Друзите

[Sham]

Какво мислите за това течение,този народ? какво знаете за тях?лично намен са ми много интересни и в Сирия съм виждал много от тях.Те са много различни...може би се остатък от нещо,което е имало преди време.Много чиста вяра и ...все пак какво знаете за тях?Ако не знаете нищо,ще ви разкажа.

[ISTORIK]

Друзите са племе, изповядващо особена разновидност на мюсюлманската религия, при която Мойсей и Иисус Христос също са обекти на почитание. В Израел живеят около 18 хиляди друзи, а броят им в Ливан е по-голям. Древните традиции на друзите ги задължават да бъдат лоялни към държавата, в която живеят. Поради това, те са приети за равноправни граждани на Израел и служат във всички израелски родове войски, включително - и в авиацията.

ПОСЛЕДНИТЕ РИЦАРИ НА ЗЕМЯТА

Ако друзите трябваше да се сръжават при Армагедон...

В планините на Израел, Ливан и Сирия, живеят загадъчни хора. Те сами се наричат «муахидуни», тоест вярващи в Единния Бог», но другите по-често ги наричат «друзи». Муахидуните отдавна са свикнали с това прозвище и не се обиждат. Друзите живеят твърде уединено, не се натрапват на света.

«Благословен да бъде влезлия в този дом» - Надпис над вратите на друзки домове

Началото на историята

Това се случило в Египет, град Кайро, когато там управлявал халиф Ал –Хаким би - Амр Али, от династията на Фатимидите през 1017 година от раждането на Христос. Разбира се, той бил мюсюлманин (шиит ислямист), много странен мюсюлманин. Когато бил млад, ал-Хаким прекарвал много време в несравнимата библиотека на Фатимидите, която по сведения на съвременниците наброявала 600 хиляди ръкописи. По такъв начин той разбрал за неизчерпаемото многообразие на света, и за това, бил прониктнат от идеи, твърде различни от традициите на мюсюлманската религия. Като проникнали в него, той се заел с експерименти. От исляма се обърнал към християнството, от християнството – в юдеизма и отново се върнал към исляма. Не трябва да забравяме, че ал-Хаким бил халиф – единствен управляващ, било му позволено много, ако не - и всичко. Някои съвременни изследователи са го смятали за луд, но... за кой пророк може да се каже, че е „нормален човек”?...

И ето веднаж през пролетта на 1017 година в съня на Ал-Хаким се явил Бог и му казал: «Хората започнаха лошо и неправилно да вярват в мен, те преиначават същността ми и моите послания.

Създай нова и чиста религия,

за да върнеш хората към вярата в истинския Бог. Избрах теб, защото си халиф, и народът ти няма да посмее да не те послуша”. И Бог продиктувал на ал-Хаким основата на новата монотеистична религия. Халифът се събудил и извикал при себе си тези, на които вярвал. Те, по негово мнение, били способни да разберат и запишат Откровението. Били двама: Наштаки ал-Дарази и Хамза ибн Али.

Дни и нощи, в свещен възторг, ал - Дарази и Хамза записвали това, което им говорел ал - Хаким, стараейки се да не пропуснат ни една дума. Когато работата привършила, ал - Дарази излязъл пред народа и провъзгласил своя халиф за пряк глашатай на Единния и Абсолютния Бог. Разбира се народът поискал доказателства. И такива били представени във вид на тези същите записи - «Рисалят», които след 26 години, в 1043 година се превърнали в свещени книги на друзите (от името Дарази) – хората, които повярвали на ал -Дарази и Хамзи се обърнали към новата вяра.

Но след известно време ал - Дарази отслабнал духом и започнал да предава някои друзи на мюсюлманите, които безжалостно убивали отстъпниците...

За предателството на ал - Дарази не е споменато в нито един арабски източник, но друзите предават спомена за това от поколение на поколение и ако сметнат за необходимо, разказват за «лошия ал - Дарази» на този, който ги попита. Ние попитахме и те ни разказаха, и ми стана ясно защото друзите не обичат, когато ги наричат така...

Нова вяра – нов народ

Проповедниците на новата религия били много, но историята не е запазила техните имена. Известно е само, че Хамзи и неговите ученици също в тази 1017 година се отправили по различни посоки на арабския халифат. Те пътували 26 години, достигнали до Урал, Сибир, Индия и навсякъде, където живял даже и един суфий (мюсюлмански религиозен мистик), и проповядвали новата вяра.

