Българският Първи корпус в Сърбия

[GavrilRadomir]

Не се засягай Иванко, имах предвид че сръбската асимилаторска машина е страшна. Лошото е че ние нямаме никакво разузнаване, което да ни покаже каква е релната картина там. Но не трябва да се заблуждаваме че болшинстовот от населението е със сръбско съзнание, въпросът е да не се забравят тези, които се осъзнават по една или друга причина.

"участва и един млад моравски български патриот от Ниш, филолог по образование." - дано нищо лошо не му се е случило, след като се е прибрал в Ниш, ония не се церемонят!

[GavrilRadomir]

Уважаеми колеги,

Има няколко публикации по темата за Българския военен корпус в югоизточна Сърбия. Вижте напр.: Николай Кочанков, "България и окупацията на Сърбия от силите на Оста (1941 - 1944)" - в: ИНИМ, Т. ХV, 2005 г.

Тази тема е много интересна, за сведение мога да Ви кажа, че гробището на убитите от сърбите български войници се е намирало в Цариброд. След 1945 г. е унищожено от югославските власти и върху него е засята борова гора. Общия брой на убитите българи в корпусите в Гърция и Сърбия през 1941 - 1944 г. е 7000 души. Жестокостите от страна на българската армия са инспирирани от действията на сръбските партизани, а на някои места и четници. Така например четата на войводата Бора Янкович напада един български патрул от петима войници. Убива ги, отсичам им дланите, като прорязва "джобове" от страни на талията и пъха дланите им в тези джобове. Тази практика е повтаря няколко пъти, при което нашите провеждат наказателна акция върху с. Бойница в подножието на Рудар планина - разстрелват 400 души. По сръбски данни около 6000 души са жертвите паднали от ръката на българската армия. Разбира се никой в Сърбия не разглежда въпроса за това, че страна по това време се намира в уникално състояние - гражданска война в условията на чуждестранна окупация. Много сръбски селяни със задоволство са приемали българските войски, тъй като техните села са били подложени на двоен удар един път от партизаните, един път от четниците. Един стар български офицер, участник в събитията, на име В. Проданов от В. Търново, но останал да живее в София, след 1945 г., сега покойник ми разказваше, че е имало случаи, когато сръбски селяни са ги прегръщали и целували, когато влизат в тяхните села. Те са им разказвали, че когато влизат партизаните убиват попа, учителя и кмета на селото. После, когато идват четниците убиват поставените от партизаните лица и така до безкрай ...................

Следващият път ще продължим отново, ще ви споделя и наблюденията си от сръбските писания за Топличкото въстание.

Бъдете живи и здрави!

[GavrilRadomir]

Давам ви още една публикация: Стоян Рачев, Участие на български военнослужещи антифашисти от окупационния корпус в партизанското движение на сърбия (1942 - 1944) - във: ВИСб., 1969 г.;

[КГ125]

Благодаря на ГаврилРадомир за информацията :)

Наистина, всяко сведение е добре дошло в ситуацията на информационна оскъдица, в която проблематиката се намира.

Една сърбкиня с дядо българин ми разказваше спомените на този си и на сръбските си баба и дядо, които също били доста доволни от реда, който българите са подържали. Това подвърждава текста по-горе, че са били добре посрещани от населението.

Редактирано Октомври 16, 2009 от КГ125

[КГ125]

Ако сръбските данни са за 6000 души, като имам предвид кога са генерирани тези данни (без да искам да обидя никой сърбин) - спокойно можем да ги намалим между 5 и 10 пъти, за да се получи реална картина.

[GavrilRadomir]

Уважаеми колеги,

За Топличкото въстание от 1917 г. Ви давам най - общо следната информация , която знам от БЪЛГАРСКА ГЛЕДНА ТОЧКА, а вие преценете за неговия размер.

Водачи - войвода Коста Печанац (черногорец/ черногорски сърбин от Ипек), войвода Коста Войнович (черногорец/ черногорски сърбин от Митровица), подпоручик Аца Пипер - (черногорец/ черногорски сърбин от Митровица), поп Димитър Димитриевич - Мита (черногорец/ черногорски сърбин от Дяково, родзното място и на Димитър Николов Общи, съратник на Левски). Подвойводи Душан Касапчето, кап. Миленко Влахович и др.

