Кръстоносните походи и Византия

[byzantiner]

Пускам този материал от едни лекции, които имам в електронен формат. Мисля, че е полезен и би породил плодотворна и конструктивна дискусия....

В резултат на Кръстоносните походи диалогът между християнския Запад и Византия става директен, което постепенно, но окончателно разбулва мистичния ореол на Византия. От една далечна страна, за чиито богатство, култура, история, западните хора чуват само от време на време, Византия се превръща в непосредствен диалогичен партньор, в резултат на което западните хора опознават нейните слабости и изпитват дълбоко разочарование.

В резултат от този непосредствен диалог западното обществено мнение възражда мита за Graecus Perfidus (веролом-ния грък). Той започва още от Античността. Разказът за Троянския кон е удобен митологически инструмент, с когото римляните се избиват комплексите от гърците. За първи път, целенасочено и ясно този мит е разработен в Енеида. Появата на този мит е от изключително значение за оформянето на католическата и православната общност. Именно в хода на Кръстоносните походи заради този мит схизмата от 1054г. придобива такова значение, каквото има и днес – на окончателна Велика схизма; именно тогава тя започва да се осмисля така, както и днес. За да разберем значението на Кръстоносните походи като непосредствен контакт с Византия, трябва да си дадем сметка за следното: Терминът „кръстоносен поход” е русизъм, вкаран в обръщение от руската византинистика през ХІХв. Той е неточен, защото създава илюзия за поредица от военни екипи, между които има хиатос. Реалните термини в западните езици имат коренно различно значение – Croisade, Crusade, Kreuzig, което по-скоро трябва да са преведи като „Кръстоноство” и ясно показва, че това движение на западни хора към Светите места не спира нито за миг в продължение на два века. В резултат няма човек във всяко поколение на която и да е западноевропейска аристократична фамилия, които да не е достигнал до Византия и да не я е видял лично. Освен това „кръстоносен поход” прекалено много набляга на военната страна, върху това, че преди всичко кръстоносният поход е военна експедиция, която е замаскирана от религията. Истината е друга – Кръстоносните походи са и военна и религиозна практика, като религията е много по-важната.

Първи кръстоносен поход 1095-1099г. Започва на 28.11.1095г. край френския град Клермон с речта на папа Урбан ІІ на специално свикан от него събор. На последното заседание, на което пред новопостроената катедрала Nótre Damme de Puis папата призовава за кръстоносен поход, ентусиазмът, с които е посрещната речта му, е изключително голям. Насъбралата се тълпа крещи: „Deos Le vult”. Кръстоносния поход продължава четири години и завършва на 15.07.1099г. с превземането на Йерусалим. След влизането на кръстоносците в града цялото мюсюлманско население е избито. Един от участниците Фуше дьо Шартр казва, че в храма на Соломон кръвта е стигала до колене. За това се пише даже и в китайските хроники. В резултат в Ориента (или Левант) е образуват четири нови политически формации:

* т.нар. Йерусалимско кралство, където се установява династията на Буйоните – това са графовете от долен Барбант (днешни Холандия и Белгия, а по това време заема междинна позиция между Френското графство и Свещената римска империя) Първият йерусалимски крал става Годфроа дьо Буйон. Титлата „крал” се употребява условно. Династията на Буйоните ще управлява до Бодуен VІ Прокажения. Същата династия в лицето на Бодуен дьо Буйон (брата на Годфроа) окупира графство Едеса.

* графство Едеса

* Триполитанско графство, обхващащо териториите на днешен Ливан, където се установява династията на графовете Сен Жил - това са графовете на Тулуза, най-големите сеньори в Южна Франция. В лицето на Раймон дьо Сен Жил тази династия е обвързана с Клюнийското движение (от Хв.), чиято основна цел е въвеждане на принципа на монархия в Западната църква. Тази династия излъчва около 10 папи. Основната разлика между католицизма и православието е, че на Запад династията е много по-важна от държавата.

* Антиохийско дукатство (херцогство, маркизство), където се установява династията на Гискарите, враждебна към Византия.

