербове на относително младите страни в Африка, Азия и Америка в ролята на щитодържци влизат най-характерните представители на местната фауна - кенгуру, щраус (в герба на Австралия), антилопи, тигри, зебри (в герба на Ботсвана). Когато в ролята на щитодръжци са изобразени ангели, то тогава те се наричат щитоносци, тъй като не са стъпили на постамента, а летят.

Няма ограничения относно правото на ползване на щитодържци в герба. Както и при девизите, така и тук те могат да бъдат сменяни по желание на гербопритежателя. По време на Руската империя, по канцеларски съображения е прието, че щитодържци могат да имат само представителите на висшата аристокрация.

Постамент

С терминът постамент се обозначава платформата, на която се поставят щитодръжците, щита и целия герб. Постаментът може да представлява хълм, поляна (като в герба на Нигерия), леден къс (като в герба на Исландия), декоративен платформа (като в герба на Швеция), планина, остров и други. Постаментът може да бъде и причудлива клонка, приличаща на излята чугунова решетка (като в герба на Царство България до 1947 година). Той не е задължителен елемент на герба. Често служи за "закрепване" на девизната лента. Щитодръжците винаги трябва да са "стъпили" на постамета, независимо от тяхната форма. Изключение правят само щитоносците, които "летят" във въздуха.

Девиз

Обикновено към герба се поставя и девиз. Той представлява кратко изречение, разположено около щита, чийто произход се крие в бойния вик, който изричали рицарите по време на участие в турнирните схватки. Първоначално се изписвали на латински или френски език, като най-разпространени. Впоследствие започнали да се използват всякакви езици. По правило цветът на буквите следва да съответства на основния метал от щита. Ето някои девизи от европейски гербове:

 

• "Съ нами Богъ" - девиз на Руската империя.
• "Gott mit uns" (на немски) - германски императорски девиз.
• "Dieu et mon droit" (на френски) "Бог и моето право" - девиз на Великобритания.
• "Je maintiendrai" (на френски) "Ще оцелея" - девиз на Холандия.
• "Nihil sine Deo" (на латински) "Нищо без Бога" - девиз на Кралство Румъния.
• "Dieu protege la France" (на френски) "Боже, пази Франция" - девиз на Кралство Франция.
• "Viribus unitis" (на латински) "С общи сили" - девиз на Австро-Унгария.
• "L'union fait la force" (на френски) "Обединението прави силата" - девиз на Белгия.

Oттук - и националния девиз на България

• "Съединението прави силата"

Видове хералдика

С развитието на хералдиката и появата на все по-нови и нови гербове, които символизират както държави, монарси, отделни личности, така и други институции, се оформят няколко вида хералдика:

Държавна и национална хералдика

Към държавната и национална хералдика спадат онези гербове, които символизират дадена държава, а в последствие и определена нация. Обикновено в основата на държавните гербове стоят печатите и личните гербове на техните владетели.

Владетелска хералдика

Родова и лична хералдика

Църковна хералдика

Местна херлдика

Корпоративна хералдика

---

Гербовете са били паспорти на хора и държави

Гербът е изображение върху платно, дъска, хартия или метал на отличителните знаци на някоя държава, династия, град, област или знатно семейство. Изборът на символ е бил практика от най-древни времена - шумерите си харесват орел с лъвска глава, египтяните - змията, атиняните предпочитат совата, а византийците - двуглавия орел. С появата на кръстоносците тези първични емблеми стават много по-сложни и тогава се ражда традицията на едно сложно изкуство - хералдиката, чийто изумителен плод е гербът. Именно като графично изображение с определена композиция, съдържаща строго определени елементи, подредени по установени правила, той се налага в цяла Западна Европа през ХI-ХIII в. като най-познатия и задължителен символ.

Мотивът за появата му е колкото прост, толкова и убедителен - обкованият в железарии рицар от петите до космите на главата си включително, комуто се виждали само очите през цепката на шлема, е трябвало да бъде разпознат по нещо, а по това нещо и той самият да различава приятелите от враговете си. И това нещо бил гербът, който се появил най-напред на щита, с който рицарят не се разделял и когато спял. Формата на щита предопределя и формата на първите гербове - в Англия те били кръгли, а във Франция - ромбоидни или сърцевидни. След щита гербът превзел всичко, създадено или ползвано от човека, за да се чувства най-умното земно създание и господар на по-низши от него по произход и ум Божи творения. Знаменитата емблема се кипри на парадния вход на рицарския замък, гордо стои на каретите, не се смущава, когато я извезат по бельото или я изрисуват по кухненската посуда.

Масовата психоза по герба в златните кръстоносни времена е обяснима и с неговата полезност. Неграмотните рицари по-лесно усвоявали картинките по гербовете, отколкото четмото и писмото. Гербът в ония времена бил нещо като паспорт, а възникналата цяла наука - хералдиката - първоначално тълкувала само неговата символика. По-късно хералдиката и нейните висши представители - херолдите, били издигнати от царе и монарси във висш статут. Тази наука почнала да определя какво да се включи в новите гербове, защото повторенията и сходствата със старите се смятали за позор. Монарсите определяли кой да бъде херолдмайстор и задачата му била да съхранява старите и да съставя новите гербове. Херолдмайсторите били най-образованите хора на своето време. Най-известният между тях бил Конрад Вюрцбургски, живял през втората половина на ХIII век. Той се прочул, че формулирал в стихове теоретичната хералдика.