А през 1043 година се затворила Вратата на Проповедите (термин от друзката религия), и заедно с нея за целия свят се затворила религията на муахидуните – друзи.

Защо се затворила Вратата?

Това никой не знае. Самите друзи намекват, че така сам е решил ал - Хаким, на когото сам Бог е заповядал да направи така, като сметнал, че на Земята имало достатъчно души друзи, и този, който не успял да стане друз, както са се наричали, е закъснял.

Аз споменах думата «души» не напразно. Друзите вярват в преселването на душата. Но не така, както вярват в това например будистите. Душа на друза може да се пресели само... в друз и в нищо и никого друг (включително и в човек от друга вяра). Именно затова друзите не могат да станат повече, само по-малко. Впрочем, за това малко по-късно.

Ал - Хаким в една тъмна каирска нощ се изкачил на планината и безследно изчезнал. Но друзите и до сега вярват, че в деня на Страшния съд той ще се върне при тях.

В планините

И така, Вратата се затворила. И веднага целия мюсюлмански свят неочаквано разбрал, че друзите вече отдавна не са... мюсюлмани! Защото те придават божествени черти на много хора. И в най-голяма степен на пророка Неби Шайб (по друзки - Итро) – тъст на Мойсей и баща на „всички пророци”, както смятат сами друзите.

Защо именно Итро? Всъщност това е тайна (впрочем, както и цялата религия на муахидуните). Но може да се предположи защо друзите толкова много почитат тъста Мойсей. А то е за помоща, която оказал на пророка в затвърдяването на първата «официална» в историята на човечеството вяра в Единния Бог.

След Итро настанали безредици и Авраам, и Ной, и Христос, и даже сам Адам, и всички, които, когато са вярвали в Единния Бог и са донесли тази вяра в хората.

Мюсюлманите се опомнили, тези друзи стигнали до такава наглост, че считали всички за... друзи!...!

Разбира се подобно нещо арабския халифат не е можел да търпи и се наложило друзите да избягат от Египет.

Къде обикновено бяга преследван народ? В пустинята или в планината. Друзите избрали планините на Сирия и започнали да живеят около планината Джабал Дуруз (Планината на Друзите). После, след четиристотин години, част от тях отишли в планините на Ливан, след това – в Израел, в северната част на страната, в планинска Галилея.

Така друзите станали планинци.

Заповядано е да останете живи!

Планините оставят своя неизгладим отпечатък на всеки и хората, живеещи в планините по целия свят, имат много общи черти. Например свободолюбие, гордост, любов към оръжието и умение да го владеят. С течение на времето подобни черти са придобили и муахидуните. Но у друзите има качества, присъщи само на тях, и на нито един друг народ по света. Защо? Всичко е много просто. Не се отдало на друзите да се скрият от света в планините. В течение на много столетия продължавали безжалостно да ги преследват и унищожават. Да, разбира се на друзите им се наложило да станат отлични бойци, съвършени партизани в планински битки. Ненапразно в съвременната армия на Израел друзите често служат в във войски със специално предназначение. Съществуват даже отделни воискови части, състоящи се само от друзи, които по най-добър начин са се представили във всички войни, които е водела държавата Израел.

Но да повторим, да оцелеят, се оказало малко. И измислили за себе си принципа «такийя», което може да се преведе като «укриване заради безопасността», или по просто – «маскировка».

Този принцип включва много. Например, ако живее след хора от друга националност, друзът никога няма да каже, че е друз, никога няма да започне да се пъчи, но даже и да намекне за своята принадлежност към муахидуните. Сред мюсюлманите той ще се държи като мюсюлманин, сред юдейте - като юдей, сред християните - като християнин.

Друзът лесно ще приеме законите на всяка страна,

където и да живее и за нищо на света няма да започне да критикува един или друг порядък или обичай. Той ще бъде открит срещу всеки и дружелюбен с него, доколкото е възможно. Но ако трябва да избира на чия страна да застане например при сбиване, то принципа на такийя, ще подтикне друза да вземе страната на този, в чието действие има повече благородство, чието цели са по-възвишени.

