Траките са българи!

[Доктора]

Траките са Българи

инж. Емил Живков

Грамотният читател веднага ще възнегодува срещу това заглавие. Ще рече - не е възможно траките да са българи, объркал си приоритетите, приятелю. Виж, българите да са траки - иди дойди, но траките да са българи - това е все едно да поставиш каруцата пред коня. Траките са древен народ, а българите - сравнително нов.

Читателю, изслушай моите аргументи, пък тогава прецени правилно ли е или не твърдението "траките са българи".

КОЙ ПОСТАВЯ КАРУЦАТА ПРЕД КОНЯ ?

Не е ли странно - днешните гърци били наследници на старите гърци, днешните румънци били наследници на старите даки, днешните албанци били наследници на старите илири, а днешните българи нямали нищо общо с най-многобройния народ на античността - траките, които живеели по нашите земи, но изчезнали малко преди да дойдат на конете си пришълците "прабългари". Този безмислен историографски шаблон е упорито налаган от науката през целия XX век . Българите от края на XVIII и началото на XIX век изобщо не са и предполагали, че науката им готви такава изненада - да обяви Свещената им Бащина земя за късно придобита.

Ние можем да разберем "ковачите" на историческата наука от XIX век - трябвало е да се озапти Българския Възрожденски дух, който е застрашавал големите империй (не само Османската , но и Австроунгарската и Руската), където са живеели огромен брой българи. Всъщност точно Българското Възраждане е накарало Виенската и Руската исторически школи да създадат мита за тюркския произход на българите. Сиреч българите са пришълци в Европа и дори да се намират български поселения на стария континент, то те са "незаконно" тук, те са слабокултурни воинствени варвари, и единственят им шанс да просперират е да са "федерати" или васали на някоя от големите империи. Основен принос за налагането на тази погрешна и пагубна за българите теория имат австроунгарците Павел Йосиф Шафарик* и неговият внук (син на дъщеря му) Константин Йосиф Иречек*, който на 26 годишна възраст (!) си позволи безрасъдството набързо да скалъпи история на един от най-древните народи - българския. Тази волност на младия чужденец му донесе министерско кресло в българското правителство тогава, а на нас българите - прозвището тюрко-татари, от което и до днес не можем да се отървем.

За да успее тази теория, е било необходимо преди това да се заличи писмовното историческо наследство на българите. За тази цел през двадесетте и тридесетте години на XIX век започва масовото унищожаване на автентични исторически документи, съхраняващи се в библиотеките на по-големите български манастири. Гръцки, руски и австроунгарски платени агенти изгарят или изнасят от България хиляди томове безценни български книги, с което заличават местния изворов материал, който би трябвало да постави основата на бъдещата Българска историография. За унищожаването на огромен брой ръкописи - "от 30 до 50 товара книги във всеки манастир", свидетелства възрожденецът Йордан Хаджиконстантинов - Джинот.

След Освобождението Българската историческа наука и Българската археология се създават и управляват половин столетие от австроунгарци и руснаци. Българите, които са допуснати да се занимават с история са или виенски, или руски възпитаници - сиреч те вече са превърнати в духовни еничери. Светци на Българщината като Зографският летописец, йеросхимонах Спиридон Габровски, поп Йовчо от Трявна, д-р Ганчо Ценов и множество други истински радетели на историческата истина са инкриминирани и дори превърнати в посмешище от същите тези имперски слуги. Еничерите не се посвениха да се подиграят дори и с Паисий, Раковски и още цял ред български възрожденци, като ги обявиха за наивни лаици.

Ето така беше поставена "каруцата пред коня" в световната, и в частност българската историография - българите бяха нарочени за тюрко-татари, без оглед на очевидните факти - терминът татари се появява XII век, терминът тюрки - VI век, а науката е доказала със сигурност, че етнонимът българи е засвидетелстван поне от IV век (Анонимен латински хронограф). Очевидно е, че българите не могат да бъдат и славяни поради същата причина - за славяни се говори едва от началото на VI век. Чудно тогава, за какво спорят вече второ столетие туркофилите и славянофилете в историческите научни среди!? Тук няма място за спорове! Ако изобщо трябва да извеждаме произхода на българите от някой от древните народи, разбира се, че трябва да започнем от траките, защото те, според науката са "изчезнали" от територията на Балканския полуостров, тъкмо когато "прабългарите започнали да го завладяват"!

ТРАКИ ЛИ СА БЪЛГАРИТЕ?

Неоснователно преекспонираният в историографията през последния един век термин "траки" не е етноним, а е общностно название, характеризиращо над 80 сродни племенни групи, с което общностно название гръцките пришълци са наричали автохтонните неелинизирани народи на Балканите в периода на еленизма. На гръцки нарицателното "траки" е добило значение на "необразовани", "диви", "варвари", "неелини". С две думи - колкото и еретично да звучи - терминът "траки" е неприложим за историографията. Все едно да обявим, че в XV-XIX век на Балканите не е имало българи , а "гяури", само защото османските дефтери твърдят това.

Като се има предвид горното, смятам за оправдано да сложа "етнонима" "траки" в кавички.

Истинското име на земите, заселени от край време с българи е БАЛГ, БОЛГ, БАЛК , БАЛХ, БЕЛГ, БОЛГА, БЪЛГАРИЯ, БОЛГАР, БАЛКАН, БАЛХАШ, БАЛАХИЯ, (Валахия или Влахия), БОЛГАРДАГ и т.н. Коренът на всички тези наименования е Б-Л-Г / Б-Л-К, аналогичен с корена на българското народностно име.

А как е истинското име на автохотонния народ населявал Балканите преди идването на гръцките пирати колонисти, и какъв е коренът на неговия етноним?

Имай търпение читателю, нека не избързваме, и преди да научим кой всъщност е този народ, да видим общото между "траките" и българите. Паралелите са твърде много, и тяхното пренебрегване говори единствено и само, че в историческата наука, при обсъждането на тези въпроси досега е надделявал политическият момент, а не обективният безпристрастен анализ.

АНАЛОГИИ В ЛЕКСИКАТА

Преди всичко нека отбележим, че гръцката азбука винаги е срещала големи трудности с транскрибиране на някои характерни

български звуци - б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ. Имайки предвид странните буквосъчетания при изписването на "тракийски" имена и глоси, трябва да сме сигурни, че гърците са срещали аналогични трудности и при транскрибирането на "тракийския" език. Всъщност проблемът очевидно е в самата гръцка писменост, след като египетската титла БАТА-РЕКС, гърците са превърнали в известното днес ФАРАОН (?!). Така че аналогиите в лексиката щяха със сигурност да бъдат много повече, ако "тракийските" думи бяха достигнали до нас посредством друга азбука, а не гръцка.

"Тракийски" глоси.

1. ак [ak], /1.- стр. 98/ - око.

2. ала [ala], /14./ - вихър, хала.

3. ан [an], /1.- стр. 64/ - на , върху.

