Кирил и Методий - българи или византийци?

[КГ125]

Не знам да има данни да са говорели славянски. Може да се правят навярно косвени изводи за нивото им на познаване на езика.

[plamen_starbov]

КГ, дано някой ден да разберем това. Според мен ако научим какъв език са говорели, то можем да видим дали Солунските братя наистина имат славянски произход, поне на един от родителите им. Наистина, можем само да предполагаме, но според мен при хазарите, например, Свети Кирил е говорил на хазарски, вероятно го е изучавал преди мисията си там.

[КГ125]

Но не е направил хазарска азбука

[T.Jonchev]

Не, не е направил и изобщо хазарската му мисия не е свръхуспешна.

Ако обаче прочетете внимателно Пространните жития, ще се уверите били ли са славяни / полуславяни или не. Най-малкото заради това, че агиографите им толкова много ги хвалят като учители на славяните, че не биха пропуснали за нищо на света да напишат, че са имали нещо славянско в произхода си, ако е било така.

Както например авторът на писаното в България "Успение Кирилово" направо нарича Кирил "българин по род". За жалост това житие е доста по-късно и въпросното свидетелство стои там по-скоро като резултат от "дърпане на чергата", отколкото като резултат на любов към истината.

[plamen_starbov]

Да, Свети Кирил не е направил хазарска азбука. Това може би би означавало, че хазарите са щели да станат християни. Йончев, намерих Пространното житие на Свети Кирил. Но никъде не намерих думата българин. Започвам да се съгласявам с теб. Но един момент е малко неясен - от къде Светите братя ще научат славянски език. Предлагам, да изясним този момент от живота на Константин-Кирил Философ.

[sisinda]

Не, не е направил и изобщо хазарската му мисия не е свръхуспешна.

Ако обаче прочетете внимателно Пространните жития, ще се уверите били ли са славяни / полуславяни или не. Най-малкото заради това, че агиографите им толкова много ги хвалят като учители на славяните, че не биха пропуснали за нищо на света да напишат, че са имали нещо славянско в произхода си, ако е било така.

Както например авторът на писаното в България "Успение Кирилово" направо нарича Кирил "българин по род". За жалост това житие е доста по-късно и въпросното свидетелство стои там по-скоро като резултат от "дърпане на чергата", отколкото като резултат на любов към истината.

Тук съм напълно съгласна. Между другото и в "Успение Методиево", което не е достигнало до нас в оригиналния си вид, по подобен начин се сочи, че св. Методий е българин по род, както и за бащата на св. Димитър Солунски и много други светци, които наистина са били българи. Но това си е въпрос на идеология. Характерно е за проложните жития за ХІІІ в. и е свързано с утвърждаването на възстановеното българско царство.

[КГ125]

Ако обаче прочетете внимателно Пространните жития, ще се уверите били ли са славяни / полуславяни или не. Най-малкото заради това, че агиографите им толкова много ги хвалят като учители на славяните, че не биха пропуснали за нищо на света да напишат, че са имали нещо славянско в произхода си, ако е било така.

Както например авторът на писаното в България "Успение Кирилово" направо нарича Кирил "българин по род". За жалост това житие е доста по-късно и въпросното свидетелство стои там по-скоро като резултат от "дърпане на чергата", отколкото като резултат на любов към истината.

Това е твърде логично, да. Но ако в онези времена е имало "дърпане на чергата", тогава логично е такова да има и от виз.страна, т.е.тогава няма да споменат за произхода им. Още повече, че във Византия май такива въпроси не са стояли. От друга страна, защо да презюмираме, че в България има някаква идеологическа борба с Византия.. Обратно, за България е нормално да се отбележи произхода, защото все пак буквите идат отвън.

[Frujin Assen]

Йончев, моля те, помисли логично. Когато фактите не достигат е ред на логиката да се намеси. Става въпрос за къртовски труд с перфектно знаене на славянски. И при това започва още преди Ростислав да поиска помощ. Политиката на Византия е чрез гръцкия да налага властта си над славяните, а не да ги обособява. Кой идиот би се заел да учи в най големи детайли един чужд и непопулярен език, да превежда библия и т.н. Само този който е лично заинтересован от това. Това може да е или супер алчен човек който за пари е готов на всичко, или славянин който е уверен в правотата на каузата.

Йончев, моля те отговори ми на следния въпрос, приемаме че Кирил е българин и дядо му е изгонен. Как би трябало да го каже? Дядо ми беше до архонта (управителя на някой малък град също се нарича архонт) и бе прогонен в ...какво "много чужда земя" или "съвсем чужда земя". Ако той е бил наистина българин би ли смятал че българския владетел е просто архонт и не би ли го нарекъл цар.

[T.Jonchev]

Отговарям ти както винаги с удоволствие.

1.Перфектното знаене на славянски е само презумпция, Фружине.

1.1.Какво въобще означава перфектно да се знае език, който не е писмен? И днес имаме сума диалекти в една малка страна, а представяш ли си колко са били по онова време сред славяните? Как да определеим въобще кое е "перфектното" знаене на такъв език?

1.2.Как е възможно днес да преценим дали са го знаели "перфектно" или не? Единствено на базата на запазени текстове, преписвани многократно и преценени от съвременна гледна точка, защото с какво да сравняваме тяхното знаене, когато не ни е известно друго от същата тази епоха?

1.3.Кадмос дали е знаел "перфектно" гръцки, ако наистина е бил финикиец - как смяташ? И все пак бил сътворил на гърците няколко букви.

1.4.Известно ти е, че както в кирилицата, така и в глаголицата има букви, отрязяващи по 2 фонеми едновременно (Я, Щ...). Намираш ли, че са били перфекционисти във фонетиката?

