Руският Далечен Изток гледа към Китай

[ISTORIK]

Руският Далечен Изток гледа към Пекин

По-опасно за Москва е не нашествието на китайски имигранти, а "китаизирането" на етнически руснаци

Дмитрий Шлапенток

Наскоро материал в едно от най-консервативните руски издания - "Завтра", отбеляза интересен факт. Авторът посочваше, че жителите от далекоизточните гранични провинции на Руската федерация не само посещавали Китай с търговски цели - процес, започнал отдавна и добре отразяван от пресата - ами вече си купували и къщи там. Докато някои се задоволявали само с вили обаче, други кроели планове за постоянно заселване. Желание да се преместят в Китай споделяли, според автора, стотици хиляди души от руския Далечен Изток. И биха го сторили веднага, ако можеха да си намерят добра работа, допълва той.

Дори тази информация да е само отчасти вярна, тя е твърде важна. Най-напред, защото е много различна от онова, което става на други места из Русия или останалите части на бившия СССР. Московчани не отиват в Казказ - сред етническите руски анклави в Чечения, Дагестан или Ингушетия, ами даже все още живеещите в тези области копнеят да се махнат. Същото е и в Централна Азия: малцина са руснаците, желаещи да се преместят в Узбекистан или Туркменистан, че дори и в Казахстан, където има значителна рускоговоряща общност.

Изключително рядко някой руснак би решил да се премести за постоянно в Сибир или Далечния Изток, ако си има работа и дом в Москва или Санкт Петербург. Случва се тъкмо обратното: все повече руснаци напускат далекоизточния федерален район - с огромната му площ от 6 215 900 кв. км и простиращ се между р. Лена и Берингово море - докато там фабриките се затварят, а военните съоръжения биват демонтирани. Сибир и Далечният Изток вече изгубиха значителна част от населението си през постсъветския период, главно заради миграция към запада на Русия. От тази гледна точка, желанието на голям брой етнически руснаци да се преместят в Китай или поне да обмислят подобен ход, би могло да е от особена важност.

Години наред руските медии бяха пълни с истории, касаещи потенциалната китайска заплаха - и не заради някаква неизбежна война, ами заради масираната имиграция на китайци и "пълзящото анексиране". Мощният приток на китайците, както мнозина руснаци усещаха, би размил националната идентичност в някакво море от представители на една чужда раса. Като правило, последните бяха представяни за мръсни и нецивилизовани. Макар да съществува параноя от претопяването им сред азиатците, руснаците - и особено нарастващият брой националисти между тях, нямат нищо против да бъдат част от Европа или поне от Запада, като цяло.

През ноември, на годишен поход, организиран от руски националисти, един американец изнесе реч, в която наблегна, че руснаците и американците от европеиден тип са братя. По-нататък същият призова всички бели хора да защитават Западната цивилизация и да предпазват бялата раса от притока на цветнокожи. Но дали този страх от китайците е залегнал необратимо в руското съзнание, тепърва предстои да се разбере. Още повече, че страхът от цветнокожи или незападни пришълци не е само руски или европейски, ами вече е глобално явление.

В САЩ някои публикувани изследвания показват, че има нарастване на негодуванието срещу латиноамериканците. И причините за това расово недоверие не са толкова културни или лингвистични, а са свързани с тежките затруднения на американското общество - липсата на работни места в индустрията, сриващият се долар, обедняващите училища и неефективната система на здравеопазването.

Същото положение може да се види и в Русия, където - въпреки икономическите подобрения през управлението на Путин, големи сегменти от обществото и цели региони са сериозно изостанали. За някои по-бедни руснаци, китайските и неевропейските малцинства са се превърнали в символ на нищетата, престъпността и нестабилността. Остава надеждата това възприятие да се поправи за в бъдеще. Един от вариантите е китайската бурно развиваща се икономика да бъде възприемана все повече като въплъщение на просперитета и сигурността. За руснаците Китай би могъл да се превърне в страна на възможностите - тъкмо обратното на Централна Азия или Сибир.

Някой ден китайската нация наистина би могла да стане символ на стабилността и толерантността. Сиреч, нещо съвсем различно от Северен Кавказ, където руснаците биват убивани, само защото не са чеченци, ингушети или дагестанци. Оттук нататък, приемането на китайското косвено влияние върху Далечния Изток и отвъд него би могло да се регулира от политиката на централното руско правителство.

Например, добре известно е, че значителен дял от богатството, натрупано при управлението на Путин, е съсредоточен предимно във валутните резерви на Руската централна банка или се харчеше за подобрения в няколко големи града, предимно из европейската част на страната и особено в Москва. Докато вътрешните руски области - най-вече Сибир и Далечният Изток, получаваха едва трошици от голямата погача, а обикновеният далекоизточен жител не усети подобренията в качеството на живота си, въпреки широко прогласяваните програми на Кремъл.

И тук вече авторът на материала от "Завтра" съвсем ясно излага своето становище: на Москва все повече се гледа като на имперски хищник, който ограбва ресурсите на Далечния Изток, без да предлага нищо в замяна. Дори от чисто практична гледна точка, пише още същият, жителите на Изтока - много от които не могат дори да си позволят билет до столицата, намират за далеч по-лесно да пътуват до някой близък голям град в Китай. И нещо повече: онези далекоизточни руснаци, които пък считат себе си като първа отбранителна линия на християнско-европейската цивилизация, биха могли да преценят, че техните подкрепления са твърде далеч - чак в Европейска Русия, и трудно биха осигурили някаква помощ в случай на беда.

В крайна сметка, може би мисленето на руснаците ще се промени. Китай - от векове изобразяван като бърлога на ужасните азиатци, бедността и опасностите, би могъл да добие един съвсем нов облик - като лоно на сигурността, взаимната търпимост и, преди всичко, на благоденствието. Подобно гравитиране по посока на Пекин би получило значителен тласък, ако китайските власти пожелаят да се ангажират с руския Далечен Изток чрез същата политика, каквато водят спрямо други държави из Азия и Африка, подобрявайки инфраструктурата им със строеж на пътища, болници и училища.

Ако Китай наистина тръгне в тази посока, а политиката на Москва продължава да насърчава отчуждаването спрямо Далечния Изток, биха могли да предстоят огромни и необратими промени за значителна част от руското население там, пък и из други краища на страната. В случай на някоя сериозна криза, осъзнавайки избледняващата политическа и военна власт на Москва, тези руснаци като нищо биха могли да предпочетат Пекин пред тяхното собствено правителство. При подобна хипотетична ситуация, руският Далечен Изток би могъл лесно да се превърне в китайска провинция.

От своя страна, Китай наистина изглежда предразположен да влияе радикално в далекоизточните региони на Русия, ала не по начина, от който се страхува Москва. Опасността няма да дойде от масирания приток на китайски имигранти, а по-скоро от непредвидената "китаизация" на самите етнически руснаци.

http://www.vestnikataka.com/

Редактирано Декември 28, 2007 от ISTORIK

[КГ125]

Чисто физически, от юг Китай е пространство, пълно със сила и непрекъснато набиращо такава, а руският Далечен изток - огромен район с проблеми в развитието. Не се знае кога ще се скъса бента.