Симеон Първи и неговото дело

[Warlord]

По принцип това е добра тактика - да сблъскаш враговете си един срещу друг, но ако вземем предвид стратегическата обстановка в Югоизточна Европа по това време е просто неприложима. Византийци и Маджари нямат обща граница, огромната територия на България ги разделя и в резултат на всичките тези войни тя пострадва най-много. Просто когато си между чука и наковалнята и се опиташ да ги сблъскаш един в друг е крайно неприятно за самия теб

Петър има мир с Византия, следователно има възможност да съсредоточи всичко на север срещу маджарите, но не го прави - външната му политика просто е крайно пасивна, армията също никаква я няма...

[КГ125]

Сега, самият Иван Дуйчев е казал че ние няма средновековна история на България, а история на ВИЗАНТИЙСКО-българските отношения през средновековието. ........ Дори да приемем че отвъддунавските земи са изоставени, трябва да приемем че българите са изоставили и белград, и софия, и тракия, а най вероятно и видин. Осазнавате ли че ако това е така, то българия щеше да е не разгромена, а унищожена. Много по верояно е българите да са връщали на ромеите със същата карта. ............... Според мен е много по логично земите зад тиса да са заети чак след 1018.

Или пък просто, бидейки все пак не толкова гъсто заселени, както Warlord посочи на едно място, са останали сами и постепенно са деградирали като територия...

[КГ125]

По принцип това е добра тактика - да сблъскаш враговете си един срещу друг, но ако вземем предвид стратегическата обстановка в Югоизточна Европа по това време е просто неприложима. Византийци и Маджари нямат обща граница, огромната територия на България ги разделя и в резултат на всичките тези войни тя пострадва най-много. Просто когато си между чука и наковалнята и се опиташ да ги сблъскаш един в друг е крайно неприятно за самия теб

Петър има мир с Византия, следователно има възможност да съсредоточи всичко на север срещу маджарите, но не го прави - външната му политика просто е крайно пасивна, армията също никаква я няма...

Дали това е личностна характеристика на Петър, пренесена в тези силно зависими от лидерите времена в политиката на държавата, или е умората от Симеоновите войни, или пък може би и двете....

То в края на краищата, като ти дойдат от север и от юг, нужно е тотална мобилизация, за да се справищ и с двамата. Почти неизпълнима задача. Може би, ако беше по-агресивен владетелят и ако не бяха симеоновите кампании...??

Представяте ли ако България беше успяла да отблъсне Цимисхи и Светослав....!!! Те двамата, макар и след война, са някак в естествен съюз.Даже имаше един текст, който казваше че на търгване разгроменият Светослав и императорът дълго приказвали нещо, първият качен в ладия, вторият подпрян на нея..

[КГ125]

"...в един друг форум дето още броят болтовете и гайките по Т-34..."

Ама те още ли ги броят?!

Те бурмите по тез машинки са много А пък и самите машинки са много:) Докато се изброят бурмите на всички произведени Т34 и се мине на следващите модели, ехееей:)

[Warlord]

Дали това е личностна характеристика на Петър, пренесена в тези силно зависими от лидерите времена в политиката на държавата, или е умората от Симеоновите войни, или пък може би и двете....

Какъв точно е бил личностния характер на Петър не знам (не зная), може и други причини да са го подтиквали към такива действия, под влияние на болярите или нещо друго, но това не е от значение след като катастрофалния резултат след това все пак е на лице.

Забрави я тая "умора" от Симеоновите войни, маджарските нашествия започват чак след 934. Дори и да е разорена икономиката, какво прави Петърчо цяло десетилетие - стои си уморен? Може би от непрекъснатите банкети и препиването с медовина?? Виж миналия век от Две! национални катастрофи за колко време се оправяме, въпреки че в рамките на 5 години държавата на два пъти е напълно разорена и изправяна пред срив.

При Крумовите войни България е доста повече пострадала, опустошена е от византийските войски, разрушена е и столицата й, докато при Симеон българските земи остават непокътнати от външно посегателство (с изключение на североизтока от маджарите) но какво от това - когато след това хазарите нахлуват от север наследникът на разорената и уморена държава Омуртаг пуска ли ги просто така? НЕ - бие се с тях и ги прогонва! Оставя ли тимочаните и браничевците да се отцепят, както Петър оставя сърбите? Не - покорява ги и се бие и с Франките. Заради това и побеждава. Така е действал добрият владетел, а в подобни ситуации Пешо само е блеял.

Редактирано Януари 17, 2008 от ISTORIK

[КГ125]

Логично. Но нали Симеоновите кампании все пак оставят следа? В .ч. в психологията на хората и на елитите. Един вид, бихме се напрегнахме се максимално и кво стана, не взехме Цариград... След такива войни хората искат мир и го имат, прочем. Докато държавата стига до състояние на слабост и невъзможност да се справи със Светослав и Цимисхи. (Не, че задачата е лесна, де).

Към обективните фактори не може да не се добави и спецификата на личността и действията на Петър. Както казваш ти, той е твърде пасивен.