1.5.В Методиевото пространно житие се казва, че бил назначен да управлява славянска област - "за да се запознае с всички славянски обичаи и да обикне славяните постепенно". Този израз, написан най-вероятно в България след идването на учениците през 886г. подхожда ли за човек, който е от славянски произход и този език му е матерен?

1.6.Когато ги изпраща на Моравската мисия, императорът казва на Кирил: "Вие сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски". Ако това значи, че славянският е матерен на братята, би трябвало да значи и че в Солун въобще няма гьрци. Можеш л да приемеш това? Аз не. А и - ако са славяни или полуславяни - какъв е бил проблемът Михаил III да каже това в прав текст във въпросното си слово, след като никой етнически произход на имперски поданик не е табу? Защо му е било да усуква?

2.Не знам какво имаш предвид под "къртовски труд" и се надявам да не е съставянето на азбуката (впрочем цялата научна литература наистина твърди в хор, че им било много трудно да я сьставят, но пьк великолепно успели и буквите точно отразявали спецификата на славянската реч. Какво точно означава това твърдение никой не е изяснил до ден днешен, но то звучи изключително солидно и може би затова не си задаваме въпроси). При прилично знаене на езика и способност да се направи детерминиране на звуковете в него, измислянето на букви не е толкова сложна работа. Седни да измислиш една нова българска азбука и ти гарантирам, че няма да ти отнеме повече от час.

3."Политиката на Византия е чрез гръцкия да налага властта си над славяните, а не да ги обособява. Кой идиот би се заел да учи в най големи детайли един чужд и непопулярен език, да превежда библия и т.н." Абсолютно си прав и това доказва, че не са правили азбука за балканските славяни, защото са били достатъчно интелигентни да се сетят, че никой няма да им позволи да я приложат при тази политическа линия на империята. Не и на Балканите. Поради това са я сьздали, когато е потрябвала за Моравия - житията им го твърдят изрично, дори писаните в България. Що се отнася до преводите, те очевидно са правени основно по време на пътуването към моравската столица и след пристигането им там.

Известието на Пространното житие на Кирил, че 8 години беседвали с книгите в "Полихрон", което се интерпретира в смисъл, че създавали азбука и преводи, може спокойно да се отнася за най-обикновено четене. И Фотий бая е беседвал с книгите (повече от тях), но азбуки не е сьздавал и не е знаел чужди езици.

4."приемаме че Кирил е българин и дядо му е изгонен. Как би трябало да го каже? Дядо ми беше до архонта (управителя на някой малък град също се нарича архонт) и бе прогонен в ...какво "много чужда земя" или "съвсем чужда земя". Ако той е бил наистина българин би ли смятал че българския владетел е просто архонт и не би ли го нарекъл цар."

4.1.Цар не би го нарекъл в никакъв случай, защото:

- разговорът не се води нито на славянски, нито на български - това поне е сигурно;

- в славянския (старобългарския) език думата "цар" още не съществува - появява се едва в края на Х век;

- Кирил се намира на официална дипломатическа мисия като представител на източния император - да нарече някой друг владетел цар (император) би било огромен гаф.

4.2.Спокойно може да го нарече архонт - какво от това, че така наричат и управител на малък град? Каква титла стои на познатите ни Борисови печати? Това е официалната му титла в чужбина. Пък и защо смяташ, че Кирил непременно щеше да се погрижи да не урони престижа на човека, който е изгонил дядо му?

4.3."Чужда земя" е както съседният град до твоя роден, така и някой през 9 земи в десета.

Ако дядото е роден българин от Плиска примерно, за него Солун ще е чужда земя, да. Но няма да го е прогонил цар, това е абсурдно.

Знам, че не звуча особено убедително и знам причината да е така. Не мога да се преборя с цялата славистика все пак.

[Frujin Assen]

Грешиш. Чрез споменаването на дядо си той показва че е от знатен род. Нарекъл го е цар в смисъл на владетел. Съвсем сигурно е че от българска гледна точка българския и византийския владетел са на едно и също равнище. Ако той е българин и иска да подчертае знатния си произход едва ли ще принизи българския владетел наричайки го просто архонт. Отдавнашна истина е че Солун е билигвичен град. Просто няма нячин жителите му гърци обградени от славяни да не поназнайват малко славянски. Но с такова "поназнайване" библия не се превежда.

[plamen_starbov]

Ще се отклоня от темата с може би един странен въпрос. Свети Кирил нарича българския владетел архонт. Правилно ли е да кажем, че българският владетел по това време е считан за духовен син на ромейския василевс. С други думи българският хан, по времето на когото е преселването на дядото на Солунските братя, християнин ли е?

[Христо Тамарин]

Постингът ми е в подкрепа на пространно изложеното мнение на уважаемия съфорумник T.Jonchev.

1.Перфектното знаене на славянски е само презумпция, Фружине.

1.1.Какво въобще означава перфектно да се знае език, който не е писмен? И днес имаме сума диалекти в една малка страна, а представяш ли си колко са били по онова време сред славяните? Как да определеим въобще кое е "перфектното" знаене на такъв език?

1.2.Как е възможно днес да преценим дали са го знаели "перфектно" или не? Единствено на базата на запазени текстове, преписвани многократно и преценени от съвременна гледна точка, защото с какво да сравняваме тяхното знаене, когато не ни е известно друго от същата тази епоха?

1.3.Кадмос дали е знаел "перфектно" гръцки, ако наистина е бил финикиец - как смяташ? И все пак бил сътворил на гърците няколко букви.

Напълно споделям тези мисли за предполагаемото перфектно знаене на славянски език.

Литературен славянски език преди Светите Седмочисленици не е съществувал. Светите Седмочисленици са създателите на литературния старо-славянски език и го познават, най-вече именно защото те са му създателите, а не защото го владеят от детството си.