В резултат от Първия кръстоносен поход става така, че източната граница на Византия се напълва с западноевропейска проблематика. На където и да се обърне византиеца вижда Запад. Тази проблематика е и конфликтна; формална причина за това е конфликта между Алексий І Комнин и водачите на кръстоносния поход през зимата на 1096/97г. Когато последните са в Константинопол сключват договорка с императора, да върнат на византийците всичко, което е било византийско и отвоювано от селджуките. Само че представата за „византийско” на византийците и на западноевропейците е различно. За византийците византийско е всичко на Изток, вкл. и Египет, а за западноевропейците византийското се изчерпва с Мала Азия. Срещу това византийският император се задължил да подпомогне Първия кръстоносен поход военно. Най-напред кръстоносците останали недоволни от малкия изпратен отряд, начело със сириеца Татикий, чиято хитрост постоянно дразнела кръстонос-ците. Второто недоразумение дошло след превземането на Антиохия, понеже не била върната на Византия, а тя очаквала обратното. Друг конфликт – за да бъде сигурен Алексий І Комнин, че кръстоносците ще се съобразят с волята му поискал от всички по-важни барони да му дадат клетва за васална вярност – hommagium (homminem + agere). Те обаче не можели да дадат такава клетва, поради простата причина, че василевсът не им отстъпвал земя, а и защото били суверени (шеф на феодалите, който не зависи от други феодали, собственикът му получава пълна политическа власт). Всички тези конфликти имали дребнаво значение, но дали старт на реставрирането на мита за Graecus Perfidus, а той се актуализирал под действието на два фактора с обща посока.

а. спецификата на кръстоносната идеология;

б. низходящото развитие на кръстоносното движение.

Първият регресивен факт в развитието на кръстоносното движение идва през 1143г., когато емирът на Мосул Имад ед-Дин Зенги, който е чичо на Саладин, кюрд по етнически произход, превзема Едеса и слага край на едната от четирите християнски държави. В Западна Европа това е посрещнато с голямо негодувание от една страна, а от друга – като възраждане на Кръстоносните походи. Резултатът – организирането и провеждането на Втория кръстоносен поход 1147-1149г. Първото нововъведение, което се прави е, че начело застават двамата най-големи владетели в християнския свят – френският крал Луи VІ и германския крал Конрад ІІ. В организацията и пропагандирането взел участие Бернар дьо Клерво, абат на френския манастир в Клерво и голям интелектуалец. Неговите догматически съчинения за първи път правят опит за систематизиране на кръстоносната идеология: „De laude novae militiae”, в която той обосновава философски основните идеи на тяхната идеология и прави възхвала на войските, монашески ордени и по-специално тамплиерите и йоанитите. Този поход за първи път завършва безславно, има парадокс между блестящото начало и много, много скромния край. Драмата, която довежда до неуспеха на този кръстоносен поход се разиграва в Антиохия, където красивата съпруга на Луи VІ Алиенора Аквитанска се влюбва в антиохийския дук Роже дьо Поатие (6ото бил голем пич ). Любовта между кралицата и Роже дьо Поатие има пречки. За да може да си осигури време измисля той какви ли не предлози да забави кръстоносната армия в Антиохия. Луи VІ обаче ги заварва в леглото и силно повлиян от емоционалната реакция, той отпътува само с френския отряд и не се вслушва в призивите на Конрад ІІ. В гнева си пристъпва самостоятелно към обсадата на Дамаск. Тя не донася никакви военни придобивки, въпреки че по-късно се присъединяват Конрад ІІ, Роже дьо Поатие и йерусалимският крал Бодуен ІІ. Това засилва противоречието в лагера и двете големи армии си тръгват по различни пътища. Когато се прибира във Франция, Луи се развежда с Алиенора и я праща в манастир. В съдбата й се намества обаче Хенри ІІ Плантаджинет. За да я спаси, се жени за нея и й прави четири деца – първото е Ричард Лъвското Сърце, а второто – Джон Безземни. Благодарение на този брак от 1154г. английската корона слага ръка върху Югозападна Франция и графствата по течението на р.Лоара, най-богати във Франция. След като Алиенора Аквитанска изпълнила тези функции Хенри ІІ предварително взел мерки и я затворил в замък.