Нямало нищо случайно в избора на формата, цвета или фигурите в герба. В зората на създаването му повечето от тях се избирали според повеленията на Господин Случая. Например през 1329 г. шотландският крал Робърт, преди да умре, извикал рицаря Дъглас Мрачния и му заповядал да отнесе сърцето му в Палестина. Рицарят обаче бил убит от маврите в Андалузия, стиснал стъкленицата със сърцето на покойния си господар. Родът на храбрия рицар включил в герба си сърце, увенчано с кралска корона и девиза: "Изпълни или умри!"

В рицарските гербове най-често се срещат кръстът или ръка с кръст, което подсказвало, че основателят на рода е участвал в кръстоносните походи. Сред животните предпочитали лъва, като символ на сила, смелост и великодушие, а също жерав и с камък, който пък олицетворявал бдителност.

През ХV век правото за разрешение и утвърждение на нов герб иззели монарсите, които създали специално ведомство Херолдия, което да се занимава с тази задача. Но още един век преди това почнали да се съставят сборници с гербове, най-старият от които бил Цюрихският от 1320 г. Историята на гербовете е по-добре описана и съхранена, отколкото историята на някои държави или държавици. След покоряването на Западна Европа гербът превзема и Източна, като през ХVII век се налага и в Русия. У нас препирните какъв да бъде държавният герб в последните години са характерни за страни без потомствена аристокрация. В Западна Европа смяната на елемент в герба или изборът на нов става след някакъв Апокалипсис.

---

Лъжеблагородник съчинява балканската хералдика

През ХII век, когато гербът покорил рицарския Запад, на Изток, на Балканите едва след два века започнали да се появяват първите царски, семейни или градски гербове. Хералдиката не била разпространена във Византийската империя, но неочакван тласък получила гербоманията с появата на Латинската империя. Покореното местно население за по-дълго могло да гледа и да осъзнава тайните на хералдиката. Разделянето на полуострова между Османската и Австроунгарската империя било следващият немаловажен детайл в развитието на тази традиция. Усилията на латините били продължени във владените от австрийците южнославянски държавици, докато ония, които били поробени от турците, така и не могли да се сдобият с гербове. Ислямът забранява използването на човешки и животински образи и рисуването им, което напълно обезсмисля създаването на какъвто и да е герб. А и в самата империя не се въвеждали гербове във вида, какъвто бил установен в Европа.

Истинска революция в балканската хералдика неочаквано се разразила в Дубровник, който бил единственият балкански град, останал свободен и отървал се от турско заробване. Извършил я един авантюрист - Петър Охмучевич, и то не заради някакви научни или възвишени интереси, а заради себе си - да го признаят за благородник. Той, като испански моряк, стигнал до Индия, воювал за завладяването на Португалия от Испания (1580 г.), а през 1588 г. се включил с ескадрата си "Classis illyrica" в похода на "Голямата армада" срещу Англия. Дон Педро (както наричали Петър в Испания) направил бляскава кариера и стигнал до адмиралски чин, но бил лишен от почестите и благата, които получавали къде-къде по-незначителни хорица, които обаче се били родили като благородници.

Ето защо старият морски вълк се захванал с всички сили да измисли свое "благородническо" потекло, като "изнамерил" някакъв си свой прапраблагороден дядо Хрельо Охмучевич, който някога при сръбския княз Душан владял Костур. Дон Педро изчислил, че въпросният Хрельо живял 13 поколения преди това и за да бъде измислицата съвсем реална, построил църква "Св. Ероним", в която направили лъжлив гроб, в който уж бил погребан въпросният Хрельо. От 1580 г. дон Педро почнал да изготвя фалшификати на всички необходими документи, с които да докаже знатния си произход и след това да се сдобие с мечтания герб.

Накрая, за да се увенчаят усилията му с неоспорим успех, той започнал да измисля и съставя гербове на своите знатни "предци", като за по-убедително ги събрал в една книга, гербовник, наречен Илирийски, както правели на Запад. За да не се усъмнят в тази фалшификация, Петър Охмучевич сложил дата на гербовника си 1340 г., а за още по-достоверно разпространявал навсякъде лъжата, че този сборник бил открит между книгите в Света гора. Гербовникът на стария морски разбойник бил направен изкусно, още повече че за негов първообраз послужил гербовникът на немеца Виргилий Солис от 1555 г.

Със събраните документи и с гербовника той се явил в Неапол, където през 1594 г. тамошният кралски съвет му издал документ за благороден произход. Успехът в Неапол окуражил новоизпечения благородник и след две години бил признат и в Испания за потомък на знатен род, като му дали титлата "дон". Тъй късметът прилетял и ощастливил сръчния славянин и за това сигурно помогнали двете крила, които нарисувал в собствения си герб.

Съдбата на неговия гербовник, в който освен гербове на негови роднини имало и гербове на държави и градове, днес е неизвестна. Предполага се, че оригиналът е пропаднал в Неапол. Но останали много преписи, които се разпространявали от ръка на ръка и послужили на следващите съставители на гербовници, които са стигнали днес до нас. Колкото за дон Педро, последното, което може да се каже за него, е, че умрял в Лисабон през 1599 г.