В допълнение: Има една организация, световно библейско общество, която може би числи Светите братя Кирил и Методий сред своите предшественици. През 19 и 20 век мисионерите й са превели Светото писание на няколкостотин езика, както съвсем дивашки, така и не съвсем, без да са ги знаели перфектно. Следният цитат е оттук:

At the start of the 19th century, Scriptures were available in just 68 languages. Today, Scriptures are available in no less than 2,403 languages, with the complete Bible having been translated into at least 426 languages, and the New Testament into some 1,115.

1.4.Известно ти е, че както в кирилицата, така и в глаголицата има букви, отрязяващи по 2 фонеми едновременно (Я, Щ...). Намираш ли, че са били перфекционисти във фонетиката?

Няма азбука, която да е перфектна.

Най-напред, недостатъците и на кирилицата, и на глаголицата са в прекаленото копиране на гръцката азбука. Например, за звука И взели и двете гръцки букви ИОТА и ИТА. За славянския език била нужна само една буква. Копирали и писането на звука У като дифтонг ОУ.

После, в глаголицата липсвала буквата ЯТ (е двойно), която била нужна за славянския език.

Като че ли с глаголицата създателят й (вероятно Свети Кирил) се опитал да осъвършенствува гръцкото писмо. До този извод стигам, като размишлявам над глаголическата буква ГЕРВ, ненужна според мене за славянския език. Възможно ли е Свети Кирил да се е упражнявал първо с нова гръцка азбука, а му се случило така, че я приложил за славянския език?

2.Не знам какво имаш предвид под "къртовски труд" и се надявам да не е съставянето на азбуката (впрочем цялата научна литература наистина твърди в хор, че им било много трудно да я сьставят, но пьк великолепно успели и буквите точно отразявали спецификата на славянската реч. Какво точно означава това твърдение никой не е изяснил до ден днешен, но то звучи изключително солидно и може би затова не си задаваме въпроси). При прилично знаене на езика и способност да се направи детерминиране на звуковете в него, измислянето на букви не е толкова сложна работа. Седни да измислиш една нова българска азбука и ти гарантирам, че няма да ти отнеме повече от час.

Съгласен съм напълно.

3."Политиката на Византия е чрез гръцкия да налага властта си над славяните, а не да ги обособява. Кой идиот би се заел да учи в най големи детайли един чужд и непопулярен език, да превежда библия и т.н." Абсолютно си прав и това доказва, че не са правили азбука за балканските славяни, защото са били достатъчно интелигентни да се сетят, че никой няма да им позволи да я приложат при тази политическа линия на империята. Не и на Балканите. Поради това са я сьздали, когато е потрябвала за Моравия - житията им го твърдят изрично, дори писаните в България. Що се отнася до преводите, те очевидно са правени основно по време на пътуването към моравската столица и след пристигането им там.

Известието на Пространното житие на Кирил, че 8 години беседвали с книгите в "Полихрон", което се интерпретира в смисъл, че създавали азбука и преводи, може спокойно да се отнася за най-обикновено четене. И Фотий бая е беседвал с книгите (повече от тях), но азбуки не е сьздавал и не е знаел чужди езици.

Съгласен съм, но не съвсем. Създаването на азбука е едно, преводът на Светото Писание е друго нещо.

Можело да преведат Писанието, служейки си с гръцки букви, както направил Улфила, или с някои допълнителни букви към гръцката азбука, каквото представлява кирилицата. Създаването на нова азбука (глаголицата) е лична съзнателна инициатива на Свети Кирил.

За превода на Писанието, независимо на каква азбука е написано, било важно да се признае за каноничен. С превода на Улфила това не се случило. Но Светите Седмочисленици имали късмет.

4."приемаме че Кирил е българин и дядо му е изгонен. Как би трябало да го каже? Дядо ми беше до архонта (управителя на някой малък град също се нарича архонт) и бе прогонен в ...какво "много чужда земя" или "съвсем чужда земя". Ако той е бил наистина българин би ли смятал че българския владетел е просто архонт и не би ли го нарекъл цар."

4.1.Цар не би го нарекъл в никакъв случай, защото:

- разговорът не се води нито на славянски, нито на български - това поне е сигурно;

- в славянския (старобългарския) език думата "цар" още не съществува - появява се едва в края на Х век;

- Кирил се намира на официална дипломатическа мисия като представител на източния император - да нарече някой друг владетел цар (император) би било огромен гаф.

Напълно съм съгласен. Само дето аз подкрепям мнението на уважаемия съфорумник Монах от Tue Jan 08, 2008 10:31 pm: Свети Кирил е казал, че е Адамов внук. Едва ли в житие на светия ще го изкарат самохвалко. Дядо му е прародителят Адам, изгонен от рая. Събеседниците му това са разбрали, и съвременниците това са разбирали от текста.

Знам, че не звуча особено убедително и знам причината да е така. Не мога да се преборя с цялата славистика все пак.

Напротив, звучите убедително. И не е нужно да се борите със славистиката, доколкото тя е част от науката за езика. А пък другото си е история, в която сте професионалист, както се разбира.

[КГ125]

Литературен славянски език преди дейността на Светите Седмочисленици не е съществувал. Светите Седмочисленици са създателите на литературния старославянски език и го познават, най-вече именно защото те са неговите създатели, а не - защото го владеят от детството си.

Но нима те са го взели от въздуха?! И са го измислили дума по дума?! Как се налага такъв език в държава като България, пък и - като Великоморавия? Без да има почва?

По-скоро, иде реч за обобщение, за унификация, което е неизбежно, тъй като азбуката е една, а диалектите са разични. В този смисъл, азбуката има "езикотворческа функция", търсена или не. Но на базата на близки диалекти, които могат да се нарекат един език, съществувал още преди нея. Впрочем, той - езикът - се състои от диалекти и литературен език и днес, но това не значи, че в Бургас и в Трън не се говори български, нали?

