Василий II срещу Самуил

[Иванко Тертер]

ОТ: Откъде ли идва това повтарящо се в България от този период име Роман? край на ОТ:

Въобще не се бях замислял. Идеален въпрос, наистина. Веднага ми дойде на ум следното: Роман І Лакапин има първи син Христофор Лакапин. Последния е съимператор на баща си. Христофор Лакапин има дъщеря, която е омъжена за цар Петър І. След сватбата и сключването на мирния договор ок.928-930 г., тя получава името Ирина /мир/. Петър І и Ирина имат двама синове: Борис ІІ /кръстен на дядото на Петър І/ и Роман І /кръстен на дядото на Ирина/. ЛОГИЧНО НАЛИ!

КГ125, благодаря настина. Настина дребен факт, но много на място попада в контекста на наистина мирните и равнопоставени отношения между България и Константинопол в периода 930-968 г! Кръщаването на децата с тези имена е наистина дипломатически ЗНАК от висша международна класа.

[Galahad]

Дори това че Гаврил- Радомир е наричан Роман е твърде съмнитиелно.Ако беше официално осиновен от цар Роман би трябвало да се нарича Гаврил - Роман.Този Роман / който ако не се лъжа се споменава единствено във връзка с Петър Делян/ вероятно е незаконнороден син на цар Самуил.

Нямаме запазен надпис или документ издаден от този владетел та да твърдим с такава сигурност кое от трите или и трите заевно имена е използвал този владетел. Тъй че това доколко е бил Роман е точно толкова съмнително, колкото и че се е казвал Гаврил или Радомир.

Откъде ли идва това повтарящо се в България от този период име Роман

Цар Роман е кръстен на имп. Роман І Лакапин.

Роман І

Христофор Елена+Константин VІІ

Ирина Роман ІІ

Петър Василий ІІ

Борис и Роман

[КГ125]

Да, наистина! Ето как едно име влиза в именната система на други народи ) При друг ход на историята и успешно царуване на Роман, маса българи щяха да го носят.

Поздрави за Иванко и Галахад!

[resavsky]

В случая е странно отсъствието на името "Симеон" при децата на Петър.Такъв прочут дядо и да не е почетен с име при внуците.Може би съпругата на Петър Ирина е била твърдо против - не знам.А може би самото име "Симеон" е било на символ на конфронтация с Визания и Петър в период на дълбок мир е решил да не прави неприятни асоциации у византийците.

[КГ125]

Хм, да, това наистина е странно... Може да говори за напрежение между него и сина му Петър. Знаем какъв лидер е Симеон, Петър очевидно е мек характар. Подобно е положението с Борис и Фердинанд. Такива конфликти има не само в царските фамилии.

[Иванко Тертер]

Симеон е символ на войната между България и Константинопол и затова след сключване на мира и сватбата с Ирина, името на първия син е Борис, а не Симеон. Борис е символа на мира с Константинопол, а Симеон на войната и противостоянието. За ромеите Симеон предизвиква негативни усещания, затова дипломатично е заобиколено споменаването му.

След падане на І БЦ, името Симеон принципно не е било възтребвано за именуване. Да кажа честно, даже във ІІ БЦ Симеон не е бил между отбелязваните велики български владетели. За такива примерно Калоян в писмата си споменава Борис, Петър и Самуил.

Петър І и Борис ІІІ въобще не са били меки характери. По-скоро са били уравновесени личности, които са налагали своето без трясък и резки движения. Но са налагали.

[Smordo]

Знаете ли какво пише преди 70 години историкът Николай Адонц за Василий ІІ? Че като военни способности той е посрественост. Най-големите ромейски успехи са постигнати не от него, а от способни пълководци като Никифор Уран и Никифор Ксифий - първият например разбива Самуил при Сперхей, а вторият отново превзема Мизия. В Италия против арабите успешно действа пак не Василий ІІ, а българинът Василий Боян. Като администратор Василий го е бивало, на като военен - явно не особено.