4. анг [ang], /14./ - крив, извит, онгъл, ъгъл.

5. асдуле [asdule], /1.- стр. 99/ - ездач, яздя

6. асн [asn], /1.- стр. 130/- аз.

7. бела [bela], /1.- стр. 99/ - бял.

8. бебру [bebru], /1.- стр. 99/ - бобър.

9. берг [berg(a)], /1.- стр. 99/ - планнина, бряг.

10. берса [bers(a)], /1.- стр. 99/ - бреза.

11. бистра [bistra-s], /1.- стр. 99/ - старобългарското "бъйстръ" - бърз

12. брате(p) [brate®], /1.- стр. 201/ - брат. Сравни и старобългарското "братръ".

13. бреда [breda-s], /1.- стр. 99/ - пасище, старобългарското "бред", диалектно "бръд".

14. брилон [brilon] - бръснар (старобългарската дума брит-бръсна).

15. бръза [bruza], /1.- стр. 99/ - бръза(остаряло), бърза.

16. брънч(ос) [bruncoV], /1.- стр. 103/ - струнен инструмент - сравни брън, брънкам, дрън, дрънкам.

17. ведъ [bedu], /1.- стр. 20/ - вода.

18. вис [bis=vis, is], /1.- стр. 99/ - старобългарското "вьсь" - село.

19. вриза [briza], /1.- стр. 103/ - ориз.

20. гин [gin], /14./ - чезне, разваля се, гине.

21. дама [dama], /1.- стр. 100/ - дом.

22. дава, дева [deba], /1.- стр. 103/ - град - етимологична връзка с българското "двор" и "дувар".

23. деа, дева [dea, deba (b=v)], /1.- стр. 100/ - дева.

24. деен [dein(a)], /1.- стр. 100/ - деен.

25. дерз, дърз [derz, durz], /1.- стр. 100/ - смел, дързък.

26. диза [diz(a)], /1.- стр. 100/ - крепост - във връзка с българското "издигнат" - защитен.

27. драб [drab(a)], /1.- стр. 100/ - течение на река - сравни българското "драпам" - движа се пълзешком.

28. дръвета [druveta], /1.- стр. 197/ - дърво, дървета.

29. дръме [drume, dryme], /1.- стр. 100/ - българското "дръма" - храсталак, шубрак.

30. дун [dun(a)], /1.- стр. 100/ - височина, дюна.

31. жила [geil(a)], /1.- стр. 100/ - жила.

32. з- [z-], /1.- стр. 102/ - из, от.

33. зама [zama], /1.- стр. 102/ - старобългарското "самъ" - същи, еднакъв.

34. зер [zer], /1.- стр. 103/ - звер, звяр.

35. зет [zeta], /1.- стр. 103/ - сят, засят.

36. золта [zolt(a)], /1.- стр. 103/ - злато, жълт.

37. зъмъ [zymy], /1.- стр. 103/ - змей, змия.

38. ил(у) [ilu], /14./ - старобългарското "илъ".

39. кара [kara], /1.- стр. 100/ - планина - старобългарското "гора". "Тракийското" име на планината Беласица е Белакр - преводимо на български - Бела гора, Бела планина.

40. катер [kater], /1.- стр. 254/ - катерица.

41. кентa [kenth(a)], /1.- стр. 101/ - чедо.

42. кер [kers(a)], /1.- стр. 101/ - чер, черен.

43. керасо [kerasoV], /1.- стр. 21/ - череша.

44. кетри [ketri], /1.- стр. 101/ - четри, четири.

45. кист [kist(a)] - /1.- стр. 101/ - чист.

46. колабър [kolabroV], /1.- стр. 103/ - обрядна песен в обряден танц с оръжие - сравни "колобър".

47. купсел [kupsel(a)], /1.- стр. 101/ - купче

48. лаз [lazi], /1.- стр. 101/ - лош.

49. ма [ma, me], /1.- стр. 101/ - мама, майка.

50. мер [mer], /1.- стр. 101/ - голям, велик - сравни "мера" - голяма земя, а също "прабългарските" имена Безмер, Маламир и т.н.

51. оста(с) - устие на река.

52. пайбе [paibes], /1.- стр. 101/ - бебе, рожба.

53. пи [pi], /1.- стр. 101/ - при.

54. раск [rask], /1.- стр. 101/ - рязък, пъргав, бърз.

55. сабади [sabadi], /1.- стр. 101/ - старобългарското "свободь" - свободен.

56. салта [salta], /1.- стр. 101/ - златен (залта - старобългарски).

57. светъл [suetul], /1.- стр. 102/ - светъл.

58. семeлe [semele], /1.- стр. 101/ - земя (земля - старобългарски).

59. стар [stara], /1.- стр. 102/ - стaр.

60. струме [stryme], /1.- стр. 102/ - течение - сравни българското "стреми се", "устремен".

61. сунка - сок (слюнка).

62. талка [t(h)alka], /1.- стр. 102/ - тласка.

63. тарп [tarp(a)], /1.- стр. 102/ - трап.

64. тим- [tim-], /1.- стр. 250/ - тъмен, черен.

65. три - три.

66. търда [thurd(a)], /1.- стр. 102/ - държа.

67. уту [utu], /1.- стр. 102/ - вода.

68. цев [seba], /1.- стр. 196/ - цев, растението бъз.

"Тракийска" ономанистика.

1. Абрит(ус) [Abritys], /2.- стр. 2/ - "тракийски" град, днешният град Разград --- очевидна е връзката с старобългарската дума брит - бръснач. Абрит = обръснат, обезлесен хълм.

2. Агриани [Agrianes], /2.- стр. 5/ - "тракийско" племе, обитавало най-горното течение на река Струма --- най-вероятно това са живеещите и до днес по тези места българи мохамедани - ахряни. По този начин са се наричали те по между си дори до 1943 г., въпреки че ходжите са им забранявали това име !!! /12.- стр. 189/

3. Аймон [Aimwn], /7.- стр. 3/ - "тракийското" име на Стара планина. Ето го къде бил заветният Имеон населен с "прабългари"! Старото българско име на Стара планина също е показателно Матoрне горьi - Древни планини /7.- стр. 15/ (или Майчини планини ?). А какво e й древното и старото на една планина, заварена от новодошли нашественици (та били те "славяни" или "тюркобългари"), та ще я наричат Стара планина? Ами другото имe - Балкан?! С очевидната близост до нашия етноним това име говори само за себе си. От всичките тези названия всеки що годе разумен човек може лесно да стигне до предположението, че Балкана е прародина на българите. Но явно на науката й е трудно...

4. Аспар - гото-алан по произход - велик военачалник в Римската империя --- очевидна е аналогията с името на "прабългарския" владетел Аспарух (Аспар риx).

5. Ате, Ати(с) [Attis], /2.- стр. 31/ - фригийски Бог Баща --- от древнобългарското "ате" = "отец", "тате".