Още повече, че азбуката бързо се възприема и от Русия.

Редактирано Януари 22, 2008 от ISTORIK

[Христо Тамарин]

Но нима те са го взели от въздуха?! И са го измислили дума по дума?!

Писах, че за Мисията им не е било необходимо Светите Седмочисленици и специално Солунските братя Кирил и Методий да са владеели славянски "по рождение" (на нивото на native speakers). Възможно е да са овладели славянския език като чужд на по-зряла възраст. Възможно е да са го овладели именно във връзка с Мисията им сред славяните. Пак да уточня, дейността им по превода на Светото Писание на славянски език не изисквала владеене на езика as native speakers. Може да са били native speakers, може да са били само fluent speakers. Това е така, понеже преди тях нямало литературен славянски език. Ако е съществувал фолклорен език с възможности за художествено въздействие, той е бил пренебрегнат. Светите Седмочисленици са тези, дето създават литературния славянски език, и това тяхно деяние оттам насетне определя механизмите на художествено въздействие не само в старо-българския, а и в съвременните български и руски. Ако преди Светите Седмочисленици е имало специфични за славянския език поговорки, пословици или идиоми, достъпни само за native speakers, те са били пренебрегнати за сметка на гръцки и библейски съответствия.

Как се налага такъв език в държава като България, пък и - като Великоморавия? Без да има почва?

По-скоро, иде реч за обобщение, за унификация, което е неизбежно, тъй като азбуката е една, а диалектите са разични. В този смисъл, азбуката има "езикотворческа функция", търсена или не. Но на базата на близки диалекти, които могат да се нарекат един език, съществувал още преди нея. Впрочем, той - езикът - се състои от диалекти и литературен език и днес, но това не значи, че в Бургас и в Трън не се говори български, нали?

Още повече, че азбуката бързо се възприема и от Русия.

Първо, позволете ми пак да обърна внимание, че азбуката сама по себе си е нещо твърде дребно. Важното е създаването на литературния език и преводът на Светото Писание.

"Езикотворческа функция" има не азбуката, а преводът на Светото Писание. При това, търсенето на широка диалектна база и диалектна унификация не може да бъде цел. Единствено важен е бил Смисълът на Светото Писание.

Естествено, всеки език съществува във вид на съвкупност от диалекти. Тук думата диалекти има по-широк смисъл: някои диалекти са териториални, други са професионални или социални, трети са официални и кодифицирани.

В този смисъл и в наше време, българският (балкано-славянският) език има териториални диалекти (трънски, шопски, рупски, мизийски и т.н.), вече почти на изчезване, има два кодифицирани официални литературни диалекта (софийски русофилски диалект и скопски сърбомански диалект), набор разговорни диалекти (скопско-шиптарски, софийско-факултетски, пловдивско-столипиновски), набор от професионални диалекти, набор от жаргони.

Пак в този смисъл, но в отдавна минало време, на създадения от Светите Седмочисленици славянски литературен език следва да се гледа като на литературен диалект на съществуващия тогава общо-старо-славянски език. Вероятно, за негова база, последователно или паралелно, са служили Цариградският, Солунският и Преславският диалект. Ролята на Солунския диалект не бива да се превъзнася - затова поставям Цариградския на първо място. Ролята на последния, Преславския, е основна, понеже масовото разпространение на този език с трайни последици на Балканите и в Източно-Европейската равнина тръгва оттам.

Как се налага такъв език в държава като България, пък и - като Великоморавия? Без да има почва?

Още повече, че азбуката бързо се възприема и от Русия.

В случая вероятно е имало някаква почва, но в същност почва не е необходима, ако езикът се донася на вълната на религиозната индоктринация. Така е занесен арабският език в Египет и цяла Северна Африка (занесен е от мюсюлманските духовници), така е занесен и славянският език в Московията (от поповете). Забележка: Киев не влизал в Московията, разбира се.

Това да се смени религията на населението и това да се смени езикът му е еднакво трудно или еднакво лесно.

[Доктора]

ЗА НАРОДНОСТТА НА СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Любен Костов

Тази статия беше написана и предадена ми за препечатване и разпространение през 1977г. от Любен Костов - един от основателите на Съюза на Българските Национални Легиони (СБНЛ). Една група легионери водени от Любен Костов винаги търсихме начин и посещавахме исторически беседи, в които вземахме участие и се изказвахме по тях, като давахме нашето легионерско гледище. Те бяха единствените места, където можехме активно да вземаме участие без да може властта да ни преследва за нашите изказани становища. Това бяха:”Славянското дружество”, залата в “Македонския дом”и “Туристическото дружество”.

Любен Костов макар и прекарал 13 години по затвори и лагери, винаги беше активен деятел за разпространение и защитник на националната идея и националните интереси на България до края на живота си.Той ни остави няколко беседи,които представляват голям принос за осветляване на нашата общественост по някои въпроси умишлено преиначавани от комунистическите историци, като:”Кръвта вода не става”в отговор на готвената книга на Венко Марковски, “Едно виждане”, в което пророкува разпадането на конгломератна Югославия,”Нахлуването на хуните в Европа, “Произхода на кюрдите”и др.

Предлаганата статия е написана във връзка със статията на проф.Александър Милев, и в подкрепа на същата.