И това свойство на друза съвсем не е показно, не, то е в кръвта му. Именно поради това друза никога няма да те предаде. Но при това друзът ще си остане само друз и нищо повече, а ако няма къде да се дене, то ще вземе в ръцете си оръжието и ще защитава домът си до последен дъх. Така се получило, че християнската заповед „Обичай ближния като себе си”, която за европейците е неразбираема и преди всичко думи, за друза се явява повседневна норма на поведение. А сега си помислете често ли сте срещали непознат, който не на думи, а на дело последен е готов да сподели с вас каквото и да е, и при това да остане пълен с вътрешно достойнство и чест?

Рицар, в добрия полузабравен смисъл на тази дума - ето какво е друзът.

Всеки друз поотделно и всяка друзска община като цяло, изповядва принципа такийя. Затова у друзите никога няма и не е имало национализъм. Именно затова друзите са най-верните съюзници на земята на която и да е държава, на територията на която живеят. Знаете ли поне един народ на планетата, който веднаж сключил военен съюз с друг народ, е останал верен на този съюз до край, каквото и да се случи? През цялата си история? Народ, който нито веднаж не е предал, не се отметнал на другата страна под какъвто и да е, даже най-разумния предлог? За никакви блага и обещания?

В наше време е имало единични случаи, когато млади друзи, отказват да отидат в армията на Израел и тогава бащите ги изгонват от домовете, клана и народа. Което за друза се явява най-страшното наказание.

Душата на друза

Може ли, ако не си друз, да приемеш вярата на муахидуните? Не. Това по принцип е възможно за човек от друга религия. Християнина може да стане юдей, мюсюлманин, будист и обратно. Но никой, никога и при никакви обстоятелства не може да стане друз. Защо друзът може само да се роди друз. Нали помните, че говорихме за това, че друзите вярват в преселването на душите и в това, че душата на друза след смъртта му може да се пресели само в друз? Та ето защо девойките друзи се омъжват само за младежи - друзи и раждат от тях деца, всяко от което при появяването му на бял свят, в него се заселва вече готова друзка душа.

Разбира се друзите стават все по-малко и по-малко (сега в целия свят се наброяват около един милион), но намаляването върви бавно, защото друзът вярва, че ако напусне муахидините и се ожени за жена от друго племе, душата му никога няма да се пресели в нов друз, и какво ще стане с нея после смъртта му, само Бог знае.

При това няма никакви признаци за израждане у друзите, което е загадка за изследователите на този народ, както и религията на муахидуните.

Вярваме в Единния Бог

Впрочем да се каже, че религията на друзите е загадка, значи нищо да не се каже. Защото вероятно това е най-тайната религия на Земята. След като в 1043 година се затворила Вратата за Проповеди, вече никой, никога не успял да научи за нея макар и една хилядна частичка. Всичко, което е написано в туристическите проспекти, учебниците или научните разработки по този повод, често се явява само предположение, но не и някаква истина. Не вярвайте на този, който ви каже, че знае много за вярата на муахидуните – този човек лъже. «А ако този човек е друз?», – ще попитате «Друзът няма никога да ви каже », - ще ви отговоря.

Освен това не всеки друз знае за своята религия даже тази прословута една хилядна. Защо? За това малко по-късно, а сега ще кажем, че друзите освен, че вярват в Единния Бог, живеят (именно живеят, а не се стараят да живеят!) по същите библейски заповеди, по които и ние живеем. Но има и две нови за нас. Първата – това е заповед, която забранява на друза да се жени за жена от друго вероизповедание. И втората – най-важната! – която може да се преведе така: „Не обиждай никой, никога напразно”. Замислете се в тези заповеди както трябва и възможно е поне малко да разберете друзите и тяхната вяра.

Тайната под седемте печата

И все пак, защо религията на друзите е толкова тайна? На първо място защото в нея има мистични тайни към познанието, които, за да не направят неописуеми беди, може да бъде допуснат само човек (естествено само друз) издигнал се много и много нависоко по духовната стълбица. Тоест, тук също действа принципа такийя – укриване заради опасността. Именно затова не всеки друз може да бъде допуснат, а само човек, който се е издигнал, може да бъде допуснат към изучаване тайните на своята религия, а само този, който първо иска това, и второ, по мнението на „посветените” муахидуни, който е достоен и готов да мине многомесечен обред на инициация. Това се отнася само за мъжете. Ако друзката жена поиска, ще бъде допусната да стане „посветена”. Защото женската душа, според вярванията на друзите, не само, че е изначално по-чиста от мъжката, но и е много по-близо до Бога, свързана е с него много повече с тесни връзки, отколкото мъжката.