Един черногорски и няколко сръбски герба от по-ново време представляват особен интерес за нас. Най-напред става въпрос за черногорския крал Никола I Петрович-Негош (1860 - 1921), дядо на българската царица Йоанна. Малък щит в зелено и червено с бягащ лъв е в неговия център. Останалите елементи също са характерни и не са някакво изключение - двуглавият орел е заимстван от византийския герб, а хермелиновата мантия и короната в случая са задължителни. За крал той се провъзгласил през 1910 г., но през 1918 г. бил детрониран, за да може Черна гора да се присъедини към Сърбия. До смъртта си бившият черногорски крал разчитал на своя зет - италианския крал Виктор-Емануил III.

Любопитни за нас са и двата сръбски герба - на владетелските династии на Обреновичите и Караджорджевичите, които също не блестят с нещо ново, неизползвано дотогава в хералдиката. Гербът на Обреновичите е и герб на злополучния сръбски крал Милан, който загуби войната с българите при Сливница, абдикира през 1889 и завършва безславно живота си 12 години след това във Виена. Син му Александър, който го наследява на сръбския престол, е убит с любовницата си Драга от група офицери, членуващи в тайната организация "Црна рука", през нощта на 29 май 1903 г. в Белград. Драматичното събитие разплакало нашите прабаби със своевременно написания и издаден роман у нас в същата година, който се продавал по будките на брошури и конкурирал "Мъртвите сибирски полета".

Гербът на Караджорджевичите е търпял различни промени, като тук репродуцираме последната му метаморфоза, когато е държавен герб на Югославското кралство. Първият крал на това кралство на сърби, хървати и др. - Александър I, е убит в Марсилия на 9 октомври 1934 г. от Владо Черноземски, заради терора на сърбите в Македония.

Темата за балканските гербове е любопитна за всяка една от страните, но не и за хералдиката, защото южните славяни са последните във веригата Западна Европа - Полша - Русия. Преди тях другите по-европейски държави изтеглили по-големите късмети, а за балканците останало утешението, че поне са се добрали до хералдиката.

---

Първото сведение за български герб е от края на XIV век. Арабски пътешественик, преминал през столицата решение - данните са за златен лъв върху червено поле, винаги изобразени върху щит, най-често германски или испански, с царска корона над щита. В продължение на триста години българският герб е включван към големия герб на Унгария, по-късно на Австрия и Австро-Унгарската империя. Лъвове и двуглав орел присъстват в герба на графовете Пеячевич, български благородници от рода на Георги Пеячевич, един от ръководителите на Чипровското въстание против турците (1688 г.), произведен в австрийски барон от император Карл VI за бойните му заслуги по време на австро-унгарските войни.

Редно е да споменем и две карти от XVIII в., върху които е изобразен българският герб, представящ бягащо куче, както и картата на Винченцо Коронели, на която върху щит е представен изправен на задните си крака коронован лъв в ход на дясно с шестолъчна звезда зад главата и полумесец в долния десен ъгъл.

В европейската литература от края на XIV до началото на ХIХ в. символиката на държавния герб на Средновековна България се свързва с изображението на лъв върху коронован щит.

Първата градска емблема в Следосвобожденска България, вероятно, е варненската (1880 г.), но първият официално утвърден герб е този на София (1900 г.). Софийският герб задава модела, по-който впоследствие се проектират много от българските градски емблеми. Той е четириделен, с наложен герб, и е изпълнен с природни и архитектурни елементи. Тези фигури и композиция, обаче са неприемливи от хералдическа гледна точка. Така се поставя началото и се налага една хералдически неправилна тенденция в градското герботворчество, според която гербът трябва да представя културно-историческото наследство, географското положение, а в последствие и стопанския профил на селището.

---

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B5%...%B8%D0%BA%D0%B0

http://en.wikipedia.org/wiki/Heraldry

http://fr.wikipedia.org/wiki/H%C3%A9raldique

http://www.excurs.ru/

http://geraldika.ru/

http://heraldika-bg.org/

http://nobilitybg.blog.com/

 

Редактирано Май 4, 2018 от ISTORIK

[Доктора]

Предполагам, че Историк явно е ползвал някакви европейски източници за тая статия. Обаче има доста грешки и исторически разминавания. Гербовете не са се появили през 10 век, а много по-рано. Да вземем например герба на Византия - Христовия монограм или орела като герб на Римските легиони. За последния проф. Петер Юхас (Унгария) счита, че е заимстван от древните българи или от персите. Същият автор твърди, че родовия тотемен знак на българския царски (императорски или кански) род Дуло е именно орела (на старобългарски или маджарски Турул). Такъв е бил гербът на кан Атила и потомъкът му кан Аспарух (виж студията ми във форума за граба на кан Аспарух!). Хералдичния знак на Дуло е трилистната палмета, векове по-късно заимствана през 12 в. от френските крале и известна като "бурбонска лилия"! Не е обяснено детайлно значението на отделните видове щитове, което е много важно, защото именно те са основа на герба. Например за български герб би трябвало според каноните на хералдиката да се използва или кръгъл щит или френски щит, които са символ на най-древна държавност. В сегашния герб на Република България е използван некомпетентно (или нарочно) украсен немски щит, което означава "васална държава"! Някои май искат да сме точно такива, ама ще ударят на камък - така го виждам в скоро време!!!.......Българският девиз: "СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА", не идва от европейска държава, както е посочено, а това е именно девиза и завета на кан Кубрат със снопа пръчки, които той дава на синовете си. Ако анализираме по-нататък, това е завет да възстановят империята на кан Атила, което обаче не се осъществява, въпреки че синовете на кан Кубрат изпълняват точно инструкцийте на баща си! Това е една отделна тема, която ще развия по-нататък тук във форума! Надявам се да имам сериозни опоненти; иначе няма да е интересно!