Второто ключово събитие в това низходящо развитие на Кръстоносните походи става ¼в. по-късно. На 02.10.1187г. султанът на Фатимидите Халифат Салах ед-Дин (Саладин) превзема Йерусалим. Събитията, които довеждат до падането на Йерусалим са пресъздадени в „Небесно царство”. Западна Европа е потресена. Пръв и неотменен императив става връщането на Йерусалим. Затова Западът организира най-мащабния от всички кръстоносни походи – Третия (1189-1193г.). Говорейки за него можем да кажем, че цяла Западна Европа се надига срещу Египет. В него участват тримата най-големи западноевропейски монарси – Фридрих І Барбароса; Филип ІІ Август (Огюст), западноевропейски владетел, който поставя нов модел на политическо мислене в Западна Европа и накрая Ричард Лъвското Сърце (Lion Heart). Отново небивал ентусиазъм, който напомня времето на Първия кръстоносен поход, което символизира, че кръстоносната идея е още жива, а желанието за християнски Йерусалим е изключително голямо. Отново обаче след грандиозното начало имаме скромен край и резултат. Фридрих І не достига Светите места, защото се удавя в р.Ликет в Мала Азия. Филип Август и Ричард Лъвското Сърце пътуват по море. Ричард Лъвското Сърце е младеж на 20 години, влюбен в спорта, лова и военните подвизи. Филип Август е 28-годишен, знае латинските закони и чете „Илиада” и „Одисея”. Конфликта им е неизбежен – единият иска да се докаже, а другият – да се покаже. През 1190г. е обсадата на морската крепост Сен-Жак д`Арк, която продължава три години и е концентрирана цялата военна мощ. На шестия месец Филип Август си тръгва, казвайки, че не може да се направи нищо, и оставя Ричард Лъвското Сърце да демонстрира цели три години морално превъзходство над противниците си без резултат.

[П. Теодосиев]

Интересно наистина. Но малко се казва за Византия и какви са последствията от тези "Кръстоносни походи" .

И още еин въпрос изниква в главата ми. Защо Лъвското сърце не е могъл да победи? Защо не е идвала помощ от Западна Европа, като толкова са важни тези земи?

Информация за "Великата схизма" - http://bg-science.info/view_his.php?id=31

Редактирано 7, 2006 от byzantiner

[Warlord]

Темата е широка по обхват и интересна, но какво точно искаш да обсъждаме? В Бойната слава започна дискусия за мотивацията на участниците в кръстоносните походи и средновековната ценностна система. Но не знам дали има смисъл и тук да обсъждаме същото, може да разгледаме по-подробно някои от по-важните битки например.

[byzantiner]

Интересно наистина. Но малко се казва за Византия и какви са последствията от тези "Кръстоносни походи" .

Тва все пак е само част(и от доста малка, но с нея разполагам) от лекциите

И още еин въпрос изниква в главата ми. Защо Лъвското сърце не е могъл да победи? Защо не е идвала помощ от Западна Европа, като толкова са важни тези земи?

Мисля, че е доста добре пояснено от текстът това :

Ричард Лъвското Сърце е младеж на 20 години, влюбен в спорта, лова и военните подвизи. Филип Август е 28-годишен, знае латинските закони и чете „Илиада” и „Одисея”. Конфликта им е неизбежен – единият иска да се докаже, а другият – да се покаже. През 1190г. е обсадата на морската крепост Сен-Жак д`Арк, която продължава три години и е концентрирана цялата военна мощ. На шестия месец Филип Август си тръгва, казвайки, че не може да се направи нищо, и оставя Ричард Лъвското Сърце да демонстрира цели три години морално превъзходство над противниците си без резултат.

След като Филип си е позволили да изостави Ричард явно наистина е имало обективни причини да го направи, а Ричард просто е искал да покаже колко е смел и велик......

Но не знам дали има смисъл и тук да обсъждаме същото, може да разгледаме по-подробно някои от по-важните битки например

Поясни с примери, кво точно имаш предвид

[П. Теодосиев]

Тва все пак е само част(и от доста малка, но с нея разполагам) от лекциите

ОК тогава за по напред като стигнем него период със списанието ще се постарая да намеря по-подробна информация и да я предоставя

След като Филип си е позволили да изостави Ричард явно наистина е имало обективни причини да го направи, а Ричард просто е искал да покаже колко е смел и велик......

То ясно, но защо от Европа не пращат още войска. Все пак това са светите места и се водят бойни действия там, защо го оставят сам. Щом е бил 20 годишен да го замести някой по-възрастен и добър.

[byzantiner]

То ясно, но защо от Европа не пращат още войска. Все пак това са светите места и се водят бойни действия там, защо го оставят сам. Щом е бил 20 годишен да го замести някой по-възрастен и добър.

←

Richard and most of his army left Cyprus for the Holy Land early in June. In his absence Cyprus would be governed by Richard Camville. King Richard arrived at Acre in June 1191, in time to relieve the siege of the city by Saladin. Deserted by Philip and having fallen out with Duke Leopold V of Austria, he suddenly found himself without allies.