По вяра и живот, муахидуните се делят на две групи: «укали» - посветени и «джухали» - непосветени. Или «акел» и «джахел», ако употребим единствено число.

Как става това?

Муахидуните нямат храмове според нашите представи. Имат само «хилве» - Дом за събрания. В «хилве» отивад децата до 15 години, където ги учат на основата на друзкото отношение към живота (принципа такийя), заповеди и им дават малко религиозни знания за «посветените» друзи – укали.

Впрочем да се опита да премине в «укаль», друзите могат във всяка възраст. Главното е, да достигнат определен етап на духовно развитие. Какво означава това? Разбира се, трябва строго да се съблюдават всички заповеди, да не се пуши и пие («на непосветените» друзи се разрешава да пият вино), да не сквернословят. Освен това, трябва да имат

чисти помисли!

Може да не се съмняваме, че да излъжат шейховете (религиозните водачи на друзите) и да скрият мислите си, няма да стане. За почти хиляда години укалите са създали такива психологически практики, позволяващи да „надникнат” в мислите на човек, каквито не са сънували съвременните учени.

Трябва да кажем, че разбирането на термините «акел» и «джахел» съвсем не е просто, както се струва на пръв поглед. «Акел» - това не е просто «посветен» и допуснат до религиозните книги друз. На първо място това е друз, достигнал висота на духовното съвършенство. В пряк смисъл на думата. Всички сме слушали различни скандали, свързани със съвременните християнски свещеници от различни конфесии. Такъв „скандал” с акел е невъзможен - истинското духовно развитие не позволява да се извърши такава долна постъпка. «Джахел», това е съвършено необразован друз (даже да завърши три граждански университета), варваринът нищо не знае за истинското предназначение на човека.

Това, което е преоткрито

«Посветените» друзи-укали отиват в Дома за събрания веднаж седмично, в четвъртъците. Там изучават религиозни книги – «Рисалят» (книгите не се печатат, а се преписват на ръка) и се молят. Но как и за какво, никой в света не знае. Защото укалите винаги произнасят молитвата мълчешком, на себе си. Всъщност у нас подобни молитви се наричат «умни», тоест произнасят се в ума. Укалите считат, че молитвата трябва да се произнася в сърцето. Тъй като

Бог чете в сърцата на хората -

също като в отворена книга, и по този начин същността на молитвата по никакъв начин не може да бъде изкривена. «Изречената мисъл е лъжа», - е казал някога Феодор Тютчев – повторил е това, което отдавна са знаели «посветените» друзи.

След молитвите и четенето на книги, започват «уроците», на които се постигат тайните на друзката религия. Отначало общи, а след това - индивидуални. На индивидуалните, по-съвършените в духовно отношение, акел общува с по-малко съвършенния, напътствайки последния в неговото издигане към висотата на духа..

И така, можем ли да повдигнем края на тайната завеса, скриваща религията на муахидуните, и макар за миг да зърнем какво е скрито от останалия свят ето вече почти хилядолетие?

Може. Но за това е необходимо да се поживее сред друзите не един месец и със своето

искрено и открито поведение

да докажете вярата си в Бог и чистота на помислите. И тогава може би, някой от акелите ще ви покаже едно две кристалчета от този айсберг, който представлява от самосебе си религията на муахидуните.

Устройство, семейство, любов

Социалното устройство на друзите малко се отличава от социалното устройство на планинците по целия свят. Патриархат и клановост – това са двете основни черти. Глава на семейството е най-възрастния мъж (дядо или прадядо). Той се явява и главата на клана. Но има и една особеност. При друзите има моногамия, тоест друзът мъж може да има само една жена. И при друзите съществува равенство между мъжете и жените. Дъщерята и сина на умрелия баща получават равна част наследство. В историята на муахидуните е имало случаи, когато

жена е ставала глава на голям клан -

(например, Назира Джумблат в XIX век) е имала такова влияние, каквото не е имал нито един мъж. Ако говорим за девойките, то и тук обичаите на друзите доста се различават от обичаите на много планински народи. Ще започнем с това, че насила друзка девойки никой не може да омъжи. Да, и женихът подбира семейство или клан, но ако той не й се харесва, тя спокойно може да се откаже. Тогава подбират следващия. В такъв случай, избира тя.