[T.Jonchev]

Докторе, нима сериозно вярваш, че приказката за снопа пръчки има нещо общо с Кубрат?

[Доктора]

Докторе, нима сериозно вярваш, че приказката за снопа пръчки има нещо общо с Кубрат?

Е, може кан Кубрат да не е точно първия "фашист" (от латинското "фашио" снопа пръчки на ликторите от римските легиони), но със сигурност е направил този Завет към синовете си! Дълбоко съм убеден, че това е призив за възстановяване империята на българския кан Атила от рода Дуло! Разполагам с някои малко известни сведения по този въпрос и както казах ще ги развия в отделна тема когато съм готов с материала! Работи се по въпроса!

[ISTORIK]

Снопът с пръчки на римските ликтори не се ли казваше "фаши" ("fascii")?

[Доктора]

Снопът с пръчки на римските ликтори не се ли казваше "фаши" ("fascii")?

Е оттам идва и думата "фашизъм" (става дума за италианския фашизъм и Бенито Мусолини). Снопът пръчки за наказания, в който е втъкната ликторската секира е символ на единство, правосъдие и дисциплина! На времето когато някой легион се провини или избяга от бойното поле или извърши предателство спрямо този легион се прилагало най-строгото наказание - "децимация", т.е. пред строя ликторите отброявали всеки десети войник и го обезглавявали на дръвник за назидание на останалите! Ликторите - това са съдиите изпълнители на римските легиони, които съвмещават в едно съдия и палач! Това е една от причините за желязната дисциплина и непобедимост на римските легиони. Нека не забравяме, че гръбнакът на тези легиони са били траките, които са служели там в цяла Европа! През средновековието подобна тактика са използвали и монголските войски на Чингизхан, които са били победени безапелационно единствено от българите (във Волжка България при първото им нахлуване и на Дунава, при въстанието на боляринът Ивайло, станал по-късно цар на България)!

[Ishamael]

Абе, вие учили ли сте история бе Докторе? Снопът с пръчки е мит, измислен за Аспарух през 19ти век от наши историци....Всъщност, тази история се разказва за половината племена в Европа...нека бъдем маааалко по сериозни! Иначе статията за хералдиката е супер!

Иначе ти пак изкара че света взаимства от нас!!! Абсурд! Какви орли за гербове какви щуротии? Тотемите са си тотеми, гербовете са си гербове!!! Освен това, до 13ти век Византия няма герб! Едва Палеолозите въвеждат двуглавия орел! Френската лилия едва ли е дошла от знака на Тангра, още повече, не е ясно дали Тангра е бог на Българите, тъй като името му се среща само на един надпис, и то между бог и Тангра има доста неясни думи...а господин Златарски е решил да улесни хората като ги събере...Хайде стига сме се осланяли на теории от преди 100 години! Не може Българската Историческа Мисъл да повтаря едни и същи теории от времето на Паисий! Още малко и в Троянската война ще сме участвали, понеже Калоян бил казал така на Балдуин, който му обяснявал как Кръстоносците, като наследници на Рим, са наследници на Троя.....

[Galahad]

Появата на гербовете и близките до тях символи можем да свържем с армията и мини-държавите. Малките държавици в различна комбинация често воювали помежду си и символите по щитовете улеснявали войниците дасе ориентират кои при поредната война този път са от техните и кои от другите:

Често пъти това е някакъв символ имащ някакво значение за съответната държавица - шлем, колело, костенурка.... Но в античността Рим обединява Европа в една държава преди между отделните държави да се установят достатъчно трайни връзки.

През средновековието обаче в Европа се знае кой кой е - няма хепирбореи, великани ... поне в границите на вече добре познатия стар материк. Но в един момент Европа се оказва разпокъсана на дребни феодални държавици. Армиите са добре екипирани и то дотолкова, че желязото покрива изцяло човешкото тяло. Тъй че е било необходимо по някакъв начин да се разпознава кой кой е. И отново дошла модата на гербовете. За разцвета на гербовете много допринесли турнирите. Там вече са и херолдите - тръбачи, съдии и експерти по турнирите. Херолдите трябвало да познават гербовете, така както днешен футболен съдия трябва да разпознава играчите от двата отбора, чийто мач ръководи. И след като се появили и специалисти по гербовете, материята вече се стандартизирала.

Та къде сме ние.

На античните тракийски монети (напомням, че никога не е имало македонски народ, а македоните са само подразделение на траките едони) изобразяваните символи са лъв, арел, звезда, секира. Гръцките полиси по бълг. черноморие също слагали на своите монети определени символи - на Месемврийските се слагали да речем шлем.

Рим покорил Балканите и донесъл своите символи. И макар всички да се сещат за знамената с орли и щитовете с мълнии, рим няма герб в строгия смисъл на думата. С въвеждането на култа към императора неговия образ се носел на монетите, поставял се в храмовете, а негови изображения се носели от армията. Разбира се войсковите части пак си имали свои знаци - тъй да се каже систематизирани и каталогизирани. А селищата пак си имали свои любими символи.

