Въпроси и "новини"

[Joro-01]

Не знам дали помниш в "Приключенията на Мистър Томпкинс" от Дж. Гамов, дърводелецът как обясняваше - презви дървени топчета - малкото боядисва синьо и е отрицателно, а поголямото - електронът - в червено и е положително.. Като смесиш двете става голямо бяло...

[Малоум 2]

http://nauka.offnews.bg/news/Физика_14/Открита-е-частица-съставена-изцяло-от-чиста-сила_24135.html

"Открита е частица, съставена изцяло от "чиста сила"

 

Австрийски физици са изчислили, че мезон F0 (1710) може да е еднa много специалнa частицa - дълготърсеният глуоний (gluonium или glueball), съставена изцяло от частиците на силата, която слепва кварките в протони и неутрони.

От физиката на елементарните частици знаем, че ядрените частици - протони и неутрони - се състоят от по три кварка, свързани със "слепващите" бозони - глуоните (от англ. glue - лепило). И ако кварките са материални частици, то глуоните са частици, пренасящи взаимодействието.

Глуният, който е теоретично прогнозиран в рамките на Стандартния модел, се състои само от глуони, без никакви кварки.

Откритието е докладвано в Physical Review Letters, а сайтът на Виенския технологичен университет (TU Wien) дава информация за широката публика.

Кварките и глуони са частиците, които изграждат адроните - протони, неутрони и др. Смята се, че не е възможно да се наблюдават поотделно, те винаги са комбинирани във някаква частица. И не може да бъдат разделени - силата, която ги държи заедно, нараства с увеличаване на разстоянието за разлика от всички останали взаимодействия. Нарича се "силно взаимодействие".

..."

"...В по-нататъшни експерименти е установено, че глуоните не са просто пасивни носители на взаимодействието между кварките. На глуоните може да се гледа като на по-сложни варианти на фотона. Безмасовите фотони са отговорни за силите на електромагнетизма, а осем различни видове глуони играят подобна роля за силното ядрено взаимодействие. Въпреки това, има една важна разлика: глуоните са обект на собствената си сила, а фотоните не са. Ето защо не съществуват свързани състояния на фотони, но частица, която се състои само от свързани глуони, от чиста ядрена сила, в действителност е възможна.

..."

 

За оцветеното (от мен) в последния абзац:

Наскоро откриха, че два фотона могат да се обединяват в нещо като "молекула" от фотони.

И правилно е тази разлика да отпадне, щото и глуоните, и фотоните в структурата на вещеви обекти са ФОТОНИ ЗА ВРЪЗКА (според мен).

...

[Малоум 2]

http://megavselena.bg/biofotoni-choveshkoto-tyalo-e-napraveno-ot-svetlina/

Биофотони: Човешкото тяло е направено от светлина

"...

Човешкото тяло излъчва свръхслаби фотонни емисии, познати като биофотони. Видимостта на тези фотони е 1000 пъти по-малка от това, което човешкото око може да забележи. Тези частици светлина са видими само в електромагнитния спектър, между 380 и 780 нанометра.

Всъщност човешките клетки и ДНК използват биофотоните, за да складират и предават информация. Интересното в тази идея е, че биофотоните всъщност комуникират помежду си. Тази комуникация се случва по-бързо от химическата дифузия.

Комуникацията между клетки чрез биофотони е наблюдавана при растения, бактерии, животни, неутрофилни гранулоцити и бъбречни клетки. През 2010 г. изследователи са демонстрирали, че различна светлинна стимулация  (инфрачервена, червена, жълта, синя, зелена и бяла) в единия край на гръбначните сензори или двигателните нерви повишава значително биофотонната активност в другия край. Изследователите интерпретирали резултатите така – светлинната стимулация е способна да генерира биофотони, които се пренасят по невралните връзки, вероятно като сигнали за неврална комуникация.

...

Човешката кожа може да събира енергия и информация от слънчевата светлина.

През 1993 г. в Journal of Photochemistry and Photobiology е публикувана статия, която гласи:

„Изкуствената светлина причинява свръхслаби фотонни емисии във фибробластите на човешката кожа. Тези данни показват, че клетките ксеродерма пигментосум губят капацитета си да съхраняват ефективно свръхслабите фотони. Това може да означава, че в човешките клетки има ефективна заключваща система за фотони.“

Меланинът може да трансформира ултравиолетовата светлина в топлина. Повече от 99% от ултравиолетовите лъчи, които нашата ДНК абсорбира могат да са вредни за организма, но вместо това се превръщат в топлина. Ако могат да се превръщат в топлина, какво пречи ултравиолетовите лъчи да могат да се превръщат в други полезни форми на енергия?

Излиза, че действително сме съставени от светлина и не само – можем да я манипулираме и комуникираме чрез нея"

 

 

Като махнем "окултното възможно" - остават добрите ... проучвания.

...

 

[Малоум 2]

http://megavselena.bg/prostranstvo-vremeto-prilicha-na-dyga/

"Пространство-времето прилича на дъга

Полски физици откриха, че всички модели на Вселената, включващи квантови теории на гравитацията, ще приличат по структура на своеобразна дъга на пространство-времето, в което всички частици ще притежават малко по-различна енергия, става ясно от статия, публикувана в сп. Physical Review Letters.

„Преди две години установихме, че в нашите квантови космологични модели различни видове частици различно взаимодействат с структурата на пространство-времето. Оказа се, че всъщност е още по-сложно – ние изяснихме, че съществува всеобщ механизъм, благодарение на който структурата на пространство-времето за всяка частица се променя заедно с нейната енергия“, казва Ержи Левандовски (Jerzy Lewandowski) от Варшавския университет (Полша).

Левандовски и колегите му вече няколко години се опитват да обединят две почти несъвместими теории – квантовата теория на гравитацията и общата теория на относителността – за обяснение как привличането работи на макро- и микрониво.