Иван Сокеров (СБНЛ)

***

Наистина “Византия” е била многонационална държава”, каквито бяха почти всички държави по времето на нейното разрастване; като обединителна силла е била християнската религия. Нещо повече, тази вътрешна сила бе двигателя и на всички външни прояви /и агресии б.м./ както в Азия, така и в Европа, да не говорим за Балканския полуостров.Така е било почти до разпадането й, заробването й от турците –1453г. С право проф. Алeксандър Милев бележи , че както престолът, така и патриаршеският трон , а и много севастократори и учени , заемащи места и катедри във висшите школи, като Магнаурската, са бивали от друга /негръцка/ народност; Патриарх Никита /766-780г./-славянин, император Лъв V /813-820г./-арменец, император Василий Македонянин /867-888г.-славянин и др.Също така правдиво е схващането и доказателствата, че на запад под, “грък” се е разбирало предимно ХРИСТИЯНИН, под “унити-гърци”- УНИАТИТЕ, а под “гърци-нон униати”- православни християни. Оттук можем да направим извод, че бащата на Св.Св.Кирил и Методий не е имал пречка да заема високата длъжност “другарий” – помощник управител на Солунската област и поради славянския си произход. В славянското Методиево житие се споменава за двамата братя:”Вие сте солунци, а всички жители на Солун говорят чисто славянски”. В същото житие се казва , че Методий по бащина и майчина страна не беше прост род,а от много добър и почтен род-известен, преди всичко на Бога, а след това на Царя и цялата Солунска област. По това време там е имало много известни славянски семейства и знатни родове. Необходимо е било помощник на управителя да бъде славянин, който да се разбира с тях по език и да знае техните нрави и обичаи.С други думи населението да бъде управлявано от свои, което е носило доверие и авторитет на администрацията…

Наред с тези съображения трябва да се изтъкне, че има писмени сведения за произхода на Кирил и Методий; а тогавашните славяни и особено в околностите на Солун , са български, т.е. БЪЛГАРИ, заключава проф. Милев.

Наред с “пространното житие” на Св.Кирил”, ние имаме едно кратко житие на Константин, известно с името “Успение Кирилово”. То е написано на старобългарски език и запазено в късен препис от ХV век. Неговото съдържание и старобългарският език издават твърде стария му произход. В него е казано:”Родното място на този наш преподобен отец беше преславният велик град Солун. Той се роди в този град и беше по народност БЪЛГАРИН. “Тук се казва, че майката на двамата братя се именува МАРИЯ.

Българин е бил и техният пръв ученик – Св. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ. Краткото гръцко житие е писано от Охридския Архиепископ – грък по народност и византийски сановник ДИМИТРИЙ ХОМАТИЯН, в началото на ХІІІ век. Още в началото на това важно житие се казва:”ТОЗИ ВЕЛИК НАШ ОТЕЦ И СВЕТИЛНИК НА БЪЛГАРИЯ, БИЛ ПО РОД ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ МИЗИ, сиреч БЪЛГАРИ…”Ние нямаме повече писмени сведения за народността на светите братя”/проф. Милев/. За нас е съвсем понятвно, защо византийските хронисти от ІХ и Х век не споменават за делата на двамата братя: славянският, българският език не е бил по волята на византийската политика. Те са били български славяни /продължава проф. Милев/ и за нашите възрожденци: Преподобният Отец ПАИСИЙ, ВАСИЛ АПРИЛОВ, ХРИСТО БОТЕВ, Георги С. РАКОВСКИ, ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ и др.

Редица известни слависти не само ги смятат за българи, но дават доказателства за техния български произход: М. Погодин, Ф. Успенски, В. Погорелов, И. Огненко, немският професор Август Лескин /който издаде и граматика на старобългорски език през 1909 г. и пр.

До тук ние се спираме и подчертаваме доводите на почитаемия проф. Милев в сп.”Духовна култура”, год. 57-ма, кн.7, 1977 г., стр.18-20.

Всеки читател справедливо ще запита, ако за Св.Климент техния пръв ученик е споменато, че “произхожда от Европейските мизи, сиреч БЪЛГАРИ, то от кои българи води началото си видният род на бащата Лъв и синовете му Кирил и Методий? Като принос към това епохално изследване ще се постараем да дадем и своя принос с нови допълнителни данни.

Към “поменика” на проф. Милев, за лицата от негръцка народност, заемали видни длъжности в Цариград, нека прибавим изследването на проф.Иван Дуйчев, който неотдавна установи,”че подписалият Флорентинската църковна уния от 1439 год. между източната християнска църква и западната, Цариградски патриарх Йосиф 1416-1439 год. /сиреч цели 23 години б.м./ е най-малкия син на Цар Иван Александър от еврейката Сара-Асен”. Участникът във Флорентийския църковен събор – кардинал Цезарини, който разбирал славянски език, изрично съобщава за патриарх Йосиф:”Той е българин по народност и от моя език”.”Това свидетелство е много важно”, казва Константин Мечев, в книгата си “Покровител на книжнината”- стр. 37- изд. ”Народна култура”- 1977 г., предоставена на вниманието ни от уважавания проф. Стефан Рабов.

Теофан и Никифор казват:”През ноември 761 г. народът” въстанал и избил тия, които по наследство имали власт над него…Начело на народа бил “мъж злонравен” именем ТЕЛЕЦ-АТИЛЧИК, млад, буен 30 годишен човек, който още на младини показвал смелост…Кои били боилите, които въстанали и кой бил “народът”?.