6. Ате(й) [Ateas], /2.- стр. 29/ - скитски владетел, загинал в битка с Филип II Македонски --- ясна е връзката с древнобългарската дума "ата", от която произлизат новобългарските "отец", "тате", "тата", "татко", "баш-та", и имената Атила, Атко, Анто. Думата "ата" е нарочена несправедливо за тюркска. Връзката с "тракийския" бог Ате (Атис) е безспорна! Ате е почитан от "траките" като Бог Баща! Какво общо имат тук дивите алтайски тюркски пришълци?! Турците владеят вече няколко столетия на българска земя (Балканите и Мала Азия) , затова имат в речника си огромен брой български думи!

7. Бакх(ус) [bakhus] - истинското име на "тракийския" бог, известен ни под гръцкото си име Дионисий. Бакхус е син на Семеле и Юпитер в римския пантеон на боговете. --- аналогията с българската дума Бог е очевидна.

8. Балакр(ос) [balakroV], /1.- стр. 34/ - "тракийското" ("македонско") име на пл. Беласица. --- очевидна е етимологията Бела-гр (гора - старобълг.), Бяла планина.

9. Бастарни [bastarnae], /2.- стр. 33/ - "тракийско" племе от III век пр.н.е. --- аналогия с българската дума бастисвам = нападам, неправилно обяснена етимологически с турската дума "басмак" (?).

10. Бато [bato], /1.- стр. 238/ - много често срещано илирийско лично име --- "прабългарските" имена Батоя, Бат Боян, днешното Батков и т.н.

11. Бебрък(ес) [bebrukeV], /1.- стр. 46/ - "тракийско" племе --- думата "бъбрек" е една от малкото, обявени от науката за "прабългарска".

12. Белур(ос) [belluros], /2.- стр. 35/ - нелокализирано "тракииско" селище в Родопите --- очевидно името има за корен българското бел, бял. Сравни Белаур - брат на цар Михаил Шишман.

13. Берисад [berisades], /2.- стр. 38/- "тракийски" аристократ, който след смъртта на Кот(ис) I през 359 г.пр.н.е. управлява одрисите --- разновидност на името Борис - с пълен член "ат" - Борис-ат. Сравни Ирод-от (Херодот), Арист-от (Аристотел) и др.

14. Берое [beroe], /2.- стр. 32/ - "тракииско" селище, днешна Стара Загора --- етимологически свързано с българското "бера", "събирам", "сбор", "събор". Български имена - Беро, Беров.

15. Бистра© [bistraV], /1.- стр. 45/ --- бистър, бистра - силно разпространено българско име Бистра, както и Бистрьо, Бистро и т.н.

16. Битини [bithynoi], /2.- стр. 62/ - част от "тракийския" нород стримони, който получил новото си име "битини", след като завладял северозападната част на Мала Азия, и се заселил там --- старобългарската дума "бити" - "побеждавам", обяснява прекрасно етимологията на това име - "победители".

17. Бити(с), Битю© [bithys, Bitus], /2.- стр. 46/ - едно от най-често срещаните "тракийски" имена --- на старобългарски това име се превежда дословно - победител!

18. Бичи [bizoi], /2.- стр. 41/ - често срещано име на "тракийскийските" градове около Босфора, в основата и на Byzantion --- българското "бик", "бичи". Произлиза вероятно от мита за Зевс, който се превърнал в бик, и отвлякъл Европа.

19. Бол, Пол(ес) [Polles], /2.- стр. 218/ - цар на "тракийско" племе --- бол (множество, голям, велик).

20. Болг [bolg] - според староирландските саги, име на владетел, чийто народ [Fir Bolg - народът на Болг] е живял в Тракия --- множество възрожденски автори твърдят, че българите носят името си от Болг - син на илирийския цар Коледа, живял през VIII век пр.н.е. /8.- стр. 29/, /9.- стр. 25/, /10.- стр. 630/.

21. Болог(ес), Волог(ec) [Vologaesus], /2.- стр. 65/ - "тракийски" жрец, от племето на бесите. --- аналог на античното име Болг, за което стана дума по-горе. Вологес се споменава от възрожденеца поп Йовчо Тревненски в неговия "Летопис и родословие" като "славянски княз". Същият списък от владетели се предхожда от цяла редица имена, сред които Коледа, Болг, Декефал (!), а след Вологес продължава с Аттила, Боян и Кардан! /9.- стр. 25/

22. Борей [boreas], /2.- стр. 46/ - тракийски бог, персонификаця на силния и студен северен вятър --- в етимологична връзка с думите "буря" и "боря" , както и с българските имена Боре, Борис и т.н.

23. Ботие - член на "тракийското" племе "ботиеи" [bottiaei], /2.- стр. 48/ --- много често срещано българско име Боте, Ботю, Ботьо.

24. Брени [brenai], /2.- стр. 50/ - "тракийско" племе --- очевидна връзка с името на легендарния български владетел Брен (Брем), син на Коледа./8.- стр. 29/, /10.- стр. 630/. От корена на Българската дума "бран" - "браня", "битка", "сражение", "война", "защита", "защитавам", "пазя".

25. Бриги [briges], /2.- стр. 50/ - един от най-големите "тракийски" народи --- старобългарската дума "бризги" означава "разпръсквам". Бригите са живяли разпръстнато из целия Балкански полуостров и Мала Азия. Това са всъщност известните "фриги", които освен с всичко друго, са известни и с "фригийските" си шлемове и шапки, които в средновековието се наричат "български шапки" - например в "Космографията" на Закария Казвини /11.- прил./. За връзката бригу (светъл, блестящ) - българи виж и П. Добрев /13.- стр. 120/.

26. Бръз(ос) [bruzoV], /1.- стр. 45/ --- бръз, бърз - днес имената Бързе, Бързьо, Бързаков, Барзов, Бързов и т.н.

27. Бугарама [bugarama, Bourgarama], /2.- стр. 53/ - "тракийско" селище, чието име е засвидетелствано в IV - V век --- аналогия с етнонима на българите.

28. Буза(с), Бузи(с), Бузо© [buzaV, BuzhV, BuzoV], /1.- стр. 45, 68, 69/ - много често срещано "тракийско" лично име --- буза - днес имената Бузанов, Бузов и т.н.

29. Бургари [burgari], /2.- стр. 53/- войници от особен вид римски гарнизони към крепост, кастел [burgarii], засвидетелствани в надписи от II век от.н.е. в района на днешния град Тетевен и др. Бургари са били дислоцирани в античността из цяла днешна Европа. В това не би имало нищо нелогично (просто "особен вид римски гарнизон" от "тракийски" наемници, и нищо повече), ако не беше твърдението на учените, че под етнонима "бургари" [burgare] трябва да разбираме "пра-българи" /3.- стр. 35/ ! Не е за пренебрегване и фактът, че в повечето известни нам карти от XV век България е изписана по този начин - Burgaria ! Арабските историци от векове наричат дунавските българи "буржани". "Буржа" на арабски означава крепост, кула - аналогично на "бург", "бургарий" !