В съответствие с теорията на относителността силата на гравитацията се проявява в това, колко силно се изкривяват пространството и времето наоколо и под действието на обекти, притежаващи ненулева маса. Авторите на статията са описали взаимодействието на материята с гравитацията, използвайки прост компютърен модел, включващ само два параметъра – гравитационно поле и един тип материя.

Полските физици са използвали простия модел, тъй като той позволява да се включат и опишат множество други, по-сложни модели, несъвместими помежду си. Това позволило на учените да ги проверят, използвайки само един модел, а не да изчисляват всеки от тях.

Резултатите се оказали доста неочаквани – оказало се, че всички частици, чиито енергии се отличават дори с малки стойности, си взаимодействали с гравитационното поле на квантово ниво по различен начин. Грубо казано, ако частиците имаха очи и можеха да видят линиите на гравитационното поле, те биха видели различна картина.

Подобна „дъга“, както я наричат учените, практически е невидима за нас днес и е принципно невъзможно да се види с помощта на уреди – за това се изисква енергия, милиони милиарди пъти превишаваща тази, която се развива на Големия адронен колайдер. В миналото, в първите епохи след Големия взрив, тя е била много по-забележима и е можело да се види, заключават полските физици."

...

Да, при ползване "гравитационно поле" - може да се въведе квантова теория на гравитацията (с гравитони).

Айнщайновото - изкривяване на пространството тогава, се явява следствие. И не може да служи за обяснение на същността на гравитационното привличане.

(Преносът на импулс с гравитони е по геодезични (различна от геодезични, пренасящи импулс от фотони), а геодезичните правят "кривината" на пространството около масовите обекти. Всяко пробно тяло в грави-поле се образува по посока на идващите към него гравитонии и се реализира- частиците му - върху гравитоните с минимална енергия за "стъпка напред" в пространството - телата падат едно към друго, следвайки кривината по геодезичните. (реализацията - направа на керн (зърно, център) на вещевата, а около него център, по "външна" повърхнина са слоеве от динамиката на вътре-съдържимото на частицата - затворените около център образуващи частицата фотони)).

Така частицата става "капризна" в движенията си за образуване и по отношение на големината на съдържащата се в нея енергия - тия движения зависят от окръжаващите полета, което е известно ...за частици със "заряд", примерно.

...

[Малоум 2]

Най-сетне - Започва промяна в концепциите и възможностите за структурата на Вселената - по-скоро, на основата, върху която се "гради" ... наблюдаемото:

http://nauka.offnews.bg/news/Физика_14/Нова-теория-Времето-е-кристално_36159.html

Нова теория: Времето е кристално

Новата констатация за структурата на времето ще засегне основите на квантовата механика и философията

Нова теория в квантовата механика променя досегашните представи на времето, оприличавайки го с кристал. Хипотезата може да бъде проверена експериментално.

Според сега съществуващата квантова теория времето не може да се разделя на безкрайно малки интервали, а най-малкия физически смислен интервал от време е времето на Планк, което е около 10^-43 секунди. Това ограничение означава, че не е възможно две събития да се случват през по-малък отрязък време.

В новата публикация физиците предлагат теория, че най-късия физически смислен интервал от време всъщност е с няколко порядъка по-дълъг от времето на Планк. Съществуването на това по-голямо минимално време променя основните уравнения на квантовата механика, от там и описанието на всички квантови механични системи и фундаменталните представи за природата на времето.

Тези идеи са представени от екип изследователи, водени от Мир Файзал (Mir Faizal) от Университета на Ватерло в научна публикация, наречена "Времеви кристали от минимална времева неопределеност" (Time crystals from minimum time uncertainty) в списание The European Physical Journal C.

Това може да бъде проверено

"Възможно е минималната времева скала на Вселената всъщност да е много по-голяма от времето на Планк и това може да бъде директно тествано експериментално", заяви Файзал пред Phys.org.

Времето на Планк е толкова кратко, че нито един експеримент досега не се е доближавал до него директно, най-точните тестове имат достъп до времеви интервали до около 10 ^-17 секунди.

Въпреки това, теоретично се подкрепя съществуването на времето на Планк като се твърди, че не е възможно да се измери дължина по-къса от дължината на Планк и оттам е невъзможно да се измери по-къс интервал от времето на Планк. Времето на Планк се определя като времето, необходимо един фотон да пропътува дължината на Планк във вакуум.

Мотивирани от няколко скорошни теоретични изследвания, учените изследват въпроса на структурата на времето по-специално, дълго дискутирания въпрос дали времето е непрекъснато или дискретно.

"В нашата публикация предполагаме, че времето има дискретна природа и също така предлагаме начини за експериментално тестване на това предположение", заяви Файзал.

Един от експериментите, който предлагат физиците, за да се провери теорията е измерването на честотата на спонтанното отделяне на водороден атом. Коригираните уравнения ще дадат друга честота на спонтанните емисии, различна от предвидената от немодифицираните уравнения в рамките на интервала на неопределеността. Подобни промени могат да се наблюдават и в скоростта на разпада на частици и нестабилни атомни ядра.

Учените смятат, че минималното време може да е с порядъци по-голямо от времето на Планк, но не по-голямо от определена стойност, която е определена от предишни експерименти. Бъдещите експерименти биха могли да намалят тази граница на минималното време или да определят точната му стойност.

Последици за физиката и философията

Учените също така предполагат, че предложените промени в основните уравнения на квантовата механика ще променят самата дефиниция на времето. Те обясняват, че структурата на времето може да се разглежда като кристална структура, състояща се от дискретни, регулярно повтарящи се елементи.

На едно по-философско ниво, аргументът, че времето е дискретно означава, че нашето възприятие за времето като нещо, което тече непрекъснато е само една илюзия.

