Проект за поредния нов Семеен кодекс

[Galahad]

Проект за нов Семеен кодекс - януари 2008г.

След Освобождението на България не е бил въведен Граждански кодекс, а материята на гражданското право се урежда с отделни закони. Такива са Закона за лицата (1909г.), Закона за извънбрачните деца и осиновяването (1940г.) Наредба-закон за задълженията за издръжка (1937г.). До 1944г. бракът е църковен и за православните християни се регламентира също от Екзархийския устав, а за другите вероизповедания от събствените им правила и обичайното право. С Наредбата-закон за брака (1945г.) бил въведен еднен граждански брак. По този начин за всички вероизповедания се въвели общи правила, но от друга без да се дава възможност алтернативно да са в сила и правилата за отделните вероизповедания. Особенно интересна е Наредбата закон за узаконяване на факт. брачни отношения (1945г.) - целта е да се легализират връзките на функционери и функционерки на БКП в периода преди 09.09.1944г.

Законът за лицата и семейството (обн.1945г.) е стъпка в посока към частична кодификация с оглед бъдещо приемане на Граждански кодекс. Този закон по същество обединява норми относно личния статус на лицата и семейно-правни норми.

Семейният кодекс от 1968г. е своеобразна проява на "правен сепаратизъм", която се появява в страните от социалистическия лагер. Идеята на това течение е, че семейно-правните норми са различни от гражданско-правните. Това не е случайно, защото тези страни са били с тоталитарно управление и "спецификата" се дължи на стремежа на държавата да проникне напълно в личния живот на гражданите си. Ще рече, че занапред Семейните кодекси ще се опитват да уредят и въпроси, които са по-скоро от емоционално естество и не подлежат на правно регулиране като привързаност, дружба и др. СК от 1968г, както и по-късният и действащ по настоящем от 1985г. уреждат съпружеската "имуществената общност".

Новите неща в законопроекта са въвеждане на мястото на имущствената общност на разделността. Наред с това ще се регламенткира факт. съжителство и брачния договор.

Реформирането на семейното право обаче е необходимо да се направи като се държи сметка за връзката на СК с другите нормативни актове. На първо място някои разпоредби от Конституцията (напр. за гражданския брак) създават известно затруднение с мястото на България в ЕС.

Би било удачно да се разработи в пакет с новия ГПК (вече стана дума за него в специалната тема), с оглед съобразяване на брачния процес с разпоредбите на новия СК.

Съществено е и как ще се подходи към Закона за наследството (един от най-старите и най-добри действащи закони у нас). По-конкретно с наследяването и запазената част на съпрузите. Докато на бракът се е гледало като съюз "докато смъртта ги раздели" правото на съпруга да наследява и на запазена част са били много по-обосновани, отколкото във време на доста либерална възможност за развод (а още повече на регламентирано факт. съжителство).

[КГ125]

Като знам нивото на българските законодатели..... кой знае какво ще пръкнат.

А иначе винаги съм се чудил защо държавата трябва да реши за едно семейство какви ще са правата му на собственост, а не самото семейство. Ако иска ще придобие в съсобственост, ако иска ще придобие в разделност, какво има точно па тука държавата да се меси...

[Galahad]

Ами аз лично си се чудя не трябва ли да се помисли за граждански кодекс и семейното право да си е негов раздел. Правото може да уреди брака като договор. А разните нещича като вечна любов не могат да се уредят от правото. Законът може да предвиди плащането на издръжка, но не и обич между плащащия и получаващия. А ми се вижда доста съществен и въпросът с развода. Ако процедурата е прекалено тромава, а предпоставките твърде тесни хората ще избягват брака, за да избегнат проблемите с развода. Ако пък развода е твърде либерален, то хората ще имат несериозно отношение към брака - ще се женят и развеждат като да си купуват баничка. Не на последно място са и таксите за развода - имаше една песен на хисарския поп (дажа казваха, че заради нея го окошарили): "от нашите разводи, направиха пловдивските заводи".

При всички случаи ми се струва, че един нов семеен кодекс има нужда от една по-широка дискусия в обществото на някои основни въпроси, а после те да се оформят в една правна рамка.

Напр. разделността на имуществото и съпружеската имуществена общност. За съжаление плюсовете не са само за едното, а минусите само за другото. Разделността дава възможност съпрузите сами да разпределят помежду си придобитата по време на брака собственост. Едно либерално и демократично решение. То съща така решава доста проблеми при развода, тъй като делбата на съпружеската имуществена общност е най-драмачния и тракиго-комичен момент в един брак.

Общността има сплотяващ елемент за семейството - общи деца, общ дом, общи вещи... Тя привнася и справедливост - отглеждането на децата често намаля приходите на този, който го прави. Така на практика при повече деца, този дето ги гледа, тъй като никой не му плаща за това, практически ще придобие много малко вещи - най-често подарък от другия. Обратното - този пък дето по-малко се грижи за тях и повече да препечели практически ще е собственик на вещите придобити по време на брака. Нещата стават още по-сложни при развод. Защото при общността да речем жилището макар и придобите с парите на единия съпруг е общо и то остава за този, който гледа децата. Ако няма обаче общност, то жилището си е на този дето не гледа децата, а този дето ще останат при него, практически остават на улицата. Тъй че при въвеждане на разделност би трябвало да се разширят възможностите общите деца да се ползват от жилището на другия родител, вкл. и като там живее и другият, който ги гледа.