Често се говори, че прабълг. родове са имали тотеми и дори когато въображението се развихри знакът IYI става ту символ на бог Тангра, ту на династията Дуло. Най-вероятно е имало някакви родови символи, но това определено е далеч от гербовете в познатия ни смисъл. Най-общо казано нещата опират до предположенията. технически погледнато за І царство гербът и нямал толкова голямо значение - това била обширна империя, с голяма армия и голям военно-бюрократичен апарат.

Процесите на феодална разпокъсаност естествено засягат и бълг. земи, но процъфтяването на хералдиката идва по време на залеза на ІІ царство. Тъй че на практика бълг. герб от гербовниците се появява след края на държавата. Но определени знаци, дори може да ги наречем гербове се появяват по монетите, облеклото - като лъвове и орли. На печат има сходно изображение с това от Калояновия пръстен. Но по-слабото застъпване на турнирите на изток и по-малкото закриване на лицето от шлема като че ли направили интереса към гербовете доста по-малък.

С края на феодалната разпокъсаност обаче традицията с гербовете са запазила, а заради успешната колониална политика на евр. държави, тя се пренесла в целия свят.

[RIZAR]

На античните тракийски монети (напомням, че никога не е имало македонски народ, а македоните са само подразделение на траките едони)

Поклон ,Галахад!!!!Божо, ряпа да яде!!!

Толкова всеизвестното градче Филипи бил тракийски град,а пък св.Ап.Павел проповядвал на МАКЕДОНЦИТЕ и им казвал скити.

Още по "македонски " е град Солун , който бил населен според проф.Й.Иванов от траки и елини,по късно и евреи ,които през 20-ти век били най-многобройни ,направили "младотурската" революция,която май не е турска и избили всички арменци,които им пречели на търговията,но това е друга тема.

[Ishamael]

За български герб през първото царство е трудно да се приказва....Конската опашка и след това хоругвите носени като бойни знамена, не са гербове. Колкото до гръцките щитове, които показваш по-горе, само спартанците са имали еднаква картинка на тях, и това е буквата "ламбда" (Л), която била начална за думата Лакедемон, както те наричали града си. Иначе всеки хоплит изобразявал някакъв символ, който характеризирал него, или рода му, или плашел врага. За справка Илияда, Енеида и Тиванската епопея, гърците придавали огромно значение на образите върху всеки отделен щит на своите герои.

[Galahad]

За български герб през първото царство е трудно да се приказва....Конската опашка и след това хоругвите носени като бойни знамена, не са гербове. Колкото до гръцките щитове, които показваш по-горе, само спартанците са имали еднаква картинка на тях, и това е буквата "ламбда" (Л), която била начална за думата Лакедемон, както те наричали града си. Иначе всеки хоплит изобразявал някакъв символ, който характеризирал него, или рода му, или плашел врага. За справка Илияда, Енеида и Тиванската епопея, гърците придавали огромно значение на образите върху всеки отделен щит на своите герои.

Знамената, гербовете - те са служели при сражения да се ориентират кои са техните. Конската опашка, римските орли, които са носени като знамена - те все са с такова предназначение.

Иначе технически погледнато и през средновековието по същество гербът е някакъв символ, който характеризирал него, или рода му, или плашел врага. Развитието на гербовите изображения просперира в минидържавиците. Гербовата традиция обаче се развива през Средновековието. Затова и често гербовете ги свързваме като форма с типа на характерните за средновековието щитове, а не да речем с римските щитове с правоъг. форма и мълнии - нищо, че иначе друдвния Рим е оказал голямо влияние върху средновековната култура.

[Доктора]

Абе, вие учили ли сте история бе Докторе? Снопът с пръчки е мит, измислен за Аспарух през 19ти век от наши историци....Всъщност, тази история се разказва за половината племена в Европа...нека бъдем маааалко по сериозни! Иначе статията за хералдиката е супер!

Не може Българската Историческа Мисъл да повтаря едни и същи теории от времето на Паисий! Още малко и в Троянската война ще сме участвали, понеже Калоян бил казал така на Балдуин, който му обяснявал как Кръстоносците, като наследници на Рим, са наследници на Троя.....

Аз вярвам в митовете; и Шлиман е вярвал в тях - за това откри Троя! Има и по-сериозни доказателства, че българите са участвали в Троянската война и то от двете страни! Прочети хрониката на Йоан Малала и двете старинни версии на "Троянска повест", а също и историята на поп Йовчо Попниколов от Трявна "Летопис и родословие" (той е ползвал книги от библиотеката на Търновския църковен архив, част от който е унищожен от гръцкия владика Иларион!)!

[Ishamael]

Е дай боже новия Шлиман да е Българин та пак да станем известни...проблема на нам Българите, е че страдаме от синдрома "Македонщина" като всяко друго политическо джудже.....

[T.Jonchev]

Кагато се казва, че ап. Павел проповядвал на македонците, не се визират съплеменниците на Александър, а жителите на римската провинция Македония, която към времето на въпросния апостол е имала вече над 200 години собствена история.

[Доктора]

Кагато се казва, че ап. Павел проповядвал на македонците, не се визират съплеменниците на Александър, а жителите на римската провинция Македония, която към времето на въпросния апостол е имала вече над 200 години собствена история.

Между българи и македонци няма никаква разлика - прочетете двата материала във форума по този въпрос "Народността на старите македонци" на проф. Веселин Бешевлиев и на д-р Ганчо Ценов (в раздела "Антична българска история").