"Физическата вселена е наистина като филм, в който серията от неподвижни изображения, показвани на екрана създават илюзията за движещи се образи," обяснява Файзал. "По този начин, ако тази гледна точка се приеме сериозно, тогава нашата представа за физическата реалност като непрекъснато движение се превръща в илюзия, създадена от базовата дискретна математическа структура."

"Това предположение прави физическата реалност платонична по природа", отбеляза ученият, имайки предвид доводите на Платон, че истинската реалност съществува независимо от нашите сетива. "Въпреки това, за разлика от идеалистичните теории на Платон, нашето предположение може да бъде потвърдено експериментално, а не само да се твърди философски".

...

 

Да ма извиняват учените, ама това: "Възможно е минималната времева скала на Вселената всъщност да е много по-голяма от времето на Планк и това може да бъде директно тествано експериментално", заяви Файзал пред Phys.org.

- та, това вече, Природата го е направила - известно е, че всяка елементарна частица е и часовник - има собствена честота и ... съвсем не е със структура "като кристал".

 

Също, това: Един от експериментите, който предлагат физиците, за да се провери теорията е измерването на честотата на спонтанното отделяне на водороден атом. Коригираните уравнения ще дадат друга честота на спонтанните емисии, различна от предвидената от немодифицираните уравнения в рамките на интервала на неопределеността. Подобни промени могат да се наблюдават и в скоростта на разпада на частици и нестабилни атомни ядра.

Не, не става. Разпадите на частиците зависят от околното им окръжение с полета, които са кратни на техните собствени честоти - от наситеността с подобни на тях частици и "срещащи се" с  големи относителни скорости. Затова има "критична маса".

Не се разпадат геометрично несиметричните структури на външните им обвивки, като протон и електрон - обяснявал съм го - бавна ОВ на външната им обвивка, за цялостно себеструктуриране на частицата.

И така: Учените също така предполагат, че предложените промени в основните уравнения на квантовата механика ще променят самата дефиниция на времето. Те обясняват, че структурата на времето може да се разглежда като кристална структура, състояща се от дискретни, регулярно повтарящи се елементи.

Казват го за "времето", а ги е страх? да го кажат и за пространството. Директно се налага (влиза) необходимост от кристалоподобна структура на неподвижен етер с етерни частици които пазят собствените си "центри" - както е по хипотезата ми.. Смущенията от флуктуациите на "тоя физически вакуум"  пренасят  импулс по геодезични линии (мрежа, коса и др. структури) - размерите са от ... планковски и нагоре, да средните мащаби в които съществуваме, благодарение на полеви взаимодействия на "масови" структрури.

Става: На едно по-философско ниво, аргументът, че времето е дискретно означава, че нашето възприятие за времето като нещо, което тече непрекъснато е само една илюзия.

"Физическата вселена е наистина като филм, в който серията от неподвижни изображения, показвани на екрана създават илюзията за движещи се образи," обяснява Файзал. "По този начин, ако тази гледна точка се приеме сериозно, тогава нашата представа за физическата реалност като непрекъснато движение се превръща в илюзия, създадена от базовата дискретна математическа структура."

става "илюжън" времето, ама ...друг път! Вероятността за създаване на пространствени структури във времеви интервали, които ние не можем да разграничим, не ни дава права, да отхвърляме еволюционното себеразвитие- саморазвитие на Природата с повтаряне на структури във Вселенски Кръговрат! "Виждаме" ги тия структури, благодарение на това, че имаме датчици (вещеви структури), които взаимодействат с "излъченото" от тях - изменят си параметрите, а ... мозъкът отчита тия изменения и "взема мерки" за оцеляване - този механизъм е добит еволюционно (демек, не се разграничаваме от развитието на Вселената)

Че движението е илюзия, не отменя съществуване на структури в "тоя кристалоподобен етер, ефир". Щото, взаимодействат тия структури с нас - върху тях ...сърфираме! Ако са "криви"  геодезичните и ние сме криви, следвайки тяхната посока на образуване.

Куца им философията!

...

[Малоум 2]

Има теоретична и експериментална част за яснота, относно светлината:

http://megavselena.bg/irlandski-fizitsi-otkriha-nova-forma-na-svetlinata/

Ирландски физици откриха нова форма на светлината

Учени от Ирландия откриха изключително необичайна форма на светлината, чиято ъглова скорост може да се променя със стъпки, наполовина по-малки от минимално допустимата стойност, диктувана от константата на Планк, става ясно от статия, публикувана в сп. Science Advances.

„Отдавна ни интересува как можем да накараме светлината да се държи различно и как подобно нестандартно поведение може да се използва за полза на човечеството. Нашето откритие е интересно с това, че успяхме да изменим това свойство на светлината, което винаги е било смятано за константа“, казва пол Ийстхам (Paul Eastham) от Тринити колидж в Дъблин (Ирландия).

Въпреки наложените представи частиците светлина се движат не само по права линия, но и се въртят около себе си, създавайки електромагнитно поле, което се завърта в своеобразна спирала или хаотична структура. Досега физиците смятаха, че тази скорост на въртене се променя не по произволен начин – нейните измествания трябва да са кратни на константата на Планк – крайъгълен камък на квантовата теория, разделена на две Пи.

Ийстхам и колегите му установили, че всъщност това не е така – ъгловата скорост на движението на светлината може да се променя със стойности, кратни на половината от константата на Планк. Те изчислили условията, при които това може да се случи, а след това реализирали идеите си в експеримент с реални частици светлина.

Експериментът напомня на опита, в който прочутият ирландски физик Уилям Хамилтън в средата на XIX век открил, че светлината, преминаваща през така наречените двуосни кристали, се превръща в поредица от светли и тъмни пръстени. Тяхното съществуване демонстрирало вълновата част от природата на светлината.