В по-послешното въстание, при Телерига, ние ще видим, че България се деляла на “фили” и “фоби”- елинофили и елинофоби. Елинофилите – старите анти и скито – траки или славянизирани траки, бидейки давно заразени от византийската култура, имали стари връзки с Византия; женили се за гъркини, изпращали децата си за възпитание във Византия; посещавали гръцки манастири в Света Гора и Ерусалим-били християни. ХУНОБЪЛГАРИТЕ били маддеисти, друдиисти и монофизити траки, юдействащи херули. Потайна вътрешна, семейна, религиозна борба примесена с борба на външни влияния – ето положението в гъсти щрихи. Елинофилите получавали сведения и директиви от Константинопол. Българите, които мразели тая “култура”, лудели от ярост. Царят, който не оставал незасегнат от мълвата и интригите, бил преплитан от нея, осмиван от безоката и невежа тълпа, винаги настроена критикарски, защото българите единствени между народите на земното кълбо, се явили с мисия: да накажат Принцовете. И когато уморени да свалят главите на световните тирани, след като взели данък от императорите, и Папата, след като съборили всички престоли и поставили на Западния – Теодориха, и на Източния – Юстиняна II, решили да бутнат и своя престол. Кои са били боилите, кои са повели народа на открито въстание против династията на скитите /ДУЛО, б.м./. Теофанис казва, че това били архонтите от шириге или областните князе и васалите…

“Династията ДУЛО била свръгната с насилие, почти с насилие /рекшевихтун/ и нея заменил не човекът родоначалник на династия нова, а Тейлинса, зяведующ домакинството, комуто дават ново име-ТЕЛЕСТЕЙЛИНГС-ТРАПЕЗОДАТЕЛ/. Началото на Телецовото князуване се отбелязва с едно голямо недоволство на славяните от станалия преврат в царската династия и поставяне на нов граф или шийр – ТЕЛЕЦ, от рода на старите владетили “ХЕРУЛИ” – “УГАИН”.

Да припомним! В 739-755 г. на престола дошъл кавканът на дясното крило – Кормисош /Вокил/, племеник на кан Тервел. В 755 г. на византийския престол е Константин V Изарянин, наречен Копроним. След смъртта на Кормисош, България е на един от най-опасните завои в своя път. Настъпило едно смътно време на опасни вътрешни разногласия и размирици, поддържани и използвани от Византия. За пръв път в България започнали да се разискват въпроси, които били измяна спрямо българския мироглед. Появили се “Съближенци”, приятели на Византия, византофили.

След кан Кормисош дошъл кан Винех /пак от рода Окил/. В 763 г. кан Ювиги бил убит; царувал 7 години. След него кан Телец /Угаин 763-766 г./- при какви обстоятелства не е известно”. В България се подвизавал един тъмен човек – Сабин /Савин/, приятел на Византия, а според византийски летописец – зет на Кормисош, което не е вярно”. Същият участва в заговора против кан Телец. След битката при Анхиало, Константин Копроним в лошо настроение се върнал в Цариград, защото вътрешният заговор на Сабин не успял. В 765 г. Копроним предприема нов поход, но и сега, “приятелите му в България” не успели. Най-сетне в 766 г., Сабин сполучил и Телец бил убит.

Според именика, на българския престол дошъл кан Умор /от рода Укил/ - само 40 дни. След него именикът прекъсва – настъпва едно много тъмно време – размириците и смутовете в България продължили, усилено подкладвани от Византия. Нов поход на Копроним – пак не успял под заплахата на дясното българско крило на Кото-Кио /Долна Мизия-Македония/, с кавхана Телерик, което било с непрекъснати сили. Не се знае кога Телерик стъпил на престола, но е станал хан от 768-773 г. Същият заздравил положението и почнал да прочиства посепенно съмнителните византийски гнезда в България. На следната година /774 г./, Копроним предприел осмия си поход в България, но безславно. Същата година кан Телерик нанесъл страшен удар на Византия, от огромно значение за понататъшната съдба на България. Той разкрил цялата разузнавателна служба на Византия в България и я унищожил. България излязла от блатото на безпътицата, оздравена и силна. В същност междуцарствието продълило от 718 – 766 г. при кан Телерик.

Резултат от държавния преврат от 761 г. бил възкачването на боила Тейлинс, върху българския престол. В именика се казва, че той бил от рода Угаин, с други думи бил калт, нещо за което свидетелства и името му /НИКИФОР/. По същия повод Порфирогенет в “ДОТЕМ”- ІІ пише: ”В България от това произлезе метеж. Възтържествува партията, която бе склонна на един мир с Византия и княз бе поставен САВИН, зет на прежния Кормисош 740-756 г./от рода Вокил/, /което се оспорва/. Вследствие бунта на рода “Угаин” или поради византийски интриги в това време, много славянски родове, на брой 208 000 души /според Теофан/, с жените си и домочадията си, заминали за Мала Азия. То било истинско преселение на народи, дето по-вече от 50 000 коня, последвани от милиони глави овце, чарди от говеда, табуни от коне, ята от гъски, и всякакви домашни животни и птици тръгнали на път…”

“Напуснали България и доброволно се предали на император Константин Копроним в Евксинос Понтос, който на радо сърце им дал място в областта Витиня при река Арта /Артана/, на източния бряг на Мраморно море… …Тук се родил и бащата - /Лъв/ на Св. братя Кирил и Методий. От начина на изложението се вижда, че тия словени са били от партията на Вокил, която пропаднала през този преврат. Наверно родът “Вокил”ще да е бил от Керамисийските българи /Керамисос – Кормисош, а тоя на “Угаин” от Дръстърските трацириховци…

Видно е, че и допустимата концепция на събитията, че словените, които останаха верни и недоволни от свалянето на династията ДУЛО – на кан Аспарух и кан Тервел, взели страната на гърците и даже влезли в армията им като разведчици”.

“Телец, който поел и командването на армията взел някакви мерки и събрал, според Никифора, немалко число и склави, с които войски заел околностите на Анхиало срещу Константин Копроним, като използвал размириците в България и настъпил също към Анхиало”.

Общо, такава е била историческата обстановка тогава…

От преселението на българите във Византия в началото на 761 г., до раждането на Методий в 825 г. минават 64 години.

Очевидно, родителите на бащата Лъв са именно тези, които пристигат с изселниците във Витиня. Между тези преселници е имало много боилски фамилии, каквато е била и тази на бащата Лъв…

“Междуцарствието” в България, наречено в историята “КАН ИН КАН” от 718 до 724 година, всъщност обхваща един по.дълъг период /около 40 години/,пълен с междуособици и кръвопролития, във връзка с неспазването на мирния договор с ВИЗАНТИЯ от 716 година сключен от хан Тервел, което византийските летописци предават непълно и тенденциозно, съобразно интересите на външната политика на Византия.