[T.Jonchev]

Дали между българи и македонци като етнически характеристики има разлика или пък не, в случая не е от значение. Става дума за население на римска провинция, което може да бъде от всевъзможни етноси и да се нарича "македонци" по същия начин по който са наречени "коринтяни" жителите на Коринт в послание на същия апостол - независимо от това, че в Коринт са живели по това време гърци, римляни и пр. хора.

[RIZAR]

За Македония 200г. са като един ден и един ден е като 200г.

[Galahad]

Има и по-сериозни доказателства, че българите са участвали в Троянската война и то от двете страни! Прочети хрониката на Йоан Малала и двете старинни версии на "Троянска повест", а също и историята на поп Йовчо Попниколов от Трявна "Летопис и родословие" (той е ползвал книги от библиотеката на Търновския църковен архив, част от който е унищожен от гръцкия владика Иларион!)!

Траките са участвали в Троян. война, което за автохонците е достатъчно, за да твърдят, че щом те са българи, значи са участвали българите. Но самите българи, най-вероятно не са. Но ако ви е интересно защото интерполаторите на Малала и Цецес прокарват това, може да пуснем отделна тема. Не е пропаганда, просто грешка.

[Доктора]

Траките са участвали в Троян. война, което за автохонците е достатъчно, за да твърдят, че щом те са българи, значи са участвали българите. Но самите българи, най-вероятно не са. Но ако ви е интересно защото интерполаторите на Малала и Цецес прокарват това, може да пуснем отделна тема. Не е пропаганда, просто грешка.

Ето ви нещо за българите и Троянската война от историка Стефан Чурешки, когото познавам лично и считам че е сириозен специалист! Той написа и една великолепна книжка за марксистко-ленинските сбърканяшки постулати и комунистическите фалшификации на българската история! Ето и статията: ____________________________.htm

Поп Йовчо Попниколов от Трявна в своята хроника "Летопис и родословие", която е правена по Търновските църковни архиви (от времето на Второто българско царство), в списъка на царете съобщава за двама български владетели на Троя! Между другото троянците са от тракийското племе дардани! Йоан Малала и Цеца са били абсолютно прави в това което пишат! Разполагам с оригиналните текстове на техните хроники!

[RIZAR]

Докторе ,забрави и мъртъв за тях да възкръсне пак няма да повярват.

Галахад , ако за ония елински дърдорковци малала и тралала им е било изгодно да нарекат българите троянци,то колко по -изгодно е за някой да праща братята си "бугари во Африка''. и за големите играчи да изкарат от нафталина тюркската теория за българите.

По важно ,че все повече истински историци патриоти откриват истината за българската история,а тюркофилите от ден на ден намаляват и ще отидат при "ханчетата " си.Скоро очаквам и ак.Васил Гюзелев да се откаже тъпата си теория за късните ханчета и Покръстване,вече има симптоми за това.Наскоро прие ,че апостол Павел не е бил във селцето Филипи ,а във истинския град Филипи-Пловдив.Така,че всяко нещо с времето си.

Та който иска да разбере българската история да не си губи времето с измислените хроники от разни купени лъжци,а да седне и прочете философия на историята-като почне от философията на Херодот,мине през Августин,хроникьорите,.....през Хегел и сие та до марксистко -лениниската история с по новия вариант нато- глобализъм тогава ще разбере как се "раждат" нации,как се прекръстват нации без никой да ги пита,ако се опънат -бой,защо едни нации пищат историите на други и т.н.

Тогава да седне и да направи не само количествен ,но и качествен анализ на изворовите данни и да говори за ханчета ,чалми и ококорени дръпнати очички и т.н. тюркски простотии.

Въобще българската истор. наука ми прилича на Юстин II , който толкова много се предоверил и уповавал на тюрките и започнал война срещу персите ,които такъв бой хвърлили на Византия,че тя след 50г.изгубва 2/3 от територииите си и се оказва с лице с лице пред мюсюлманската смъртна прегръдка.

Няма да доведе до никъде тази тюркофилия,която скоро може да се окаже пагубна за съществуването на българския народ.

[Galahad]

Ето ви нещо за българите и Троянската война от историка Стефан Чурешки, когото познавам лично и считам че е сириозен специалист!

Документа нещо не се отваря хубаво, ама в написаното не видях нищо сериозно. Позовава се на разни извадки от балканския доайен на ментата - "Веда соловена", а останалото е словестна еквилибристика. Ахил си е от елините, племето му е от Фтия. И в интерес на истината воюва срещу траките, които помагат на троянците. Няма как един българин, като най-автохонен тракиец да воюва срещу другите тракийци помагайки на гърците, нали?

Поп Йовчо Попниколов от Трявна в своята хроника "Летопис и родословие", която е правена по Търновските църковни архиви

Когато той е писал своята хроника, въпросните архиви са били станали вече разпал за печката на гръцките търн. владици.

Разполагам с оригиналните текстове на техните хроники!

Чудесно откритие. Защото до сега са ползвани преписи, при това при Малала са и сравнително късни, при това с интерполации, като тази, че Ахил бил българин.

Галахад , ако за ония елински дърдорковци малала и тралала им е било изгодно да нарекат българите троянци

Малала и Цецес не наричат българите троянци, а наричат българи мирмидонците, дето са си гъпци от Фтия. Пък Мирмидонците начело с Ахил са воювали с троянците и автохонните траки.

Скоро очаквам и ак.Васил Гюзелев да се откаже тъпата си теория за късните ханчета и Покръстване,вече има симптоми за това.