Richard's tactics ensured success at the siege of Acre and on the subsequent march south, Saladin's men being unable to harass the Crusader army into an impulsive action which might not have gone their way. However, the desertion of the French king had been a major blow, from which they could not hope to recover. Realising that he had no hope of holding Jerusalem even if he took it, Richard sadly ordered a retreat. Despite being only a few miles from the city, he refused, thereafter, to set eyes on it, since God had ordained that he should not be the one to conquer it. He had finally realised that his return home could be postponed no longer, since both Philip and John were taking advantage of his absence to make themselves more powerful.

http://www.answers.com/Richard%20Lion%20heart

[Warlord]

Поясни с примери, кво точно имаш предвид

Ами може например да се разгледа историята на държавите създадени от кръстоносците във временно заетите от тях територии в Близкия изток.

[byzantiner]

Ами може например да се разгледа историята на държавите създадени от кръстоносците във временно заетите от тях територии в Близкия изток.

←

О.К не е лошо като идея....в такъв случай предлагам да вземем да изровим първо таблици с владетели и години на управление, като за начало....

[Sham]

Ето за начало една карта по това време.

[Warlord]

Забележете, че Асасините имат независима територия под собствен контрол.

[byzantiner]

Забележете, че Асасините имат независима територия под собствен контрол.

←

Те че имат тия любители на хашиша , имат....ама пък ти де я виде на тая карта :blink:

Редактирано 17, 2006 от byzantiner

[Warlord]

Между Антиохия и Триполи в бяло.

[byzantiner]

Еми много съм кьорав...мерси, че ме светна....

[Sham]

Ей,верно...И аз не знаех,че чак територия си имат под собствено управление...Е обаче е логично,точно там са планините на Ливан,които са трудно достъпни.

Ето едно родословие.

[Stein]

По-положително би било да се потърсят резултатите от изключително интензивният диалог между Византия и "Византийската общност" от една страна и Западните християни от друга. Все пак е и плодотворно и актуално!

[Warlord]

Виж това вече е обект на нова тема със своята обширност.

[Stein]

Виж това вече е  обект на нова тема със своята обширност.

←

Все пак ми се струва, че Byzantiner си е кръстил съвсем точно темата.

[byzantiner]

Stеin, здравей и добре дошъл във форума Ти написа следното :

По-положително би било да се потърсят резултатите от изключително интензивният диалог между Византия и "Византийската общност" от една страна и Западните християни от друга. Все пак е и плодотворно и актуално!

Предполагам, че имаш предвид това в контекста именно на кръстоносните походи, а не изобщо......предполагам, че затова Уорлод реагира така, определяюки го като "тема със своята обширност"...Много е добро като идея, но няма ли да му сложиш някакви времеви рамки- например до 4-ят поход или до похода на Владислав Ягело, ако искаш....няма лошо....

[Stein]

Stеin, здравей и добре дошъл във форума Ти написа следното :

Предполагам, че имаш предвид това в контекста именно на кръстоносните походи, а не изобщо......предполагам, че затова Уорлод реагира така, определяюки го като "тема със своята обширност"...Много е добро като идея, но няма ли да му сложиш някакви времеви рамки- например до 4-ят поход или до похода на Владислав Ягело, ако искаш....няма лошо....

←

Хронологическите рамки са естествено до 1204.

[ISTORIK]

Карта на Първия КП - на френски език!

[Sham]

Мога да изровя разни списъци на владетели на държавите в Светите земи,ако ще е полезно.

[ISTORIK]

... ако ще е полезно...

Би било прелюбопитно, твърде много полезно, а и, освен това, ако не го направиш, животът ти ще мине напразно.

[Santiago]

Позволявам си да споделя тук новината, че днес излезе книгата ми "Кръстоносните походи: реликви и чудеса" (Издателство "Изток-Запад"). Вече може да се намери в по-големите книжарници из страната. Подзаглавието е "Поклонничество, авантюра и лов на светини в Ориента XI-XIII в.". Мека и твърда корица, 672 страници.



http://iztok-zapad.eu/books/book/1514/%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%3A-%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B8-%D0%B8-%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD-%D0%B9%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2

[Last roman]

Поздравления за труда. Макар че съм далеч от разглеждания период в книгата, ще си я купя.

[Santiago]

Благодаря!

Уважаеми съфорумници и колеги, заповядайте на представянето на моята книга "Кръстоносните походи: реликви и чудеса" на 4 юни (четвъртък) от 18:30 ч. в Зала 1 в Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски".