Независими славянски княжества на Балканите

[plamen_starbov]

Днес на една карта от електронната енциклопедия "История на България" карта, на която бяха отбелязани границите на България при хан Тервел. Направи ми впечатление, че на три места са отбелязани славянски племена, които се обявили за независими от Византия. Има ли такова нещо или това е някаква грешка на авторите на картата. Срещал съм, че някои славянски племена не били особено верни на Византия, но независими ли са.

[Warlord]

Ами може да се каже. Има доста дълги периоди (през 4-5 в.) когато империята реално не владее вътрешните си територии на балканите по-далеч от големите градове. Минава доста дълго време докато успеят да овладеят славянските племена.

[plamen_starbov]

Има доста дълги периоди (през 4-5 в.) когато империята реално не владее вътрешните си територии на балканите по-далеч от големите градове.

Някъде бях срещал, че Византия през този период, след като не успяла да наложи властта си над славяните, се стремяла да установи контрол само над крайбрежията на Черно, Егейско и Адриатическо море, както и Добруджа. Но пуснах темата, защото тези независими княжества, мисля че наречени славинии, са през VIII век. А четох, че император Ираклий започва да ги привлича във византийската армия.

Warlord, от това, което ти написа мисля, че точно такива независими славяни обсаждат Патрас през 805 година.

[plamen_starbov]

Днес четох в уикипедия на македонски език, че крал Хацон е владетел на някаква държава в днешна Македония. Сещам се и за други подобни на държави княжества да ги наречем - на Добрита, на Седемте славянски племена и други. Но за тази на Хацон за пръв път чувам. Предполагам, че няма такова образувание, но възможно ли е то да бъде наречено независимо?

[T.Jonchev]

Е-е, как не!

Хацон ръководи една от неуспешните славянски обсади на Солун. Споменат е единствено в "Miracula Sancti Demetrii". То се знае, че ще го обявят за македонски владетел - естествено независим и непобедим.

За жалост в изцепките на скопската историография можем да видим - в минимизиран вариант - нашите собствени изцепки. На онези се присмиваме от сърце, разбира се.

[Иванко Тертер]

Долу са означени контурите на Куберова България, т.е. "Долна земя българска".

Горе контурите на Аспарухова България - т.е. "Горна земя българска".

По отношение на съвременните ни исторически карти, бих дал един много показателен пример:

http://www.youtube.com/watch?v=YRJ8PTtmKIE - общо в седем части е филма, тука един сръбски историчар разбива на пух и прах неграмотния исторически Константин Багрянородни. Това защото, в своя труд "За управление на империята" Багрянородни не е знаел и не описал великата сръбска държава по негово време /когато Багрянародни е император/.

Професора - историчар показва следния довод за "лажите" на Порфирогинета, приблизителен цитат:

"Видял силната българска държава, пише за печенези, руси, араби... даже видял и описал държавата на хърватите /бел... ихиден смях в залата/, а за сръбската държава нищо. Е, кажете ми как може да се вярва на такъв автор, като не е видял ето толкова голяма сръбска държава .../и показва една карта от днешните сръбски учебници за 6 клас/" .

Супер яка линия на защита показва професора. Не би ми дошло на ума, честно. Аз бих си поправил картата според това как са описвали съвременниците, още повече един византийски император, ама то друга работа и манталитет.

Извод: За да сте сериозни в иследванията търсете по възможност карти от съответната епоха, а не по-нови техни политико-историчарски възстановки.

При обсъждане за славяни, МОЛЯ, същото да започва от следните параметри указани не само от Багрянородни, но цитат от него:

“32. О сербах[1] и о стране, где они живут ныне

...Сербами же на языке ромеев обозначаются "рабы", почему и "сервилами" в просторечии называется обувь рабов, а "цервулианами" - носящие дешевую, нищенскую обувь. Это прозвище сербы получили потому, что стали рабами ваилевса ромеев[8].

сервус и славус са синоними използвани в латинския и гръцкия юридически и държавнически режим и не ознават народност /както е описано и при Багрянародни/.

След определянето на тази стартова база, може да се разглежда славянския въпрос на Балканите.