[КГ125]

На Василий работата му е била точно да бъде силен държавник, а не военначалник. Справил се е пределно добре, а и от думите му може да се заключи, че си е давал сметка за значението на стореното от него много добре. "Делото на живота ми беше, че обединих ромеите и България в една държава." (цитирам свободно). Това са думи на държавник - забележете, не казва "съкрушихме варварите"

[tonev]

унищожаването на българската държава е огромна грешка от страна на Василий. България стабилизира цялата северна граница, като при подходяща политика би могла да оказва помощ на византия срещу другите заплахи. факт е че още преди освобождението на България власта на Византия над северна България е номинално, западните и отвъд дунавските областо са изцяло загубени, католическите войски кръстосват целия полуостров надлъж и шир, Византия губи при манцикерат, в италия... накрая губи и константинопол... каквото и да се говори след воините на императорите - войни Византия не оцелява... Всъщност я спасява именно възкръсването на България...

[Galahad]

Знаете ли какво пише преди 70 години историкът Николай Адонц за Василий ІІ? Че като военни способности той е посрественост. Най-големите ромейски успехи са постигнати не от него, а от способни пълководци като Никифор Уран и Никифор Ксифий - първият например разбива Самуил при Сперхей, а вторият отново превзема Мизия. В Италия против арабите успешно действа пак не Василий ІІ, а българинът Василий Боян. Като администратор Василий го е бивало, на като военен - явно не особено.

Ами сам по себе си един човек колкото и да е добър военачалник не може да стори нищо без командири и армия. Василий ІІ успява да изгради мотивирана армия и да издигне способни хора за командири. Това е неговото постижение. Провалът в Ихтиманския проход е по-скоро резултат от завареното наследство - интриганстващи аристократи, които впоследствие гледал да държи колкото може по-далеч от управлението. Разбира се неразбориите във виз. лагер макар да оправдават Василий не омаловажават успеха на българите. И при тях нещата не били чак толкова розови, но все пак успели да удържат победа.

Иначе Василий ІІ има и това качество, че лично предвожда много от воен. кампании, а не си седи в двореца и да праща армии. Но понякога се налага да действа на няколко места и тогава способните стратези са повече от необходимост. Просто великите владетели успяват да издигнат способни хора, а калпавите издигат ловки интриганти и докарват държавата до провал.

[КГ125]

унищожаването на българската държава е огромна грешка от страна на Василий. България стабилизира цялата северна граница, като при подходяща политика би могла да оказва помощ на византия срещу другите заплахи. факт е че още преди освобождението на България власта на Византия над северна България е номинално, западните и отвъд дунавските областо са изцяло загубени, католическите войски кръстосват целия полуостров надлъж и шир, Византия губи при манцикерат, в италия... накрая губи и константинопол... каквото и да се говори след воините на императорите - войни Византия не оцелява... Всъщност я спасява именно възкръсването на България...

Да, така е. С унищожаването на България Византия започва и своето, така, както и със Симеоновите войни започва падането на България. Но за да забележиш това по това време, следва да не гений, а господ.

[Стоедин]

Това се отнася и за Османската империя, която завладявайки България си изкопава гроба. Няма да минат и 600 години и ще се срине Сега сериозно- от 1018г. до 1461 си е бая време, но ако визирате 4 кръстоносен поход от 1204 пак е доста. Василий е образец за владетел- военачалник, дипломат, държавник. Само можем да съжаляваме, че ние сме нямали владетел като него. Имали сме доста добри и талантливи, но с такъв размах и характер- не.

[resavsky]

Е до но в стратегически план какво печели толкова Византия от унищожаването на България?Изместване границите на север което води до непрекъснати нахлувания на печенези и по късно на кумани които разстройват империята.Българите никога не стават лоялни поданици на империята и дигат чести въстания с мъка потушавани от центрълната власт.Тоталната война с България изтощава Византия и 50 години след смъртта на Василий ІІ е загубена Мала Азия - опората на империята.За сведение когато Византия има сигурен тил в лицето на България империята успява да се справи дори с могъщия Арабски халифат.А прз втората половина на 11 век дивите орди на селджукките турци се оказват непобедими за империята.Пермантната война на два фронта е непосилна дори за Византия.Твърде късно в Константинопол осъзнават че България с най-сигурния буфер между Византия и конните народи от северното Черноморие.

[КГ125]

Това се отнася и за Османската империя, която завладявайки България си изкопава гроба. Няма да минат и 600 години и ще се срине Сега сериозно- от 1018г. до 1461 си е бая време, но ако визирате 4 кръстоносен поход от 1204 пак е доста. Василий е образец за владетел- военачалник, дипломат, държавник. Само можем да съжаляваме, че ние сме нямали владетел като него. Имали сме доста добри и талантливи, но с такъв размах и характер- не.