30. Буребиста [burebistas], /2.- стр. 53/ - "тракийски" цар (на гетите) от I век пр.н.е. --- коренът на това име вероятно е българската дума "буря". Евентуална етимология - Буря Бити - "да бъде силен като буря" или "победител на бурите". Възможна е и етимологическа аналогия с корена на думата "борец" - Боре Бити - "да бъде борец" или "да побеждава като борец".

31. Верчо [Verzo], /1.- стр. 238/ --- това илирийско лично име е често срещано и днес сред българите.

32. Викол - царедворец при дакийския владетел Децебал --- Вокил, "прабългарски" владетелски род.

33. Ведар - "тракийско" лично име --- ведар, приветлив - в днешно време се среща и името Ведрин.

34. Геро, Херо(с) [Heros], /2.- стр. 305/ - бог на "траките", всеизвестният "тракийски" конник --- Геро (герой), Свети Георги - един от най-почитаните български светци. Паралелът с най-известният "прабългарски" символ Мадарският конник е очебиен !

35. Гети - голям "тракийски" народ --- днес разпространеното българско име Гето, Гетов.

36. Глоса [Glwssa] - дума, засвидетелствана у античните грцки автори със значение - "тракийска" дума --- аналогията с българската дума "глас" е явна! На старобългарски "глас" означава нещо казано, произнесено, думи, слова /5.- стр. 344/.

37. Гордий /15.- стр. 27/ - фригийски владетел --- горд, горди, гордий - абсолютна аналогия с българската дума.

38. Граб [Grabos], /1.- стр. 72/ - цар на илирите по времето на Филип II Македонски --- грабя, завземам, възможна етимологична връзка и с "груб".

39. Дар(си) [Darsi], /1.- стр. 336/ - "тракийски" род --- дар, дарение, подарък - Дарко, Дарев.

40. Децебал(ос) [Decebalos], /2.- стр. 80/ - "дакийски" владетел (87-106 г.пр.н.е.), син на Скорило --- Дете Бал, "дете голямо" или "дете владетел". В Българската митология присъстват два легендарни детски образа - Дете Големеше и Секула Детенце. В българския език съществува думата "дечо", "дечко", която напълно отговаря на името Деце Бал (Дече Бал). Децебал е записан в списъка от "славянски князе" на възрожденеца поп Йовчо Тревненски под името Декефал!/9.- стр. 25/

41. Деций [Quintus Herennius Etruscus Messius Decius] - римски император от "тракийски" произход (249-251 г.). --- днешните български имена Дечо, Дечко - върху монетите, които е сякъл, Деций е изобразен като същински дечко.

42. Дичо [Dizzo], /1.- стр. 43/ - "тракийско" лично име --- и до днес често срещано сред българите - Дичо, Дичов, Дичев.

43. Добери [Doberes], /2.- стр. 85/ - "тракийско" племе --- добър, добри.

44. Другери [Drugeri], /2.- стр. 85/ - "тракийско" племе --- другар, другари

45. Дръстър [Durostorum], /2.- стр. 91/ - стар "тракииски" град на Дунава, днешна Силистра --- дръстя, задръствам, преграждам - знае се, че на това място реката е била преграждана с вериги.

46. Дулa, Дули [Dula , Doulh], /1.- стр. 94/ - лично име, както и име на старо "тракийско" божество --- българската царска династия Дуло, както и множество съвремени фамилии - Дилов, Дулов и т.н.

47. Дулизелм(ис) [DoulhzelmiV], /1.- стр. 93/ - двуосновновно "тракийско" име --- ясна етимология - Дули+Зелм (земл, земя) - роден в земята на Дуло.

48. Залмокс(ис) [Zalmoxis], /2.- стр. 108/ - цар, жрец и бог на гетите --- много вероятна е старобългарската етимологя на това име, където [zal] е старобългарското "жалъ" - "гроб", "гробница" /5.- стр. 485/, а [mox] е гръцки опит за транскрибиране на българската дума "мъж". Залмокс приживе построява храм-гробница, в която извършва мистерии. След смъртта си е погребан в тази гробница, но на четвъртата година възкръсва. Залмоксис е обожествен и изпълнява ролята на бог на мъртвите в "тракийския" пантеон на боговете. Херодот твърди, че "траките" наричали Залмоксис и с името Гебелейсис, който епитет етимологически се свързва с българската дума "гибел". Залмоксис се отъжествява с Кронос - гръцкия бог на мъртвите. Важна аналогия е и фактът, че подобен храм-гробница строи приживе и Омуртаг, за което свидетелства неговият строителен надпис върху колона /6.- стр. 192/ .

49. Зет - участник в експедицята на аргонавтите, син на Борей --- често срещано българско име Зето, Зетов, Зетова.

50. Золт(ес) [Zoltes], /2.- стр. 114/ - династ на гетите --- абсолютно пълна аналогия със старобългарската дума "золъто" - злато.

51. Искандaр - истинското име (според арабски източници) на великия "тракоилирийски" владетел, известен днес с гръцката транскрипция на името си - Александър. --- възможна етимология на това име - "искан дар" = "желан дар".

52. Комети - благороднически ранг при даките в античността. Същият ранг в средновековието носи комит Никола - бащата на Самуил. Днес шаблонно се твърди, че става въпрос за "византийска" титла, а както виждаме - титлата е дакийска. Кометипили(ос) пък е по-висок ранг дакийски велможи, които са носели високи конусовидни шапки (български шапки !) /11.- прил./. Комитопули са наречени от византийските автори синовете на Комит Никола - Давид, Моисей, Аарон, Самуил !

53. Котел(ас) [Kotelas], /2.- стр. 150/ - владетел на гетите --- кот (котка на старобългарски език) - често срещани български фамилии Котов, Котев, Котков и т.н. Възможна аналогия с името на Кубратовия син Кот-раг.

54. Кот(ис) [Kotys], /2.- стр. 150/ - царско "тракийско" име --- аналогично на горното.

55. Крестони [Krestones], /2.- стр. 155/ - "тракийско" племе, чието име етимологически се извежда лесно от старобългарската дума "крест" = кръст.

56. Лангар [Langaros], /2.- стр. 159/ - владетел на "тракийския" народ агриани, които живеят и до днес в своите земи - българите мохамедани ахряни --- лонгур е стара диалектна българска дума и означава дълъг, висок.

57. Лъчи(ус), (Луцюс Домитюс Аурелянус 270-275) римски император от "тракийски" произход --- лъч, личен, лъчезарен - и до днес личните имена Лъчи, Лъчо, Лачо са силно разпространени сред българите.

58. Марк [Marc] - много често срещано име в Римската имперя. Името очевидно е с "тракийски" произход, тъй като Марк (Марс = Арес) е "тракийски" бог --- Марко е едно от най-разпространените български имена, и не само това, но фолклора ни и до днес пази спомена за Крали Марко. Митологическата компонента на този приказен образ е доста по-стара от реалния спомен за средновековната историческа личност.