Използвайки подобен кристал – специален уред (q-пластина), която „завърта“ светлината, и комплект лазери и лещи, авторите на статията успели да измерят как се променяла ъгловата скорост на фотоните с течение на времето. Тези измервания показали, че тя може да се променя не само на числа, кратни на константата на Планк, но и на стойности, равни на половината от нея.

Откритието говори, че частиците светлина могат не само да се държат като бозони, преносители на фундаментални взаимодействия, но и като фермиони – частици с полуцял спин, към които се отнасят електроните и прочие лептони. Подобно поведение според учените е продиктувано от това, че в такива случаи фотоните се държат като обекти в двумерно, а не в тримерно пространство.

Ийстхам и колегите му се надяват, че откритието ще накара другите физици да пристъпят към изучаването на фотоните в такова състояние. По думите им още сега може да се предположи, че това свойство на частиците светлина може да се използва за разработката на нови технологии за предаване и шифроване на данни.

.."

 

Ценно е, че са направили метод за изследване, в смисъл, "Какво виждат!"

Остава да разберат какво не виждат, а пък е там.

[Joro-01]

Мисля, че има интереесно видео към това, но не мога от тука.

[Малоум 2]

Оригиналът:

http://advances.sciencemag.org/content/2/4/e1501748.full.pdf+html

ама не открих видео (слаб ми английския)

[Joro-01]

А, ти пък.. То може и да няма общо, момент..

[Joro-01]

 

[Joro-01]

Със сигурност наблюдаваме някаква друга демонстрация (май се сещам и каква е), но поне е интересно. Употребено е и в този контекст.

Редактирано Май 20, 2016 от Joro-01

[Малоум 2]

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Prouchvane-pokazva-kak-Vselenata-e-vazniknala-ot-predishen-kolaps_51271.html

Проучване показва как Вселената е възникнала от предишен колапс

Според ново проучване, Вселената може да е претърпявала редуващи се периоди на разширяване и свиване, трансформирайки се от едно състояние в друго, като избягва сингулярността и нарушаването на физичните закони при Големия взрив. 

Изследването на Института за теоретична физика Периметър е подадено за публикуване в Physical Review Letters, за което накратко разказва сайтът на института.

Космологията има проблем

Проблемът е Големият взрив.

Стандартната космологията си представя първия миг на Вселената като сингулярност - тоест една точка, в която се побира всичко, цялата Вселената е вътре в нея. Цялата реалност е нула, а както знаем от елементарната математика, деленето на нула води до неопределеност - и сингулярността е неопределена. Тя няма нито отвън, нито вътре, тя не може да бъде описана. Тук законите на физиката се израждат напълно.

"Това е проблем", казва Нийл Търок (Neil Turok), космолог и директор на Института Периметър. "Стандартната космологията започва с невъзможност."

Изследването на Търок, заедно с Стефан Гилън (Steffen Gielen), бивш постдокторант в Периметър, а сега е сътрудник в Лондонския имперски колеж, хвърля нова светлина върху невъзможното начало на Вселената. Новото изследване е включено като предложения за Physical Review Letters.

Гилън и Търок представят Големият взрив като Големият подскок (Big Bounce) - не само в началото на тази Вселена, но в края на предишната Вселена. Предишната Вселена може би се свила в свръхуплътнено състояние, което маркира Големия й край и Големият взрив като начало на нашата Вселена

На пръв поглед тази идея удовлетворява интуицията ни - поне обяснява откъде идват материята и енергията в тази единствена точка, но това не разрешава само по себе си проблемите със сингулярността. Тя все още е точно толкова невъзможна и неописуема. 

 

И така, как Гилън и Търок избягват този проблем?

Те започват с преглед на поведението на всички неща, присъстващи в ранната Вселена. В първите си 50 000 години, Вселената е била доминирана от радиацията. Цялата съществуваща свръхвисоко енергийна материя се проявява като радиация. Тази материя има специално състояние, което се оказва от решаващо значение за това изследване - тя е конформна. 

Понятието "конформност" има точно техническо значение в областта на физиката и математиката, но краткият й превод е "не зависи от мащаба". Светлината, например, е конформна. Светлината може да бъде под формата на радиовълни, които са широки километри или рентгенови лъчи, които имат ширината на атомно ядро. Уравненията на Максуел управляват и радиовълните, и рентгеновите лъчи, и не правят разлика между тях. Светлината не е уникален случай - физиката на елементарните частици подсказва, че при много висока енергия, цялата материя също не зависи от мащаба.

"Нашата работа започва от това наблюдение", обяснява Търок. "Ние правим предположението, че ранната Вселена е изпълнена с неща, които нямат мащаб. И тогава ние се опитваме да опишем квантова Вселена, която е изпълнена с такава материя и си задаваме въпроса как ще се държи тя".

Това се оказва по-просто, отколкото учените някога са мечтали. Те са изненадани да открият, че могат да използват стандартната квантова механика, без добавяне на украшения или изкуствени фактори, за да се опише и се предскаже как се развива Вселената. И се оказва, че тя се свива и преминава през сингулярност към Големия взрив.

Както Търок се изрази: "Оказва се, за наша изненада, в този особен случай, където всичко във Вселената е конформно, и всичко, което изследваме е размера на Вселената, бихме могли да квантуваме теорията точно и има решение, при което една Вселена с един размер преминава във Вселена с друг размер квантовомеханично". 

"Квантовата механика ни спасява, когато нещата се разпадат", коментира Гилън. "Това спестява на електроните колапса и разрушаването на атомите, така че е възможно това да спаси ранната вселена от такива екстремни процеси в началото и края като Големия взрив и Големия срив (big crunch).

Оказва се, че може. 

В създадения от Гилън и Търок модел, Вселената се приближава до точката на сингулярност и след това я прескача през друго измерение.