Разбира се, такива понятия като любов и влюбване съществува и у друзиете точно така, както е и при нас. Но друзите считат, че истинската любав възниква, укрепва и се възпитава през целия живот живот на съпрузите, а влюбването от пръв поглед, - често е прищявка и не си струва сериозно да се говори за това.

При това друзите охотно разказват историята за

местните Ромео и Жулиета,

която се случила преди 30 години. Младежът Салим, от богат клан се влюбил от пръв поглед в Бандур, дъщеря на обикновен селянин. Бащата на Салим му забранил да се сватоса, и Салим отначало не посмял да не послуша баща си. Но като видял, че Бандур отказва на женихите един след друг, се решил. Те избягали от селото и се оженили. След няколко години се върнали вече с деца и на богатия клан нищо не му оставало, освен да ги приеме и да ги обикне. Тъй като Салим и Бандур били друзи, а значи и децата им станали друзи, което е по-важно от каквито и да са пари и социално положение.

Устройство на селото, Професии и обичаи

Друзите живеят в села. Разбира се техните села съвършено не приличат на нашите. По-скоро това са малки градчета, застроени с каменни едно и дву етажни домове. Друзите нямат свои архитектурни традиции, затова те с желание приемат от всякъде това, което считат за най-добро и красиво. И едва ли и вие ще намерите в селата на муахидуните макар и две еднакви къщи – те всички са различни, цветни, красиви и много акуратно построени. В павираните, чисти, открити отворените за погледа дворове (никакви огради!) – има много цветя и мирише на кафе. Друзите много обичат кафе и го варят по най-различен начини. Аромата на току що сварено кафе е основния мирис в което и да е друзко село.

Всяко друзко село започва с Дома на синовете. Това е

своеобразен музей,

по стените на който са поставени фотографии на всички друзи в даденото село, загинали за Израел от момента на неговото основаване до наши дни. Редом е спортния комплекс, където младите друзи се подготвят за бъдещите боеве.

Мъжете - друзи водят селски живот, държат малки кафенета и ресторантчета, често правят военна кариера, както вече говорихме, това са едни от най-добрите бойци на планетата. Но те стават и адвокати, лекари, учители, инженери, даже художници и писатели. А за жените е по-трудно да получат висше образование. Тук работата е в това, друзките девойки до омъжването си са длъжни да нощуват в бащиния си дом. Именно затова в университета в Хайфа, който се намира относително недалеч от друзките села (час и половина - два с кола) студентката - друз още може да се срещне (близките я водят на занятия и я връщат обратно), а във висшите учебни заведения на Иерусалим - не. Впрочем, друзите не отдават особено значение на висшето образование.

Главното е, човек да се труди честно за благото на семейството

храбро да воюва за страната, за която се е заклел да защитава и да си остане друз при каквито и да е обстоятелства. Всъщност, у друзите въобще няма престъпност, те просто не разбират, как е възможно да откраднеш или излъжеш...

Що се касае до гостоприемството, то по-гостоприемни хора от муахидуните рядко има по света.

И бъдете уверени: ако почукате на която и да е друзка врата, ще ви отворят и ще бъде същото.

Рицарство и чест

Ако силите на Светлината и Тъмнината се срещнат тук не на живот, а на смърт, то в първите редици на страната на Светлината ще бъдат друзите – вечните съюзници на Единния Бог.

//

[Sham]

Много хубава статия!Аз я бях чел ,но я изгубих.Жалко,че показват повече връзките им с Израел,които са преувеличени.

[Fogghy]

Страхотна статия!

Отдавна не бях чел нещо толкова интересно

Браво!

[Ishamael]

Ей те тия връзки с Израел все са преучвеличени.....