59. Марк Улпий Ерми - по род "трак", финансов управител на Дакия (Балахия) по времето на император Траян --- Ерми (Ерми-ар) е "прабългарски" род, засвидетелстван във възпоменателен надпис на Омуртаг. Очевидно тук става дума за името на Бог Хермес (Хермес е гръцка транскрипця на истинското име Ерми). Ето какво казва Херодот за "тракийския" бог Ерми - "Отделно от народа, царете почитат Хермес повече от всички богове, кълнат се само в неговото име и изкарват от него своя произход." И до днес се е запазило името на Ерми сред българите мохамедани в Родопите под формата Ерим Баба (Ерим Бабайко, Ерим Баща).

60. Меди [Maidoi], /2.- стр. 174/ - "тракийско" племе --- мед.

61. Медовитини [Maidobithinoi], /2.- стр. 175/, "тракииско" племе, част от медите, преселила се във Витиня - Мала Азия --- аналогично на горното.

62. Медок (Амадокос) [Amadokos], /2.- стр. 12/ - "тракийски" владетел от V-IV век. пр.н.е. --- в основата на името вероятно стои българската дума мед.

63. Мокар(ос) [Mokaros], /2.- стр. 186/- "тракийски" град --- "мокър" - сравни имената на български селища Мокрен, Мокреш и т.н.

64. Мостич [Mostis], /2.- стр. 186/ - "тракииски" цар III-II век пр.н.е. --- пълна аналогия с известното средновековно българско име Мостич - чъргобиля при цар Симеон!

65. Мъндри [Myndry], /1.- стр. 60/ - епитет на "тракийски" бог --- мъдър, мъдри.

66. Мъта [MatoaV], /1.- стр. 246/ - старо название на долното течение на р.Дунав --- мътен - в долното си течение реката е мътна.

67. Остри - по произход гот, приближен на Аспар --- етимологята на това име е очевидна - "остър", "остро", "остри".

68. Пелий - брат на Язон --- българската дума белий (бял) е възможното етимологично обяснение на това име.

69. Пор(ас) [PoraV , PoriV], /1.- стр. 90/ - среща се при множество двуосновни "тракийски" имена --- поря, боря - тази дума е и в основата на множество български имена - Ис-пор, Пор-ис(Борис), Боре, Борко и т.н.

70. Раиздо(с) [Raizdos], /2.- стр. 227/ - бащата на "тракийския" цар Кот(ис) --- възможно е гръцкият дифтунг "зд" да се опитва да представи някакъв негръцки звук, може би българския "ч". При това положение името на бащата на Кот(ис) е Райчо.

71. Раско(с) [RaskoV], /1.- стр. 91/ - "тракийски" династ, син на Кот(ис) --- абсолютна аналогия с българското име Рашко, Рашо, транскрибирано на гръцки!

72. Раскоупорис [RaskouporiV], /1.- стр. 91/ - "тракийски" династ, брат на Раско(с) --- очевидно двусъставно име Рашко Борец (Борис).

73. Рез(ос) [RhsoV] - "тракийски" цар. /1.- стр. 44/ --- рез, резец, рязък - днес имената Резов, Ризов, Ризников и т.н. Името на този велик "тракийски" цар, известен ни от Омировата Илиада, се е превърнало в нарицателното риг, рих, рег, рекс, рикс - владетел, цар. Титлата очевидно е "тракийска" (древнобългарска), а не старогерманска, както твърдяха австроунгарските учени. Това се потвърждава и от имената и титлите на старите български владетели - Бого-риx, Аспар-риx, Теле-риx, възможно и Кот-раг, както и такива на сродни с българите народи като готите (за които д-р Ганчо Ценов аргументирано доказа още в началото на миналия век, че са гети, сиреч "тракийски" народ) и галите (келтите).

74. Сабад(иос), Сабасиос [sabadioV, SabazioV], /1.- стр. 57/ "тракийски" бог --- според множество учени, името съответства напълно на старобългарската дума "свободь"(свобода)! Доказателство е гръцкият епитет на този бог - EleuqeroV - "свободен". Тук не е мястото да обсъждаме какво са заели "евреите" от древните "траки", само ще отбелижим, че името на този главен "тракийски" бог е един основен пример за това заимстване. А каква е връзката "траки"-"евреи", ще научим по-надолу.

75. Семеле [semelh, Semele], /1.- стр. 57, 60/ - "тракийска" богиня на Земята --- Вл. Георгиев доказа ясната връзка с старобългарската дума "земля"!

76. Севт, Севтес [sevthes], /2.- стр. 249/ - "тракийски" цар --- светец, светъл, свят, блестящ. - Светозар, Светлин

77. Серди [serdoi], /2.- стр. 257/ - "тракийско" племе, населяващо Сердица [serdica], разположен в географския център на Балканския полуостров --- среда, средица, средище, сердце.

78. Сердица [serdica], /2.- стр. 257/ - "тракийски" град, днешна София. --- градът се намира в географския център на Балканския полуостров, от където най-вероятно идва и името - среда, средица, средище, сердце. Тук науката отново е поставила каруцата пред коня - възприела е становището, че племето серди е дало името на града Сердика. Очевидно това не е вярно, тъй като гръцкото име на Сердица представлява несполучлив опит да се транскрибира на гръцки българската дума срядица [Triadica] (сравни сряда - средният ден от седмицата). При това положение съвсем резонно е средновековното име но този стар български град да е Средец !

79. Сест(ос) [sestos], /2.- стр. 258/ - "тракийски" град --- много възможен е паралелът с българската дума "шест".

80. Сирмо(с) [syrmos], /2.- стр. 261/ - цар на "траките" трибали - известно е българското лично име Сирма. Сирмо е отбелязан от поп Йовчо Тревненски с името Сирма /9.- стр. 25/.

81. Сит(ас) [sitas], /2.- стр. 262/ - "тракийски" цар --- паралел с българската дума "сит".

82. Скорило [scorylo dux Dacorum], /2.- стр. 264/ - предводител на даките, баща на Децебал --- скор, скоростен, бърз - днес името Скорчев.

83. Скор(сис) - "тракийско" име, аналогично на горното.

84. Смерд(ис), /4.- стр. 53/ - тракийско име --- според староирландските саги, богът на смъртта, почитан от народа Болг (преселници от Тракия) се наричал Смертул. Смерт е старобългарска дума.

85. Смертул - според староирландските саги, бог на смъртта при народа на Болг, преселници от Тракия --- паралел с българската дума "смърт".

86. Спартак [spartakoV], /1.- стр. 96/ - много разпространено двусъставно "тракийско" име Спар-так, където "так" [takoV] означава - славен, прочут --- паралел с двусъставните "прабългарски" имена Омур-таг и Аспар-рух.

87. Спок(ес) [spokes], /2.- стр. 267/ - "тракийски" владетел --- възможна връзка с корена на българската дума "спокоен".

88. Струма [strumwn], /1.- стр. 38/ - "тракийското" име на река Струма --- очевидно името на реката идва от българската дума "стремя", "устремен".