Квантовата Вселена в този модел се описва от комплексни числа - числа с имагинерна и реална компонента, съдържащи корен квадратен от минус единица. "Допълнителното" измерение може да е имагинерно. В точката на сингулярност, когато часовникът бие полунощ, той да няма реална част, но все още може да има имагинерна част - и по този начин все още да бъде описан от законите на физиката. Така че проблемът на сингулярността е решен.

Изглежда може би като измама, но имагинерните и комплексните числа са навсякъде в квантовата физика. В тази работа, Търок и Гилън с помощта на математиката описват квантовото тунелиране - явление от квантовата механика, при което една частица тунелира през бариера, която е твърде висока, за да се премине над нея

Квантовото тунелиране е повече от математически трик, то обяснява как работи синтеза в слънцето, както и на негова база е създадена технологията на тунелните електронни микроскопи.

В крайна сметка, Големият подскок в космологията - когато една Вселена се свива в един Големия срив, докато друга се разширява навън под формата на Голям взрив - не е нова идея. Търок по-специално е основен поддръжник на такава циклична космология повече от десетилетие. Но досега не бяха свъзани в точката на самият подскок - сингулярността.

Тази нова работа показва как само ако приемем, че всичко в ранната Вселена е конформно, позволява да се опише квантово космологията, как работи плавно Вселената преди и след сингулярността. Без дракони.

Не е чудно, изследователите описват работата си като "Перфектен подскок" (Perfect Bounce).

 

(В статията има още картинки - с обяснения под тях)

Че не е ново - е ясно. Още  Яу (многообразията на Калаби- Яу) показва, че ... не трябва? да се "работи" в точка, а ... около нея. Увеличавайки изкуствено мястото на точката, ще се счита, че е "стена на тръба" (на кълбо) и с матмодел за "ново" измерение (мащабно увеличена точка) - описва многообразия. Самият той казва, че това не е познатата геометрия - трябва нова геометрия, но каква ?.. - не се наема да коментира.

От отдавна - ТГВ не би следвало да е вярна. Модел на пулсираща Вселена - не изисква свиване до "размер на точка?". Колапс изисква математиката с която се търсят физични модели за обяснение.

Мащабирането не би довело до нов правилен модел на Вселена, защото не се знае как се мащабират СВОЙСТВАТА на частиците. (известен е моделът на мащабираното куче - при големите размери - рухва и вече не е куче)

(И още - бил обяснен тунелния ефект?! Нищо подобно - докато не се ползва хипотезата за непрестанното образуване и влиянието на падащите около обекта фотони.  По скоро - въобще не се знае от къде произтичат свойства на обектите. Няма ясен начален модел на "структурата" на вакуума, който да породи свойства в обектите.)

...

 

 

[Doris]

Регистрирана е на гравитационна прецесия в околностите на черна дупка:

http://www.space.com/33598-black-hole-flicker-mystery-solved.html

http://ria.ru/science/20160713/1465099287.html

https://arxiv.org/abs/1607.02866

[Малоум 2]

http://megavselena.bg/uskorena-ekspanziya-pet-osvetlyavashti-fakta-za-tymnata-energiya/

Ускорена експанзия: пет осветляващи факта за тъмната енергия

Това е една от най-големите загадки на модерната наука: вселената се разширява все по-бързо. Но как се случва тази ускорена експанзия? Едно от обясненията, считано от много физици за най-вероятното, е така наречената тъмна енергия. Какво представлява тя? Има ли възможни други обяснения? Ето петте най-важни въпроси и отговори

Каква е разликата между тъмна енергия и тъмна материя?

И двата феномена имат думата „тъмна“ в името си, но почти нямат общо помежду си. Тъмната материя носи името си, поради хипотезата, че се състои от все още неизвестни частици, които не показват електромагнитно взаимодействие, например със светлина. Т.е. те нямат излъчване и остават тъмни. Тази форма на материята обаче се осъществява и с участието на частици, които имат маса, както при обичайната материя, също и с фотони в гравитационно взаимодействие. По този път те биха могли да бъдат открити, защото тъмната материя трябва да даде обяснението за това, защо определени галактики се държат по различен начин от този, който теорията към днешна дата би очаквала от тях. Какво точно представлява тази удивителна форма на материята, все още не е ясно.

Името „тъмна енергия“ идва от мистериозното й поведение. Това е нещо съвсем различно от тъмната материя, но също толкова мистериозно. Тъмната енергия не може да бъде директно доказана, но тя е отговорна за ускореното разширяване на галактиките в космоса. Така вселената става все по-голяма.
Двата феномена представляват големия дял на енергията в космоса. Смята се, че тъмната енергия представлява около 70% от цялата енерегия. Тъмната материя представлява 25%. „Нормалната“ материя, от която се състоим ние, обектите около нас и всички звезди и планети представлява около 5 на сто. Така 95% от вселената може да се опише като „тъмна“.

Как и кога е открита тъмната енергия?

Учените забелязват още преди 100 години, че отдалечени космически обекти се отдалечават все повече от нас и че това става все по-бързо. До края на 90-те години на миналия век учените смятаха, че гравитацията по някое време ще сложи край на тази динамика, ще сложи спирачка на процеса на разширяване и в крайна сметка дори ще обърне процеса.

Тогава обаче два отделни изследователски екипа водени от Сол Пърлмутер, Адам Рийс и Брайан Шмид, откриха с помощта на супернова тип Ia, че експанзията на вселената дори се ускорява. Този специален вид супернова служи на астрономите за стандарт, защото потокът светлина, излъчван от нея е точно известен и достатъчно силен, така че позволява да се измери точно отдалечението й на големи разстояния. За откритието си тримата учени получиха Нобелова награда за физика през 2011, но това което липсваше, беше обяснението за причините, поради които тази експанзия се случва.

Какви обяснения имат учените за тъмната енергия?

Повечето физици смятат за вероятен един следните два модела:
Тъмната енергия е ефект на т.нар. вакуумна енергия, но може да се обясни и с наличието на все още непозната частица, която представлява квинтесенция на целия космос.