[Sham]

Ето един превод,който направихме в моя форум:

Друзите(арабски:درزي, мн.ч.: دروز,иврит: דרוזים‎) ,са религиозна общност,основана първоначално в Ливан,Израел и Сирия, за чиято традиционна религия се казва,че е започнала като издънка на Исмаилската секта на Исляма, но е единствена по рода си в своето обединяване на гностически,неоплатонически и други философии. Теологически друзите се смятат за "ислямска единица,реформаторска секта". Друзите се наричат Ahl al-Tawhid ("Хора на монотеизма") или al-Muwahhidun ("Монотеисти")

Друзите не са смятани за мюсюлмани от повечето други мюсюлмани, защото за тях се вярва,че отправят молитви към фатимидския халиф Al-Hakim bi-Amr Allah, когото те смятали за "проява на Бог в Неговото единство". Друзите вярват,че Ал-Хаким не е умрял,а е бил затъмнен ("скрит" от Бог) и ще се завърне като Махди в Деня на Страшния съд. Произхода на името "друзи" е проследено до Nashtakin ad-Darazi, един от първите проповедници на религията.

Друзите пребивават първоначално в Сирия, Лебанон и Израел, с по-малка общност в Йордания. Палестинските друзи са предимно в Galilee (70%) и около Haifa (25%) и Йорданските друзи могат да се срещнат в Amman и Zarka,и по-малък брой в Irbid и Aqaba. Голанските хълмове,планинският регион на границата на Израел със Сирия, са дом на околко 20,000 друзи и се състои от мнозинство сирийски и малцинство палестински граждани. Институтът за изучаване на друзите определя приблизително,че 40%-50% от друзите живеят в Сирия, 30%-40% в Лебанон, 6%-7% в Израел и 1%-2% в Йордания.

Огромни общности от изгонени от родината си друзи също живеят извън Средния изток в Австралия, Канада, Европа, Латинска Америка, Съединените Щати и Западна Африка. Те използват арабския език и следват социален модел много близък до други източни средиземноморци от региона.

Счита се,че има цял 1 милион друзи по света, по-голямата част в Levant или източното средиземноморие. Обаче,някои изчисления на общото население на друзите сочат,че са били 450,000.

По традиция е имало два клона на друзите,живеещи в региона Jabal Amel. Yemeni друзи (оглавявани от родовете Hamdan и Al-Atrash) и Kaysi друзи (оглавявани от родовете Jumblat и Arsalan).

Родът Hamdan бил прогонен от връх Лебанон след битката за Ain Dara през 1711. Тази битка била между две друзки фракции : Yemeni и Kaysi. Kaysi били представени от родовете Jumblat и Arslan,а Yemeni - от родовете Hamdan и Al-Atrash.

След своето драматично поражение, Yemeni мигрирали в Сирия в друзкия регион Jebel и столицата Soueida.

Според ДНК тестове, друзите са забележителни с високата честота (35%) на мъже,които носят Y-хромозомна хаплогрупа L, която иначе е рядко срещана в Средния изток (Shen et al 2004). Тази хаплогрупа произлиза от праисторическа Южна Азия.

По майчинска линия,ДНК тестовете разкриха,че друзите имат най-високата концентрация на хаплогрупа Х (25%) от всяка друга етническа група в света. Тази хаплогрупа е една от малкото, които са произлезли в Европа, където тя представлява приблизително 2% от цялото население.

Историята на друзите датира от Средновековието, когато Друзката секта започнала да се развива. Прочутият пътешественик Бенджамин от Тудела е писал за друзите в своя дневник през 1167. Той ги описва като "планински жители,монотеисти, които вярват в безсмъртието на душата".

През 11ти век,друзката религиозна мисъл се развила далеч в Исмаилската секта, подгрупа на Шия Ислям. Друзите не се опитвали да сменят основните принципи в Ислямската религия, но се опитали да създадат единна държава на мюсюлмани от различни секти. Вместо това, друзите се опитали да се съсредоточат върху принципи, които всички мюсюлмански секти споделяли като цяло, и да дадат на свяка секта свобода на мнението по точки, свързани с Исляма, които не засягат тези принципи. Знае се,че вярват в един Бог и седем пророка - Адам, Ной, Ибрахим, Моисей, Исус,Мохамед и Hamza ibn ?Ali ibn A?mad. Те вярват,че Свещеният "Коран" е законът,който те спазват. Обаче,те имат свободата да интерпретират неясни фрази от Корана без да променят ислямските принципи или вярвания.

Друзите вярват,че фатимидският халиф al-Hakim,който властвал над Египет (985–1021),смятан от много други за доста чудат, е обединителят на мюсюлманите и държителят на ислямската сила по онова време. Първият,който поддържал тази гледна точка бил мъж на име Hasan ibn Haidara al-Ahram,исмаилски Da'i и придворен на Ал- Хаким. След неговото убийство,каузата му била поета от персийския имигрант Hamza ibn ?Ali ibn A?mad, който в писмо от 1017 настоял,че всички офицери и придворни би трябвало да признаят силата,която била дадена от Бог на al-Hakim и предишните фатимидски халифи да обединят и разрешат Исляма. Хамза станал действителният създател на групата.