Това да. Но онази Византия от миналото вече я няма. След 200 г. се свива и така си и остава, вече не е великата империя, а голяма средновековна държава, която на няколко пъти се разпада.

[Стоедин]

Работата е там, че България почти непрекъснато подкопава стабилността на Византия и не е "предвидим партньор", ако мога да използвам популярното напоследък клише. Това е нормално като се има впредвид имперските амбиции след Симеон. Загубата на Мала Азия няма нищо общо с нас, а е продиктувана от недалновидно и слабо управление на империята. Манцикерт не е фатален, а липсата на последователна и далновидна в дългосрочен план стратегия. Удара на татарите през 13 век е унищожителен за турците, но от това не се възползват в Никея вторачени в Константинопол. Вместо да овладеят Анатолия и Трапезунд, никейците се боричкат с нас и Епир. Политиката на Михаил 8 Палеолог е пагубна за Византия, но се продължава и от следващите императори почти без изключение. Борбата за надмощие между провинциялната и служебната(столична) аристокрация, удара срещу акритите, унищожаването на флот, преференциите за италиянците в търговията,закрепостяването на селяните и увеличаване на даначното бреме, небалансирания бюджет(харчене за наемници и строежи на църкви и манастири при катастофална събираемост на данъците), имунитета на църквата и аристократите и постояните дарения за Света гора и т. н. са далеч по основателни причини за краха на ромеите от колкото победата на Василий над Самуил. Причини още мога да посоча, но мисля ще схванете на къде бия. Ако Асен и Петър бяха привлечени от Исак с дарове и привилегии нямаше да се случи катастрофата от 1204 и да се пръкне латинското недоразумение. Така мисля, но има само едно ако и то цапа, и мирише.

[resavsky]

Защо да не е предвидим патрньор - българите са спазвали марните договори.Така е след Тервел,Крум,Симеон.Освен това спестяват на империята /специално за 10 век/ общи граници с наистина непрдвидими съседи като маджари и печенези.Империята е принудена след 1018 г. да отделя все повече сили и средства на Балканския полуостров както да поддържа границите , така и вътрешния ред.Ако наследниците на Тервел след 717г. бяха продължили с агресивна политика спрямо Византия щеще ли да се стигне до голямата победа срещу арабите при Акронион.Аз съм на мнение че въобще не случайно пратениците на Петър посещават Никифор Фока когато той празнува успех срещу арабите - деликатен намек ако ние не ти пазехме гърба никаква победа нямаше да има.При стотиците килочетри сухопътна граница които България и Византия имат хич не е без значение политиката на България когато Византия води голяма война на Изток.

[Иванко Тертер]

Всъщност Византия присъединява южната /до р. Дунав/ част от българското царство - като даже запазва средните му и ниски административни структури начело с български аристократи. Северната част не е присъединена и продължават да съществуват доста самостоятелни български владетели, със собствени земи, "комитати". Извори за това има най-вече в унгарски документи от епохата, също и във византийски. В голямата си част известните походи на кумани, узи, печенези, са определени и от Юрий Венелин, като военни кампании за прогонване на византийската власт южно от Дунав и освобождаване на България. Последния такъв поход, в подкрепа на въстанието /1185-1188/ на Асен и Петър е успешен. Похода на куманите, като съюзници на българските водави и царе.

Подбна е ситуацията и с Османската държава, която също присъединява земите до Дунав, но северно от него остават доста влиятелни самостоятелни български воеводи и деспоти. Техните походи са еквивалент на тези от северно-българските земи на юг след падане на южнодунавска България под византийска власт.

Всъщност, за периода 1018 и 1453 /може би имаше предвид Стоедин/, че било много време. Стоедин, Византия пада 1204 г. След него тя никога не е могла да се въстанови в оня й блясък и статут. След "възстановяването" й през 1261 г., тя е просто бледа сянка и пародия. В по-голямата си част от периода 1261-1454 г. владее само един град-Константинопол, столицата и околността. Териториално е с мащаба на среден балкански феодален владетел, но ранга й на хартия в международното право и седалището на Константинополската патриаршия я държат на повърхността.