89. Сур(ас) [souraV , SuraV], /1.- стр. 94/- много често срещано "тракийско" име --- възможна етимологическа връзка с някоя от българските думи сур(сив), суров, сурва (Сурва Нова Година) или - сурна се (спускам се, свличам се със сила).

90. Телесфор (Телецпор, Телецбор) - Римски папа от "тракийски" произход , наложил в III век българският празник 24 декември (Коледов ден) за Рождество Христово. Преди това празникът Рождество се е празнувал в различни дни от годината, както Великден. --- телец и бор(борец) са думи с широко приложение и в днешния български език.

91. Удар(ус) [Audarus], /1.- стр. 238/ - илирийско лично име --- удар.

92. Цармизигети, Сармизегетусa [Zarmizegethousa], /2.- стр. 243/ - голям дакийски град столица --- възможно тълкуване на това име - "царство на мизи и гети" или "царство на масагети". Прокопий Кесарийски слага знак за равенство между българския народ "кутригури" и масагети.

93. Цура [Zoura], /1.- стр. 81/, "тракийско" име --- често срещано българско лично име - Цуро, Цура.

94. Чисти [Ktistai], /1.- стр. 16/ - доказана "тракийска" глоса, затворено общество (безбрачни монаси, светии) при "траките" --- съществуват учени /1.- стр. 103/, които свързват етимологически този термин с българската дума "чист", но въпреки това академичната наука си затваря очите за очевидния факт, и обяснява думата чрез гръцкия език !

95. Управда - рожденното име на Император Юстинян I , "трак" по произход --- под това име императорът е известен като български светия в старата българска богословска литература.

96. Язон - всеки знае кой е Язон, но поради наложените от науката клишета, турдно свързваме това име с българското Ясен, Асен. А такава връзка е напълно възможна.

ПРЪСТЕНЪТ ОТ С. ЕЗЕРОВО

През 1912 г. в местността Пържинака в землището на с. Езерово Първомайско, е била разкопана тракийска надгробна могила, в която са били намерени няколко обрядни погребални предмета, сред които и един златен пръстен с надпис. Предполага се, че пръстенът е бил направен специално за погребението на знатен тракиец. Пръстенът е бил направен и е принадлежал на съпругата на погребания, която най-вероятно е погребана заедно с любимия си съпруг, по тракийския обичай, засвидетелстван у много антични автори. /1. стр. 105/.

Оказва се, че надписът върху този пръстен представлява единственият цялостен текст на "тракийски" език известен на науката до ден днешен. Фактически, изследвайки тази невероятно ценна находка, ние разполагаме с прекрасната възможност, да проверим дали аналогиите между "тракийския" и българския език са единствено лексикални, или съществуват и граматически такива!

Текстът върху пръстена, и опит за разчитането му.

ROLISTENEASNERENEATILTEANHSKOARAZEADOMEANTILEZUPTAMIHERAZHLTA

ROLISTENE - AS - NERENEA - TI - LTEA - NHSKO - A - RAZEA - DO - MEAN - TI - LEZU - PTAMIHERAZHLTA

Ролистене, аз Неренеа ти, лтея ниско, а разеа до мен ти лежи, --------------.

Ролистене, аз, твоята Неренеа, тлея тук долу, а сразен до мен ти лежи(ш), -------------- .

Този опит за разчитане на надписа има за цел да покаже наличието в текста на характерни за българския език граматически особености: звателен падеж /Ролистен-е/, лично местоимение /аз/, кратка форма на притежателното местоимение твой /ти/, съюза /а/, предлога /до/, съкратената форма на лично местоимение /мен/, личното местоимение /ти/. Сиреч, дори и неразчетен до край , надписът свидетелства, че сходствата между "тракийския" език и българския са не само лексикални, но и граматически!

Далеч съм от мисълта да твърдя, че това е единствено възможното разчитане на надписа. Но съм убеден, че той може да се разчете единствено чрез българския език, просто защото е написан на български език. Нека обаче оставим по-нататъшните изследвания на специалистите.

Днес на науката са известни едва около 250 тракийски думи. Както се видя дотук, над 160 от тях имат пълен аналог с думи от съвремения и средновековен български език. Такова подобие между античен и съвременен език не може да бъде случайно! То е напълно съизмеримо с нивото на съхранение на старогръцкия език у днешните гърци!

ОЩЕ ВРЪЗКИ

Аналогични черти от бита, религията и бойното дело на "траки" и "прабългари":

1. И в двата случая става дума за конни народи.

2. Изключителна воинственост и смелост в битките.

3. Боини похвати - нападение с отстъпление и въвличане на противника в засади.

4. Поставяне на засади по проходите на Стара планина при водене на битки./4.- стр. 127/.

5. Татуиране на тялото /4.- стр. 111/.

6. Прическа чумбас (перчем) /4.- стр. 78/.

7. И "траките" и "прабългарите" са обвинявани несправедливо от гърците, че принасят човешки жертви /4.- стр. 133/.

8. Принасяне на жертви - коне и кучета.

9. Развъждане на породисти кучета /4.- стр. 134/.

10. Тотем на гетите и мизите е бил вълкът (столица Даусдава-Вълчи град). Същото важи и за "прабългарите".

11. Атила е твърдял, че притежава меча на Марс. Марс е "тракийски" бог. Спомен за бог Марс съществува и до днес в българския фолклор - популярният митологичен образ Крали Марко. Няма селище в България, в което да не се почитат свещени скали свързани с мита за Великана Крали Марко - следи от гигантските му стъпки, следи от тялото му в скалата и т.н.

12. Античните автори говорят за балкански траки и малоазийски траки. Средновековният свод от документи на волжските българи, наречен "Джакфар тарахи" свидетелства, че прародината на българите е "малкия и големия Рум" (Балканският полуостров и Мала Азия). Държавата на малоазийските българи е просъществувала до началото на XVI век /17./. И до днес част от централната планинска верига в Мала Азия се нарича Българска планина.

13. Военен трофеи - отрязани глави на убити противници /4.- стр. 183/.

14. Пиене от човешки череп /4.- стр. 206/.

15. Власт над природните стихии на жреца владетел /4.- стр. 236/.

16. Култ към Слънцето.

17. Умения в обработването на кожи /4.- стр. 239/.

18. Тракийските войски били облечени с брони /4.- стр. 242/. Множество средновековни автори твърдят същото и за "прабългарите", дори се смята че бронята е "донесена" в Европа от "прабългарите".

19. Според историята на волжските българи (Джакфар тарахи), прародителите на българите са народите синд и имен, които както вече споменахме, населявали Балканите и Мала Азия. Древното име на Стара планина е било Айм, Ем (на латински Хемус), сиреч ясно е кои са били именците. Що се отнася до синдийците - на науката е известен народът синт - населяващ поречието на река Струма в античността.

20. Омуртаг си строи гробница приживе, също както царят жрец на "траките" Залмоксис.