[Frujin Assen]

КГ, проблема е долната лява планка на гумата на Т-34, те още не могат да се разберат това шайба ли е или втора законтряща гайка!

Знаеме че е имало партия на т. нар "Симеонови велможи" чийто човек е Иван , другия син на цар Симеон. Впървите години се води "дискусия" за "цивилизационния избор" на България. Въпреки че надделява мнението за мир с Византия, виждаме че цар Петър все пак прави нещо, вместо да воюва с маджарите ги насъсква срещу ромеите. Може би ромеите точно това са и чакали, тотална мобилизация и изтощаване на България. Лично аз съм на мнение че в Цариград са изпратени двамата малки сина на Петър, а престолонаследника Пленимир си остава в Преслав. За съжаление при първото руско нашествие което е отбито, Пленимир загива в бой и държавата остава без водач. Нещо за което си говорехме много навремето с византиеца е едно ранно споменаване на царица Ирина която доста рано при управлението на Петър отишла на гости в Цариград с децата си. Смятахме че ако Борис и Роман са тези деца, то при руското нашествие те ще са по на 40 години. Смятам че е сигурно че Петър е имал втори брак, от първият е бил Пленимир. Даже предполагам че в последните години на петровото управление когато той е на възраст реално държавата е управлявана от него, и когато той умира настава хаоса.

[КГ125]

Съвсем основателни предположения За гайките въпроса е остро дискусионен:)

[Ishamael]

Ако беше спрял с 917г. мисля че щеше да стане по-добре.... проблема не е толкова че изтощава държавата,колкото, че след Хърватскатаи Сръбските войни, в които губим две армии, общаша численост на българската войска намалява....Колкото до отвъддунавското заселване на маджарите, не мисля че загубата на които и да е земи отвъд дунава може да има каквото и да е значение за България, освен може би бесарабия, която вероятно са държали наистина изкъсо....

Сега казахте Светослав и Цимисхи....Тук работата е леко дебела, понеже първо - Русите вече са смазали Хазарския Хаганат и са наказали Волжка България, а ако се не лъжа и с маджарите са успели да се справят, както и с печенегите. На фона на малката ни армия, тяхното войнство изглежда доста сериозно....Второ - Византия, вече е преодоляла съпротивата на арабите на изток. Освен това Цимисхий е наистина качествен пълководец и владетел...Освен това си имаме и византийският военан потенция...(въпреки че българите воюват с 3 теми чак до 1002г., когато Василий подписва мир с Фатимидите, имперската машина се надига с цялата си реална мощ....и резултата е печално ясен....)

Но да се върна на Симеон...според мен той достига предела на българските военно-политически възможности! Това е...по пътя на войната не сме можели да се разшириме повече от това.

[Warlord]

То не е било и необходимо, въпроса е, че грандоманската му цел е била неосъществима и действията в тази насока не са били в полза на българския народ.

Иначе аз не отдавам толкова голямо значение на неуспеха срещу хърватите. Ако не беше починал малко след това Симеон щеше да изпрати натам и втора армия която да ги сгази, просто не натам е било съсредоточено вниманието и силите на държавата. В Сърбия също не е ясно до колко е пострадал местния български гарнизон, обезглавени са водачите му, но едва ли са избили и войниците. В сраженията срещу ромеите сме загубили в пъти повече войска.

Но си прав, че ако се беше спрял 917 и беше поработил десетина години върху усвояването и интегрирането на отвоюваното до момента после дори и на некадърник като Петьо щеше да е доста по-лесно да задържи тези земи, а не още в първата година от царуването си просто да ги върне на Византия.

[Ishamael]

Не подценявай хърватите....Според сведенията на хронистите са разполагали със цитирам : " 100 000 пехота и 30 000 кавалерия" а и за разлика от българите са имали силен флот. Персиан, а после и Борис се провалят срещу тях, а след това и Симеон...

[Galahad]

При Петър І България все още е доста силна, а при Светослав Русия все още не е тъй силна. Но все пак Русия си е била доста голяма. Шеметния успех го постигат защото нападението на Светослав е било доста неочаквано за Петър І - той нямал възможност да събере чак толкова голяма армия. А после е предпочел да сблъска руси и ромеи, вместо да изтощи държавата си във война с русите, а накрая византийците да го ударят.

Хърватите - те не са били чак толкова голяма сила. Нито са били толкова интересни. Все пак на юг е било сърцето на Европа - Цариград. Погледа на бълг. владетели се насочвал на запад само когато южните съседи упеели да предизвикат от там проблеми. Симеон І се опитал да запази автономията на сърбите, но те все насочвало поглед към Византия и накрая се наложило директно да ги подчини. С хърватите е имало неуспехи, но тогава за успех на българите се е считал не завземането на някаква част от земята на хърватите, а пълно подчинение. До битката при Велбъжд при Михаил Шишман на войната със Сърбия се е гледало малко по-мащабно -т.е. да се завоюва цяла Сърбия.

За гайките въпроса е остро дискусионен

Една такава дискусия е много полезна. Ситуацията е като с филма "Дързост и красота" - там веднъж годишно гледам по 1 серия и досега не съм пропуснал нищо съществено от развитието от битието на героите.