Много ме съмнява.

Наскоро прие ,че апостол Павел не е бил във селцето Филипи ,а във истинския град Филипи-Пловдив.Така,че всяко нещо с времето си.

Значи е зарязана една такава автохонна люлка като Филипи и се е отишло към гърчеещия се от автохонно време Пловдив.

Докторе ,забрави и мъртъв за тях да възкръсне пак няма да повярват.

Ето и подходящ контрааргумент - Нострадамус казва, че Фердананд (дедото на сегашното НВ) е щял да тръгне срещу Мирмидон, а пък тове е земята на Ахил.

Няма да доведе до никъде тази тюркофилия,която скоро може да се окаже пагубна за съществуването на българския народ.

Това че прабългарите не са тарки няма нищо общо с това, че днес сме си избрали да ни управлява тройна коалиция. Защо си мислиш, че ако виз. императори се бяха обявили за автохонни тракийци и пак са продължили да се опират на тюркски наемници положението е щяло да е друго?

[RIZAR]

Ето и подходящ контрааргумент - Нострадамус казва, че Фердананд (дедото на сегашното НВ) е щял да тръгне срещу Мирмидон, а пък тове е земята на Ахил.

Това нещастно австронемско агентче няма държава с която да не воювал,по времето пък на СКГ /1944/,е той бил малко отроче още, успешно воюваме и срещу целия свят и Марс,това все благодарение мъдрата политика на татенцето и дедото.

Мирмидонците са наемници, купени от елините,войската име е съставена от самите траки,т.е. те са предатели спрямо собствения си народ , както днешните тюркофилчета .

Както великата Осм. империя става "велика" благодарение на "потурнаците" ромеи и българи ,с помощта на войските на "християнските" съюзници ,така и елините станаха господари на Троя,благодарение на отродниците на троянците,мирмидонците.

Така и сегашните играчи на световната сцена "бъзикат" българите ,като на изборите вместо някоя русокоса българка показват по световните новини ,последната катунарка със шалвари.

Пак ти казвам ,че не ти или някой друг умник определя по изворови данни ,какви са българите ,а каквото спуснат от горе "БИГ БРАДЪРИТЕ" това се казва за произхода им. .

Още като започнах да пускам постове съобщих ,че -

братя Шкорпил,Иричек-Миричек ,Шафариковци и прочие Успенски-калпротовци и Златарчета са имали задача да унищожат и скрият истинския произход на българите.

Българското Военно министерство,за разлика от сегашното MSM/мъже които спят с мъже/ е имало доблестта да възложи на някои свои хора да разбере къде е истината-Й.Иванов,Б.Филов и Ганчо Ценов блестящо си изпълниха задачата.Затова и Ганчо Ценов всички го "обиждат" с думата "патриот".Друг е въпроса ,че някои не успяха да се справят както тях,а след В.С.В. започна да властва Политическата история ,която само в рамките на Съветския съюз промени имената и историята на над 100 народа и така и до днес.

Днес брадърите Глобалисти пращат платени минтифили по чукарите на планините по 4-рите краища на света да търсят българите под дърво и камък .

В основната си част те никога не са се местели ,а като са ги преместели се е обръщал хода на Световната история.

Така,че тюркоханските простотии си ги запази ,когато отидеш някъде на командировка да се хвалиш с кой неандерталец си роднина и откъде двамата сте паднали от Марс.

[Доктора]

1. Документа нещо не се отваря хубаво, ама в написаното не видях нищо сериозно. Позовава се на разни извадки от балканския доайен на ментата - "Веда соловена", а останалото е словестна еквилибристика. Ахил си е от елините, племето му е от Фтия. И в интерес на истината воюва срещу траките, които помагат на троянците. Няма как един българин, като най-автохонен тракиец да воюва срещу другите тракийци помагайки на гърците, нали?

2. Когато той е писал своята хроника, въпросните архиви са били станали вече разпал за печката на гръцките търн. владици.

Чудесно откритие. Защото до сега са ползвани преписи, при това при Малала са и сравнително късни, при това с интерполации, като тази, че Ахил бил българин.

3. Малала и Цецес не наричат българите троянци, а наричат българи мирмидонците, дето са си гъпци от Фтия. Пък Мирмидонците начело с Ахил са воювали с троянците и автохонните траки.

1. "Веда Словена" е менте най-вече за масоните! Когато д-р Иван Шишманов "доказва" , че епосът уж бил късен фалшификат, веднага получава по-висока степен в масонската ложа в която членува! Без коментар!....

2. Ти извинявай да не си бил в предишния си живот библиотекар на Патриарх Евтимий, за да знаеш колко точно ръкописа и книги е съдържала неговата библиотека и дали са били на едно място?!? Гръцкия владика Иларион изгаря част от откритата патриаршеска библиотека в 1825 г., а поп Йовчо Попниколов започва да пише хрониките си още към края на 18-ти и началото на 19 век! В периода 1800-1802 г. учи в Букурещ (изучавал е гръцки хроники), а също е имал контакти с манастири от Молдова, Света Гора (Зографския манастир) и Търново. Това е което се знае, а което не се знае за нашия безценен хронист можем само да гадаем!

