Щурци в главата

[ISTORIK]

Спомнете си баснята за щуреца и мравката. Мравката трупа за зимата, но усърдно работейки през слънчевото лято е доста скучно насекомо. Щурецът е в сърцето на летния купон и не се и замисля за зимните несгоди - и си носи последствията. Ние хората носим и двете едновременно в нас, и мравката, и щуреца: знаем за необходимостта от предварително планиране на действията си, знаем, че ще трябва да осигурим старините си, че пушенето е вредно. Понякога дори правим като мравката и спестяваме или хвърляме пушенето. След което винаги идва щурецът, изяжда запасите ни и на втори януари отново палим цигара или ни домързява да отидем на тренировка.

Най-ясно човешката слабост се вижда в провала на добрите дългосрочни намерения, които са свързани с краткосрочен отказ от правене на нещо, пише Frankfurter Allgemeine Zeitung.

От икономическа гледна точка е трудно да се обясни защо хората нарушават добрите си намерения: защо толкова често се случва на първи декември да разбереш, че пушенето е вредно в дългосрочно отношение и да решиш да спреш да пушиш на 31 декември. Защо човек променя мнението си, когато първи януари почука на вратата? Защо това, което е важало на първи декември, след четири седмици престава да бъде важно?

Простите експерименти показват, че ние хората имаме проблем с дългосрочните планове и краткосрочните изкушения. В експериментални условия са предлагали на хора 10 долара след година и 11 долара след година и един ден. Повечето разбира се решават да получат 11 долара - един долар е нещо повече в сравнение с един ден на фона на толкова много дни в годината.

След това експериментът е бил променян: трябва да се избира между 10 долара днес или 11 долара утре. Изведнъж мнозинството започва да предпочита 10 долара днес - не си струва да се чака цял ден само за един долар.

И в двата случая времето за изчакване е един ден, доларът също е само един, така че рационалният човек от икономическа гледна точка не би трябвало да прави съществена разлика. И все пак я прави.

Нашите предпочитания за време не са константни, а зависят от времеви хоризонт. Ние систематично оценяваме по-високо наградата в настоящия момент по сравнение с добрите бъдещи възможности. Примерът с пушенето напълно потвърждава горния извод: ако отказът от цигарите е още далече, на нас ни е достатъчна перспективата за по-добро здраве, за да решим да спрем да пушим.

Когато обаче идва денят на спирането, страстта към още една цигара е толкова голяма, че наградата за отказа - по-доброто здраве в дълъг период - вече не е достатъчна да ни удържи за доброто намерение. Много ясно - били сме в състояние да формулираме доброто си намерение, тъй като в момента на решението не сме били изправени пред жаждата за поредната цигара.

Все пак, от какво зависи поведението, което не взима под внимание действителните потребности и в краткосрочен план прави грешки, независимо от дългосрочната вреда? Ако мозъците на хората в експеримента се прекарат през скенер и се конфронтират решенията за незабавно или отложено възнаграждение, става ясно, че при вземането на тези решения се активират две различни области на мозъка.

Перспективата за незабавна награда активизира т.нар. лимбична система, която отговаря за неосъзнатите и импулсивните действия.

Когато става дума за дългосрочни процеси - тук също попадат и добрите намерения - включва се префронталния кортекс (мозъчна кора), който държи контрола над премислените действия и когнитивния контрол.

Решението за спиране на пушенето представлява сблъсък: от една страна е лимбичната система, която сме наследили от предците и отговаря за автоматичното и импулсивното поведение, от друга страна е префронталния кортекс, който дава възможност само на хората да правят премислени и абстрактни планове за бъдещето. Така да се каже, мравката е кортексът, щурецът е лимбична система.

Така че не трябва да обвиняваме някаква метафизична „слаба воля", а собствения си мозък. Който все пак е достатъчно решителен да направи нещо срещу слабостите си и да се откаже от краткосрочните удоволствия в полза на дългосрочното Правилно, може да използва техниката, предложена от германеца, автор на FAZ.

Себезадължаване: да се направи изключително скъпо нарушаването на взетите веднъж решения. Можете да се обзаложите с приятелите си на нещо голямо, че ще спрете пушенето. По този начин натискът върху кортекса се усилва и решението не се оставя на колебливата лимбична система. Все пак не е много завидна съдбата на щуреца.

http://money.ibox.bg/

Редактирано Януари 4, 2008 от ISTORIK