При вакуумната енергия става дума за концепция от квантовата физика. При нея от нищото в напълно празното пространство възникват непрестанно виртуални двойки от частици материя и антиматерия. Те просъществуват обаче екстремно кратко и се унищожават една друга. Според принципа на Айнщайн, енергията и масата са еквивалентни, следователно енергията също може да оказва влияние на гравитацията. Енергията теоретично, противоположно на масата, може да оказва негативен натиск, който отблъсква обектите, които имат маса, вместо да ги привлича. Следователно енергията на виртуалните частици във вакуум, би могла да е причината за експанзията на вселената. Математически тъмната енергия се обяснява с „космологична константа“, както е предположил Айнщайн в Теорията си за относителността. Според актуалните експерименти обаче съществуват няколко десетки порядъка разлика между това, което вакуумът притежава като енергия и енергията, скрита в ускоряващата се експанзия.

Второто фаворизирано обяснение е свързано с концепцията за частицата Хигс. Хипотезата за квинтесенцията е базирана на все още неизвестна, много по-лека частица от Хигс. Тя притежава поле, което привлича цялото пространство и дава на всяка точка качество, което действа противоположно на привличането на гравитацията. Свойствата на тази частица би трябвало принципно да са сравними с тези на Хигс – Бозон, но тя трябва да е 44 пъти по лека. За разлика от вакуумната енергия, влиянието на тази частица, по – точно на нейното поле би следвало да се променя с времето. Това от своя страна предполага настъпването на студена смърт на вселената, срив, поради изтъняването на разпределената материя или разкъсване на съставните части на вселената.

Има ли други възможни обяснения за ускорената експанзия?

Космологичната константа и Квинтесенцията са предпочитаните обяснителни модели от повечето физици. Има обаче още един вариант, който е разглеждан от някои учени също като правдоподобна причина за ускореното разширяване на вселената: „модифицираната“ гравитация. Това би означавало, че Общата теория на относителността не описва съвсем коректно действието на гравитацията в огромните космически мащаби. Алтернативно описание би могло да обхване и отклоненията, които не могат да се обяснят с уравненията на Айнщайн.

Само че Общата теория на относителността след измерването на гравитационните вълни е по-силна от всякога. Модифицирането на гравитацията трябва най-малкото да опише всички феномени точно толкова прецизно, колкото и Теорията на относителността и допълнително да обясни ускорената експанзия на вселената. Подобна нова теория все още не се задава на хоризонта.

Как се проучва тъмната енергия?

За да премерят ускоряващото се разширяване на вселената, учените наблюдават различни космически обекти. Те определят тяхното отдалечение и скорост, така че да се получи профил на движението на заобикалящата ни среда. За целта се измерва и червеното отместване на обектите (Червено отместване е отместването на спектралните линии на химичните елементи към червения край на спектъра, т.е. в посока на увеличаване на дължината на вълната. ) При добре характеризирани обекти като супернова тип Ia стандарт може да се премери и скоростта на обектите.

От август 2013 г. в чилийските Анди учените наблюдават с телескоп и специална камера четири определени космически явления: супернова, първични звукови вълни, гравитационни лещи и галактически купове. Това се случва в рамките на проекта „Проучване на тъмната енергия“ (Dark Energy Survey (DES)), който до края на 2016 г. трябва да представи данните от финала на първата фаза на проучванията

 

(ОФ

Етерът е върнат във физиката на ОТО - ламбда членът стана задължителен за по-новите изследвания и при тълкувания на особеностите на космоса. ...Математически тъмната енергия се обяснява с „космологична константа“, както е предположил Айнщайн в Теорията си за относителността. Според актуалните експерименти обаче съществуват няколко десетки порядъка разлика между това, което вакуумът притежава като енергия и енергията, скрита в ускоряващата се експанзия...

 

Това (зеленото) го бях писал в др.тема и статията показва, че не само аз "мисля" така - учените се мъчат да "заменят" неподвижния етер с тъмна материя. Старият неподвижен етер е основата на разработките на цялата класическа физика! Не може да се пренебрегне това и ... трябва да се съдържа в новото. Така, само да се предвиди, че с малки изменения на свойствата (особеностите) на частите на етера или на вакуума (едно и също е) се построява целия свят без да се противоречи на известното от СТО и КМ, то ще се получат и обясними предположения за същността на  "тъмните". Тоест - класическата физика си остава валидна за СРЕДНИТЕ МАЩАБИ. Получава се и възможна интерпретация за квантов детерминизъм. ОТО -си оправя МАЩАБИТЕ, напълно се изяснява с гравитони и ... т. н.

 

(пп Писал съм го на друго място, но изяснява, донякъде, защо става възможно: Тъмна материя - пакет-енергия, като стоящи вълни в затворено (от потенциали) пространство - размер 10^(-26)m до размер 10^(-35)m. В неговите части няма смисъл понятие за МАСА, защото са НЕПОДВИЖНИ по място ПАКЕТИ и ... няма с какво да бъдат премествани един друг!

- от условно неподвижен етер (сега - тъмна материя) и от една единствена физична характеристика на частиците на този "недосегаем" (от нас) етер - вектор на момента на количеството на движение (момент на импулс – тъмна енергия) - при флуктуации има ненулева вероятност няколко векторчета да се подредят в една посока (за миг, разбира се). Това е равносилно на "протичане на ток" по физическия вакуум - мести се (движи се) обвивката на тоя ток - пулсира, трепти и вече притежава още едно свойство - освен фазова, притежава групова съставка на скорост. Така вероятността и други подобни да се сфазират в нещо по-голямо, като образувание, е вече „забавена“ във времето. Виждаме обвивки (всъщност – отразеното от тях, виждаме) и колективни свойства.   Заедно с образуванията – обекти, частици - придобиват свойства – маса, заряд спин и т.н., а с окрупняването на обектите– – придобиват  и нови колективни свойства...)