21. При погребалните обряди "траките" са прилагали трупополагане и трупоизгаряне - /4.- стр. 106/. Същото важи и за древните българи -интересно защо този факт е послужил на науката за довод за разделянето им на "славяни" и "прабългари".

22. Използване за храна на кобилешкото мляко.

ПЕЛАСГИ

Читателю, дойде време да отговорим на поставения в началото на нашата статия въпрос - как е истинското име на автохотонния народ населявал Балканите преди идването на гръцките пирати колонисти, и какъв е коренът на неговия етноним?

Това без съмнение е народът, чийто етноним, пречупен през гръцката транскрипция, звучи така - ПЕЛАСГИ. Че пеласгите са живяли на Балканите преди идването на гърците, няма никакъв спор. Достатъчно е да се вслушаме в Херодот - "атическият (предгръцки) народ бил пеласгийски, но след като преминал към елините променил езика си, който бил варварски и научил елински." (Херодот, I, 56) /16. стр. 29/. Работата е там, че не всички пеласги са били претопени от елините. Напротив, повечето от тези 80 народа, живеещи на Балканите и Мала Азия, които гърците са наричали пренебрежително с общностното название "траки" са потомци на пеласгите.

И въпреки че директните сведения за пеласгите са оскъдни (историята e заместила етнонима им с прозвището "траки"), нека накрая прибавим и няколко преки връзки пеласги-българи:

1. Историята на античния свят твърди, че пеласгите са населявали Апенините, Балканите и Западната част на Мала Азия. В ранното средновековие на същите територии ние откриваме българи.

2. Паласка - кожена кесия, която виси закачена на колана. Този тип колани (с закачени на тях паласки) се нарича "български

колан" в ранното средновековие.

3. Старата българска столица се нарича Плиска - в очевидна етимологическа връзка с етнонима "пеласги".

4. Пеласгийската дума пург(ос) [pyrgos], /16. стр. 233/ - крепост (бург - една от най-древните "тракийски" думи, тясно обвързана с етнонима "булгари", "бургари").

5. Пеласгийската дума сели(с) [selis], /16. стр. 233/ - място за сядане (село, селище, поселение).

6. Пеласгийската дума сито(с) [sitos], /16. стр. 233/ - жито.

7. Пеласгийската дума тачъ(с) [tachys], /16. стр. 233/ - бърз, тича.

8. Корените на етнонимите "пеласги" (пречупен през гръцка транскрипция) и "българи" имат почти пълна аналогия помежду си - П-Л-СГ = Б-Л-Г.

ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ СА БИЛИ БЪЛГАРИ !

И така стигнахме до единсвено възможното за нас заключение - древните българи не са били нито траки, нито тюрки, нито славяни, а чисто и просто те са били българи. Само гърците и римляните пренебрежително са ги наричали траки (сиреч варвари). Самите те са се наричали пеласги (бляскави, синове на Бал, Слънцето), бали (велики, божествени, бели, светли, бляскави), белги, балти, балхи (валахи - поради гърцизиране "б"->"в"), бактрийци, балгари, болгари, българи.

Разбира се част от българските народностни групи са се разселвали из цяла Евразия, тъй като са били един от най-многобройните народи на света (според Херодот, "траките" са най-многобройният народ на Света след индийците). Но очевидно е, че те не са късни пришълци на Балканите. Този факт доказа по безапелационен начин българският историк Д-р Ганчо Ценов. Настоящата статия е посветена на живота и делото на този велик български учен.

1. Вл.Георгиев, Траките и техният език, БАН, София, 1977 г.

2. Кратка енциклопедия тракийска древност, "Аргес", София, 1993 г.

3. В. Златарски, История на Българската държава през средните векове, Том 1, Част 1, Второ фототипно издание, АИ "Марин Дринов", София, 1994 г.

4. Хр. Данов, Тракийско изворознание, Велико Търново, 1998 г.

5. Старобългарски речник, Том I, И "Валентин Траянов", София, 1999 г.

6. В.Бешевлиев, Първобългарски надписи, БАН, София, 1979 г.

7. Д.Делчев, Хемусъ и Родопи, София, 1925 г.

8. Спиридон иерохсимонах, История во кратце о болгарском народе славенском, ИК "Луна", Габрово, 2000 г.

9. Поп Йовчо Тревненски, Летопис и родословие, УИ "Св.Св. Кирил и Методий", В. Търново, 1995 г.

10. Й. Иванов, Български старини из Македония, (История вкратце об Болгарословенском народе), БАН, 1970 г.

11. П. Добрев, Българи, тюрки, славяни, ИК "Огледало", София, 1996 г.

12. Ст. Райчевски, Българите мохамедани, УИ "Св. Кл. Охридски", София, 1998 г.

13. П. Добрев, Необясненото и необикновеното в ранната българска история, И "Ваньо Недков", София, 1993 г.

14. Thracian Glosarry, http://www.ropnet.ru/cyryllo/script/thra.html

15. Д. Попов, Залмоксис, УИ "Кл. Охридски", София, 1989 г.

16. Б. Динков, Пеласгите, И "Любомъдрие", София, 1999 г.

17. К. Венедикова, Българите в Мала Азия от древността до наши дни, "Тракия" - ООД, Стара Загора, И "Идея", 1998 г.

П.С. За повече информация вижте сайтовете: http://www.tribal.abv.bg/ http://7rilskiezera.com

[Turambar]

Според мен голяма част от тази статия противоречи на всякакви исторически истини, както и на елементарната логика.

С няколко цитата и коментари ще посоча час от твърденията, които ме смущават.

Да се твърди, че бург е тракийска дума, при явното и съвпадение с днешната немска дума за крепост " Burg "

си е глупаво. Немците тракийци ли са?

Знаех си че сме роднини.

Честно казано, не изчетох всичките лексикални прилики, но от видяното се ужасих достатъчно за 3 дена кошмари.

Александър = Победител на мъже (ако не се лъжа) Прозвище и на Парис, син на Приам.

Управда( Юстиниан I) е славянско име.

Мита за Крали Марко.

Приятелю, учените доказаха( доста отдавна), че Крали Марко всъщност е средновековен балкански владетел, васал на османските турци, бил се против християнските войски, възпян в народните песни като герой, за да успокои болката в душите на бъдните поколения.

Индианците са имали тотеми вълци -

Те траки или българи са ?

Може би славяни ?

Рязане на глави и пиене от черепи -

Ами то и скитите са рязали глави, и Ханибал е рязал глави, и всички пълководци, съдии и крале са рязали доста глави.

Ама верно че сме траки всичките.

Пиенето от черепи е било обичай, олицетворяващ предаването на божествена сила от единия владетел в другия.

Толкова за сега.

Надявам се, че ще успеете да добиете представа за тезата ми.

