Вождът Сиатъл

[КГ125]

Едва ли нещо дава по-добра представа за света и разбирането на доисторическите общества от писмото му до президента на САЩ Пиърс:

това е мястото, където е погребан

а това е писмото на английски; някой добър човек си е направил труда на пусне това твърде добро видео

http://www.youtube.com/watch?v=A-Klqel2MVU

[Black Wolf]

За съжелание тази реч не е произнесена от Сиатъл (името му всъщност е било Селт). Първоначалната версия се е появила в края на 19 в. и е анаписана от един американски журналист, а по-късно е била преработене от един преподавател по риторика и природозащитник, вече през 20 в.

http://en.wikipedia.org/wiki/Chief_Seattle

http://www.archives.gov/publications/prolo...ef-seattle.html

[КГ125]

Хм, да видим аргументите на статитята. Да не излезе нещо като "мита за Батак" и че не е имало български народ през средновековието

[Last roman]

Това е чест похват на историците или журналистите, които критикуват пороците на собственото си общество, влагайки упреци в устата на чуждоземци. Подобна реч на каледонският предводител Калгак е отразена в аналите на Тацит:

Solitudinem faciunt, pacem appelant /те създават пустиня, наричайки я мир/. Нямам текста на български, затова го давам на руски:

"Сколько я ни рассуждаю о причинах войны с римлянами и о

нашем крайне трудном положении, я питаю твердую уверенность, что нынешний

день и ваше единодушие будут началом свободы для всей Британии. Ведь, с

одной стороны, никто из нас не испытал рабства, с другой - нет за нами

земель для отступления, да и море не является для нас безопасным, так как

нам угрожает римский флот. Таким образом, бой и оружие, которые приносят

честь храбрецам, даже и для трусов оказываются надежнейшими средствами

защиты. Когда у Британцев происходили раньше с переменным счастьем битвы с

римлянами, то в наших руках находилась для бойцов надежда и помощь, так как

мы - благороднейшая часть целой Британии и притом находящаяся в самой ее

глубине, мы, которые не видим и берегов покоренных народов {Разумеются

берега Галлии.}, даже и глаза свои сохраняли не оскверненными

соприкосновением с деспотией. Нас, обитающих на краю земли и последних

представителей народной свободы, по сей день защищала сама наша отдаленность

и сокровенность славы о нас; а все неизвестное принимается за великое.

Теперь открывается предел Британии. Дальше нет уже никакого народа, ничего,

кроме волн и скал, и кроме еще более того - неприязненных римлян,

надменности которых нельзя избегнуть послушанием и покорностью. Грабители

мира, когда им, все опустошающим, недостает земель, они уже обшаривают море;

если враг их богат, они корыстолюбивы, если беден, честолюбивы, - люди,

которых не может насытить ни Восток, ни Запад. Они одни из всех с одинаковой

жадностью накидываются на богатство и бедность. Похищать, убивать, грабить -

это на их лживом языке называется управлением, а когда все превращают в

пустыню, это они называют миром".

http://lib.ru/POEEAST/TACIT/tazit1_1.txt

[КГ125]

Доказано ли е това римското?

Сиатъл не бил виждал влаки бизон. Какво му пречи да е чул за тях?

Документът по канален ред трябвало да мине през много бюрократи. Това ли е единственият начин писмо да се прати до Вашингтон?

Имало три визити на възможният автор през 1855 г. – нищо не индикирало, че в която и да е от тях той е изслушал текст от вожда, за да го запише. Това са предположения. Със същия успех може да се предположи, че Исак Стивънс е записал текста точно тогава! Автоторът казва, че няма данни за това, записани и протоколирани, но има данни за други събития? Е та?

Ако Стивънс или друг е автор на писмото, трябва да се сравнят негови доказани текстове с писмото и да се установи стилово и/или граматично сходство. Само тогава положително може да се докаже авторство.

Посочен е един текст на Сиатъл, който е безспорен. Той обаче по стил удивително прилича на писмото, макар да е кратък и да не съдържа толкова "високи" неща. Имайки предвид стила, твърде е възможно Стивънс да е разкрасил писмото и речта, но авторът на думите все пак да е Сиатъл.

От изложените аргументи не се вижда нищо повече от евентуална възможност да е подправено, която в най-оптимистичния вариант е равна на тази да са записани точно думите на вожда.

Това, че е била възпроизведена в началото на 20 век също не е аргумент - може би е възпроизведена, може би е разкрасена допълнително дори, но не виждаме доказателства, унищожаващи логичното предположение думите да са на Сиатъл.

Явно и американската история си има проблеми като българската. )

Редактирано Март 27, 2009 от Р. Теодосиев

[Black Wolf]

Има редица признаци, сочещи, че това е литературно произведение. Пред мен е една цяла монография, която разкрива историята на тази фалшификация.

Съжалявам, но за мен дискусията е безмислена, защото е доказан факт (и то отдавна!), че това не е реч на Сиатъл.

Който се интересува, нека си чете...

http://www.humanecologyreview.org/pastissu...1/71abruzzi.pdf

http://depts.washington.edu/engl/ewp/eg/05.WuD.html

http://esd.escalate.ac.uk/1412

Що се отнася до "доисторическите общества", мирогрледа на хората в тях, вкл. дискусията около тяхната "екологичност", това е отделен и доста обширен въпрос, за да го дискутираме тук.

[Last roman]

Добре дошъл.

[КГ125]

Има редица признаци, сочещи, че това е литературно произведение. Пред мен е една цяла монография, която разкрива историята на тази фалшификация.

Съжалявам, но за мен дискусията е безмислена, защото е доказан факт (и то отдавна!), че това не е реч на Сиатъл.

Който се интересува, нека си чете...

http://www.humanecologyreview.org/pastissu...1/71abruzzi.pdf

http://depts.washington.edu/engl/ewp/eg/05.WuD.html

http://esd.escalate.ac.uk/1412

Що се отнася до "доисторическите общества", мирогрледа на хората в тях, вкл. дискусията около тяхната "екологичност", това е отделен и доста обширен въпрос, за да го дискутираме тук.

Че какво пречи? Посочи по-конкретни съображения?

Редактирано Март 28, 2009 от КГ125