Християнството отдавна почнало да прониква в България. По времето на Борис, то се засилва, с него се промъквало византийдсото културно – политическо влияние и византийската църковна уредба. Още в самото начало, то влезло в непримиримо противоречие с цялото българско държавно – народностно устройство. Борис с един замах поискал да въстанови единството на народа си, от брожението, чрез въвеждането на новата вяра за всички. От 109 велики боили, 52-ма били осъдени на смърт и обезглавени зеедно с родовете им, други били затворени /днешните капанци/ б.м…Самият свой син – Престолонаследник кан Хръстате /Владимир/ Борис детронира, ослепява и затваря по византийски маниер. Освободен от Цар Симеон /третият му брат/, заминава при майка си /от чувашките българи/ на Волга; Събира там българска войска и се връща на Дунава да помогне на брат си Симеон , скрил се в крепоста Дръстър. Когато пристигат и войските от Буда-Пеща и Белград, почиства България завладяна от византийските войски, след което Хръстате се връща при майка си и вуйчовците си в Чувашия – където е и неговия гроб.

Противоречието между българския строй и византийското църковно устройство останало. Борис изпратил третия свой син Симеон, заедно с други български младежи в Цариград в Магнаурската школа, за да го постави за глава на българската църква. Заместването на византийската писменост с родна майчина такава било мъчно. Македонските българи Кирил и Методий били вече съставили българската азбука, но отишли в Моравия. Техното дело там не успява при Ростислав, а се върнало в своята родина.

Във българската крепост Белград се явили изгнаниците от Моравия Климент, Наум, и Ангелари. Те носили най-ценния дар – българската азбука на светите братя, и преведените на български език църковни книги. Българският боритъркан там ги приел с почит и ги изпратил с почести при Борис. Същият задържал при себе си в Средищната област Наум, а Климент и Ангелари изпратил в двете крила на държавата, /ляво и дясно/. Ангелари скоро починал. Климент отишъл в областта Кутмиченица . югозападен край на Кото-Кио /Македония/ и останал там дълги години.

Цар Борис се борил цял живот за преодоляване последствията от църковно – византийското християнство. Името му Михаил не си пробивало път. Той след 907 година влиза в списъка на българските владетели със своето старо име като “Свети Цар Борис”.

Има сведения, че бащата Лъв, както и дядото на Св.Св.Кирил и Методий заемали видни длъжности в Цариград, от където Лъв е преведен на длъжността “ДРУНГАРИЙ” на Солунската област, сиреч върнати пак там, откъдето бяха напуснали баща му и майка му. Тук той се оженва за българката Мария, също от боилски род, ненапущала родното си място.

Интересно е тук да отбележим, че половин век след смъртта на братята Кирил и Методий, т.е. през първата половина на Х век, антивизантийската партия в България, идеолог на която е бил брата на цар Петър - ВЕНИАМИН, известен като БОЯН МАГЕСНИКЪТ”, роди Богомилското движение, което най-рано беше възприето от тези български маси, преселници във Византия, които не забравиха Родината си, като възприеха идващото от нея движение /погледнато не канонически, а обществено-национално/. Това движение е било насочено против упадъчното влияние на голямото гръцко обкръжение, което е имало около царицата – жената на Петър – гъркинята Мария, внучка на императора Роман Лакапин.

Във Витания, както и южно от днешния град Бруса, се създава една здрава Богомилска общност “ФУНДАГИАГАТИ” /торбеши/. “ТОРБЕШИ” се наричат и богомилите източно от планината ШАР. Този крупен исторически факт потвърждава безспорния карен на бащата /ЛЪВ/ на Св. Св. Кирил и Методий. Ние не оспорваме факта, че те бяха на платена византийска служба, но безспорно, те си останаха не само “телом”, но и “духом” верни българи.

Повод да напишам тези редове, е похвалното изследване на проф. Милев, с извадки от статията му в сп.”Духовна култура”, дадени в настоящото розглеждане, на един важен “спорен” въпрос.

Прав е проф. Милев, че компромисното решение, какво бащата на Св. братя е грък а само майкатта – българка, както се преподаваше в училищата и в Софийския държавен университет, е грешка, а според нас, е и историческо късогледство (или фалшификация).

София, 25 декември 1977 г.

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. ИСТОАР ДЬО БА АМПИР – ЛЕБО; т.ХІІ стр. 123 и следва…

2. Проф. Ал. Милев, сП. “ДУХОВНА КУЛТУРА”, 1977 г.

3. “БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ” от Стоян С. Шангов; І и ІІ том и др.; стр.16-29., 1923 г.

4. “КРАТКА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ”- Николай Станишев; стр. 67-89.

5.“ПОКРОВИТЕЛ НА КНИЖНИНАТА”, 1977 г.; Константин Мечев стр. 37 и следва.

[T.Jonchev]

Не съм чел преди тази статия, но ако не е била публикувана през 1977г. няма защо да се учудваме. Аз не бих я публикувал и през 2007г. - 50% и дори повече от написаното в нея са измислици.

[Доктора]

Не съм чел преди тази статия, но ако не е била публикувана през 1977г. няма защо да се учудваме. Аз не бих я публикувал и през 2007г. - 50% и дори повече от написаното в нея са измислици.

ЛЮБЕН КОСТОВ НЕ Е ЧОВЕК, КОЙТО ЩЕ СЕДНЕ ДА ПИШЕ НЕБИВАЛИЦИ!!!......