[Иванко Тертер]

по въпроса за краля Марко съм чувал поне още две версии за прототипа - за такъв изхождащ от:

1/ крал Марко ІІ /1349-1409/ - участник в османските междуособици отначало на страната на Муса /Кеседжия/, но заради погромите срещу българите минава срещу него и е убит от него. Именно нападенията му срещу Муса в защита на българите остава във фолклора /с тази версия, ако е вярна, падат загадките защо е обичан положителен герой за народа, за разлика от крал Марко І /поч. 1395 г./, който няма такива подвизи и е верен във васалните си задължения

2/ Кесар Новак, още известне и като Дебел Новак, Стари Новак, Коджа Новак.

3/ А е много вероятно да има и трета версия, че народния образ е от тракийски легенди към които през времето се наслагват всички гореизложени образи в едно.

В този смисъл едва ли науката е доказала доста отдавна прототипа на образа. Все пак се развива науката и това не е математика.

По въпроса дали е имало индианци славяни. Да несъмнено. Славянството /робството/ в Америка е отпаднало на много късен етап, едва преди век-век и половина.

Мисля, че тезата на Доктора не може така леко да се отхвърли и то с такива аргументи. Трябва нещо по същество. Нямам засега отношение, но след като се запозная по - обстойно и съм готов с някакво становище, ще пиша!

[КГ125]

Аз не съм специалист, но някои от тезите на статията не ми се виждат никак логични. Например аналогиите:

"Аналогични черти от бита, религията и бойното дело на "траки" и "прабългари":

1. И в двата случая става дума за конни народи.

...... до

22. Използване за храна на кобилешкото мляко."

От кой източник знаем за това траките да са ползвали кобилешко мляко? И само тези ли два народа са конни и т.н.?

Второ, унищожаването на тонове ръкописи! Как е възможно това да стане без да "подпали" българското възрожденско общестов? Без да бъдат тези ръкописи прочетени от поне един монах или поне част от тях запазена! По силата на елементарната статистика това няма как да не се случи.

Кои са тектовете на свидетелите, които ни навеждат на такъв извод?

За езиковите сравнения - това от тракийски език ли е?

Защо от това, че българите очевидно не са тюрко-татари, трябва да следва, че са траки?

[RIZAR]

Турамбар ,пич ,тук не ти е някой форум в който те банват за добро утро,ако искаш да водиш смислена дискусия,започни да излагаш тезите си аргументирано:

НАПРИМЕР:

1.Българите са тюрки защото езикът им съдържа 5 или 6 турски думи

2.Дошли са в Европа през 679год. защото се споменават още през 2-ри век в Кавказ и т.н.

Но с такива елементарни разсъждения можеш да убедиш само пущуните от Пакистан и зулусите от Африка.

" Според мен голяма част от тази статия противоречи на всякакви исторически истини, както и на елементарната логика.

С няколко цитата и коментари ще посоча час от твърденията, които ме смущават."

Твоите изречения са гола вода-

-обясни какво означава на ханотюркски думата КОЛОБЪР

-кажи къде в Турция има имена като Мостич,Таридин и мн,др.

-къде в писмен документ е споменат бог "Тангра"

Това за начало.

Към КГ125,

Второ, унищожаването на тонове ръкописи! Как е възможно това да стане без да "подпали" българското възрожденско общестов? Без да бъдат тези ръкописи прочетени от поне един монах или поне част от тях запазена! По силата на елементарната статистика това няма как да не се случи.

Кои са тектовете на свидетелите, които ни навеждат на такъв извод?

Точно това е показателно за тракийската и българската история .

Ако толкова монаси са писали толкова книги,то 4-5 месеца са палили нечии бани -за справка Александрийската библиотека.

[Доктора]

Ами то тук някаква специална теза не видяхме - само бълнувания; да не си се "отрязъл" снощи?!?

[КГ125]

Точно това е показателно за тракийската и българската история .

Ако толкова монаси са писали толкова книги,то 4-5 месеца са палили нечии бани -за справка Александрийската библиотека.

Ама кое е показателно? Освен случакат в Търново с гръцкия владика и историята с Виктор Григорович, какви данни имаме за нещо унищожено? Никакви.

[RIZAR]

KG 125 ,пускам ти линк към книгата на Георги Сотиров "Убийството на Юстиниановата личност"--

http://www.ivanstamenov.com/?page_id=8

Ще попиташ каква връзка има ,ами има защото както тракийската история е унищожена,така методично е унищожавана и българската!ИМХО!!!

Все пак ,знаеш ли ,че през периода 886-970 може да са създадени стотици хиляди книги???Къде са -УНИЩОЖЕНИ!!!

Точно в периода на геополитическата атака ,св.патр. Евтимий извършва акт ,който няма подобен в света редактира църковнославянския език и за периода 1371-1393 не се знае колко хиляди книги е написал.Неговата редакция е приета в целия православен славянски свят-Сърбия,Молдова,Влашко,Литва ,Русия,Унгария/тъй като таМ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОСЛАВНА ЕПИСКОПИЯ/.

Знаеш ли например ,че един фанариотски влашки боляр поискал житието на Св.Никодим Тисмански първостроителя на първите влашки манастири за да го препише и издаде официално,оттгова до днес е все още в неизвестност!

Знаеш ли ,че до средата на 18 век. половината манастири на Атон са били славянобългарски,колко ли унищожени църковнославянски книги са унищожени???

Убийството на юстиниановата самоличност

Автор: Георги Сотиров

Авторът разглежда критично нападките срещу хърватския епископ Иван Т. Марнавич, който съставя кратко резюме на житието на св. цар Управда-Юстиниан, писано от наставника му отец Богомил. Изхождайки от първоизворите и помощните средства на ономастиката, Г. Сотиров не само успява да оневини епископа, но да посочи съществени грешки - както фактологически, така и методологични - в господстващата историография.

Също така, четейки Сотиров - който вече е споменаван на форума 2004та год., обаче фрагментарно. (А за съжаление така лесно може да се направи погрешен извод. Например има едно на пръв поглед смехотворно позоваване на четливостта на тракийската пророчица според Херодот, което обаче доста страници по-надолу, в друг откъс? е обяснено доста адекватно, ИМХО). Прочее, изглежда да се плъзга към домашната етимология, но... на някой да му се намира примерно Итинерария на Антонин Плацентин?

ЕТО ТИ ТРАКО-БЪЛГАРСКИ паралелни имена

1.Мостис/тракиец/- зопан Мостич ичиргубоил

2.Тарутин/парадинаст на Несебър/-Таридин ,управител на Струмица

3.Зиези /от надписа на село Кунино/-Зиези /от латинския козмограф/

4.Доулис/дулис/-рода Дуло

5.Аспар/аланогот/-Испор/аспарих/

6.ДиKEN/DICENEUS/-Диценг/бълг. наместник/

6.Сабин епископ от тракия/Сабасий/- кан Сабин

7.Негаваносис-Онегавон,удавил се в днепър

8.Сетит,Турдачис и т.н..

9.Fradmon/тракийски гетски цар-rajmond

10.Маламир -и той гот излезе

[Warlord]

Ключ!