Българските гимназисти знаят много, но могат малко

[ISTORIK]

Българските гимназисти знаят много, но могат малко.

Страната заема последните места в световно проучване.

в-к "Дневник"

Силната страна на българските ученици, които завършват основно образование, е теорията, но - за сметка на практическото приложение на знанията. Този е един от основните изводи на международното проучване PISA 2006 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. То оценява придобитите компетентности в обучението по природни науки.

"Изключително ниски са резултатите на нашите учениците при прилагането на усвоените знания, в сравнение с останалите страни и това трябва да се промени", коментира националният координатор на проучването Светла Петрова. По думите й, по-лошо е положението при момчетата, които са изпреварени значително от момичетата в тази възраст.

Проучването обхваща 400 хил. деца между 15 и 16 години и техните родители в 57 държави. Това е възрастта, в която почти навсякъде приключва задължителният етап на образование. В България са изпитани 4600 ученици от 181 училища. Максималният брой точки, които може да получи едно дете, е 700, а за средна оценка са приети 500 точки. На осмокласниците са възлагани задачи да определят научни проблеми, да обяснят процес или явление или да използват наученото за съставянето на аргументирано заключение.

България е на 42-ро място в света със средна стойност от 434 точки. Показателите на момичетата са с около 20 точки по-високи. Челните места са за Финландия, Китай, Канада, Естония, Япония, Унгария и Чехия.

Според анализите от изследването общообразователните училища и професионалните гимназии у нас имат осезаемо по-ниски резултати от профилираните (езикови, природо-математически, финансови). Първите се нареждат далеч под средното ниво в света със средно 415 точки. За сметка на това, профилираните са над средното с 531 точки.

Анализът показва, че в държавите, където има стандартизирано външно оценяване, учениците изкарват с около 38 точки повече. Според министерството на образованието въвеждането на външно оценяване в 4-и, 5-и, 6-и и 7-ми клас, както и делегираните бюджети ще отлепят България от дъното на таблицата след няколко години.

Към негативните аспекти от анализа експертите нареждат и факта, че у нас семейната среда оказва много силно влияние върху постиженията на децата. Учениците от богати и образовани семейства имат средно със 137 точки повече от децата на бедни и необразовани родители.

Четвъртокласниците в България обаче се представят значително по-добре в четенето, отколкото завършващите основно образование. Те заемат десето място сред 45 държави. Това сочат данните от паралелното проучване PIRLS пак на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. На челните места са Русия, Хонконг и Сингапур. В изследването са включени 77 хил. ученици от цял свят. Според проучването, над 30% от 9-10-годишните българчета четат книги почти всеки ден, а пак толкова - веднъж седмично.

На въпрос дали между 4-и и 8-ми клас настъпва спад в образованието на децата, от просветното министерство коментираха, че няма връзка между двете изследвания.