3. Това че Ахил е воювал с траки и троянци (което е едно и също) нищо не значи! Освен това се спомена, че той е скит от Малка Скития (Добруджа), а не грък! Дори и във филма със Брад Пит, сценаристите, които все пак са проучили историята, бяха подчертали негативното отношение и презрение на Ахил и хората му към гърците и цар Менелай! Той си е бил чист наемник воюващ за собствена изгода; е , накрая си го е получил от съдбата!

Като казах оригинални текстове, не съм имал предвид някакви пожълтели папируси, а публикации на оригиналните текстове от началото на миналия век (без разни комунистически редакции)! При това ги имам в поне два преписвачески варианта, което е доста интересно, защото има разлика в текстовете (на старобългарски са)! Между другото най-стария препис на "Илиадата" се съхранява в Москва и е открит сравнително наскоро. Това е копие от личната библиотека на цар Иван Грозни (Страшни), която беше открита преди няколко години в катакомбите под Кремъл. Направиха съобщение тогава, че е открита запечатана стая с неизвестен брой томове, ръкописи и старопечатни книги от 16 в. (някои от тях много древни), запечатани в дъбови сандъци с восък и чудесно запазени, тъй като в катакомбите въздухът е много сух и температурата е постоянна! Там има и български книги от Волжка България (след разбиването на Казан от русите през 1552 г. руснаците изземват и пренасят 14 кораба по р. Волга със български съкровища от столицата Казан!)! Тези книги обаче не се коментират в научните кръгове, а специално българските едва ли ще видят скоро бял свят! Нашите тука бетонни глави от БАН въобще не се интересуват от подобни проблеми, както не се интересуват от горбовете на кан Алцек и 150 български благородници открити в Северна Италия, заедно с цели селища построени от тях (Бояно, Исерния и Цепино), близки като градеж и архитектура до Плиска и Преслав и показания тук от Иванчо български древен град в Румъния!

[RIZAR]

Докторе ,има и още нещо не забравяй ,че до ср. на 18-ти век повече от половината манастири на Атон са български -там има запазени доста неща и именно оттях е взел Паисий и Спиридон,особенно това ,че Юстиниан е българин.

Тук голямо значение има и крещящата липса за историята на тракийците.Да не говорим ,че на запад само немците още си мислят ,че готите са немци....е и нашите лингивисто-белетристи.

Като казвам липса мога да се аргументирам-

1.Дио Хризостом има книга -"Гетика" - липсва -унищожена

2.История на Македония от Хераклит

3.Мемоарите на Траян-тук се описват войните срещу гетите

3.История на Битиния

4.Секретаря на 4 императори/траки/-Клавдий Естений-секретар при Диоклециан ,Максимин Дака,Галерий и Св.Консантин е достатъчно квалифициран да опише историите им но също е "изгубен".

5.Страбоновата география току стига до главите за Тракия,Македония и Скития и хоп ги няма

6.Романа на ЙордаН стига точно до там автора да се опита да каже за произхода на Константин-искал е да каже ,че и той е гот,но е замълчал во веки,по точно унищожили са го во веки

7.Книгите с историята на Никифор Калист -18 ная брой също ги хванала липсата

и още много ,много...

Александровото Четириевангелие откраднато от пиратите не на Дрейк разбира се и до днес стои в Лондон....

А за масона Иван Шишманов ,какво да кажем освен ,че неговия мним прапра дядо Иван Шишман е предал България на турците без един бой.....

За италианските българи мога да кажа ,ЧЕ СА БИЛИ ХРИСТИЯНИ и отиват с кръстовете и с особенната си почит към Св.Андрей-сещате се той къде проповядвал-Скития.А ко те пък са християни ,падат и последните фалшификации за мнимото късно покръстване.....

[Доктора]

За български герб през първото царство е трудно да се приказва....Конската опашка и след това хоругвите носени като бойни знамена, не са гербове. Колкото до гръцките щитове, които показваш по-горе, само спартанците са имали еднаква картинка на тях, и това е буквата "ламбда" (Л), която била начална за думата Лакедемон, както те наричали града си. Иначе всеки хоплит изобразявал някакъв символ, който характеризирал него, или рода му, или плашел врага. За справка Илияда, Енеида и Тиванската епопея, гърците придавали огромно значение на образите върху всеки отделен щит на своите герои.

Извинявай, но тука се изказа неподготвен - направо скочи гол в тръните! В три реда написа хиляда глупости и неверни неща! Тия понятия Първо, Второ, Трето българско царство са пълна измишльотина - НЕКА ДА ГОВОРИМ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ИМПЕРИИ И ЗА ТЕХНИТЕ СИМВОЛИ И ГЕРБОВЕ! Аз например разполагам с цял куп такива, някои от тези символи са още отпреди Потопа (свастиката например)!

Ето например някои такива български гербове, символи и хералдични знаци, откривани по шевици, изображения, оръжие, златни съдове, коланни апликации, облицовъчни плочи в дворците в Плиска и Преслав и различни предмети. Специално обръщам внимание на хералдичния знак на рода Дуло - трилистника или трилистна палмета (откриван е в погребенията на кан Кубрат, кан Аспарух, на монети от времето на Авитохол - император Канишка [Кан-Ишка], тамги и др.)! Обърнете внимание на заглавните букви от средновековни български книги в "тератологичен стил" - трилистникът отново присъства отчетливо в опашките на змейовете; интересен е грифонът от Фанагория (столицата на Старата Велика България) от 3 век пр. Хр.; имам и някои изображения и гербове още от кимерийско време (8 в. пр. Хр., че и по-древни):