Фатимидският имам Ал-Хаким наблюдавал и ръководел действията на Хамза. Но Хаким изчезнал една нощ през 1021 при обстоятелства,които са все още неясни.

След изчезването на Хаким, Хамза ибн Али довършил неговите наставления и похвати за подобряването на Исляма. Те били осъвременени няколко години по-късно с изтъкване на ислямските вярвания на друзите и прилагане на общи ислямски принципи по по-силен начин.

Друзите са изиграли главна роля в историята на Levant. Те били предимно разпръснати из планините Chouf ,които са част от планина Лебанон (известна за известно време като планината на друзите),а по-късно самотитлуваната Jabal al-Duruz (планина на друзите) в Сирия,която била автономна държава във френската територия на Сирия от 1921 до 1936,под същото име.

Не цялата история на друзите била мирна. Различия с някои съседи довеили до кръвопролития. През 1860, друзите нападнали християните маронити из цялата планина Лебанон в първата лебанонска гражданска война. Смята се,че повече от 11,000 християни били избити, още 4000 умрели от глад и изоставяне и 100,000 били изселени.

Също така друзите изиграли важна роля в Лебанонската гражданска война (1975–1990). Те организирали войска под ръководството на Walid Jumblatt (сина на Kamal Jumblatt), в опозиция на маронитската християнска фалангистка войска на Bachir Gemayel в зоната на планина Лебанон (особено Chouf). Мирен договор бил подписан между водачите на друзите и маронитите, който им позволил да живеят мирно заедно и по-късно да станат съюзници.

Друзите са смятани както за социална група,така и за религия, но не и за отделна етническа група. Също така за да усложнят своята идентичност е обичаят на Taqiya - скриване или замаскиране на вярванията им,когато е необходимо - който заимствали от Шия Ислям. Друзите в различните държави може да имат коренно различен начин на живот. Някои твърдят,че са мюсюлмани,някои не. За вярата на друзите се казва,че се подчинява на ислямските принципи, но те са склонни да бъдат сепаратисти в своето отношение към друзкият начин на живот. Друзите не позволяват преобръщане на религията. Бракът между друзи и не-друзи не се одобрява поради религиозни,политически и исторически причини.

Друзите се разделят на две групи. Главно светско мнозинство, наречено al-Juhhāl (جهال), "Невежите",няма достъп до свещената литература на друзите. Те обхващат около 80% от друзкото население и по принцип се дистанцират от религиозни въпроси - поради тази причина те могат да заемат позиции в управлението (понякога непропорционално на делът на друзите в общото население) на нациите,които те обитават и които подкрепят други религии. Те често не смятат да притежават религиозните отговорности,които вярата включва, но са част от личната молитва.

По-религиозната каста,състояща се и от мъже,и от жени (около 20% от населението),се нарича al-Uqqāl (عقال), "Интелигентните посветени". Те имат специален начин на обличане,предназначен да се придържа към традициите на Корана. Жените могат да изберат да носят al-mandil,отпуснат бял воал,особено в присъствието на други хора. Те носят al-mandil на главата си за да покрият косата си и го увиват около устата си,а понякога и върху носа си. те носят черни ризи и дълги поли,които покриват краката им до глезените. Мъжете uqqāl имат мустаци и носят тъмни дрехи с бели тюрбани.

al-Uqqāl имат равни права с al-Juhhal,но установяват неформална йерархия на уважение,основана на религиозната служба. Най-влиятелните 5% стават Ajawid, признати религиозни водачи, и от тази група местната общност обикновено избира официалния си Shaykh al-Aql. Неговата роля е главно като плитически и социален водач на обществото,но той е също приеман за религиозен водач - и трябва да се отдаде на беден, безбрачен (интересно,като включва безбрачен брак), благочестив,скромен начин на живот някак си близък до някои християнски духовни позиции.