При дилемата разделност - СИО се намесва другата - брак и факт. съжителство. След като СК ще урежда факт. съжителство то остава открит въпроса дали разделността да не се запази за него, а общността за брака. Все пак щом има някаква уредба на факт. съжителство, значи в някои отношения то се приравнява на брака. И едва ли е удачно разликата между фактическо съжителство и брак да е подпис и такса в общината и после дълъг и скъпоструващ развод.

[КГ125]

Съгласен съм. Общността е естествено за семейството състояние, не е нужно тя да се закрепва легално. Това е излишна намеса в хорските работи. Ако искат съпрузите, нямат никакъв проблем да придобият в съсобственост.

А щом хората избират съжителството като алтернатива на брака, то и закона трябва да прави разлика между тях.

[Galahad]

В дебата за новия СК се намеси и Светия Синод.

Въвеждането на фактическото съжителство отново постави въпроса за църковния брак. До сега преди да се сключи църковен брак непременно трабваше да има сключен църковен брак. Но либерализирането на брачната институция откри и въпросът за църковния брак.

Конституцията предвижда, че официален може да е само гражданския брак. Иначе казано трудно може да се говори за приравняване на църковния брак на гражданския без промяна на конституцията.

От другата страна обаче възниква въпросат доколко е удачно да продължи строгото преследване на църковния брак сключен след гражданския. Формата на фактическо съжителство технически позволява да има и църковен брак, без той да е предшестван от граждански.

[КГ125]

Щото и Конституцията е писана на коляно. Какво лошо има бракът да е само църковен? Както преди 44-та год. ... Ми може закона да даде на църковния брак сила на граждански

А иначе това с брачните договори - то или ще се провали, или ще деморализира много семейства. Тръгнал си да се жениш и хвърчиш в небесата и по това точно време ще правиш договори?! С жена си!? Това е толкова далеч от българската традиция, че повече от тъп закон може да се нарече.

Колко по-прости са разрешенията на миналото....

[Galahad]

Ами въпросът е доста сложен и ми е интересно защо не се потърси една по-широка дискусия в обществото.

Исторически погледнато църковният брак се е разглеждал като тайнство. За т.нар. буржуазно право пък брака е сделка - във фр. Код цивил (Граждански кодекс, наричан още и Наполеонов) си се уреждал след договора за продажба (за братята и сестрите роми си е направо вид продажба ). Всъщност и през античността си е нещо като продажба на жената - преминаване от бащината власт към властта на съпруга (има разбира се някои особености - напр. може да не мине направо под властта на съпруга, а под властта на бащата на съпруга, ако съпругът не е еманципиран). Социалистическото право, което е творец и на действащия СК така и не успя да обясни какво точно е брака, като иследователите гледаха най-вече да обяснят, че това е нещо ново и социалистическо, което нито е сделка, нито е тайнство. С идването на т.нар. демокрация обаче института свързан с това вече тъй мъгляво понятие започна да се избягва и да се измества от фактическото съжителство. Съобръженията са прагматични - вече не е много ясно какво точно е брака, но законодателството създава ред главоболия на решилите да го сключат. Лишен от своя сакрален ореол на тайнство, както и от прагматизма на сделка, която урежда отношенията между двама души събрали се да живеят за дълго и да имат общи деца социалистическия брак се оказва едно безмислено бюракратично бреме за обществото. Но доколко внезапното сервиране на един нов СК е удачно, без една дискусия в обществото за това което се въвежда с него?

Нещата допълнително се усложняват от останалите промени в семейното право. Напр. отпадането на границите на издръжката. Досегашната уредба наистина страдаше от сериозен недостатък, защото когато мин. раб. заплата беше спаднала драстично, размера на издръжката беше станал направо символичен. Но при това положение възниква проблем доколко е приемлива за хората една регистрация на факт. съжителство. Тази форма, която нито е рак, нито е риба може да порода основателни опасения, че при нашето лабилно законодателство ще ги обвърже по начин, който съвсем не са желали. Тъй че бъдещето й може да се окаже само на хартия. Моето виждане е по-скоро да се либерализира уредбата на брака, развода и семейните отношения, като се даде възможност чрез брачен договор да се въведат допълнителни тежести за двете страни. Иначе казано договорът да включва права и задължения, а не да изключва. Друго утежняване на брака може да е допълнителното сключване на религиозен брак - тогава лицата, които са го осъществили ще следва да спазват и нормите на съотв. вероизповедание. Чисто технически е въпросът духовници да бъдат оторизирани да изпълняват функциите, които днес имат лицата по гражданското състояние - тъй да се каже "обслужване на едно гише". С други думи акта за брак да се оформя при извършване на съотв. религ. обряд.

[Galahad]

Обсъждат проект за нов Семеен кодекс

Започна обсъждането и в парламента. Тъй че скоро тази недомислица може да стане дайстващ кодекс.