[Frujin Assen]

Прекалявате с умуването за сметка на здравия разум. Какво значи създали литературен език, това са глупости. Много мразя като почнат разни езиковеди да казват че това е правилно, а онова неправилно. Няма такова нещо, след като в раковски не казват вода, а одъ трябва ли да ги обявим за неграмотници и идиоти? Ако Седмочислениците бяха "създали" каквото и да е щеше да има два славянски езика, един официален и един народен. Нека ви питам къде братята са изучили славянски? Навярно в катедрата по славянска филология в на магнаурската школа? Или в разговори с професори славяни от същата тая школа?

[Доктора]

Нека ви питам къде братята са изучили славянски?

АМИ НИКЪДЕ, ЗАЩОТО ПРОСТО СА ГОВОРЕЛИ НА БЪЛГАРСКИ!!!......

[Frujin Assen]

АМИ НИКЪДЕ, ЗАЩОТО ПРОСТО СА ГОВОРЕЛИ НА БЪЛГАРСКИ!!!......

И АЗ СЪМ НА СЪЩОТО МНЕНИЕ!

[ISTORIK]

В една друга тема възникна въпросът, какво са изучавали възпитаниците на Магнавърската (Магнаурската) книжовна школа в Константинопол. Ето отговорът на въпроса - и тук...

Езикознание, различни езици (гръцки, латински, езици на "варварски" народи - сирийски, еврейски...), философия, медицина, лесовъдство (горско стопанство?), граматика (езикознание и езици), алгебра, геометрия, астрономия, поезия (литература), музика, право, богословие (теология), реторика/риторика, история...

Надявам се да не съм пропуснал някой важен учебен предмет...

Известни преподаватели: Лъв Математик (математика и философия), патр. Фотий (философия), Константин Философ - Кирил (философия), Теодорос (геометрия), Кометас (гръцки език), Теодогиус (астрономия)...

Видни ученици: цар Симеон I, Константин Философ - Кирил, Анастасий Библиотекар, членовете на императорските семейства...

Редактирано Август 6, 2008 от ISTORIK

[Sveti_Iliya]

Грешиш. Чрез споменаването на дядо си той показва че е от знатен род. Нарекъл го е цар в смисъл на владетел. Съвсем сигурно е че от българска гледна точка българския и византийския владетел са на едно и също равнище. Ако той е българин и иска да подчертае знатния си произход едва ли ще принизи българския владетел наричайки го просто архонт. Отдавнашна истина е че Солун е билигвичен град. Просто няма нячин жителите му гърци обградени от славяни да не поназнайват малко славянски. Но с такова "поназнайване" библия не се превежда.

Макар и със закъснение, бих искал да ви известя, че преди около 25 г. получих копие от докторска дисертация по славянска филология от някакъв университет в САЩ. Авторката беше арменка, който емигрирала там от България и с този жест искаше да покаже на шефовете тук какво може там, а тук не са й позволявали. В дисертацията аргументирано се доказваше, че солунските братя са от арменски произход и доколкото си спомням роднини на тогавашния византийски патриарх. Шефовете прочетоха дисертацията и като истински интернационалисти заключиха "Абе, маани ги тия византийски шпиони!". Съхранявам някъде дисертацията, но едва ли в скоро време мога да я намеря, поради което нека само да ви посоча, че в сътворената от тях азбука - няма значение дали е била глаголицата или кирилицата е налице буквен знак, обозначаващ звука "Ъ", който звук се отбелзва или по-точно е фиксиран единствено в една по-ранна азбука - арменската. Друго подобноно доказателство беше подредбата на буквите и цифровите им съответствия, които не съвпадат с грацката, а както се знае са били извънредно важни за икономиката - до възприемането на арабските знаци. Оказва се че в тази част, в която те не съответстват на гръцката си съвпадат едно към едно с арменската. Дори си спомням, че изводът на въпроснатата авторка беше, че явно в даден период в Солин са си служили с тези общи за византийците и българите знаци за целите на търговията. Запомнил съм го защото като хипотеза или теза показва едно дълбоко, задълбочено изследаветлско мислене по темата. Друга част от аргументите засягаше житията на солунските братя, защото се оказва че съдържат цели пасажи преведени от арменски жития и по-специално мисията на Св. Кирил в Сев. Кавказ има за прототип житие на евдин арменски мисионер от Антиохия в същия регион. Съжалявам, но не зная до ден днешен някой да е продължил издирванията в тази насока!

[Last roman]

Кирил и Методий са ромеи. По самосъзнание. А за такъв суперетнос е абсолютно без значение, дали си сириец, арменец, исавриец, славянин или печенег по произход. Важното е да си християнин /православен/ и да се възприемаш като ромей. А нашите герои точно това и били - емисари, целящи да разпространят влиянието на империята в Централна Европа сред славяните. Е, не им провървяло там, затова пък се реванширали с приобщаването на България към ромейската културна сфера на влияние. Останалото е без значение.

[resavsky]

Не знам кой я въведе тази тенденция в форума че всеки е арменец до доказване на противното.Всъщност сещам се.Нито Самуил е арменец нито Кирил и Методий-Нито дори Григорий Бакуриани.

[Smordo]

Не знам кой я въведе тази тенденция в форума че всеки е арменец до доказване на противното.Всъщност сещам се.Нито Самуил е арменец нито Кирил и Методий-Нито дори Григорий Бакуриани.

Ресавски, арменците са отчаяни комплексари. Ако могат и Адам ще изкарат арменец (по майчина и бащина линия) . Тукашните са по-читави, но в Армения са много зле. В жилите на Наполеон имало арменска кръв, лейди Даяна била 1/64 арменка, кой ли още не имал 0,000000001% арменска кръв. В Армения била направена първата бира в света (египтяните нямали достатъчно акъл да се сетят), най-хубавите кайсии били там, а и никъде освен в Армения нямало истинско кисело мляко. Наполеон (дето и той бил арменец) е казал нещо много вярно: "От великото до смешното има само една крачка".