Друзите вярват в единството на Бог (дори отхвърлят някои монотеистически концепции като свещеното триединство и месиите) и са често известни като "Хора на монотеизма" или просто "Монотеисти". Тяхната теология има неоплатонически виждания относно това как Бог си взаимодейства със света чрез излъчване на вещества и е подобна на някои гностически и други тайни секти. Има влияния от Sufi в тяхната философия. Някои индивидуални друзки шейхове интерпретират фразите на Корана за прераждане,но противно на известното схващане това не е част от първоначалната теология на вярата.

Принципите на друзите се концентрират върху честност,лоялност,благочестие, алтруизъм,патриотична саможертва и монотеизъм. Те отхвърлят полигамията,пушенето,алкохолът, консумирането на свинско и бракът с не-друзи. По принцип друзите следват потокът на мисли на сунити в историята, като отдават чест на Abu Bakr,Омар, Othman, Али и други, но са привърженици на политическо и социално равенство към другите секти.

Вярата на друзите изисква привърженици да следват мюсюлманските традиции на индивидуална молитва,постене и поклонение в Мека. За разлика от много сунити и шиа мюсюлмани, които са склонни да бъдат особено бдителни по време на Рамадан, вярванията на друзите набляга на забрани за грях и богохулство,които да се прилагат равностойно през цялата година.

Една от свешените книги на вярата се нарича Kitabu l-Hikma или "Книга на Мъдростта",което е едно от другите имена на Корана,както е "Forqan".

Друзите имат 5-цветно знаме,което е било направено за да разграничава тази ислямска секта от другите. Много интерпретации били направени за това знаме,но най-важната е: Фатима,баща й (Мохамед),мъжът й (Али) и нейните двама сина. Други присъждат тези цветове на други религиозни хора,пророци и значения. Друзите вярват в пророци каро Адам,Мохамед, Ной, Ибрахим, Sarah, Якоб, Моисей, Соломон, Йоан Кръстител,Исус (Иса) и Jethro или Shuayb. Те също вярват в мъдростта на класическите гръцки философи като Платон и Питагор, които имали по-нисък статус като други пророци. В добавка,те имат поредица от "мъдри мъже", които основали религията през 11ти век. Други интерпретации на петте цвята на знамето са както следва: червеното означава кураж,смелост и любов. Жълтото е знание,мъдрост, просвещение или жито. Зеленото е природата и земята. Синьо за търпение,прошка,небе и вода. Бялото е чистота,мир и помиряване. Местата за поклонение на друзите са обикновено много скромни. Молитвата се провежда предпазливо сред семейство и приятели.

Линк към превода

[Hermes]

Здравейте...

От известно време следя този хубав форум и чак сега реших да се включа с един отговор.Надявам се по-нататък да мога повече да пиша.

Тази тема е много интересна за тези, които никога не са чували за друзите. Какви са те? Най-доброто определение, с което се осмелявам да ги наричам е: ТАЙНО ОБЩЕСТВО. Защо съм решил така? защото си имам солидни причини за това(надявам се с течението на времето да пиша повече за това). Според мен част от тези статии съдържа много истини, в другата част нещата са много преувеличени. Това, което искам да кажа е, че друзите,подобно на всяко тайно общество, са подложени на всякакви спекулации.

Много изследователи са изследвали тази общност. Много различни, противоречащи и спекулативни мнения са изказвани, но истината само те я знаят.

Дори да се запознаете с някой друз няма да разберете истината за тях. Толкова грижливо се пазят взаймно, че наистина е учудващо, че все още съществуват подобни хора.

Все пак ви пожелавам успех и до нови срещи(надявам се).

[Sham]

Благодаря ти за мнението!Надявам се да пишеш повече

Вярно е, че друзите са много тайнствени, и това в голяма степен се дължи на тяхната история.Аз познавам доста друзи и когато ги попитам ми разказват за своето учение.Но сами да говорят -никога.

[India Jane]

Здравейте, регистрирах се тук специално заради тази тема. Търсих информация за друзите, тъй като попаднах на името им случайно, докато подготвях материал за хаплогрупите, които се срещат сред българите. С изненада в чуждоезична книга открих информация за хаплогрупа Х, която е много любопитна и се среща както сред друзи, грузинци, баски и някои северноамерикански индиански племена, както и сред ... българите. Моля да коментирате тази възможна връзка, ще се радвам да получа и информация от друзи, ако е възможно. Интересно е да се проучи дали има останали следи във фолклора и народната памет.