 

...

Редактирано Август 25, 2016 от Малоум 2

[Малоум 2]

http://megavselena.bg/fizitsi-otkriha-vtoro-systoyanie-na-technata-voda/

Физици откриха второ състояние на течната вода

Колкото повече изучаваме света около нас, толкова повече н и изненадва той с това, колко малко знаем всъщност. В конкретния случай – водата. Тази витална, животоподдържаща течност е навсякъде. Покрива по-голямата част от нашата планета и съставлява около 60% от човешкото тяло. Съдържа се дори във въздуха, който дишаме. И все още никой не разбира напълно това фундаментално съединение.

Водата е интригуваща по няколко причини. Тя е една от малкото субстанции, чието твърдо състояние плува в нейното течно състояние и за разлика от повечето други субстанции тя се разширява, когато замръзне. Обикновено точката на кипене се увеличава заедно с молекулярния размер, а водата има изненадващо висока точка на кипене за толкова ниско молекулярно тегло.

Сега става още по-странно. Ново изследване, публикувано в International Journal of Nanotechnology, физиците отбелязват, че течната вода има съвсем нови и различни свойства при температура между 40°C и 60°C . В този температурен диапазон водата влиза в хибридна фаза, по-конкретно ново, второ течно състояние.

Изследователска група от Университета Оксфорд, водена от физика Лаура Маестро изучава уникалните свойства на на това второ течно състояние. Физиците изучават как характеристики като топлопроводимост, индекс на пречупване, проводимост, повърхностно напрежение, диелектрична константа реагират на температурната промяна във водата. Те забелязали, че всяка от характеристиките преминава към това второ течно състояние при различна температура в диапазона 40-60°C. Например повърхностното напрежение било различно при температура под 57°C в сравнение с температури над тази граница.

Какво значи това по отношение на вселената около нас? Както вече е ясно, водата е навсякъде и е необикновена субстанция. Дали това второ течно състояние е причината за странните характеристики на водата? Ако водата има две различни течни състояния, а нашите тела са 2/3 вода, дали тези две състояния оказват влияние върху нашата биология, без досега да сме си давали сметка за това?

Учените подчертават в своята публикация, че разбирането дали и как тези структурни промени засягат протеините, изграждащи живите клетки, е един от многото въпроси по отношение на биологичните и нано системи, които тяхното изследване повдига. Междувременно трябва да се осъществят повече независими проучвания, преди да се правят каквито и да е заключения. Несъмнено, колкото повече разбираме за тази мистерия, толкова повече нови въпроси ще излизат.

...

А бе, знаех си аз, че чаят трябва да е топъл, при консумация, а не "врял". (или студен) (и за супите е същото)

Тогава структурирането на водата "лесно" имитира формата на разтвореното в него, като информация от "връзки" в листенцата (често ГРЕШНО! се интерпретира като ПАМЕТ на водата) и тази информация "полезно" се предоставя на организма за "избор" на енергиен запас. По-скоро - за ползване на новите фотони за връзки, дефинирани от връзките на  билката.

...

[Гагов]

Преди 7 часа, Малоум 2 said:

физиците отбелязват, че течната вода има съвсем нови и различни свойства при температура между 40°C и 60°C . В този температурен диапазон водата влиза в хибридна фаза, по-конкретно ново, второ течно състояние.

НАЙ ПОЛЕЗНАТА ТЕМПЕРАТУРА НА ВОДАТА, трябва да  пие и се къпе човек, с вода, само в този температурен диапазон 

[Гагов]

Не напразно южните народи пият топла вода в горещините на саваните .

[Joro-01]

Водата не беше ли само за миене?

 

[Joro-01]

Извън шегата - наскоро бях на някакъв семинар за метролози, пробовземачи и лаборанти.. Един с вид на университетски професор като взе да говори за клъстърното състояние на водата.. И за това, че има памет, и била най-сложния компютър, лошо ми стана. Това беше по време на краткото лирческо отклонение, когато не си четеше слайдовете.

[Joro-01]

Въпрос, но с малък предговор.

Пробвали ли сте с с два магнита да държите трети (среден - между тях) във въздуха? Ще откриете, е е трудно, дори за овешките съзможности- невъзможно (с електроника е постижимо). Ще тръгне към единия или другия магнит. Сега си представете стрелка на компас или пръчковиден магнит (което и да е от двете), но плаващо във вода, без да са е закрепено на ос. Така. Ще се ориентира север-юг. Нали?  Продължаваме. Доближаваме някакъв магнит, Стрелката / магнитната пръчица не само се отклонява към магнита, но и тръгва към него.

Въпрос - защо ако напраим тази постановка, плаващият магнит (или стрелка) не тръгва км северния полюс?

 

 

 

 

[scarecrow]

Защото земното магнитно поле е слабичко, а освен това и хомогенно.

[Joro-01]

Точно!

Най-вече  - хомогенно.

[Doris]

Да, силата на магнитното поле не е от значение за придвижването, само за завъртането на магнитната стрелка.

Редактирано Декември 4, 2016 от Doris

[Joro-01]

Докато  още сме на магнитна вълна... Говорим за ферофлуиди... Но дали знаете един интересния и малко известен факт, че течният кислород има магнитни свойства (ферофлуид)?

По-долу:

Едното нещо е течем азот - без магнитните свойства

Редактирано Декември 4, 2016 от Joro-01

[Малоум 2]

По-ново схващане за произхода на Вселената (но идеята е от отдавна)

http://megavselena.bg/vselenata-e-rodena-ot-masivna-cherna-dupka-tvyrdyat-fizitsi/

Вселената е родена от масивна черна дупка, твърдят физици

Най – приеманата теория за произхода на вселената все още е Големият взрив. Теорията предполага, че вселената е създадена от гравитационна сингулярност – точка с нулев обем и безкрайна плътност – която се разширява в следващите 13,8 милиарда години. Въпреки че това разширяване си има своите въпроси без отговор, по-големият въпрос е какво е предхождало (предизвикало) Големия взрив.