Решението за избухване на това въстание е взето в с. Конювци на 09.02. - 11.02. 1917 г. При организирането на този бунт се прилагат следните похвати:

1. Дезинформира се населението, че българската власт иска да събира младежите във войската, всъщност администрацията е искала да организира поморавските младежи между 18 - 20 години, за ремонтни работи по пътищата и прибиране на реколтата от полята, а не да ги призозава за военна служба. Това обстоятелство и до днес се тиражира в сръбската историография;

2. Разпространява се слух, че Антантата е достигнала до Скопие и Куманово, поради което населението следва да се вдигне на бунт в тила на българската армия;

3. Прилага се масов терор на месното поморавско население от сръбските чети, за да ги принуди да вдигне оръжние срещу българите. Пример: в с. Тулари четите на кап. Миленко Влахович и поп Мита Димитриевич заколват 80 (осемдесет) души - мъже от селото, първата седмица. Втората семица още 40 (четиридесет) души, пак мъже. Общо 120 лица. Практиката е поголовна - четниците на Пекянац убиват свещеник от с. Дубаци, подпоручик Джоко от Вучитрън, тъй както печат живи жени и деца за пари. Имената на тези четници са братята Сима и Глиша Бинович, Драголюб Тимотеевич - Лазович, Теодосий Павлович и Войо Банович. Тези данни са посочени в самата кореспонденция между воеводите К. Пекянац, Мита Димитриевич и Аца Пипер. Те са известни на българските власти при залавянето на Мита Димитриевич и Аца Пипер, така че не са произволна българска констатация.

Около водачите се събират между 500 - 600 души, които превземат Прокупле (окръжен център), Куршумлия и с. Лебане. Посочените населени места са се охранявали от местно опълчение и администрация. За кратко време властта е възстановена от две пехотни дружини, като бунтовниците се оттеглят в планината и цялото лято на 1917 г. се крият там.

Много е важно да се отбележи, че срещу черногорско-сръбските четници действат контрачети на сърби в услуга на българската армия. Такава е четата на Коста Вукович. Същият, с помощта на бълг. войска, на 15 - 16.10.1917 г. разбива четата на Коста Войнович, като са убити 36 души, но остават живи четирима души заедно с войводата. В сражението е убита обаче любовницата му Даница.

Практика е сръбските войводи да водят в четите си техните любовници. Така напр. Душан Касапчето се предава на българските власти заедно с интимната му приятелка Савка и др.

Междувпрочем самите черногорско - сръбски воеводи се упрекват в нелоялност, сътрудничество с българите, кражби, разврат и какво ли не, наричат се курви, животни и прочие. Тези факти не се изнасят в сръбската историграфия, макар че произлизат от сръбски документи - кореспонденцията между воеводите.

Поздрави,

Продължаваме следващият път!

[КГ125]

Чакаме продължението

[КГ125]

Джентълмени, темата е актуална отново. Ето какво писа един сръбски колега:

Има определени данни за:

1/ пленяване и разстрел на 600 български войници през лятото на 1944 г. от титовите партизани. 300 са от дружина в Куршумлия, 300 - от Прокупле;

2/ пленяване на щаба на 25-та Пехотна дивизия, пак някъде по това време.

Известно ли е някому нещо за това?

http://www.pogledi.rs/forum/Thread-streljanje-bugara-1944-kod-kursumlije?pid=13938#pid13938

Желео бих да проверим информацију да су партизани негде у лето 1944. стрељали око 600 Бугара, и то 300 из батаљона у Прокупљу и 300 из батаљона у Куршумлији. Дакле, окупациони батаљони у ова два места, који су, вероватно почетком септембра 1944, пошли да се повлаче према Бугарској. Наводно су заробљени, стрељани и закопани у масовне гробнице у атарима села Речице и Мала Плана код Куршумлије.

Зна ли неко нешто о овоме?

Сведочење једне партизанке. Јесте бројка сумњива, али мислим да је тога било. Имај у виду да је тада било лако заробити Бугаре - почетком септембра - четници су их заробили мноог, и једног команданта дивизије са целим штабом. Наравно, они су их пустили, али партизани су убијали све редом.

Најбоље је да провериш који батаљони су били у Прокупљу и Куршумлији крајем авгуиста или почетком септембра 1944.

Четници су заробили команданта бугарске 25. дивизије са штабом, неким јединицама и великом количином оружја и опреме, у области Петровца на Млави. Сви су пуштени, према немачком документу генерал је 2. септембра стигао у Žуприју. Дражин циљ био је да ови Бугари преузму власт у Софији пре Совјета, да се успостави прозападна власт.

То кад је заробљен Николов, било је касније. Ово о чему пишем било је крај августа и почетком септембра 1944.

Куршумлија и Прокупље нису у Источној Србији.

Не знам која дивизија је била тамо, провери ако можеш.

Буди сигуран да су тада Бугари масовно заробљавани. Такође,д а су пре тога, у пролеžе 1944, масовно прелазили у партизане, неколико хиљада Бугара.

Читао сам неки бугарски чланак где пише да је око 3.000 Бугара чини ми се погинуло у борбама пре свега против ''српских фашиста четника''. То је превелика цифра, можда су оне стрељане од комуниста ту рачунали?

У сваком случају, кључно је да видиш која дивизија је била тамо, односно који пук.