Политическият геноцид през 1944- 1945 г.

[ISTORIK]

2 февруари 1945 г.

«Транспортирането на осъдените от подземията на Съдебната палата към мястото на смъртта започна към два часа сутринта. Ескортът беше подреден в двора от входа към улица «Алабин». По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше повишавайки глас...

Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: «Не трябва да плачем за нас, а за България». И запя националния химн. Беше убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър...

В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки няколко много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези „вече готови" ями.

Двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце..."

Из спомените на царица Йоанна.

Жестоки репресивни мерки съпътстват подготовката на процеса, като близо 30 000 са арестуваните, над 11 222 от тях са подсъдими. На смърт са осъдени 9 155 д. Сред тях – 3-ма регенти, 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941, 67 депутати от 24-тото НС, 47 генерали и висши воени, осъдени са и свещеници. На доживотен затвор са осъдени 1226 д. Сред тях – 4-ма министри, 23-ма депутати и др. На 20 г. затвор са осъдени 8 д., на 15 г. затвор са осъдени 946 д., на 10 г. затвор са осъдени 687 д., по-кратки затворнически присъди получават 3741 д. На много подсъдими е отнето имуществото. Срещу семействата на изправените пред народния съд също са предприети мерки - над 11 000 д. са изселени в различни краища на страна.

Статистика на убитите без съд и присъда, на „безследно изчезналите", на умрелите от насилие в затворите и на хората, посегнали сами на живота си от страх пред „народната власт" е трудно да се направи.

След Освобождението политическият живот в страната съществува под сянката на насилието. До 1944 г. има четири държавни процеса, но нито един от тях не може да се сравнява по жестокост и брой на жертвите на провелият се през 1944- 1945 г.

Една от основните задачи, възложена на БРП /К/ след 9 септември 1944 г. е да организира и проведе Народния съд. С постановление на Министерски съвет /МС/ от 10 септември 1944 г. е разформирована полицията, като на нейно място започва да действа народна милиция и народна гвардия.

Започва жестока чистка. Два дни по-късно е наредено да бъдат арестувани лицата, посочени като фашисти от компартията. По този начин се оправдават извършените вече арести и понататъшната разправа със всеки, заподозрян като враг на новата власт.

На 17 септември министър- председателят Кимон Георгиев обявява програмата на правителството на Отечествения фронт, която включва и „Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за народните свободи и над мирното население в България".

Законодателството, регламентиращо съдебните процедури, е прието със съдействието на земеделци, социалдемократи, звенари и необвързани политически интелектуалци, част от Отечествения фронт. По ирония на съдбата след няколко години голяма част от тях попада под ударите на приетите закони.

На 6 октомври 1944 г. е обнародвана и влиза в сила Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Мисията й, според думите на Кимон Георгиев, е да сложи край на своеволията и саморазправите след 9 септември.

Всъщност ги узаконява и става оръдие за по-нататъшното разчистване на политически сметки. Всяко действие по организирането и реализирането на процеса е съгласувано с представителите на съветската Съюзна контролна комисия.

За протичането на процеса са организирани 13 Главни и Специални съдебни състава и 125 Обикновени състава. Главните съдебни състава са: първи - за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници; втори - за съдене на депутатите от 25 НС; трети - за съдене на обявените за „провинени" български експерти по установяването на извършеното от СССР Катинско клане и по аферата Виница; четвърти - за съдене на „военните престъпници".

Обвинителният акт срещу главните подсъдими е от 5 декември. До 1 януари процесът трябва да приключи, но в последствие срокът е удължен до 31 март. Присъдите не подлежат на обжалване, като смъртни са изпълнявани веднага.

Чрез насилие комунистическата партия налага монопол в управлението на страната. През следващите години политическите процеси стават отличителна черта на тоталитарното общество.

Българската армия е принуден ада участва в заключителния етап на Втората световна война и в освобождението на Югославия, Унгария и Австрия. Жертвите, дадени в тази война, са 11 000. Когато оцелелите се завръщат в България като победители, много от офицерите са осъдени от народния съд. От армията са отстранени „царските офицери”, чиито места заемат лица, нямащи нищо общо с военното дело – обущари, каруцари и др.

[Доктора]

Българските жертви от втората фаза на войната са над 35 000 и два пъти по толкова ранени и осакатени! Пак по спомените на царица Йоана (която дава някакви официални тогава данни в своите мемоари!) избитите от комунистите българи след 1944 г. (предимно интелигенция) са 138 000 души (в официалните справочници се посочва смешната цифра 30 000 души!), а репресираните в лагери, затвори и изселени (на които са конфискувани имотите) са над 250 000 души! Ей това са извършили комунистическите изверги и чудовища. Има данни в архивите и в мемоарите на пострадали от този Геноцид, че много от хората в репресивния апарат на комунистите (следователи, съдии, офицери от КДС и ръководни кадри на БКП са били с еврейски произход!!! ). Разстрела на Софийските централни гробища на регенти, министри и народни представители е ръководен от пълномощника на НКДВ - палачът Бачи Зеев (вероятно роднина на небезизвестния международен мошенник съсипал авиокомпания "Балкан" - Гад Зееви)! Разстрелът е станал с две картечници, като един от подсъдимите лекар е трябвало да удостовери смъртта на убитите и той е разстрелян най-накрая. Мястото е било отцепено и изравнено с булдозер и заличени всякакви следи! Един от осъдените на смърт от Народния съд е бил проф. Станислав Балан личен секретар на цар Борис III. Тъй като обаче е бил потомствен масон и са членували в една ложа с Васил Коларов, последния се застъпва за него и след няколко години Балан тихомълком излиза от затвора невредим! Друг масон превратаджия Кимон Георгиев (участвал в три преврата и удобен за всяка власт) прави изказване, че "България е наказана, защото не е воювала с никого" и по този начин обърква плановете на международните гешефтари, крупни престъпници и мошенници, дърпащи конците на събитията; извлекли огромни печалби от Втората Световна война! Между другото една от племенниците на Кимон Георгиев (Кимо Георгиевски) е била женена за барон Ротшилд (известна еврейска гешефтарска фамилия; банкери и търговци) от Франция. Този факт се посочва в едно интервю (във в. "Труд" от миналата година) на настоящатата баронеса Надин Ротшилд, която наскоро беше на частно посещение в България!

През 2000 г. беше гласуван в Народното събрание специален закон за осъждане на комунистическия режим в България, но най-важните му членове бяха орязани! Независимо от това, на базата на този закон трябва да се постановят подзаконови актове с правни последствия за виновните престъпници! :!!!:

[КГ125]

За това е късно. Ясната и категорична историческа оценка е достатъчна. От правна гледна точка тове не е съд, а фарс. От политическа е физическо унищовжаване на опозицията, реална и потенциална.