Итън Сийгъл, физик и сътрудник на Forbes, обяснява възможността вселената да води началото си от черна дупка. Идеята е предложена първоначално през 2013 от физиците Ниайеш Афшорди, Разие Пурхасан и Робърт Ман, а техният сценарий успява да устои на внимателното вглеждане от страна на другите физици и учени.

Аргументът, който подкрепя тази теория е сингулярността, явление, което може да се открие само в два случая във вселената – Големия взрив и черните дупки. Гравитационната сингулярност е едноизмерна точка, в която се чупят законите на физиката, с които описваме пространство – времето.

В черните дупки сингулярността съществува в техния хоризонт на събитията. Този хоризонт оборва всичко, за което знаем, че управлява физиката в нашата вселена, при това и двете – и квантовата механика, и общата относителност. Предполага се, че хоризонтът на събитията в черната дупка е по-масивен от това, което частиците в него могат да поемат.

„Фактът, че черните дупки във вселената са много по-масивни от това не е проблем„, обяснява Сийгъл, „законите на физиката, които познаваме се чупят в сингулярността, която калкулираме в центъра. Ако някога искаме да я дефинираме акуратно, ще трябва да унифицираме квантовата теория с общата теория на относителността.“

Тъй като нашето разбиране за вселената е все още ограничено, просто наричаме тази точка „сингулярност“. Хоризонтът на събитията на черната дупка е в общи линии едноизмерно повторение на триизмерната вселена. Върху това е фокусирано изследването на Института Периметър (Perimeter Institute). Възможно ли е нашата вселена да е продукт на сингулярността на голяма, първична черна дупка? Дали нашата вселена не е триизмерната опаковка на хоризонта на събитията на друга вселена?

„При такъв сценарий, нашата вселена се ражда, когато звезда в четириизмерна вселена колабира в черна дупка„, пише в прессъобщението на Института Периметър.

Сийгъл обяснява как е възможно е това:

„При формирането на черната дупка се появява хоризонтът на събитията и започва бързо да се разширява, продължава да расте с попадането на повече материя вътре. Ако можехме да поставим координационна решетка върху тази двуизмерна опаковка, ще открием, че тя произлиза от точката, в която линиите на решетката са много близо една до друга, след това се разширява бързо с формирането на черната дупка, след което разширяването се забавя заедно със забавянето на темпото, с което материята попада вътре. Това съвпада, поне на концептуално ниво, с наблюдаваното от нас разширяване на нашата триизмерна вселена.“

Би ли означавало това, че всеки път, когато се формира черна дупка, се появява двуизмерна вселена? Сийгъл коментира:

Колкото и откачено да звучи, изглежда отговорът е може би.

Колкото и впечатляващо да звучи това, то все още е само теория. Необходимо е много по-добро разбиране на вселената, за да бъде потвърдено.

...

Ами, казвали сме го вече: Нулата е едно от най-големите "изобретения" в математиката. С нея символизираме "нищо"-то.

И от тук започват "мъките" с модел Черна Дупка (ЧД), и защото - не е било прецизно измислено понятието за "маса".

При мен - масата е коефициент на съпротива срещу принудително преместване. Такава съпротива се наблюдава-проявява при понятието за сила. Сила на привличане и сила на отблъскване (различни наименования имат - исторически - при запознаване с видовете взаимодействия). В ОТО - ще виждаме проявление на "сила", ако при движението си обектите пресичат изначалните "криви" (геодезични прави), локално предварително-условно установени от наличието на тела в разглежданото пространство.

(Е, да, ама ако си представим Галактика с "форма" на ... тороидална намотка (соленоид), само за визия (само за представа) - магнитните силови линии в кухото, в центъра на намотката - соленоид дават представа за геометричното  "разположение" на магнитното поле. Това е квантов ефект - подреждане (строяване на фотони от ЕМПоле) на частите на вакуума (етер, ефир) и ако друго тяло попадне (пробно тяло) в това поле, то ще "чувства", ще отреагира със сила, някаква, която или ще му променя начина на движение, или Т му, или  друго свойство - ако можем да го мерим ефективно.

Тогава - ако строяването не е  от фотони, а от ГРАВИТОНИ - възможно най-ниско-амплитудни трептения, защото се "излъчват" от керна- най-ситното "зрънце" на вещевите частици и трептят в две взаимно перпендикулярни повърхнини - излъчва се структура, начин на подреждане с прожекторен ефект по насоченост, в такт с непрестанното образуване на керна. Така - при квантов ефект гравитация - гравитоните, излъчени към централната част, образуват структура-подреденост в "празното" - няма нищо, нито грам маса в централната област на Галактика, но геодезичните (оприличени като в примера с магнитните силови линии) са там, като "хало" обхващат цялата Галактика, а ... има и Черно - от там нищо не се отразява, че да е "видимо". Лесно е да се заблудим, че там има "масивна" ЧД, при неправилно тълкуване на факт... Халото на този конструкт движи-върти видимите обекти, т. е. те са принудени от халото да се въртят заедно с него, по подреденото, а не - че има голяма маса в средата на Галактиката, която да  "дърпа" външните звезди, та да се въртят по-бързо. Хало на Галактики се наблюдава от излъчвания на космически прах. Разширяването се дълги на "хаос" - неподреденост на полетата в междините на Галактиките и силите са на отблъскване, а така нареченото реликтово лъчение - това е най-разпространената дължина на вълна на ЕМП, от образуването на атоми водород, което е основното образуване на вещеви обекти във Вселената)

Ако се откажат от ..."масивност" на ЧД - няма да имат никакъв проблем с обяснение на света.

...