Политиката на Василий ІІ Българоубиец /наречен от тях/ е добра за Византия в тогавашния етап от равитието й. В дългосрочен обаче, съдбата показа, че е фатално. Намери се един Калоян Ромеоубиец /наречен пак от тях, усещате разликата, нали?:)/, който с политиката си закова завинаги пирон върху ковчега на наследницата на "великата блудница". Тя никога не стана от него. Няма неин наследник. Няма неин народ по историческо право. Останаха само сенки на претенции за това и пародия при краткосрочното й възкръсване преди падането на християнския град-столица във владение на мюсюлманския свят. Всъщност има страна с името на империята и в момента, но сякаш за да се потвърди пародията с останките на източната римска империя /Romania/, държавата е ситуирана точно оттам, откъдето са идвали походите за прогонването на Романия от южнодунавските български земи.

[Енка]

В случая е странно отсъствието на името "Симеон" при децата на Петър.Такъв прочут дядо и да не е почетен с име при внуците.Може би съпругата на Петър Ирина е била твърдо против - не знам.А може би самото име "Симеон" е било на символ на конфронтация с Визания и Петър в период на дълбок мир е решил да не прави неприятни асоциации у византийците.

Как така да отсъства - единият му син е Борис, а другия Роман-Симеон. Първия на царя или княза-кръстителя, а втория на двамата дядовци (единия - Роман - май е прадядо). Царе и императори, дето само за мира са говорели и работили.

[resavsky]

И къде го четеш това Роман-Симеон?Казвал се е само Роман.

[Енка]

Как къде? В историята го пише. Наричал се е Роман, а също и на дядо си Симеон. И това ромеите го пишат.

[resavsky]

Няма такова нещо има един Роман - Симеон който е управител на Скопие но това не е цар Роман.

[Стоедин]

Всъщност Византия присъединява южната /до р. Дунав/ част от българското царство - като даже запазва средните му и ниски административни структури начело с български аристократи. Северната част не е присъединена и продължават да съществуват доста самостоятелни български владетели, със собствени земи, "комитати". Извори за това има най-вече в унгарски документи от епохата, също и във византийски. В голямата си част известните походи на кумани, узи, печенези, са определени и от Юрий Венелин, като военни кампании за прогонване на византийската власт южно от Дунав и освобождаване на България. Последния такъв поход, в подкрепа на въстанието /1185-1188/ на Асен и Петър е успешен. Похода на куманите, като съюзници на българските водави и царе.

Подбна е ситуацията и с Османската държава, която също присъединява земите до Дунав, но северно от него остават доста влиятелни самостоятелни български воеводи и деспоти. Техните походи са еквивалент на тези от северно-българските земи на юг след падане на южнодунавска България под византийска власт.

Всъщност, за периода 1018 и 1453 /може би имаше предвид Стоедин/, че било много време. Стоедин, Византия пада 1204 г. След него тя никога не е могла да се въстанови в оня й блясък и статут. След "възстановяването" й през 1261 г., тя е просто бледа сянка и пародия. В по-голямата си част от периода 1261-1454 г. владее само един град-Константинопол, столицата и околността. Териториално е с мащаба на среден балкански феодален владетел, но ранга й на хартия в международното право и седалището на Константинополската патриаршия я държат на повърхността.

Политиката на Василий ІІ Българоубиец /наречен от тях/ е добра за Византия в тогавашния етап от равитието й. В дългосрочен обаче, съдбата показа, че е фатално. Намери се един Калоян Ромеоубиец /наречен пак от тях, усещате разликата, нали?:)/, който с политиката си закова завинаги пирон върху ковчега на наследницата на "великата блудница". Тя никога не стана от него. Няма неин наследник. Няма неин народ по историческо право. Останаха само сенки на претенции за това и пародия при краткосрочното й възкръсване преди падането на християнския град-столица във владение на мюсюлманския свят. Всъщност има страна с името на империята и в момента, но сякаш за да се потвърди пародията с останките на източната римска империя /Romania/, държавата е ситуирана точно оттам, откъдето са идвали походите за прогонването на Романия от южнодунавските български земи.

Имам предвид 1018-1461г. За Калоян- наричат го куче, а не ромеоубиец, ако не греша евентуално. Отвоюването на Мала Азия е възможно в периода 1241-1299 според мен, след това е късно.

[Енка]

И къде го четеш това Роман-Симеон?Казвал се е само Роман.

Може да не е Роман - Симеон, а Симеон-Роман, а гърците го наричат Роман.

[Енка]

Няма такова нещо има един Роман - Симеон който е управител на Скопие но това не е цар Роман.

А кой е тоя Роман-Симеон? Баш същия си е.

[resavsky]

Напротив цар Роман отдавна е починал.